Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

Най-напред нека изразя благодарността си на организаторите на тази Мела. Това сте вие, всички вие. Защото ние работим и на индивидуално ниво, и на нивото на общността. Без едното, другото няма как да се случва. Ние всички сме индивидуалности, участващи в една много значима практика, а именно садху-санга. Да медитираш самичък вкъщи е хубаво; да мантруваш святото име самичък вкъщи е хубаво. Но по-високата степен на индивидуалната медитация е съвместната медитация; да възпяваме светите имена заедно е по-добре. Колкото повече хора се събират заедно в името на Бога, в служба на Всевишния, толкова е по-добре. Ала да се пее на висок глас е още по-добре. Това се нарича бхаджан. А кое е по-високата степен на бхаджан? Киртан. По този начин достигаме някои много високи нива на интензивност, когато сме способни да забравим за себе си. Това е толкова трудно инак.

Теоретично всички сме съгласни по този въпрос. Но наистина да го усетим, наистина да се отворим за това преживяване – когато в крайна сметка забравяш идентичността си, амбициите си, всичко… и просто се вливаш в потока на божественото щастие – това са много редки, благословени моменти.

Затова трябва да изразя благодарността си на всички вас, които направихте тази среща възможна. И не само на тези, които седят тук наоколо, но и на всички велики светци и мънички светци от минали времена. Понеже ние винаги възпоменаваме великите светци, но никой не говори за малките. Обаче без малките светци, великите не могат да действат. Без хилядите практикуващи, великите не могат да летят на крилете си. Нужни са ни изключителните, неповторимите, големите стожери, нужни са ни и съвсем семплите практикуващи – и двете. Единият и многото.

И така, изразявам своята благодарност, и – надявам се – нашата обща благодарност, на всички предшественици, които са практикували, обучавали, получавали ученията и т.н. Външно погледнато можем да кажем, че те вече не са с нас. Но святото име обединява. Така че те определено седят тук с нас. И трябва да изразя благодарността си на всички бъдещи практикуващи, на бъдещите светци; можем да речем, че те не са с нас все още. Ала аз чувствам, че във формата си на семена и те са тук с нас. В своя потенциал те са тук с нас. Така че в тази стая не седят трийсетина-петдесетина човека. Десетки, стотици, хиляди, безчет са тези, които са свързани с нас и със святото име в момента.

Колко пъти сте чели в „Чайтаня Чаритамрита“, че когато Махапрабху вървял, хиляди Го следвали. И че те взимали прах от нозете на Махапрабху до такава степен, че изравяли цели ями по пътя след Него. Кой знае как е било?! Може за физическото око да са присъствали едва неколцина. Но за духовното око там е било болшинството от душите в тази вселена – хиляди и милиони следовници.

Така че това е просто въпрос на визия: колко души виждате в тази стая – няколко или много. Ала както и да е, нека изразим благодарността си на всички тях. Ние сме синове и дъщери на своите духовни бащи и майки, за да станем духовните бащи и майки на идващите синове и дъщери. Моля ви, стремете се да приемете това присърце! Единствената причина да седим сега тук е, че сме последвали някого; и трябва да присъстваме тук толкова пламенно и чисто, че и други да могат да последват примера ни. По този начин не живеем само в настоящия момент, но заживяваме във вечността. Това е един начин да надмогнем смъртта – този страховит, плашещ враг. Ако си спомняте предшествениците си и ако се молите за бъдните поколения, сте в безопасност. Тогава сте част от една величествена процесия, където всички са се събрали в името на Бога за възхвала на Всевишния.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, пристигане)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Парамананда: Когато сме в компанията на люде с голям радиус, започваме да виждаме частичка от тяхната перспектива. Ала когато не сме в тяхната компания се връщаме към своя мъничък сонар. Как да се справим с този проблем?

Свами Тиртха: Не си отивайте у дома. Какво мога да кажа? Нима сме такива глупци, че отново, и отново, и отново животи наред да слагаме обратно товара съчки на гърба си? Именно това се случва, нали? Затова духовният живот е много предизвикателен процес. Защото знаем, че с половинчати решения никога няма да бъдем удовлетворени. Всички знаем това. И въпреки всичко, след края на лекцията си отиваме вкъщи. Или по-добре след прасадама.

