Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

И така, анартха означава „липса на правилни ценности и липса на правилна цел”. Защото илюзията упражнява две функции върху джива, душата. Двете функции на джива-мая са аваранатмика и викшепатмика – което значи „да отклонява вниманието” и „да покрива истината”. Това са двете функции на илюзията – тя ще скрие истината така, че да не можем да я видим; и понеже не можем да виждаме истината, ще се занимаваме с нещо друго, тъй като бездруго трябва да се занимаваме с нещо. Така че илюзията изпълнява и двете функции. Затова се препоръчва да се избавите от анартхите. И в последователността, дадена от Шрила Рупа Госвами, това се нарича анартха-нивритти – „Не практикувайте анартхи, не следвайте анартхи.”

Но как действително можем да се отървем от своите анартхи, от недостатъците си? Нима трябва да развием анартха-съзнание? Да се върнем към „първородния грях”, „като това съзнание за дявола”, „номерата на Лукавия”, „усмивката на Сатаната” или „триковете на илюзията, мая”? Ако опрем духовния си напредък на страх: „Боя се от мая, боя се от илюзията, страхувам се да не бъда и аз не знам какво…” това няма да помогне. Защото по този начин развивате мая съзнание, а не Кришна съзнание. Вместо да мислим за собствените си ограничения, защо да не мислим за прекрасните качества на Кришна? Затова истинската анартха-нивритти се равнява на артха-правритти. Мисля, че това е съвсем ясно за всекиго. Артха-правритти означава „култивиране на ценности”. Това е начинът да се избавите от неправилните ценности и от неправилните цели. Затова да сте заети с предано служене под любящата грижа на духовен учител означава артха-правритти – култивиране на ценности. И по този начин с лекота ще се отървете от всичките си анартхи, от всичките си грешки. Преди това трудно можем да говорим за каквато и да било сериозна привързаност към божествената цел. Защото тогава нашата вродена природа не може да се изяви.

И така, анартха-нивритти, пречистването от грешките, се случва благодарение на артха-правритти, култивиране на ценности. Тогава ще добиете стабилност в преданото служене (ништха). А стабилност означава „В добри времена и в лоши времена аз съм слуга на Бога.” Много е лесно да си добър бхакта, когато е лесно. Когато всички звезди са в добро разположение и всеки ме подкрепя: „О, джай, Прабхуджи! Джай, Матаджи! Колко хубаво, че дойде!” И когато самите вие също сте в добър, лек период. Но когато възникнат някакви трудности, когато от време на време пожънете някои от резултатите на предишните си постъпки, тогава ще можете да разберете доколко сте стабилни, доколко съхранявате вярата си.

Стабилност означава непоклатима вяра и практика. И тогава ще дойде един много прекрасен резултат – нарича се ручи, вкусът. През 1984 приемахме прасадам. И един от бхактите беше толкова вдъхновен от дхала… не, минутка, не беше дхал, беше кофта, да, кофта беше! Беше толкова вдъхновен от кофтата, че каза: „Тук има не просто раса, тук има ручи!” По-висшият вкус, който ще ви удовлетвори! Този ручи, разбира се, присъства още от началото, но повече в скрит вид. Ние трябва да развием способността да долавяме този по-висш вкус. Защото какво става с вас в началото, когато срещнете бхактите? „О, колко е интересно, колко очароващо, колко привличащо!” И това се дължи на вкуса, на по-висшия вкус. По-късно какво се случва с вас? Ще можете да отпивате от този по-висш вкус дори още по-добре. Това означава правилен напредък в духовния живот. А след това ще се разкрият и още по-висшите степени в бхакти.

Както съществуват десет основни практики на предано служене, като шраванам, киртанам и т.н, по същия начин съществуват и по-висши практики в предаността. С времето би следвало да напредваме към по-висше култивиране. Разбира се, това не означава, че трябва да изоставим шраванам и киртанам, но трябва да добавим повече дълбочина, да добавим повече стойност към всички тези практики.

Казано е, че садхана-бхакти може да ви изведе до определено ниво на реализация, обаче екстатичната божествена любов е дар от Върховния. Наш дълг е да се развиваме, да следваме всички принципи, необходими за пречистването – дхарма и парам-дхарма. И тогава сте се подготвили да прегърнете божествените благословии.

Степента на екстатична любов към Кришна се описва по следния начин: сърцето е напълно омекнало, свободно от всякакви материални желания, а духовните ви чувства са много силни. Това ще доведе до най-дълбока привързаност към Кришна. Пропускайки едно или две стъпала, не можете да стигнете до вярното ниво. Не е достатъчно да имате меко сърце, което обаче е напълно замърсено; и не е достатъчно сърцето ви да е чисто, но твърдо като лед. Така че различните качества трябва да се слеят в нашата практика и тогава ще можем да се доближим до нашите красиви идеали.

„Основните аспекти на према, постепенно нарастваща в различни състояния, се наричат нежност, отблъскване, любов, привързаност, още по-голяма привързаност, екстаз и още по-голям екстаз.”[1] И така, снеха, мана, праная, рага, анурага, бхава, махабхава – това са по-висшите практики в бхакти. Както споменах, съществуват и по-висши степени на предано служене, не само основните принципи. Ние също трябва да достигнем до това по-висше ниво.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.178

Процесът започва с едно много фино встъпление – нарича се вяра. Вярата е нещо, което се постига по добър късмет, по някаква божествена благословия. А когато сме в тази благословена позиция – да имаме вяра – можем да напредваме много добре. И можете да сте сигурни, че ще се пречистите от всичките си погрешни разбирания. И така, трябва да сме много внимателни по отношение на обекта на нашата вяра. Защото ако вложите вярата си в човешки същества, какъв ще бъде резултатът?

Хри Шакти: Разочарование.

Свами Тиртха: Правилно. Но ако посветим вярата си на Върховния, какъв ще бъде резултатът?

Хри Шакти: Обратното на разочарование. И повече от това.

