Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Баладев: Говорихме за времето и съветът беше, че независимо в какъв период на живота си сме, е много важно да си направим план за оставащата част. И понеже говорим за развиване на интелигентността ни, не е сигурно, че ще можем да направим интелигентен план. Моят въпрос, или по-скоро молба към Вас е да ни дадете някакви практични насоки какво е добре да включва този план? 

Свами Тиртха: Съжалявам за примера, който идва от материалния свят, но все пак дава някакъв съвет: имало група от сто студенти и обучителят ги попитал дали имат план за живота си. Двадесетина от тях казали: „Да, имаме“. Тогава той задал следващия си въпрос: „А записали ли сте си своя план?” Трима от сто имали списък с нещата, които искат да постигнат. Няколко години по-късно заплатите или материалните постижения на тези трима души били по-високи от тези на останалите 97. 

Така че плановете ви правят по-ефективни. Разбира се, ако искаме да напредваме в духа, как можем да измерим постиженията? Тук въпросът вече не е в спечелените пари! Не е дори в броя продадени книги. Духовният успех няма физически измерения. Защото едното е ябълка, а другото круша – не можете да ги сравнявате, те са напълно различни. 

При все това си мисля, че е полезно да си направите списък със задачи за изпълнение, тъй като това ще ви помогне да станете по-организирани. Докато сме в активния период на живота си, считам е добре правилно да управляваме времето си. Имам приятел, който си направи такъв списък със задачи. Една от точките беше да организира големи проповеднически програми всеки месец. След няколко години имаше друга точка в списъка: да избягва големи програми. Защото целта беше постигната; сега нека преминем в следващата фаза.

Веднъж и аз бях пълен с планове. Казах си: „Най-сетне имам планове: да направя това, да постигна онова, да действам по такъв и такъв начин… най-после се чувствам толкова организиран!” Една от точките в моя списък със задачи беше ежедневно да чета по нещо от Шрила Шридхара Махарадж. Тъкмо същия ден отворих книгата на Шрила Шридхара Махарадж и там имаше въпрос: „Махарадж, какво би казал за плановете?” Тогава Шридхара Махарадж отговаря: „Планове – о, това е нещо много лошо! Да имаш планове е толкова опасно в духовния живот. То няма нищо общо с осъзнатостта и т.н.” Защо? Защото, казва той, ако имаш планове, това означава, че искаш ти да управляваш ситуацията и да се чувстваш независим от волята на Кришна. Тогава малко се обърках. Понеже аз имах план всеки ден да чета от Шридхара Махарадж, пък той казва: „Не бива да правите планове”. Тогава се опитах да си намеря извинение. Понеже, считам, сме напълно съгласни, че ако имаме погрешното разбиране, че ние владеем ситуацията или че можем да решаваме независимо от контрола на Кришна – това е грешка. Но ако планираме така, че „моят план е Неговият план”, в такъв случай не мисля, че Шридхара Махарадж не би възразил. Така че моят план е напълно да се хармонизирам с божествения план. 

В същото време на практическо ниво е нужно да сме добре организирани. Ако имате такъв списък със задачи, такъв план, ще можете да проверявате дейностите си – колко сте постигнали, какво сте осъществили по отношение на духовното си служене, и т.н. Но в един смисъл можем да кажем, че това е принцип на садхана – да имаш структуриран план. Пък най-висшата цел не е да имаш много стабилна садхана, а да плуваш във вълните на божествения екстаз. „Лалите, защо ме доведе в този океан от нектара на Кришна? Животът иска от мен да съм организиран на брега, но аз искам да плувам във вълните. Защо ме доведе тук? Толкова е болезнено да не мога да се нося по вълните.“ Така че целта е да плуваме във вълните на нектарния океан. Ако това е целта на нашия план, тогава съм съгласен. Какво имате във вашия списък за изпълнение? „Първо, да мантрувам до предела на силите си. Второ, да се удавя в нектарния океан на предания живот. И да преям с прасадам.“ Такива нектарни планове ги окуражаваме. Да, продължавайте с тях! „Искам да танцувам в екстаз тази нощ!“ Това са добри планове. Трябва да сме много организирани, за да достигнем такива спонтанни планове. Прилагайте целия си интелект, за да постигнете целите си. Трябва да сме много умни, защото всичко работи срещу нас. Илюзията не иска да ви пусне на свобода толкова лесно, толкова бързо. Тя също има своите планове за вас. А ако искате да избягате, ще направи всичко по силите си да ви спре. Ала за щастие божествената привличаща мощ е много по-силна от човешката опърничавост. В това е нашата надежда. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Воинът на страстта бе победен от воина на страха. Когато Радха и Кришна достигнаха покрайнините на Враджа, завръщайки се от Своята разходка, тази победа на страха насила отне скъпоценната прегръдка на Кришна от раменете на Шримати Радхарани. Олицетвореният страх порица Радха и Кришна, забранявайки им да вървят по пътечката заедно. Прислужничките Им заплакаха, като видяха колко жално Те се гледаха един друг. Лунноликите Радха и Кришна начаса изгубиха блясъка на образите си от скръб, че трябва да се разделят. Когато трябваше да тръгнат по различни пътеки, Радха и Кришна много тъгуваха, че са принудени да се разделят, след като първо бяха получили скъпоценните сърца един на друг. Ала Тяхната чиста любов Им даваше гаранция за следващата среща.”[1]
И така, такова е и нашето жалко положение. Заради невежество, заради илюзия, ние сме изгубили тази вечна връзка с върховната Божествена Двойка. Заради глупостта ни сме принудени да вървим по отделен път. Но запомнете това изречение, този съвет: „Тяхната чиста любов Им даваше гаранция за следващата среща.” Ако придобием такова чисто, съкровено духовно привличане към божественото, тогава ще се срещнем отново.
„Чувствайки огромна болка от раздялата, Кришна не можеше да върви. А тялото на Радхика бе цялото в пришки от жестоката разлъка. Шри Радхика каза: „О, приятелки! Умирам от болката на раздялата. Как ще ме заведете във Враджа? Съдбата стана мой враг, отнемайки ми блаженото единение с Кришна. Как можете да ме заключите в дома на свекърва ми? Лалите, ти ме изведе днес от вкъщи, а сега ме принуждаваш отново да вляза там още същия ден! Защо ме накара да закопнея така, след като стъпих в нектарния океан на компанията на Кришна? Сакхи! Слънцето, което видях да залязва, сега отново изгрява на изток. Сега нощта стана илюзорна като цвете в небето. Проклети да са ушите ми! Проклет да е езикът ми! Проклети да са очите ми! Те безспир изгарят от треската на любовни желания, без да могат да пийнат дори капка от нектара на прекрасния глас, прекрасния вкус и прекрасния облик на Кришна.”
Тогава Лалита отвърна: „О, наивно момиче, днес йогата на нощната среща с Кришна ти рецитира нирведа, неблагочестивите постъпки. Сега радялата също ти рецитира нирведа, което означава болка за теб. Срещата ти даде нектара на Ачюта, Кришна. А раздялата те накара да вкусиш горчивата отрова.” Шри Радхика, върховната богиня на любовта към Кришна, не можа да разбере какво ѝ говорят приятелките ѝ, макар да я бяха наобиколили. Тя влезе в дома си, невидяна от хората във Враджа, и отиде да си легне.”
От основните правила, през нравствените стандарти, през религиозните принципи и интелектуалните постижения, най-накрая трябва да стигнем до някакви духовни реализации. И когато си спомняме блаженството на божественото единение на Радха-Говинда, както и Тяхната толкова болезнена разлъка, тогава можем да се доближим до онази интензивност, която да ни помогне да вкусим няколко капчици нектар тук. Както е казано в текста от Шрила Вишванатха Чакраварти Тхакура, Радхика се радвала когато слънцето залязва, а тъгувала когато то изгрява. Така че когато съзерцавате слънцето – разбира се, ние с радост посрещаме изгряващото слънце – но ако си спомняте причината защо Радхика не е щастлива, когато слънцето изгрява; а когато съзерцавате залязващото слънце и се сбогувате със светлината, спомняйки си защо Радхика е толкова щастлива по залез-слънце, понеже ще може да приветства мрака, тъмния Бог – тогава, благодарение на изучаването ви, денят и нощта ще се слеят. Затова недейте да спирате – ни тук, ни там, нито на следващото ниво… Вървете по-нататък!

