Sharanagati

Съществува тенденция да се преусложнява дори Бхакти. Когато си мислите че зависи от едикакво си, или пък е нужна едикаква си квалификация, или това, или онова… Не, Шрила Прабхупад казва: „Просто се опитайте да обичате Кришна!” Но разбира се ако да искаме да направим това трябва да следваме добрия пример и напътствията на гуру, шастра, садху и толкова много други…

Трябва да имаме ВИЖДАНЕТО та да разпознаем отпечатъците от стъпалата на Кришна. Реалността е на второ място – чии стъпки са това. На първо място е идеята! Духовното послание е на първо място! Това е най-важното. Проявлението или осъществяването са второстепенни.

Например много люде се съмняват живял ли е изобщо Исус или не. Те твърдят, че едва 6-7% от Новия Завет идват директно от неговата уста. Но нима това променя посланието? Мисля че НЕ променя посланието – ако следваш ще постигнеш. По същия начин ако имаме съответното виждане за истините в духовния живот, можем да постигнем някои добри резултати. Виждането е на първо място. Т.нар. „реалност” е на второ. Разбира се става въпрос за „реалност” в материален смисъл, на материален план. Защото кое е реалност? Реалността е оттатък! Това тук е илюзия!

Можем да изследваме гуру теоретично много добре. Но докато сърцето ви не ви даде сигнала, всичко е напразно. А получите ли този сигнал, няма кой знае какво значение дали всичките ви изисквания са удовлетворени или не. Защото преди сме имали какви ли не идеи: „той трябва да бъде такъв, трябва да бъде онакъв…” Обаче когато го срещнете, може да се окаже напълно различен. Но чрез доброволното си отдаване можем да дойдем по-близо, а чрез чувствата си да го разпознаваме все повече и повече: „Да! Тази насока, този пример са най-благотворните за мен!”

Как мислите: дали любовта ни прави слепи или изостря виждането ни? Аз мисля, че любовта те прави сляп. Защото от любов, от обич можеш да забравиш за грешките и недостатъците. Любовта надмогва всички ограничения. И човек може да познае: „Да, това е към което се стремя, това е примерът който искам да следвам, това е моят гуру.” По същия начин ако поискате да виждате единствено доброто у другия – ще можете да го видите, независимо от това какви са качествата му! Ако сте простодушни, всички ще ви се струват добри. Ако сте прекалено преусложнени, всички ще ви се струват недостойни: „Той не отговаря на МОИТЕ изисквания, на МОИТЕ стандарти.”

Съмненията са наши стари приятели. Не е ли така – те винаги се завръщат. Понякога развиващият се бхакта казва: „Всички ме напускат. Единствено лошите ми желания остават с мен.” Можем да добавим също и че „съмненията ми винаги ме навестяват, завръщат се.” Но по милост можем да превъзмогнем съмненията. Понякога се усъмняваме: този процес е толкова красив, толкова възвишен – той не е за мен! Аз съм така груб, така първичен, не съм достатъчно фин за да практикувам това! Но тогава чрез протегната с обич покана от страна на бхактите, можем да преодолеем малките си незначителни съмненийца.

В края на “Бхагавад Гита” Арджуна казва: „Готов съм да действам според Твоите напътствия”. Всъщност това е и обяснението какво означава да имаш съмнения. То значи да не си готов да действаш според Неговите желания. Когато се опитваш да действаш независимо, това означава че имаш съмнения.

Сега говорим за елементарното ниво в Бхакти, Садхана Бхакти. Най-напред трябва да разберем, че Той е господарят. Това е процесът, през който минава Арджуна; от съмнението: „Хей приятелю, имам една идея, ще взема да избягам от тази битка”, той достига до заключението: „Готов съм да направя ВСИЧКО което ми кажеш!” Какъв добър учител е Кришна! Да тренира ученика по такъв начин, та той да е готов на всичко! Веднъж имаше един духовен учител който каза: „Знайте, моето ниво на обучение е такова, че да сте готови да направите всичко по всяко време!” Това беше изискването да встъпиш в неговия кръг.

