Sharanagati

Веднъж имахме гост в Нанда Фалва. Беше прочут музикант. Той каза: „Всичко й е хубаво на тази Бхакти Йога, само едно не ми харесва, имам една-единствена резерва. Не искам да се кланям пред олтар!” Това беше преди първото му посещение в храма. Бхактите обаче бяха съвсем спокойни и му казаха: „Няма проблем, ти просто ела, както го чувстваш, не е задължително…” Но веднага когато дойде и завесата се отвори – той се просна в пълен дандават! Защото някак вълната бе достигнала до него! Той незабавно разбра, че това не е някаква формалност, а естествен израз на почитта към Бога.

Обикновено този въпрос е невъзможно да бъде обяснен – трябва да добиете вкуса. Веднага щом усетите вкуса на красотата на обожанието, всички въпроси и съмнения ще намерят отговор.

За да се разбере дълбината и красотата на обожанието на мурти, то трябва да се практикува – иначе не може да се разбере. Но докато не го разбираме, нека го уважаваме. Не критикувайте онова, което не разбирате. Това би трябвало да е фундаменталният ни подход към всичко, което е по-висше от нашето разбиране. Не критикувай онова, което не разбираш.

Хиранйакашипу имал същия проблем: „Какво?! Твърдиш че твоя Бог Вишну е навсякъде?! Мислиш ли че е и в тази колона?!” За негов лош късмет, Той бил там.

Просто опитайте да поднесете на Кришна едно цветче с пълна отдаденост! И тогава ще почувствате, че всички български рози няма да ви стигнат да Му ги поднесете! Защото ще усетите вкуса.

Ако хората имат в стаята си статуя на Буда, всички разбират: „О, колко хубаво, това ти напомня за Буда.” Обикновено нямат проблеми с това. Или ако имат икони на стената, или пък разпятието с Исус – няма проблеми. Това за тях не е идолопоклонничество. Защото те не обожават самата форма, а същността която се проявява чрез тази форма. Но в повечето случаи това е ограничение в умовете на людете. Те много лесно приемат едно обяснение, но им е ужасно трудно да приемат същото нещо в различен костюм.

Мислех си защо е така? И разсъдих, че може би Кришна изисква повече! Буда е доволен и да не го обожавате. На него му е все едно  – ако щете ме обожавайте, ако щете недейте, аз съм напълно удовлетворен. Кришна обаче не е удовлетворен да не Го обожават. Олтарът е като покана: ела при Мен! А нали знаете, ако искате да танцувате, но партньорът ви не иска – тогава е невъзможно! Така и Кришна кани всеки: „Ела, танцувай с Мен!” Но ако вие не искате да танцувате, няма как да стане. Трябва да отвърнем на поканата.

Олтарът е фокусът на ашрама. Точно както храмът е центърът на селото. Защото е средоточието на внимание на людете, живеещи в селото. Същото представлява и олтарът – пресечната точка между материалната и божествената сфери. Като брод през реката. Веднъж чух дефиниция, че муртито било като карта на духовността.  Но това някак не ми допадна. Защото картата можеш да я сгънеш и да си я сложиш в джоба. Обаче Кришна е жив. Нужна е жива връзка.

Има много шансове да се вложи някакво допълнително старание, да се направи някаква жертва. Но това е много лош израз – жертва. По-добре да кажем предлагане.

Ако преданият иска да постигне нещо повече, някакви по-фини чувства да речем, или да разреши нещо в личния си живот, в преданата си практика – тогава е много полезно да се мантрува повече, няколко допълнителни кръгове. Или да пита за някакви специфични прости служения. Или да даде обет. Даването на обети също е част от духовното развитие. Но ако го правим, то се прави с благословиите на духовния учител. Като например да се откажеш от някаква любима храна, много е полезно за контрола. И знаете ли, от тези малки отречения идват сили, защото изворът на силата е отречението. Затова гуру гори. Защото той се е отрекъл от всичко. Станал е като огън. Но от малко тапасйа лесно можете да добиете малко сила.

