Sharanagati

Нашите човешки връзки са в развитие, в движение, променят се – днес е добре, утре може да е малко по-трудно, но отново можем да ги изградим, те са променливи. Така че трябва да имаме общ поглед – как да се справяме с нещата, как да се отнасяме към хората, да имаме парадигма – визия, отношение към света. Тогава това е ниво на съзнание и е постоянно, би трябвало да е неизменно. Като например приятелството към всички живи същества – това би трябвало да е постоянно отношение. То не се променя – днес съм приятелски настроен към теб, утре вече не съм. Не – такова е неизменното ми отношение. Един приема приятелството ми, друг може и да не го приеме – това няма значение, моята работа е да давам приятелството си. Да посветя себе си. Да съм открит.

Шри Гуру Вандана

(из лекция на Б.К. Тиртха Свами, 19 юли 2009, София)

Ако говорим за духовен живот, рано или късно ще открием един незаменим фактор за нашия духовен успех и това е нашия духовен учител. И тази песен много добре описва нашето отношение, нашата връзка с нашия Божествен учител.

„Лотосовите нозе на духовния учител са обител на чистото предано служене.“

И така, Гуру представлява Божествения принцип на напътствията и учението. И където и да видите Кришна, трябва да започнете да го гледате отдолу нагоре, като бавно повдигате погледа. Така че, първо се фокусирайте в лотосовите нозе на нашия Бог. И какво ще стане когато видим тези лотосови нозе? Веднага ще почувстваме привличане и ще бъдем обзети от духа на служене. Големите светци казват, че лотосовите нозе на Шри Гуру имат и още един специален ефект. Защото очите на човешките същества са заслепени от илюзията. Това е материалното заболяване. Но тези лотосови нозе имат специален ефект. Защото има един мехлем, който идва от този лотос и ако се намаже върху очите ще имате съвършено виждане. Но как да получим този мехлем от лотосовите нозе? Като го сграбчим! Не само лотосовите нозе, но също и шанса за служене. И защо имаме тази визия? Защото лотосовите нозе на духовния учител са обител на чистото предано служене. Това е подслонът на чистото предано служене. Обикновено използваме нозете си, за да изминем известно разстояние. Чистият светец използва нозете си, за да стигне до едно единствено място – и това са лотосовите нозе на Върховния Бог. Но Той също използва своите лотосови нозе, за да стигне до определено място и това е божествената компания на неговите обичани бхакти. Така че, следвайки стъпките на нашия обичан учител ние ще достигнем Върховния Бог, а следвайки стъпките на Бога – ще видите какво ще постигнете.

„Прекланям се пред тези лотосови нозе с голямо благоговение и почит.“

Това означава, че вида на лотосовите нозе предизвиква нашето уважение и привлича нашето внимание. Защо уважение? Защото без да приемем подчинена позиция не можем да учим. Ако мислим че знаем – много е трудно да бъдем научени. Така че, ако срещнете човек и искате да наблюдавате неговите нозе, трябва поне да се наведете лекичко. По-големите ентусиасти могат да се поклонят, а други могат да хванат лотосовите нозе. Но това уважение и също вниманието са важни за реализиране на отношенията учител-ученик (гуру-шишйа).

„Мой скъпи братко, мой скъпи ум! Милостта на духовния учител е тази, чрез която прекосяваме океана на материалното съществуване и достигаме Кришна.“

Така че, ако имаме добро приятелство с нашия ум, той ще ни слуша – „хей, нека да следваме стъпките на нашия духовен учител!“ Двамата – ти и аз. Не става въпрос за това аз да следвам, а ти да се противиш. Трябва да вървим заедно. Защото това е начина да напуснем материалното съществуване. А как можеш да оставиш нещо зад гърба си? Ако имаш цел, ако имаш нещо по-добро, което да постигнеш.