Свами Тиртха: Правилно. Всъщност в този материален живот ние сме в един обучителен процес. Да кажем, Кришна е директорът, гуру е учителят и те се стремят да ни обучат добре така, че да завършим това училище. Защото каква е целта на училището? Тя е да изведе учениците до края на обучението. Целта на училището не е да задържи завинаги учениците в училище, защото тогава има нещо сбъркано. И така, посредством разни методи и различни инструменти, нашите учители се опитват да ни научат на правилните пътища. Понякога използват захарче, друг път – тояга. Но целта е една и съща – да научим урока, да вземем изпита и в крайна сметка да получим диплома: „Да, ти премина през изпитанията на материалния живот, приключено е с това и най-сетне можеш да встъпиш в по-висш етап на обучение.” За какво встъпване става въпрос?

Именно за това споменава тук Шрила Рупа Говами – да приемеш посвещение от учител. Това е много специален тип общуване със свети люде. Казано е: „Ако приемеш гуру с ума си, ще имаш много проблеми; ако приемеш гуру със сърцето си, няма да имаш никакви проблеми.” Защо е необходим гуру? Защото той е преподавателят, а ние сме учениците. И докато е така, сме в безопасност. Тъй като нашият учител ще се старае да се грижи за нас. Разбира се, трябва да сме послушни ученици и тогава процесът на обучение върви гладко.

Следващата стъпка след вярата и общуването е посвещението, което означава присъединяване към духовна школа; после следва заемането с предано служене. А в един смисъл можем да кажем, че целта на една духовна школа е да задържи учениците завинаги. Защото това е училище по съвършенство, не е материално училище, което ще ви обучи в страданията на земното битие, така че да пожелаете да се отървете от тях. Но това е училището на дхарма и парам-дхарма. А тази тема можем да изучаваме постоянно, завинаги – тя е безпределна! Можете да останете в тази школа и всеки път да научавате все по- и по-високи нива на все същата духовна наука.

Преданото служене под насоката на духовен учител ще донесе много желан резултат и този резултат е пречистване от анартхите. Какво е анартха? Анартха означава „без артха” или „без стойност”.  Артха – това са ценностите в живота. И второто значение на артха е „цел”. Така че ако тя бъде отхвърлена или пренебрегната, ан-артха, това означава без стойност и без цел. Анартха е такава обусловеност, която можете да имате, в която няма правилна цел и няма правилни ценности. И определено това ще блокира напредъка ви в духовния живот. Понякога нашата предишна материална обусловеност засилва нашите анартхи. Понякога начинът да се излекува дадена болест е да имате повече симптоми. Например, някое дете настине. В началото, за да се излекува, треската му ще се усили – често пъти става така. И понякога глупавите родители бързат с Панадола – незабавно искате да прекратите симптомите. Обаче по този начин не можете да излекувате болестта. Така че за известно време трябва да оставим симптомите да избуяват. По същия начин, ако искаме да се изцелим от материалната болест, и то специално когато желаем да се изцелим, симптомите ще нараснат буйно. Както една монахиня ни обясни вчера: „Тези, които са покорни слуги на дявола, той не ги изтезава. Обаче онези, които искат да му се измъкнат – о, те са подложени на изпитание.” По същия начин, ако искате да се избавите от влиянието на илюзията, до едно определено ниво илюзията ще ви иска все повече и повече и ще ви изпраща изпитания. А тази битка на практика е изгубена битка. Защото Кришна казва в „Гита”: дайви хй еша гуна-майи мама мая дуратая мам ева йе прападянте маям етам таранти те  – „Тази Моя божествена енергия, илюзията, съставена от трите гуни на природата, е на практика невъзможно да бъде надмогната. Ала онези, които са Ми се отдали, могат с лекота да преминат отвъд нея.”[1]

Така че това е начинът да се избегнат капаните на илюзията – повече отдаденост. Да се отдадете на какво – на симптомите на материалната инфекция ли? По-скоро не. Отдайте се повече на своето служене, отдайте се повече на божествените си учители, отдайте се на святото име. Анализирайте себе си и се надявайте на милостив изход.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 7.14

Въпрос на Манджари: Говорили сме за гуните на материалната природа, които са част от маха-мая. Също така знаем, че съществува йога-мая в духовната сфера. Има ли там духовни гуни – например, чувала съм бхактите да говорят за шуддха-саттва – и какви са те?

Свами Тиртха: Добър въпрос. Какво е вашето мнение? Какво е вашето виждане?

Хаягрива: Шуддха-саттва е трансцендентална, отвъд трите гуни на природата, това е чистото добро.

Свами Тиртха: Да. Правилно. Има ли нещо по-висше?

Отговор: Тъй като нашата сфера тук е обърнато отражение, излиза, че шуддха-тамас би трябвало да е най-висшето.

Свами Тиртха: Леле! Звучи отнасящо ума, а? „Чисто невежество”. Трябва да разгледаме това в по-голяма дълбочина, нали?

И така, ако искаме да открием структурата на материалната сфера, кое е най-горе? Най-горе е саттва. Саттва, доброто, е най-добрата част от материалната природа. По средата е раджа, а третото, най-ниското е тамас – инерция, пасивност, товар, маса. Тамас е материята, съвсем инертна; раджас е енергията, която движи нещата; а саттва е светлината, донасяща разбиране, задаваща посоката и управляваща цялата тази система. И тази система е динамична – понякога едно надделява, друг път друго превзема съществото ви и така попадате под влияние на различните гуни. А както обсъждахме, съществува пасивно състояние на шанти, освобождение, или нирвана. Нир-вана означава „няма гора” – извън гората на материалното битие. Вана е „гора”, нир-вана значи „без гора”. Това е пасивното състояние. И ако съзнанието ви се издигне през всички тези различни слоеве, тамас е като дълбокия гараж под София Мол, минус трето ниво. Веднъж влезете ли там е много трудно да намерите пътя навън. След това минус второ ниво е раджас, минус първо ниво е саттва; а нулевото ниво, партерът, е нирвана, или брахман. Това е просто кота нула! Съжалявам, скъпи мои, то не е кой знае колко висше постижение, просто нулево ниво.

