Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Знаете, през различните епохи хората са имали различни емблематични болести. Както в средните векове е имало зарази като чумата. 

Коментар: Тя е дошла от Изток. 

Свами Тиртха: Аз мисля, че е дошла от ада. По-късно, да речем през 19 век, емблематичната болест е била туберкулозата. Защото хората са били толкова изпълнени с желания, искали са по-добър живот, искали са да имат повече преживявания. Но не са могли да ги имат, затова просто са губели живота си, губели са тялото си, тялото им е изтлявало. След това идва 20 век. Кое е емблематичната болест на 20 век? 

Коментар: Ракът. 

Свами Тиртха: Ракът. Казват, че това е болест на невъзможността да обичаш, да не можеш да изразиш емоционалните си чувства. Да не можеш да отвръщаш. Менталното състояние на епохата се отразява и в специфичните болести.

В края на 20 и началото на 21 век се появи друга емблематична болест. Първо беше сексуалната революция – това беше действието. А след това дойде и последствието на това действие, а именно СПИН. Когато той се появи, хората се стреснаха и много се изплашиха. И някои религиозни групи казаха, че това е наказание за престъпването на природните закони. 

Не знам каква ще е следващата болест в предстоящите години. Но мисля, че вече имаме достатъчно от различните ограничения и различните символични болести. Ако изследваме състоянието на съзнанието на хората в дадените епохи и след това разсъдим какви са различните символични болести, можем да проследим връзката между двете.

Но дори и да намерите лек за една болест, друга ще се появи. Защото болестта е принцип. И встрани от тези толкова символични и плашещи болести, нека вземем една съвсем обикновена лека болест, която често ни спохожда. Знаете какво е усещането да сте настинали, нали? Не става въпрос за някакъв тежък случай, а за обикновена настинка. Какво е символичното ѝ значение? Това е плач за внимание. „Вижте ме, в такова жалко състояние съм. Обърнете ми малко внимание.“ Така че болестта е вик за помощ. Затова, ако настинете, някои хора ви лекуват с думите: „Ние още те обичаме. Ето, обръщаме ти внимание. Не се тревожи.” 

Така от този толкова простичък, толкова глупав пример разбираме, че и причината, и лечението на дадена болест са различни от това, което очакваме. Основният принцип е, че ако не цениш това, което имаш, ще го изгубиш. Ако не ценим това относително здраве, което имаме, ще го изгубим. Ако не цените приятелите си, ще ги изгубите. Ако не цените партньорите си, ще ги изгубите. Ако не цените духовния си шанс, ще го изгубите. Затова по-добре да приемем много смирена позиция и да ценим каквото имаме. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 вечер, София)

Днес ще вземем още един горчив хап. Говорихме за различните елементи на знанието или мъдростта, и този дълъг списък започваше със смирението и завършваше с философското търсене на Абсолютната Истина. А междувременно се казваше, че да се наблюдават и осъзнават проблемите на раждането, болестите, старостта и смъртта е също част от мъдростта.

Мога да кажа, че трябва да сме реалисти и в същото време изключителни идеалисти. Най-общо казано, хората на Изток се отнасят много песимистично по отношение на материалното разбиране за живота, тъй като знаят, че животът е страдание; при все това те се усмихват. Тук на Запад ние казваме, че животът е радост, а плачем с горчиви сълзи. Нещо не е наред в това уравнение. Считаме хората на Изток за големи песимисти, а пък те въпреки всичко се усмихват. А самите ние искаме да сме оптимисти, но въпреки това плачем. Обаче мога да ви кажа, че на Изток хората са много оптимистични по отношение на духовната перспектива на живота, вечния живот. И може би това е тайната на тяхното блаженство. Така че ето нещо, което можем да научим. 

Затова днес трябва да поговорим за един елемент от този списък – болестите. Тук има ли някой без болести? Или някой, който да не знае какво е това? Всички сме се сблъсквали с този проблем в живота. Говорихме за влизането в материалното съществуване – раждането. Обикновено човек се ражда с плач. Обикновено докато живее се оплаква. И обикновено си тръгва неудовлетворен. Трябва да променим този негативен цикъл. 

Болестите са основен проблем в материалното съществуване. Макар да идваме като невинни деца и да си мислим, че животът е хубав, много скоро се сблъскваме с детските болести. Треска, повръщане, не ти е добре – множество различни симптоми. Не знаеш какво става, просто не се чувстваш добре, не е както е нормално. Майка ти е тази, която е по-разтревожена от теб, защото майките знаят какво става. И така, макар да не сме очаквали, че ще се разболеем, трябва да приемем тази реалност. Но като младежи и девойки не обръщате кой знае колко внимание на това, понеже все още смятате, че животът е хубав. Ала много скоро идва възрастта, в която като срещнете стар приятел, обичайната тема е каква болест сте имали и как сте оцелели. И тогава започва едно много недоловимо съревнование. „Аз бях болен от еди какво си.” „Не, аз пък боледувах от еди какво си.” Сякаш се наслаждаваме на болежките си. Наслаждаваме се да разговаряме за нашите ограничения. На млади години не, но по-нататък това си е тема. И все повече и повече признаваме тази реалност – че сме ограничени в здравословното си състояние. 