„Направи напътствията, получени от лотосовите уста на духовния учител едно със сърцето си и не желай нищо друго.“

Така че, думите, които излизат от лотосовите уста на духовния учител трябва да гравираме в сърцето си. Не да ги сложим в книги и да си ги държим на рафта. Или да използваме в служенето си двете уши, които са ни дадени от Кришна и посланието през едното да влиза, а през другото да излиза. И ако посланието проникне дълбоко в сърцето и бъде гравирано там, може би няма да излезе през другото ухо, а през устата.

„Привързаността към лотосовите нозе на духовния учител е най-доброто средство за духовно извисяване.“

Понякога е трудно да преведем тези красиви думи – например тук е употребена рати, но рати не е някаква проста привързаност. Рати е като високия волтаж на любовта. Това не е обикновена емоция, това е отвъд човешкия капацитет. Шри гуру чаране рати – ние трябва да имаме тази привързаност, този ентусиазъм за представителя на Бог. Уттама-гати означава върховно постижение. Така че трябва сами да направим разграничението – дали чрез привързаност към лотосовите нозе на учителя ще постигнем нещо по-висше, или те самите са върховното постижение. Дали да използваме духовния учител като стълба и като стигнем на горния етаж да я изритаме от живота си, или може би не. Така че уттама-гати, върховното постижение се съдържа в лотосовите нозе на духовния учител.

„По неговата милост се изпълняват всички желания за духовно съвършенство.“

Мисля, че не е нужно да обясняваме това.

„Този, който ми дари трансцеденталния взор е моят Бог, живот след живот.“

Защо уважаваме духовния учител? Не трябва да бъдем фанатични привърженици на култ. Това не е култ към личността. Това е Божествената култура на личностната философия. Чувствате ли разликата? Ние уважаваме духовния си учител, защото той ни е дал специален взор, специално виждане. Преди виждахме само мрака и светлината – черно и бяло. Сега имаме различен поглед. Не е само тъмната нощ, пълната луна, тъмното и светлото, но всичко ни говори за божествената двойка – Радха и Кришна. И за това ние оценяваме неговия принос – той ни е дал божествения взор. За това той е моят Прабху, моят Господар живот след живот.

„По негова милост божественото знание се разкрива в сърцето, дарява према бхакти и разпръсква невежеството.“

Така че след божествения взор ще постигнете също и божествена мъдрост. Дивйа-гйан, божественото познание ще се прояви в сърцата ни и това знание е като пракаш – като сияние. И един едничък лъч светлина ще разпръсне мрака. И това специално знание ще ни дари према-бхакти – служенето в ентусиазъм.

„Ведическите писания възпяват неговия характер. О, духовни учителю, океан от милост, приятел на падналите души, учителят на всеки и животът на всички хора!“

Да имаш благожелатели е много ценно. Да има хора, които работят, мислят и медитират за наша полза. Може би не можем да възприемем ефекта от тези медитации и молитви, но другите могат да ги видят върху вас много ясно. Защото нашият поглед е все още леко заслепен от илюзията. Въпреки че Гуру, Кришна и Ваишнава, всички те се опитват да ни дадат божествения взор, все пак оставаме леко залепени – дали от мрака, дали от светлината.

„О, господарю, бъди милостив към мен и ми дай подслона на лотосовите си нозе. Нека славата ти се разнася навред по трите свята!“

И така това е един много забележителен, много важен аспект на нашия духовен живот – това духовно отдаване на линия от учители, защото свързвайки се с учителя, не се свързвате само с един човек, само с една личност. Защото личността на гуру представя самастха-гуру – цялото семейство, безбройните учители в линията. Така че незабавно, свързвайки се с един ще постигнете много. И този принцип ни помага много.