Добре, а сега нека да влезем в Мола. Знаете, саттва означава знание, чистота, религиозност – но като цяло саттва е малко пасивна. „Доброто е пасивно, злото – активно”. Така че шуддха-саттва, първото ниво отвъд неутралната степен на освобождението, е нещо много хубаво, много духовно, но там не се случва кой знае какво. Преданият в шуддха-саттва винаги казва „да” на Кришна, много е покорен, знае всички правила и предписания, познава рутината на служенето. Но в Библията е казано, че Господ изплюва хладкото[1]. Защото то не носи никакъв по-висш вкус, пасивно е. По същия начин и Кришна се нуждае от някакво вълнение.

И така, щом съществува шуддха-саттва, тогава кое е следващото ниво? Минус трето ниво беше материалната тамас, минус второ ниво – материалната раджа, минус първо – материалната саттва; нулевото ниво беше брахман. Сетне първото ниво е шуддха-саттва – чистото духовно добро. Кое е на втория етаж?

Нели: Шуддха-раджас.

Свами Тиртха: Там е шуддха-раджас, да. Съществува такова нещо като пречистена страст. А има ли нещо на третия етаж?

Яшода: Киното.

Свами Тиртха: Киното? Виждам, че много добре познаваш конструкцията на Мола. Но на третия етаж е шуддха-тамас. „Какво? Шуддха-тамас? Хайде стига! Това е някаква еретична философия. Никога не съм чувал такова нещо!” Но то действително съществува. Защото шуддха-саттва донася само бегъл поглед към духовната област. Виждате светлината. Но тази светлина е толкова ярка, че ви заслепява. Трябва да сме способни да зърнем шуддха-раджас и шуддха-тамас. И тъй както в материалната сфера тамас е най-ниската точка, според нашето разбиране шуддха-тамас е най-висшата.

Кой притежава шуддха-тамас в духовния свят? Гопите притежават шуддха-тамас. Защото те са в чисто, пречистено невежество за божествената позиция на Кришна, в пълна забрава. Само си представете – нима можете да дразните Бога? Не, не можете. Но гопите го правят. Понякога се крият от Кришна, друг път Го преследват… Нима някой може да прави това с Божествената Личност? Едва ли! Но на любимия си можеш да погаждаш всякакви номера. Така че те не знаят, не осъзнават величието на Бога

Също както и майка Яшода. Знаете, когато Кришна ял пръст и Баларам Го наклеветил пред майка Яшода, тя казала: „Я ела тук! Ела тук, скъпо мое момче!” Само се опитайте да си представите ситуацията – някой заповядва на Бога: „Тук!” И Той идва! „Пак ли си правил бели? Калпазанин! Отваряй уста!” Кришна е много послушен, отваря уста. И майка Яшода проверява какво има вътре. Тогава – като на 3D филм – тя била озадачена: „Вътре са вселените, основните елементи – не, това е прекалено! И аз също съм вътре, надничаща в устата на детето си…? Не, не, не! Това трябва да е някаква илюзия.” Така тя затваря очи, поклаща глава и казва: „Не, не, не. Това не е Бог, това не е божествено откровение. Това е моят син.” Чиста, чистичка тамас. Дори когато ѝ се предлага възможността да добие вярното разбиране, тя я отхвърля: „Не, не искам да знам истината. Искам да живея в моята истина. Защото моята истина е тласкана от любов. Ако разбера, че Ти си Върховният Бог, ще бъда обзета от страхопочитание и благоговение. Не желая това. Искам да съм невежа за Твоето величие. Искам Те съвсем близо до мен.”

Затова шуддха-тамас е най-великото. Но моля ви, ако просто цитирате: „Тиртха Махарадж каза, че шуддха-тамас е най-доброто, че това е нашата цел”, няма да приема това.

Ямуна: Трябва да цитираме или цялата лекция, или нищо.

Свами Тиртха: Да. Защото ако извадите от контекст просто няколко думи: „Този човек ни говореше за София Мол. Пък след това каза, че най-добрата част е в киното, което е най-горе. И неговата цел е тамас…” Затова моля ви, цитирайте точно.

[1] Откровение 3:15-16   

(продължава от предишния понеделник)

Единият вид служене е официалният, а другият – естественият. Кои са разновидностите на садхана-бхакти? Кой може да каже? Бхакти означава предано служене; а какво е садхана?

Отговор: Духовна практика.

Свами Тиртха: Духовната практика – това е начинът да постигнете целите си. Садхана означава също така, че трябва да живеете според истината. И така, кои са елементите на садхана-бхакти?

Отговор: Мъдрост, себеконтрол и любов.

Свами Тиртха: Не е зле. Но може би аз зададох въпроса неправилно. Всъщност питам за степените, за различните видове садхана-бхакти. Елементите са „правя това, правя онова”, но какви типове, какви основни практики има?

Хаягрива: Вайдхи и рагануга.

Свами Тиртха: Правилно! Благодаря ти. И така, садхана-бхакти има две нива: едното е вайдхи, а другото – рагануга. Какво е вайдхи? Вайдхи идва от видхи. Видхи означава „правило”. Това е предано служене, регулирано от правила и предписания, видхи. Трябва да се събуждаш в такъв и такъв час, да се миеш по такъв и такъв начин, да матруваш по еди какъв си начин, да се покланяш еди колко си пъти, да звъниш с камбанката, да правиш това или онова, по това време или по онова време… Сложно е! Познато ни е, нали? А какво е рагануга?

Отговор: Спонтанността, когато не се нуждаеш от правила и предписания, а просто си живееш така./

Свами Тиртха: Ами, това е материалният живот. Не следваш никакви предписания и просто си живееш така. Така живеят гъбите. Без правила, без предписания – просто така.

Отговор: Но това касае спонтанната любов към Бога.

Свами Тиртха: Кое – рагануга?

Отговор: Всъщност не – рагануга е да следваш онези, които имат такава любов.