Но какво да правим тогава? Не можем да се нанесем стотина човека тук в тази стая. Значи, или останете в храма, или създайте свой храм. Затова казвам, че е много предизвикателно. Трябва да намерите собствения си източник на излъчване. Това означава осъществяване. Не можем вечно да живеем за сметка на другите. Трябва да откриете своите ресурси. Знаем, че всичко се спуска – не е така, че трябва да го натрупаме. Но не го пилейте. Това е нашият дълг – да не го пропиляваме. Каквото ни е било дадено, да се стремим да го съхраняваме и разрастваме. Не забравяйте да поставяте по-надалеч границите си. Това означава, че трябва да станем много квалифицирани. Така че дори онази прекрасна звезда на западния хоризонт да ни напусне, ние винаги да оставаме с тази звезда. Мисля, че е възможно.

Да, защото не само ние сме тези, които имат радиус. Те, великите, също имат радиус. И ако те направят една стъпка към вас, вие ще влезете в техния обхват. Кришна също има радиус. Мисля, че той е безграничен. Но дори и радиусът на Кришна да е ограничен, има някой, чийто радиус няма предели. Така че това не касае само нас, че ние трябва да разширяваме своя радиус; те вече са прострели своя радиус към нас.

Да го кажем накратко: повтаряйте светите имена. Винаги оставайте в светлината.

Коментар на Динабандху Прабху: Казано е, че ако направиш една крачка към Бог, Провидението също ще направи своите стъпки. Миналия път Парамананда Прабху ми предложи да правя повече кашкавал, и аз взех това присърце. Работих два дни денонощно, за да произведа кашкавала. И после, като тръгнахме на път, Гурудев каза: „Чакай, ами ако на границата забранят да внесеш кашкавала, какво ще правим?” Затова се наложи да мантрувам святото име много интензивно по границите. И в крайна сметка кашкавалът пристигна.

Свами Тиртха: Виждате ли, чудесата се случват.

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, пристигане)

(продължава от предишния понеделник)

Какъв е крайният предел на нашият радиус? Това са лотосовите нозе на Шри Шри Радха-Говиндаджи. Затова, отдалечете границите си. Но за да се случи това, действително е нужно да изоставим ограничения си начин на мислене.

Спомняте си историята за старицата, която събирала съчки. В наши дни рядко се натъкваме на тази практика, но е добре да си припомним, че навремето хората са събирали малки или големи наръчи с клони, за да осигурят топлината в дома си. И така, тази женица също носела голяма купчина дърва на гръб и много ѝ натежало. Оставила товара, за да си почине за малко и възкликнала: „Ох, Боже мой!” Но молитвата ѝ била толкова дълбока и искрена, понеже наистина много ѝ натежало, че Нараяна незабавно се появил там: „Ти ме повика, ето ме тук. Кажи ми какво искаш, ще изпълня желанието ти.” И жената веднага, без дори да помисли, рекла: „Можеш ли да качиш товара съчки на гърба ми?” „Добре, ето си ти товара” – и Бог изчезнал.

Разширете границите си. Не бъдете привързани към своите съчки. Те дават съвсем незначителна топлинка. Вместо това можете да се озовете в самите Божии обятия! И за да помогне на вярата ви да расте, всеки път, когато дойдете в ашрама, Той ще повдига енергийното ниво и ще усещате повече топлина. Просто за да сте готови да захвърлите съчките си.

Радиусът – може би днес е непознат, но утре ще е хлябът ви насъщен. Радиус означава не само повърхнина и централна точка; той не е само обхват, но значи също и излъчване – светлината ще дойде при вас. Кришна ще ви прегърне. Радиус означава радиация – тази божествена вибрация ще ви свърже. Нужни са ни дълги вълни вибрация – за да се свържем с вечността. А мисля всички знаете коя е най-добрата звукова вибрация. Както започнахме: искате ли да говорите езика на сърцето и душата, вечния език, по някакъв начин позовете Бога. Нашият Махапрабху е донесъл святото име, маха-мантрата. И ако отвърнем на тази покана, тогава и радиусът ни ще заблести. Джай! Имате ли нещо да добавите или да кажете?

