Sharanagati

Свами Тиртха: Нека изследваме кои сме ние. Бихте ли ми помогнали с отговори на този въпрос? Каква е първата ви мисъл когато ви запитат: „Кой си ти?”, какво бихте отвърнали?

Отговор: Българин.

Свами Тиртха: Това е вярно. Други?

Отговор: Част от цялото.

Свами Тиртха: О, много хубаво! Да? Нека опитаме един по един – това ще даде много интересни резултати. Може ли да започнем с вас? Кои сме ние?

Отговор: Частица от божественото съзнание.

Отговор: Ученици в този свят.

Отговор: Служители.

Свами Тиртха: О, много висше разбиране! Джай! Моля, помогнете ни!

Отговор: Аз съм какъвто съм.

Свами Тиртха: Много мистично. Хубав отговор. Да, моля?

Отговор: Ще ви кажа насаме след лекцията.

Свами Тиртха: Благодаря ви, ще очаквам вашия отговор. Да, моля? Други?

Отговор: Аз съм европеец.

Свами Тиртха: Добре. Да, моля?

Отговор: Ние сме направени от любов, така че сме любов, това е моят отговор.

Отговор: Ние сме свидетели на чудо.

Отговор: Ние сме същества от светлина.

Свами Тиртха: Много добре! Тези определения, тези отъждествявания са много хубави и много светли. Знаете, често хората отговарят нещо от сорта: „Името ми е това и това, професията ми е такава и такава, и семейното ми положение е такова и такова.” Защото това са нормалните условия в нашия живот. Но те могат да се променят всеки един миг. Веднъж, в подобно много приятно обкръжение, обсъждахме тази тема и един много нежен, много деликатен момък отговори на същия въпрос: „Кой си ти” с думите: „Аз съм едно диво животно!”, въпреки че беше такъв мил, фин млад човек. Но тогава аз също го попитах: „А възможно ли е да бъдеш опитомен?”

Така че ние имаме различни разбирания за себе си. Направих малко изследване какви отговори дават хората като цяло. И мога да ви кажа, че по-голямата част от хората имат някакъв вид духовен отговор на този въпрос. Повече от 80% дават отговори от типа „Аз съм човешко същество, аз съм част от цялото. Аз съм търсещ” – много позитивни отговори. Малцина отговарят „Не знам.” И също малцина отвръщат негативно, като „Аз не струвам нищо, празен съм, аз съм една нула” – съвсем минимален брой дават подобни негативни или нихилистични отговори. Това означава, че болшинството от нас осъзнават, че сме нещо велико, че имаме някаква мисия тук, на тази планета Земя. Може би тя все още не ни е съвсем ясна, но ние трябва да намерим верния отговор, за да осъществим тази мисия.

Но ако се опитаме да изследваме себе си в съответствия с нашата традиция, например, тогава ще разберем – моля ви, постарайте се да запомните тези простички думи – че ние не сме телата. Струваме малко повече от тези физически елементи. Около 75 % от тялото ви се състои от вода. И въпреки че цената на водата също се покачва, все пак тя не е чак толкова скъпа, нали? Освен това имате някои кости и някои други различни елементи – ако съберем всичко заедно, ще е максимум 100 лева. Но вие се чувствате малко по-ценни от 100 лева, не е ли така?

Така че да разберем, че не сме тези тела, непосредствено означава достигане до по-високо ниво на съзнание. Защото тялото се е родило и неминуемо ще погине. Въпреки това нашето усещане за идентичност остава неизменно. Когато сме млади, казваме „аз”; когато пораснем – също, когато остареем – също. Усещането ви за самоличност си е същото. Въпреки че е много трудно да се види, че това е същото тяло – възрастта ни променя толкова много. Макар тялото, изградено от тези материални елементи да умира, нашето усещане, нашата идентичност, нашето съзнание си остава същото. Затова от недълговечното трябва да стигнем до постоянното. Трябва да търсим своята неизменна идентичност – онова, което никога не се променя в нас.

Въпрос: Бихте ли споделили с нас моля своя отговор на въпроса, който ни зададохте в началото?

Свами Тиртха: Моят отговор? На унгарски на това му казваме „да обесиш палача.” Моят отговор е, че аз се стремя да бъда слуга на своя духовен учител. Затова много се радвам, че някой тук спомена „Ние сме служители” или „Аз съм слуга”. Защото това е много издигната позиция. Въпреки че всеки иска да бъде господар в този свят, онези, които имат пречистено разбиране знаят, че да служиш е много по-добре. Да получаваш подаръци е хубаво, нали? Обаче да даваш – това носи много по-голяма наслада! По същия начин, ако ние можем да дадем нещичко, ако можем да дадем своя живот, своята енергия, своето служене на Върховния – или на представител на Върховния, какъвто е духовният учител – сме големи щастливци. Така че съвсем накратко – това е моят отговор.

