Sharanagati

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Един практически въпрос. Да речем, че някой ни е близък по някакъв начин – в семейството или иначе – и този човек не уважава достатъчно нашия духовен учител или директно се държи оскърбително, има си мнение, макар да не го познава дори. Въпросът ми е какъв е резултатът от медитацията на подобен човек? Фактът, че свързва ума си със свят човек достатъчен ли е да получи добри резултати, въпреки че се държи обидно – както Камса, който оскърбявал Кришна, ала при все това постигнал добър резултат – т.е. мокша, освобождение?

Свами Тиртха: Бих казал „да” – с голяма надежда бих казал „да”. Защото ако попитате този чист свят човек дали се е оскърбил или не – той определено няма да е приел оскърблението. Обаче на Кришна не Му се нрави някой да се държи обидно с Неговите предани. При все това зависи и от самите нас – по какъв начин ние представяме нашите светци. Защото можете да представите най-кроткия и възвишен светец по такъв начин, че всеки да се отвърне. Докато виждаме как днешната медия е способна да представи и най-нищожната мижитурка така, че всеки да остане впечатлен. Така че зависи и от нас, по какъв начин представяме.

Веднъж, докато живеех в Дьор, ми откраднаха колелото – пред самата къща, в която живеех. Когато видях това, известно време се щурах насам-натам, чудейки се какво да правя. От къщата излязоха някакви хора и се заговорихме, че „Това колело го няма. Беше тук, но сега не е…” Тогава те казаха: „А, то май е на оня кришнар”. И някак като че нямаха много приятно мнение за този човек. „Вие срещали ли сте го?” – попитах. „Не, не сме го срещали, обаче не е читав.” Говорейки на мен – който бях човека, когото никога не бяха срещали – много приятелски ми казаха: „На теб можем да кажем, че той ама хич не е читав.” Обаче аз също трябваше да добавя нещо; казах: „Аз го познавам. Не е чак толкова лош.” Така че зависи и от представянето.

Но имаше и друг случай в същата къща. По онова време нямахме никакви телефони връзки, само една двойка възрастни хора имаха телефон в къщата. Веднъж бхактите изпратиха съобщение чрез тях, въвлякоха ги по този начин. Те бяха много мили, благородни хора, доста възрастни. Нищо специално – просто предадоха това съобщение, поздравявахме се като се срещнем по коридора. След това стареца го откараха в болница и скоро почина. По-късно съпругата му разказа, че на смъртния си одър той си спомнял бхактите. Така че дори ако някой просто предаде едно съобщение, в сетния си миг той мисли за бхактите. Пътеките на Кришна са безпределни. Той може да помага на хората по най-невероятни начини. Затова трябва да представяме и Него, и нашите учители, и нашите братя и сестри по хубав начин. Така че всеки, който влезе в досег с вас, да запомни това с добро.

Но трябва да се стремим да защитаваме достойнството на нашата мисия, на нашия Бог, на нашите наставници, на нашата вяра. Понякога по категоричен, друг път по мек начин, ала трябва да показваме, че това е нещо важно за нас.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

Всички трябва да станете санняси – не формално, а вътрешно. Да бъдете независими. Защото като сте независими можете да служите по-добре. Ако сте оплетени денем и нощем, и житейските истории край нямат, изобщо не съзнавате какво се случва. Затова моля ви, бъдете осъзнати за живота си, за времето си, за обкръжението си. Осъзнатостта е важна. И като вътрешни, скрити санняси, можете да станете съвършени грихастхи за пример. По този начин можете да се подготвите за пълното отречение – което в нашето тълкувание означава пълна отдаденост. А мисля, всички получавате много добри уроци по отдаденост, приспособимост и посветеност в своите семейства.

Трите главни задължения на саннясите са саттва-самшудхи – пречистване на живота; второто е култивиране на божествено знание; и третото е абхая, безстрашие. Те нужни ли са ви в живота на грихастхи? Малко познание как да разрешавате проблемите си? Малко чистота на живот? И голяма доза безстрашие? Мисля, че ще ви свършат работа. Така че това не е формален, а същностен път.

