Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Действието, карма-йога, е много важен фактор. И има много различни начини да се извършва този тип йога. Ако овладяваме телесните си дейности, това също е вид карма-йога. Ако хармонизираме ежедневните си дела с начина на живот и препоръките на йога, ще можем да пречистваме дейностите си. Карма-йога включва също и карма. Карма – това е действие-последица. То е нещо много логично – ако се удариш в стената, ще си нараниш главата. Съвсем просто: действие-последица. Ако имаме малко по-широк поглед над постъпките си: даваме ненавист, проблеми, главоболие на другите – каква ще бъде реакцията, какво ще получим? Най-вероятно същото: действие-последствие.

Сигурен съм, знаете, че трябва да постъпваме добре. Но тогава ще кажете: „Аз се стремя да постъпвам добре, обаче въпреки това ме спохождат лоши последици. Смирен съм, а хората се възползват от мен.” Или някаква друга причина… Но това означава, че има толкова много неизплатени сметки в пощенската ви кутия. Натрупвали сме ги толкова дълго време. Така че не се притеснявайте, ако се налага да плащаме цената.

Удовлетворява ли ви това действие-последствие? Не особено. Нуждаем се от нещо друго, нали? Действие, последствие – съвършенство. Ето това ни е нужно! Трябва да постъпваме по начин, който ще ни води все по-близо до съвършенството. Затова, ако прилагаме правилата и препоръките на йога, ще се доближаваме до този идеал. Пречистваме ли дейностите си, резултатите ще са все по-добри.

Как да превърнем карма в карма-йога? Съвсем просто – добавете посветеност. Работете за славата на Бога. В „Бхагавад Гита”, която е много значимо откровение на индийските свещени писания, е казано, че „Аз съм способността у човека”[1]. Бог Кришна казва: „Аз съм способността у човека.” На други места се казва, че Бог се превръща в дела у човешките същества. Така че способността ни да действаме ни е дадена, предоставена ни е от Върховния. И ние трябва да използваме нашата действеност – тази сила, тази възможност – много подобаващо. Ако се стараем, малко по малко от карма ще стигнем до карма-йога; а ако продължим още по-нататък, тогава от карма-йога ще стигнем до йога. Няма да има вече карма – ще остане единствено тази жива и любяща връзка с Всевишния. Защото това е най-висшата цел на йога – жива и любяща свързаност с Бога.

Затова да се следва йога практика е добре, тъй като това ни помага да разбираме все повече, че сме по-малко тела и повече дух. Ще разберем, че саттвичният начин на живот е много благотворен. Саттва е светлина, чистота – най-висшето качество в материалния свят. Ако в живота ни все повече и повече се възцарява саттва, това ще ни донесе просветление; ако следваме ахимса, ненасилието, което е друга много важна точка в йога. Това не означава само вегетарианска диета – която е много здравословна и много полезна за йога практиките – но значи също и да станете добри хора. Ако си вегетарианец, но след като се нахраниш, излизаш и наритваш своите братя и сестри, това не е хубаво. Така че духовният напредък не е просто въпрос на диета. При все това, ако внасяме по-малко вредна енергия в тялото си, ще постигаме все по-и по-добри резултати. Отново – действие-последица. Ако даваме на тялото си лоша, низша по вид енергия – чрез храна, чрез напитки, чрез мисли, чрез каквото и да е – лоши резултати и ще постигнем. Действие-последствие. Ала не забравяйте за съвършенството. Постъпвайте по такъв начин, че да няма последици.

[1] „Бхагавад Гита” 7.8

Свами Тиртха: Йога има множество различни елементи, множество различни школи, множество различни степени. Има толкова много популярни форми на йога – например хатха, интегрална йога, лая, мантра, раджа-йога, и т.н. Но ако разгледаме оригиналните източници на индийските писания, те класифицират три главни пътя в йога: единият е дейността, вторият е познанието, третият е любовта. За кой от тях да говорим? Изборът е ваш.

Някой: Карма-йога.

Свами Тиртха: Карма-йога? Много добре! Но как можем да говорим за карма-йога теоретично? Карма-йога означава действие. Така че ако отидем в един йога-център и измием пода – това е карма-йога. Или отиваме в някой йога-ашрам и копаем в градината – това е карма-йога. Ако копаете в своята градина – това е карма. Ако копаете в градината на светците или на храма – това е карма-йога, защото към дейностите ви се добавя един специален елемент. Кой е той? Нарича се посветеност.

Коментар: Работим за божественото.