Свами Тиртха: Благодаря ти! Значи не става дума да живееш както си искаш, но ти следваш нещо. Затова дори рагануга се счита за начална практика. Тя е елемент от садхана-бхакти. Рагануга е малко по-различна практика от вайдхи. Ануга значи „да следваш стъпките”, а рага означава „тези, които са привързани към Кришна”. Така че рагануга-бхакти значи „следвай тези, които са привързани към Кришна”. Всъщност ние правим това дори на нивото на вайдхи. Защото ако нашият учител ни казва: „Прави това, следвай онова, това е твоето служене, тези са твоите принципи”, ние следваме. Но рагануга е по-скоро улавяне на същината; не са просто рутинните, официални правила, а нещо повече. Ако сме съвсем начинаещи на нивото садхана, това означава, че още не сме постигнали плодовете на садхана. Ако сте съвсем начинаещи в рагануга, това значи, че все още нямате рага, но все пак се опитвате да практикувате така, че да я достигнете. Рагануга-бхакти е нещо много висше. Много рядко и много висше. Затова можем да си помислим, че това е краят. Ала има ли нещо още по-висше?

Някой: Према-бхакти.

Свами Тиртха: Према-бхакти! Или, ако искаме да го кажем по-точно, рагатмика-бхакти. Рагатмика-бхакти е спонтанното ниво на любящо служене към Върховния, където атма, или същината на нашата отдаденост, е рага. Рага-атмика – атман, съкровената сърцевина, есенцията е рага. Не е вайдхиятмика, рутинната есенция, есенцията на правилата – не, то е рагатмика. Така всъщност можем да кажем, че по-висшето ниво на предано служене е рагатмика-бхакти. Обаче то се практикува от кого? От паришадите – вечните спътници на Кришна, или нитя-сиддхите. Така че е изключително рядко.

Но… мисля, че допуснах грешка; не е изключително рядко, то е поголовно. Защото от оттатъшната страна е естествено изражение. Може би отсам се среща рядко, обаче оттатък… Представете си, влизате в Голока Вриндавана и искате да започнете философски дебат. Едва ли ще си намерите партньори за това. Но дори да се натъкнете на някоя достатъчно любезна гопи да поговори с новодошлия, и излезете със своите идеи: „Хей, какво е твоето мнение за вайдхи-бхакти?” тя ще отвърне: „Вайдхи-бхакти? Много интересно! Никога не съм го чувала. Това е нещо ново за мен.” Защото ако живееш всред божественото обкръжение ти е много трудно дори да си представиш, че някой не живее там.

Така че философски дискусии в Голока Вриндавана няма. Там има само съревнование във възхвала и служене. Ала докато стигнем до онова ниво, трябва да следваме това, което ни е дадено. И трябва да добавим една много специална съставка – нашата обич. Не е достатъчно официално да избършеш пода на храма. Една платена чистачка може да направи същото. Коя е разликата? Ако вложим нещо повече, ако наистина го сторим като любящо приношение към Бога – в това е разликата. Затова нека винаги сме много внимателни и чувствителни за това фино качество. Мисля, че всички разбираме – можем да извършваме дадено служене с пренебрежение или с пълно внимание, с пълна посветеност. И разликата е огромна.

(продължава от предишния понеделник)

Тези две желания – материалната амбиция и стремежът към освобождение – са наречени „две вещици”. И те живеят в сърцето ви. Обземат сърцето на човека, а ако сърцето е напълно завзето, там няма място за нещо по-висше, за нещо друго. Макар че трябва да поканим или Кришна да заеме лотосовия трон на нашето сърце, или още по-добре – трябва да поканим Шримати Радхарани. Деви трябва да обитава нашето сърце, Върховната Деви.

Какво е вашето предпочитание, кого бихте искали да имате в сърцето си – вещиците на материалните амбиции, Кришна или Радха?

Някой: Кришна.

Свами Тиртха: Кришна! Искате Кришна, добре. Можете да Го имате. А вие какво предпочитате?

Друг: Радха.

Свами Тиртха: Радха? О… Ще разберем дали можете да Я имате. Някой да иска някакви материални желания? Или освобождение? Бъдете честни, понякога ни се иска да приключим с всичко това…

Хри Шакти: Аз искам.

Свами Тиртха: Аз също. Обаче знаете, шанти не е окончателното местоназначение. И така, едни искат Кришна, други искат Радха… Ако имаме Кришна в сърцето си, не е хиляда процента сигурно, че и Радхарани ще бъде там. Но ако имате Шримати Радхарани в сърцето си, е хиляда сто и осем пъти сигурно, че и Шри Кришна ще бъде там.

Парамананда: А ако Гоуранга е в сърцето ни?

Свами Тиртха: Това се нарича прабху-милан – срещата на Божествената Двойка във вашето сърце. Така че това е за високо езотеричните мистици на тайната любов. И защо ако имате Радха, или Бхакти Деви, в сърцето си, тогава несъмнено ще срещнете и Кришна там? Защото Тя е Кралицата на предаността, Тя е всъщност онази, която знае нещичко за служенето към Кришна. Тя може да подготви много добро място за Кришна. Но тъй като е дама, знаете, дамите са много нежни и чувствителни. Така че ако има и най-малкото замърсяване в сърцето ви, Тя не може да го заеме: „Не, не, не! Това място е прекалено мръсно за Мен!” Затова трябва да внимаваме какво е качеството на сърцето ни – дали е достатъчно чисто, та да го обитава Богинята на предаността. Затова се казва, че по някакъв начин трябва да пречистваме сърцето си от инфекцията на тези вещици. А всички знаем, че най-добрият метод за пречистване на сърцето е възпяването на святото име с дълбоки чувства и посветеност от душа.

Но в този стих[1] бе казано, че можете да извършвате преданото си служене на две нива: едното е чистото любящо служене, а другото е повърхностно, рутинно служене в съответствие с предписаните принципи. Така че има разлика в качеството на преданото служене. Едното е, да го наречем, официално; другото, можем да кажем, е истинско. Защото в преданото служене става дума за обич, нали? А нима можеш да обичаш някого официално? Да вземем един пример. Ако поданиците обичат царя, това е съвсем според правилата и предписанията – плащат си данъците, дават синовете си в армията и т.н. Правят всичко, което се изисква от тях, следват закона – обичат своя цар. Но това е по-скоро официално. Обаче какво е отношението на царския син към баща му? Нима и неговата любов е просто официална? Дали само отдава на баща си дължимото уважение или може би нещо повече? Какво пък да говорим за харема на царя! Тяхната любов и нежност не са официални. Те не плащат данъци, дори напротив, имат изисквания към царя: „О моля те, дай ми това, дай ми онова!” Виждате – любовта, израженията на обичта и верността могат да бъдат на съвсем различни нива.