И тъй, независимо дали сте грихастхи или санняси, на практика трябва да достигнете едно и също ниво на независимост, като едновременно с това сте изцяло вглъбени и посветени в своето служене. Но не говорихме за саннясите – дали те също практикуват качествата на грихастхите? Е, определени качества не бива да приемат, но други несъмнено трябва – като например да са подкрепящи. При все това, ако грихастхите започнат да се държат като санняси, а саннясите започнат да се държат като грихастхи, това е много скандално. Ако от вас (грихастхите) се очаква да се отречете от всичко, а пък саннясите започнат да трупат всичко – това хич не е добре. Защото ако не сте насъбрали достатъчно, следващия път когато санняси дойде при вас, какво ще получи? Нима можете да му кажете: „Съжаляваме, свамиджи, няма чапати за теб.” Или ако той поиска сина ви: „Съжаляваме, нямаме син за теб. Едничък ни е и се нуждаем от него.” Трябва да удовлетворите тези алчни свами, които искат да трупат ли трупат. Те искат да отмъкнат всичките ви привързаности. Затова имат големи храмове – за да слагат там всичко, което са насъбрали.

Това е кратък размисъл по въпроса дали се налага да преминаваме през всички различни преживявания. Ала не бива да забравяме за божествената любов. А в много традиции се казва, че без да си изпитал светската любов, не можеш да разбереш и не можеш да достигнеш до божествената. Също така използват еротична поезия, например, за да изразят божествената любов, божествения трепет. Но недейте да се заблуждавате в символиката! Ако някъде прочетете: „Преданите поднесоха виното на екстаза на Махапрабху”, не си мислете, че то се прави от лози.

Обикновено любовта към съществата и любовта към Бога, любящото отношение към съществата и любящото отношение към Върховния би трябвало да вървят ръка за ръка. Кришна казва в „Бхагаватам”: „Ако някой Ме почита в храма и се покланя пред Моето изображение, но не уважава живите същества, той не може да дойде при Мен.”[1] Така че обичайно и двете нива трябва да се практикуват, като по някакъв начин трябва да се срещат и събират. Но това е голям въпрос: кое е първо? Смятам, че божествената любов може да обгърне повече хора и живи същества, отколкото обикновената тъй наречена „материална” любов.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 3.29.22

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Можем ли да проумеем окончателната цел, према-бхакти, ако не сме разбрали предишните цели, различните видове дхарма в своя живот?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, защото понякога на начинаещото ниво си мислим: „Да, възможно е”. А след това, на най-висшето ниво не мислим, а сме убедени, че е възможно. Ала на междинния етап по-добре се придържайте към задълженията си. Защото пречистването не е толкова лесно и бързо, както може да ви се струва в началото. Занимаваш се, занимаваш се, занимаваш се с нещо и накрая след години си казваш: „Хей, той целият ми живот минал!” Затова общата препоръка в индийската традиция е да се премине през всички различни етапи на живот, през всички ашрами – тогава сте завършени. Разбира се, това не звучи много убедително от моята уста, понеже аз пропуснах някои. Но трябва да правим разлика между материалните занимания и истинския духовен напредък. Кришна не е притежание на отречениците. Той се намира в сърцето на всеки, така че всеки е способен да установи и да отглежда тази връзка. И както Шрила Шридхара Махарадж казва, понякога някой брахмачари или грихастха изпитва много по-изгаряща любов към Кришна от някои аскети. Така че това не зависи от вашия ашрам, от външната ви позиция; зависи от вътрешната ви посветеност.

Но обикновено може да се каже в средносрочен и дългосрочен план, че без някой да е добре установен в работата си, в живота като цяло, той е по-малко надежден и в духовните практики.