Свами Тиртха: Точно така! Не сме привързани към плодовете на своите действия. Това лесно ли е – да се работи без привързаност към плодовете? Не е лесно. Защо? Защото ние сме мотивирани от резултатите. Надявам се, повечето от вас имат работа. Това е важно! Но ако шефът ви каже: „Скъпи мой, моля те да работиш повече, но няма да получиш за това и лев” – къде е мотивацията ви? Лесно ли е да се направи това? „Очакват повече, а за мен няма никакъв резултат.” Безкористната дейност е нещо много трудно. Защото отвъд тази материална мотивация, трябва да открием божествена мотивация.

Същевременно всички знаем, че да даваш е по-добре, отколкото да получаваш? Празнувахте Нова Година, когато обменяте подаръци. Кое е по-добре – да получиш нещо или да подариш? Е, не е зле да получиш нещо. Не казвам, че е лошо – хубаво чувство е. Защото е израз на внимание, на обич, на това, че „ти си важен за мен, аз се грижа за теб” – хубаво е да получиш. Обаче да дадеш… Мисля, че всички сте изпитвали това, че да дадеш нещо, с което да зарадваш другия – това е много сладостно чувство! Същото е и с Господ. Много е хубаво да получаваме Неговите благословии. Той ни осигурява въздуха, например. И засега можете да дишате безплатно. Засега. За водата вече трябва да плащаме. Обаче Той е този, който осигурява водата, не е водопроводната система. Толкова много благословии получаваме от Върховния – живота си, интелигентността си, способността ни да работим, нашите чувства, всичко получаваме от божествен източник. Само дето понякога забравяме да се отплатим. Мислим си, че божествената система работи на различен принцип от материалната. Материалната система означава: натискаш копчето и потича ток. Или завърташ крана и има вода. И можете да се наслаждавате на облагите от системата за месец. Сетне, в края на месеца, ще намерите нещо в пощенската си кутия. Това е много важен фактор. Защото ако пренебрегнете това мъничко листче хартия, следващия месец ще натиснете копчето и нищо няма да потече, ще завъртите крана – нищо.

Така че ние знаем – щом искаме да се радваме на облагите, трябва и да допринасяме. Доколко допринасяме на Върховния Бог? Той ни дава живота, тялото, разбирането, способностите – толкова много неща! Как можем да изплатим тази сметка? Тя също идва в духовната ни пощенска кутия. Но ние искаме да я пренебрегнем, искаме да я забравим. Ако правим така, не бива да се изненадваме ако доставката спре. В какво може да се изразява това спиране? Ще се разболеете, ще имате проблеми, ще имате някакви конфликти, трудности. Ако не сме в хармония с божествения план на цялото вселенско битие – т.е. ако не знаем как правилно да действаме – ще правим грешки. Затова трябва да изпълняваме карма-йога правилно. Защото по този начин бавно-бавно, на малки части, можем да изплатим духовните си сметки. Ако действаме безкористно, това ще доведе до много добри резултати.

И не става въпрос за пари. Казано е: ако нямаш нищо, пак трябва да правиш дарения. Звучи странно, нали? Но и нищо да нямаш, поне малко пепел ще имаш – нея можеш да дариш. Нещичко! Ако дадем нещичко, ще получим. Това е тайното изкуство на действието.

(следва продължение)

Свами Тиртха: Моля ви да извините моя недостатък, че не говоря вашия език. Знам само най-важните неща на български, като „четвъртък” и „палачинка”. Но днес сме се събрали не да говорим на някакъв материален език, език на думите, а да говорим на езика на сърцето. Да открием значимостта, да намерим възвишената и светла перспектива на божествената звукова вибрация.

Звукът е енергия. Енергията е нещо много важно в живота ни. Ако ни връхлети прекалено много енергия, това е проблем. Ако пък имаме твърде малко енергия, това също е проблем. Затова трябва да намерим златния среден път по отношение на енергийната система. Защото човешкият живот е много скъпоценен шанс. Затова трябва да използваме живота си, да използваме тази енергия за най-добрата цел. И тъй като седим тук в един йога-център и повечето от вас са много сериозни практикуващи, мисля, че осъзнавате тези факти – че човешкият живот е важен и че в него има божествена промисъл.

По някакъв начин сме дошли тук, на тази планета Земя. Знаете ли по каква причина?

Отговор: За да се учим и да израстваме.

Отговор: За да осъществим някаква мисия.

Отговор: За да изпитаме любов.

Свами Тиртха: Много добри отговори давате! Благодаря ви! Какво бих могъл да кажа? Вие знаете всичко. Дошли сме тук, за да направим нещо хубаво, да изпълним своята мисия и да практикуваме и преживяваме любящ обмен – много добри отговори.

