Sharanagati

В трета глава на „Бхагавад Гита”, стих 33, Кришна казва: “Дори човекът  в знание постъпва според собствената си натура, понеже всеки следва природата, която е придобил от трите проявления, гуните. Какво може да се постигне чрез нейното потискане?”

Основната идея в този стих е, че всеки постъпва според настоящата си обусловеност. Всеки следва своята природа; но природата има двойствен смисъл. Можем да говорим за придобита, повърхностна природа, която се променя през цялото време: от младост към старост, от това тяло към друго, от невежество към познание и сетне отново към невежество. Тази повърхностна природа винаги се мени; но има друга природа, която е неизменна. Сега е пролет, преди няколко месеца бе тежка зима, ще дойде и лято. Тъй както тази външна природа винаги се изменя, повърхностната част на човешката природа – която е придобита, която не е истинската – също се мени. Mожем да действаме и на двете нива. Ако постъпвате на повърхностно ниво, делата и резултатите също ще бъдат променливи. В това липсва устойчивост. Устойчивост ще има единствено в реакцията. Реакцията неминуемо ще дойде.  Каква ще бъде – зависи от постъпката. Ако действаме в плиткото няма как да проникнем в дълбочина. Но гмурнете ли се надълбоко в собствената си идентичност, стремейки се да действате на това ниво, ще постигнете устойчивост. Там ще можете да се докоснете до вечността.

“Дори човекът в знание постъпва според собствената си натура…” Не можем да кажем за всеки, че притежава знание; малко или много всеки е ограничен от невежеството. А от невежеството идват множество резултати – страдание, а ако има страдание има и страх. Невежеството е извор на много злочестини в живота. Когато тънем в това основно невежество, ние не знаем кои сме наистина, в дълбочина. И несъмнено ще действаме само на повърхността. Тази повърхност е обременена от страх, нещастие и ненавист. Нека разсъдим кои сме наистина. По този начин ще можем да помъдреем. Но дори и човек с голяма мъдрост постъпва и ще продължава да постъпва според своята природа. Откъде идва тази природа?

“ … всеки следва природата, която е придобил от трите проявления, гуните.” От това разбираме, че сме зависими. Дори най-мъдрият остава обусловен от гуните. Както знаете това са невежеството (тамас), страстта (раджас) и добродетелта (саттва). Всяка област в живота ни е предопределена от тези материални влияния. Но тук Кришна казва „придобитата природа”. Това не е изначалната природа; това е което обличате върху душите си. Точно както имате различни дрехи, така навличаме върху себе си различни идентичности и това наричаме „придобита природа”. Черпим природата си от неправилен източник, защото ако тя идва от материалните гуни, значи ще е материална. В този смисъл придобитата природа ще е материална. Ако имаме друг, духовен извор, тогава ще можем да почерпим от него, да разберем духовната си идентичност, която не е придобита природа, а изначалната.

Но след това Кришна задава въпроса: “Каква е ползата от потискането на тази природа?” Как бихме могли да преодолеем тези ограничения? Ако се опитате да спрете вятъра, това е невъзможно. Но има тайна мантра за спиране на вятъра и ако я знаете всичко може да се случи. Можем да кажем, че е безполезно да се върви срещу природата – дори срещу придобитата природа.  Непостижимо е, защото колкото и да се опитваме да се овладеем, сетивата ще излязат извън контрол. Тялото ни има своите ограничения. В този смисъл можем да кажем, че контролът е безполезен, защото природата ще предяви претенциите си. По изкуствен начин е почти невъзможно да се овладеят тялото и желанията.  Така че докато се движим на нивото на придобитата си природа, докато се плъзгаме по повърхността,  тя просто помита душите ни и духовните ни желания.  Но ако се гмурнете надълбоко в духовната равнина, повърхностните променливи вълни просто ще секнат.

Така че ако овладеем своята придобита природа се разкрива пътят към божествената природа. Затова практиката е изключително полезна ако искате да се развивате. Тази практика се нарича садхана.

