Sharanagati

Понеже обичайно всички бхакти копнеят за нектар, помислих си, че можем да прочетем една кратка нектарна история от Шрила Бхактивинода Тхакура, наречена „Према Прадипа” – „Факлата на божествената любов.”

“Докато слънцето залязваше един пролетен ден, Харидас Бабаджи, скъпоценният камък сред отдадените, привърши вечерните си молитви и излезе на горската пътека край Ямуна.  Трудно е да се опишат разнообразните любовни чувства, които се проявяваха в него, докато пристъпваше в голям екстаз. По пътя Бабаджи имаше видение, напомнящо му приключенията на Бога и той започна да се търкаля по земята с викове: “O Враджендра-нандана! O Гопиджана-валлабха!” Неспирни екстазни сълзи отмиха Божиите имена,  изписани по бузите му. Крайниците му, наподобяващи цветята кадамба, бяха разкрасени от настръхналите му косми. Ръцете му се вцепениха и той бе неспособен да държи своята джапа-мала. Харидас Бабаджи постепенно изгуби външното си съзнание и затанцува като луд. Всички екстатични симптоми като треперене, изпотяване, заекване и пребледняване се появиха у него, докато напълно навлизаше в трансцеденталната обител отвъд материалната природа. С дълбока въздишка: “O Кришна! O Прананатх!” той заплака.

Докато Харидас Бабаджи се наслаждаваше на блаженството на Вайкунтха, прославеният Премадас Бабаджи премина Кеши Гатх и пристигна там. Когато двамата ваишнави се срещнаха, у тях се породиха екстатични чувства на приятелство. Докато се вглеждаха един друг в красивите си лица, те затанцуваха. Преди още да са се поздравили с думи, двамата се прегърнаха от естествена обич и се окъпаха един друг в сълзите си, а след известно време се поздравиха с нежни слова.”

Такава е атмосферата на Вриндавана. Слънцето залязва, вие излизате и внезапно зървате нещо, което ви напомня за забавленията на Кришна. Тогава незабавно изпадате в екстаз. Започвате да се валяте по земята и да викате: “O Враджендра-нандана!” Е, ако проявите подобни симптоми, мисля, че скоро ще пристигне Бърза Помощ. Затова бхактите се владеят. Но срещнете ли някой ваишнава по улиците на София, от естествен екстаз прегърнете го. Окъпете го в стичащите се от очите ви сълзи. Тези няколко думи са много ценни, за да ни научат каква е същността на ваишнавското общуване. То не е някаква формална организация. Основава се на духовна обич и нежност.

И ако срещнеш ваишнава има два начина да го почетеш. Преди всичко трябва да си щастлив, че срещаш ваишнава. Не си ли щастлив, това се счита за апарадха (оскърбление). Сърцето ни би трябвало да се преизпълни: „О! Ето идва един ваишнава!” Това естествено чувство, поривът на чувството е първата стъпка. И тогава идва следващото ниво – да го поздравим според етикета с добри думи.

Премадас Бабаджи казал: “Бабаджи, сърцето ми бе съкрушено от това, че  не те виждах няколко дни! Затова, за да се пречистя, тръгнах към твоята кунджа да те зърна.” Харидас Бабаджи отвърна: “О Бабаджи! Последните пет дни бях недалеч от Говардхана при Шри Пандит дас Бабаджи. Дойдох тук тази заран. Зървайки лотосовите ти нозе, аз добих благословии като след поклонническо пътуване.” Само щом чу името на Пандит дас Бабаджи, красивият, украсен с тилак лик на Премадас Бабаджи, преля от любов. Като помълча за миг, той рече: “Мой скъпи Харидас Бабаджи, за какво бяха  разговорите в просветленото събрание на бхактите при Пандит дас Бабаджи? Как искам да ида там заедно с теб!”

И така, те се срещнали и незабавно започнали да се възхваляват един друг, а също да прославят и трети човек. Това е признак на един ваишнава – той винаги се стреми да слави другите. Обикновено сме свикнали да критикуваме останалите. Като срещна някой, най-напред го укорявам в сърцето си; държа се любезно, но вътре в себе си имам своето мнение. След това се събираме да одумваме някой трети, който не присъства. Това е хлябът ни насъщен. Нека променим това – срещнете ли някого, трябва да прославяте добрите му страни. А заговорите ли за трети човек, казвайте само добри думи. Само добри думи!