В действителност трябва да изследваме живота си от три различни перспективи: защо, как и с каква цел. Защо сме тук? Как следва да живеем? И към каква цел трябва да се стремим? Разбирате – причината, умението и целта.

И всъщност именно тези три фази са описани в нашите свещени писания. Първото се нарича самбандха, или нашата връзка, нашият произход. Дали идваме отникъде или отнякъде? Как мислите?

Отговор: Отнякъде.

Свами Тиртха: Надяваме се, че да. Защото ако идваме от никъде, никъде и няма да се завърнем. Ала ако произхождаме от някъде, тогава и ще се завърнем някъде. Това е много важна точка – ние идваме от някакво място, идваме отнякъде. Затова да открием своя произход, да открием своя източник – това е първостепенен дълг в човешкия живот. Тялото е дошло от тела – без майка и баща нямаше да седим тук, в тази зала. Така че нашето тяло идва от други тела. Но знаете, че имаме и една много специална частица – нашата душа. Ако тялото идва от тела, откъде идва душата? От Душата, от Свръхдушата.

Отговор: От Бога.

Свами Тиртха: Да! Благодаря ви! Ако разберем този толкова простичък факт, тогава втората фаза ще бъде много лесна – как да живеем. Защото щом принадлежим на божествената сфера, щом идваме от Бога по някакъв начин – това иначе е малко сложен въпрос, но като цяло можем да кажем, че идваме отгоре – и така, щом принадлежим на Бог, тогава трябва да живеем според Неговата воля. Нали, това е логично? Ако сме повече дух, тогава трябва да действаме повече като дух.

Разбира се, имаме и телесно съществуване. Тялото ни е изградено от определени материални елементи – в по-голямата си част от вода. 2/3 от тялото ни се състои от вода. При домата водата е над 90%. При бебетата – над 90%. Старите хора изсъхват – имат по-малко вода. Така че можем да кажем, че тук край нас седят 50-60 варела с вода. Въпреки всичко вие се чувствате малко по-ценни от това. Ние не сме само тези 50 литра вода, пълна с това-онова, но долавяме нещо далеч по-скъпоценно вътре в себе си. Тази скъпоценна частичка е душата ни.

Колко знаем за тялото си, а колко знаем за душата си? Не знаем кой знае колко и за тялото, понеже то действа толкова чудодейно. Въпреки всичко ние сме много загрижени за тялото, макар че то е по-низше в сравнение с духовната ни идентичност. Ако отидете в един Мол, ще намерите стотици различни лосиони за вашето тяло – храна за тялото; а колко храна за душата си намирате на подобни места? Не кой знае колко. За това трябва да дойдем в йога-центъра. Тук и тялото е в добра форма, и душата се култивира.

Така че ние струваме много повече просто от тази материална конструкция на тялото. Затова трябва да разбираме все повече и повече, че сме вечен дух – души от духа, не просто материя. Това е дълъг път – да се проумее, да се осъзнае този факт. Но не се тревожете, все отнякъде трябва да започнем. Всяко дълго пътешествие започва с първата стъпка.

Ако разберем, че не сме тялото, а сме душа, че сме с духовно качество, тогава и ще се стремим да действаме в съответствие с това. Но без да сме определили целта си, нима можем да я достигнем? Ако не знаем каква е посоката, няма как да стигнем. Казва се, че за кораб, който не знае посоката, никой вятър не е попътен. Затова трябва да открием целта на своя живот. Тогава ще знаем произхода, ще знаем целта – единствено тази междинна част ще ни остава да прекосим.

И всъщност йога ни помага да прекосим тази пропаст. Защото йога ни учи какви са духовните качества на нашата истинска идентичност. Тялото е ограничено – ражда се и умира. Обаче душата ви е неродена и не умира, тя е вечна. Животът ни на тази планета Земя е само една глава от вечното пътуване на душата. И йога означава „връзка”. На английски инструментът, който свързва воловете пред плуга се нарича yoke – това идва от санскритската дума „йога”. “Ярем”[1] на български – също идва от „йога”, защото свързва двете животни с ралото. Също и на унгарски – “járom”. Виждате – всички сме братя и сестри. И така, йога ще ни свърже с Върховния.

Въпрос: Какви са мантрите в йога и каква е целта на пеенето на мантри и на медитацията върху мантри?