Срещата между Махапрабху [1] и Нитянанда Прабху [2] е точно като експлозия на божествена раса [3], на божествен екстаз; те се събират и срещат с нетърпеливо очакване. Единият е Върховният, другият също е Върховният, но с различни черти. Това е невероятна идея – как Върховният Бог копнее да срещне самия себе си. Чайтаня Махапрабху е две личности в едно: отвътре Кришна, отвън Радха. Oсвен това Те са прикрити в образа на преданоотдаден – можем да кажем три личности в едно! Нитянанда Прабху има чертите на една личност; той представя Баларам в Кришна лила [4]. Идва като по-голям брат, по-старши и по задължения, и по служене. Идва първи за да подреди обстановката. Радха и Кришна, Божествената Двойка, могат да дойдат само на места, които са подготвени, които са красиво подредени. Затова идва Нитянанда! Разбира се и мнозина други помагат цялото обкръжение да бъде много благоприятно за Тяхното появяване.

Нитянанда играе много специална роля във всичко това. Той е изпълнен с очакване, жадува да се срещне със своя обичан Бог Гауранга [5]. И в същото време жадува да свърже съкровищницата с просяците. Защото ние сме просяци, а Махапрабху разбива съкровищницата на према (божествената любов).

Кой помага да се раздадат нейните богатства? Една от основните личности е Нитянанда. Той е на наша страна.

Ние знаем, надяваме се, че Кришна е милостив. В това е нашата надежда. Не само истинен, не само справедлив, но и милостив. Когато идва като преданоотдаден Той е още по-милостив. Това e комбинираното качество, когато Радха и Говинда се търсят един друг толкова непосилно, толкова отчаяно, че идват заедно, обединени в една личност. Тогава Тяхното търсене един на друг е осъществено и се разкрива повече милост. Когато качествата на Радха и Кришна са комбинирани, те се подсилват. Не е просто едно плюс едно, но се случва нещо повече. Милостивото настроение сякаш експлодира. Това е Махапрабху! Наричаме го „милостивата инкарнация” или „океан от милост”. Така ние възприемаме и усещаме Махапрабху, който е дошъл при нас.

Кой ще ни каже, че Махапрабху е тук? Нитянанда! Тази функция е персонифицирана в Него. Той идва, за да раздаде дори още повече от Махапрабху. Махапрабху несъмнено раздава много, защото Той кани в движението на санкиртана [6] на практика всички. Нитянанда предава посланието от врата на врата, от къща на къща.

Той получава служенето да просветлява хората за святото име на Кришна. Как мислите – дали е покорен слуга или има мнение? Той е от типа авадхута [7], което означава че си има свое мнение. Мисли си: “Получих инструкцията да правя това – но може би е по-добре да направя друго! Вие понякога имате ли също това чувство? Получавате инструкция от духовния си учител, но впоследствие решавате да действате по друг начин. Защото си знаете по-добре, нали? Това е, когато се доближавате до този авадхута-стил: “Аз си знам по-добре”.

Разбира се, всички ние знаем, че Нитянанда Прабху е от типа авадхута, но тук има малка тайна. Той не просто пренебрегва или отхвърля инструкциите, но има едно специално настроение. Той в крайна сметка не проповядва за Кришна наам (име), а започва да проповядва за нещо друго. Как беше онази мантра? … „бхаджа гауранга, каха гауранга, лаха гаурангер наам!”  (Обожавай Гауранга, възпявай Гауранга, говори за името на Гауранга). Такова е Неговото настроение, такова е Неговото проповядване. Той не иска да възхвалява някакъв древен, далечен Бог, някакъв си Кришна, който се крие по Своите места. Иска да възхвалява своя Бог, своя личен, обичан Господ.

Можем ли да кажем, че пренебрегва инструкцията да проповядва на хората за Кришна? Не! Защото насочва вниманието им към Гоура. „Говинда-Радхе” е нашият лозунг, нашето мото – но въпреки всичко за някои може би е много дълго. Затова ако искаме да го кажем по-накратко взимаме една сричка оттук и една оттам и какво се получава? Го-Ра. Гоура. Така че Нитянанда е прав! Защото изпълнява и двете… и инструкцията, и чувството, личното си усещане. Инструкцията е: “Проповядвай на хората за Кришна, Кришна наам.” Но усещането е: „Нямам нищо против този Кришна, но си харесвам моя Гоура!” По този начин постига и двете цели. Това е начинът, по който се срещат тези велики личности!