За щастие знаем, че не сме тялото. Интелигентният човек ще се стреми да намери решение за проблемите в живота. Пък нали сме духовни хора, нашето решение за проблемите и болестите не са хапчетата, а медитацията. И така, започвате решително да медитирате с напълно фокусирано внимание. Никакви притеснения не идват от тялото и ума. И тогава ненадейно се обажда малък зъбобол. Едно два-сантиметрово зъбче – а цялата медитация е съсипана. Решителната ви посветеност на духовното ви лекарство е просто разбита на пух и прах. А какво да говорим за някоя сериозна болест?! Натъкнем ли се на такъв сигнал сме уплашени. И незабавно телесното ни съзнание се вдига високо, заради отъждествяването ни с тялото и ума. 

Човешкото съществуване е много крехко. Здравето е много деликатен баланс. Можем да кажем, че като цяло здравето е състояние, в което още не знаете потенциалните си болести. Можем да го наречем мечта, а не реално състояние. „Здрав съм, чувствам се добре.” Разбира се, ако промените начина си на живот, ако не губите нравствения си компас, можете да поддържате здравето си в малко по-добро състояние от обичайното. Но на практика не можем тотално да избегнем болестите. Понеже те са част от опитността, която трябва да преживеем в материалното битие. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Лилаватар: Въпросът ми е свързан с цитата от Шридхара Махарадж, че „Не бива да сме смирени с глупците, а със светците.” Как можем да разпознаем кой е глупец и кой светец?

Свами Тиртха: О, много хубав въпрос. Вашето мнение какво е? 

Хари Лила: По темите, за които разговарят. 

Кришна Шакти: За мен е лесно да съм смирена пред светите хора, но пред другите ми е трудно. Разпознавам ги по тяхното поведение и пример.

Свами Тиртха: О, лесно е човек да се държи като светец. Но това е, което се вижда отвън. 

Санатана: „По делата им ще ги познаете.“

Хари Лила: Светите хора обикновено идват да дадат нещо, а другите искат да вземат нещо.

Коментар: Аз ги разпознавам по личното усещане: дали се чувствам добре и въодушевен с този човек, или се чувствам зле и като че съм изгубил нещо.

Манджари: Моето наблюдение е, че тези, които не са искрени, рано или късно започват да критикуват някакви ситуации или хора. А тези, които са удовлетворени със ситуациите и нямат проблеми с хората, за мен е по-лесно да ги приема за духовни авторитети. 

Коментар: Аз не мога да ги разпознавам, но съм чела, че има свети хора, които са с много ексцентрично и странно поведение. И за мен е важно бързо да ги разпозная. А не знам как, защото нямам духовно виждане, пък мога да оскърбя някого по този начин.

Свами Тиртха: Много добре. 

Коментар: Има много хора, които са сияйни и привлекателни, обаче не са духовни. И лично съм преживявала колко е опасно да се доближаваш до такива хора. 

Свами Тиртха: Към истинските или към фалшивите? 

Коментар: И двете. Има много магьосници с големи привличащи сили. Как да ги разпознаем? 

Свами Тиртха: Благодаря ви за всички тези мнения, считам ги за много важни. Веднъж имаше разговор между преданите: „Как така този човек е такъв!?” Тогава някой каза: „Ами защото има харизма.” Тогава друг по-умен отвърна: „Харизма, харизма – всеки измамник може да има харизма”. Колко хора сме виждали с голяма харизма и много низък нрав?! Така че това не е квалификация. Това е двуличие, карнавална маска. 

Но позволете да ви припомня онази красива беседа с Шрила Шридхара Махарадж, в която той пита преданите: „Как можеш да разпознаеш дали някой е интелигентен или не?” Какъв бил отговорът? „Ако ти самият си интелигентен, незабавно ще разбереш кой е интелигентен или не е.” Нали? Така че ако вие имате свети качества, ще разпознавате светите качества и у другите. Ако имате качествата на глупци, на мига ще се озовете в компанията на глупаци. Това ще е домашен уют за вас. Затова е нужно, отчаяно е нужно да усъвършенстваме светите си качества. Тогава веднага ще разбираме кое е благоприятно и кое неблагоприятно. 

И всички тези различни методи, които споменахте, са приложими – че се разбира по действията им, че се разбира по собственото ви усещане, разбира се! Ако не искате да сте кали-чела, ученици на Кали Юга, значи трябва да се квалифицирате.

Казва се, освен това, че ако срещнете фалшив човек, фалшив светец, така да се каже – такъв всъщност не съществува, но в случай, че срещнете – тогава трябва да внимавате, понеже това означава, че има и истински. Така че дори фалшивият човек дава сигнал за оригинала. Трябва да търсим оригинала. Бъдете много решителни в своето търсене. 