Свами Тиртха: Какво е мантра? Мантрата е звуков начин за медитация. Има три типа медитация: едната е визуална, другата чрез преживяване и третата е чрез слушане, чрез глас, звукова. Визуалните инструменти за първия тип медитация са мандалите и янтрите. Те ни помагат да се концентрираме все повече и повече посредством визуални форми. След това вторият тип медитация е тантра; тантра означава действие; не бива да обърквате това със сексуалния мистицизъм. Тантра означава определен набор от правила, предписания и практики, които да се следват, за да се достигне едно по-високо ниво на съзнание. Това е медитация чрез действие. И третият тип е мантрата, която е звуковият инструмент за медитация, и посредством повтаряне на мантрите, вибрирайки тези звуци, благодарение на резонанса можете да се промените, да изпитвате по-красиви чувства. Можете да излекувате тялото си, да успокоите ума си и да свържете душата си с Върховния. И тъй като тялото е конструкция от различни нива на резонанс, една енергийна система, на различните нива всички чакри, всички енергийни центрове имат свои мантри. И напявайки тези мула (коренни) мантри, вие активирате своите чакри. Това означава, че можете да издигате енергията си на все по-висши и по-висши нива. По този начин чрез мантруване и медитация, чрез звук можете да активирате различни центрове на своето тяло.

Иначе значението на думата мантра е „да освободи ума”. Най-висшата цел на мантрите е да освободят ума. И това е нашата индивидуална практика. Но ако търсим значението на мантрите като цяло, например ом е мантрата на сътворението. Казва се, че това бил първият звук във Вселената. Както в гръцката философия това е логос, а в Библията е словото. Така че това е активна божествена звукова вибрация, която създава космос от хаоса.

Звукът е нещо много мощно. А при сътворението на света, според индийските източници има седем милиона основни мантри, плюс техните вариации. На практика всички стихове във Ведите са мантри – така че това е една доста сложна система – но целта в крайна сметка е да се освободи човешкото съзнание от материалната обусловеност. И така, ако повтаряте мантрите, най-напред активирате и успокоявате своя комплекс ум-тяло, след това можете да установите връзка с Върховния. А ако възпявате мантри, които възхваляват Божествеността, тогава това е и акт на обожание. Онова, което не можем да изразим с думи, е много лесно да бъде изразено с песни и мантри.

Въпрос: Значи мантрите могат да се ползват и за лична медитация, и за съвместно възпяване?

Свами Тиртха: Точно така.

Въпрос: Вие към кой клон на йога принадлежите и на какво обучавате учениците си?

Свами Тиртха: Лично аз принадлежа към школата на бхакти-йога. Това е пътеката на посветеността, или можем да кажем, пътеката на обожанието. Защото Ведите имат три раздела: карма-канда, гяна-канда и упасана-канда. Карма-канда е ритуалното действие, гяна-канда е теоретичното изследване, а упасана-канда е пътят на обожанието, когато развиваш лично влечение да се доближиш до Бога и да Му служиш. Аз принадлежа към тази последна школа, бхакти, пътят на отдадеността и божествената любов.

А на какво обучавам учениците си? На първо място аз бих искал да се уча от моите ученици, защото мога да се поуча от тях на посветеност, ентусиазъм и други такива много добри качества. Но в замяна се стремя да споделям с тях и с хората като цяло онова, което съм научил от своите учители. Преподавам, че същината на йога е, че човекът е по-скоро душа, дух, който притежава тяло, а не тяло, което я има душа, я не. И искам да им помогна да открият своите собствени начини да имат тази жива и любяща връзка с Върховния, така че вярата им да не е просто нещо ритуално, класическо или официално, а да бъде жива вяра.

Инак в нашата система за посвещение ние имаме три изисквания. Кандидатите трябва да се обръщат към Върховния като към любящ Бог, Бога на любовта; трябва да изучават, следват и прилагат на практика принципите и препоръките, които благоприятстват духовните практики – в това число ахимса, лични медитации и съвместно служене; и накрая трябва да изразяват посветеността си активно, да бъдат активни членове на по-малкото и на по-голямото общество. Фокусиране върху Бога, фокусиране върху ученията и фокусиране върху санга, общността.

Въпрос: Знам, че не е възможно да се обясни накратко, но бихте ли споменали моля кои са духовните практики, които ще ни помогнат да пречистим съзнанието си?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря ви! Тук имаме една прекрасна книга, това е „Бхагавад Гита”. Тя е толкова значима за индийката философия, каквато е Библията за нашите страни. Тук в Дванадесета Глава откриваме някои препоръки относно вашия въпрос.