Всъщност Нитянанда Прабху работи за нас. Той е изключително милостив – толкова много, че разгръща и протяга милостта си чрез своите представители, духовните учители. Ние принадлежим към Милостивата сампрадая [8]. Милостивата сампрадая е вечно нарастваща верига от милост. Ние очакваме, че Кришна е милостив. Когато и Радхарани (Радха) е там, Тя прави цялата ситуация дори още по-милостива. След това Тяхната милост е обединена в Чайтаня Махапрабху. Тази кондензирана милост бива раздадена на хората от Нитянанда, изначалният представител на гуру [9]. Нашите учители раздават същата милост. Можем да кажем, че Гурудев [10] е най-милостивият, защото ни представя на Нитянанда; той ще ни отведе до Гауранга; после Те заедно ще ни напътстват към Радха-Говинда.

Но кой е в края на тази верига? Вие сте в края на тази верига! И така милостта нараства стъпка по стъпка. От Кришна към Радха тя се увеличава. От Радха-Кришна към Гоура се увеличава още повече. От Гоура към Нитянанда става дори още по-голяма. След това и от Нитянанда към Гурудев. Гурудев е дори още по-милостив, нали? Значи тогава вайшнавата [11] е най-последната чаша с милост. Това означава, че вие трябва да сте най-милостивите. Доведете хората до извора, от който пиете своето щастие. Това е най-доброто служене!

Според моето разбиране, това е един от най-основните приноси на Нитянанда Прабху: че Tой не взема под внимание дали сте квалифицирани или не, но е готов да се поклони пред прага на вашата врата и да ви помоли много смирено: „бхаджа гауранга, каха гауранга, лаха гаурангер наам…”

Чувствайте се благословени, че принадлежите към тази Милостива сампрадая! Защото тя може да лекува раните…

[1] Чайтаня Махапрабху (1486-1534) – най-значимият религиозен реформатор през Средновековието. Утвърждава автентичността на ведическото учение за предаността към Бог Кришна. Според писанията, Той е Радха и Кришна в едно.

[2] Нитянанда Прабху (1474-неизвестна ) – според Гаудия-Вайшнава традицията Нитянанда е инкарнация на Баларама, по-големия брат на Кришна в разкритите Му забавления. Нитянанда е смятан за най-милостивата инкарнация на Върховния Бог и за личността, олицетворяваща

съвкупността от всички духовни учители (ади гуру).

[3] Раса (настроение, вкус, сладост, емоционално отношение) – настроение на емоционалната връзка на душата с Бога. Петте вида духовни връзки на чистата душа с Кришна са: шанта (“неутрална”); дася (“като слуга”); сакхя (“приятелство”); ватсаля (“родителско отношение”); мадхуря (“интимна любов”).

[4] Лила – забавления на Бога, Кришна.

[5] Гауранга, Гоура – имена на Махапрабху

[6] Санкиртан – съвместно възпяване на святите имена на Кришна

[7] Авадхута (божествено луд) – мистик или светец, който е отвъд двойнственостите и обичайните светски разбирания и действа, без да се съобразява със стандартния социален етикет.

[8] Сампрадая – ученическа последователност, чрез която се разпространява божественото познание.

[9] Гуру – духовен учител

[10] Гурудев (гуру-духовен учител; дева-божествено същество) – нежно обръщение към духовния учител.

[11] Вайшнава – в този контекст: отдаден обожател на Радха и Кришна

Дасям означава, че трябва да станем слуги, да добием настроение на служене. Настроение на служене – това значи да сме много внимателни и да желаем да  направим Кришна щастлив. Това е голямата тайна на бхактите –тяхното лично щастие зависи от Неговото удовлетворение. Затова те копнеят да доставят радост на Кришна и по този начин автоматично усещат щастие. Щастието е като енергия на Кришна. Не можем да притежаваме енергията, без да служим на господаря й. Но служейки на източника на енергията, ще се сдобием и с нейните благословии.