За щастие, нашият Бог е милостив. Той не е справедлив, не е Богът на справедливостта. Защото според справедливостта, можем да очакваме каквото заслужаваме. Всеки получава каквото заслужава – според справедливостта. Ала за щастие Кришна е милостив. Той не ни дава каквото заслужаваме, а ни дава малко по-добро. Малко по-добро.

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Баладев: Гурудев, аз чувствам, че по пътя на осъзнаването на най-висшата цел на живота има много спънки – една от тях е нашата склонност да критикуваме всички и целия свят. И да си мислим, че знаем нещата по-добре, че знаем всичко. По този начин просто подхранваме фалшивото си его, развиваме гордост и т.н. Въпросът ми е как на практика да се борим с тази тенденция и да я преодолеем?

Свами Тиртха: Съгласен съм, че ако влагаме вниманието си в дадена грешка я подхранваме. Хората имат две основни наклонности: едната е вътрешният вълк, а другата – вътрешното агне – ако храним едното, другото не получава своята дажба. Така че по-добре да не се борим срещу фалшивото си его, понеже и по този начин можем да го подсилим. Защото ако има битка, ще има и ответен удар. По-добре да развиваме добрите си страни. Най-добрият начин да се избавим от анартхите – нежеланите и ненужни черти на характера ни – е позитивното култивиране. Анартха-нивритти, потушаването на лошите характеристики, може да се постигне с по-голям успех чрез артха-правритти, култивиране на стойностните страни. 

Но един практически съвет е служенето. Веднъж срещнах един гуруджи в Индия, беше млад човек. Той каза: „Мога да променя всеки човек за две седмици. Дори да дойде с най-голямото фалшиво его, за две седмици ще го пречупя.” Отвърнах: „О, това е много интересно. Какъв е Вашият метод? Как го постигате?” А той рече: „Ние всеки ден раздаваме храна на бедните. А онези великите, с дебелото его – те трябва да сервират.” Така че такова смирено служене помага много – като практичен съвет. А теоретично мога да кажа, че е по-добре да култивираме позитивните ценности в духовния си живот. Защото тогава не остава внимание за негативната страна. Тогава тези лоши навици и ограничени концепции са като нежелани гости. А как постъпвате с нежеланите гости? 

Кришна Прия: Не ги храним, не им даваме нищо.

Свами Тиртха: И не им обръщате внимание. Тогава много скоро те ще напуснат дома ви. Така че не им обръщайте внимание и не ги хранете. Тези посетители – фалшивото его, гордостта, всички грешки, всички недостатъци, които може да имаме – те са като нежелани гости. Ние не ги искаме, не желаем компанията им, но те въпреки това са тук. По-добре да не им обръщаме внимание и да не ги храним, и те малко по малко ще си заминат. 

Относно критицизма – това е деликатен и сложен въпрос. Защото да се казва истината е необходимо. „Аз казвам истината. Казвам, което е истина. Казвам истинното слово.“ Това критикуване ли е?  Така че въпросът е деликатен. При все това, ако имам критично мнение спрямо нещо, има две възможности. Едната е критицизмът ми да е неоснователен, нереален. Човекът не е в грешка, това е просто мое мнение. Другата възможност е да е вярно – човекът наистина да греши. Но и в двата случая трябва да се стремим да избягваме критицизма. Понеже ако е неоснователен, значи е заблуда, илюзия. Пък ние трябва да избягваме илюзията, щом искаме да се доближим до истината. А във втория случай, ако критицизмът ви е правилен и грешка наистина има, тогава трябва да видите дали можете да промените тази грешка. Ако не можете, недейте да я споменавате. Защото заради всеядната способност на ума, тази истинска грешка вече няма да е отвън, а ще е вътре във вас. А именно това трябва да избягваме. 

Но е доста трудно да се поддържа нужният баланс между това да оставаш верен на истината и просто да не критикуваш другите. Шрила Прабхупада е казал, че „да наречеш крадеца крадец – в това няма нищо грешно.“ То не е критика, а реалност. 

Обаче дали вниманието ни трябва да се фокусира върху грешките на другите или не, е голям въпрос. Това зависи от напредъка ни по духовния път. Защото начинаещият ще вижда множество грешки навън и никакви грешки вътре в себе си. Той казва: „Всички грешат, само аз знам истината”. Ако сте на по-напреднало ниво, и особено ако сте развили очите на състраданието, тогава ще проявявате голямо разбиране към ограниченията на другите, а критицизма си ще сте способни да прилагате спрямо собствените си недостатъци и грешки. Докато онези, които са на най-високото ниво на духовно постижение, не виждат никакви грешки никъде. Много е трудно да се общува с такива люде. Ако отидете при такъв светец и го попитате: „Би ли ми казал къде греша?“  „О, не, не, всичко е прекрасно у теб.” Не казвам бързо да скочите до нивото на уттама-адхикари – най-възвишения предан, който не вижда нищо сгрешено и за когото всичко е духовно. Обаче определено трябва да избягвате елементарното, долно ниво на каништха-адхикари. 