От това разбираме какъв е животът на преданите, каква е атмосферата на Вриндавана. А ако знаете каква е атмосферата на Вриндавана, можете да я сътворите и в София. Моля ви, продължавайте да се стремите да създавате тази вриндаванска атмосфера.

Понякога бхактите не наричат парите „пари”, а „лакшми”. Наричат ги „сполука”. Често си мислим, че парите са благословия. Парите са нашият бог. Събираме си ги, кътаме ги в сърцата си, обожаваме ги по толкова различни начини. Но „лакшми” е добър израз, понеже природата на Лакшми Деви е чанчала. „Чанчала” означава „непостоянна, която не стои на едно място”. Идва и си отива, нали така? Мисля всички познаваме тази черта на Лакшми Деви – понякога тя идва, но по-често си отива. Затова хората винаги са готови да служат на Лакшми Деви, да имат компанията й. Но не забравяйте, има едно единствено място, където Лакшми Деви стои непрестанно и това са лотосовите нозе на Бог Вишну. Тя ги масажира. Така че без Бога няма как да се радвате на енергията Му. Понеже Лакшми е енергия на Кришна, не можете да се наслаждавате на енергията без нейния господар. Мислим се за хитри: “Добре! Ще почитам Бога, Вишну; тогава ще се наслаждавам и на енергията Му – Лакшми.” Лош късмет, скъпи мои! Защото знаете ли, Лакшми Деви има онази специфична женска черта – тя е ревнива. Ако някой се приближи до нейния Бог и привлече вниманието Му, тя става ревнива. Тя няма да остане, нито ще отиде при такъв човек, а ще се оттегли: “Тези брамини, тези ваишнави с мен ли ще се мерят!? Няма да ме видят!” Затова обикновено ваишнавите са бедни. Лакшми Деви не ги посещава често.

Някои бхакти може да си мислят: “О, предаността ми е на ниво, щом Лакшми Деви ме посещава; финансите ми са наред.” Веднъж чух Шрила Бхакти Промод Пури Махарадж да казва по този въпрос, че ако някой си мисли: “Моята мисия и животът ми в преданост се развиват добре, защото имаме достатъчно ресурси, благословиите идват понеже имаме пари.” – значи съществува мнение, което иска да свърже финансите с божествените благословии – но Пури Махарадж казва: “Това просто са кармични реакции, които идват при тях.” Такова е виждането на един чист ваишнава. Не можем да купим Кришна. Не можем да купим гуру. Въпреки всичко трябва да се отнасяме добре с тази енергия. Както слънчевата светлина, въздуха и водата идват безплатно – или почти безплатно – тази подкрепа от Бога, тази сполука в крайна сметка идват от божествения извор. Затова трябва добре да се отнасяме с тази енергия. Тъй както не бива да злоупотребяваме с никоя друга енергия, дадена ни от Бога, не трябва да злоупотребяваме и с този ресурс.

Ако избиете млякото какво ще получите в крайна сметка? Масло. Можем ли тогава да кажем, че маслото е есенцията на млякото? А тогава какво е млякото? Навярно млякото също е нещо есенциално? Млякото е есенцията на кравата. А какво е кравата? Кравата е есенцията на животинското царство. А каква е есенцията на маслото? Есенцията на маслото е гхи (пречистеното масло). Значи можем  да кажем, че гхи е есенцията и на млякото. Можем да кажем и че гхи е есенцията на кравата. И също така можем да кажем, че гхи е есенцията на животинското царство. Добре, тогава за какво можем да използваме това гхи?

Какво казва Чарвака Муни за гхи? Чарвака Муни на практика е единственият материалист в историята на индийската философия. Той казва: “Гхи е най-доброто! Вземете го, сдобийте се с него, без значение как! Купете го, откраднете го, отмъкнете го! Наслаждавайте се на гхи! Яжте колкото можете повече гхи. Защото няма карма, няма прераждане, няма плащане за греховете, няма следващ живот  – радвайте се на гхи сега!” Това била неговата философия. Той също  знаел, че същината е гхи. Въпреки това  достигнал до погрешно заключение, тъй като  искал да използва гхи за собственото си лично наслаждение. “”Гхи” означава “нещо, което се маже”. Или го намазвате по тялото си, или по езика. Ако го пожертвате по такъв начин, това е погрешно. Но ако пожертвате гхи в божествените церемонии, в жертвоприношенията, това е подобаващото му приложение.