Обикновено хората отговарят на този въпрос с: „Аз съм търсач.” Много пъти така казват: „Отворен съм и търся.” Това е популярно, нали? Но на мен не ми харесва този отговор. Защото ако си търсач, това означава, че още нищо не си открил. Затова от търсещ трябва да израснем в намиращ. А когато си намерил нещо, трябва да станеш и практикуващ. Защото ако искаме да достигнем по-високо ниво в съществуването си, трябва да предприемем някакви практически действия. Духовните практики ни помагат да достигнем това по-висше ниво.

Защо сме се събрали заедно тази вечер? За да празнуваме щастието на душата и да намерим пътя към своето лично блаженство. Да го кажем съвсем простичко: ако живеем за другите, животът ни ще бъде блажен. И макар че сме се събрали тук в Дома на Хумора и Сатирата, при все това всички чувстваме колко страдания и колко нужда има в света. Ако сме сами е хубаво да медитираме и да се молим за благото на всички същества, за съвършен живот за всички, за мир за всички, но ако сме обединени, нашата молитва и медитация ще са много по-силни. Мисля, че всички сме изпитвали това в живота си. Борейки се самички с трудностите в живота, по някакъв начин се справяме; но ако имаме помощ, ако имаме подслон е много по-леко.

Макар да знам, че вие, българите като нация, сте толкова силни и сте устояли на толкова много трудности през последното хилядолетие, вчера научих нещо за това. Срещнах един брат-монах и когато го попитах: „Сам ли служиш тук?” той каза: „Да, сам съм, но и сам воинът е воин.” Така че дори да сме сами, трябва да се стремим към най-висшите идеали, които имаме. И тази толкова древна традиция, йога, може да ни помогне много да намерим пътя към себе си и да намерим пътя към щастието.

Йога означава връзка. Но връзка между какво? Йога е връзка между нас самите, между нашата истинска вътрешна същност, и Върховния. Тя е малко повече просто от религия, и определено е много повече от физически упражнения. Можем да кажем, че йога е мистичен, вътрешен път, който ви води от фалшивия ни егоизъм към истинското ни „аз”.

Има множество различни школи в йога. Някои от тях предпочитат аскетични практики; други повече наблягат на правилното действие, или ритуалното действие. Други пък се стремят да усъвършенстват познанието на човека, божественото познание. А една много специална школа, към която аз също принадлежа, касае емоционалното същество на човека. Тази школа се нарича бхакти, бхакти-йога. Бхакти е божествена любов, пътят на божествената любов.

И така, ако се съгласим, че йога като цяло е мистичен път, водещ човешкото същество към Бога, позволете да ви задам един въпрос: какъв е най-верният, най-интензивният начин да разберете някое друго човешко същество? Дали е знанието; или действието? Или пък любовта? Най-вероятно е любовта. О, съществува и друг фактор – чрез омраза също можете много да се доближите до някого. Винаги ще мислите за този човек и ще му припишете безброй несъществуващи качества. Но, уви, подобна връзка не е особено позитивна.

И така, можем да кажем, че най-интензивен досег, най-правилно виждане може да се постигне чрез любов. Затова ние се стараем да търсим Бога чрез тази много интензивна връзка, божествената любов. Мъдрите хора казват, че ако някой търси абсолютната истина, той трябва да го прави с любов, чрез любов. Разбира се, тъй като всички ние сме различни човешки същества, имаме различно разбиране за това какво е любов. Но засега това няма значение, всички разбираме, че това е нещо много ценно за нас.

Въпрос на Нели: Какво е отражението на „аз, мен, моето” и „ти, теб, твоето” в духовния свят?

Свами Тиртха: Много добър въпрос! Ще отвърна накратко, защото можем да говорим за това цяла седмица: това е конфликтът или хармонията – зависи от гледната точка – между философията и посветеността. Защото за много дълго време философията се занимава с тези три теми – „аз, мен, моето”. Много различни аспекти и школи на философията, например онтологията и естетиката, боравят с тези теми – какво е човекът, каква е целта, каква е причината на съществуването, какви са измеренията, каква е ползата. Така че „аз и моето” се фокусира върху личността. И ако приложим това спрямо духовния живот, или спрямо религиозния живот като цяло, тогава „аз, мен, моето” означава аз познавам себе си и посвещавам себе си.

Това е философската страна на преданото служене: „Аз съм Твой”. Много е добре ако хората разберат, че принадлежат на Бога. Това е първата стъпка. Но не е и последната. Защото отвъд философията, отвъд таттва съществува раса. Оттатък теорията са щастието и чувствата. Така че отвъд философията, отвъд заключенията, отвъд таттва, съществува и раса отговор на това и той е: „Ти си мой”. И така, „аз съм Твой” е едва първото ниво, то е само философия, ти се покоряваш. Ала сетне можеш да проявиш и изискванията си: „Но и Ти си мой.” Долавяте ли разликата между двете?