(следва продължение)

1.  От „Шри Кришна Бхаванамрита Махакавя“ от Вишванатха Чакраварти Тхакура

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Бих искал да споделя с вас няколко перлички от съветите на Гурудев, ако сте съгласни. Ето от една лекция по стих от „Бхагаватам”, Първа Песен. Той казва: „Ямуна е по-свещена от Ганг”. Всеки знае, че Ганг е свещена река. Разбира се, повечето хора на запад не знаят защо. Но за нас Ямуна е по-свещена. А вие знаете ли защо? Защото Ганг идва от лотосовите нозе на Бог Вишну, тя носи водата, умила нозете на Бога. Обаче във водите на Ямуна се къпят и си играят Радха и Говинда. Така че тя носи различно качество за всички онези, които я почитат подобаващо. 

После Гурудев казва: „В същото време, духовните неща са абсолютни. Затова трябва да сме много внимателни, когато виждаме разлики помежду им. Същата е ситуацията и с различните раси. Привличането в определена посока, или раса, е субективно, ала превъзходството на мадхуря-раса е обективен факт. Затова един предан трябва да зачита тъй наречените по-ниски нива, ала същевременно да се стреми да постигне най-високото”. 

След това Гурудев споменава, че „В някои експерименти учените се опитват да понижат телесната температура на насекоми, за да удължат живота им. Защо? Защото хората искат да удължат собствения си живот. Но това е просто привързаност. Не можете да се избавите от телесното си самоотъждествяване на нивото на тялото или ума. Целта не е да събираме повече и повече информация, а да се освободим от замърсяването. Това е начинът да си възвърнем изначалното съзнание. Въпросът е да се избавим от разбирането ахам-мама, „аз“ и „моето“. По-добре да поставим Кришна в центъра, вместо да поставяме там себе си. Дори Шанкарачария е изразил в края на живота си своята сиддханта, заключение: „Бхаджа Говинда, обожавайте Говинда”. Защо? Защото умозренията няма да ви помогнат; просто обожавайте.“ 

И един съвет от Шрила Шридхара Махарадж: „Навремето, в стари времена, следването на принципите на варнашрама-дхарма е помагало на хората да се пречистват. В днешно време маха-мантрата донася този процес на пречистване.” 

Това са няколко капки за размисъл.

Друг път, през лятото на 1985 г., Гурудев каза, че за децата кармата започва когато са на осемгодишна възраст. Защо? Защото тя зависи от развиването на индивидуалното съзнание. Преди това децата действат по инстинкт. След това той каза: „На по-висшите планетарни системи няма атеисти.” Значи, ако срещнете атеист, още не сме в рая. 

Друг път той спомена: „Един предан никога не бива да е омърлушен, защото това е директен признак за илюзия.” А ние трябва да избягваме илюзията. Така че ви е забранено да сте тъжни. И знаете, когато сте на 20 години… не възрастни, а млади, и чуете такъв съвет, ще речете: „Да, правилно!”. Обаче едва ли разбираме дълбочината на такова простичко изречение. Защо? Защото ако не усещаме естествено щастие, значи не сме близо до духовната си същност. Радостта на душата е вечен принцип. Така че, когато ни се забранява да бъдем тъжни, това означава: елате по-близо до духовната си самоличност. 