Веднъж имаше един случай. Имаше една много здрава общност от грихастхи и те си имаха духовен учител. Този духовен учител веднъж публично заяви: „Ако проповядвате за санняс, ще имате много добри грихастхи; а ако проповядвате за грихастха-ашрам, ще имате само гриха-медхи.” Гриха-медхи са които живеят материалистичен живот и се наслаждават на семейството. Тъкмо тогава гост бил един аскет. И както знаете, хората имаме тази специална защитна система, наречена „избирателно слушане”. На практика цялата грихастха общност използвала и двете си уши, получавайки това послание: през едното влязло, през другото излязло. Обаче този санняси обърнал голямо внимание: „О, какво силно послание!” и го врязал в паметта си. И следващия път, когато се срещнали отново, той цитирал учителя на тази група: „Ако говорите за санняс, ще имате много добри грихастхи; ако говорите за грихастха-ашрам, ще имате само гриха-медхи.” Всички останали поразени. Не само поразени, а и обидени – до такава степен, че не се осмелили нито да попитат, нито да поразсъждават. Чак след години един от тях дошъл при този санняси и рекъл: „Ти спомняш ли си какво каза тогава?” „Какво?” „Онова за саннясите, грихастхите и гриха-медхите!” Защото всички били оскърбени, че „Този новак може би иска да ни атакува, да напада нашето добре организирано грихастха общество.” Когато в крайна сметка нещата излезли на повърхността, те попитали: „И откъде научи това обидно твърдение?” Тогава той казал: „Това е директен цитат от вашия духовен учител!” Опа!

Така че понякога правим грешки. Опитваме се да се крием, не обичаме да бъдем на показ. Не бъдете гриха-медхи, бъдете гриха-стха. О, съжалявам, грешка! Санняс! Единствената алтернатива е санняс! Защото какво означава гриха-стха? „Човек, който стои у дома”; стха значи „да стоиш на едно място”. Гриха е дом, стха е човек, който е добре установен там. „Стабилност” идва от стха. Това означава благонадежден, не просто да скача насам и натам. Защото грихастха трябва да е опората на всички други в обществото; не само на неговото собствено семейство, но и на всички останали, които се нуждаят от някаква подкрепа или помощ.

Това беше много красиво показано и доказано от един приятел на Гурудев – Шрипад Шруташрава Прабху. Той имаше шест деца. Мисля, можете да си представите какво означава да се грижиш за шест деца. Но през цялото време имаха и поне един гост в дома си – просто за да служат и на гостите. Бяха много близки с Гурудев – дотам, че когато Гурудев посещаваше този град, не оставаше в храма, а у това семейство. Този човек беше изключителен грихастха, пример как да се служи на другите, как да се закриля семейството. Всяка седмица, мисля по два пъти – веднъж той, веднъж съпругата му – ходеха да готвят в храма. А съпругата му винаги наглеждаше краката на брахмачарите – дали имат нужда от чорапи, дали имат достатъчно лекарства. Беше много, много красиво да гледаш как те споделяха семейната си грижовност с останалите.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

„Онзи, който изпълнява дълга си без привързаност, посвещавайки резултатите на Върховния Бог, е незасегнат от грехове, както лотосовият лист е недокоснат от водата.”[1]

„Посвещавайки резултатите на Върховния Бог” – не само трябва да сме безкористни, но и да поднасяме резултатите от дейностите си на Бога. Затова препоръката е, че не е достатъчно най-напред да действаш и после накрая да се сетиш за Кришна: „А, това е за Теб, между другото!” но от самата първа стъпка, от самото начало да го правим като приношение. Често забравяте този принцип. Захващате нов бизнес, започвате големи проекти в живота си без да питате или да се консултирате с никого. Ако не научите, че да искате благословии за дейностите си е много по-добре, няма да познавате принципите на духовния напредък. Затова още от самото начало трябва да се стремим да удовлетворяваме Кришна с делата си. А как да направим това? Много лесно! Просто Го питайте. „Мой Господи, какво мислиш? Това е моето приношение.” Или ако нямате пряк достъп, пряка връзка – което е възможно да се случи, възможно е да нямате приемниците – тогава питайте някой, който знае, който може да ви преведе закодирания отговор на Бога. Защото понякога липсата на отговор е също отговор.

И тогава сте „незасегнати от грехове”. Грехът не ви докосва. Обикновено не наблягам много на темата за греха. Нали – обичайно не говорим твърде много за грях, не говорим твърде много за илюзия, не говорим твърде много за демони. При все това трябва да знаем кое какво е – кое е правилно действие и кое неправилно. Мисля, че всички можете да прецените какво е правилно и какво не е. Ако не знаете, можете да започнете да действате и по резултата ще узнаете: „Това не беше добре.” И от повърхностното ниво, където показваме колко сме предани, трябва да стигнем до едно много честно, много искрено ниво.