Това служене не е принудително, а изпълнено с обич. То е като приятелство. Кришна е най-добрият ни приятел. Тук се споменават различни разбирания, различни раси (взаимовръзки). Това е сакхям, приятелството.

Накрая е атма-ниведанам. Означава да отдадеш себе си изцяло. Атма – душата ти – да зависи напълно от Него. Нека танцуваме според желанието на Кришна. Атма-ниведанам е венецът на преданото служене.

А кой ще ни покаже какво означава да слушаме, да пеем, да помним, да отдадем напълно себе си? Духовният учител ще ни помогне. Затова ние поднасяме дължимите почитания на своя духовен учител, понеже той е точно като слуга. Той ни служи, показвайки ни какво трябва да правим, например как да предлагаме благовония или как да мантруваме на своите броеници (джапа)[1]; той ни подсказва какво означава пълна отдаденост. Затова за нас е голям късмет да имаме такива възвишени приятели, помощници и доброжелатели като членовете на парампара (последователността от учители). Това е изключително славен път, затова нека се чувстваме щастливи, че сме участници в него.

[1] Джапа (повтаряне на мантри/молитви на броеница) – основна практика в Бхакти йога.

Пада-севанам означава служене в лотосовите нозе. Да вършим някакво практическо служене за собственото си извисяване. Каквото и да правим, трябва да го изпълняваме като жертва към Кришна. А не можем да поднасяме второкласни неща; единствено първа класа служене трябва да предлагаме на Кришна. На вас не би ви харесало нещо второкласно. Трябва да сме много прецизни в това отношение. Разбира се, не означава да купуваме най-безбожно-скъпите неща в магазина; но нашето проповядване, мантруването ни, служенето ни трябва да са първокласни.

Да се служи на Кришна е много лесно и много просто. „Поднеси Ми някой плод, някое цвете, листенце, вода.” Но кой е елементът, който превръща обикновеното листо в първа класа – това е отдадеността. Затова „Ако някой ми предложи с любов и нежност – тогава ще приема.” Кришна не се нуждае от плодовете ни, нито от каквито и да било скъпи неща, Той е напълно удовлетворен сам по себе си. Но ние можем да Му предложим своята обич. Тя е първокласният елемент в нашия дар.

А как да предложим (арчанам)? Това трябва да става чрез следване на ритуалите. Кришна се явява в облик, арча виграха. И в този облик ние можем да Го обожаваме. Той е толкова щедър, давайки ни напътствията. Затова можем да кажем, че божеството, мурти, е досущ като духовен водач. И това отново е така пленително! Така че арча, обожанието на мурти, е изключително благотворно за предания, помагайки му да овладее себе си.

Ванданам означава да пеем, да повтаряме молитвите си. Ако си паднал, знаеш кой е пътят нагоре. Когато се молим, това са много специални мигове. Разбира се, има два типа молитви: едната е искане на нещо, другата е възхвала. Коя е по-добра, как мислите? Възхвалата, защото докато искаме нещо, значи се интересуваме от себе си. Но разберем ли колко велик е Кришна – и не само велик, но и сладостен – тогава ще можем единствено да Го славим.

Ницше е казал, че Бог е мъртъв, но ние вярваме, че Той никога не умира. Той е мъртъв само за онези, които не вярват. Но за тези, които имат вяра във вечността на душата и на Бога, не съществува смърт. Затова, когато някой отдаден вайшнава умре, когато напусне този свят, не бива да казваме „сбогом!”, а най-много „до скоро!” Несъвършено разсъждава онзи, който казва, че един вайшнава умира, защото ние винаги сме заедно в святото име. То е нашият нектар на безсмъртието.