И когато става дума за критика, ако самите ние получим дадена критична забележка, трябва да обърнем внимание. Ако един човек ви казва: „Ти си в грешка”, можете да пропуснете мнението му: „Това е просто едно мнение“. Ако сто човека ви кажат: „Абе чакай малко, това, дето го вършиш, не е много хубаво”, тогава не можете да пренебрегнете забележката, особено ако селото, в което живеете, е от сто човека. Тогава се налага да се вслушате – това е количественият критицизъм.

Но какво, ако всички ви казват: „О, Прабху, толкова си велик, толкова си прекрасен”, а само един човек ви рече: „Виж, това не е хубаво”, обаче той е духовният ви учител? Тогава отново трябва да се вслушате – това е качественият критицизъм. Количественият критицизъм е когато много хора го казват и се налага да обърнете внимание. Но дори и всички да са доволни от вас, пък само един човек ви казва нещо, обаче той е духовният авторитет в живота ви – обърнете внимание! Защото качеството на неговото мнение, на неговата визия е различно. Така че критицизмът зависи от качеството на виждането.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

След това в списъка какво е знание[1] идва неизменна и чиста преданост към Мен. Колко красиво! Най-сетне нещо духовно, нали? Не как да премахнеш фалшивия си егоизъм, как да не зависиш от външните неща – а „неизменна и чиста преданост към Мен“. Ако обичаш някого, не можеш да се откажеш от това. Не се налага да се принуждаваш да мислиш за своя любим; то става естествено. Обратното, няма измъкване – през цялото време мислиш за него или нея. Така и ако обичаш Бога, ако имаш тази жива и любяща връзка с Него, по естествен начин ще си привлечен. Тази връзка би следвало да е нерушима.
Стремеж да се живее на уединено място. Това звучи плашещо. Хората обикновено са социални същества. Уединено място – о, това не е за мен. Но просто се огледайте наоколо: колко хора живеят в семействата си, а при все това преживяват много самотно. Не уединено, ала много самотно. Затова разберете разликата. Хем сте социални същества, хем се чувствате самотни – значи нещо не е наред. Хем живеете в общество, хем сте сами – нещо е сбъркано. А йоги живее на уединено място, пък винаги усеща, че има компания и никога не се чувства самотен – значи в това има нещо хубаво. И каква е целта на усамотения живот? Да останеш лице в лице със себе си. Ако социалното обкръжение, в което се намирате, не подпомага тази цел – да се изправите пред себе си – тогава опитайте се да си намерите време за уединение. Понеже е нужно да постигнем интензивен себеанализ.
Следващата стъпка е непривързаност към общата маса от хора. Но не по отхвърлящ начин! Не бива да изключваме човека, хората, а да се отграничим от лошите практики на общата маса от хора. Тук съществува опасността да започнете да се чувствате много специални, понеже сте различни от останалите. Но трябва да избягваме този капан, това псевдо-духовно чувство – че сме по-добри от другите. По-добре да не споделяме негативните практики или ограничения начин на мислене на хората, но да сме много готови да споделяме духовната опитност, която сме добили. А също и да споделяме бремето, което те имат.
Следва: приемане на значимостта на себереализацията. Това трябва да е като пътеводен принцип за нас. Защото, както говорихме преди, каквото и да насъберете в материален смисъл, ще го изгубите. Затова не бива в края на живота си да оставате с празни ръце. Сърцето ви трябва да е пълно със съкровища. И ако осъзнаваме колко важна е себереализацията, тогава можем да започнем да събираме своите съкровища.
И накрая, философско търсене на абсолютната истина – мисля, че това е съвсем ясно. „Всичко това Аз заявявам, че е знание”, казва Кришна. Така че ако искате да сте умни хора, стремете се да практикувате тези елементи. Ако направите равносметка на живота си, не знам какво ще излезе: колко непривързаност, колко ненасилие, колко смирение и т.н. имате? Но не се притеснявайте. Всяко дълго пътуване започва с първата стъпка. Така имаме надеждата, че ако започнем смирено този процес на изследване, ще разберем важността на себереализацията и накрая ще открием окончателната истина.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 13.8-12

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Отричане от обектите на сетивното наслаждение е следващото в списъка какво е знание – което звучи доста обидно в едно консуматорско общество. Това е директен удар срещу принципите му. Но ако започнете да се изолирате от ненужните неща, които ви затрупват, тогава можете да започнете един по-добър и по-смислен живот. Защото ако притежавате единствено неща, които тъй или инак ще изгубите, тогава що за съкровища сте насъбрали? Ако ръцете ви са пълни с боклуци, как ще вземете скъпоценните камъни? 

Отсъствие на фалшиво его. Понякога се гордеем с нашето знание, въпреки че се стремим към духовно знание, нали? Така че тези фалшиви концепции си остават с нас толкова дълго време! Но кое е смъртта на фалшивия егоизъм? Това е раждането на истинското его, на вашия истински аз. Така че не става въпрос просто за убиването на нещо, но и за раждането на нещо друго. Стремете се да откриете нещо по-добро от фалшивите си отъждествявания. 