В крайна сметка целият ни живот трябва да бъде жертва. А това може да се постигне единствено чрез преданост, единствено чрез Бхакти. Ако обичате някого е много лесно да се откажете от всичко друго. Съвсем естествено забравяте за всичко друго. Нима майката си мисли: „О да, аз трябва да се грижа за децата си.” Това чувство идва естествено. Чувствата са много силни. Затова трябва да сведем главите си пред силата на чувствата. Но пред пречистените, духовните, божествени чувства. А не пред материалните им отражения.

Сбралите се в гората Наймишаранйа светци запитали Сута Госвами, че понеже има толкова много писания, толкова много религии и толкова много напътствия е много трудно да се намери същината. „Но тъй като ти си добре информиран, моля избери вместо нас, кажи ни кое е най-доброто?” И аз високо ценя отговора, който идва малко по-късно. Защото той гласи: „Най-добрата религия, най-добрата дхарма за човешките същества е онази, посредством която можете да постигнете любяща връзка с Върховния Трансцеденталния Бог.” Този процес трябва да бъде ахайтуки и апратихата – предаността ви трябва да е постоянна и без никакви изисквания от ваша страна. И това ще направи сърцата и душите ви щастливи. Супрасидате – свръх-щастливи.

Такъв бил отговорът – един всеобхватен и свободомислещ отговор. Очевидно е, че Сута Госвами практикувал съвсем специфичен тип посветено служене към Бог Кришна. Въпреки това понеже там имало представители на множество различни линии – йоги, аскети, бхакти, мъдреци, различни видове трансцеденталисти – той дал общ отговор. „Най-добрият процес е онзи, чрез който можете да постигнете Бога.”

Бихте ли искали да чуете такъв отговор? Да – защото по такъв начин не се налага да си променям религията, така да се каже, но да стана много искрен и много сериозен в следването й.

Трябва да сме под правилно водачество за да можем да разберем. А по какъв начин ще разбере ученикът? Чрез жертва. Ако пожертва себе си. Най-добрият пример е даден в „Махабхарата”. Разказвал съм ви историята как Аруни, един млад ученик, бил изпратен от гуру да надгледа оризовите поля. А знаете, оризовите поля имат малки диги, които заграждат водата. Но този път младият брахмачари видял, че водата изтичала, имало пробив. Той се опитал да запуши дигата с пръст, но водата шуртяла много силно. Най-сетне той не можал да стори друго освен да затисне пробива с тялото си – само и само да запази ашрамския ориз.Вечерта гуру попитал: „Аруни върна ли се? Бях го изпратил да види оризовото поле?” Отвърнали ми: „Не, не се е връщал Аруни…” „Да вървим незабавно да го намерим!” И те наизлезли с фенери викайки: „Аруни! Аруни!” Тогава чули слаб глас: „Тук съм…” Бил целият покрит с кал, защото се стараел по всякакъв начин да предотврати изтичането на водата. И когато гуру видял неговата отдаденост, той рекъл: „Сине мой, благославям те всички Веди да дойдат в теб!”

Това е начинът да се получи знание. Не взимайте само информацията, това е недостатъчно. Нужна е трансформация. От егоист трябва да се превърнеш в отдадена душа. Това е промяната, необходима за придобиването на знание. Това е жертвата, за която споменах: сваха! Някаква жертва трябва да се направи за да се постигне всяка една духовна цел.

В Упанишадите се казва: „Ачарйаван пурушо веда.” „Ван” означава „да имаш”. „Онези, които имат гуру, ще знаят.” Когато някой има духовен учител, той ще постигне знание, ще разбере. Как? Ако стоите твърде далеч от гуру няма да има взаимодействие. Ако сте прекалено близо – гори! Има такава инструкция: „Не се доближавай твърде много до огън, жени или гуру. Но недей да стоиш и прекалено далече от тях.” Защото идеш ли прекалено близо до огъня, той ще те изгори. Но ако си прекалено далеч няма да чувстваш топлината му. Ако се приближиш твърде до жените ще си създадеш някои грижи; ако пък си твърде далеч няма как да имаш синове. Затова е препоръчителен златният среден път.

