Sharanagati

Що се отнася до тялото и здравето – ние обикновено не говорим особено за това. Защото по естествен начин, следвайки вайшнавския начин на живот човек избягва много от източниците на риск. Определено не бива да пренебрегваме тялото. Но в сравнение със средното ниво, поне основният внос на енергия за бхактите е доста добър. Защото например ако не пушиш, не пиеш и не ядеш месо, това изчерпва почти 90% от възможните рискови фактори. Поне в Унгария първата причина за смъртността е ракът, който съвсем пряко е свързан с пушенето, пиенето и неправилното хранене. На второ място са проблемите с кръвообращението – но всички те са свързани с неправилния начин на живот. Така че ние сме в безопасност, така да се каже. Следваш ли тази диета и тези принципи, ти си спасен от повечето проблеми.

Но в същото време трябва да се грижим за тялото, защото е вероятно да има някои специфични нужди, на които да се обърне внимание. Ако например имате къща и всеки месец идват сметките, какво правим? Плащаме! Не разрушаваме къщата та да не се налага да плащаме сметки. По същия начин, щом имаме тяло, трябва да си плащаме сметките – да правим това, онова, да задоволяваме това и онова ниво, да се грижим, а не да го съсипваме.

Трябва да се грижим добре за тялото, но не да имаме телесно съзнание – тялото не е нашият приоритет. Същевременно обаче ако пренебрегнем нещо, което би могло лесно да се излекува в началото, после е много трудно. Не бива да сме фанатици на тема изтезаване на тялото. Защо? Защото то не е наша собственост. Ако си се отдал на Кришна и гуру, тогава си посветил всичко – дори и тялото си – в служба на тях: „Аз съм Твой, тялото ми е Твое, приеми го за инструмент.” А как можеш да си невнимателен към притежанието на някой друг? Можеш да строшиш собствената си кола, но не бива да трошиш тази, която си взел на заем. След като тялото ти принадлежи на някой друг, трябва добре да се грижиш за него. Така че в общи линии това е моят отговор. Но малко гладуване или неядене е полезно за здравето, не е нездравословно.

Ако имаш някаква болка в тялото, незабавно нивото на телесното ти съзнание се покачва. Екстремно! Малко зъбобол… о, тогава разбираме колко сме ограничени. Тъй че по-добре е да избягваме подобни трудности та да се съсредоточим повече върху духовните си идеали. Дори в „Бхагаватам” се казва, че няма проблем в това да се стремиш към здраво тяло. Например ако си болен, какво правиш? Отиваш при духовния си учител и го питаш: „Можеш ли да ми помогнеш?” Хубаво е да се консултираш с него, но когато ти каже „иди в болницата” трябва да идеш. Защото той лекува душата, а не тялото.

Имаме много задължения. Но основната ни цел е да забравим за себе си. И ако имате успех в това отношение – къде е проблемът? Като децата – те понякога толкова са се заиграли, че забравят да ядат и да спят, забравят за всичко, нали? Отдадеността им е толкова голяма. Но тогава идва майката-реалистка: „Забравил си да обядваш!” В такъв момент майката се явява като дразнител. По същия начин ако понякога съумеем… и нямам предвид някакви светски задължения, но какво е основното ни задължение? Да се посветим на Бога и да забравим себе си. Но тогава идва нашето семейство или приятели реалисти и казват: „Хей, хей, хей, за къде си се забързал, чакай малко.”

Но трябва да разберем, че дори тялото не функционира благодарение на храната, която ядем. Тя е само съвсем грубата енергия, която вкарваме в тялото си. Защото каква енергия подхранва тялото? Прана, храна, напитки. Друго – защото дотук това е все още материално. Можем да кажеш впечатления – впечатленията също са енергийна храна за тялото. Те са специфичен вид захранване. Това е по-скоро на умствено ниво. И както подбираме храната си – или поне би трябвало да я подбираме – по същия начин трябва да подбираме и впечатленията си, какво допускаме вътре в себе си. Например да ядем кучешка храна не е подходящо за нас. Или друг пример: което е подходящо за едно дърво, ние изобщо не можем и да приемем в тялото си. Или пък зеленчуците – те могат да трансформират енергията от пръста в едибна форма така че да можем да я приемем. Но ако ядем пръст – нищо няма да усвоим. Така че тези цикли на трансформация съществуват за да служат, да доведат енергията до съответното ниво да може лесно да бъде приета, и то не само във физически смисъл.

