Sharanagati

Трябва да помним, че тази религия – Кришна Бхакти, отдадеността към всепривличащия Бог – отхвърля измамата. „Дхарма” означава „дълг, религия”, това е сложна дума. Съществуват измамни религии, даряващи материални резултати, даряващи материални идеали в името на религията. И много люде ги следват. Защото ако нещо е евтино и лесно и без да се налага да вършите нищо ще постигнете всичко – то става много популярно. Това е добро предложение. Без никакъв риск получавате цялата печалба. Бхагаватам предлага друга възможност: целият възможен риск, с вероятност за никаква печалба. Е кой е този глупак, който ще се захване с такъв процес?! „Трябва да пожертвам всичко, а нищо не е сигурно, не е ясно какво ще получа?! Не, това определено не е за мен! Но добре, нека понадам ухо да видим за какво говорят тук. Ще изчакам още няколко минутки преди окончателно да реша да си тръгна.”

Но ако наистина обмислим това предложение, ще разберем че в него няма измама. То не е просто някаква пропаганда. Знаете ли вица за ада?

Върви си един човек по улицата и гледа на една витрина пише „АД”. Той отначало наднича през прозореца – всички са с много хубави дрехи, всичко е лъскаво, перфектно. Хората разговарят приятно, пийват с наслада от питиетата си – всичко изглежда чудесно. Той влиза и пита келнера: „Извинете, отвън пише, че това е Адът?” „Да! Това е Адът, заповядайте, присъединете се!” И той напълно повярвал. Те го запитали: „Е добре, вътре ли си? Посветил ли си се?” „Да, да, това е нещото което искам да правя.” Тогава му казали: „Така, а сега ела с нас.” И го завели в задната част на магазина. А там бил класическият ад – с огньовете, казаните, варенето…. Той рекъл: „Ама чакайте малко! Онова там беше различно!” „То беше демо-версията.”

Ето това е измама, но което се казва тук не е измама, защото гласи: НЯМА материална изгода. Не мога да ви предложа нищо. Не съм голяма мисия. Не мога да ви дам нищо материално – известност, слава, положение. Ако се присъедините към мен никога няма да постигнете да пише на вратата ви „Кришна дас”. Очакват ви единствено пот и сълзи, единствено цялостна заетост в служенето. Кой е готов да се присъедини?

Веднъж Чайтанйа Махапрабху казал на Нитйананда Прабху: „Трябва да идеш да проповядваш в Бенгал!” Нитйананда бил много силен, много могъщ човек. Но тогава отвърнал: „О! Нямам силите да го направя. Аз не ставам за нищо, на нищо не съм способен. Но имам едно-едничко качество – готов съм да последвам напътствието Ти. По тази причина ще ида и ще успея.” От готовността да се отдадеш и да последваш инструкцията идват положителните резултати.

Може да кажете: „Да, хубава история от преди петстотин години. Хайде по-практично – какво се случва днес?” Веднъж един духовен учител казал на свой ученик да свърши един определен тип служене – да речем да води месечните сметки на храма. А младежът отвърнал: „О скъпи учителю, това е много сложно. Нужни са ми две седмици за да успея да го свърша.” Помислете – две седмици работа за четириседмичен период – това е много неефективно разпределение на времето. Но той започнал да го върши и в крайна сметка достигнал до нивото да свършва работата за два дни! И то два единствено поради факта, че другите не били готови с отчетите си.

Пожелаете ли да се отдадете ще ви изпълни безгранична сила. Забелязал съм огромни промени в живота на преданите. Защото всички бхакти са готови да се посветят на всякакъв тип служене.

Това е стандартът. Да сте готови да извършите всякакъв тип служене, по всяко време. Онзи, който никога не е стъпвал досега в кухнята, става отговорник на храма. Който няма никакъв глас и чувство за ритъм – става първи певец. Който е бил неоправен, става водещ мениджър. Заради онази специална съставка наречена отдаденост. Ако сте готови да се отдадете, ако сте готови да ПОВЯРВАТЕ на напътствието на своя учител – цялата сила на вашия учител ще дойде във вас. Това е трансцедентален обмен. Вие давате себе си, гуру също дава себе си. Обменяте енергиите, способностите си. А кое е по-силно: вашите недостатъци или милостта на гуру? Можете спокойно да влезете в подобен обмен. Гуру е по-силният. Не се съмнявайте, гуру е по-силният.