Понякога животът на бхактите протича на две нива: едното е на сцената, пред другите; другото е зад кулисите. И си мислите, че никой не наднича зад кулисите – когато отхлабвате принципите си, когато правите нещо глупаво, когато мързелувате, когато използвате заместители вместо нещо истинско, когато гледате филми вместо да си мантрувате кръговете, или каквото и да е – мисля, всички знаете недостатъците си, така че защо да ги соча с пръст? Защото ако насочвам пръст към вас, три пръста сочат към мен. И тъй като съм по-грешен от вас, защо да ви изобличавам?

Бъдете доволни, че не се интересувам от грешките ви. Обаче вие трябва да се интересувате от своите грешки. Бъдете съдия на самите себе си. Бъдете си сами гуру. А на останалите бъдете адвокати. Съдия на себе си и адвокат на другите. Вместо да си губите времето в мисли, че напредвате – свършете нещо! Защото дори тялото ни принадлежи на Кришна, идва от Него. Затова използвайте го за Него. Всичко идва от божествения източник. От този най-висш извор всичко се разделя според нама и рупа, имена и форми, и се ражда от храна. Всеки е поддържан чрез храна. Затова ако имате нежелан гост, как да се отървете от него?

Парамананда: Като го държим гладен.

Свами Тиртха: Да, недейте да му служите и той ще си отиде. Трябва да приложите това спрямо своите нежелани вътрешни „приятели” – лошите обусловености, лошите навици, глупавите желания, леността и т.н… Знаете, всеки си има хубав кръг от „приятели”. Не им давайте нищо, не ги подхранвайте, защото ще порастват. Затова е казано: ако има нежелан гост или пък болест, не ги хранете – те ще си отидат. Така че гладът, постът е нещо добро. Най-напред се въздържаме от месото, а след това контролираме месото – тялото. 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.10

Животът е кратък; но отнема толкова дълго време да се изживее. Затова нека използваме времето – тази божествена сила – по най-подобаващия начин. Понеже се занимаваме с всевъзможни неща, живеейки на планетата Земя, нека сме много внимателни да не си пилеем времето. И всички вие знаете, че най-доброто приложение на времето е обожанието, прославата, медитацията върху Върховния Бог. Знаем го на теория и аз съм сигурен, че можете да го кажете на всеки новодошъл, обаче трябва и да го практикуваме. От едно формално, официално, външно ниво трябва да достигнем до естествения поток на тази духовна връзка.

В „Шримад Бхагавад Гита” четем: „Онзи, който изпълнява задълженията си без привързаност, отдавайки резултатите на Върховния Бог, е незасегнат от греховни последици, както лотосовият лист е недосегаем за водата.”[1]

Силно послание за днес. Нека започнем с лотоса. Той не само винаги е над водата – и по този начин макар да е роден от водата е недокоснат от нея – но също и когато капка вода попадне на лотосовия лист, тя се стича, защото не може да се прилепи към восъчната повърхност на листа. Затова моля ви, станете като лотосови цветя, за да не ви докосват действията и последствията. Но има предварителни условия кой постига това – „Онзи, който изпълнява дълга си без привързаност.”

За да изпълнявате дълга си без привързаност, най-напред трябва да разберете какъв е дългът ви. Мая Деви е като много добър шеф – дава занимавка на всички. И ние не осъзнаваме какво се случва, защото животът е като мощно течение на река. Влизате в реката и незабавно сте отнесени. Тази липса на осъзнатост е основната причина за попадането във властта на илюзията.

И така, какъв е дългът ни, какво е най-висшето ни задължение? Някои ще ви кажат, че дългът ви е дхарма-артха-кама. Това означава: бъди религиозен човек, т.е. установен в нравствеността; бъди полезен; радвай се на живота. Някои биха добавили и четвърто – мокша: стреми се към освобождение, намери своя път към светлината. Но в един смисъл можем да кажем, че всичките тези четири – три плюс едно – типа занимания са родени от трите гуни, наред с всички традиционни обичаи, произтичащи от трите гуни. А докато се намираме под влиянието на тези гуни, никога не можем да се измъкнем. За да намерим пътя навън се нуждаем от нещо над, отвъд тези въздействия – нещо духовно.