Тази книга е като разговор между Бога и един от Неговите възлюбени слуги. Кришна е Богът, който говори тук, а Неговият приятел е Арджуна – Арджуна е воин и те са пред прага на една война. Арджуна, боецът, пита: „Какво да правя? Кое е правилното действие?” Тогава Кришна му обяснява всичко за правилното действие, за вечността на душата, за карма – законът за действие и последица. И по-нататък Кришна ще каже кое е съвършенството на живота: „Просто съсредоточи ума си върху Мен, Върховния Бог, и прилагай цялата си интелигентност във връзка с Мен. Така винаги без съмнение ще пребиваваш в Мен.” Тъй като запитахте кои са най-добрите духовни практики, тук ще откриете отговора – най-добре е ако можем винаги да мислим за Бога, винаги да бъдем с Него, винаги да живеем в Него. Това лесно ли е?

Отговор: Много е трудно.

Свами Тиртха: Много е трудно. Кришна го знае, затова дава втора възможност: „Мой скъпи Арджуна, о, завоевателю на богатства, ако не можеш неотклонно да съсредоточиш ума си върху Мен, тогава следвай предписаните принципи на бхакти-йога. По този начин развий желание да Ме достигнеш.” И така, ако не можете постоянно да насочвате съзнанието си в дълбока медитация и дълбока вглъбеност в Бога, тогава следвайте предписаните принципи. Да ви кажа ли някои от тях?

Отговор: Да!

Свами Тиртха: О! Списъкът е дълъг. Избягвайте насилието. Можем да практикуваме това като имаме тази толкова хубава, толкова здравословна вегетарианска диета – няма насилие в енергията, която влиза в тялото ви. След това, стремете се да избягвате опияняващи средства. Стремете се да бъдете верни на своя партньор. И се старайте да избягвате да обърквате ума си посредством спекулации и хазарт. За щастие има и четири позитивни принципа, които да се следват, и това са сатям, дая, тапа, шаучам. Сатям – казвайте истината, бъдете искрени; дая – бъдете милостиви и състрадателни; тапа – водете семпъл, отречен начин на живот; и шаучам означава чистота, бъдете чисти – в тялото си, в ума си, в постъпките си и в думите си.

Това лесно ли е да се направи? Нашият Бог е всезнаещ, Той знае, че дори това е трудно за човешките същества, затова дава друга алтернатива: „Ако не можеш да практикуваш предписанията на бхакти-йога, тогава просто се опитвай да действаш за Мен, защото по този начин ще достигнеш съвършеното ниво.” И така, ако посвещаваме всичките си дела на божествената кауза, ако искаме да работим за щастието на Върховния Бог, тогава това автоматично ще ни изведе на по-висше ниво. Обаче всичките си дейности трябва да посвещаваме на Върховния.

Да ви попитам ли отново дали това е лесно или не? Тогава следващият стих гласи: „Ако обаче си неспособен да постъпваш в такова съзнание за Мен, тогава се опитвай да действаш, отказвайки се от всички резултати на работата си и се стреми да си установен в себето.” Това означава безкористно действие. Бъдете готови да помагате на другите, споделяйте каквото имате, бъдете истински човешки същества. Това е много красиво качество – да се научим да споделяме онова, което имаме.

Но да сме безкористни, ако нямаме мотивация, отново е много трудно да постъпваме по несебичен начин. Затова последният стих (в тази поредица) казва: „Ако не можеш да се заемеш с тази практика, тогава се захвани с развиване на знание. По-добра от знанието, обаче, е медитацията, а по-добро от медитацията е отричането от плодовете на дейността, защото чрез такова отречение човек постига покой вътре в ума.”[1]

И така, тук имаме една красива структура – как да практикуваме, откъде да започнем. Можете да започнете от знанието. А духовно знание означава да правите разлика между материя и дух. Много е важно да се разграничава кое какво е – това е вечно, а това е непостоянно. После следващата стъпка е медитацията. Медитацията е много популярна в наши дни. Ако един млад мъж види красива млада жена, той казва: „О, аз медитирам.” Но това не е медитация, скъпи мои. Медитация е да свържеш съзнанието си с върховното съзнание, да се заредиш с тези духовни сили и вибрации. Следващата стъпка е безкористната дейност. След това посвещаване на дейностите директно на Бога. Сетне по-висшето ниво е да се следват тези толкова важни принципи. И накрая можете да постигнете пълна вглъбеност в божественото съзнание.

Но ако искаме да сме по-практични… защото може би това звучи твърде общо за вас – ще ви кажа какво правя аз сутрин, бива ли? Ставаме рано, имаме кратка церемония пред нашия олтар – поднасяме малко цветя, благоухания и някои други артикули на Бога; след това пеем духовни песни – това също помага да се достигне до онова по-висше ниво; и сетне всеки има своята лична медитация – молитви и повтаряне на мантри. А ако имате „Бхагавад Гита” вкъщи е много добре да прочитате поне по един стих на ден. Ако можете да отделите, да речем, половин час сутрин, това е много добре за духовните практики – да се молите, да четете, да учите, да медитирате по мъничко. След това можете да започнете деня си и ще видите каква е разликата. Ако можем да започваме деня си в такова настроение, това ще бъде един много мирен и ползотворен ден. А ако искате да проверите дали сте съхранили това съзнание през деня, вечерта отново трябва да се вгледате в себе си: какво направихте, какво не направихте, какво пропуснахте и какво спечелихте. Това е достатъчно за начало.