И така, “избихме” животинското царство и получихме нектара – гхи. А каква е есенцията от “избиването” на собствения ви живот?

Да, чувствата и предаността. Това е най-висшият нектар, който можем да “избием” от живота си. Божествените чувства, божествената любов. Нима да я използваме за себе си? Нима да помажем с това гхи собственото си тяло? Или е по-добре да го поднесем като най-добрата част от себе си на Кришна. Недейте да бъдете крипана. “Крипана” означава “без крипа”, скъперник който иска да запази всичко за себе си. Ако “избием” океана на живота си и в крайна сметка добием нектара, есенцията, нека я поднесем в дар. Това е най-добрият смисъл на живота ни. Тъй че продължавайте да “избивате” живота си. И не се учудвайте, ако понякога се натъкнете на отрова, доверете се на божествената закрила и продължавайте да изпълнявате практиките си. Нектарът ще се появи. Той е скрит в сърцата ви.

Връзката между ученика и духовния учител е божествена. Всеки би трябвало да помага на тази връзка да се развива, а не да я руши. Понякога може да идват критики, а това трябва да се избягва доколкото е възможно във всичките ви духовни връзки. Никога не критикувайте духовния учител или който и да било висш авторитет на другите! Ако някой има пълна вяра в дадена личност, защо трябва да се месите? Не забравяйте, Кришна е там! Ако има каквато и да било грешка или недостиг, Кришна ще поправи нещата и ще осигури необходимото. Но да се смущава вярата на човек е духовно убийство. Това е най-големият грях.

Трябва да пазим вярата си и да избягваме всичко което руши нашите връзки. Затова нека потърсим такова общуване, което помага на вярата, на връзките ни и на духовния ни живот да израстват. Тъй като сме смирени ваишнави трябва да считаме всеки за авторитет, но това не означава, че трябва да следваме всеки съвет, който ни се дава. Основното е да отдаваме нужното уважение всекиму. Ако се постараете да разберете това в дълбочина, ще можете да избегнете култа към личността, както и онзи тип проститутски манталитет – когато не си предан, верен на своя духовен учител. Нека приемаме всеки за авторитет, но в същото време нека сме непоклатими и верни в своята връзка.

Ако съм свързан дълбоко със своя дикша-гуру[1] и съм в позицията да приемам напътствия от него, и ако дойде някой друг авторитет – той е авторитет за мен ако помага на вярата ми в собствения ми духовен учител да расте. Тогава той за мен е шикша-гуру[2]. Това е много сериозна квалификация – че шикша-гуру трябва да служи на връзката между ученика и дикша-гуру. Тогава всичко е наред. Шикша-гуру и дикша-гуру работят заедно за наше добро. Дикша-гуру ни дава божествената връзка и най-общата цел: ей там е Кришна! А с помощта на шикша (напътствията) можем да правим ден след ден нужните стъпки.

Много е ценно когато дикша и шикша-гуру идват от един източник. Това е щастлива ситуация – да можеш да общуваш с духовния си учител. Доста е рядко, не се случва често, не всички ваишнави са в такава позиция, защото може би дикша-гуру живее надалеч и мога да го виждам само веднъж–два пъти годишно, може би мога да му пиша някое и друго писмо, но не съществува кой знае каква практическа връзка. Разбира се, мистичната връзка присъства и тя много помага на предания. Ако бих могъл ежедневно да се съветвам по практическите шикша въпроси със своя дикша-гуру, това е много хубаво. Тогава дикша и шикша идват от един източник. Разбира се, не означава за всеки най-дребен детайл да се допитвам до него. Но тъй или инак трябва да чувстваме възможността да се доближим до духовния си учител във всеки един миг. По такъв начин дикша-гуру и различните нива на шикша си помагат един на друг да се разгръщат. Това е общуване от по-висш ранг.