Как да подходим към Бога и как да се доближим до живите същества – в това е въпросът. Чрез предано служене! Всичко започва с шраванам, да нададем ухо за посланието. Затова най-напред поверете ушите си на Кришна. И както Кришна може да прави всичко с всяка от различните части на тялото си, така и вие може да пиете нектар с ушите. Обикновено използваме ушите си за слушане, но вие може да ги използвате и за пиене.

Ако сте приели нещо посредством слуха си, можете да го отразите, да го върнете, досущ като ехо. Какво означава това всъщност? Означава киртанам, проповядване: получили сме нещо и го раздаваме. Затова се казва: Ако нямаш вяра, проповядвай докато я добиеш. А когато я добиеш – проповядвай – защото имаш вяра! Това е начинът да увеличите вярата си, това е ключът. Кажете на другите, че чудесата са живи! Това е като да предадете добри новини. Това са добри новини: Бог е жив, Той е близо до вас.

А ако сте чули нещо и сте го повторили – какъв ще бъде резултатът? Резултатът ще бъде, че ще го запомните. Няма да можете да го избиете от ума си. Това е вишну смаранам – помнене на Вишну, на Кришна. Това помнене ни помага особено в трудните моменти, понеже нашият духовен живот малко или много е борба: по-добрата ни половина се бори с нашата не толкова добра половина. Разбираме какво трябва да правим, но не можем да го направим. Вкопчили сме се здраво в материалните си желания, а плачем: „Мая, моля те, пусни ме!” Въпреки това трябва да помним, че тази мая е енергия на самия Кришна и тя действа двустранно: помага ни да забравяме, много ни е трудно да помним; но ако илюзията разбере, че сме достатъчно решителни, сериозни и искрени, тя ще ни помогне. Ще ни даде толкова много трудности, че да дойдем на себе си. Това е подпомагащата функция на илюзията. Трудно е да се върви напред, а толкова лесно се греши. Не се налага да се стараем за това, то става от само себе си. Затова нека се стремим да се развиваме.

Да помним Кришна е много лесно, Той е толкова очарователен. Невъзможно е да Го разберем, но е толкова лесно да Му се възхищаваме и да се присъединим към Него. Такава е тайната на бхакти марга, пътят на предаността. На първо място това не е философия, това е чувство. Но разбира се, трябва да се задълбочим в изучаването си за да разберем, че Кришна е нашият Бог. Винаги помнете! Кришна е толкова пленителен – толкова е лесно да запомним поне някои от шегите и игрите Му.

Не бива да се подбиваме, да сме несериозни по време на лекция. Ако идваме и сядаме тук, това не е някакво социално събитие, не е конференция – това е възслава на Бога. Не е шега! Пеенето на песен, пеенето на мантра е като вълшебен килим, който ни отнася на друго ниво на съзнание. Но ако телефонът ви иззвъни, не само ще изпуснете влака, но ще притесните и останалите. Възслава на Бога – нека отдадем дължимата почит на това събитие. Защото то е момент на пробив, тук и сега. Затова трябва да вложим цялото си внимание, инак то няма да се случи. Каквото посеем, това и ще пожънем.

Много ми е трудно да говоря за такива елементарни неща като „внимавайте по време на лекция”. Но аз повтарям с цялото си смирение: моля, внимавайте по време на лекция. Ако запомните това, после ще можете да го разширите и да внимавате по всяко време.

Веднъж имаше един бхакта, който сутринта получи заръка от духовния си учител и вложи всичките си усилия да я изпълни, работейки усилено през целия ден. А вечерта имаше лекция. Разбира се, той беше толкова изтощен, че почти се беше сринал заради отдаденото си целодневно служене. Тогава учителят му видя, че младежът просто заспива и му каза: „Върви, почини си. Ти цял ден си слушал лекция върху „Бхагаватам”. Но за всички онези, които са се мотали насам-натам целия ден, беше задължително да останат.

Така че лекцията не е въпрос на свободен избор: „Сега ще приключи философстването и ще дойде ред на прасадама – ще ида тогава.” На много места за да получиш чиния с божествена храна, трябва да си изслушал лекцията. В което има смисъл. Макар да сме съгласни, че бхактите са на мнението: „Аз дойдох заради прасадама” или „аз останах заради прасадама”. Малцина казват: „Дойдох заради лекциите.” А още по-малко ще кажат: „Аз останах заради лекциите.”