С гуру е същото: дойдеш ли твърде близо – изгаря! Но ако си твърде далеч не чуваш наставленията. Как гори гуру? Много силно гори! Защото самият гуру гори! Гуру е светлина, огън. Разбира се, че ако се приближиш твърде близо до огъня, той ще те опари! Затова се препоръчва при гуру да отиват само онези, които искат да приключат с материалните си привързаности. Гуру е нужен само на такива люде, които искат да се завърнат. Защото той няма да опожари душата ви, няма да изгори вашата идентичност, единствено лъжливата ви идентичност. Но да се отървете дори само от нея е МНОГО болезнено.

Ученикът е като руда дълбоко в мината. Как да се извади златото? Най-напред трябва да слезеш дълбоко долу под земята. След това трябва да го изкопаеш, да го откъртиш от изначалното му място. А една добра златна мина е на минимум хиляда метра дълбочина! Тъй че вашето злато е скрито надълбоко! Но има такива люде, готови да се спуснат толкова надълбоко за да го изкопаят. След това го изнасят на повърхността. И какво да сторят с тази огромна буца? Разбиват я на прах.

И тъй, гуру се спуска дълбоко в златната мина на вашата душа, изважда сърцето ви, изнася го на повърхността, смачква го и го разбива. Но това не е краят на историята. Защото когато рудата се извади, тя се слага в огъня. А какво се случва когато гуру сложи вашето разбито сърце в огъня? То изгаря. И какво излиза първо на повърхността? Мръсотията.

Та пречистване означава сърцето ви да бъде разбито, да бъдете хвърлени в огъня и цялата мръсотия незабавно да изплува на повърхността. Но тогава ако отмиете нечистотията – остава разтопеното злато.

Този е начинът, по който гуру гори. Ако все още имате някакви опасения – не се приближавайте твърде много.

Когато настъпва промяна във времената, настъпват и проблеми. Затова светите люде в древността започнали да правят жертвоприношение. Когато и да има някакъв проблем, чрез жертва той може да бъде разрешен. Като се съберете със свети люде, проблемът може да бъде решен. По онова време те имали такъв широк поглед, че били загрижени за бъдещето на вселената. А какво е нивото на нашите проблеми? Как да се изхраня, как да оцелея от днес до утре… Малко по-малки проблеми от бъдещето на света или вселената. Въпреки това можем да приложим същия метод. Да се съберем със светци, да поговорим, да приемем съветите им, да направим някаква жертва в живота си – и това ще помогне на света да продължи да се върти.

В „Гопала Тапани Упанишад” се казва, че светците запитали Брахма: „Моля те, разтълкувай ни Гопал мантрата” – в края на тази мантра има „сваха” както и много други думи; и Брахма обяснил всички думи една по една като най-сетне рекъл: „Сваха накрая означава жертва.” От жертвата се върти целият свят.

Можете да опитате – когато имате проблем, направете някаква малка жертва. Няма нужда да изтезавате тялото си. Но малка жертва би била благотворна.

„Този “Бхагаватам” е прекрасен!”Той не ни е даден от някакъв обикновен човек, но идва от маха-муни. Маха-муни означава велик светец. Вйасадев, съставителят на тази книга бил боговдъхновен. Той сътворил книгата в зрялата си мъдрост. Не в началото на духовния си път, а по скоро на предела. И понеже е боговдъхновен и напълно зрял в своето разбиране, той е способен да предаде такава същностна информация, която да ни доведе до трансформация.

„Той е достатъчен сам по себе си за осъзнаване на Бога.” Шрила Бхактивинода Тхакур казва, че дори всички ведически писания да бъдат изгорени на пепел, ако „Бхагаватам” е запазен нищо не би било изгубено. Той е достатъчен. Достатъчен за какво – за осъзнаване на Бога. Да се постигне единение с Бога, връзка с Него. Или да бъде разбрана славата Му. И това разбиране не е интелектуално пътуване, а по-скоро… истинската философия, казват, е способността да се удивляваш. Това е което можем да разберем следвайки „Шримад Бхагаватам”. Как да бъдем удивени от красотата на Кришна.