[1] Дикша-гуру – духовният учител, който дава посвещение.

[2] Шикша гуру – духовен учител, който дава инструкции и духовни съвети.

След толкова много животи най-сетне сме достигнали до подслона на Кришна, а се стремим както можем да Го избягваме. Не бъдете такива глупци и в този живот! Не се мъчете да избегнете Кришна!

Лесно е да си Кришна осъзнат когато Кришна не иска нищо. Но когато поиска да ти отнеме нещо, тогава е времето да докажеш своето смирение и отдаденост. Не забравяйте: каквото не дадете, или илюзията, или Кришна ще вземат! Проблемите идват когато се опитваме да запазим нещо за себе си. Ако се замислите дълбоко, че имате милиони животи зад гърба си, следващият въпрос би трябвало да бъде: колко ли живота ви предстоят? Опитали сте всичко възможно в материалния живот. Не бъдете толкова глупави отново да си губите времето с материални усилия! Вече сте били царе и просяци, кучета и санняси, водачи на големи мисии и глупаци номер едно, били сте жени и мъже толкова много пъти – и какво? Какъв е резултатът? Резултатът е, че някак си по милост сте тук. Нас не ни интересува кой знае колко миналото, защото то е история; а бъдещето е мистерия. Точно тук и сега е центърът на Вселената. Тук можете да уловите вечността в дланта си и това е истинската мистерия – как се срещат в една точка материалното и духовното ни съществуване, как вечността може да се проследи в едничък миг.

Когато духовното общуване е от същото гнездо, на еднакво ниво, въпросът с разликата в компетентността се размива. Много е лесно да се видят добрите качества на някого, с когото се срещаш веднъж или два пъти седмично. Но когато живеете заедно и спите в съседни спални чували, тогава се проявяват всички недостатъци на другия. По този начин е много лесно да изгубим уважението към другите, понеже виждаме картинката в пълнота. Но в такъв момент трябва да се вгледаме в себе си. Често виждаме, че другият бхакта е пълен с грешки; но ако погледна себе си трябва да заключа, че съм пълен с още повече грешки. И след като той търпи присъствието ми, аз също трябва да търпя неговото. Аз съм приет в компанията на бхактите; не е вярно, че всичко се върти около мен.

По този начин можем да си помагаме един на друг да израстваме. Понякога има един много глупав период в живота на бхактите, когато те започват да се съревновават един с друг – било то в ашрама или в семейството. Но ако успеете да избегнете това, ще спестите толкова много време. Нека се съревноваваме със себе си, а да уважаваме другите. След като приключим с този период на конфликти и съревнования, ще станем истински духовни приятели. Това е много рядък и безценен дар от Кришна – връзка, на която да можете да разчитате. Подобно ниво на общуване е много красива част от духовния живот. Това е нивото на духовните братя и сестри. В много случаи ние нямаме братя и сестри. Но когато се присъедините към семейството на бхактите, ще имате голямо семейство. Можем да кажем: търсих приятели, а вместо това открих братя и сестри.  Една раса по-високо.

Трябва да виждате Кришна в сърцето на всеки. Ако наистина започнете да осъзнавате това, всички формалности ще се стопят и ще разберете, че в крайна сметка всички сме духовни братя и сестри. По този начин нека се опитаме да не избягваме Кришна и този път.

Шрила Рупа Госвами казва: „Приемайте онова, което е положително за вашето развитие и избягвайте всичко, което е против духовния ви напредък!” Но ние понякога сме толкова невежи, че сме неспособни да видим кое е добро и кое лошо. Понякога е толкова трудно да решим дали да постъпим по един или друг начин. Все пак общуването трябва да бъде добре подбрано.

Разбира се, не говоря за новодошлите, които се нуждаят от вашето общуване, за да извисят съзнанието си, защото на тях трябва да дадете компанията си – обаче духовна компания – за да могат да израстват. В този смисъл трябва да сте много внимателни да не им давате материално общуване. Кришна съзнание или бхакти не бива да е просто някаква добра компания; трябва да е нещо много възвишено, много божествено и престижно в добрия смисъл на думата. Нека развиваме достойнството на нашия процес; това не е нещо евтино, което се намира на всеки ъгъл, то трябва да е изключително пречистено.