Така трябва да подбираме, да намираме истинската духовна храна, която е по такъв начин трансформирана, че да бъде лесно-смилаема за нас. Има определен вид птици, които могат да поемат храната, да я подържат в гушките си за да е посмелят и след това да я дадат на пиленцата си. Тогава мъничките много по-лесно я приемат; и по същия начин ако някой предварително смеле духовните идеи и ни ги поднесе така,  много по-лесно е да ги приемем.

Винаги има битка и сблъсъци между абсолютното и относителното ниво. Но считам, трябва да сме достатъчно интелигентни всякога да избираме духовната алтернатива, но по такъв начин че да не ощетяваме относителните си задължения.

Но знаете ли, всички са доволни ако съпругът забравя да се храни само и само да изкара повече пари. Обаче ако някой иска да гладува за Кришна: „О, това е пагубно за здравето ти! Грижи се повече за себе си!” Значи, да правим жертви заради самите себе си е приемливо; но да правим жертви за Бога е опасно! Това е обичайното мислене на хората, че не, ние зависим от собствените си ресурси. Но в крайна сметка зависим от Бога.

Oсновният принцип е: „С теб и за теб – всичко. Но вместо теб – нищо.” Според мен това е много практично. Всеки се съгласява, но опитайте се да го приложите на дело! И не очаквайте от другите да се погрижат вместо вас. Обаче приканвайте приятелите си да ви помагат да правите нещо заедно. Например за онези бхакти, които ходят на работа и имат шефове, понякога е трудно да идват на празненствата поради липса на свободно време. Много пъти са ми казвали: „Боя се че няма да мога да дойда заради моя шеф… Нямам отпуска и може би ще бъде невъзможно.” Аз винаги има отвръщам: „Не, идете открито и помолете за помощ.” Кажете не шефа си: „Това е много важно за мен. Би ли ми помогнал да отида?” Винаги действа! Винаги действа! Когато покажете смирението си, естествената си слабост да го наречем – всички ще са готови да ви помогнат. Но ако отидете с навирен нос и заявите: „Аз искам да отида”, шефът ще каже: „Не, не може!” Не е ли така? Опитайте! Винаги действа. Покажете ли смирената си страна, хората ще започнат да ви съдействат. Искреността винаги печели. Винаги. Това се нарича интелигентност. Каква е целта ви? Да дойдете на празненството. И как ще я постигнете? Чрез скандали? Или като помолите за помощ? Ако помолите за помощ е много лесно да я постигнете. Така че това е основен принцип.

Единствено човек, който е наистина смирен може да бъде истински силен. Ако не си, опитваш се да показваш мускули. Но ако си истински силен казваш: „Аз съм нищо, зависим съм от вас, моля ви помогнете ми.”

Когато идваме от същото гнездо, от същото ниво,  разликата в компетентността постепенно изчезва. Лесно е да се видят добрите страни на човек, когато го срещаш само веднъж или два пъти седмично.. Но когато живееш заедно с него и спиш в съседния спален чувал, тогава се проявяват всичките му недостатъци. Така е много лесно да изгубим уважение към другите, понеже картинката се разкрива в цялата си пълнота, но именно в такива моменти трябва да изпитаме себе си. Много често виждаме, че другият преданоотдаден е пълен с грешки, но когато огледам себе си, аз трябва да заключа, че съм дори повече изпълнен с грешки. И след като той търпи присъствието ми, значи и аз е редно да го изтърпя. Аз съм приет всред компанията на бхактите, но това не означава, че целият свят се вътри около мен. По този начин можем да си помагаме един на друг да растем. Понякога настъпва много глупав период в живота на бхактите, когато те започват да се съревновават един с друг – в ашрама или пък в семейството. Ако можете да го избегнете ще спестите толкова много време! Трябва да се състезавате със себе си и да уважавате другите.  Когато надживеем този период и минем отвъд тези състезания, можем да станем истински духовни приятели. Това е изключително рядък и безценен дар от Кришна – връзка, на която можете да се осланяте с пълно доверие. Това ниво на общуване е много красива част от нашия духовен живот – нивото на духовните братя и сестри. Често се случва да нямаме братя и сестри, но присъединим ли се към семейството на преданите, собственото ни семйство се разразства. Можем да кажем: търсех приятели, а вместо това срещнах братя и сестри.