Вие сте умни бхакти, седите тук на лекции от дълго-дълго време. Така че и вие бихте могли да дадете същата лекция: „За да се измъкнете от ноктите на илюзията трябва да се въвлечете в духовни дейности!” – мощно проповядвайки на онези, които са „дълбоко затънали в мая”. Но моля ви, преди да започнете да говорите така, въвлечете самите себе си в духовни дейности. И в началото си мислим: „О, да, сложих си дхоти[2], значи съм много духовен”. Или сте се отказали от някакво дребно нещо и си казвате: „О, какво постижение!” Или пък се занимавате с дадени практики, но смятате, че пречистването е бързо и лесно. По-нататък визията ви би трябвало да стане малко по-реалистична – че пречистването не е чак толкова лесно. Бързо е – стига да следвате – но не е така лесно, както си мислите.

Веднъж бяхме на една мела[3] с бхактите, беше пълнолунна нощ. Една от възрастните предани, която беше много-много-много, напълно посветена – беше известна с това, че първо служи на останалите, а след това може би ще направи и нещо за себе си – докато мантруваше под сенките на дърветата в онази пълнолунна нощ, каза: „Ех, това пречистване май не е толкова лесно…” Смятам, че това определено доказваше нейната чистота.

Ала най-напред разберете дълга си, а сетне го изпълнявайте безкористно. Ако все още не разбирате най-висшия си дълг – който е култивирането на према или възхваляването на срещата между Радха и Шяма – тогава стремете се да откриете относителните си задължения и ги извършвайте добре, без себичност.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.10

[2] Традиционна мъжка дреха, носена в Индия

[3] Духовно събиране

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Много е лесно да следваш духовния си учител, когато той е наоколо. Ами в случаите, когато гуру е много далеч, например? Или дори ако той напусне този свят, какво трябва да прави ученикът след това?

Свами Тиртха: Обикновено, когато учителят „умре”, така да се каже, или напусне тази планета, тогава това е истинският изпит за ученика: Какво научи? Какво се насили да научиш? Какво научи по сърце? Какво научи, което наистина бе част от теб? И кое беше формалност….? Защото формалностите ще ги изгубим. Но същината трябва да остане с нас.

Иначе целият този въпрос е под божествена закрила. И аз съм напълно сигурен, напълно убеден, че един истински учител никога не изоставя истинския ученик. Точно както и истинския ученик никога няма да изостави един истински учител. И тъй като вярваме в духовната връзка, в свързаността между душа и душа, затова физическото присъствие е второстепенно. Разбира се, то е много важно и полезно, и ние трябва да се възползваме от възможността, ако имаме шанс да общуваме. Но трябва да развиваме и духовната връзка, която винаги остава. Тя е връзка с по-висшата реалност. Така че един истински учител никога не си тръгва. Особено когато сме в неволя, той ще се върне. Ще ни помогне да си припомним какво сме научили.

Махадев: В подобни трудни ситуации някои хора сънуват своя гуру, или си представят, че разговарят с него. Доколко следва да се доверяваме на тези видения? Те истински ли са? Или трябва да ги считаме просто за предположения на ума?

Свами Тиртха: Трудно е да се отсъди. Зависи какъв е човекът, зависи какъв е случаят. Но най-общо можем да кажем, че съществува шанс да се свържем със своя наставник – посредством сънища,  посредством медитации, посредством видения. Вие самите можете да се обучавате в това. Ако нямате възможност да общувате физически, можете да си представите своя учител – просто призовете го и сякаш стоите пред него му задайте въпроса си, разкрийте му проблема, който имате. А сетне доловете отговора. Така че можем да се тренираме. Разбира се, докато той е тук е по-лесно да се учим, затова не бива да пропускаме възможността.