[1] „Бхагавад Гита” 12.8-12

Въпрос: Чували сме, че в Индия има йоги, които живеят само от слънчева светлина. Бихте ли казали кои храни донасят по-духовно ниво на съзнание?

Свами Тиртха: Благодаря ви за този въпрос. Да, понякога йогите притежават уникални магически способности. Но други йоги не притежават такива магически способности, въпреки това те също са йоги. Това, което е важно, е каква енергия вкарваме в тялото. Храната е енергия. Още от раждането си ние сме предопределени да приемаме храна. Ако погледнете едно малко дете, то е готово да яде постоянно. Така че човешките същества са много свързани с храната. Това е ниво на съзнание. Нашето съзнание е покрито с различни пластове, и храната, или този тип енергия, е един от основните пластове над нашето съзнание. Знаете, човешкото тяло – както и човешкият интелект – е много прецизен и чувствителен инструмент. И можете да зареждате този инструмент с различни енергии – можете да давате на тялото вредни енергии, а може да му давате и съвсем пречистени енергии.

Така че тези йоги, които се хранят само със слънчева светлина, приемат много висш тип енергия. Това е съвсем фина, деликатна енергия – тя е по-скоро като вибрация, като излъчване, което поглъщат. И те успяват да поддържат тялото така. С цялото си смирение, не ви препоръчвам да опитвате това. Защото без предварително обучение, то може да бъде много опасно.

Но можем да разберем, че горивото за тялото ни е храната. Какво правите на бензиностанцията, ако имате дизелова кола? Бензин ли сипвате в колата си или дизел? Разбира се, че ще сипете дизел, иначе тя ще избухне или просто няма да работи. А кое е по-сложна структура – една кола или вашето тяло? Мисля, че тялото е много по-сложно, много по-деликатно. Затова ние също трябва да сме много внимателни каква енергия даваме на своето „превозно средство”. Колкото по-позитивна, по-жива, по-чиста енергия даваме на тялото си, това ще се отразява на съзнанието ни – както и на здравето ни, разбира се.

Затова на йогите се препоръчва да се въздържат от месо. Обикновено йогите следват вегетарианска диета, която стана най-модната диета на Запад. Виждате, западната цивилизация следва Изтока – е, може би няколко хиляди години по-късно, но това се случва. Защото ако влагаме тази много фина, много чиста енергия, идваща от растенията – като зърно, плодове, зеленчуци и други – тогава тя ще помага на тялото да бъде здраво и ще пречиства съзнанието. Самият аз също следвам вегетарианска диета и мога да ви кажа, че е много добра!

Знаете, природата се грижи за всички живи същества. Бог е уредил света така че да има за всички. Но и цялото богатство не стига да задоволи алчността и на един човек. Така че трябва да развиваме правилното отношение.

Въпрос: Вие приемате ли теорията на Кришнамурти?

Свами Тиртха: Джиду Кришнамурти е много известна личност на земята. Той много подкрепял човешките способности, човешкия капацитет.

Въпрос: Той казва: „Никога не търси щастието. Нямаш шанс, освен ако то не те намери.”

Свами Тиртха: Това е добро.

Въпрос: Добро ли е? Тогава?

Свами Тиртха: Тогава какво да правим?

Въпрос: Да?

Свами Тиртха: Благодаря ви за този обогатяващ въпрос. Защото финото разбиране за това как да се постигне съвършенство е много близо до вашата идея. Обикновено си мислим, че „Ако търся, ще намеря.” Или „Ако започна да изучавам нещо, ще го узная.” Така са ни учили – правим нещо, за да получим резултат. Но съществува малко по-фино, по-деликатно познание за това как действат духовните закони. Трябва да разберем, че всъщност всичко ни се дава свише. Не е така, че ние надграждаме от земното ниво нещо по-високо, а всичко се спуска в този свят от онази божествена реалност. Така че вашият коментар е много уместен, защото щастието идва, то се дава на човешките същества. Не е така, че „Аз ще го уловя.” Ние сме част от един низходящ процес. Вярваме, че всичко започва в божествената сфера и просто вибрира, излъчва се, разпространява се от този изначален източник. А нашата задача е да се подготвим да получим тези дарове. Затова когато казвам, че от посока навън трябва да се обърнем навътре, именно това имам предвид. Трябва да приложим верния метод, за да намерим щастието. И щом виждането ни се пречисти, ще прозрем, че наоколо ни всичко са само благословии. Това е забележителна промяна на визията.