След това идва осъзнаването, че раждането, смъртта, старостта и болестите са несгоди. Това е, за което говорим на вечерните лекции.

Непривързаност е следващото. Веднъж Гурудев пътувал с влак от Делхи за Вриндаван. Станало така, че заспал в купето, а когато се събудил, видял, че единият от двата му куфара липсвал. Случват се такива неща. Той просто казал: „А, Радхика го е взела”. Веднага хората наоколо започнали да го гледат с много особени очи. И след това се заслушали в неговата духовна беседа. Защото обикновено ние сме привързани към багажа си. Носим тежкия си товар в много, много куфари. Обаче „Най-сетне някой отне част от моя багаж!“ Бъдете непривързани. Понеже обикновено това, към което сме привързани, са нашите ограничения. Казвате „Не мога!“, но какво ще отвърне учителят ви? „Напротив, можеш!“.

Кое е следващото? Свобода от заплитане с деца, съпруга, дом и т.н. Мисля, че поговорихме малко за това. То не е нещо обидно, то е реалността. Налага се да посвещаваме толкова много време и внимание на тези неща. Обаче недейте да губите смисъла, недейте да губите окончателната цел. Тогава домът ви няма да е примка, а гнездо. Разликата е огромна. 

Уравновесеност в приятни и неприятни ситуации. Такъв е стилът на йогите. Ако ни се случи нещо приятно, ние сме щастливи; ако ни сполети нещо неприятно, не сме щастливи – това не е стилът на йогите. Йога означава равновесие, стабилно състояние на ума. То не зависи от външните условия. Лесно е да се каже, трудно е да се осъществи. Но колкото повече събираме съкровищата си отвътре, толкова по-малко зависим от външните обекти на сетивно наслаждение. И така, не се радвайте прекалено ако нещо е добре и не се депресирайте, когато нещата не стават така, както сте очаквали. Имаше една година, беше най-добрата година в живота ми. Каквото и да започнехме, беше изключително успешно. Всичко се разрастваше, всичко се случваше. Имах усещането: „Леле, колко е хубаво!“ Чувствах се толкова добре. Защото обикновено се чувстваме добре, когато нещата се случват според плановете ни, нали? Обаче веднага се постарах да овладея тези чувства, казвайки си, че каквото хубаво и приятно да се случва, то е дар от Кришна. И също се стремях да си напомням, че сега е приятно и съм щастлив; ала трябва да съм също толкова щастлив и ако дойде трудна година. Защото това означава равновесие – и това е добро, и другото също е добро, няма проблем. И тогава тя дойде. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

След това в списъка какво е знание следва простота. Колко красиво! Колко много сме преусложнили живота си – не е ли така? Замотали сме се в лабиринт, влезли сме с усмивка и сме се изгубили. Направили сме живота си изключително сложен. Но най-висшите неща са простички и лесни. Не можем да уловим Бога с някакви сложни философии. Това е невъзможно! Но с чиста любов можете да се доближите до Него съвсем лесно. Точно както е казано в „Брахма Самхита“: ведешу дурлабхам – посредством Ведите, които са книгите на знанието, е невъзможно Той да бъде постигнат. Адурлабхам атма-бхактау. Адурлабхам значи, че не е трудно да се постигне, чрез атма-бхактау, себепосветеност. С това е много лесно. Представете си, че някой иска да се сприятели с вас и идва с някакви много сложни теории, декламирайки тези усукани философии часове наред. Ще кажете: „Остави ме на мира”. Обаче ако някой дойде със сладкиши посред нощ, тогава ще речете: „О, колко хубаво, че дойде, толкова се радвам!” Така че като говорим за интелигентност, нека бъдем умни. Не се опитвайте да привлечете Бога с някакви сухи и скучни теории. По-добре Му донесете нещо хубаво и Той веднага ще ви обърне внимание. Ако Го повикате, Той ще се обърне. 

Така че на практика простотата се равнява на духовност. Защото в простотата няма двуличие. Ако си простосърдечен, разкриваш себе си. 

После следва горчивият хап: обръщане към автентичен духовен учител. В началото това звучи много обещаващо. Но знаете, да се общува със садху е малко опасно. Всички харесваме огъня, той ни дава топлина. Но ако се приближиш твърде много до огъня се опарваш мъничко. И кое е това, което изгаря? Изгарят единствено фалшивите ни разбирания.

Във всички различни учения, дори и спадащи към други школи, всички оценяват и разбират, че учителят и служенето към учителя са нещо много важно. Но тук е споменато едно качество – автентичен учител. Защото този материален свят се състои от два типа хора – измамници и измамени. Вие към коя група спадате? 

Кришна Прия: Не бива да спадаме към нито едната. 