Трябва да помните процента на своята отдаденост. Петдесет на петдесет? Петдесет за Кришна и петдесет за мен? Или колко? Ако искаме да встъпим в един по-висш кръг е нужда пълна отдаденост. Няма значение че не става изведнъж. Но можете да си дадете три и половина месеца. Първия ден започвате с 1%. Втория ден – 2%. И след три и половина месеца достигате до 108% отдаденост. Трябва неспирно да растете. Всеки ден малко повече, всеки ден малко по-надълбоко! И накрая ще дойдете до това ниво: „Готов съм да направя всичко. Вече нямам изисквания към теб, Кришна. Аз съм Твой слуга, ще направя всичко.”

И тогава отново ще дойде онзи божествен импулс. Отново ще започнем да се бунтуваме – след известно време. Защото отначало научаваме, че трябва да сме много покорни слуги на Кришна. Но по-късно започваме да разбираме, че има и не чак толкова покорни слуги на Бога, които са изключително високо квалифицирани! И тогава отново божествената моха идва при нас – да ни накара да забравим покорството си! Да се бием за правата си! Да кажем „НЕ!” на Кришна! Това са трудни моменти. Трябва да се преборим за тях.

Но както и да е, това е друга глава от живота в преданост – когато отново се противопоставяме на Кришна, но вече на друго ниво. Единствено заради Него, единствено за Негово удовлетворение. А какъв е източникът на това противопоставяне? Отново милостта.

Но трябва правилно и искрено да определим нивото си. Докато се намираме в обикновената маха-майа забрава не бива да се опитваме да покажем, че се противопоставяме на Кришна на нивото на йога-майа. Нека го кажем съвсем просто: най-напред трябва да сложим короната на Кришна, да разберем, че Той е Богът. И когато самият Той е готов да си свали короната – тогава вече сме в по-близка връзка.

Арджуна казва на Кришна в “Бхагавад Гита”: „По Твоята милост илюзията ми се разсея,” Не „заради моите усилия” – защото Арджуна прави ВСИЧКО което е по силите му да избегне желанието и волята на Кришна. Но това се оказва недостатъчно. Кришна е по-хитър и поднася по такъв начин познанието, че в крайна сметка Арджуна няма избор. Точно като игра на котка с мишка; очевидно е, че котката ще спечели. Но понякога тя дава на мишката малко възможност да мърда, да си мисли че ще може да избяга. Наблюдавали ли сте как се случва? Това е жестока игра. Котката лапа мишката, дъвче я малко, после я изплюва… Тогава мишчицата се опитва да се скрие, да избяга някъде – цялата мокра – и си мисли: „Може би ще успея да се скрия…” Но в крайна сметка с нея е свършено.

Така и Кришна дава малък шанс на Арджуна да си мисли, че може да се измъкне – но по такъв начин, че всъщност измъкване няма. Като например когато казва: „Сега ти разкрих всичко, направи каквото сметнеш за добре.” Що за свобода е това? Той няма никаква свобода, Арджуна няма свобода – принуден е да действа според желанието на Кришна.

Това е процесът на отдаването. Точно като гуру, и той ви дава цялата свобода: „Скъпи синко, скъпа дъще, можеш да правиш каквото решиш.” Но така добре подрежда нещата, че измъкване няма. Представете си да чуете от своя духовен учител: „Вижте, тук има врата и тя е винаги отворена – отворена да дойдете, отворена да си тръгнете. Можете да ме напуснете във всеки един миг. Имате пълната свобода да живеете живота си отделно.” Нима бихте могли да си идете при такова послание? Не! Ние затваряме вратата – но отвътре.

Така че ако ни се дава т.нар. „свобода” значи сме на куката. Няма път навън. И всъщност това е милост. „По Твоята милост илюзията ми се разсея. По Твоята милост си възвърнах паметта. Сега съм свободен от съмнения.”

Знанието, паметта и забравата – всичките идват от Кришна. Най-напред Той ни дава малко забрава, след това дава знание, а накрая и помнене. И ако погледнете тези три стъпала са в градираща последователност на все по и по-дълбоко духовно разбиране.

