Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Харибхакти: Споменахте болестта на преданите – тази слабост на сърцето. Как да развиваме устойчивостта си, понеже мантруването и служенето не винаги показват истинското състояние на устойчивостта ни. 

Свами Тиртха: Тогава изразете я по друг начин. Трябва да намерим някакъв начин да показваме устойчивостта си. Защото Шрила Прабхупада казва, че бхакти-йога не е някакъв пасивен тип медитация, а активно служене. Така че ако искате, ще намерите хиляди различни начини да изразите своята готовност. Понякога знанието ни или привързаността ни към правилата могат също да са препятствие. 

Веднъж Гурудев пристигна много късно. Бяхме си легнали, когато пристигна, така че станахме от сън. Той каза: „Много съм гладен, може ли да ми дадете някаква храна?” И понеже бяхме научили всички правила и предписания в наръчниците по предано служене правилно, тази моя духовна сестра, която трябваше да нахрани Гурудев, се втурна към банята да се къпе. Защото нали преди да готвиш трябва да пречистиш тялото и ума си с всички мантри и ритуали, да изтъркаш сто пъти тялото си и т.н. и т.н. Та тя се зае с това, а Гурудев с изненада попита: „Къде хукна?” Тя отвърна: „Ами отивам да се окъпя.” Тогава Гурудев рече: „Казах ти да ми дадеш храна, не съм ти казал да се къпеш.” 

Разбира се, да следваш всички предписани правила, като това да се изкъпеш преди да влезеш в кухнята, е начин да изразиш своята готовност. Но каква полза да си спазил всички правила и предписания, ако духовният ти учител умира от глад? Така че трябва да сме практични в изявата на своята готовност. Трябва да сме готови да скочим. Не чакайте да довършите буквата; скочете!

Разбира се, с тези садху е много трудно. Защото съм сигурен, че при обичайни обстоятелства ако се опиташ да влезеш в кухнята без да си взел душ, той би те скастрил сурово. Така че е много трудно да бъде удовлетворен садху. Но каквото и да идва свише е за наше добро.

Въпрос на Баладев: Сутринта обсъждахме елементите на знанието. Третият беше ненасилието. Казахте, че най-важната част от ненасилието е духовното ненасилие. Бихте ли дали примери за духовно насилие? Какво е това? 

Свами Тиртха: Поговорихме малко за силата на молитвите. И ако например се молите така: „Моля те, Господи, направи този човек такъв и такъв” – аз считам това за един вид духовно насилие, вмешателство. Защото тогава аз налагам своето решение, своето желание върху този човек и моля Господ да ми помогне, така че моето мнение да възтържествува над човека. Тази история започва и завършва с теб самия. Става въпрос за твоето мнение, твоето решение, твоята воля. Правилният начин да се молим за другите е като ги представим във вниманието на Бога. „Моля те, мой Господи, обърни внимание на този човек и му помогни да усети, да получи каквото е най-добре за него.” По този начин не се намесваме в житейския му път. Това е деликатна тема. И трябва да сме достатъчно интелигентни да се молим правилно и да избягваме духовното насилие. 

Но определението за ахимса най-общо не е само да се избягва насилието – понеже това е негативна дефиниция – но позитивният смисъл е да подпомагаме и да служим на духовното развитие на другите. Това е истинската ахимса. 

(следва продължение)

(from a lecture of Swami Tirtha, 05.01.2019 evening, Sofia)

(continues from the previous Friday)

We human beings are made of relationships. Humans are social beings. We depend very much on our connections, on our relationships. They say, it doesn’t matter what you know, but it does matter whom you know. And all those who have been living in the communist system understand this very well. It didn’t matter what you know and what you don’t know, but it did matter whom you know, what connections you have. And actually, this is true in the spiritual sense as well. I don’t say that this is spiritual communism, but anyway, our consciousness and our knowledge is limited, right? We cannot know everything. It’s impossible! You are not the brightest intellect in this Universe. But, if you know the proper person, you are not excluded from salvation. If you are connected to Shri Guru, then you are saved. Not simply to Guru, but to Shri Guru. Shri Guru is the divine aspect. 

Actually, the spiritual master is a direct messenger of the Supreme. And how is a messenger called in Christianity? Angel, right? Angel. So, our master is just like an angel for us. And I just recall the first occasion when my spiritual master visited my home. At that time I was living with my parents. You know, this was a risky time, so we had to apply certain conspiracy principles. Because he was a VIP person for us and therefore we had to make all the possible safety rules and precautions for him. There were two weeks of arrangements: when and how and under what conditions he would come to my home. The parents were trained, ‘you stay in your room’. And then the moment came, the bell rang… And he entered. Fully in white clothes. All white! All white! And I had an impression: one angel is coming to me. This picture is still with me, after some years. 