Казано е: получиш ли плесница по едната страна, обърни и другата. И ще получиш и следващата плесница, можеш да си сигурен. Но тъй или инак, каквото и да поднесем на Бог, то трябва да бъде поднесено, трябва да бъде посветено. Ако му поднасяш смиреното си и нежно отношение – тогава прави го, но недей да очакваш нищо в замяна. Ако не си готов да действаш от това ниво на смирение – тогава недей! Разбираш ли?! Щом даваш нещо – дай го! И го забрави! Вече е дадено!

Не очаквай награда. Дали е дарение, или внимателно отношение, или добра дума – не очаквай нищо в замяна. Това не е бизнес; това е твоята духовна практика – да ДАДЕШ. Моята работа е да дам – а какъв ще е резултатът, това вече не е моя работа. Какво ще дойде към мен не е моя работа.

И отново, какво се казва в Библията? Бъди едновременно като гълъб и като змия. Бъди нежен като гълъб и умен като змия. Смирението не означава да си глупав, да вярваш на всичко, да търпиш всичко. Ако чувстваш, че на практика има някаква полза да посвещаваш силите си на дадена цел – прави го. Но когато усещаш че е безполезно, че нищо не можеш да направиш – тогава недей, спри.

Желанието – искам да притежавам, искам да свържа сетивата си с техните обекти – е съвсем очевидно. Каква е причината децата да плачат? „О, той ми взе играчката!” Така че когато сте лишени от притежанието, от наслаждаването, от свързването на сетивата си с техните обекти, вие плачете. Винаги е така. И децата поне са достатъчно искрени да ревът на висок глас. Порасналите люде на практика са същите, имат същия манталитет. Те също така искат да се наслаждават, само че не са готови да плачат за това. Но пречиствайки съществуването си можем да променим този манталитет.

А най-интересното и привлекателно свързване на сетивата с техните обекти се съсредоточава около сексуалността. Това можем да го наречем биологична обусловеност. Ако по-внимателно се вгледаме в ситуацията, ще видим че това не е нищо повече от стремеж за размножаване. Откъде идва той?

Казва че каквото е там горе, такова е и тук долу. Кришна също има тази склонност да се размножава. В началото имало само един – Той бил сам. Но му било малко скучно, макар да бил напълно удовлетворен – Бог, Абсолютната Личност е напълно удовлетворен. Но и Той се нуждае от компания. Затова започнал да проявява някои от Своите енергии. За да има обмяна – защото когато има обмяна чувствата нарастват. В крайна сметка всичко идва от Него, всичко произлиза от Него. Той има склонността да се размножава, затова и хората имат тази склонност – да разширяват енергиите си. Но докато сте с материално мислене, винаги ще пресичате границите на останалите. И тогава децата започват да плачат: „Той ми отне собствеността, той ми взе играчката.” И всеки се опитва да си я върне, а тогава другият заплаква. Така винаги има кавги.

Ако сте на това ниво, тогава се опитвате да преследвате собствения си независим интерес. Работите за него. Но като преданоотдадени ние трябва да работим за интереса на Кришна – съвършеният и всеобщ интерес. Тогава ще успеем да превъзмогнем стремежа към размножаване в грубата му, първична форма и ще съумеем да умножим енергиите си по други начини. В същото време досегът на сетивата със сетивните обекти е част от живота ни. Дори и бхактите понякога ядат. Дори бхактите правят любов със съпругите си, инак не би имало деца, които са плодът на семейството. Така че щом Бог ни е дал сетива, в това също има някакъв смисъл. Трябва да използваме сетивата си – но по правилен начин.

Кой е начинът да използваме, да ангажираме тялото? Ако идеята беше да се захванем по 12 часа с вглъбена медитация – нали знаете, още след първия час ще ви се доспи, ще се размърдате, ще се поразговорите… ще бъде много трудно да осъществите това. Вместо това какво правим ние? Работим усилено, а междувременно си и говорим, и почиваме понякога – извършваме някакви дейности. НО всички те са на основата на медитация. И така: ако започнете с медитация ще стигнете до провал. Но ако започнете с работа, ще стигнете до медитацията. Това е начинът да се установи връзка между сетивата и техните обекти.