Как така забравата идва от Кришна? По два начина: той ни помага да забравим за материалните неща, за материалните привързаности, тъй като упражнява Своята привличаща сила. След като Той ни привлече, ние забравяме всичко – а по-късно започваме и да разбираме. Значи най-напред забравяме за материалното, а после започваме да научаваме по нещо мъничко за божественото. А когато укрепнем в знанието, тогава разбираме, че Бог е Върховен. Но това не носи кой знае какво истинско удовлетворение на душата. Ако живеете близо до Витоша, но не можете да се изкачите на нея – това не би ви удовлетворило. Така че просто да знаем, че Бог е велик, това не е достатъчно. Но си е голямо знание да разберем това – няма съмнение.

След това отново Кришна ще ни даде забрава, за да забравим за Неговото величие. Първата илюзия се нарича маха-майа. Маха-майа разделя. Но тази нова забрава се нарича йога-майа и тя обединява. Забравяме за величието на Бога и можем да дойдем по-близо до Него. Ако Садху Махарадж бе упражнил кралската си власт, вас би ви било много страх да го доближите. Защото пред краля всеки трепери. Но понеже проявява силата си на Махарадж, той прегръща всички. Така че това е една друга забрава с Кришна. Той се превръща за вас в палаво момче. Или в най-добър приятел или в нещо друго в съответствие с виждането ви, в съответствие със способността ви да отвърнете на изначалния Му повик. Но тази божествена забрава е много благотворна в духовно отношение.

Ние не обичаме да слушаме историята за Неговото напускане. Твърде е болезнено. Но от една страна това е много добре, защото трябва да сме силни във вярата си, че Той никога не може да се скрие от погледа ни. Ако очите ни са помазани с елея на любовта, никога няма да изгубим визията за Шйамасундара-Кришна. Как тогава изобщо можем да говорим за напускането на Кришна? Не, тази история е прекалено болезнена. Това е историята за началото на Кали-юга. А ние искаме да приключим с Кали-юга, нали? А и не бива да се удовлетворяваме с някаква посредствена Сатйа-юга. Не, ние се нуждаем от божествена хармония, намираща се отвъд повърхността на материалното съществуване. Но казано е още: „йадриши, йадриши шраддха/ сиддхи бхавати тадриши – Човек постига съвършенство според вярата си.” Така че каквато е вярата ви, съобразно нея ще пожънете и резултата. Затова нека развиваме вяра.

В нашият западен свят знанието за любовта към Бог е в голяма степен непознато. Но ние имаме една много древна традиция, която ни показва как да се доближим до Бога, как да Го обичаме и как да помогнем на себе си. И този процес е една безкрайна връзка между човека и Бог. Този процес се нарича Йога и специално школата, която ние практикуваме, се нарича Бхакти. Коя е най-важната връзка между човек и човек? Любовта, чувствата. По същият начин връзката между човек и Бога предствлява чувство. Почти всеки, който практикува някаква религия знае едно: че Бог е Любов. И ние искаме да се наслаждаваме на неговата любов: “Ти трябва да ме обичаш! Дай ми светлина, дай ми слънце! Дай ми въздух! Дай ми живот, дай ми щастие!” – това е основният подход на религиозните хора: дай ми, дай ми! Но в Бхакти можем да научим как ДА ДАДЕМ нещо на Бог. Да отразим нещо от Неговата любов. И кое е това огледало, което ние имаме – защото в огледалото можем да отразяваме светлината? Това е нашето сърце. Но докато сърцето ни е покрито – със завеси, с дебели покривала, с прах, с какво ли не – то нишо не отразява. То просто е покрито, черно, ненужно… Трябва да почистим това огледало. Огледалото върши работа единствено когато е чисто. Тогава дава идеално отражение и можете да видите лицето си във всеки детайл. Но когато то е криво или замъглено не можем да видим добре в него.

Така че основното средство, с което ние можем да чувстваме е сърцето. Затова трябва да имаме чисто сърце – за да можем да разберем чувствата на другите, да можем да влезем във връзка с тях и за да можем да отразим нещо от Божията Любов.