Веднъж посетих един християнски храм. Беше интересно – много пъти бях ходил там, но винаги беше затворено. Най-сетне заварих вратата отворена. Беше много  хубав мъничък храм и аз се почувствах много у дома. Бях удивен, но там имаше мънички статуйки на пастирчета. Казах си: „О, много хубаво, много хубаво! Това е наш храм.” Имаше също и статуйки на млади девойки. Рекох си: „Ами че това е Вриндавана!” А на олтара имаше двама предани ангели. От едната страна единият много смирено бе коленичил и отдаваше молитви. Помислих си: „О, много хубаво, садхана-бхакти е тук! Според правилата и предписанията човек трябва да изразява почитта си така – това е начинът да се молиш.” А от другата страна имаше друг ангел, който не беше толкова официален. И неговата мудра[2] беше съвсем различна – не с допрени длани, а с разтворени обятия: „Отдавам Ти сърцето си!” Казах си: „О! Още по-добре! Рагануга-бхакти също е тук.’

Така че виждате, елементите на различните настроения присъстват и в другите религии. Разбира се, те не разпознават този език. Но ако познавате речника на божествената любов, ще можете да разчетете всичко това.

(следва продължение) 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 19.175

[2] Жест с дланите, носещ свещен смисъл

Бхукти-мукти ади-ванча яди мане хая садхана кариле према утпанна на хая – „Ако човек е инфектиран от желанието за материално наслаждение или за освобождение, той не може да се издигне до нивото на чистото любящо служене към Бога, дори и външно да извършва предано служене в съответствие с рутинните предписани принципи.”[1]

Пояснение от Шрила Прабхупад: „Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура споменава, че ако човек запазва в сърцето си желанието да се наслаждава на резултатите от добрите си дела, или пък, разочаровайки се от материалния свят, жадува да се избави от светското оплитане, той никога няма да съумее да вкуси трансценденталната сладост на преданото служене. С други думи, човек не бива да желае материална изгода докато отдава предано служене. Дори някой да следва всичките шестдесет и четири предписани принципи, той не може да постигне чистото предано служене със замърсено сърце.”

Сетне следващият стих гласи: бхукти-мукти-сприха яват пишачи хриди вартате тавад бхакти-сукхасятра катхам абхюдайо бхавет – „Материалното желание да се наслаждава на земния свят и желанието да се освободи от материалните окови са считани за две вещици, преследващи човека като призраци. Докато тези вещици остават в сърцето, как би могъл някой да почувства трансцендентално блаженство? Докато тези две вещици остават в сърцето, няма как човек да се радва на неземното щастие от преданото служене.”[2]

И така, тук се говори за два врага, два капана: единият е материалното наслаждение, а другият е желанието за освобождение. И ако искаме да сме реалисти, именно такова е нашето положение. Ние в по-голямата си част сме изпълнени с материални желания, а понякога искаме да се отървем от всичко това, да постигнем някакъв покой, шанти. „Тогава може би тази книга не е за нас. Твърде е висша. Всичко, което имам, не се препоръчва тук. Аз съм пълен с материални желания, имам и стремежа да избягам от проблемите в живота – а пък тук се казва, че това са две вещици! Макар че на мен ми изглеждат много добри мои приятели в продължение на дълго, дълго време. Защото материалните желания отдавна ми обещават какво ли не. Отделям им внимание и илюзията, Мая Деви, ме е възнаградила с толкова много неща. Исках тяло – „добре, ето ти тяло”; исках щастие – „добре, получаваш щастие – материално”. Не съм искал страдания, но и тях получих. Явно всичко върви в комплект. Няма наслада без страдание. Въпреки всичко сделката не ми изглежда лоша. Дори досега да не е било напълно удовлетворяващо, утре вече ще бъде!”

Такава е нашата добра стара приятелка илюзията – осигурява ни капка след капка отрова или материален „нектар”, за да продължавате да сте заети със своето търсене на удовлетворение. Но когато напълно се отвратите от всички тези възходи и падения на кармата, ще си речете: „Нуждая се от друго решение – философското търсене на окончателния покой.” И когато проумеете, че материалният живот означава: раждаш се, умираш, раждаш се, умираш и пак се раждаш – самсара – тогава ако сте философи ще разберете, че целта е да се избавите от самсара. Така че освобождението на първо място е за разочарованите, на които им е омръзнало това нагоре-надолу в света. И няма съмнение, можете да постигнете умиротворено състояние. Но в покоя не се случва нищо. Имаше една радиостанция, по която решиха да предават само добри новини. След две седмици се наложи да я спрат – никой не я слушаше. Знаете саттва, покоят, е някак пасивен, никому неинтересен. Хората имат нужда от раджас – нещо да става в живота им. Това е езикът, който разбират. Затова ако в шанти, в това неутрално състояние, не се случва нищо е доста отегчително. Както децата – нима те могат да седят дълго време на едно място? Забравете, невъзможно е! В това състояние на тъй нареченото безличностно освобождение вие сте досущ като дете – поставили са ви в ъгъла да кротувате, обаче скоро започвате да помръдвате: „Това не ми носи удовлетворение. Трябва нещо да правя.”

Тогава, ако сте готови да приемете служенето към Върховния, можете да дойдете под божествено влияние. Ако злоупотребите с желанието си, ще ви ангажира илюзията. И ще ви ангажира добре! Всички са толкова ангажирани в този материален свят: „Нямам време, нямам време! „Съжалявам, нямам време да се погрижа за вечното си добруване.”