Интелигентният човек не извлича грубо удоволствие, а фино. Какво представлява млякото на кравата? Mлякото идва от вимето, но в същото това виме влизат огромни вени. Тъй че на практика това е кръвта на кравата. Точно като майката – с всичките си телесни енергии тя храни детето си. Същото става и тук – кравата влага ЖИВОТА си в своето мляко. И тъй, брамините се наслаждават на кръвта на кравата по такъв фин и деликатен начин – чрез млякото. В кланиците й се наслаждават директно; но това е много първичен начин на свързване на сетивата с техните обекти. Трябва да бъдете интелигентни, да знаете как – тъй да се каже – да се наслаждавате на нещата по правилен начин. Не убивайте кравата, приемете млякото.

Интелигентният човек иска да постигне постоянно щастие – а не това незначително наслаждение, произтичащо от сетивата. Постоянно и съвършено щастие. Защото такава е нашата природа, такова е рожденото ни право. Затова бъдете достатъчно интелигентни да търсите най-висшето щастие.

На практика нашият процес не е йога на отречението, а йога на посветеността. „Хришикеша хришикена севанам бхакти ручате – Служенето на Господаря на сетивата посредством сетивата се нарича Бхакти, предано служене.”

Шри Чайтанйа Махапрабху казва: „Откажи се от всичките си безсмислени желания, понеже те не ти помагат да получиш подслона на лотосовите нозе на Кришна. Заеми се с възпяване и слушане и тогава несъмнено скоро ще постигнеш убежище в Кришна. Човекът, роден в низше семейство НЕ Е недостоен да извършва предано служене към Кришна. Нито пък някой е достоен за това само защото е роден в аристократично браминско семейство. Всеки който се е заел с предано служене е възвишен, а лишеният от преданост е винаги неприятен. Затова при отдаването на предано служене към Бога няма никакви съображения относно положението на нечие семейство.”

Бог не прави разграничения между хората. Съгласни ли сте? Всички ли са съгласни че Бог не разграничава? Не. Не. Той повече харесва онези, които го обичат. С това сме по-съгласни. Разбира се, на определено ниво е вярно – Той не прави никаква разлика. Понеже всички произхождат от Неговото семейство, така да се каже. Но разсъдете: вие бихте ли могли да обичате всички човешки същества, всичките си братя и сестри по еднакъв начин? Теоретично може и да сме способни на това. Но ако наистина се вгледате в себе си ще видите, че сте по-привлечени от онези, които са благоразположени към вас. Не е ли така? Така е. По същия начин и Кришна също кани всички. Но който е готов да се включи Го радва повече. Това разбира се не означава, че неговото разграничаване е ПРОТИВ когото и да било; то е ЗА онези, които са готови да танцуват. Той не е против, Той е за. Трябва да научим това качество от Него. Никога да не мислим и действаме против нещо или някого, а да работим ЗА благото на останалите.

И така, Чайтанйа Махапрабху дойде като въплъщение на милостта; Той не прави разграничения между човешките същества. Той кани всички ни да се присъединим към забавленията. И няма значение имаме ли нужните качества или ги нямаме. Посредством поканата на Чайтанйа Махапрабху всички можем да се включим в движението Санкиртан – възхвалата на Върховния Бог.

Всеки се стреми да намери щастие в съответствие с нивото на влияние на гуните. Мисля че много пъти сме говорили за това: когато хората в тама-гуна искат да се наслаждават, те пият, имат някакви други лоши практики и накрая се сбиват – ръгат се един-друг с ножове в гърба или в раменете. В раджа-гуна също искат да наслаждават сетивата си неограничено. А в сатва имат други източници на наслада – като например знание, добро поведение, добродетелни религиозни дела и т.н.