Разбира се, трябва да внимаваме да не смесваме нещата. Първо трябва да кажем „да” на Кришна. После, на някои от по-висшите етапи в духовното си развитие може да имате някои изисквания. И така, философия означава „Аз съм Твой”, а божествена религия, или према, означава „Ти си мой”.

А от друга гледна точка можем да разгледаме това – че субектът (ашрая) и обектът (вишая) се търсят един друг. Кой е субектът? Субектът е преданият, а обектът е Кришна. И така, субектът се стреми да търси и да служи на Бога, ала по-нататък трябва да започнем да разбираме, че обектът започва да се държи като субект. Кришна, като милостив Бог, също търси Своите изгубени слуги. Това са ашрая-таттва и вишая-таттва, които се търсят един-друг. Ако чуваме само това – ашрая и вишая – то не ни говори нищо. Но ако разберем, че ние търсим, изпитваме някакви емоции, стремим се да ги отдадем на Кришна – т.е. ние сме като субекти, а Той е обектът на нашето обожание – това е хубаво, то е като „Аз съм Твой”. Ала по-висшето ниво е когато доловим, че Той също ни зове, привлича и търси. Така Той ще каже: „Но ти си Мой”. Така че съответстващата половина на „Аз съм Твой” е „Ти си Мой”. Какъв е откликът на този израз: „Аз съм твой”? Единственият отклик е „Ти си Мой”. Това е като приношение, което започва от предания: „Аз съм Твой” и тогава Кришна отвръща: „Да, ти си Мой”. Може би тези две изречения се срещат насред път. Но какво става ако не се срещнат? Тогава ще попаднат в противоположната страна. И тогава вие ще кажете: „Ти си мой!” а Кришна ще отвърне: „Твой съм”. Това е гонитбата един след друг.

Въпрос: Бих искала да попитам за стадия на устойчивото предано служене – чувала съм, че той настъпва след като човек се е пречистил от замърсявания, права ли съм?

Свами Тиртха: Да, устойчивостта идва след пречистването, когато нищо не може да ви отдалечи от бхактите. Това е устойчивост. Кой е слуга? Слуга е някой, който винаги е готов да ти служи. Да вземем за пример кучето; кучето винаги е готовo да служи на господаря. Понякога получава храна, друг път не. Понякога го галят, друг път го бият. Въпреки това то винаги остава с господаря и винаги е готово да служи – посветеност. Истинското куче притежава такава неизменна посветеност.

Ами ние? Докато Кришна се грижи добре за нас сме много добри бхакти. Но само щом се появи и най-малката трудност, започваме да се оплакваме от Него. В този смисъл можем да се поучим дори от едно просто куче да бъдем истински отдадени на господаря. Но разбира се, да си слуга на Бога е много по-изискващо и много по-възнаграждаващо. И нашата посветеност не се основава на страх или агресия, или на каквато и да било амбиция от материален тип, а на привличащата сила на Кришна.

Това е тайната – всичко се движи по силата на привличането. Кришна е магнетичната сила. Всъщност Радхика е магнетичната сила, но както и да е, тя се проявява чрез Кришна. Както вие имате две ръце, нали? Какво е дясната ви ръка? Дясната ви ръка е електрическата сила. А какво е лявата ви ръка? Лявата ви ръка е магнетичната сила. Активна-пасивна. Активната работи усилено, а пасивната привлича. По същия начин всичко, което притежаваме, трябва да отдадем, да поднесем на Кришна и тогава то ще намери своето най-висше осъществяване. Всичко, което имаме, може да достигне съвършенство. Съвършенството на очите, например, е да виждат прекрасния облик на Кришна. Съвършенството на ушите е да слушат Неговото сладко послание. Всичко, което имаме, може да бъде използвано за съвършенство. Но трябва да сме неизменно отдадени. И това не е някаква официална рутина или пък изискване, а естественият начин на изразяване на душата. Защото изначалната функция на душата е да служи на Кришна с любов. Способни ли сте да правите това, значи сте много близо до своята изначална позиция. А кое би ви отдалечило? Несъвършенствата, нечистотиите. Затова, за да бъдем напълно отдадени, трябва достатъчно да се пречистим. Но тези постоянни екстази – вибхава, анубхава – настъпват на много висше ниво. Те са като деветте практики на бхакти, ала на по-висш стадий.

