Sharanagati

 „Постепенното развитие на према, божествената любов, може да се сравни с различните състояния на захарта. Най-напред е семето на захарната тръстика, после самата тръстика и след това сиропът, извлечен от тръстиката. Когато сиропът се свари, той става течна меласа, след това твърда меласа, сетне захар, небет-шекер и накрая бонбон.”[1]

Вие на какъв стадий сте? Имате ли семената? Или бонбоните?

Затова искаме да принадлежим към тази школа. Защото тя дава най-доброто. Най-доброто от сладкия вкус

Крипадхам: Имам въпрос, всъщност три въпроса. Възможно ли е, ако някой не  е толкова посветен на гуру, но е много посветен на духовната практика, да достигне същите резултати? Вторият въпрос е…

Свами Тиртха: По-бавно, по-бавно! Не мога да отговоря на много въпроси наведнъж, така че един по един. Трябва да следваме постепенен процес. Един въпрос – един отговор. Но всъщност, тъй като това е мистичен процес, един въпрос – стотици отговори. Зависи от нивото, до което си достигнал в разбирането на отговорите. И така, ти питаш дали ако се посветим на практиката или ако се посветим на учителя е възможно да постигнем едни и същи резултати?

Крипадхам: Да достигнем онези висоти, да вземем бонбоните? Ако сме отдадени на духовната практика, но нямаме чак толкова силна връзка с гуру, възможно ли е да получим бонбоните?

Свами Тиртха: Ами, да вземем един материален пример. Къде са скрити бонбоните? Скрити са в специален магазин. И този магазин се пази от собственика на магазина. В обикновен ден той дава бонбони само на квалифицирани клиенти. Да го кажем накратко – само на онези, които са готови да заплатят цената. Но понякога има някакъв празничен случай, когато безплатно се раздават бонбони. Тогава може и да се сдобиете с един бонбон – и то ако сте късметлии. Обаче понеже той е толкова сладък и примамлив, ви се иска и втори. Само че за втория трябва здраво да се потрудите. Но ако сте добри приятели с магазинера, ще имате достъп до склада. Иначе може много да знаете за бонбоните, може да сте чели всички шастри, можете да търсите из Интернет, можете и да висите по цял ден пред витрината – от това няма да усетите вкуса.

Затова бих казал, че не можем да постигнем същите резултати като просто следваме някакви духовни практики и като се опитваме да удовлетворим своя духовен учител. Защото едното е дългият път, а другото – кратката пътека. И тъй като сме част от низходящ процес, резултатът не зависи от нашите собствени усилия, а е нещо, което ни се дава свише.

Но как да удовлетворим нашия учител? Как да сме добри приятели с магазинера? Като следваме напътствията. Ако той каже: „Мой скъпи синко, трябва да следваш цялата философия, всички правила и поучения, да извършваш такава и такава духовна практика, за да се пречистиш,” трябва да го правим. Тогава можем да стигнем до бонбона. Но тъй като гуру е севак-бхагаван[2], без тази връзка е на практика невъзможно да стигнем до по-дълбоките аспекти на преданото служене.

В същото време, просто да си фанатичен последовател на своя духовен учител или да развиваш гуруизъм вместо истинска отдаденост – това няма да ти помогне. Какъв е вторият ти въпрос?

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила, 19.179

[2] Служещият Бог