And what do you expect from an angel? Some blessings, right? But this angel came with some questions. At that time my service was to translate some sacred scriptures from English into Hungarian. And then my angel asked, “How is the translation going?” I said, “Well, this is the maximum that I can accomplish”. And he said, “No, it’s not enough”. Then I understood that this is a demanding angel. 

So, meeting an exceptional person has a great influence on your life. As I told you, we, human beings, we are made up of relationships. For example, all of us are the sons or the daughters of our fathers. This relationship will never change. Even the ascetics are born from a mother. This will never change. Friendships, they will change. Lovers, they will change. It is said, men are easy to forget about their lovers, but they never forget about their friends. And ladies are easy to forget about their friends, but they never forget about their lovers. You see, we are made up of relationships. Some will last for one lifetime. Some for a few moments. But the spiritual relationship to our divine messenger, to our divine master, will last forever. 

And who has the most important and most substantial influence in our live? This is our divine master. Because this connection doesn’t concern only the body or the bodily genetics. It’s not only an emotional relationship, like a friendship or a love affair. This is not a theoretical agreement of certain points. No, this is a soul-to-soul, a heart-to-heart, a spirit-to-spirit connection. Something that will never change. Everything changes around us, right? Sometimes we can say ‘unfortunately’, other times we can say ‘fortunately’. Nevertheless, we need fixed points in our life. And if our commitment to our spiritual leaders, teachers, masters, if this is the fixed point in our life, then we are fortunate. 

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2019.01.05-i szófiai esti tanításából)

(az előző pénteki tanítás folytatása)

Bennünket embereket, mint szociális lényeket a kapcsolataink jellemeznek. Nagyon is függünk ezektől a kapcsolatainktól. Azt mondják, hogy nem az számít, hogy mit tudunk, hanem az, hogy kit ismerünk. S mindazok, akik a kommunista rendszerben éltek, ezt nagyon jól tudják. Az nem számít, hogy mit tudunk vagy mit nem, csak az, hogy kit ismerünk, és milyen kapcsolataink vannak. Tulajdonképpen ugyanez igaz a lelki dolgokra is. Nem azt mondom, hogy ez a lelki kommunizmus, de mindenesetre a tudatosságunk és a tudásunk, az korlátozott. Nem tudhatunk mindent, az lehetetlen! Nem mi vagyunk a legokosabb lények ebben a világmindenségben, de ha ismerjük a megfelelő személyt, akkor nem vagyunk kirekesztve az üdvösségből. Ha kapcsolatban vagyunk Srí Guruval, akkor meg vagyunk mentve. Nem csak a Guruval, hanem Srí Guruval! Srí Guru az isteni aspektus. 

Valójában a lelki tanítómester a Legfelsőbb közvetlen küldötte. S hogy hívják Isten küldöttjét a kereszténységben? Angyalnak. Tehát a mesterünk éppen olyan számunkra, mint egy őrangyal. Emlékszem az első alkalomra, amikor a lelki tanítómesterem meglátogatott otthon a szüleimnél. Tudjátok, ezek meglehetősen kockázatos, nehéz idők voltak, ezért bizonyos titkos előírásokat alkalmaztunk. De mivel ő egy VIP személy volt a számunkra, ezért mindenféle biztonsági óvintézkedést be kellett tartanunk az érdekében. Tehát két hétig tartottak az előkészületek ehhez a találkozóhoz, hogy mikor és milyen feltételekkel tud majd eljönni hozzám. A szülőket kiképeztem, hogy ‘Ti maradjatok a szobátokban’, majd elérkezett a nagy pillanat, megszólalt a csengő… és belépett. Teljesen fehér ruhában volt, hófehérben! Hófehéren! S akkor az volt a benyomásom, hogy egy angyal jött el hozzám. Még most is, sok év elteltével, előttem van ez a pillanat. 

S mit várunk egy angyaltól? Némi áldást, de ez az angyal kérdéseket tett fel nekem. Akkoriban az volt a szolgálatom, hogy bizonyos szentírásokat fordítsak le angolról magyarra. S ekkor az angyalom azt kérdezte, „Hogy halad a fordítás?” Mire én azt feleltem, hogy, “Nos, én csak ennyit tudok tenni”. Mire ő, „Ó, ez nem elég!”  Később megértettem, hogy ő egy olyan angyal, akinek elvárásai is vannak. 