Ала с положителност по-висшата реалност може да използва всеки обект и всеки метод на по-низшата реалност, за да ни достигне. Това е духовен факт. Единственото изискване е, че трябва да сме искрени, чисти в намеренията си и открити за покани. Не се превръщайте в кукла в ръцете на въображението и фантазиите си.

Махадев: Като говорим за смъртта, прекъсва ли тя връзката между гуру и ученик?

Свами Тиртха: За нещастие аз имам опитът и от двете страни. Моят духовен учител, така да се каже, „умря” и, уви, наложи ми се да се сблъскам със смъртта на някои от моите ученици. Това са едно от друго по-болезнени чувства. Защото ни дават истинско разбиране за раздялата.

Но аз усещам свързаността и присъствието на моя духовен учител. Нося своите ученици в молитвите си. И вярвам в духовната реалност, независимо от физическата смърт или раздяла.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: В Индия е от голямо значение традицията, от която идва духовният учител. Доколко действително е важно в живота ни да знаем дали гуру идва от определена традиция? И ако не идва, можем ли да гледаме на него като на истински гуру или трябва да имаме известни съмнения в ученията му?

Свами Тиртха: Не бих казал: „Започнете със съмнения”. Разбира се, полезно е най-напред да проучите, а сетне да давате сърцето си. Мисля, че е по-добре, отколкото първо да отдадете сърцето си в емоционален взрив, пък чак след това да започнете да мислите. Това не е особено здравословно. Затова отначало постарайте се да изследвате, а след това се стремете да култивирате.

Обикновено съмненията – в този горчив смисъл – всъщност не подпомагат духовната реализация. Но да го кажем така: „стремете се да изучавате, стремете се да изследвате”; имаме всички права да проучваме – даден човек, дадено учение, дадена група. Защо не? Имаме право най-напред да поизследваме.

Разбира се, че е важно да се проследи школата на мисълта, особено в Индия, защото се казва, че всички тези различни духовни традиции водят към някакъв божествен източник. И ако можем да се свържем с такъв божествен източник ни се осигурява възможност да израстваме. Това е досущ като влизането в дадено учебно заведение. Ако отидеш в някакво безименно училище, е да, пак ще получиш диплома. Но ако си в най-доброто училище или университет, тогава дипломата ти тежи повече, защото получаваш по-добро образование и имаш по-добри шансове. По същия начин, важно е да разберем каква е школата, приемствеността, защото тогава и ще учим подобаващо. Ако искате да станете, да речем, инженер, няма да отидете във факултета по право, тъй като там се изучават различни теми. В този смисъл трябва да различаваме кое какво е, кой кой е и какъв е собственият ни стремеж. А сетне следва да намерим вярната школа, вярната духовна приемственост, където да практикуваме и да се образоваме.

Махадев: Доколко е важно за нас наистина да се вглеждаме в традицията на гуру, когато си избираме духовен учител? Трябва ли да избираме учител заради принадлежността му към дадена традиция или да го избираме заради самия него?

Свами Тиртха: Има две възможности. Някои казват: „Аз избирам моя учител”; други казват „Учителят ще ме избере”. Как се случва, аз не знам. Но ако успеем да се присъединим към истински, автентичен, чист човек, това определено ще подпомогне духовния ни напредък. Ако се присъединим към по-проблематичен човек, това също ще ни е от помощ. Трябва да поддържаме жива тази вътрешна убеденост, че каквото и да ни споходи, каквото и да преживеем, то подпомага духовното ни израстване.

Махадев: След като веднъж вече имаме духовна насока в нечие лице, трябва ли да се придържаме единствено към този учител или можем да имаме няколко учители от няколко традиции? Възможно ли е въобще човек да има различни гуру в различни сфери на духовното знание? Това благоприятно ли е за нас по духовния ни път?

Свами Тиртха: Обичайно в началото препоръката е да се стремим да научим истината от един източник. Защото ако в неопитността си се лутаме насам-натам, най-вероятно ще се объркаме и ще изгубим всичко, което сме захванали. Но на едно по-осъзнато ниво можем да се учим от различни личности и можем да ценим красивите постижения на останалите процеси. Защо не? Ако корените ми дълбоко ме свързват с моята традиция, мога да се радвам на свободата да се оглеждам наоколо си и да долавям красотата в осъзнаванията на другите.