Свами Тиртха: Да, съгласен съм, но понякога се случва. Защото тази епоха се нарича Кали Юга, нали? И какви ученици има в Кали Юга? Има кали-чела, ученици на епохата Кали. А тези, които искат да бъдат лъгани, се нуждаят от учители. Търсенето определя пазара. Така че кали-чела са практикуващите в тази епоха; ние не бива да бъдем кали-чела. По-добре да станем ученици на божествената абсолютна истина и любов. Затова да се радваме на напътствията на духовен авторитет е много добре. 

След това идва чистота – и не става въпрос само за физическа чистота на тялото, нито само за ментална чистота на ума, но това трябва да бъде и духовна чистота на сърцето. Обаче можем да започнем с пречистването на тялото.

След това устойчивост. През цялото време трябва да сме готови, защото не знаем кога ще дойде моментът. Затова трябва да сме готови с голяма решителност и с внимание да скочим във всеки един момент. Има много красива история за тази готовност от пустинните отци в ранното християнство. Веднъж старшите отци възроптали пред водача на обителта. Те рекли: „Ти си пристрастен, имаш си любимец сред младите послушници – не бива така.” Той отвърнал: „Така е, скъпи братя, приемам вашите укори. Но елате да се поразходим наоколо.” И така, те потропвали на вратата на различните послушници: „Има да се свърши едно служене, можеш ли да дойдеш?” „Да, идвам след малко”. Добре, отишли на следващата врата, пак потропали: „Можеш ли да дойдеш да свършиш едно служене?” „О, сега се моля. След малко ще дойда”. Накрая стигнали до вратата на въпросния младеж и потропали: „Би ли дошъл да свършиш едно служене?” и още преди да са довършили изречението, той изскочил от килията, готов за служенето, и те го изпратили да го направи. Той бил най-добрият писар в манастира, с много хубав краснопис. Именно това вършел, когато го повикали. Щом тръгнал, те влезли в килията и що да видят? Той дори не бил завършил буквата „о“, която изписвал; щом чул, че има нещо да се свърши, незабавно скочил. Тогава отците признали на игумена: „Е, добре, приемаме твоето предпочитание.” Това е устойчивост – да си винаги готов за служене.

Следващото е себеконтрол – не сетивата ни да ни надмогват, а ние да можем да контролираме сетивата си. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 сутрин, София)

Днес сутринта, понеже сме в малък и близък вътрешен кръг, не искам да говоря за житейските трудности, бездруго получаваме уроци по тази тема ежедневно. Несъмнено довечера ще се върнем към втората трудност в живота – болестите. Но преди това бих искал да се върнем на определението за знание, което обсъждахме, дадено в стихове 8-12 от Тринадесета Глава на „Гита“, „Природата, наслаждаващият се и съзнанието“. Мисля, че всичко това са много важни теми: какво представлява материалната природа около нас; кой е наслаждаващият се на цялата тази система; и накрая, какво е съзнанието? В хода на тази дискусия, която е малко суховата, получаваме това знание – кое беше началото на мъдростта? Смирението. А кое беше в края на този списък? Философското търсене на абсолютната истина. 

Но нека разгледаме отново тези елементи. Първият е смирението. Какво е истинско смирение? Смирението не е чувството на унижение, тъй като унижението е деструктивно, докато смирението е конструктивно чувство. Ако видим нещо велико, нещо по-значимо от нас, по естествен начин ставаме смирени. Ако видим божественото великолепие, ще станем много смирени. Точно както в случая с Арджуна. Веднъж той казал на Кришна: „Знаеш ли, много е хубаво усещането да си най-добрият стрелец с лък на света!“ Обаче когато видял вселенската форма на Кришна, той рекъл: „Малко съм объркан сега. Май сбърках преди. Не знаех кой си”. Така че понякога не осъзнаваме истинската позиция – и на себе си, и на другите. И заради това може да допуснем грешки. Но ако заемем смирена позиция, няма как да сгрешим.

Разбира се, Шрила Шридхара Махарадж винаги казва: недей да се правиш на смирен пред глупака. Смирението трябва да се прилага спрямо светците. Със светия човек можеш да си истински смирен, понеже той няма да злоупотреби с това. Освен това, смирението ни помага да придобием знание, както се споменава тук. Ако заявяваш, че знаеш всичко, кой може да те учи? Щом казваш „Знам си, знам си!“ – действай, покажи се, разкрий способностите си! Но ако кажеш: „В нужда съм! Много смирено моля да ме просветлиш с духовното знание”, тогава това ще се случи. 

Следва липса на гордост. Наскоро някой питаше какви са признаците на гордостта. Знаете ли, ние имаме тази странна наклонност да можем да се гордеем с всичко. Ако имаш нещо поне е разбираемо; обаче човек може да се гордее и че няма нищо. Имаме това толкова глупаво поведение, тази тенденция да сме горди с всичко, което имаме или което нямаме. И не е никак лесно да се избавим от тази гордост. Има лек, разбира се. Ако смирено служим на другите, това е най-добрият начин да се спасим от фалшивата гордост.