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 19.175

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 19.175 и „Бхакти Расамрита Синдху” 1.2.22

(продължава от предишния понеделник)

Казва се, че Кришна си играе със самия себе си в Голока Вриндавана. В Голока Вриндавана има само три личности – Кришна, Баларам и Радха. Всичко друго и всички други се проявяват чрез Тях. Кой е първият? Кришна е първият. Неговата продуктивна енергия е Баларам, а креативната Му енергия е Радхарани. Всички останали в духовното небе идват чрез Тях. Гопалите, гопите и всички други са просто следващи проявления на тези първоначални енергии.

Наскоро някой спомена: „Като гледам хората си мисля, понеже те са Божии творения, че Той май е сгрешил?” Но не забравяйте, че това е само материално отражение. Изначалното творение е съвършено. И не просто съвършено, а поразително, дори и за Бога! Защото първата енергия е Баларам, продуктивната сила – това е нещо много хубаво, но се намира под контрол. Мъжкият характер е покорен – осигурява всичко необходимо за божествената лила: обстановката, всички предмети за служене, земята – всичко това е еманация на Баларам, продуктивната сила. Така че когато Васудева Кришна, върховното съзнание, проявил тази първа продуктивна сила, Баларам, Те станали добри приятели, тъй като Баларам винаги е готов да служи на Кришна по множество начини. Но това не носило смайване на Кришна. Затова Той проявил друга енергия – креативната енергия, която е Шримати Радхарани. И ето че магията започнала. Защото тази сила станала по-силна от самия Бог. Тогава Кришна казал: „Най-сетне нещо, което Ме удивява! Досега знаех всичко, но тук има тайна, която не разбирам.” Дамите имат такъв нрав – тайнствен и невъзможен за разбиране. И тези, които споделят 78 процента от качествата на Върховния Бог Кришна също са удивени от това дивно Божие творение – женския пол. „Най-сетне нещо поразително! Най-сетне нещо, което никога няма да разберем! Досега беше толкова лесно – обаче скучно. Най-накрая има нещо, което да ни възхищава!”

Ямуна: Махарадж, никога не съм чувала подобна възхвала! 24 години съм чакала това.

Свами Тиртха: Виждаш ли, старая се. Но това не е просто шега. На първо място не е шега. Защото има красота в това – че нещо е отвъд капацитета на Бога. Не е ли прекрасно, че Неговото всезнание и всемогъщество са ограничени от нещо, че има някаква тайна, която дори Той не знае? Такова динамично разбиране за Бога – че Той също търси нещо! Подобен Бог не може да бъде опознат, може да бъде единствено обожаван! Затова най-великата тайна е скрита тук, в бхакти – не в обикновеното освобождение. Защото по този начин можете да влезете в тези забавления.

Гиридхари: Гурудев, има едно нещо, което наистина не мога да разбера…

Свами Тиртха: О, аз много неща не разбирам.

Гиридхари: Едно от многото. Наистина ли Върховният Бог не може да разбере едно от Своите творения – жените – или просто се преструва, за собствено и за тяхно удоволствие?

Свами Тиртха: О, това е хубав раса въпрос. Защото в крайна сметка всичко е игра – на най-висшето ниво. Затова и се нарича лила – „игра” или „забавление”. То не е нещо съответстващо на правилата на светския морал, на карма или на каквото и да е; то е дори отвъд духовните ви разбирания. Това е такава висша сфера, откъдето нямаме никаква умозрителна информация. Съвсем леки загатвания ще намерите в писмена форма или в шиштачар, устното предаване. Така че единственият източник за справка и информация са реализациите на великите светци. Нашите учители описват тези така наречени „недостатъци” на Бога – по какъв начин всезнанието и всемогъществото на Кришна са ограничени. Което е съвсем близо до богохулство, нали – да си мислиш, че Богът греши или че не е съвършен. Така че това е много докачлива тема. Но ако подхождаме към нея в смирено състояние на ума, можем да се доближим повече до тази красива концепция. Не че Кришна е ограничен, но Той е толкова могъщ, че може да прояви нещо, което е отвъд разбирането Му. Така че това не е грешка, това е изкуство! И е много красиво! Такава динамична концепция за Господ! Нашият Кришна не е един замръзнал Абсолют. Той е жив Бог! И може и просто да се шегува с Шримати Радхарани, не знам. Но дори и само да се преструва, че не разбира, Той го прави защото Тя е по-силна. Кришна е съумял да сътвори нещо по-могъщо от самия себе си – ако въобще се придържаме към тази толкова остаряла и банална концепция, че Кришна е Върховният Бог. Може би трябва да я заменим с динамичното разбиране, че Шримати Радхарани е Върховната Богиня.

Гиридхари: Това е слисващо!

Свами Тиртха: Но моля ви, приемайте го като нещо много висше. То не е нещо, което можем да сложим в джоба си. Затова стремете се да обожавате и да култивирате према-бхакти. Понякога перспективата е толкова висока, че почти припадаме. Пуджала рага-патха гаурава-бханге – онова, което е твърде възвишено, трябва да го почитаме, поставяйки го над главите си.

(продължава от предишния понеделник)

Кришнера татастха-шакти бхедабхеда-пракаша[1] – душата е такава еманация, която едновременно е еднаква и различна с Кришна. Много е подобно на баща и син. Те са еднакви в един смисъл, при все това са различни. Виждате същите черти, но виждате и различията. Така че в един смисъл можем да кажем, че вие сте подобни на Бога, нали? В каква пропорция?

Отговор: В минимална.

Свами Тиртха: Е, някои хора смятат, че са съвсем подобни. Ала всъщност пропорцията не е минимална. По-голямата част у хората е духовна. 78 процента вие сте като Бога. Защо? Защото великите светци са установили 64 качества у Кришна, а дживите притежават 50 качества от този списък. И ако пресметнете, това са 78 процента. Така че тук, в тази храмова стая, седят 78-процентови богове. Но на олтара има някой, който е 100 процента Бог, 108 процента Бог.

Разбира се, постарайте се да разберете това правилно – не е въпрос на проценти. Но в основата си като души – не като тела, като души – ние споделяме едни и същи качества с Върховния. А процесът на себеосъзнаване е просто да се доближиш до своята божествена природа. Бавно, бавно ние вървим от материалното телесно самоотъждествяване към духовната си идентичност. Накратко, това е процесът – от егото си трябва да стигнете до себе си.