(продължава от предишния понеделник)

„Всички тези стадии заедно се наричат стхайи-бхава, или неспирна божествена любов в предано служене. В добавка към тези степени съществуват вибхава и анубхава. Когато по-висшият стандарт на екстатичната любов е смесен със симптомите на саттвика и вябхичари, преданият се наслаждава на трансценденталното блаженство от любовта към Кришна в многообразие от нектарни вкусове.”[1]

Тук има описание на вибхава, стхайи-бхава и анубхава. Вибхава е предварителната причина за екстаза – тя поражда чувствата към Кришна в сърцата на преданите. Кои елементи могат да предизвикат такива божествени чувства у вас? Например името на Кришна. Когато чуем името на Кришна, определена емоция отеква у нас. Или когато видите картина с Кришна се разтрепервате, зашеметени сте. Спомняте си онзи лекар, който служел на царя и когато зърнал наблизо ветрило от паунови пера, припаднал, защото незабавно си спомнил пауновото перо в косите на Кришна. Така че ако нещо ви свързва с вашия възлюбен Бог, то ще предизвика тези чувства. Името Му, облика Му, нещо, което Му е скъпо, нещо свързано с Него ще ни помогне да си спомним, да влезем в досег с Него. Както една майка – когато детето порасне и тя види мъничките играчки, с които си е играло у дома, веднага си спомня: „О, милото ми! Сега скъпият ми син си играе с големи коли, а когато беше мъничък си играеше с тази малка количка.” Така нещо, свързано с този, когото обичате, ви кара да го помните, да сте в досег. Това е още една причина защо трябва да общуваме с преданите – защото като видите някой предан, на мига си спомняте за Кришна: „Да, той е посветил живота си на Кришна. Да, тя е една от прекрасната група гопи на Кришна.” По този начин можем да обогатим неспирната си медитация върху Бога, неизменната си свързаност с Него.

И ако изпитвате тези импулси, можете да получите някои отражения, някои от вторичните признаци, които бяха описани, тези тринадесет вида – смях, търкаляне и т.н. Голям въпрос е дали можем да изпитваме тези екстатични признаци по благовъзпитан начин. Дали съществува овладян екстаз? Мисля, че съществува контролирано триене на атомните частици – нарича се атомна електроцентрала. Но ако същият принцип се постави в бомба, просто следва взрив. Затова нека сме внимателни с тези енергии. А трябва да ви кажа, че тези тринадесет типа екстаз не са най-висшите симптоми – има и много по-опустошителни от тях. Те се наричат специални екстази или чувства с опустошителни признаци.

Но както и да е, не се страхувайте. Защото Махапрабху е наречен Златният Аватар и Той е досущ като Златен Вулкан, който изригва тези божествени чувства по такъв интензивен начин, че те са парещи като лава, ала в същото време са сладки като нектар. Не можете да живеете без това, а същевременно то ви изпепелява.

Обаче докато просто четем за тези различни видове вибхава, анубхава, стхайи-бхава, вябхичари-бхава, и т.н. само от книгите, това не е повече от теория. Добиете ли и най-мъничък поглед, ще разберете какво е. Тогава още повече ще започнете да почитате тези симптоми и самия процес като цяло, защото той ще ви отведе до много прекрасни, много висши и неизменни резултати. Трите признака, трите резултата, които можете да постигнете практикувайки йога, най-общо са приятелство, или приятелско отношение и подход към всички; вторият е състрадание; а третият е вътрешен покой на ума.

Затова моля ви, продължавайте все така, владейте екстаза си, за да не смущавате околните и практикувайте тези висши типове духовен екстаз само на вярното място.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.180-181

Продължаваме да четем от „Чайтаня Чаритамрита”. Досега тъкмо говорихме за различните стадии на божествената любов, сравнени със захарта – от семето на захарната тръстика до бонбона. Следващият стих гласи:

„Всички тези стадии заедно се наричат стхайибхава, или неспирна божествена любов в предано служене. В добавка към тези степени съществуват вибхава и анубхава. Когато по-висшият стандарт на екстатичната любов е смесен със симптомите на саттвика и вябхичари, преданият се наслаждава на трансценденталното блаженство от любовта към Кришна в многообразие от нектарни вкусове.”[1]

За какво става дума дотук? Това е като един научен анализ на божествената любов. Тези различни стадии всъщност са много висши нива на божествена любов. Стхайи-бхава, или постоянното настроение, постоянното чувство е когато вашето посветено служене не се променя. Можем да наречем това неизменна посветеност. И не просто посветеност, защото тя би могла да бъде пасивна, а активна, отдадена посветеност.

И в добавка към тези степени има вибхава и анубхава. Какво е вибхава? Вибхава е произходът на бхава, или предпоставките за бхава, които вдъхновяват чувствата. Можем да наречем това специален екстаз. А анубхава е резултатът, произтичащ от тези чувства – нарича се под-екстаз. Тези анубхави, или подчинени изражения на екстаза, са разделени в тринадесет категории. Да ги прочетем ли? Няма да можете да запомните всичките тринадесет вида, но нищо, можете поне да добиете поглед какво биха могли да представляват.