Веднъж попитали един учител: „Как се постига онова толкова възвишено, духовно ниво на съзнание?” А той казал: „Да постигнете какво? Нима не разбирате, то е навсякъде наоколо?” Тогава следващият въпрос бил: „Бихте ли ни казали кое е най-доброто време за духовна практика?” Неговият отговор бил: „Време?!” Така че онези, които са на пречистеното ниво имат малко по-различна визия от нас.

При все това, ако сме малко реалисти, трябва да пречистваме своите възприятия, своето съществуване така, че да можем да приемем онова, което ни се дава. Слънцето винаги сияе. Но понякога облаците го скриват. Това е единственото, което трябва да премахнем – облаците на неразбирането, облаците на невежеството. Тогава ще можете да се радвате на пълната благодат от слънчевата светлина.

Свами Тиртха: Казва се, че не можете наистина да разберете себе си без паралелно с това да разберете и Върховния Бог. Мога ли да ви попитам къде е Бог?

Отговор: Някъде тук.

Свами Тиртха: Някъде тук. Може би по-близо отколкото очакваме. Има един красив стих в нашата традиция: нахам васами ваикунтхе… – „Аз не живея в Моето божествено царство. Не живея в медитацията на йогите. Но живея в сърцата на Моите чисти последователи”

Разбира се, Бог не е само отвътре, Той е и навън. Ако имаме очите, ще виждаме Неговото творение, ще виждаме резултатите от красивите Му дейности навсякъде. И също ще можем и да долавяме присъствието Му в сърцето си.

В нашите тайни учения има описание на тялото, сравнено с дърво. Главният клон на това дърво е сърцето. И на този главен клон живеят две птици. Едната е индивидуалната душа – ние самите – а другата е Божието присъствие, божествената душа. Първата птичка кълве плодовете от това дърво. А знаете, плодовете понякога са кисели, понякога са сладки, а понякога горчиви – различни. Докато сме заети с това да се стремим да се наслаждаваме на плодовете на своето тяло, на своите телесни дейности и не достигаме до духовното ниво, се налага да събираме реколтата, да приемаме последствията от своите постъпки. Но само щом тази птица, която вкусва плодовете, насочи вниманието си към Божието присъствие, начаса цялото страдание приключва.

Всъщност това е единственото ни задължение в този живот: от външното да стигнем до вътрешното, от материалното до духовното. „От неистинското води ме към истинското; от мрака води ме към светлината; и от смъртта води ме към вечността.”[1] Това е една красива обща молитва, която ще помогне на всички ни. А щом се избавим от материалното замърсяване, ще добием лично осъзнаване на по-висшите истини и по-висшето щастие.

Сега може да кажете: „О, поредните празни думи.” Или „Сега страдам; може би в рая ще бъда щастлив. Казваш, че сега съм в ограничено съзнание; а когато съзнанието ми се пречисти ще бъда щастлив – но това е толкова далече!” Затова недейте да вярвате на обещания! Опитайте сами! Безплатно е, този процес е безплатен. И това не е шега, макар да седим тук в Дома на Хумора и Сатирата. Ако опитаме да приложим този процес на духовно себеосъзнаване, ще можем да се доближим до своята изначална идентичност на вечни, съзнателни и щастливи живи същества.

Нашата медитация, нашата молитва се опира на една много древна мантра. Мантрата е вид молитва за освобождение на съзнанието. Съществуват безброй много мантри, но има една специална, наречена маха-мантра, или „великата мантра на освобождението”. Тази мантра се състои от имената на Бога. Виждате, в „Гита” говори Кришна – Той е Върховният Бог. И думите в тази мантра са: Харе – това е божественото блаженство или енергията на любовта на Бога; след това Кришна – Кришна е Върховният Бог; и Рама – което е, да речем, щастието, което можете да почувствате ако сте свързани с Бога. И така, това е много древна мантра: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе/ Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе можете да я откриете на безброй места из Индия. Има храмове, където тази мантра се пее от петстотин години без прекъсване. Тя е съвсем пряк път за връзка с Бога.