Може би главите ни са някак непропорционално оформени. Долната част е малка, а горната голяма. И въпреки това вие идвате заради долната половина? Би трябвало да идвате и за тази половина, моля ви!

„Шримад Бхагаватам” е разказ в разказа. По-общият план са светците от Наймишараня, които са се събрали за да чуят беседата. Там Сута е разказвачът и си спомня какво се е случило на брега на Ганг, повтаряйки разговора между Шукадев и Парикшит. А Шукадев повтаря много неща, които самият той е слушал преди. И така, една история е вградена в друга.

И както знаете, колко теми дискутира „Бхагаватам”? Десет теми, тъй като е Маха Пурана; една Маха Пурана говори за десет теми, малката Пурана говори за пет. Ако прочетете началото на Втора Песен, там ще откриете списък на темите. Така че моля ви, недейте да ме разочаровате; следващия път когато дойда и попитам: „Колко теми обсъжда „Бхагаватам”? – никакъв отговор. Моля ви, проучете, направете си списък, запомнете – кои са темите, кои са въпросите, които разисква една Маха Пурана. Например: сътворението, вторичното сътворение, правилата и забраните, историите на инкарнациите, историите на кралете, пътят към спасението, дефиницията за мокша, какво следва да правят хората, кой е окончателният подслон – всички тези различни теми са споменати и обсъдени в „Шримад Бхагаватам”. От тях можем да определим какво представлява той. Ако съществува огромна литература, която обаче не дискутира тези теми – това не е Пурана.

Всъщност най-широкият кръг на „Шримад Бхагаватам” сте вие, сега! Защото ние тук повтаряме онова, което е било повторено преди 5 000 години. Въпросите са поставени: какво трябва да направят човешките същества? Това е, което трябва да разберем. И не само да го разберем, но и да го приложим на практика.

В последните части на Първа Песен, когато Парикшит вече разбира, че ще умре след седем дни, той казва на събралите се светци: „Няма значение, че аз трябва да умра, всички вие продължете да възхвалявате Вишну!” Това е жертва. Аз жертвам живота си, но това няма значение – киртанът трябва да продължи! Обожанието не бива да спира.

От „Бхагаватам” можем да разберем какъв е методът на учене – това е запитването. Светците, според мен, много добре са знаели какво трябва да правят. Въпреки това те питали.

Наскоро посетихме храма на Гопала Бхатта Госвами. Това е много известно място, защото там се почита Радха-Раман. Радха-Раман е само-проявено мурти. Това е дълга история, но да я разкажем съвсем накратко: Гопал Бхатта Госвами обожавал шалаграм-шила. Това са едни много специални камъни, идващи от непалските реки, белязани с различни знаци; те биват считани за представители на Върховния Бог. Той почитал един такъв камък; има специфични правила и регулации за неговото обожание. Гопала Бхатта Госвами бил един от шестимата госвами на Вриндавана. Много възвишен, много брамински тип човек. Всичките му духовни братя вече обожавали Радха-Кришна – красиво-оформени образи на Божествената Двойка. А той си казвал: „Толкова съм нищожен! Аз обожавам само този шалаграм-шила според браминските стандарти…” Не забравяйте че обожанието на шалаграм-шила е нещо изключително висше! Но той го считал за нисша класа обожание в сравнение с божествения екстаз на останалите. Той си вършел служенето, но неспирно се молел в сърцето си: „Мой Господи, ела при мен, яви ми се по някакъв начин! Как мога да издържам тази раздяла с Теб?!” И молитвите му били толкова силни и искрени, че от шалаграм-шила се проявила една прекрасна форма на Кришна. И така, Радха-Раман е само-проявило се мурти. И дори самото място, на което се е проявил се пази като свято място за поклонение.