Има два вида глад. И два вида война. Едната война е когато погубват тялото ти. Другата война – когато погубват душата ти, така да се каже. Единият глад е когато тялото ти гладува. Другият глад – когато душата ти гладува. Било по такъв или по друг начин – ще трябва да напуснем тази планета. Гладувайки до смърт, убити на война, ограбени, измамени от фалшиви гуру – тъй или инак трябва да си тръгнем оттук. Въпросът е: накъде! Защото това място трябва да го напуснем. Но нека го напуснем като джентълмени – нека намерим най-доброто място, на което да отидем.
Казва се, че материалната сфера е като тоалетна. Джентълменът влиза, отговаря възможно най-бързо на нуждите си и излиза. Това е материалният свят – трябва да го напуснем! Колкото по-бързо, толкова по-добре. Приключвайте с нуждите си и си тръгвайте! Можем да кажем още и че материалният живот е като мост. Преминете през него – недейте да си строите къща.

Но освен това всеки тип страдание е един вид лоша карма. Ако си пилял храна в един живот, в следващия ще гладуваш. Ако убиеш човек в този живот, ти самият ще бъдеш убит в следващия – а дори и още в този живот. Така че всички ние прибираме жътвата на делата си. Съществува лична карма, съществува обществена карма. Например България има много светло бъдеще, много добра карма, защото вие сте бъдещото поколение духовни хора! Не забравяйте, според някои математически изчисления чрез шест човека можете да достигнете до всичките шест милиарда люде на планетата. А колко много седите тук!
Ако вие впечатлите шест души, чрез тях – ако те също идат и вдъхновят други… Разбира се, говорим за позитивни впечатления. Какъвто е бил случаят с Шриман Махапрабху. Когато пътувал из Индия, всички онези които Го срещнели, начаса ставали бхакти! И всички онези, които срещнели тези бхакти, също ставали бхакти – и т.н. и т.н… Било като див пожар.

Тъй че това са някои идеи за обяснение на масовата карма. Но странно, че питате за страданието. Бих бил толкова щастлив ако следващият въпрос бъде: можеш ли да обясниш масовото избавление, масовото освобождение на душите, как е възможно да се случва то? По милост! То не се намира под влиянието на карма. Намира се под божествен аранжимент. Кармата не е божествен аранжимент, ние сами я създаваме. Сами извървяваме пътя, който сме си постлали. Но дори и кармата не е наказание, тя е начин да се освободим от товара си. Така че ако платим цената като поемем неприятностите – тогава се освобождаваме от бремето.

Ако погледнем съдбата на животните, тя е различна. Едно е подритвано от всички, друго е домашен любимец и живее на климатик. Можем да наблюдаваме кармичните реакции в животинската област. Но дори и там също присъства милостта. Защото ако някое животинче отиде при бхактите, съдбата му е наистина различна. Като ашрамските кучета – те са много специални кучета. Какво е основното им занимание? Извършват служене, защитават храма на Кришна, донасят радост на бхактите, винаги ядат прасадам – това е много добър начин на живот. Е, може би имат малък проблем в следването на определени правила и забрани, но иначе са изцяло заети в служене. Аз лично смятам, че най-хубавото на кучетата е, че радват бхактите – това най-много ми харесва. И в следващия си живот те ще имат добрия шанс да продължат със същото – да общуват с бхактите, да отдават служене, да приемат прасадам. Така че за животните също има трансцедентален шанс. И те са много чувствителни. Те също незабавно усещат, че на това място с тях ще се държат различно. Например веднъж в Нанда Фалва имаше лов, във фермата ни дойдоха ловци. А животните са много умни, те разбраха, че се намират в опасност. Но разбраха също и че вътре в двора на ашрама ще са защитени. И всички фазани взеха да кацат в двора да търсят закрила, защото знаеха, че там са в безопасност.