Въпрос на Кришна Прия: В тази история за старицата и Нараяна, той предложил да сбъдне желанието ѝ и после си тръгнал. Защо не ѝ е обяснил, че има нещо по-висше?

Свами Тиртха: Защото Бог е изпратил гуру да учат хората как да захвърлят съчките си. И така, ако слушате лекцията и след това срещнете Бога, не си искайте товара обратно на раменете. Той има безчет начини да ни обяснява нещата. Понякога с много внимателни думи, проявявайки милостта си; друг път изпращайки ни някое послание или някой пратеник; един път чрез постижения, друг път чрез провали. Не можем да очакваме винаги да успяваме. Трябва да очакваме и, че ще се проваляме. Именно тогава ще се случи чудото – по някакъв начин, няма да се провалите. Ако очаквате винаги да печелите, това е горчив опит, защото много пъти ще губите. Така че по-добре да очакваме: „Най-вероятно ще се проваля“. Обаче тогава ще видите чудото: милостта се протяга към вас, не е изгубен и миг. Затова се нуждаем от обучение, от вярната информация – какво да правим ако дойде такъв момент, ако имаме такъв избор.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, пристигане)

(продължава от предишния понеделник)

И така, има физически и интелектуален радиус; а сега стигаме до духовния радиус. Обикновено нашият духовен радиус клони към нула – съвсем малко кръгче; и един мъгляв кръг, че „може би има нещо“. Обаче не го виждаме, защото сме заслепени от илюзията и имаме съвсем мъничко информация за това, което е отвъд. Не сме запознати с величествените духовни перспективи. Мислили ли сте някога за най-висшата си духовна надежда? „Какво бъдеще ме чака във вечността?“ Замисляли ли сте се някога за това?

Ако сте добре подготвени в дебатите и философията, сега ще възразите: как може да говориш за бъдеще във вечността? Във вечността няма бъдеще, там има само вечност – там е неизменното съществуване. В „Брахма Самхита“ се казва, че оттатък, в духовното небе, съществува постоянна вечност, изпълнена с блаженство и щастие – настоящият момент. Нито едничък миг не се губи там. Такава е вашата духовна „бъдеща“ перспектива. Така че, моля ви, помислете за това – то е велико!

Всъщност, ако се заемем с духовни практики и им се посветим, ние се посвещаваме на това да разширяваме обхвата си, обсега си. Да слагаме по-далеч границите си. И да подтикваме себе си да достигаме тези по-далечни граници. Защото болшинството духовни истини са отвъд настоящия ни обсег на разбиране, уважение, възхищение и т.н. Но за щастие, нашите светци са донесли послания за онази реалност. Те са оттатък границите. И те ни канят: „Защо не дойдеш при нас? Тук, отвъд пределите на тялото ти, ума ти и вярата ти, има нещо по-истинско; ела!” Така че физическите, менталните, верските граници – разширете ги! Понеже по-голямата част от реалността се простира отвъд вашите граници. Затова, ако направите една крачка в духовния живот – и ако с нея действително достигнете следващото ниво – това означава, че увеличавате своя радиус, разширяваше своя обхват.

Отначало това може да е леко необичайно, да се почувствате малко неловко. „Хей! Започвам да се усещам свободен! Това е толкова необикновено!“ Или „Какво е това щастие, което чувствам? Толкова съм свикнал с горчивия вкус.“ Странно ви е: „Нещо става с мен. Не мога да го обясня, но ми харесва!“

Животът, в това число и духовният живот, не е нещо, за което трябва да говорите или да мислите – не, трябва да го живеете! Духовният живот е опит, който трябва да изпитате. Не е достатъчно да организираме 108 симпозиума върху преданото служене. Защо вместо това не служим…? Така че очаквайте неочакваното. Един мой много скъп духовен брат, който е голям киртания, голям любител на киртаните – в началото беше питал по-старшите предани: „Какво е това странно чувство в края на киртана?” защото то беше нещо отвъд пределите, извън обхвата. Те му отвърнали: „О, това е екстаз. Защо питаш за очевидното?” За това говоря – разширете обхвата си. Направете една стъпка, за да увеличите радиуса си. Тогава можете да очаквате неочакваното.