И така, първото е танцуване; това ни е познато. Второто е търкаляне по земята; това обикновено не го практикуваме. Третото е пеене. След това викане. После скачане; екстатичният киртан е подскачащ киртан. След това шестото е издаване на силни звуци. После прозяване. Така че не си мислете, ако някой ваш духовен брат се прозява по време на лекция, че той е в тамас – може да е в чист екстаз. Следващото е тежко дишане; когато нещо лежи на сърцето ви, дишате тежко. Нехаене за общественото мнение – мисля, че тази част ни е позната. После е отделяне на слюнка. Сетне див, ревящ смях. Неустойчивост. И хълцане.

Това са тринадесетте вида подчинени изражения или признаци на екстаз. И така, ако някой чист ваишнава дойде у дома ви и започне да вика силно пред вратата, танцувайки бясно и скачайки нависоко, докато плюе навсякъде около себе си, без да се интересува от общественото мнение и понякога се търкаля по земята – не си мислете, че е луд. Особено ако настоятелно изисква да получи прасадам – това е друг признак на екстаз.

И това наистина не е шега – никога не знаем какво се крие в сърцето на друг човек. Например, толкова много пъти сме чували за екстатичната любов към Бога; или пък в края на киртана – какво е онова специално чувство? Така че такива неща съществуват! И ако се оставите на тези импулси, може изведнъж да се окаже, че се търкаляте по земята.

„Тези вкусове са като смесица от кисело мляко, захарен бонбон, гхи, чер пипер и камфор и са приятни като сладостен нектар.”[2]

И така, това е наставлението на Шри Чайтаня Махапрабху към Шри Рупа Госвами. Рупа Госвами бил толкова отдаден на Махапрабху, че бил считан за втори аз на Махапрабху. Махапрабху избрал определени Свои ученици да изразят определени различни чувства. Например, Рупа Госвами станал шастра-гуру на цялата сампрадая заради дадения от него анализ на божествената любов, съдържащ се в „Бхакти Расамрита Синдху”, което в превод означава „Нектарният океан на посветеното служене” – можете да си представите колко възвишени са тези теми! Но има нещо дори по-висше и от тази книга, нарича се „Уджвала Ниламани”… Така че всички тези научни категории и тълкувания на нашата вяра били изложени от него. А пък неговият брат, Санатан, бил избран за предписаните принципи – той събрал всички необходими препоръки и напътствия как правилно да се практикува бхакти. Някъде из неговите книги пише, че трябва да изпълнявате варнашрама-дхарма съвършено в продължение на – не си спомням точната цифра – да речем 25 хиляди живота и едва тогава можете да започнете да практикувате бхакти. Колко живота има зад гърба ви в съвършено изпълнение на варнашрама-дхарма? Ала тъй или инак, благодарение на някаква безусловна божествена милост, ето ни тук. И освен тези формални предписани принципи, Санатана Госвами ни е оставил и някои висши аспекти на истината, каквито са разясненията към „Шримад Бхагаватам”. Освен това го има и този толкова възвишен предан, Рагхунатх дас Госвами – той е като раса-ачария. Една от неговите книги се нарича „Букетът на риданието”[3]. Толкова фини обяснения се съдържат в тази книга! А най-младият сред госвамите, Джива Госвами, бил избран да бъде философът. Той е дал в неговите „Шест Сандхарби” или „Трактати” всички доказателства за превъзходството на преданите практики.

И така, всички тези различни предани били избрани от Махапрабху да изпълнят по някоя специална цел. Дори когато Махапрабху прави нещо съвсем простичко, той осъществява множество цели. Когато наказал Младия Харидас[4], Той не само много сериозно утвърдил дхарма принципите, но защитил Своя предан от падение и освен това помогнал на младежа да постигне освобождение, съвършенство. Така че ако Махапрабху иска да постигне нещо, Той знае начините. И чрез отдадени предани като госвамите, Неговите последователи-ученици, е много лесно да осъществи тези божествени желания.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.180-181

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.182

[3] „Вилапа Кусуманджали”

[4] Виж „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, Глава 2

Свами Тиртха: Ние сме в училището на любовта. Целият живот е за това. В три думи, нашето съществуване на тази планета Земя е: да живееш, да обичаш, да напуснеш. Това е, което трябва да правим в този живот.

Рукмини: Можем да живеем и да обичаме и след като напуснем.