Ала не си мислете, че сте се присъединили към някаква весела екскурзия в бхакти-йога. Това е по-скоро дълго и понякога уморително пътуване. При все това, стъпка по стъпка би трябвало да се доближаваме все повече до тази своя изначална сат-чит-ананда съкровена идентичност. И си мисля, че накрая усмивката ни ще е много по-проникновена, отколкото е в началото. Обикновено в първите моменти усмивката ни в духовния живот не е кой знае колко изпълнена със смисъл. По-нататък тя би следвало да се превръща най-напред в мъдра усмивка, а сетне в духовна, божествена усмивка. 

Но тъй като сме много далече от тези стандарти, понеже не знаем как да си мием зъбите, понякога не разчитаме сигналите правилно. Спомнете си тази красива история с Шрила Прабхупада, когато един бхакта искал да му нарисува портрет. Разбира се, Прабхупада му казал: „Не мога да седя тук с теб часове и дни наред, докато завършиш картината; ще ти дам една снимка и по нея нарисувай портрета.” След година Шрила Прабхупада се върнал на същото място и попитал: „Нарисува ли картината?” А ученикът казал: „Не, не съм.” „Защо?” „Защото на тази снимка изглеждаш много тъжен.” Тогава Прабхупада казал: „Тъжен ли? Това беше момент на екстаз.” Така че трябва правилно да разчитаме знаците. А за това ни е необходимо много фино обучение. 

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 12.05.2019 сутрин, София)

В живота като цяло трябва да мислим в процеси. Това означава, че започваме от една точка и се стремим да стигнем до друга точка. Започнали сме от клетката. Опитваме се да отворим вратата на тази клетка. Трябва да намерим птичката. И да помогнем на тази птичка да избяга от тази клетка. И не просто да избяга, но да полети на собствените си криле.

Заради това е необходимо да наблюдаваме общия път на религиите и да видим разликата между обичайните религиозни практики и духовния процес. Отново, трябва да тръгнем отнякъде и да стигнем до друго място. Понеже в началото ни е нужно съвсем елементарно обучение: как да живеем правилно. Знаете, ние живеем в много обърната ситуация, култура и общество, където правим нещата по навик, както сме свикнали и често пъти съвсем наобратно, от както би трябвало да бъдат правени. Например, някои хора си лягат призори. Вие излизате на джапа-разходка, а срещате хора, които се прибират да си легнат. Или друг път, в добрия случай, взимате сутрешен душ и след това си миете зъбите. Би трябвало да е обратното – първо ги миете, после се къпете.

Виждате, нуждаем се от съвсем елементарно обучение. Не само да изучаваме някаква възвишена философия, ами и правилната последователност на нещата. А защо трябва да почистваме тялото си сутрин? За да се подготвим за духовна практика. Ако тялото ви е мръсно, тогава какво можете да очаквате от ума си? Така че съществува естествен ред на нещата. 

На различна възраст е нужно да придобиваме различни качества. Какво е хубавото на бебето? Например, то може да ака и пишка, обаче родителите се радват: „Тялото му функционира правилно, здравичко е.” Това е толкова успокояващо! Обаче ако сте на 20 години и това е единственият начин, по който можете да зарадвате другите, родителите ви няма да са особено щастливи. 

Така че красотата на младостта е безгранична. Например страстта. Ако един млад човек не е страстен, тогава защо въобще е млад? Но ако един старец е пълен със страсти, това вече не е толкова очарователно. Тогава в какво е красотата на старостта? Не е в бръчките. Не е в бастуна, на който се подпирате, за да вървите. В какво се състои красотата на старостта? 

Бхагават Прасад: В мъдростта.

Свами Тиртха: Правилно. Ако не добием това качество, няма красота в старостта. 

И така, във всички фази, във всички дейности е нужно да следваме правилната последователност. Затова, след такова съвсем основополагащо обучение – как да си миете зъбите – трябва да стигнем до нравствения стандарт в живота. В повечето случаи религиите или духовните общества – например йога, както и други групи – се стараят да образоват хората в моралните стандарти. Стремят се да представят и помогнат на хората да следват един добър, по-саттвичен начин на живот. Ала това е просто като опитомяване на диво животно. То всъщност не е най-висшата цел на никой религиозен процес – да се дадат някакви нравствени стандарти. Човек може да има морал и без да следва религиозни принципи, нали? Тогава каква е целта? Недейте да спирате дотук. Защото понякога, ако спрем на относителните принципи е възможно да има конфликт. Затова е нужно да стигнем до абсолютното ниво, духовното ниво. Това е парам-дхарма – тя стои отвъд тези базисни правила, тези последователности, отвъд моралните стандарти, а също и отвъд интелектуалното ниво. 

Големият скок не е от обикновен човек да се превърнеш във вярващ. Големият скок е от религиозен човек, от следовник на садхана, да се превърнеш в духовен, усъвършенстван, завършен човек. Това е големият скок. Да направи от глупака образован човек е задължение на училището. Да направи от образования човек религиозен е задължение на религията. Да направи от религиозния човек духовен човек е задължение на духовния процес. А да направи от духовния човек осъществен човек е задължение на реализацията. Това е пътят, който трябва да следваме тук – от първите стъпки да стигнем до най-висшите нива на реализация. 