Веднъж Гаура Кишора дас Бабаджи Махарадж се срещнал с някои от своите последователи и поклонници. И единият от тях споменал, че на следващия ден има празник – денят на появяване на един от големите вайшнавски светци. Тогава Бабаджи Махарадж казал: „О, много хубаво, значи трябва да направим голямо празненство!” А те го запитали: „Голямо празненство? Та ние нямаме нищо, дори едно пени да купим ориз за раздаване… за какво голямо празненство говориш?” Той отвърнал: „О, ще постим целия ден и ще мантруваме святото име и така ще се наслаждаваме.” Кой ще вземе участие в подобно „голямо празненство”?! Единствено онези, които имат вкуса за това.

Също както веднъж се срещнах с едни бхакти и те попитаха: „Къде живееш?” а аз отвърнах: „Живея извън града в малка ферма; няма течаща вода, няма електричество, нищо няма – съвсем семпло е.” Тогава младите хора рекоха: „Че кого ще го привлече това?” Но всъщност аз бях доволен от този въпрос, защото той показва, че има един вид разделителна линия; ако някой е способен да прекоси това ограничение от малко тапасйа – той може да дойде, той е приет.

Така че онези, които имат еднакъв вкус ще се съберат заедно. Които се стремят да намерят материално щастие общуват едни с други. А ние, които търсим духовно щастие, също ще общуваме. Общуването с бхактите е много вдъхновяващо. Защо? Защото имаме някаква обща цел. И можем да проявим хармонията, която толкова много липсва в света. Можем да я проявим в много различни отношения – в делата си, в това че сме заедно, в идеалите си – в това че се съгласяваме по някои основни въпроси. И тръгвайки от там ние сме съгласни и как да действаме, имаме подобен род дейности. По такъв начин добиваме шанса да достигнем до някакво по-постоянно щастие и удовлетворение.

„Бхагавад Гита” не е популярна. Защото тя не подкрепя съвременната пропаганда: „Наслаждавай се на живота, прави каквото ти се иска, всичко е позволено, всичко теб чака…” Уви, този западен стил на живот дори не е наясно как да се наслаждава на живота. Коя е най-скъпата подправка? Шафранът. Защото се събира от цветчета, които са много мънички – от техния тичинков прашец. Той е по-скъп от злато. Представете си, в такава малка тичинка има съвсем малко количество етерично масло. Въпреки това маслото от тези миниатюрни цветчета се пресова. И махараджите в Индия обикновено са го използвали за масажно масло.

Така че какво знае западната култура за насладите на живота, след като махараджите са помазвали тялото си с масло от шафран?! Просто си помислете! Ние си нямаме и понятие от наслаждение на живота. Какво да говорим за наслаждение на трансцедентални удоволствия! Защото какво се случва в този свят? Всички тичат след някакви наслади. Това е естествено желание на душата, понеже тя е сат-чит-ананда, така че ананда присъства, но поради ограниченията на илюзията е непроявена. Затова ние търсим това щастие. Единственият проблем е, че го търсим на погрешно място.

Защото искаме непосредствен резултат. Когато езикът ви е гладен, искате да му дадете някаква храна и се задоволявате начаса. Или когато искате да видите нещо красиво, оглеждате се, търсите и си мислите: о, това е хармонично, това е хубаво. Естествено хората имат и други сетива, от които се опитват да извличат удоволствие.

Но обичайно каквото и да получим от този досег със сетивата – имам предвид сетивните органи и обекти – е мимолетно, ефимерно, идва и си отива, въпреки че желанието, жаждата си остават в душата. Това се нарича „тришна” – тази жажда, жаждата за живот, жаждата за съществуване. Променете една буква – Кришна – и жаждата ви ще бъде удовлетворена. Докато не направим тази замяна на буквите, жаждата ще остава у нас.

За да си истински баща или майка, трябва да бъдеш пристрастен. Не можеш да обичаш децата си без да ги обичаш! Невъзможно е! А когато обичаш, ослепяваш, нали? И тогава си пристрастен: „Той е по-хубав от останалите. И другото момче е красиво, но ТОВА момче е по-красиво!” Нали?