Въпрос на Крипадхам: Личностите, които участват в божествената лила – те татастха-шакти ли са или сварупа-шакти?

Свами Тиртха: Би могъл още повече да закодираш въпроса: „Паришадите татастха ли са или сварупа?” така че никой да не може да разбере нищичко. Но ако искаме да преведем този въпрос, той засяга много важен момент – дали вие, като обикновени човешки същества, можете да встъпите в божествената лила или не? Мисля, че това е смисълът на въпроса.

Ямуна: Въпросът има и друг аспект, Махарадж: дали шакти променя своята природа?

Свами Тиртха: Да, второто е таттва интерпретацията на въпроса, а първото е раса интерпретацията на въпроса. Татастха е погранична област. Така че ако идвате от татастха-шакти, не сте от столицата, вие сте от границата. Намирайки се на границата, понякога сте отсам, понякога сте оттатък. Но от божествената столица е практически невъзможно да се прекоси границата на материалното битие.

Както и да е, нека се фокусираме върху оригиналния проблем: дали можете да влезете в божествената лила, в божествените забавления или не. Какви са вашите надежди?

Крипадхам: Че можем.

Друг: Може би след усилена работа.

Свами Тиртха: Хм, усилена работа? Можете да се заемете с усилена работа, но можете да хванете и лекия път. И така, вие също казвате, че е възможно да се присъединим към Бога. Мисля, че всички храним тази надежда – че някой ден ще намерим пътя си обратно към дома, при Бога. В нашата традиция се заявява, че следвайки примера на Шрила Рупа Госвами, можете да встъпите в божествената лила. Пътят е отворен за рупануга-ваишнавите, ала за останалите е забранен. Това е една много тайна, езотерична, мистична концепция за божествена връзка.

Все пак, в „Гита” се казва, че природата и позицията на душата е вечна. Позиция не в смисъл, че тя страда в материалната сфера, но че е душа завинаги, че е джива-атман завинаги. Не може да се превърне нито в материя, нито в Бог. Тя е шакти, енергия на Бога. Но ако постигнем изначалната си позиция, ние се срещаме с Върховния; така че можете да влезете в лила. Благодарение на божествената милост, благодарение на примера, показан от учителите ни, благодарение на специалния път, разкрит от госвамите можете да постигнете това. Така че е възможно.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 20.108

(продължава от предишния понеделник)

“Моите предани не приемат салокя, сарщи, сарупя, самипя нито сливане с Мен — дори да им предлагам тези видове освобождение — защото предпочитат да Ми служат.”[1]

Този стих е доказателство, че према-бхакти е много по-ценна от обикновеното освобождение. Бхакти е толкова могъща, любовта към Бога е толкова могъща, че дори мокша стои пред вратата ѝ с молитвено допрени длани. Вярвате ли наистина в това? Или си казвате: „Добре, чували сме го толкова пъти, много хубаво, обаче не знаем дали е вярно или не.” Защо любовта към Бога е по-висша от мокша, освобождението? Защото с освобождението не можете да постигнете Бога. С освобождението можете да постигнете освобождение. Но с бхакти можете да уловите Кришна! Затова бхакти, божествената любов, е много по-мощна и много по-скъпоценна от простото освобождение. И затова ако имаме този шанс да служим на Бога, да служим на Кришна по екстатичен начин – това е отвъд освобождението, то е нашето съвършенство. Тогава не се налага да сменяме обкръжението. Тогава дори адът започва да се превръща в рай. Както Бхактивинод Тхакур казва: „Един ден правех пуджата си у дома и изведнъж домът ми се превърна във Вриндавана!” – това означава да минеш отвъд Брахман, да минеш отвъд Ваикунтха – тази равнина присъства скрита!

Следващият стих гласи: са ева бхакти-йогакхя атянтика удахритах йенативраджя три-гунам мад-бхавайопападяте – “Така описаната бхакти-йога е най-висшата цел на живота. Отдавайки предано служене на Върховния Бог, човек преминава отвъд гуните на материалната природа и постига духовна позиция на нивото на прякото предано служене.”[2]

И така, бхакти-йога е най-висшата цел на живота. Ако най-общо потърсим определение за мокша, освобождението, каква е версията на „Шримад Бхагаватам”, какво е освобождение? Дамодар?

Дамодар: Най-общо казано, да не си свързан с материалния свят.

Свами Тиртха: Правилно, но това е негативна дефиниция. Дай ми позитивна дефиниция.

Дамодар: Любов към Бога.

Свамии Тиртха: Това е обяснение според раса, дай ми обяснение според таттва. Кой ще помогне?

Някой: Край на страданията.

Свами Тиртха: Разбира се, че е край на страданията!

Гиридхари: Промяна на съзнанието.

Свами Тиртха: Идвате все по-близко, все по-близко!

Сарвабхаума: Да възвърнем изначалната си позиция.

Свами Тиртха: Да! Когато се отъждествяваме с изначалната позиция на душата. Когато действаме не според втората си кожа, а според първата си кожа, според вродената си природа.

И така, освобождение според „Шримад Бхагаватам” означава да постигнете изначалната си позиция, изначалната си природа. А нашата изначална позиция според дефиницията на „Чайтаня Чаритамрита” е – кой ще помогне?

Харилила: Слуги.

Свами Тиртха: Да, да, но кой знае шлоката?