И така, ако направим дори и малка крачица в своя радиус, ще преживеем много истински резултат и отклик. Само си представете следващите крачки! Колкото по-нататък вървите, толкова повече се увеличава радиусът, разширява се обхватът. Най-напред виждате съвсем мъничка част от духовната реалност. Но започне ли радиусът ви да става все по-голям, с все по-дълги вълни – тогава ще виждате, долавяте и достигате невероятно по-големи преживявания от духовната реалност.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, пристигане)

Удоволствие е да бъда тук с вас. Идвайки насам си мислех по каква ли тема да говорим. Тогава някой ми предложи: „Просто кажи: „Харе Кришна на всички!“ и всеки ще е щастлив“. Така че основно това е посланието ми днес. А считам, че то ще е и посланието ми за идните дни. Ако искате да откриете своята духовна перспектива, просто възпявайте светите имена на Бога; пък сетне вижте какво ще се случи. Не можем да направим демо версия на вашето пречистване. И не можем да очакваме, че всичко ще тече без грешки, като по мед и масло – няма как да обещаем това. Въпреки всичко, ако се докоснем до този език на сърцето, можем да очакваме някои чудеса. Ако зовът ни е интензивен, никога няма да бъдем оставени сами. Обикновено ние всички искаме доказателства, нали „Ще приема, ако видя. Ще повярвам, ако видя.“ Но всъщност то работи наобратно – ако повярваш, тогава ще можеш да видиш. Така че това е нашето доказателство. Не е нужно да вярвате сляпо каквото чувате на лекции. Но опитайте се да го проверите за себе си, стремете се да видите дали работи или не.

Да споделя ли с вас едно категорично доказателство, което можете да изпитате днес? Всъщност – което изпитвате тъкмо в момента. Да или не? Не искам да ви налагам моята истина, трябва да се съгласите. Вдигането на енергийното ниво – това е ясно доказателство. Не е въпросът, че в стаята не е включен климатика. Не, това е вдигането на енергийното ниво. Усещате повече топлина. Ако разглеждаме материалните причини, може да намерите много. Но те са съвсем слаби и далечни изражения на оригиналната истина. Ако сте свързани с едно много висше ниво на съществуване и реалност, тогава нещо ще се промени около вас. Ще започнете да чувствате като че нещо иска да се взриви отвътре. Затова е казано: „Недейте да общувате със садху, защото умствените ви нагласи ще експлодират.“ Рисковано е! Например, излъчването на Гурудев беше толкова мощно, че още от автобусната спирка можех да усетя дали той е у дома или не. Толкова мощно! Или може да имате други мистични преживявания, ако общувате с божествената истина. Така че ето едно доказателство, че това, за което говорим, съществува, че има нещо; но вие трябва да се задълбочите и да го потърсите сами. Това е едно доказателство, ако искате. Може да го наречете „нещо външно“, но то си има причини.

Обаче днес, след размислите за тези доказателства, бих искал да кажа нещо за един много прост принцип, а именно радиусът. Какво ви говори това – радиус?

Палана Шакти: Че въздейства върху близкия кръг хора.

Парамананда: Че има център.

Друг: Предава някакво послание, някаква вест.

Свами Тиртха: Радиусът също така е вид обхват. Кръгът е много необикновена фигура – с най-малката обиколка и най-голямата площ. Това е заради радиуса. И заради централната точка. Радиусът е нещо, което ви е познато – вашият радиус. Да речем селото ви, страната ви са вашият радиус; и малко по-нататък. Дотам, докъдето се простира радиусът ви, се чувствате у дома, чувствате се комфортно. Ако излезете извън радиуса си, чувствате се леко неловко – ново място, нещо странно, необичайно. Разбира се, хората се различават в своя радиус – един има малък, друг голям – но всеки има предел на радиуса си. И не става дума само за физическо измерение, защото това е лесно да се разбере – но то важи и в духовен смисъл. Можете да приложите този принцип на физическо ниво, по-лесно е и можете да го усетите. Идете на непознато място, в чужда страна и няма да знаете нищо – дори как да си купите билет за автобуса и как след това да го валидирате. Шантаво е – уж такова дребно нещо, а ви смущава и ви кара да се чувствате неудобно. След това свиквате и започвате да разбирате.