Не искам да говоря повече за миене на зъби. Не ме интересува, правете го както можете. Многократно сме говорили за нравствените стандарти: да станете по-добри хора, да следвате саттвичен начин на живот и т.н. Но не спирайте дотук. Това не е краят на пътуването.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Разполагаме с относително кратко време на тази планета Земя. Нека използваме времето си правилно. Най-малко 1/3 от това време спите, друга голяма част работите. Друга голяма част пък висите в Интернет. Това основно е загуба на време. Има едно изчисление колко време се прекарва в различни дейности. В един живот от, да речем, осемдесет години, как мислите, колко време отделяме на обучението си?
Прем Прасад: Половината.
Свами Тиртха: Не… няколко месеца. Няколко месеца. Защото общо взето как смятате, колко време прекарвате в четене? Казват: осем часа за целия живот. А колко време прекарвате в търсене на ключовете си? Познато ли ви е това чувство? Три месеца. И в този списък въобще не се споменават молитви, медитации или духовни практики – времето за тях е толкова незначително, че дори не може да се измери.
Затова, мои скъпи братя и сестри, не пропилявайте ценния си живот в търсене на ключовете си. Времето ни на тази планета Земя има по-добра цел. И вие вече сте започнали да поправяте времевия баланс в живота си. Защото ето, седим тук, нали? Това е начин да подобрим своя времеви баланс. Посвещавайте повече време на вечната си страна. Недейте да пилеете толкова много време по незначителни неща. Защото щом сме се родили на тази Земя, трите качества, трите гуни ни превземат. Знаете, едната е тамас – това е материята, така да се каже. Това е най-сгъстената, най-материалната страна на живота ни – тя е като мрак, като невежество. Втората е раджас, енергия, действие, страст. И третата е саттва – светлината, знанието, сияйната страна на живота ни.
Ако разделим човешкото съществуване на две големи части – едната е тялото, а другата са мислите, съзнанието – тогава каква е пропорцията на тамас в съзнанието? Малка. Но присъствието на тамас в тялото е голямо, нали? Тамас е полезна, защото не ни позволява да поемем всичко наведнъж. Не бихме могли да го понесем. Така че тя осигурява един вид последователност на преживяванията. Инак, ако целият житейски опит ни се струпа изведнъж, това просто ще ни довърши. Каква е пропорцията на раджас в тялото? Тя присъства. А каква е пропорцията на раджас в съзнанието? Също както и в тялото – присъства. За някои с малко въздействие, за други – с голямо. Но да разгледаме саттва. Каква е пропорцията на саттва в тялото? Малка. А какъв е шансът на саттва в съзнанието? Голям. Голям. Това присъствие на саттва в съзнанието ни ни дава шанс за духовен растеж. Затова качествата, плодовете на саттва – като щастие, знание, просветление, или близко до просветление – са темите на нашата практика, благодарение на това присъствие на саттва в съзнанието ни.
Виждате, това е въпрос на баланс, въпрос на пропорции. Същото е и с продължителността на живота – въпрос на пропорции е. Колко време посвещавате на второстепенни дейности от непостоянната страна на живота? И колко време посвещаваме на духовните си практики, на неизменната му страна? Като се огледам наоколо, известен период от живота си вече сте пропилели. Отсега насетне моля ви, бъдете внимателни.
Има една тайна мантра за промяна и коригиране на времевия ви баланс. Да произнеса ли публично тази тайна мантра? Тя гласи: „Мой скъпи Господи, от днес аз съм Твой!“ Отсега нататък можете да решавате къде да влагате вниманието си. Отсега нататък можете да решавате каква да бъде пропорцията на живота ви. И няма значение колко време сме изгубили, защото в „Чайтаня Чаритамрита“ се казва, че „и един миг в компанията на чистите предани компенсира безчет пропилени животи”[1]. Затова грабнете възможността. Вземете в ръце времето си и оползотворете живота си правилно.
Аз нямах възможността да общувам с духовния си учител много дълго. Не съм пресмятал, но ако трябва да изчисля, мисля, че взето заедно са едва няколко месеца, в които съм могъл да бъда във физическото му присъствие. Но трябва да ви кажа, че те бяха достатъчно интензивни да предопределят живота ми и да ми помогнат да се посветя на светлата страна, на духовната страна. И един миг е достатъчен. А това наситено духовно общуване може с лекота да компенсира много по-дълъг период от живота ви, който уви сте пропилели.
Затова вземете своя дял. Използвайте времето си правилно. В шастрите, в свещените писания се казва, че сте родени от нектар. Че принадлежите към духовния свят. И че този нектар на безсмъртието е ваше рождено право. Търсете го. Не се удовлетворявайте с нищо по-малко. Това ще е най-добрата употреба на времето ни. А да се събираме заедно в свята, възвишена атмосфера – това ни помага да усещаме тези свещени мигове. Затова нека изразя благодарността си към всички вас, които помагате не просто да отворим вратата на клетката – тъй като душата ни е досущ като птица в клетка – но тези мигове, тези мантра-медитации помагат да полети тази душица-птица. Понеже вечността… без значение колко мигове събираме един до друг, те никога няма да съставят вечност; тя е съвсем различно измерение.