Сарвабхаума: Дживера сварупа хая кришнера нитя-даса…

Свами Тиртха: …кришнера татастха-шакти бхедабхеда-пракаша[3]. Дживера сварупа хая; джива е живото същество, вие като духовна душа. Сварупа, изначалната форма на джива, е кришнера нитя-даса – душата е вечен слуга на Бог Кришна. Така че такава е нашата изначална позиция. Затова бхакти е по-висша от освобождението. Защото освобождение, разбира се, означава, че се измъквате от материалната сфера, но трябва и да се позиционираме подобаващо. Мисля, че първата част на тази шлока е съвсем ясна – парам-дхарма, най-висшият дълг на душата, е да служи на Върховния. Но втората част е по-трудна за разбиране. Кришнера татастха-шакти бхедабхеда-пракаша – душата е междинна енергия на Кришна. Така че ние всички сме шакти, всички сме излъчваща се енергия на Върховния. Затова тези, които искат просто да се слеят с този океан от енергия – за тях това е възможно, понеже идват от този океан. Кришнера татастха-шакти – обаче тази енергия е междинна. Макар че дживата по природа спада към по-висшата, духовна енергия, при все това тя е междинна енергия, винаги намираща се в позицията на избор; затова тя може да дойде под влиянието на илюзията, но също така може да дойде и под божествено влияние. Махатманас ту мам партха дайвим-пракритим ашритах[4] – „Великите души са приели подслон в божествената природа.”

И така, татастха-шакти означава понякога отсам, понякога оттам”, но винаги под влияние. Един път под божествено влияние, друг път под материално влияние. И освобождение означава да се задържите в божествената природа. А бхакти, божествената любов, преданото служене значи да откриете своя начин да общувате с Върховния.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.173

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.174

[3] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 20.108

[4] „Бхагавад Гита” 9.13

Салокя-сарщи–самипя–сарупяикатвам апй ута дивяманам на грихнати вина мат-севанам джанах – „Моите предани не приемат салокя, сарщи, сарупя, самипя или сливане с Мен — дори да им предлагам тези освобождения — предпочитайки да Ми служат.”[1] Тук са описани петте типа освобождение. Отново виждате красотата и богатството на тази божествена философия и традиция! В Индия имат толкова развито знание за различните аспекти на духовния живот. В други религиозни традиции се казва „Спасението си е спасение. Толкоз.” Тук разбираме, че избавлението има различни аспекти, че могат да се постигнат различни нива.

Мокша е най-общо „освобождение”. Кое е първото ниво – или да кажем нулевото ниво? Саюджа, което означава „сливане с брахман”. Ако искате да станете частици божествена светлина, можете да постигнете това. Дори саюджа-мукти донася щастие. Но истинският екстаз започва по-нататък. Обикновено ваишнавите не считат саюджа-мукти за нещо желано или висше. То по-скоро носи лоша слава в духовната реализация, макар че преди триста-четиристотин години е било едно от най-големите постижения. Във „Веданта Сутра” се казва, че саюджа-мукти е една от главните цели на всеки духовно-практикуващ. Обаче там значението на саюджа не е това имперсонално сливане, а среща, много интимно общуване с Върховния в любящ досег. Това показва, че понякога трябва да сме много внимателни по отношение на смисъла на думите. Някои изрази могат да имат различни значения в зависимост от специфичната епоха или школа. Но ако се придържаме към настоящото разбиране, саюджа означава „да се слееш с божественото битие”. На практика онези, които имат имперсонално разбиране в духовния живот, могат да постигнат този вид освобождение – чувстваш се като капка вода и се сливаш с океана. Чували ли сте този израз – капката се слива в океана.

Но защо не обърнем същия израз на обратно? Защо не кажем, че ако вземем една капка от океана, тя ще носи същото качество? Те са много подобни, на практика еднакви по природа; въпреки това капката си е капка, а океанът си е океан. Така дори в някои философски концепции, с които всъщност не сме съгласни, можем да открием тълкувание, с което да се съгласим напълно. Шрила Прабхупад е казал, че философията на Шанкарачария е 99 процента вярна. Има само един мъничък процент, който трябва малко да се шлифова, да се коригира.

Другият тип освобождение е сарупя – да постигнеш облик като на Бога. Всъщност вие имате по два крака, две ръце, една глава – това е вашето сарупя-мукти! Така че притежавате облик като на Бога! Разбира се, тази материална форма ще се разпадне с времето. Но изначалната ни, духовна форма никога няма да погине. Отново Шрила Прабхупад е обяснявал това, давайки примера с ръкавицата. Слагате ръкавицата на ръката си и тя прилича на ръката ви. Обаче не е, защото е ръкавица, а вашата ръка е вътре в нея. Ръкавицата следва точно очертанията на ръката ви. Въпреки всичко, ако свалите ръкавицата, ще се появи самата ви ръка. По същия начин това материално тяло е като ръкавица – то много наподобява духовната ви идентичност. Но е само отражение, като втора кожа. Ала в духовния свят е възможно да постигнете облик, подобен на този на Бога.

Следва сарщи – можете да се наслаждавате на изобилие като това на Бога. В някои шастри са описани постиженията на освобождението, или поне се споменават някои райски блаженства. Да ви дам ли списък на какво се наслаждават мъжете на райските планети? Да го кажем съвсем накратко – те се наслаждават на богатство, жени и коли.

Ямуна: Ами футбол, Махарадж?

Свами Тиртха: Футболът е в Голока Вриндавана – запазен е за тези, които са расика. Така че отново има подобие – каквото е горе в рая, такова е и тук, долу. Малките момчета се занимават с малки коли-играчки; големите момчета харесват големи коли. Но привързаността си е същата. Няма да споменавам другите елементи от живота на мъжа. И така, можете да се наслаждавате на подобни богатства, на подобни притежания като съществата в рая. Разбира се, сега не говоря за най-висшето местоназначение.

Или можете да постигнете салокя – да живеете на същата планета с Бога. Или можете да имате пряко общуване с Бога (самипя). И както в материалната сфера има множество планети, в духовното небе също има много, много планети. Така че съществува и градация в духовната йерархия. В съответствие с вашия стремеж, в съответствие с духовните си желания, можете да постигнете различни нива на съвършенство.

При все това в стиха се казва, че преданите не са удовлетворени с тези различни видове освобождение, дори и Богът да им ги предлага, и те не биха заменили с освобождение възможността да служат. Така че за нас служенето е много по-важно от освобождението. В повечето случаи хората искат да се отърват, да се избавят от материалното оплитане, затова най-висшата им амбиция е да постигнат освобождение, съвършенство. Но преданите трябва да имат по-висш стремеж. Ние не се фокусираме върху освобождението, ние се фокусираме върху бхакти.

(следва продължение)

[1] „Чантаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 19.173