Такъв вид духовно общуване трябва да дарявате на хората. Отдаденият трябва да е много деликатен, много открит и в същото време изпълнен с достойнство, понеже представя Кришна. Не си губете времето в бръщолевене на глупости, какво пък да говорим за глупави дейности. Ние принадлежим на Кришна; целият ни живот трябва да отразява това, да сияе от нашата посветеност.

За новодошлите трябва да сте един вид смирени авторитети. И нека авторитетът ви идва от естественото усещане на останалите, а не че самите вие се поставяте в подобна позиция.  Ще ви уважават ако сте сериозни и зачитате другите. Старайте се да бъдете винаги изключително отдадени слуги на своя духовен учител, на Кришна и на човечеството като цяло, и се опитайте да представите тази идея и на останалите. Така те по естествен начин ще се отнасят към вас като към авторитет. Каква е основата на авторитета? Разликата в компетентността. Ако аз чувствам, че другият човек е по-компетентен от мен, естествено е да има респект.

Какво е привлекателното у един предан? Това че е отдадена душа. Настроението за служене у предания е много привлекателно. Нека развиваме своето настроение за служене, за да можем да представяме Кришна по красив начин. Защо? Защото не сме сами за себе си, като преданоотдадени ние не представяме само себе си – ние представяме Кришна, своя духовен учител и мисията, към която принадлежим. Затова ако сме негодници, всички ще си мислят, че в Кришна съзнание е пълно с подобни люде. Ако хората видят лош пример, те отхвърлят всичко. Затова трябва да сме много внимателни по какъв начин представяме Кришна и своя духовен учител. По ученика може да се съди за учителя. Но чрез своя мек и нежен нрав и чрез смирението си можете да пленявате сърцата.

Съществува градация: най-напред са обектите на сетивата, по-висши са самите сетива; след това е центърът на сетивните органи – умът, после е интелигентността и най-сетне душата. Ако разгледаме тази градация ще разберем кое притежава най-голямата сила. Обектите са много могъщи, но се намират на по-ниско ниво от сетивните органи, понеже сетивните органи могат да наблюдават сетивните обекти. Умът може да контролира органите, а интелигентността да владее ума. Проблемът е когато умът и сетивата започнат да контролират интелигентността. Тогава всичко се обръща с главата надолу. Трябва да работим здраво, за да се извисим, а падението е толкова лесно. Казва се, че във Вайкунтха (духовното небе) дори и листата не падат.

Нека заживеем в атмосферата на Вайкунтха, а това е храмът, предпазният щит на храма. Защото естествените наклонности са отвън, но свръхестествените тенденции са отвътре. А вие всички, като отдадени, притежавате свръхестествени, свръхчовешки, божествени качества. Ако се отдадете напълно, можете да станете най-малкото полубогове. Какво е определението за полубог според „Кришна Бук”[1]? Определението е, че те живеят единствено за удовлетворението на Кришна. Значи ако някой живее само за щастието на Кришна, той или тя е полубог или полубогиня.

Това е целта на контрола – да се постигнат свръхчовешки, божествени качества; всъщност да се помогне на божествените качества да се проявят. Тях си ги има, досущ като жив огън под купчина пепел. Не бъдете като пепел, бъдете като жив огън!

И така, контролът на тялото, ума и сетивата ни помага да избегнем препятствията по духовния път на развитие. А най-добрият начин и най-добрият лек е святото име! Стремете се да проникнете в тайните, чакайте и зовете тайните на святото име да се разкрият във вас.

[1]„Кришна Бук” – книгата „Кришна изворът на вечно наслаждение” от А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада.

Как да избегнем въздействията на гуните и да постъпваме според духовната си идентичност? Кришна казва, че тези, които са на извисено ниво, нямат влечение към материалните неща. Но онези, които все още са обусловени от тялото, трябва да контролират себе си. Основните наклонности на тялото са много прости и универсални за всички живи същества – като например поддържането на себе си и продължаването на рода. За да поддържа себе си всяко живо същество се храни, защитава се и си почива. За да продължат рода живите същества имат сексуални дейности. Всичко това е съвсем естествено на телесно ниво: ядене, спане, самозащита и продължаване на рода. Докато имаме материални тела малко или много трябва да се занимаваме с тези въпроси. И всяка религия дава съвети по отношение на това.