Има такива люде, които са готови да узурпират енергията ни. По-добре да ги избягваме. Защото трябва да сме много силни че да ги променим – ако това въобще е възможно. И тази промяна може да се осъществи единствено чрез любящо отношение. Но знаеш ли, докато не си на възвишеното ниво уттама-адхикари е нужно да правиш разграничение между хората: с кого е добре да общуваш, с кого да се сприятеляваш, на кого да помагаш и кого да избягваш. Нищо лошо няма в това. Защото базисното уважение трябва да присъства към всички. Но точно както не прегръщаш змия, а я уважаваш от далеч, по същия начин не прегръщаме и някои люде, не им даваме да се доближат твърде близко до нас, а им отдаваме почит от далеч. Всеки има право на духовна самозащита. Например ако някой иска да ми помага против волята ми, аз имам правото да възразя: „Не, благодаря. Не по този начин.” Но дори това „не” трябва да е много любезно и смирено. Тогава не ощетяваш никого.

Има случаи, в които е по-добре да си тръгнем, но обикновено това е най-лесното решение. Ако се квалифицираме все повече и повече, ще съумеем да променим себе си, да оправим ситуация и да променим и другите. Можем да заключим, че от човешките отношения произлиза най-голямото страдание и най-голямото щастие.

Гурудев: Качество на учителя е да е милостив, а на ученика да е покорен, готов да следва. Ако учителят каже: „Това е бяло”, той да отвърне: „Да, бяло е.” Ако рече: „Черно е.” – „Да, черно е.” Това е покорност.

Бхактите например понякога били много послушни към Шрила Прабхупад. Той правел сутрешната си разходка, а на небето греела пълната луна. Той казал: „Луната е толкова студена, като лед!” Веднага писмо-резолюция обиколило всички храмове: „Прабхупад каза, че луната е от лед.” Прабхупад продължил разходката, а луната била жълтеникава. И той рекъл: „Тази луна е като пита кашкавал”. Следваща резолюция: „Прабхупад каза, че луната е като кашкавал”. Това е формално следване. Не стига просто да кажеш „това е лед” – истинският смисъл е да усетиш чувството, да разбереш.

Но определено трябва да сме покорни. И понякога покорността ни бива поставена на изпитание – доколко сме готови да последваме инструкцията… Вие казвате ли понякога „не” на Кришна? Най-напред сме покорни слуги. Учим се как да станем покорни слуги. А след това също можем да предявим своите искания.„Можеш да правиш каквото си искаш, но си мой!”

 Това е което имам предвид: че понякога казваме „не” на Кришна. Много пъти в живота на Махапрабху виждаме това: „Просто ми кажете какво да направя и ще го направя. Аз не съм независим, аз съм ваш слуга.” Той казва: „Моля ви, искам да вървя. Дайте ми благословиите си за да мога да тръгна.” Приема ролята на подчинен. На това ниво ако кажеш „не” на Кришна, считам че Той ще бъде по-щастлив – поне така казват.

Ученик: Радхарани понякога Му казва „не”…

Гурудев: Радхарани… не. Но Вишакха Му казва. Вишакха Му казва. Защото Радхарани е наранена понякога, а когато си наранен, не можеш да протестираш. Но тогава идва Вишакха и защитава позицията на Радхарани. Вишакха, казват, е с тежък характер. Разбирате ли, отвън може да се види и да се защити повече. Отвътре не можете да се защитите кой знае колко, защото сте прекалено засегнати, така ли е? Когато сте влюбени в някого, понякога сте дотолкова наранени и огорчени, че не можете дори да помръднете. Но тогава идва приятелката ви и казва: „Хей, не се дръж така с моята приятелка защото ще те изритам!” Отвън е по-лесно да се овладее ситуацията отколкото отвътре. Затова Радха и Кришна тичат един след друг. Не могат да се откъснат един от друг. Единият донася все повече грижи, все повече болка и все повече щастие на другия. Те винаги тичат един след друг, гонят се един-друг. Не могат да живеят един без друг.