Tehát egy kivételes személlyel való találkozás nagy hatással van az életünkre. Ahogy említettem, kapcsolatokból tevődünk össze. Például, mindannyian apánik fiai vagy lányai vagyunk, ezek olyan kapcsolatok, melyek nem változnak. Még a legnagyobb aszkétákat is anya szülte. Ezek sohasem változnak. A barátságok, szerelmek változhatnak, de ez nem! Azt mondják, hogy a férfiak könnyen elfelejtik a szerelmeiket, de a barátaikat sohasem, míg a hölgyek könnyen elfeledkeznek a barátaikról, de sohasem felejtik el a szerelmüket. Látjátok valóban kapcsolatokból állunk, melyek közül némelyek egy életen át tartanak, mások viszont csak néhány pillanatig. Viszont a mesterünkhöz, Isten hírvivőjéhez fűződő kapcsolatunk az örökké tart. 

S kinek van a legnagyobb és leglényegesebb hatása az életünkre? A lelki tanítómesterünknek, mert a vele való kapcsolatunk nem csak a testre vonatkozik, nem csupán genetikai örökség, nem csak egy érzelmi kapcsolat, mint egy barátság vagy szerelem, és nem egy adott témában való elméleti egyetértésről szól. Nem, ez egy lélektől-lélekig, szívtől-szívig tartó kapcsolat. Bár körülöttünk minden változásban van, mégis valami nem változik sohasem! Néha azt mondjuk, hogy ‘sajnos’, máskor pedig azt, hogy ‘szerencsére’. Mindenesetre szükségünk van fix pontokra az életünkben, s ha a lelki vezetőink, tanítóink, mestereink iránti elkötelezettségünk az egy szilárd pont, akkor nagyon szerencsések vagyunk. 

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Ние, хората, сме изградени от взаимоотношения. Хората са социални създания. Ние сме много зависими от нашите връзки, от нашите отношения. Казват, че няма значение какво знаеш, има значение кого познаваш. И всички тези, които са живели в комунистическата система знаят това много добре. Нямаше значение какво знаеш и какво не знаеш, но имаше значение кого познаваш, какви връзки имаш. Всъщност същото важи и в духовен смисъл. Не казвам, че това е духовен комунизъм, но тъй или инак нашето съзнание и знание са ограничени, нали? Не можем да знаем всичко. Това е невъзможно! Вие не сте най-сияйният интелект във вселената. Но ако познавате верния човек, не сте изключени от спасението. Ако сте свързани с Шри Гуру сте спасени. Не просто с гуру, а с Шри Гуру. Шри Гуру е божественият аспект. 

Всъщност духовният учител е пряк пратеник на Бога. А как се нарича пратеникът в християнството? Ангел, нали? Ангел. Така че нашият учител е досущ като ангел за нас. Спомням си първия път когато моят духовен учител дойде в дома ми. По това време живеех с родителите си. Времената бяха рисковани, така че трябваше да прилагаме принципите на конспирацията. Понеже за нас той беше ВИП персона, трябваше да вземем всички предпазни мерки за сигурността му. Приготовленията течаха две седмици: кога, как и при какви обстоятелства той ще дойде у дома. Родителите ми бяха инструктирани да си стоят в стаята. И тогава моментът настъпи, звънецът звънна… И той влезе. Целият в бели дрехи. Цял бял! Цял бял! И имах усещането, че ангел идва при мен. Все още пазя този образ, след доста години. 

И какво бихте очаквали от един ангел? Някакви благословии, нали? Но този ангел дойде с въпроси. По онова време служенето ми беше да превеждам някои свещени текстове от английски на унгарски. И тогава моят ангел попита: „Как върви преводът?” Отвърнах: „Ами, това е максимумът, който успях да завърша”. А той каза: „Не, това не е достатъчно”. Тогава разбрах, че този ангел е взискателен. 

Така че срещата с изключителен човек има огромно влияние върху живота ни. Както ви казах, ние, хората, сме изградени от взаимоотношения. Например, всички сме синове или дъщери на нашите бащи. Тази връзка никога не се променя. Дори аскетите се раждат от майки. Това никога няма да се промени. Приятелствата ще се променят. Любовите ще се променят. Казва се, че мъжете лесно забравят любовниците си, обаче никога не забравят приятелите си. А жените лесно забравят приятелките си, ала никога не забравят любовниците си. Виждате ли, ние сме съставени от взаимоотношения. Някои ще траят за цял живот. Някои – за няколко мига. Но духовната връзка с нашия божествен пратеник, с нашия божествен учител ще трае завинаги. 