И както знаете, за Кришна разбира се всичко е възможно; от един малък камък Той би могъл да прояви огромна форма на мурти. Но този път не сторил така. Този път се проявил в малка форма. Затова Радха-Раман е съвсем мъничък. А ако стоиш на 20 метра от олтара на практика не виждаш нищо. Пък и особено индийските възрастни бхакти са с полуслепи очи. А муртито е толкова мъничко… какво да сторят? Затова в храма на Радха-Раман има един стар вайшнава – виждам го от време на време – който има монокъл и с него проверява: о, Радха-Раман си е там! Като пират! И споделянето е толкова силно в сърцата на тези хора, че след като свърши с проверката и види че Радха-Раман си е още там, той го подава на съседа си също да погледне! Много е сладостно да гледа човек как обожават Радха-Раман там… И традицията им е толкова силна, че обожанието тече неспирно от петстотин години насам. С такава интензивност, че в кухнята още гори същият огън, който е бил запален от Гопала Бхатта Госвами. Само си представете! Да поддържаш огъня жив петстотин години! Това е доста голяма посветеност!

И така, това е един много специален храм; всички бхакти отдадоха почитанията си на Радха-Раман и вече си тръгвахме. И тогава на входа видяхме да влиза един възрастен човек. Аз веднага бях впечатлен от присъствието му. Мислех, че и той е поклонник. Всички бхакти, които бяха с мен бяха поразени от срещата с Радха-Раман, затова никой не му обърна внимание. Но аз незабавно помолих за благословиите на този старец с хубава роба, хубава брада, хубаво излъчване и го попитах: „Може ли да те снимаме?” Защото той имаше класическо лице. Такива лица не се срещат на всяка крачка по булевардите на София. Той отвърна: „Да, разбира се!”  И изчака за миг докато извадим  оборудването за да направим хубава снимка. А междувременно – защо започнах да ви разказвам цялата тази история за Радха-Раман – междувременно той ни даде и наставление. Каза: „Не забравяйте, че освен Кришна всичко друго е илюзия. Извън обожанието на Кришна всичко е илюзия.” А после добави: „Знаете ли, аз съм старшият отговорник на този храм…”

Индия без бхактите и без Кришна е трудно място. Много е станала материална, много замърсена… понякога имахме много лоши преживявания. Но ние търсехме нещо духовно, нещо божествено.

Веднъж посетихме Говардхан. Садху Махарадж беше тъй мил да ни заведе там. Компанията беше изключителна, защото там бяха Муни Махарадж от Виена, Садху Махарадж от Враджа Вриндавана, нашите приятели от София Йатра, някои бхакти от Унгария… По него време, знаете ли, аз бях наистина болен, дори не можех да се движа. Но те толкова много настояваха, пък и сам не исках да пропусна възможността да посетя Говардхан. Понеже аз съм слуга, изпълняващ заповедите на своите ученици. А един от моите ученици ми беше казал: „О, единственият ми стремеж е да разбера нещо за мистерията на Гирирадж Говардхан.” Какво можех да направя, след като някой има това едничко желание? Затова тръгнах с бхактите, отвръщайки на хубавата покана.

Най-напред спряхме в селцето Говардхан, то е мъничко село. Садху Махарадж естествено започна да купува храна за бхактите понеже не бяхме закусвали. Заедно с Муни Махарадж двамата тичаха по различните магазинчета да купят най-хубавите сладкиши и соленки и ни нахраниха изобилно!

И тогава стъпихме на парикрам-марга около Говардхан. Там се виждаха прииждащи поклонници – някои като нас с джип, някои с коли, други пеша… някои измерваха пътя с дандавати! Най-сетне отбихме встрани и се приближихме към хълма. Тогава запитах Садху Махарадж: „Знаеш ли, един от моите ученици иска да узнае нещо за мистерията на Говардхан. Моля те, можеш ли да ми дадеш няколко Говардхан-шила?” Защото това е начинът: не можеш ти сам да си вземеш, а някой враджаваси трябва да ти даде. И започнахме да разглеждаме, да вдигаме този или онзи камък: „ Виж този! Много е хубав! О… онзи е още по-хубав!” Така събирахме камъчета от Говардхан. Тогава изневиделица се появиха крави. Пасяха свободно, изкачваха се по хълма, ходеха насам-натам… Заедно с тях се показа и един възрастен гопа. Той видя че взимаме камъчета, незабавно се разтревожи и се развика: „Какво правите? Защо притеснявате Говардхан?” Наистина беше обезпокоен. Но Садху Махарадж отново внесе хармония като му каза: „Спокойно, няма проблем.” Тогава той се успокои и продължи нататък с кравите.