Ние сме ученици в училището на обичта и любовта. Можем да си приказваме за всеобща любов, имам предвид вселенска любов, но кой я практикува? Кой е на нивото да я практикува? И ако не умеем да обичаме децата си – как бихме могли да говорим за вселенска любов?! Докато не сме способни да оценим своите близки, братя и сестри – как въобще можем да си ВЪОБРАЗИМ че имаме божествена любов?

В един смисъл съм съгласен – ИМА елемент на егоизъм в това. Но ако този егоизъм идва от нивото на душата – от истинското его, не от фалшивото – какво грешно има в него? Трябва да разберем, че Бхакти не е някакво теоретично виждане, а е практически подход към живите същества. всъщност кой е източникът на тази пристрастност на майките и бащите към децата им? Тя може да се проследи назад до божествените чувства. В крайна сметка извира оттам. Може изкривеното проявление да идва от нивото на егото, но изначалният извор е чистата духовна равнина. Нека минем една стъпка по-нататък.

Аз харесвам пристрастния Бог. Естествено нямаше да го харесвам ако бях вън от кръга Му! Онези които са извън имат всички добри основания да Го критикуват, че е пристрастен. Но които са вътре се чувстват много добре. Разбира се кой е вън и кой вътре?! Никой не е вън. Никой не е изключен от този кръг – онтологически всички са включени в семейството на Кришна. Защото всички ние произхождаме от Него, всички сме Негови енергии, така че сме включени в този кръг.

Единствено ако вие искате да сте извън… Но тогава не бива да обвинявате Него. Същото е и със семейството на Бхакти. Ако искате да се чувствате част от семейството – вие сте! Дойдете ли с открито сърце сте приети! Но ако някой иска да се чувства изключение или аутсайдер – той има цялото право да се чувства като такъв.

Затова нека бъдем обединени в семейството на Кришна. Единството е голяма сила. Онова което не можете да постигнете сами е лесно-осъществимо ако имате добра компания.

Кришна има качествата на увеличително стъкло. Защото каквато и малка искрица добро да зърне у вас, Той ще я увеличи. И ние също трябва да следваме този пример на Кришна: ако видите нещо мъничко хубаво, уголемете го. Особено у другите – забележите ли нещо добро у другите, стремете се да го подкрепите.

Кришна е любящ, състрадателен Бог. Знаете, че обикновено душите са тези, които отчаяно търсят Върховния Бог. Но всъщност от Бхакти литературата научаваме, че и Кришна отчаяно търси своите изгубени слуги. А нима това е възможно без обич, без състрадание? В действителност това е причината Кришна да упражнява привличащата Си сила – да помогне на другите. В това е Неговото състрадание. То е и съвсем човешко, тъй като Той е пристрастен към Своето творение. Ако бяхте Бог, щяхте ли да сте доволни от някакво посредствено творение? Не, бихте искали специално. И дори и вашето творение да не е толкова съвършено, ще упражните допълнителната си сила за да го усъвършенствате. Или да вземем друг пример: ако бяхте гуру, щяхте ли да сте доволни от посредствени ученици? Не, ще искате най-добрите! Но какво ви се дава? Тъй или инак трябва да приемете онова, което ви се дава и да работите здраво за да го направите съвършено.

По същия начин ако сте достатъчно силни да имате онзи поглед, с който да инжектирате съвършенство в сърцата на другите – тогава това е истинско предаване на духовна енергия. Затова визията на духовния ми учител ме съгражда. Понеже той ми вярва, затова и аз ще съумея да живея според стандарта. Според мен това е много важен момент – ако получим тази любяща подкрепа, ако ни бъде дадено доверие и ни бъде прехвърлена божествената енергия на обичта – тогава ще можем да израстваме красиво.