Свами Тиртха: Разбира се. Но понеже ходим на това училище, трябва да изучим науката на любовта. Хората могат да се срещат на различни нива и на различни нива упражняват способността си да обичат. Едно е простото биологично привличане между половете. Нарича се секс – не е нещо кой знае колко висше. Всички вън го правят. Особено напролет – всички са замаяни по това. Основното в сексуалното привличане е „моето удоволствие”. „Не ме интересува с кого, но искам да съм щастлив.” Това е много елементарно ниво на разбиране за това какво представлява любовта. Следващото стъпало е еротичното привличане, еротичната любов – когато не съм толкова фокусиран върху собствените си плътски, телесни удоволствия, а съм готов да споделям чувства, емоции, готов съм да споделям живота си с някого. Това е много популярно в наши дни – да се споделя насладата, да се дарява щастие на другия. Но в това също участва тялото. Ала ако стигнете до следващото стъпало в практикуването на любовта, което се нарича фùлия – това е отношението на братство между хората – там не е нужно да участва тялото. Тогава можете да цените другия просто защото съществува.

И така, на първото ниво беше „моето удоволствие”. „Обичам те, за да ми е добре.” На второто ниво беше „Обичам те, за да ти е добре.” Тук поне има някакво настроение на служене: „Искам и аз да дам нещо, не само да получавам.” На третото ниво, на нивото на братството, е „Обичам те, защото съществуваш. Ценя това, че те има. Скъп си ми, защото те има.” Това достатъчно висше ли е? Мисля, че е доста висше! И се среща много рядко – да можем да ценим хората край нас просто заради това, че съществуват. Повечето пъти това, че съществуват, ни притеснява. Кавги, главоболия, ненавист, едно-друго… Обърнете го по правилен начин и тогава ще можете да цените другите за това, че ги има. Не бихте могли да сторите това без духовна визия. Невъзможно е! Невъзможно! Инак ще виждате само грешките и недостатъците.

Ала това не е краят. Краят се нарича агапе или духовната любов. Тук мотото е „Обичам те заради любовта. Не защото съществуваш, не за да съм щастлив, не за да си ти щастлив – а заради най-висшия принцип.” Това е изключително рядко. И един-двама души на такова ниво да срещнете в този живот, ще сте големи късметлии. Защото те не пресмятат, за тях всеки е еднакво скъп. Виждате, връща се подобно настроение, защото на първото ниво беше: „Няма значение с кого, искам да се наслаждавам!”; а на това толкова висше ниво е: „Няма значение с кого, искам да служа на божествената любов.” Обаче виждате израстването – едното е съвсем елементарно, съвсем брутално, съвсем себично, а другото е много извисено, много възвишено.

И тогава можем да кажем, че още по-следващото ниво, най-висшето ниво е божествената любов. То се описва в тази книга[1]  – както говорихме за према-бхакти, садхана-бхакти и т.н. Обаче тази книга не е учебник от началното училище. Защото божествената любов е най-висшата връзка между душата и Свръхдушата. А дори от още по-висш клас е връзката между Радха и Шяма. Или между Говинда и Радха. Пък искате ли да преминете даже още по-нататък, казано в съвсем кондензирана форма, това се нарича Гоура.

Мисля, това е, което трябва да изучим. И ние се обучаваме в тази наука – понякога в семействата си, понякога като аскети, друг път като проститутки, понякога като жени, друг път като мъже, брахмачари или грихастхи – няма значение. В дългосрочен план следва да разберем, че трябва да практикуваме в това училище, трябва да ходим на това училище. Защото това е най-висшият начин да изразим себе си – способността ни да обичаме. И да речем, че срещнете сродната си душа, тази връзка може да продължи в различни животи. Може би понякога като съпруг и съпруга, или като близки роднини, или като много скъпи приятели, понякога като върли врагове, или в духовни взаимоотношения – като братя и сестри или като гуру и ученик.

Рукмини: Тогава значи разликата между хората, които обичаш, зависи само от твоята посветеност? Сам решаваш кой е по-специален от друг, така ли?

Свами Тиртха: Докато правиш разграничения, не си на най-висшето ниво. Можем да разберем това единствено чрез философията на Шри Чайтаня Махапрабху ачинтя бхедабхеда таттва – еднакво и различно в същото време, по невъобразим, мистичен начин. Защото разбира се, трябва да развиваме отношение, при което любовта ни да не е усещане, а парадигма. Не просто чувство, а състояние на съзнанието. Защото чувствата се променят, идват и си отиват, ала основната ни визия за света, нашата парадигма, не бива да се променя. Веднъж разберем ли, че божествената любов е най-висшето, нима можем да заменим това с нещо друго? Не можем да го заменим! Стигнеш ли до върха, на върха си.

Затова се препоръчва да имаме тази обща визия. В същото време, на относителното ниво трябва да се държим адекватно. Защото има някои правила и предписания: „Аз съм мъж, аз съм жена, аз съм родител и трябва да се грижа за децата си” – тези неща не бива да се изоставят. Дори един реализиран предан, който напълно е осъзнал, че „Аз не съм това тяло,” трябва да влиза в обществената тоалетна според пола си.