Но да следваш различни школи и различни учители – мисля, че това е само за малцина. По-добре да се придържаме към една традиция, една приемственост, и да се стремим да практикуваме и да достигаме в дълбочина възможностите, които ни предоставя тази школа на мисълта. Разбира се, някои духовни личности имат различни възможности и методи за самоосъществяване. Затова казвам, че не е невъзможно. Но обичайно за обикновените хора като нас е по-лесно, особено в началото, да фокусираме вниманието си в това, което изучаваме. Пък сетне, след като получите, така да се каже, магистърска степен в своята школа, можете да се оглеждате наоколо по по-безопасен и съществен начин.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Има ли предписани начини на общуване между гуру и ученик?

Свами Тиртха: Да! Полезно е да се чувстваш като глупак номер едно пред духовния си учител; обаче определено се казва да не се държиш като глупак номер едно пред него.

Отвъд шегите, това не е въпрос само на уважение; понеже обикновено уважаваме авторитета. Но особено по пътеката на божествената любов, бхакти, ние се стремим да практикуваме обич. Така че отвъд формалния респект, би следвало да има някаква връзка на обич между учителя и ученика. Тя подпомага развитието и на двамата по съвсем фин начин. Това е много съществено израстване в духовността – когато пречистваме емоциите си, за да не бъдат те просто обикновени човешки чувства, които идват и си отиват, а по-скоро истински, дълбоки, изключително шлифовани духовни размисли, емоции, взаимовръзки. Тогава те ще пречистят съзнанието така, че то да може повече да се доближи до божествената реалност.

Махадев: Ако изпитваме обич към духовния си учител, как трябва да гледаме на тази обич? Трябва ли да разграничаваме обичта към човека от обичта към гуру-принципа?

Свами Тиртха: Според мен е по-лесно да почитаме принципа, а да обичаме човека. Но ако обичате принципа, а почитате човека, мисля, че това също е добра комбинация. По някакъв начин трябва да се стремим да влагаме и двете. Защото уважението или отсъждането по-скоро са функция на мозъка, това е въпрос на интелигентност. Докато обичта е повече функция на сърцето. За да се доближим до по-висшата реалност, считам, че трябва да използваме и двете си способности. Понякога имаме нужда да обогатим интелектуалните си качества с малко емоционален заряд. Друг път ни е нужно да подпомогнем емоционалната си сфера с малко интелигентност. Така че ако съумяваме да прилагаме и двете характеристики в истинско и хармонично израстване, смятам, че сме много благословени.

Махадев: С какво следва да си служат учениците повече в живота си – с чувствата или с ума?

Свами Тиртха: Зависи от човека. На онези, които прекалено много са на умственото ниво, бих препоръчал: „Моля ви, вложете повече чувства!” А на онези, които са твърде емоционални, обикновено препоръчвам: „Мислете повече!” Защото в която и от крайностите да изпаднете, това не помага. Нуждаем се от по-висш синтез, нужно ни е единството на тези две главни способности у човека – ума и сърцето. Защото тогава тяхното обединение ще се вдигне на по-високо ниво, отколкото е просто само едното или само другото. Затова единство в по-висшия синтез – мисля, че това е ключът към духовния успех.

Махадев: Хората на запад като цяло имат проблем с приемането на авторитет. Как обикновеният западен човек би могъл да смекчи егото си до степен, че да приеме по-висш авторитет в живота си?

Свами Тиртха: Според мен това е всеобща болест тук. От стотици години на запад ни учат така: „Бори се за правата си! Бъди независим!” Такива са ценностите в нашето обучение. А след това да се натъкнем на духовна система, в която авторитетът е така високо ценен – това би могло да породи конфликт вътре в нас. Но нужно е да изследваме и разберем в дълбочина какво представлява авторитетът. Какво е йерархията, например? Обикновено ние не харесваме йерархията. Но ако разгледаме думата, какво е буквалното значение на „йерархия” – това е „древната структура на светостта”. Така че ако искаме да се развиваме духовно, ние определено се нуждаем от тази опираща се на древността божествена структура в живота си.