А какъв е методът да се призоват благословиите на „Бхагаватам”? Трябва „внимателно и покорно да слушаме посланието.” Внимателно означава, че когато чуете „Ом намо бхагавате васудевайа” – това не е ведическото хапче за сън: „А, сега почва лекцията, много добре… Време е да подремна.” Не! Трябва да станете бдителни! „Сега посланието се спуска към мен! Ом намо бхагавате васудевайа!” Трябва да преживеете експлозията!

И тогава, ако слушате внимателно, ще влезете в досег, ще се привържете към Кришна. Затова трябва да даваме цялото си сърце, цялото си внимание на посланието, на възвишеното слово на „Шримад Бхагаватам”. За да не пропуснем целта.

А коя е същината на „Шримад Бхагаватам”? Не са кралските династии. Не е първичното и вторично сътворение. Есенцията на „Бхагаватам” е раса. „Расо ‘хам, казва Кришна, Аз съм раса! Аз съм вкусът, който търсите!” Този възвишен вкус трябва да търсим в делата си.

Радвайте се на дивното послание на „Бхагавата Пурана”, то е открито за чистосърдечните. То ще прекрати страданията. И е достатъчно за да се влезе в много близка връзка с Върховния Бог Шри Кришна.

От живота трябва да преминем във вечността. От знанието да стигнем до мъдростта. И от щастието да достигнем блаженството. Усещате ли разликата? Между живот и съществуване? Между знание и мъдрост? Между щастие и блаженство? Защото живот, знание и щастие можете да имате и на земята, в тяло. Но на съществуването, мъдростта и блаженството можете да се наслаждавате в духа. Това е огромна промяна.

Не се удовлетворявайте с посредствени неща. Нуждаем се от нещо необикновено.

Най-висшата истина – това е Сатйам Парам. Сатйам Парам дхимахи – медитирайте над Абсолютната Истина. А тази най-висша Абсолютна Истина може да бъде разбрана само от чистите по сърце. Това е истинското качество, необходимо за да се практикува Бхакти Йога – чистота на сърцето. Затова пеем в молитвено настроение: „Моля те, Кришна, пречисти сърцето ми!” Чето дарпана марджанам… Защото Кришна, а особено Радхика не биха влезли на мръсно място. Сърцето трябва да е чисто като лотосово цвете. Лотосът е символът на чистотата. Толкова лотосово-чисто трябва да бъде сърцето. Тогава Радха и Кришна ще могат да дойдат и да обитават това място. Красотата и Любовта ще се поселят в сърцата ни, ако те са достатъчно чисти. Радха и Кришна – Красотата и Любовта. Защото докато двете вещици Карма и Гйана живеят в сърцата ни, Божествената Двойка няма да дойде.

Затова нека последваме съвета: най-напред да пречистим сърцето си, а след това да поканим Кришна. Защото онези, които са достатъчно чисти, могат много лесно да разберат най-висшата истина. Тя е по-висша реалност. Съществува васту, съществува и вастава-васту. Васту, васту-шастра, васту като познание е наука, индийският вариант на фен шуй. Всъщност това е оригиналът. Не просто архитектура, но също и как да се подрежда пространството – това е един вид наука за пространството. Как да се поддържа хармонията между изкуствено-построените сгради и природата – понеже природата е в пълна хармония с космичния ред. Но това е материална наука. Това е материална реалност – относителна реалност. А вастава-васту е истинската реалност. Тя е оригиналната картина. Всичко каквото е тук е просто отражение. Не забравяйте: каквото и да се случва тук е само илюзия? Всичко ли? Освен някои неща.

Това е реалност, но относителна. Онова е истинската реалност. А ние трябва да намерим каналите за досег с онази реалност, точките на пробив от материята към духа, от тази земя към божествената област, от животът към съществуването.