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Третият ми въпрос е: какви са израженията на посветеността? Какво включват – някакви емоции, някакви действия, някакви философски разсъждения?

Свами Тиртха: Това е много далеч. Посветеност… какво е посветеността? Посветеност е когато даваш това, което имаш. Нима можете да дадете вашето философско разбиране? Ако го нямаме, няма как да дадем своята философия. Нима можем да дадем нашите практики? Че каква е вашата духовна практика! Тя е толкова слаба, толкова мижава. Така че ако разгледате списъка какво в крайна сметка имате, ще откриете: „Аз притежавам само две неща. Имам живота си, моята жизнена сила. И имам още едно проявление на тази жизнена сила – моята любов.” Това са единствените две неща, които притежаваме. Затова да се отдадете означава именно тях да дадете на някого. Давам живота си и давам любовта си.

Веднъж един цъфтящ млад човек срещнал един духовен учител. И му казал: „О, най-сетне те срещнах! Когато бях момче, сънувах един сън. Видях насън едни очи, които ме зовяха, и сега като те срещам, виждам същите очи. Божествената любов е толкова важна за мен, че съм готов да се откажа от всичко заради нея! Моля те, учи ме на преданост!” А когато учителят попитал: „Много е хубаво, че дойде, скъпо мое момче. Ще те уча, но какво ще дадеш?” момчето имало верния отговор: „Ще дам живота си.” Тогава учителят незабавно изоставил официалната роля и отвърнал: „Добре. А аз съм готов да ти дам любовта си.”

Това е верният обмен. Единият посвещава живота си, а другият – обичта си. Кое е по-силно? Никога няма да узнаем. Но именно това е обменът, който всички ние търсим – ако дадеш нещо свое, получаваш много повече. Животът в преданост, духовните принципи не са според материалните принципи. Защото в материалната сфера даваш много, а не получаваш на практика нищо. В духовен смисъл даваш само едно нещо – само едно, не много – живота си. Ала тогава получаваш нещо толкова могъщо, толкова дълбоко, толкова необятно. Така че това е правилният обмен.

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Възможно ли е да си посветен на няколко учители и да спечелиш бонбона?

Свами Тиртха: Да, възможно е. Но е възможно също така да си посветен и на един. Защото гуру в крайна сметка е един. Гуру е божествена функция. Гуру не е само личността, той е нещо отвъд. И ако се посветиш на личността, ще останеш с личността. Което не е лош вариант. Ала ако се посветим на божествения аспект на духовния учител, на гуру-принципа, тогава никога няма да изгубим връзката.

Така че възможно е да бъдеш посветен на различни личности, представящи все същите духовни истини. Както е казано: „Кроткото агънце суче от две майки.” Въпросът е да си кротък.

Знам, че не си удовлетворен от този отговор, но… налага се да кажа истината.

И защо е възможно да имаш повече от един гуру? Защото учителите биват на различни нива, от различни видове, с различни функции. Един те отвежда до пътя, друг те посвещава, третият ти дава напътствия, четвъртият ти дава раса, петият ти дава санняс – има различни гуру. Ти самият разполагаш и с вътрешен водач. Така че чайтя-гуру, вартма-прадаршака, шикша-, дикша-, раса--, санняс-гуру – има различни степени гуру. И в шастра се казва, че от един учител не можеш да научиш всичко. Защото като сме в началото, искаме да знаем всичко. И ако отидете при един истински учител с това леко оскърбително настроение: „Дай ми всичко! Дай ми всичко!” той ще ви даде някои загадки, с които да си чупите ума. Просто за да ви държи заети: „Не ме притеснявай!” А по-късно, когато подходите с едно по-смирено отношение: „Мой скъпи учителю, не ме интересува нищо вече, просто ми дай сладкия бонбон,” тогава може би той ще е по-нежен с вас и няма да ви дава външни практики, а вътрешни. Така че трябва да добием качествата, за да получим по-висшите напътствия.

Яшода: Във връзка с въпроса на Крипа…

Свами Тиртха: Да, всичко се върти около крипа.

Яшода: От вашия отговор разбрах, че говорите за учители, които принадлежат към една и съща гуру-сампрадая. Ами ако са в различни школи?

Свами Тиртха: Няма учители в различни школи. Има само една школа. Не се притеснявай, бонбоните се пазят в сладкарския магазин. В съседния магазин можеш да си купиш камъни или каквото ще – но бонбоните са в тази школа.

Яшода: Значи рано или късно ще отидем в правилния магазин?

Свами Тиртха: Да се надяваме, че още ще са ни останали зъби.