И така, ако се опитаме да намерим вярното разбиране за изразите, които не успяваме да преглътнем или с които не сме запознати, мисля, че можем да обогатим разбирането си, а също и да усъвършенстваме практиката си.

(следва продължение)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Много хора се страхуват, че ако имат водач в духовния си живот, ще изгубят свободата си или ще бъдат ограничавани. Как бихте коментирали подобен род чувства от страна на учениците, които търсят нещо, но нямат смелостта да направят решителната крачка?

Свами Тиртха: Веднъж някой зададе същия въпрос на един мой по-старши приятел и неговият простичък отговор беше: „Не се колебайте!” Така че понякога трябва да скочим в тъмното. Понякога трябва да се хвърлим в преживяването на уязвимостта – с целия риск да пострадаме, но и с целия шанс за пълен успех. Без риск няма успех. Така че скачайте в тъмното! Но по разумен начин.

Махадев: Това може да е малко опасно, защото в наши дни има много фалшиви гуру, както и много фалшиви ученици. Какво трябва да направим, за да разпознаем истинския гуру в живота си?

Свами Тиртха: Веднъж срещнах един учител от друга школа, който каза нещо много интересно: „Натъкнеш ли се на фалшификат, бъди много внимателен, защото това означава, че има и оригинал.” И той се изрази по много забавен начин, каза: „Виждали ли сте някога фалшива 25 доларова банкнота? Не, няма такава. Защото не съществува и оригинална банкнота от 25 долара. Но можете да се натъкнете на фалшива 100 доларова банкнота, защото съществува оригинална такава.” Така че ако срещнем фалшив учител, това би следвало да ни помогне да имаме вяра, че има и истински. Затова се казва, че дори от лъжовния гуру можем да научим много – за самите себе си. Това също е един вид помощ в духовното ни просветление.

Но не бива да сме обсебени от мисълта имаме ли учител, нямаме ли, защото отвъд всички тези формалности и традиции съществува жива връзка между вашата вътрешна същност, вашата душа, и Бога като Свръхдуша. Това е действащ принцип, жив принцип. Винаги, когато се нуждаете от това вътрешно водачество, то ще ви помогне да намерите външното водачество. А всеки път, когато откривате вярна насока отвън, тя ще подпомага и вътрешния ви живот да израства. Така че в идеалния случай тези две страни определено би трябвало да си помагат една на друга.

Махадев: Казахте, че когато ученикът е готов, учителят ще дойде. Ако си мислим, че сме готови, какви качества трябва да търсим у някого, за да заключим, че той е нашият учител?

Свами Тиртха: Има официални правила, официални признаци или изисквания, а има и лични такива. Добре е между двете да съществува баланс. Препоръката е да намерим някой, който принадлежи към дадена традиция, който е изоставил материалните амбиции и е напълно отдаден на духовните си практики, който притежава теоретично знание, а също и практически реализации на ученията. Но трябва също да се вгледаме и в себе си – дали самите ние сме читави ученици или не. Така че нека усъвършенстваме собственото си виждане, за да долавяме качествата на учителя у другите. И тъй като целият този процес се намира под божествена закрила, аз съм сигурен, че искреният търсач никога няма да срещне разочарование.

Махадев: И ако накрая срещнем своя истински духовен водач, как трябва да се отнасяме с него – като с човек, като с пратеник на Бога, като със самия Бог?

Свами Тиртха: Казва се, че обожанието е за Бога, а уважението – за учителя. По този начин няма да допускаме грешки. Но определено трябва да отдаваме дължимото уважение на всекиго – бил той учител, събрат ученик или пък външен човек. Това е много полезно отношение от наша страна и така можем да следваме и практикуваме традицията по един красив начин. Духовна традиция означава да уважаваме всички. И ако искаме да осъзнаем за самите себе си, че сме духовни същества, би следвало да сме способни да виждаме това и в другите човешки същества, и в останалите живи същества – независимо дали са наши учители или последователи, това е без значение. Така че трябва да развием един вид духовно виждане, пък в съответствие с него ще сме способни да отсъждаме как да постъпваме правилно в дадена ситуация.

(следва продължение)