И кой има най-важното и значимо влияние в живота ни? Това е нашият божествен учител. Защото тази връзка не касае само тялото или телесната генетика. Тя не е просто емоционална връзка, каквито са приятелството или някоя любовна история. Тя не е някакво теоретично съгласие по определени въпроси. Това е връзка душа към душа, сърце към сърце, дух към дух. Нещо, което никога няма да се промени. Всичко около нас се променя, нали? Понякога можем да кажем „за съжаление“, друг път „за щастие“. При все това се нуждаем от установени, стабилни точки в живота си. И ако нашата вярност към нашите духовни водачи и учители е такава стабилна точка в живота ни, сме късметлии. 

(следва продължение)

(Aus einem Vortrag von Swami Tirtha, 05.01.2019 abends, Sofia)

(Fortsetzung vom vorherigen Freitag)

 Wir Menschen bestehen aus Beziehungen. Der Mensch ist ein soziales Wesen. Wir sind sehr abhängig von unseren Verbindungen, von unseren Beziehungen. Man sagt, es kommt nicht darauf an was man weiß, sondern wen man kennt. Und all diejenigen, die im kommunistischen System gelebt haben, verstehen das sehr gut. Es spielte keine Rolle, was man wusste und was man nicht wusste, sondern wen man kannte, welche Verbindungen man hatte. Und das gilt tatsächlich auch im spirituellen Sinne. Ich sage nicht, dass dies spiritueller Kommunismus ist, aber unser Bewusstsein und unser Wissen sind begrenzt, nicht wahr? Wir können nicht alles wissen. Es ist unmöglich! Du bist nicht der hellste Kopf im Universum. Aber wenn ihr die richtige Person kennt, seid ihr nicht von der Erlösung ausgeschlossen. Wenn ihr mit Shri Guru verbunden seid, seid ihr erlöst. Nicht einfach nur mit einem Guru, sondern mit Shri Guru. Shri Guru ist der göttliche Aspekt.
Tatsächlich ist der spirituelle Meister ein direkter Bote des Höchsten. Und wie nennt man einen Boten im Christentum? Engel, richtig? Engel. Unser Meister ist also wie ein Engel für uns. Ich erinnere mich noch gut an den ersten Besuch meines spirituellen Meisters bei mir zu Hause. Damals wohnte ich bei meinen Eltern. Es war eine heikle Zeit, deshalb mussten wir gewisse Sicherheitsvorkehrungen treffen. Er war eine sehr wichtige Person für uns, und deshalb mussten wir alle möglichen Sicherheitsregeln und -vorkehrungen für ihn treffen. Zwei Wochen lang wurden die Vorbereitungen getroffen: wann, wie und unter welchen Bedingungen er zu mir kommen sollte. Meine Eltern wurden angewiesen in ihrem Zimmer zu bleiben. Und dann war es soweit, die Glocke klingelte… Und er trat ein. Ganz in Weiß. Ganz in Weiß! Und ich hatte den Eindruck: Ein Engel kommt zu mir. Dieses Bild begleitet mich noch immer nach all den Jahren.
Was erwartet man von einem Engel? Ein paar Segnungen, nicht wahr? Aber dieser Engel kam mit einigen Fragen. Damals bestand meine Aufgabe darin, einige heilige Schriften aus dem Englischen ins Ungarische zu übersetzen. Und dann fragte mein Engel: „Wie läuft die Übersetzung?“ Ich sagte: „Nun, das ist das Maximum, was ich bis jetzt übersetzt habe.“ Und er sagte: „Nein, das ist nicht genug.“ Da verstand ich, dass dies ein anspruchsvoller Engel ist.
Die Begegnung mit einem außergewöhnlichen Menschen hat also einen großen Einfluss auf das eigene Leben. Wie ich euch schon sagte, sind wir Menschen aus Beziehungen zusammengesetzt. Wir alle sind zum Beispiel Söhne oder Töchter unserer Väter. Diese Beziehung wird sich nie ändern. Selbst Asketen werden von einer Mutter geboren. Auch das wird sich nie ändern. Freundschaften hingegen verändern sich. Liebende verändern sich. Man sagt, Männer vergessen ihre Geliebten leicht, aber ihre Freunde vergessen sie nie. Und Frauen vergessen ihre Freunde leicht, aber ihre Geliebten nie. Seht ihr, wir bestehen aus Beziehungen. Manche halten ein Leben lang. Manche nur wenige Augenblicke. Aber die spirituelle Beziehung zu unserem göttlichen Boten, zu unserem göttlichen Meister, hält ewig.
Und wer hat den wichtigsten und bedeutendsten Einfluss in unserem Leben? Das ist unser göttlicher Meister. Denn diese Verbindung betrifft nicht nur den Körper oder die körperliche Genetik. Sie ist nicht nur eine emotionale Beziehung wie eine Freundschaft oder eine Liebesbeziehung. Es ist keine theoretische  Übereinstimmung in bestimmten Punkten. Nein, es ist eine Verbindung von Seele zu Seele, von Herz zu Herz, von Geist zu Geist. Etwas, das sich niemals ändern wird. Alles um uns herum verändert sich, nicht wahr? Manchmal sagen wir „leider“, manchmal „zum Glück“. Dennoch brauchen wir feste Punkte in unserem Leben. Und wenn unsere Hingabe an unsere spirituellen Führer, Lehrer und Meister der feste Ankerpunkt in unserem Leben ist, dann können wir uns glücklich schätzen.