Започнахме да се качваме в джипа. Един от бхактите имаше много силно главоболие. Садху Махарадж незабавно взе малко прах от земята и я поръси върху главата му: „Това много бързо ще ти помогне!” И почти бяхме готови да тръгваме. Но тогава Прананатх си спомни нещо: „О! Сърцето!” Какво сърце, Прана?” Той разказа, че една бхакта му дала полу-скъпоценен камък във формата на сърце и му заръчала: „Когато отидеш при Гирирадж-Говардхан просто хвърли сърцето ми там!” Тъй че Прана почти беше забравил това задължение, но тъкмо преди да поемем се сети: „О, трябва да оставя сърцето!” Изскочи от колата и положи сърцето на нашата бхакта в нозете на Говардхан.

Но после, когато се върнахме от Индия тази бхакта ми се оплака: „Боли ме нещо ей тук…” И се наложи да влезе в болница, имаше проблем със сърцето. Тогава тя заключи: „Може би това е защото оставих сърцето си при Говардхан?”

Така че моля ви, внимавайте!

След това се срещнах с онзи бхакта, който ми беше казал, че единственото му желание е да разбере нещо за мистерията на Гирирадж-Говардхан. Казах му: „Прабху, донесъл съм ти нещо. – и му напомних – Ти спомена за обожанието на Гирирадж.” Той започна да обяснява: „Гирирадж, който стои на олтара, така е запленил сърцето ми, просто искам да вляза в това настроение…” И т.н. А аз му рекох: „Имам по-добро предложение. Пази Гирирадж винаги с теб!” Оттогава Гирирадж винаги виси на шията му – съвсем мъничък. Много прилича на онзи, който има отпечатъка от пръста на Махапрабху в храма на Локанатх Госвами.

Обаче това не беше Индия. Това беше Вриндавана. Различно е. За там не можете да получите виза в посолството. Виза за Индия получавате в посолството. Но виза за Вриндавана се добива от друго място.

Всички хора имат олтар в дома си: нарича се телевизор. Това е техният Гурудев. Правят му пуджа, дават дарения – всеки месец плащат сметките. Понякога му слагат красива покривчица отгоре, украси… И всяка вечер слушат лекцията. Принципът е един и същ – хората се нуждаят от напътствия. Но ги приемат от погрешен източник. Ако вземеш да речеш: „Моят Гурумахарадж ми каза…” те ще отвърнат: „Фанатизъм! Та той не знае!” Или ако цитираш: „Чел съм в „Бхагавад Гита”…” „Внимавай! Това е много опасно!” Защото техните шастри са вестниците, техният гуру е телевизорът. Принципът си е един и същ – получават инструкции, получават наставления, но от неправилно място. А когато кажеш: „Научил съм от бхактите…” те ще рекат: „Промили са ти мозъка!” Затова в някои държави имат офиси по пре-промиване на мозъка – за да върнат людете в „нормално” умствено състояние. Например ако не стъпваш в кръчми, ако не пиеш алкохол и не ходиш на лов за жени – това е много опасно! И те се опитват да направят всичко, на което са способни да ти пре-промият мозъка. А когато се завърнеш в прегръдките на майа, всички си отдъхват: „Ох! Успяхме…”

Хората имат едно специфично качество – способност да избират. Трябва да използваме тази си способност по най-добрия начин. Изберете източниците си на информация. Изберете си гуру – дали това да бъде едноокият телевизор или истински духовен учител. Трябва да прилагаме способността си за избор.