Разликата между обикновения човек и отдадения е, че преданият може да каже: „Не!”, когато желанието дойде. Понякога отдаденият също попада под влиянията и атаките на различни желания, касаещи тялото или ума, но той може да им каже: „Не!”. А какво е нашето „Не!” на желанията? То е едно голямо „Да!” на Кришна. Ако сме привлечени от духовното, от по-възвишените неща, незабавно привързаността ни към по-низшите неща ще намалее.

Нека сме достатъчно интелигентни да не попадаме под въздействието на желание или отвращение, понеже те са двете крайности на едно и също нещо. Когато сме неутрални, когато сме непривързани, независими, тогава нито мразим, нито сме привлечени. Да си привързан или непривързан е нещо много по-дълбоко. Докато сме зависими, нека контролираме телесните желания и функции. Всичко може да бъде овладяно и вложено в служене на Кришна. Ние използваме всичко за най-доброто служене – очите си, за да виждаме Кришна, ушите си, за да пием с тях нектар, слушайки кришна-катха (разговорите за Кришна).

На друго място в „Бхагавад Гита” (5.22) Кришна казва, че  мъдрият не се привързва към сетивните обекти, понеже щастието, извлечено от връзката на сетивата със сетивните обекти е твърде преходно. Така че не се удовлетворявайте от някакви мимолетни наслади. Вложете интелигентността си. Трябва да сте напълно, съвършено и постоянно щастливи.

„Шримад Бхагаватам” дава дефиницията за освобождение:: “Освобождение е да се доближиш до изначалната си природа.” Това е когато действаме в съответствие с духа, а не според тялото. Това е нашето освобождение и от него няма връщане назад. Пътят е еднопосочен – обратно у дома, обратно при Бога. Ако постъпваме съобразно своята духовна природа, ще действаме по блажен начин.

Преди си мислех, че дори материалният живот би могъл да се изживее добре, без кой знае колко мъка. Но ако се огледам и се взра в лицата на хората по улиците, ще се наложи да преосмисля мнението си. Виждам, че този живот е пълен с всевъзможни видове страдания – тази гледна точка не е песимистична, а просто реалистична. Все пак да се надяваме, че в крайна сметка има решение и то е духовният път. За да намерим отговорите на въпросите, които изгарят сърцата ни, мъдростта, себеконтролът и любящото служене могат да ни помогнат. Стигнем ли до това ниво – да действаме според духовната си природа – тогава ще пеем, ще танцуваме и ще мантруваме, защото това са изначалните занимания на душата.

Това е идеалът – да имаме една блажена духовна перспектива. Няма съмнение, че трябва да се потрудим за да я постигнем; трябва да платим цената, входната такса за Вриндаван, но си заслужава да я платим.

А как да избегнем лицемерието? Мога да дам съвсем практичен пример за това: ако искаме да потърсим духовната си идентичност, много е полезно да свършим нещо практично. Веднъж един от моите духовни братя имаше един вид осъзнаване. Въпросът бил от типа: какво да правя в живота си. Той копаел в градината на Кришна в Нанда Фалва* , а въпросът му бил дали да се ожени или да си остане брахмачари (неженен). И получил осъзнаването: “Защо да се правя на голям брахмачари като не съм?!” Спрял да копае и си рекъл, че ще се ожени.

Когато чух тази история, тя много ми хареса, понеже определено доказва: ако имате проблеми или съмнения и извършите служене за Кришна, ще получите отговор. Кришна винаги е тук. Той казва: “Аз съм най-добрият приятел на всекиго”, а на един приятел можеш да кажеш всичко, не съществуват табута. Ако не знаеш пътя към Кришна, можеш да споделиш с отдадените Му. Това е една духовна практика – да отвориш ума си. Кришна помага. Когато човешкият ум е вече безсилен, милостта идва на помощ.