(Fortsetzung folgt)

(из лекции Свами Тиртхи, 05.01.2019 вечером, София)

(продолжение с предыдущей пятницы)

Мы, люди, состоим из взаимоотношений. Люди — социальные существа. Мы очень сильно зависим от наших связей, от наших отношений. Говорят, неважно, что ты знаешь, важно, кого ты знаешь. И все, кто жил в коммунистической системе, прекрасно это понимают. Не имело значения, что ты знаешь и чего не знаешь, важно было, кого ты знаешь, какие у тебя связи. И, собственно, это верно и в духовном смысле. Я не говорю, что это духовный коммунизм, но в любом случае, наше сознание и наши знания ограничены, верно? Мы не можем знать всё. Это невозможно! Вы не самый умный человек во Вселенной. Но если вы знаете нужного человека, вы не лишены спасения. Если вы связаны со Шри Гуру, то вы спасены. Не просто с Гуру, а со Шри Гуру. Шри Гуру — это божественный аспект.

На самом деле, духовный учитель — это прямой посланник Всевышнего. А как в христианстве называют посланника? Ангелом, верно? Ангел. Так что наш учитель для нас — как ангел. И я вспоминаю первый визит моего духовного учителя ко мне домой. В то время я жил с родителями. Знаете, это было рискованное время, поэтому нам пришлось применить определенные принципы конспирации. Потому что он был для нас важной персоной, и поэтому мы должны были принять все возможные меры предосторожности. Две недели мы занимались подготовкой: когда, как и при каких условиях он придет ко мне домой. Родителей проинструктировали: «Вы оставайтесь в своей комнате». И вот настал момент, зазвонил звонок… И он вошел. Полностью в белой одежде. Весь в белом! Весь в белом! И у меня возникло ощущение: ко мне пришел ангел. Эта картина до сих пор со мной, спустя столько лет.

А чего же ожидать от ангела? Каких-нибудь благословений, верно? Но этот ангел пришел с вопросами. В то время я занимался переводом священных текстов с английского на венгерский. И тогда мой ангел спросил: «Как идет перевод?» Я ответил: «Ну, это максимум, что я смог сделать». А он сказал: «Нет, этого недостаточно». Тогда я понял, что это требовательный ангел.

Так что, встреча с выдающимся человеком оказывает огромное влияние на вашу жизнь. Как я уже говорил, мы, люди, состоим из отношений. Например, все мы — сыновья или дочери своих отцов. Эти отношения никогда не изменятся. Даже аскеты рождаются от матери. Это тоже никогда не изменится. Дружба — изменится. Влюблённость — изменится. Говорят, мужчинам легко забыть своих возлюбленных, но они никогда не забывают своих друзей. А женщинам легко забыть своих подружек, но они никогда не забывают своих возлюбленных. Видите ли, мы состоим из отношений. Некоторые длятся всю жизнь. Некоторые — лишь несколько мгновений. Но духовные отношения с нашим божественным посланником, с нашим божественным учителем, длятся вечно.

А кто оказывает самое важное и существенное влияние на нашу жизнь? Это наш божественный учитель. Потому что эта связь касается не только тела или генетики. Это не просто эмоциональные отношения, как дружба или любовная связь. Это не теоретическое соглашение по каким-то пунктам. Нет, это связь души с душой, сердца с сердцем, духа с духом. То, что никогда не изменится. Всё вокруг нас меняется, не так ли? Иногда мы можем сказать «к сожалению», иногда — «к счастью». Тем не менее, нам нужны неизменные точки опоры в жизни. И если наша преданность нашим духовным лидерам, учителям, наставникам — если это неизменная точка опоры есть в нашей жизни, тогда нам повезло.

(продолжение следует)

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.05.2019 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Question of Manjari: My question is about the prayer. You said that it’s very nice if somebody, whose prayers are heard, prays for you. Can you say something more about this: which prayers are heard, which are not heard, how to pray in such a way that your prayers are heard? 