В крайна сметка трябва да решим дали искаме да се загубваме все повече и повече в гората на материалното съществуване или копнеем да намерим път навън. Мнозина искат да се измъкнат, но малцина са готови да платят цената. Без жертва това няма как да се случи. Tрябва да се посветим на божествената цел, защото така много се доближаваме до съвършенството.

В „Бхагавад Гита” се казва, че без жертва не можеш да си щастлив нито в този, нито в следващия живот. Но ИМА значение на кого и какво жертваш. В „Гита” се говори нашироко какво трябва да се направи. Обикновено има ритуални жертви. Но в настоящата епоха тези различни жертвоприношения всъщност не се препоръчват. Няколко неща са забранени в Кали-юга, днешната епоха, и вместо различните видове жертви се препоръчва една друга жертва – жертвата на святото име, възпяването на святото име. „Сумедхаса – Онези, които са достатъчно интелигентни ще обожават Бога като възпяват името Му.”

Това е формата на жертвоприношение, препоръчана за тази епоха. Можете да възпявате святото име сами, заедно с други, тихо или силно, наум или по всякакви други начини. Но формата на жертвоприношението трябва да бъде изпълнена със съдържанието на жертвата – посветеността. Молитва или мантра лишени от посветеност не достигат. Затова трябва да присъства жертвата като формалност и жертвата като чувство.

“Виждайки Чайтанйа Махапрабху, Санатан Госвами и Харидас Тхакур незабавно се проснали изпънати като  пръчки на земята за да отдадат почитанията си.” Това е начинът да се изрази уважение – пълните дандавати. „Данда” означава „пръчка”, а „ват”- „като”. Падаш като пръчка. Това наистина е символ на смирение.

Тук в нашата традиция хората обикновено се здрависват като се срещнат, нали? Знаете ли откъде идва този обичай? „Нямам оръжие.” Сега считаме това за любезно отношение, макар то да значи просто че „нямам намерение да те нараня”. Но какъв е изразът на уважение в Индия? Отдаване на пълен поклон. Това не показва просто че „не нося със себе си оръжие”, но че „аз съм твой смирен слуга”. Може да се разбира дори като: „Използвай ме за мост, по който можеш да минеш.”

„Тогава Богът вдигнал Харидас Тхакур и го прегърнал.” Това е друг начин да покажеш уважение. Когато приемаш някого, ти го прегръщаш.

Цялата вселена е била сътворена от звукова вибрация – с всичките си проблеми и капани. Но оттук можем да разберем, че начинът да преодолеем проблемите на битието и също посредством звука. И тъй от хаоса, звукът е сътворил космос. От безпорядъка звукът е създал ред. Затова и пътят извеждащ от тази материална равнина обратно в духовната равнина е звуковата вибрация. Тя пречиства сърцето и променя съществуването. И ако наистина мантрувате, ако наистина почувствате тази звукова вибрация, тогава ще усетите и вибрацията на вселената. Но това е твърде елементарно ниво на мантруване – да чувстваш вибрацията на вселената, а!!! То е едва въведението. Защото истинското нещо е звуците и вибрациите във вселената просто да стихнат! Това е истинско мантруване.

Святото име на Кришна е толкова могъщо, че времето спира. Планетите излизат от орбитите си. Камъните потичат. Неподвижните същества започват да танцуват. Всичко подвижно застива. А леденото сърце се разтапя.

И да възхваляваме святото име хиляди и хиляди години няма да е достатъчно. Но можете да го вкусите докато мантрувате. Ако някой бхакта иска да се сдобие с повече енергия, може да мантрува повече. Защото това е нашата жертва. И ако мантруването ви е сериозно, решително и достатъчно чисто, то ще принесе невероятни плодове и ефекти. Казано е, че цялата материална и духовна благодат идва от благословиите на чистото мантруване.

Как да мантруваме по-добре? Каква е науката за мантруването? Шрила Шридхара Махарадж казва: „Ние не се интересуваме от чистото мантруване. Интересуваме се от служенето на онези, които мантруват чисто.” Това е неговото разбиране за чистото мантруване.