1.  „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 22.54

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Щом сме започнали това пътешествие на живота като сме се родили, едно нещо изглежда сигурно – че пътуването ще има и край. Казва се, че в момента на раждането, годините, които ще живеете и съдбата ви са записани на челото. Още в мига на раждането ви е отсъдено колко ще живеете, както и колко страдания ще изтърпите, а също колко щастие ще пожънете в този живот. Щом всичко е изписано на челото, тогава значи съдбата не зависи от разкрасяващата индустрия. Така че дори да идете в салон за красота, няма да промените съдбата си. Въпреки всичко ние искаме да избягваме проблемите и да добиваме повече щастие. И всички искаме да живеем дълъг живот. Всеки копнее за достатъчно дълъг живот, обаче искате да избегнете старостта. Това не е много разумно. Щом искате дълъг живот, процесът за постигане на такъв дълъг живот се нарича остаряване. Как може да имате едното без другото? Невъзможно е. По-добре да се стремим да сме в приятелски отношения с времето, също както и със старостта.
Както ви казах, в тази епоха за хората са предвидени около 100 години живот. Замисляли ли сте се някога колко години бихте си отпуснали?
Гита Говинда: 108.
Свами Тиртха: Хубаво. Дайте си някакво време и се опитайте да планирате живота си. Трябва да имате план за този живот. Обикновено различните житейски периоди следват един след друг стъпка по стъпка. Първо сте бебе, след това дете, после младеж или девойка, след това ставате пораснал отговорен човек, после възрастен, сетне старец, накрая пак дете. Но във всеки възрастов период трябва да се стремим да се държим адекватно. Когато сте млади, искате да се представите за по-възрастни. Когато сте стари, искате да се представите за по-млади.
Но щом имаме да изживеем 100 години в този живот, нека видим какво трябва да правим през тези възрасти, какво имаме да научим, какво имаме да свършим.
Има един разговор[1] между учител и ученик. Ученикът има въпроси за пространството и времето, за човека, за божественото, за вярата и изкуплението, за различни важни теми. И понеже има задълбочено запитване от страна на ученика, учителят се старае да дава задълбочени отговори. Сега те стигат до дискусията за времето.
Всичко в този живот се променя. При все това някои неща си остават същите. Нашето тяло се променя от бебе в старец, но себеусещането, това вътрешно чувство за собствена идентичност, не се променя. Именно това казва учителят на ученика. „Въпреки че всичко се променя, ти си същият.”
При все това, през тези различни възрасти, които преживяваме, ние трябва да извършваме различни дейности. Ще ви казвам възрастта, а вие казвайте какво трябва да научим и какво трябва да правим на тази възраст.
“И така, в този вечно променлив процес има нещо постоянно. Ти си какъвто си бил и ще останеш същия.” Когато човек е на една годинка, какво следва да научи?
Коментар: Да ходи.
Свами Тиртха: Правилно, да ходи. Когато сте на десет години, започвате да се учите да…?
Отговор: Да четем.
Свами Тиртха: Започвате да се учите да мислите, да развивате съзнанието си. Когато сте на двадесет се учите да..? На двадесет се учите да стоите на собствените си крака, да сте независими. А когато сте на тридесет..?
Отговор: Да сме отговорни.
Свами Тиртха: Да, правилно. Когато сте на тридесет, трябва да застанете лице в лице със себе си. A да създадете семейство – това значи да застанете лице в лице със себе си. Когато сте на четиридесет, какво започвате да учите?
Отговор: Да се развеждаме.
Свами Тиртха: Не, това не е позволено.
Коментар: Да сме полезни за обществото.
Свами Тиртха: Правилно, това е времето, когато трябва да се научим да сме полезни за другите, да служим за доброто на другите. Когато сте на петдесет?
Коментар: Половината време вече е изтекло.
Свами Тиртха: Така е, тогава трябва да се изправим пред един вид отдръпване от външните дейности. А когато сте на шестдесет на какво трябва да се научите?
Отговор: На мъдрост.
Свами Тиртха: Да, на мъдрост. На седемдесет какво трябва да научите?
Отговор: Че никой не ти е длъжен за нищо.
Свами Тиртха: Е, и това е необходимо да се научи. Но тук е казано, че трябва да се научим на дълбока вяра. Когато сме на седемдесет трябва да се научим на дълбока вяра. А какво става, когато сте на осемдесет? Прем Прасад?
Прем Прасад: Да преосмислиш всичко, което ти се е случило през живота.
Свами Тиртха: Правилно. Когато сме на осемдесет, трябва да се научим на абсолютна стабилност. А на деветдесет? На деветдесет трябва да се срещнем със смъртта. И какво остава да научим когато сме стогодишни?
Коментар: Да умрем.
Свами Тиртха: Да, да си отидем с мир и удовлетворение.
Гита Говинда: Ами ако човек не доживее дори до 70?
Свами Тиртха: Лош късмет. Защото се казва: ако не си чист до десетгодишна възраст, ако не си красив до 20, ако не си силен до 30, ако не си решителен до 40, ако не си богат до 50, ако не си мъдър до 60 и ако не си свят до 70, няма да станеш такъв и по-късно.
Виждате ли, разполагаме с относително кратко време, скъпи мои. Затова според възрастта си, стремете се да постигнете най-доброто. Мисля, че е достатъчно да поразсъждаваме върху това, да помислим, да го смелим.

(следва продължение)

1.  В „Хансакунда Упанишад“

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 вечер, София)