Swami Tirtha: Once we had a summer Mela in Ahtopol. When these young people came – do you remember, someone remembers – these orphans, from the orphan’s house? We started a discussion. It was a very, very painful discussion, I tell you. One girl started to give her story, telling that “Oh, I started to learn how to smile when I was grown-up. When I was a kid, I didn’t have the chance to smile, because I had so much suffering in my life.” Very, very bitter. But they came together and sharing nicely, in a jolly mood. My heart was broken by listening to them, but they were in a jolly mood: ‘Somebody is paying attention to us’. And then also, the same question came. Because, what can I say if somebody tells me that “I learned how to smile when I was a grown-up person.” It’s very painful. I could say only “Pray and forgive. Forgive the people who gave you the trouble and pray.” And that girl also had the same question. “Pray? Why? Is it heard?” “Yes, yes. Prayers are heard.” And then she said for one colleague “Yeah, her prayers are always heard. Whenever she is praying for something, it happens.” So, they had a direct experience how it works, although in a very, very sad situation of life. But you know, the lotus is growing in the mud. So even in the most difficult circumstances of life, some beautiful realizations will come. 

You don’t live in the mud. You have learned how to smile when you were kids. Where is your realization? Prayers are heard. But even if prayers are not heard, we must believe that they are heard. This is a way of conviction. This is a decision: ‘I want to see life like this, not in any other way. I want to see the miracle. I want to be a part of a spiritual reality.’ And then you are a part of a spiritual reality.

You can find hundreds of examples, just look around. When you really pray from the deepest core of your heart, that will reach the divine platform. Daily routine – maybe not. But the real moments, the blessed moments – they are intense enough to bridge the gap from here to there. Purity, innocence, intensity, selflessness – these are the keys of the success of prayers. 

Of course, in general we hope that God is not simply a God of justice. Because if He hears everything, He will hear all the stupid prayers as well. And if He is a God of justice, whatever you ask, He will supply. But no, He is merciful. Our Krishna will provide only what is beneficial for His devotees. What will curb your progress and your free flow of affection to Him, that He will not provide.

All right. You might think that “My prayers are not really heard.” No problem, find somebody whose prayers are heard and establish a good friendship with that person. Then when you are in need, you have a mentor. Because we can say that prayers, as a very deep and very special kind of meditation, are a mystic approach. And maybe not all of us can become real mystics. But if in your group you have at least one or two mystics whose prayers are heard, then they can help you. 

And also I can add that Krishna knows your hearts. Even if you don’t say anything, He will understand and if it is good for you, He will fulfil it. This should be our conviction. Prayers are heard. 

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2019.05.10-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Manydzsarí: A kérdésem az imádkozással kapcsolatban az volna, amit említettél, hogy mennyire áldásos, ha olyasvalaki fohászkodik értünk, akinek az imái meghallgatásra találnak. Tudnál erről kicsit bővebben beszélni, hogy mely imákat hallgatja meg a Jóisten, illetve melyeket  nem? Hogyan kell úgy fohászkodnunk, hogy azokat meghallja az Úr? 

Szvámí Tírtha: Talán emlékeztek, hogy egyszer egy nyári ahtopoli mélán, megjelent néhány fiatal árvaházi gyerek, akikkel beszélgetésbe elegyedtünk. Meg kell mondjam, hogy ez egy nagyon-nagyon fájdalmas beszélgetés volt. Az egyik lány elkezdett mesélni magáról, ami így kezdődött, „Felnőttként tanultam meg, hogyan kell mosolyogni. Gyerekként ez lehetetlen volt, hiszen annyit szenvedtünk.” Nagyon, nagyon szívfacsaró volt! De később is találkozgattak egymással, összegyűltek és vidáman beszélgettek. Megszakadt a szívem, ahogy hallgattam őket, de ők jókedvűek voltak, „Azért valaki figyelt ránk.“ S ekkor ugyanez a kérdés merült fel. Hiszen mit mondhatunk annak, aki arról beszél, hogy „Amikor felnőtt lettem, akkor tanultam meg mosolyogni.” Ez nagyon szívettépő! Csak annyit tudtam mondani, hogy „Imádkozzál és bocsáss meg. Bocsáss meg annak, aki annyi nehézséget okozott neked, és fohászkodjál.” S ez a lány ugyanezt kérdezte. „Imádkozni? Minek? Meghallja azt valaki?” „Igen, igen! Az imák meghallgatásra találnak.” Majd odafordult az egyik társához és azt mondta, „Igen, az övét mindig meghallgatják. Amikor ez a lány fohászkodik valamiért, akkor az mindig megvalósul.” Tehát, hogy ez miként működik, arról már volt egy valós tapasztalatuk, mégha az élet sanyarú helyzeteken keresztül tanította is meg nekik. De, mint tudjuk, a lótuszvirág is a sárból nő ki, tehát még a legnehezebb életkörülményekből is gyönyörűszép felismerések születhetnek.