Крипадхам: В тази връзка бих искал да попитам: можем да имаме няколко учители, даващи ни различни практики и помагащи ни по пътя – това го разбирам. Но възможно ли е в сърцето си да имаш повече от един господар?

Свами Тиртха: Веднъж на лекция някой зададе подобен въпрос. Каза: „Кришна много ми харесва, но какво ако имам и друго увлечение? Ако в сърцето ми има още някой – друг път, друг Бог, друг гуру?” Тъй като този млад човек беше щастлив съпруг по онова време, го попитах: „Как би се почувствал ако съпругата ти има още някой в сърцето си?” Той нямаше повече въпроси. Разбра, че в крайна сметка трябва да сме ексклузивни. Ексклузивни не в смисъл да сме много модерни и елегантни, но в смисъл, че за нас няма други неща, само едно. Обаче това не е против другите неща – трябва правилно да разберем. Защото трябва да търсим онова, което познаем ли сме познали всичко, да търсим онова, което постигнем ли сме постигнали всичко. Това е Върховният Бог. Ако имате Него в сърцето си, ще имате всичко. Познавате ли Него, ще познавате всичко. Така че това е истинското ексклузивно служене – което обхваща всичко останало. Защото нищо не е независимо от Кришна. Затова имаме ли Него, имаме всичко. И затова нямаме нужда да търсим друг, втори Бог. Шрила Шридхара Махарадж казва, че най-прекрасното нещо, което въобще някога можете да откриете, е божествената любов. Кралицата на цялото съществуване е любовта. Какво повече можем да кажем!

(следва продължение)

 „Постепенното развитие на према, божествената любов, може да се сравни с различните състояния на захарта. Най-напред е семето на захарната тръстика, после самата тръстика и след това сиропът, извлечен от тръстиката. Когато сиропът се свари, той става течна меласа, след това твърда меласа, сетне захар, небет-шекер и накрая бонбон.”[1]

Вие на какъв стадий сте? Имате ли семената? Или бонбоните?

Затова искаме да принадлежим към тази школа. Защото тя дава най-доброто. Най-доброто от сладкия вкус

Крипадхам: Имам въпрос, всъщност три въпроса. Възможно ли е, ако някой не  е толкова посветен на гуру, но е много посветен на духовната практика, да достигне същите резултати? Вторият въпрос е…

Свами Тиртха: По-бавно, по-бавно! Не мога да отговоря на много въпроси наведнъж, така че един по един. Трябва да следваме постепенен процес. Един въпрос – един отговор. Но всъщност, тъй като това е мистичен процес, един въпрос – стотици отговори. Зависи от нивото, до което си достигнал в разбирането на отговорите. И така, ти питаш дали ако се посветим на практиката или ако се посветим на учителя е възможно да постигнем едни и същи резултати?

Крипадхам: Да достигнем онези висоти, да вземем бонбоните? Ако сме отдадени на духовната практика, но нямаме чак толкова силна връзка с гуру, възможно ли е да получим бонбоните?

Свами Тиртха: Ами, да вземем един материален пример. Къде са скрити бонбоните? Скрити са в специален магазин. И този магазин се пази от собственика на магазина. В обикновен ден той дава бонбони само на квалифицирани клиенти. Да го кажем накратко – само на онези, които са готови да заплатят цената. Но понякога има някакъв празничен случай, когато безплатно се раздават бонбони. Тогава може и да се сдобиете с един бонбон – и то ако сте късметлии. Обаче понеже той е толкова сладък и примамлив, ви се иска и втори. Само че за втория трябва здраво да се потрудите. Но ако сте добри приятели с магазинера, ще имате достъп до склада. Иначе може много да знаете за бонбоните, може да сте чели всички шастри, можете да търсите из Интернет, можете и да висите по цял ден пред витрината – от това няма да усетите вкуса.

Затова бих казал, че не можем да постигнем същите резултати като просто следваме някакви духовни практики и като се опитваме да удовлетворим своя духовен учител. Защото едното е дългият път, а другото – кратката пътека. И тъй като сме част от низходящ процес, резултатът не зависи от нашите собствени усилия, а е нещо, което ни се дава свише.

Но как да удовлетворим нашия учител? Как да сме добри приятели с магазинера? Като следваме напътствията. Ако той каже: „Мой скъпи синко, трябва да следваш цялата философия, всички правила и поучения, да извършваш такава и такава духовна практика, за да се пречистиш,” трябва да го правим. Тогава можем да стигнем до бонбона. Но тъй като гуру е севак-бхагаван[2], без тази връзка е на практика невъзможно да стигнем до по-дълбоките аспекти на преданото служене.

В същото време, просто да си фанатичен последовател на своя духовен учител или да развиваш гуруизъм вместо истинска отдаденост – това няма да ти помогне. Какъв е вторият ти въпрос?

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.179

[2] Служещият Бог