Голяма чест е да бъда тук с вас. Идвайки насам се чувствам като че идвам във втория си дом. Днес бих искал да поговорим малко за времето. Времето, което е много значим фактор. Ние си мислим, че времето отминава, а времето се смее и казва: хората отминават. Кой е по-силен – вие или времето? Обикновено времето е по-силно от човека. Има възможност да надмогнем ограниченията на времето – стига да знаем тайната. А знаете, ние всички обичаме тайни. Веднъж организирахме серия лекции под заглавие „Тайните учения“. Дойдоха два пъти повече хора от обичайно. Защото всеки търси тайните.
И така, каква е тайната на времето? Как да управляваме периодите в живота си? Това не е лесен въпрос. Но ако се обърнем към древното божествено познание и откровение, оттам получаваме много задълбочена и значима информация по темата.
Нека започнем с малко теория относно времето. В „Бхагавад Гита“ се казва, че времето е божествена енергия. В един смисъл можем да кажем, че то е самият Господ в един много специален облик, много специална енергия. Кришна казва: „Аз съм времето, унищожителят на световете”[1]. Това е един доста плашещ аспект на времето, което слага край на всичко. Именно затова долавяме, че времето е ограничение. Обикновено това е начинът, по който възприемаме времето – опитваме се да догонваме отминаващото време и обичайно сме толкова заети, че времето не ни стига за нищо. Казват, че времето се забързва. Не знам какъв е вашият опит, но веднъж един предан каза на един духовен учител: „О, ние напълно осъзнаваме, че ти работиш за нашето добро по 28 часа на ден”. И тогава учителят отвърна: „Сега разбирам защо съм толкова уморен. Щом трябва да работя по 28 часа на ден за вас, това си е тежка работа”. Така че времето като ограничение съществува. Това е една от характеристиките на тази енергия, която е божествена енергия. И обикновено това е плашещата страна на времето.
От друга страна, времето се споменава и на друго място в „Гита“: „Аз съществувам като вечното време, безкрайно и неизмеримо”[2]. Какво различно отношение! Тогава времето не ви отнема, не ви ограбва живота ви, а предоставя измерение, в което можете да изразявате себе си и да преживявате своя живот. И чувствам, че духовни практикуващи като нас, трябва да развием такъв тип отношение към времето – да приемаме времето като възможност, а не като нещо, което ще изгубим.
И така, за материално мислещите хора времето съществува като ограничение. Но за мислещите по духовен начин хора, времето съществува като вечност. Разбира се, обичайно ние виждаме живота като пълен със страдания. И човек може да си рече: „Този ограничен живот е толкова горчив, че не ми е нужен вечен живот. Ако и той ще е същата горчилка, не ми е нужен.” Затова внимавайте! Недейте да проектирате своя днешен ден във вечността.
Но времето е божествена енергия. Трябва да се отнасяме добре с него, да го оползотворяваме добре. Казват, че в настоящата епоха, на човека е дадено да живее по сто години. Ние обикновено не живеем толкова дълго, ала това е периодът, който може да бъде доживян – сто години. При все това, въпросът не е колко години можеш да натрупаш, а какво е качеството на живота ти. Можеш да изживееш един дълъг живот лишен от смисъл. А може животът ти да е кратък, но ако е наситен и смислен, тогава е успешен. Така че признак на духовния практикуващ е, че използва времето си правилно. Понеже, уви, обичайно не можем да променим хода на времето. Казват, че човек може да постигне такава сила, че да спре времето. Аз мисля, че долавяме това дори без никакви мистични сили, когато, да речем, чакаме в болницата за операция – времето застива, то спира да се движи. Възприятието на времето е нещо съвсем субективно. Друг път, когато седим тук в йога студиото, цяла една вечер отлита като две минути. Така че възприятието на времето е нещо много важно, но въпреки това не бива да си губим времето.
Знаете ли, веднъж трябваше да изнеса беседа за времето. Обичайно се стремя да съм точен; особено когато човек ще е лектор, налага се да е там навреме. Обаче този път осъзнах, че ще закъснея с половин час. Но публиката беше много любезна, всички чакаха търпеливо. Затова се възползвах от възможността да ги възхваля и им казах: „Виждате ли, днес ви демонстрирах какво е времето.”
Но не искам да ви отнемам времето, тъй като сте дошли за духовно преживяване. Това са просто някои мисли, с които да започнем разговора за времето, за възприемането на времето. Както ви казах, има тайна как да се преодолеят ограниченията на времето. И ако се влеем в божествения поток, в божествената вибрация на възпяването на свещени мантри и химни, това ще ни донесе едно друго възприятие за времето – надникване във вечността. Затова вместо твърде много да говорим за времето, нека преживеем квантов скок във вечността чрез възпяването.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 11.32
2.  „Бхагавад Гита“ 10.33

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Гита Говинда: В Пета Песен на „Бхагаватам“ има един стих, че „Онзи, който не може да избави подопечните си от пътя на повтарящото се раждане и смърт, никога не бива да става духовен учител, баща, съпруг, майка или почитаем полубог.”[1] Човек може да пита духовния си учител за напътствие в някоя житейска ситуация, но откъде да добиеш увереност дори да питаш.
Свами Тиртха: Просто питай.
Гита Говинда: Добре, но аз не съм сигурна, че мога да се погрижа даже за себе си. Как бих могла да се грижа за някой друг?
Свами Тиртха: Затова недей да заемаш тази позиция, недей да ставаш гуру.
Гита Говинда: „Баща, майка, учител или полубог”.
Свами Тиртха: Добре, недей да ставаш полубог. Виждам, че сега имаш увереността да питаш. Но не съм съгласен за едно. Докато си мислим, че „Аз ще спася този човек. Аз действам, аз постигам…“ Не поставям под въпрос авторитета на „Бхагаватам“, но виждате ли, можем да разберем погрешно нещата. Както е казано, фалшивите концепции остават с нас много дълго време. Гурудев например беше много чувствителен относно изказа. Ако някой започнеше да му казва: „Откак станах бхакта…”, той веднага го прекъсваше: „Моля? И ти си мислиш, че си станал бхакта?” Така че той беше много остър в това отношение. Не смей да си и помисляш! Или пък друг начин на изразяване: „Направил съм двама бхакти в тази проповедническа кампания.” Веднага прерязваше това. Защо? Защото ти не можеш да направиш някого предан. Преданият си е там, просто чака възможността, не ти го „правиш“. По същия начин, не можем да освободим някой друг, дори не и самите себе си. Но за щастие имаме спасители. За щастие имаме наставници, които ще ни помогнат да достигнем освобождението.
По същия начин, ако сме посветили живота си… Ако си казал: „Мой скъпи Господи, от днес аз съм Твой!” и след това Той започне да те поставя в различни условия и позиции, нима можеш да речеш: „Не, не, не, според шастрите аз не мога да правя това”? И започваш да цитираш на Кришна философията, стараейки се да Го убедиш, че греши. „Не, не, не, това няма как да стане.”
Например, въпреки че се чувстваш напълно неквалифициран, се налага да станеш цар – тогава трябва да станеш цар. Ако това се очаква от теб като божествено служене, трябва да го направиш. Ако избягаш, това е фалшиво его. Това е, когато казваш: „Аз съм най-незначителният“. А ако просто кажеш: „Да, ще поема тази задача; Ти искаш от мен да бъда цар – ще приема” – тогава това е отдаденост. „Каквото поискаш, ще го направя. Нека танцувам, нека танцувам, нека танцувам така, както Ти искаш.“ В началната фаза искаме да танцуваме така, както ние пожелаем. Искаме милост според нашето разбиране.
Баладев: И според нашите нужди.
Свами Тиртха: Така че какъв е ключът към успеха? Ключът към успеха е отдаден поклонник и всемогъщ Бог. Това е гаранцията за пълен успех.