Кое е следващото? Ненасилие. След две хиляди години западната психология достигна до идеята за „ненасилствената комуникация“. А тук това се споменава в самото начало на списъка. Ненасилието е като вечна наука, която можем да прилагаме във всички сфери на живота. Мисля, че е съвсем нормално да не избиваме ближните си, хората. Но не мисля, че разликата между канибала и вегетарианеца е просто въпрос на вкус. Така че има още какво да се полира в ненасилието. Също така и в останалите сфери на живота; не става въпрос само за физическото насилие, но особено по отношение на духовните практикуващи, духовното насилие е много важно нещо, което да се избягва. Колко често се случва да се намесвате в живота или в мисленето на другите по много груб начин? 

Веднъж Гурудев беше на екскурзия с няколко бхакти и стана така, че един от тях неволно настъпи буболечка. Той много съжали и показа на Гурудев: „Виж каква грешка направих!” Тогава Гурудев каза: „Това е, което не можем да избегнем. Виждате ли, насилие винаги има, някои негови страни не можем да избегнем. Обаче това, което можем да избегнем, нека се стараем да го правим.” За което не можем, нека изразим съжалението си. Не мога да го нарека изкупление, защото как можем да поправим грешка, която е необратима? 

Но дори и спрямо тези ограничения трябва да прилагаме следващия принцип, който е търпение. Понякога се налага да изтърпяваме ограниченията, през които сме принудени да преминаваме. Което можем да променим – да го променим. Което не можем – трябва да го изтърпим. Но в много случаи вие сте слаби в своята вяра. И казвате: „не мога”. Тогава какво ще отвърне духовният ви учител? 

Отговор: „Да, можеш!“

Свами Тиртха: Разбира се! Затова недейте да питате садху. Ако не искате да бъдете извадени от зоната си на комфорт, недейте да питате садху. Иначе ще трябва да изтърпите думите му. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

Какъв е успехът на семейния човек? Успехът на едно семейство, разбира се, е духовното израстване. Но плодът на връзката между съпруг и съпруга е детето. За да постигнете този плод, е нужно да прегърнете жена си. Обаче не забравяйте да прегърнете и женския принцип. Не само жена ви, но и принципът е това, което донася плода. Виждате ли дълбочината на всичко това? То не е физическа връзка, това е духовен план, духовно служене. 

Същото е и с аскетите – и за тях плодовете ще дойдат от женския принцип. Те трябва да прегърнат женския принцип, но не бива да прегръщат жена. Понеже така става добре; иначе не. 

Но да застанем лице в лице с бруталните житейски истини: веднъж имахме среща, беше по-скоро приятелски разговор. Лекари, журналисти, писатели – хора от различни професии, на практика представящи един доста добър стандарт, добър разрез на унгарското общество. И никой, нито един от тях не живееше в хармонични семейни отношения. В това число и аз – но аз имам разрешително. За мен това беше много шокиращо – най-добрата извадка от нашето общество, а всички бяха разбити на парчета. Това е много зле! Затова е нужно да работим за по-високи постижения. Дали сте семейни или не, нека работим за успеха на такива институции като брака – както и на отречението, което също е институция. 

Крипадхам: Като спомена тази история за унгарските ти приятели, изглежда орденът на отречението по някакъв начин е в хармония с този женски принцип.

Свами Тиртха: Да се надяваме.

Крипадхам: Би ли дал моля някои препоръки на семейните как да постигнем тази хармония с женския принцип? 

Свами Тиртха: О, нарича се санняс.

Коментар: Няма жена, няма проблем.

Свами Тиртха: Това не е просто шега. Темата е забавна, разбира се, всеки има какво да каже. Но бих искал да поставя един акцент – достойнство. Ако си достоен човек, ще имаш достойно поведение, а следователно ще имаш и достойни взаимоотношения – с приятели, семейство, каквото и да е. Качеството извиква качество. Така че ако искаш да живееш с богиня у дома си – или да кажем, полубогиня – тогава самият ти трябва да станеш полубог. И тогава ще можеш да срещнеш полубогинята – иначе не. Ако ти самият не се квалифицираш, как очакваш другите около теб да се квалифицират? Затова мисля, че първото е да повишаваме собствените си стандарти. Казва се, че от една определена граница нататък не преминаваме определена граница. Някои постъпки, реакции и поведения просто не съществуват. Така че това е нашата задача – да извисяваме собствените си стандарти.

И другото е мъдрост. Мъдрост. Понеже се казва, че ако си прекалено сладичък, хората лесно ще те сдъвчат. Но пък ако си прекалено горчив, лесно ще те изплюят. Затова трябва да им даваме горчиво-сладък вкус. Отново се усмихвате, но е вярно. Недей да бъдеш евтин човек. Важи и другото: недей да бъдеш евтино момиче. Това е стъпка първа. 