Нека се стараем да постъпваме според духовната си природа: да действаме във вечността, да действаме в пълно знание и да действаме в блаженство Това е духовният живот. Кришна ни изпраща покана и накрая казва: “Скочи! Направи го! Аз съм тук!! Ще се погрижа за всичко. Имаш толкова много задължения, но просто ела при мен. Аз ще поема всички грижи.” Трябва да вярваме на думите на Кришна: “Аз съм най-добрият ти приятел.” Това не е теория, а практика. Постарайте се да подходите към Него като към приятел.

*Нанда Фалва – селце недалече от гр. Сегед, Унгария, в което има ваишнавски храм.

Кои са основните елементи на садхана (духовната практика)? Първият е мъдростта, вторият себеконтролът и третият любовта. Ако практикувате такава садхана, тогава практикувате истински. Във „Веданта Сутра” се споменава, че това са основните елементи на садхана.

Защо се започва от мъдростта? Най-напред трябва да учим; защото ако не знаем какво практикуваме, какъв ще бъде резултатът? Първо трябва да разберем какво правим. И не бива да се удовлетворяваме със знание; то трябва да бъде мъдрост. Знанието би могло да е нещо теоретично, но мъдростта е практична. Мъдростта е реализирано знание. Обикновено помъдряваме като остареем, но тогава е твърде късно. Много е практично да постъпваме мъдро от самото начало, понеже сме имали толкова много животи зад себе си, имали сме време да натрупаме мъдрост.

Сетне идва елементът на себеконтрола. Това не е някакво изкуствено отрицание на телесното ни, практическо ниво – но е заемане на сетивата в служене на Всевишния. Това е едно определение за бхакти: “да се въвлекат сетивата в служене на Господаря на сетивата” [1]. С други думи, да се контролира материалното ниво и да се развива духовното. Себеконтрол означава да овладеем трите нива на нашето съществуване: делата, думите и мислите. „Бхагавад Гита” съветва в последните си глави как да се контролират тези три сфери: чрез следване на ахимса (ненасилие); брахмачаря (целомъдрие);, отдаване на почит на по-възрастните и по-старшите – на брамините, на духовния учител, на Господ, а също и на родителите; чистота – това е контролът над тялото.

Следващото е как да контролираме речта. Имаме много лош другар – подтикът да говорим – и в повечето случаи говорим глупости. Но словото има много важна функция; то ни е дадено от Бога, значи след като съществува, би трябвало да има и добро приложение. Ако можем да овладеем импулса си да говорим, ще се сдобием с повече енергия. Ако говорим нека се изразяваме внимателно, без да засягаме никого, винаги в съответствие с истината и често цитирайки Ведите.

Най-накрая трябва да контролираме ума и мислите си. Нужна е чистота на сърцето, чистота на мислите, простота. Нека винаги се стремим да се свързваме с най-висшите идеали.

Кое е най-трудно да се овладее – постъпките, думите или мислите? Мислите, защото да се контролират действията е доста лесно, да се контролира речта е по-трудно, но истински трудно е да се овладеят умът и мислите. Себеконтролът и личното израстване трябва да са съсредоточени на тези три нива. Как да постигнем това? Можем да го постигнем включвайки всичко, което притежаваме, в служене – с тялото си можем да служим на Кришна на практика, със словата си също можем да служим на Него и Неговата цел, а мислите си можем да насочим към лотосовите Му нозе.

Такъв вид практика е много благотворна. И тя не е психологически трик, а начин да достигнем до по-висше ниво на своята идентичност. Себеконтролът трябва да съсредоточим върху себе си. Не го насочвайте към другите. Постарайте се да давате добър пример. Онова, което трябва да насочите към другите е третият елемент на нашата садхана, а именно обичта, любовта. Любящото настроение, изпълненото с обич служене, служенето към човечеството, към някой приятел или новодошъл, трябва да се основават на любов.

Ако си овладял себе си, ти не си вече просто учен, мъдър човек, а ставаш бхакта, понеже “дори мъдрият човек постъпва според материалната природа”,  но преданият се стреми да действа според духовната природа. Първият е под влияние на материалната енергия, а преданият е подвластен на божествената енергия.

[1] “хришикена хришикеша севанам” – по стих от „Нарада Панчаратра”, цитиран в „Бхакти Расамрита Синдху” (1.1.12) и „Шри Чайтаня Чаритамрита” (Мадхя 19.170)