И много хора считат, че върховната жертва е мантруването на святото име. Но аз казвам – не! Докато можете да мантрувате, не сте постигнали екстаз. Докато сте способни да произнасяте добре думите това е нищо! Какво казвал Махапрабху, когато бил в екстаз? Спомняте си – „джа джа га га ду ду…” Той не можел да изрече „Джаганнатх” – такава простичка дума, особено за индийците. Успявал да каже само „джа джа га га ду ду”. Така че докато казваме „Харе Кришна” още сме съвсем в ниското, в самото начало. Но когато гласът пресекне… Когато не можете да говорите от избликналите чувства – това вече е започването. Обаче дотогава трябва да продължавате да мантрувате. Това е окончателното приношение.

Според мен животът не е състезание. Трябва да бягаме маратон, а не сто метра. На маратон не можеш да имаш същата скорост като при сто метра. Ако наистина искаме да посветим целия си живот на божественото служене, тогава… не бих казал, че може да сме отпуснати, но нека изберем подходящото темпо.

И идва съвсем практичният съвет: общувайте с преданите. Понеже ако общуваме с люде, които са по-активни от самите нас, ние също ще станем по-активни. Но не бива да объркваме раджастичните бхакти със сатвичните бхакти. Защото някой може да е много активен, но целта му да не е съвършена, докато друг може да е по-резервиран, но да разбира всичко в пълнота… Ако двигателите горят, но целта не е установена, това е доста опасно. Най-напред трябва да определим целта, а след това да запалим двигателя.

Определено не бива да пренебрегваме тялото. Това не е правилният подход. Но да го контролираме; идеята ни не е да го пренебрегваме, а да го контролираме. А не то да ни контролира.  Това зависи от мотива, от импулса който те кара да действаш. Защото ако си напълно удовлетворен в духовните си практики, ако съумееш да одухотвориш дори ежедневните си дейности, тогава е много лесно. Въпреки това понякога претоварваме тялото си. Но тялото е много добра структура, то си има защитен механизъм. Например ако си прекалено изтощен, просто заспиваш. И в такъв момент не бих казал: „О, тама-гуна ме надви…” Не, това се случва за защита на телесните функции. Като например да изгорят бушоните. Ако са претоварени, те се изключват за да предотвратят по-голяма опасност. Тялото също има такава функция, има различни системи за сигурност и те ще подадат сигнал. Да кажем, ако си под много силен стрес, в тялото ти може да се прояви някаква болест. Това е очевиден сигнал, който трябва да вземеш предвид. И не да пиеш хапчета, а да промениш причината, източника на проблема.

Обикновено почти всички бхакти като дойдат са направо като йоги. Много са сурови по отношение на телата си и ги измъчват в началото, но по-късно ще си платят цената. Така че по-добре да бъдем балансирани и в началото и в края.

Но вярно е и друго, че тялото е много по-силно отколкото си представяме. Например в древни времена когато е имало битка, са се биели по цял ден с тежки мечове, които ние дори не можем да повдигнем – без да се хранят, естествено! „Чакай, обедна почивка…”, не! Как! Така че ако въпросът е на живот и смърт, ще намериш скритите си резерви. Но когато си живеем спокойно и удобно, си казваме: „О, това е прекалено тежко усилие.” Толкова тежко, че не го и започваме.

А ако някой е наистина свързан, той или тя може да стане свръх-човек. Това е възможно – да се надхвърлят ограниченията на тялото. Но за това е нужна много силна, много жива връзка. Не забравяйте, Кришна казва: „Аз съм способността у човека.” Така че всъщност това не е нашата сила, а Неговата. А Той е неограничен.

И можем да генерираме енергия посредством духовната си практика. Чрез повече мантруване, повече медитация, по-добро служене можем да подобрим дори телесното си физическо ниво. Докато не сме независими от тялото, не бива да се правим че е така, защото тогава тялото ще се разбунтува. Така че – контрол, отново ще кажа: контрол. Не пренебрегване, а контрол. Ако работата, почивката, храненето и спането на човек не са под контрол, той не може да бъде йоги.