Ti nem sárban éltek, és gyerekként már megtanultátok, hogyan kell mosolyogni, szóval mi a ti felismerésetek? Az imák meghallgatásra találnak, de ha mégsem, akkor is hinni kell abban, hogy úgy lesz. Ez a meggyőződés útja, ez egy döntés, ‘Én ilyennek akarom látni az életet, nem másmilyennek. Hinni akarok a csodákban, szeretnék részese lenni az isteni valóságnak.’ S akkor az valóban meg is fog történni.

Erre több száz példát találhatunk, csak körül kell néznünk. Amikor a szívünk legmélyéből tudunk fohászkodni, az el fog jutni az isteni szintre. Ez lenne a napi kenyerünk? Talán még nem, de a valódi, áldott pillanatok elég intenzívek ahhoz, hogy áthidalják a távolságot innen, oda. A tisztaság, ártatlanság, intenzitás, önzetlenség, ezek a sikeres fohász kulcsfontosságú elemei. 

Természetesen általában azt reméljük, hogy Isten nem csak az igazságosság Istene. Hiszen, ha Ő mindent meghall, akkor hallani fogja az összes ostoba fohászunkat is, és ha Ő az Igazságosság Istene, akkor bármit amit csak kérünk, meg fogja adni. De Ő kegyes is, így a mi kedves Krisnánk csak azt fogja megadni nekünk, ami a mi érdekünket szolgálja. S mindaz, ami megakadályozná a fejlődésünket, illetve a Krisna iránti szeretetünk szabad áramlását, azt nem fogja megadni a  számunkra.

Jó, most azt gondolhatjátok, hogy „De az én fohászaim nem igazán hallgattatnak meg.” Semmi baj, akkor keressetek valakit, akinek az imái meghallgatásra találnak, ápoljatok jó barátságot vele, és ha bajban lesztek, akkor legalább lesz egy jóakarótok. Hiszen azt mondhatjuk, hogy az imádkozás olyan, mint egy nagyon mély, különleges meditáció, egy misztérium. S meglehet, hogy nem mindannyian válunk valódi misztikusokká, de ha legalább egy vagy két ilyen személy van a közösségünkben, akiknek az imái meghallgatásra találnak, akkor ők segíthetnek nekünk. 

Még hozzátenném azt is, hogy Krisna ismeri a szívünket, még akkor is, ha nem mondunk semmit. Meg fogja érteni, s ha a javunkat szolgálja, akkor Ő azt meg fogja adni. Meggyőződésünk kell, hogy legyen, hogy az imák meghallgatásra találnak. 

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Манджари: Искам да попитам за молитвата. Казахте, че е много хубаво някой, чиито молитви се чуват, да се моли за нас. Бихте ли казали повече за това: чии молитви се чуват, чии не, и как да се молим така, че молитвите ни да бъдат чути? 

Свами Тиртха: Веднъж имахме една лятна Мела в Ахтопол. Когато дойдоха онези младежи – някой спомня ли си – онези сирачета, от сиропиталището? Започнахме да си говорим. Беше много болезнен разговор, казвам ви. Едно момиче разказваше историята си; тя каза: „Започнах да се уча как да се усмихвам чак като пораснах. Като бях дете не съм имала възможност да се усмихвам, толкова много страдах в живота си.” Много, много горчиво. Но те се бяха насъбрали и разказваха в радостно настроение. Сърцето ми се късаше като ги слушах, но те бяха весели, че „някой ни обръща внимание“. И тогава възникна същият въпрос. Защото какво бих могъл да река, когато някой ми каже: „Научих се да се усмихвам чак като пораснах.” Много е тежко. Можех да кажа единствено: „Моли се и прости. Прости на онези, които са ти причинявали страдания и се моли.” И това момиче зададе същия въпрос: „Да се моля? Защо? Нима молитвите се чуват?” „Да, да. Молитвите се чуват.” Тогава тя каза за една своя съученичка: „Да, нейните молитви винаги се чуват. Когато тя се помоли за нещо, то всякога се сбъдва.” Така че те бяха пряко преживели как се случва, макар и в толкова тъжни житейски условия. Но знаете, лотосът израства в калта. Дори и в най-трудните житейски обстоятелства идват прекрасни осъзнавания. 

Вие не живеете в калта. Научили сте се да се усмихвате още когато сте били деца. Къде са осъзнаванията ви? Молитвите наистина се чуват. Но дори и да не се чуват, трябва да вярваме, че се чуват. Това е убеденост. То е решение: „Искам да гледам на живота по такъв начин, не по някакъв друг. Искам да виждам чудото. Искам да бъда част от духовната реалност.“ И тогава сте част от тази духовна реалност.