Така че да се казва „не”…. Кришна харесва покорните слуги. Но понякога противопоставянето донася повече вкус. Обаче съгласен съм, най-напред трябва да станем покорни слуги. Да казваме „да” на Кришна.

Гурудев: За да е налице страдание или причиняване на болка са нужни две страни: причинител и такъв който приема. Да погледнем например дали може да нараниш някого или не?

Можеш да нараниш единствено надут човек. Ако някой е смирен, не можеш да нараниш такъв човек. Казваш му: „Ти си кръгъл глупак”, той ти отвръща: „Да, такъв съм, какво да направя?” Не можеш истински да го нараниш – смирения човек не можеш да го нараниш. Понеже той е толкова квалифициран, дори да се обърнеш към него с някакво лошо намерение, това няма да има никакъв ефект. По подобен начин ако си мислиш, че някой иска да ти причини страдание, стани толкова квалифициран, че никой да не може да те досегне! Каквото и така да се каже „лошо” да идва към теб, трябва да имаш силите да го преглътнеш. Тогава няма да има нараняване.

Съгласен съм, говорим на теория. Но ако не се съгласяваме по теоретичните въпроси, как бихме могли да ги приложим на практика? Ако някой те изрита как ще реагираш? Защото ритането си е негова работа. Но как ще реагираш е твоя работа. Какъв е твоят отговор на тази обида? Ако я приемеш като обида, значи егото ти е още силно. Но ако наистина от сърце можеш да кажеш: „Благодаря. Щастлив съм, че разбрах повече за живота”, тогава това е по-висше ниво. А когато изобщо и не разбереш, че нещо е било насочено срещу тебе – това е най-висшето ниво. От едно определено ниво нататък ЛОШОТО просто престава да съществува.

Рам Виджай: Гурудев, аз наистина намирам изключение от това, което казваш. Считам че дори и най-смиреният човек може въпреки всичко да бъде оскърбен ако засегнеш онези, които обича. Нараняваш някого когато не зачиташ обичните му.

Гурудев: Това е така. Приемам го. Много е болезнено! Но нека обърнем думите ти в позитивен смисъл. Искаш ли да зарадваш някого, отнасяй се много добре с онези, които обича. Това е позитивната версия, съвсем простичък и практичен съвет.

Всеки получава трудности според възможностите си. Всеки получава каквото заслужава. Не, не е вярно, не ми вярвайте! Всеки получава по-добро, отколкото заслужава. Защото Кришна е милостив. Не справедлив, а милостив. Затова и не ни дава каквото заслужаваме, а далеч по-добро. Кришна също е пристрастен, тенденциозен. Той предпочита Своите предани.

В Унгария казваме, че биеш онзи кон, който тегли каруцата. Защото ако някой върши работа, от него очакваш все повече и повече. Кой обръща внимание на ленивия? Когато не очакваш кой знае какво от един кон, оставяш го на мира. Или другата поговорка е: „Палмовото дърво расте под товара си.” Разбирате ли?

Няма любов без болка. Това е фундаментално уравнение. В математиката на предаността първото уравнение гласи: любов е равно на болка. Но страданието има и добра страна, тъй като генерира енергия. А ако можеш да посветиш страданието си за благото на другите – това е велико служене. Както Бог Исус е пожертвал живота си и всичките му последователи са се облагодетелствали от това. По същия начин и ученикът отдава целия си живот на Кришна, на вайшнавите, на духовния си учител. Това е жертва. И от нея всеки извлича благодат. Но тя не е убийствена жертва, не е болезнена жертва – това е естествена посветеност. Може би е по-добре да използваме този израз – посветеност – защото „жертва” носи някакъв не много добър привкус. Нали?

Исус е страдал, но не е носил страдание на останалите. Донасял им е освобождение!

Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур е казал преди да умре: „Донесъл съм страдание на мнозина от вас. Но имаше една-единствена причина за това – да ви направя по-осъзнати за Кришна.”