1.  „Шримад Бхагаватам“ 5.5.18

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Харилила: На вчерашната лекция говорихте за качествата – негативни и тъй наречени позитивни – които са пречки в духовната практика, става въпрос за тушти. Там петият недостатък беше когато обичаме себе си твърде много – а това е пропагандата на съвременните ментори. Същевременно Вие споменахте, че не бива да се считаме за най-пропадналите, защото това също е фалшиво его. Какво трябва да е отношението на съзнанието ни спрямо нас самите? Предполагам, че трябва да обичаме себе си, но без самозалъгване. Как можем да разберем коя любов е истинска и коя фалшива?
Свами Тиртха: Да пренебрегваме духовната си перспектива – това е фалшивата любов. В класическата философия се казва, че грехът е неправилна любов. Ако прилагаме себеоценката или любовта към себе си неправилно, значи не взимаме под внимание вечното си добруване. А това можем да считаме за грях, за груба грешка.
Харилила: Значи, когато практиките ни водят единствено към материални цели? Но ние тъй или инак имаме материални практики, така че би трябвало да има някакъв баланс?
Свами Тиртха: Разбира се. Особено за онези духовни практикуващи, които са активната част на обществото – например грихастхите. Те трябва да намерят баланс между материалните ежедневни дейности и духовните перспективи. Представете си ако общността на ваишите започне единствено да медитира; тогава всички ще умрат от глад, понеже никой няма да работи, никой няма да произвежда чапати. Но пък ако саннясите започнат да изкарват пари, това също е много лошо, защото те трябва да са просяци. Така че всеки трябва да изпълнява добре относителните си задължения в обществото и да тласка цялата машина напред, за да могат всички членове на обществото да достигнат духовните си хоризонти. Затова тези, които са активната част от обществото – хората на средна възраст, заемащи отговорни позиции – техните духовни дейности се различават от тези на ученика или на аскета. Но посредством своята духовна заетост, те могат да постигнат същите резултати.
Харилила: Защото това е служене.
Свами Тиртха: Точно така. То е посветено на Бога. То е работа за Него, служене за Него, постижение за Него. Така че всичко зависи от съзнанието.
Но ние леко се отклонихме от първоначалния въпрос. Това да цениш себе си се споменава и в нашата традиция: дживе-доя – да си милостив към живите същества, включително себе си. Но нашето разбиране за този милостив подход към себе си преди всичко се фокусира на духовните постижения. Защото ако пропуснем да постигнем нещо в материален смисъл, това не е кой знае каква голяма загуба. Казва се: ако си изгубил парите си, не си изгубил нищо; ако си изгубил здравето си, изгубил си нещо; но ако си изгубил нравствеността си, тогава си изгубил всичко. По същия начин, ако изгубим своите духовни перспективи, тогава това е тотална загуба, пълен провал в този живот.
Както казах преди, в насилието трябва да сме много деликатни, много умни; по същия начин и в себеоценката и в обичта към себе си трябва да сме много умни. Обичайте себе си в духовен смисъл. Защото обикновено ние обичаме тялото, нали? Повече обичаме ума, умствената идентичност, обаче забравяме за душата. Затова фокусирайте се върху духовната идентичност, понеже всичко останало ще го изгубим. Когато си идем, ще изгубим всичките си разбирания и всичко, което сме натрупали в този живот; освен съвсем малко неща. При все това отделяме цялото си внимание на временното и на практика нула внимание на вечното. Така че ако човек е отговорен, би трябвало да вземе предвид вечното си добро. А това е въпрос на лична преценка: на каквото и да се натъкнете в живота си, запитайте се дали то подпомага духовното ви израстване или не. Ако да – правете го; ако не – по-добре го избягвайте.
Добре, но тогава идва следващият ви въпрос: „А какво да кажем тогава за работата или за бизнеса? Те подпомагат ли духовния ми растеж или не?“ Ако например се провалите в бизнеса, това много помага. Защото тогава се научавате да сте непривързани. Ако не се провалите, това също помага много, защото така ще можете да донасяте чапати в храма. Така че независимо дали успявате или се проваляте, това би могло да е от помощ за духовното ви израстване. Може да ви даде повече прозорливост за това как се случват нещата.
И все пак, това е само отражение на оригиналната реалност. Защото как напълно, изцяло да одухотворим своите бизнес успехи или провали? Поднасяйте резултатите на Кришна. „О мой Господи, днес мога да ти поднеса единствено провала си“. Или на следващия ден като дойдете: „Днес това постижение е за Теб. Аз съм удовлетворен. Независимо дали ми даваш нещо или не, удовлетворен съм. Аз съм Твой безусловен слуга.“ Когато бхактите започнали да отварят десетки храмове и центрове за проповядване, и всичко се разраствало, Бхактисиддханта казал: „Да, ние имаме най-добрия мениджър – Кришна!” Както Махапрабху казва: „Аз не съм брамин, не съм випра, не съм шудра, не съм това, не съм онова. Аз съм слуга на слугите на слугите на Всевишния”[1] – такава е нашата самоличност. Ако можете да се отъждествявате по такъв начин, ще имате много процъфтяващ живот. Защо? Защото слугата на царя също живее в двореца. Целият свят е Неговият дворец.