Има и други истории. Например тази е сладостна; познавате ли Бхакти Сухрид Хридой Махарадж? Веднъж този възрастен индийски саннйаси посети мястото, където живеем. По него време в ашрама имахме малки кученца, ей такива. А той много се страхуваше от тях и питаше: „Да не са прекалено свирепи?” Свирепи – такива мънички кученца… Ние се стараехме да го успокоим: „Не, не, много са добрички, те са бхакти, ще те пазят, няма да ти създават грижи…” Сутрин Махараджата излизаше на разходка да мантрува. И нали знаете, кучетата имат склонността да идват с всеки. Ако някой тръгва на някъде, те идват с него. Хридой Махарадж излизаше да мантрува кръговете си, а кучетата естествено тичаха след него. Като се върна, той беше много горд: „Видяхте ли? Тези кучета ме следват!” И той много се сприятели с тях. Отначало беше резервиран, но после се сприятели с тях. След година един от бхактите посети Индия, срещна се също и с Хридой Махарадж. И още първият въпрос беше: „Как са кучетата, добре ли са?”

Така че обмяната на преданост може да се прояви дори между различни биологични видове. Но когото и да срещнем, трябва да практикуваме ахимса. А ахимса в позитивен смисъл означава да служиш на духовната полза на останалите. Като раздаваме прасадам на животните можем да им помогнем да подобрят живота си. Можем, така да се каже, да им помогнем да прескочат много стъпала, много нива.

Ние също сме като животните. И когато нямаме господари няма как да мислим за господарите си. А когато имаме господар, тогава мислим за Него. И какъв е знакът… Ако например срещнете на улицата куче и то е без каишка, разбирате че си няма господар. Но ако има каишка на шията, знаете че принадлежи на някого. Не е ли така? Имате ли кантимала, значи принадлежите на някого. Не тичате насам натам без посока, без добра причина. И ако си спомняме нашите господари – вайшнавите, духовния учител и Кришна – тогава никога няма да се изгубим. Защото дори и да се изгубим, те ще дойдат да ни намерят.

Казва се, че за нашата духовна практика са необходими три основни елемента. Първият е искреността. Искреност означава също и простосърдечност. Когато умът ни е прекалено усложнен е много трудно да намерим пътя. Но ако си простодушен, можеш да се остави на божествената милост.

Да се разреши който и да било въпрос има два начина. Единият е интелектуалният път – мислиш, анализираш, проникваш в дълбочина – и накрая след дълго време достигаш до някакъв извод. Другият начин бил практикуван от Франческо ди Асизи. Когато и да стигнел до кръстопът без да знае накъде да поеме, той просто се въртял известно време и когато спирал, тръгвал в посоката, която лежала пред него, напълно оставяйки се на божественото вдъхновение. Не интелектуално: „дали по този път, а може би по онзи…” не! Искрено зависейки от божествената воля. Така че искреност означава да сме простосърдечни. Да сме готови да се оставим на божествената милост и напътствие. Това се нарича още интуиция.

Разбира се, трябва да сме много чисти за да можем да се вслушваме в интуицията си, в това божествено вдъхновение. Затова е необходим и вторият елемент на Бхакти, а именно сериозното усилие. Трябва да сме изключително сериозни в своята практика. Което означава, да сме готови да правим жертви. Да сме готови да се наемем с всички необходими трудности за да бъдем пречистени.

Искреност също означава да нямаме заден или скрит мотив. Както казва Шрила Прабхупад: „ПРОСТО се опитайте да обичате Кришна!” Недейте прекалено сложно да обяснявате всичко – просто се стремете да обикнете Бог. Нужно е такова простодушно чувство.

Но дори да сте сериозни и искрени в този процес, това все още не достига. Нужен е и третият елемент, а той е че трябва да сте и смели. Трябва да сте достатъчно смели, че да скочите! Когато и да заехти в ушите ви флейтата на Кришна, да тичате! Недейте да пресмятате: „Сега не е време, сега не мога…” Бъдете смели, направете го!

Така че за духовния живот трябват искреност, сериозно старание и смелост. Такова е заключението на Шрила Шридхара Махарадж, който цитира „Чайтанйа Чаритамрита”.