[1] „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28

Ако искаме да го кажем съвсем просто: ние сме вечни души. Не сме тези тленни тела, а сме вечни души. Това е много значим научен и теологичен факт – че съществуването съществува. Не сме дошли от нищото, проявеният свят не се проявява от небитието. Защото ако нещо идва от нищо, то ще се върне в нищото. Но след като идваме от нещо, след като цялото творение идва от нещо, то най-вероятно може да се върне към източника си. Отново да го кажем съвсем просто: ако човек е създаден от Бога, той може да се върне при Него. Защото сме вечни души, принадлежащи на божествената сфера. Това е първата характеристика на душата.

Коя е втората? Втората е съзнанието. Ние всички сме съзнателни живи същества. Понякога това не е особено видно при някои хора, но като цяло сме наречени хомо сапиенс, нали – съзнателни същества.

А каква е целта на съзнанието? Съществуването има някакъв смисъл ако е осъзнато. Ако нямахме съзнание, нямаше да се наричаме човешки същества, а краставици, вървящи на два крака. Така че съзнанието прави живота стойностен. То придава смисъл на битието. А щом сме съзнателни същества, какво следва да правим? Следва да търсим щастието. Интелигентност означава да станеш щастлив.

Усещате ли тези характеристики проявени в живота си – вечност, знание и щастие? Комси-комса, и да и не. Надяваме се, че е така, но винаги сме ограничени. Нашата вечност е обрамчена от раждане и смърт; в знанието си сме ограничени или от твърде малкото, или от твърде многото си години. А дефиницията за щастие, дадена от Зигмунд Фройд, великия психолог, е следната: той казва, че когато не страдаш прекалено много – това е щастието. Знаете, това е много близо до истината, но въпреки всичко за мен не е удовлетворяваща подобна дефиниция за щастие: когато не страдаш. Искам нещо позитивно. Дайте ми позитивно определение за щастие! След като сме живи създания, съществуващи на тази планета Земя, и след като притежаваме съзнание, ние трябва да търсим щастието. На практика всяко същество, всяко създание именно това и прави. Растенията израстват в търсене на слънчева светлина, птиците се опитват да си намерят храна, всеки търси щастие. Особено напролет хората са мотивирани да намерят партньори за романтични любовни афери. Но зимата скоро пак ще дойде.

Така и нашето щастие винаги идва и си отива. Трябва да сме достатъчно интелигентни да потърсим такова щастие, което никога няма да ни напусне. И методът за познание на вечното щастие е много лесен. Досега все сме търсели навън и сме си мислели, че притежаването на разни неща ще ни донесе удовлетворение. Това случи ли ви се? Мисля, че натрупването на притежания тече, но резултатът все още не е удовлетворителен. Така че решението е вместо да се стремите да търсите щастието навън, постарайте се да потърсите своето щастие отвътре – това е съкровен път. И ако издигаме съзнанието си на все по-висши и по-висши нива, дори да се намираме в същите условия, ще можем да ги възприемаме от друга гледна точка.

Да ви разкажа ли една история в тази връзка? Една и съща реалност – различни погледи. В древността се срещнали три велики личности – Бог Буда, Конфуций и Лао Дзъ. Събрали се и захванали да разглеждат една кана с оцет. Всички познаваме вкуса на оцета. Пръв бил Конфуций. Знаете, той е философ-реалист. Бръкнал в каната, облизал си пръста и казал: „Кисел е”. Добре, следващият бил Бог Буда. Знаете, някои считат Буда за песимист – той казва, че животът е страдание. Той също опитал оцета и рекъл: „Не е кисел, ами направо е горчив!” Трети бил Лао Дзъ. А знаете, той е съвсем умиротворен човек. Не е точно реалист, защото е толкова умиротворен, че е отвъд реалността. А определено не е и песимист, защото по някакъв начин неговата мъдрост му носи удовлетворение. И така, и той вкусил оцета и казал: „Не е нито кисел, нито горчив. Сладък е!”

И така, ето го нашият живот – една кана с оцет. Какво е вашето мнение за живота ви? Кисел, горчив или сладък? Ако сме реалисти, ще кажем: „Е, хайде, ясно е, че киселее.” Ако сме песимисти, ще речем: „Не, твърде горчив е!” Обаче ако сме оптимисти, тогава ще кажем: „Сладък е.”

Йога ни помага да намерим сладкия вкус дори в киселото и горчивото. Затова може да кажем, че това е мистичен процес, който способства да усъвършенстваме виждането си. Само трябва да разберем следното дълбоко в сърцата си – че сме вечни, знаещи и блажени души. Единственият проблем е, че тези наши изначални качества са малко покрити от тялото, малко покрити от невежество, малко покрити от илюзия. Така че ако премахнем илюзията – това лъжовно отъждествяване с тялото – ще можем да стигнем до духовното ниво.