(следва продължение)

1.  „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя-Лила, 13.80

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Чакори: Изгубих си малата и приех това за лош знак. Защото понякога ако нанесеш обида, губиш шанса за духовна практика. От друга страна непривързаността е принцип, който трябва да следваме по нашия път. Чувала съм, че понякога това е милостта на Кришна – да ни отнема нещата, към които сме привързани и по този начин да израснем над тази привързаност. Тъй или инак, в нашата школа единственият, към когото можем да сме привързани, е Кришна.

Свами Тиртха: Нима има някаква разлика между малата и Кришна? 

Не бих казал, че губим шанса за духовна практика. Това е знак да обърнем повече внимание, но шансът никога не е изгубен. Трябва да се потрудиш много сериозно, наистина много сериозно, ако искаш да изгубиш този шанс. Възможно е, но е много необичайно.

Привързаността съществува. Но материалният тип привързаност – това е, от което трябва да се откажем. А духовната привързаност трябва да я развиваме. Защото ако сме привързани към служенето в лотосовите нозе на Радха-Говинда, какво по-хубаво от това?! Така че въпросът не е в самата привързаност; същината на привързаността е това, което трябва да променим. Досега сме били привързани към маха-мая, която ни откъсва от божествената реалност; сега трябва да пренасочим вниманието си и да се привържем към йога-мая, която ще ни свърже с божествената реалност. И на осъзнатото ниво Кришна никога не е изгубен. Гуру никога не е изгубен. И служенето никога не е изгубено. 

Чакори: В тази връзка се казва, че трябва да имаме по-малко желания, но когато се молим, да речем, за сладост или за изкупление на греховете си, дали е правилно да се молим така, понеже това също е желание?  

Свами Тиртха: Ами, както ти харесва. Ако искаш се моли: „О, Боже мой, дай ми неутралност. Не искам да имам никакви желания за Теб. Аз просто насила изпълнявам своята садхана тук” – ако ти харесва, можеш да мантруваш по този начин. Но ако другите танцуват в пълен екстаз, понеже са се молили за няколко капки нектар и е последвал потоп от нектар – всеки получава каквото заслужава. 

И знаеш ли, тази непривързаност е доста начална школа в духовния живот. Защото ако човек е изпълнен с материални привързаности, разбира се е нужно да достигне до някакво що-годе непривързано състояние на един вид встъпление в духовността. Но едно малко по-високо ниво в бхакти се нарича рага-бхакти – привързаност, йога на привързаността, божествени чувства на привързаност. И напътствията на Махапрабху са много поучителни в това отношение. В „Шикшащакам“, Неговата главна и най-важна поема, Той описва колко благотворно е възпяването на светите имена и какви са всички различни фази на духовен екстаз, които човек може да изпита. Ала накрая казва: „О, мой Господи, дали ще ме прегръщаш или риташ, аз съм Твой безусловен слуга.” Тоест, Ти можеш да правиш каквото си искаш. Но аз не мога да правя каквото си искам. Защото съм привързан към Теб. Ти имаш свобода, но аз нямам свобода. 

Привързаност? Разбира се! Духовна привързаност. Духовни желания. Спомнете си когато Кришна започнал да обяснява на гопите: „Добре, искате да се срещнете с Мен, но знаете, че не е хубаво посред нощ да ходите из гората, която е опасно място. Имам решение за този проблем. Например, може да медитирате върху Мен.” Гопите наистина се ядосали. „Какво?! Суха медитация? Не ни е нужна медитация. Нужен си ни Ти!” Това привързаност ли е? Разбира се, че е привързаност. Те не се удовлетворяват с някаква си теоретична медитация. Не, „Аз искам Теб!“ 

Но признавам, това е висша школа; всъщност то е следдипломната квалификация в духовността. Понеже е много трудно да се разбере как е правилно, защо, как се случва. Въпреки това трябва да мислим и да разбираме процеса. Започваме от началото и накрая достигаме до финалната цел. 

Съгласен съм, че понякога сме привързани към своята духовна позиция, към духовните си постижения. Да речем, ти си световно-известен ачария, привикнал си с вниманието на хората. Усещаш: „Това е моето служене. Където и да отида, просто прославям святото име и всички са щастливи.“ И много лесно се привързваш към тази позиция, нали? Учиш хората да чистят храма, но самият ти не го правиш. Много е лесно човек да се привърже към позицията, престижа и славата, съпътстващи духовния живот. Ала никога не бива да забравяме първоначалната си смирена позиция. И Кришна със сигурност ще отнеме този фалшив престиж – за доброто на Своя скъп предан. Мисля, че това е много добре. Кришна казва: „Моят предан никога не е изгубен”. 

Така че възможно е да има и фалшива привързаност. Но на първо място трябва да сме много внимателни и да се стремим да се самоанализираме. А когато животът и божествената милост започнат да чупят лъжовните ни концепции, трябва да сме много благодарни. Помните когато един бхакта казал на Шрила Прабхупада: „Прабхупада, аз съм твоят най-незначителен слуга.” Тогава Прабхупада отвърнал: „Не си „най“ в никое отношение”. Такава е човешката природа – „Добре, незначителен съм, ама искам да съм най-незначителният!“ Такива сме си. Не искаш да си обикновен човек. Искаш да си най-обикновеният човек. Наистина е много трудно да се добие качеството на смирен ваишнава. Често пъти се опитваме да имитираме формата, но ни липсва същината. Затова трябва да изпълняваме своята садхана – за да навлизаме все по-надълбоко и да придобиваме истинските качества на ваишнава. 

(следва продължение)