И всъщност това е философия. Знаете, всички индийски снаксове са прекалено силно подправени. Ако прочетете на някоя индийска закуска „малко люто“, не вярвайте. Но има един специален снакс, нарича се „Кутамитта“. А кутамитта съответства на нашата философия. Кутамитта всъщност е смесица от всякакви вкусове – малко горчиво, малко сладко, малко такова, малко онакова. Това е споменато в „Чайтаня Чаритамрита“, кутамитта – включени са всички различни вкусове на божествената любов. 

Не че пропагандирам тези индийски снаксове, не. Говоря за философия от най-висш порядък. В ежедневните си дейности също долавяме и обменяме толкова много различни отношения. Понякога си много мил, друг път си ядосан и т.н. Цялата смесица я има. И ако очакваш партньорката ти да приеме твоя микс, ти също трябва да приемеш нейния микс. Затова мъдростта в един друг смисъл означава да се отнасяш правилно, да даваш нужното уважение. Понякога спазваш правилната дистанция, друг път прескачаш пропастта. 

Достойнство и мъдрост – мисля, че това помага да се повишат стандартите във всички човешки взаимоотношения. И ако запомните това кутамитта, в което участват всички различни вкусове, мисля ще разберете, че това е животът. Ако купуваме на този пазар само материалния снакс, горчивият вкус ще преобладава. Но ако купуваме и духовното, можем да имаме кутамитта – всички различни вкусове по хармоничен начин.

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Гурудев, споменахте, че двамата родители трябва да гледат на зачатието като един вид служене. Бихте ли казали моля повече за това? 

Свами Тиртха: Тук има ли някой, който има задължения към банка? В днешно време всички имат задължения, нали? Наскоро разговаряхме с Ишвара. Един бхакта каза: „О, имам еди колко си дълг“. Друг каза: ‘“Моят пък е еди колко си“. Тогава Ишвара рече: „Аз съм просяк, нямам нищо, но изглежда съм в много по-добра позиция от тях. Аз съм на нула, обаче те са на минус”. Така че понякога да си на нулата е много добро постижение. 

Но най-общо казано, ние всички сме в задължение. Може би не към банките, но към други властимащи. Преди всичко сме длъжници на Бог. Това е нашият най-висш… не бих го нарекъл дълг, но призвание – ние принадлежим там. След това сме длъжници на полубоговете – тези, които се грижат за всички вселенски дела, които осигуряват въздуха и дъжда. След това сме задължени на риши-муните. След това сме задължени на човешките същества. Освен това сме задължени на живите същества като цяло. 

А когато си длъжник, трябва да плащаш вноски, нали? Полубоговете удовлетворяваш чрез своите приношения сваха в жертвения огън. Риши-муните удовлетворяваш като пееш химни и изучаваш писанията. Удовлетворяваш живите същества, да речем животните, като ги храниш. А човешките същества удовлетворяваш най-общо като ги посрещаш като гости и ги угощаваш, например. Но специфичната инструкция е: каквото си получил, предай го нататък на някой друг. 

Ние всички сме получили шанса на този живот, всички сме получили това тяло от нашите родители. Затова да станеш баща или майка означава, че изплащаш своя дълг към предшествениците си. И онова, което не си проумявал – защо баща ти се държи така, защо майка ти не те разбира – само щом станеш майка или баща незабавно ще го проумееш. Така ли е? Това имам предвид – ние сме длъжници. И изплащаме дълга, който имаме към нашите предци, като служим на следващото поколение. 

Мисля, че това е много смислено: някой се е нагърбил с трудностите да те отгледа, а сега ти поемаш трудностите да отгледаш някого другиго. Това е хубаво, красиво е, нали? А ако можем да добавим и повече духовни ценности, повече духовни идеали към този обмен, тогава това може да се превърне в истинско духовно служене. По такъв начин можем да имаме духовно семейство. Затова връзката между Майка Яшода и Нанда Баба е нашият пример. Или всички други отлични предани – те са добър пример за нас.

Въпрос на Крипадхам: В този смисъл, как отречениците изплащат този дълг? 

Свами Тиртха: Не знаех, че са позволени и предизвикателните въпроси. Съществуват не само биологични начини за размножаване. Тези, които са с ограничени възможности, могат да заченат дете само чрез сексуален акт. Тези, които са по-силни, разполагат и с други методи. Обичайният начин е сексуалното размножаване. В това няма абсолютно никакъв проблем – така е измислено, за да се доведе нова душа в живота. Но ако си достатъчно силен, тогава дори чрез сексуалния акт на първо място можеш да предопределиш каква душа искаш да поканиш и тогава това ще се случи. Затова не бива да губите високото ниво и концентрацията на съзнанието си, докато забременявате съпругата си. Защото това ще бъде грешка – повече проблеми и за семейството, и за детето. Но тези, които са духовно могъщи, могат да имат деца и по други начини. Те могат да създават например чрез силата на ума, чрез силата на съзнанието си. Или пък можете да се размножавате и чрез проповядването – това също е друга възможност. Може да нямате деца по кръв, но може да имате духовни чада. На практика е едно и също – все трябва да сменяте памперси. Задачата е същата. 

(следва продължение)