Стотици примери можете да намерите, просто се огледайте наоколо. Когато наистина се молите от най-дълбоката съкровеност на сърцето си, това ще достигне божествената сфера. Ежедневната рутина – най-вероятно не. Но истинските мигове, благословените моменти – те са достатъчно интензивни, за да прекосят пропастта от тук до там. Чистота, невинност, наситеност, несебичност – това са ключовете към успешните молитви. 

Разбира се, като цяло ние се надяваме, че Господ не е просто Бог на справедливостта. Защото ако Той слуша всичко, ще чува и глупавите молитви. И ако е Бог на справедливостта, за каквото и да Го молите, Той ще го даде. Ала не, Той е милостив. Нашият Кришна ще даде само каквото е благотворно за Неговите предани. Което възпрепятства напредъка ви и волния поток на обичта ви към Него, Той няма да го даде.

Добре, може да си помислите: „Моите молитви не се чуват.” Няма проблем, намерете някой, чиито молитви се чуват и си създайте добро приятелство с него. Тогава, когато сте в нужда, ще имате ментор. Защото можем да кажем, че молитвата, като много дълбок и много специален тип медитация, е мистичен подход. И е възможно не от всички ни да излязат истински мистици. Но ако във вашата група има поне един или двама мистици, чиито молитви се чуват, те ще могат да ви помогнат. 

И също мога да добавя, че Кришна познава сърцата ви. Дори да не казвате нищо, Той ще разбере и ако е добре за вас, ще го изпълни. Такава трябва да е нашата убеденост. Молитвите се чуват. 

(следва продължение)

(from a lecture of Swami Tirtha, 05.01.2019 evening, Sofia)

(continues from the previous Friday)

Shiva – this name means ‘blessings’. Shiva is famous for many things. He is a very heroic figure. He is a handsome man. And he is the inspiration for arts. He is the demigod of yoga. Also he is an ascetic. And at the same time a great lover. A very strange character! How to understand this blessing and blissful character of Shiva? 

The holy Ganges is touching the Earth through the head of Shiva. From the celestial quarters it starts, then comes on his head, then comes down and reaches us. Why? What is the meaning behind this? Because this sacred river, this sacred water is so powerful that if it would touch the Earth directly, it would smash the Earth. There was a need for someone to protect the Earth from this smashing effect of the heavenly Ganges. And therefore Shiva, who is very powerful, was ready to accept this holy water on his head, in order to protect the Earth. And then from his head it’s coming down to us. 

Of course, Shiva has got many, many very useful pastimes. For example, he is responsible for destructing the Universe. Interesting, huh? A great yogi and at the same time responsible for the destruction of the Universe – how come? Yoga is for creating something nice, right? And then he is destroying something? But we have to understand properly: Shiva is destructive in a constructive manner. He destroys one phase of the Universe in order for it to be recreated in a brand-new phase. So destruction – in order to be constructive. Usually on this planet Earth, in daily life, we are accustomed to constructive theories. We are trained to be constructive. Evolution, for example. Or economic progress, right? But this world is constructive in a destructive manner. Our progress means one step closer to death. So our life, the material experience, is constructive in a destructive manner. While Shiva is the opposite – he is destructive in a constructive manner. Do you see the difference? In order to start a new chapter, you have to close the previous chapter. You have to finish that. 

And how will Shiva end the world? With a dance! Such a poetic manner to end this world! In India, devotees like to dance. We can say that the vaishnavas are also dancing. We are happily dancing on the sinking ship of material existence. But at least we are dancing. So, a poetic way to finish the world. 

Actually, Shiva is also a protector of yoga. And in yoga Shiva is considered to be the topmost level of consciousness, the liberated state of mind. So again, we are back to the consciousness. If we achieve for ourselves this liberated state of mind, then we need to do something. And somebody has to teach us how to do that. Therefore, another symbolic meaning of Shiva is like the general universal spiritual master – somebody who has already reached the enlightenment and therefore he can help others to be enlightened as well. ‘Guru’ means ‘one who dispels darkness’ – such a light in our life, who will dispel the darkness of ignorance. 

And this destructive feature – to finish one chapter, to end the created world, to finish with the creation – is also connected to this liberated state of consciousness. Because if we achieve full liberation, this world will end for us – with all the troubles that we have perceived, with all the limitations that we have come through, with all the hopes and all the failures. Then your consciousness is just liberated, free from entanglement. This is what we need, this is what we are searching for. Therefore, we should come under the protective shield of divine light. And be intelligent; don’t only come sometimes and then go back to darkness. Come and stay – this is the intelligent version. 

(to be continued)