По същия начин имаме и интелектуален радиус – онова, което можете да разберете; и ако нещо е отвъд този предел, тогава е много трудно да го проумеете, а и да се съгласите с него. Не само да разберете – защото добре, сложно е – но дори да приемете, че има нещо отвъд. Затова хората изпитват тази вътрешна жажда за по-широко разбиране. Това желание да се узнае повече е доказателство, че пълното знание, съвършеното знание съществува, защото иначе не бихте търсили повече разбиране.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Богът е автократ, но не е безсърдечен. Така че преданият, който е най-низш, всъщност е най-богат. Най-незначителният, най-бедният е най-богат. Това е кришна-бхакти! Нужно е служене, нищо друго. Трябва да открием как да развием тази си вродена наклонност, така че тялото ни да е направено от такава субстанция и от нищо друго.”[1]

Хм. Промяна на ДНК-то? Това е много популярно в наши дни. Можете да го имате.

Спомняте си различните слоеве в структурата на тялото. Първият е аннамая-коша, след това пранамая-коша, маномая-коша, вигянамая-коша и накрая анандамая-коша. Коша означава „покривало, слой“. Аннамая е външният, най-плътен слой – всички ние имаме нужда да ядем и обичаме да храним тялото си; това е аннамая-коша. Понякога си мислим, че тази анна-мая е като мая, за която обикновено сме чували. Но тази мая и онази мая са различни. Защото илюзията се нарича маайя, а това е с кратко „а“ – мая; граматическото обяснение на кратката дума е „да си направен от“. Така че аннамая означава „направен от храна“. Този пласт, обвиващ душата, е направен от храна. Анна значи „храна“. Как започваме своя път в новия си живот? Търсейки храна: „Къде е мама?“ Сладки времена – нямаш друга работа освен да ядеш и да спиш. И всеки се радва на това.

Следващото е когато започват да се проявяват признаците на жизненост – прана; започват да функционират сетивата, сетивните органи: отваряш очи, започваш да слушаш и т.н. Прана не е само дъхът, но също и телесните сетивни функции. Ако добавим към храненето и виждането и малко ум – това е маномая-коша. В ума ще започне приемането и отхвърлянето – когато бебето започва да харесва нещо и да не харесва друго. После следващият пласт е вигянамая-коша, когато започва да се проявява интелектът. Ако сте на интелектуалния пласт, вероятно ще можете да контролирате хранителните си навици или сетивните си органи, сетивните функции. Но най-близката до душата обвивка, която е почти самата ѝ същност – това е анадамая-коша. Тя е направена от ананда. Така че в края на краищата ние не се състоим от храна, не се състоим от някакви сетивни фактори, не сме умът, не сме интелектът; в края на краищата ние сме блаженство.

И каква беше препоръката тук? „Развийте такова настроение на служене, така че тялото ви да е направено от това и от нищо друго.” Можем да кажем, че това е севамая-коша – животът ми, съществуването ми, всичко мое е направено от настроение на служене. Това е добре за преданите: „Съставен съм от служене. Направен съм от и съм направен за служене.“ То е дар Божи – да сте направен от и за служене.

Добре, но това касае нас; ами Кришна? Той от каква субстанция е направен? Сега сме при извора. Има един красив бхаджан: Кришна према майи радха[2]… Това е най-висшата същност на Божествената Двойка. Най-общо можем да кажем, че Кришна е сат-чит-ананда. Това е така: Той е вечен, напълно съзнателен е, и на практика се състои от ананда. Но ако искаме да се вгледаме точно какъв вид ананда изгражда Кришна, тогава стигаме дотук: кришна према майи радха/ радха према майо хари.

И така, Радхика… Не, нека започнем от Кришна. Кришна не е направен от обикновено божествено блаженство, но Той е радха-мая, Той е направен от Радха – значи, направен е от любов. Такъв е съставът на природата на Бога – радха-мая. Но понеже знаем, че Той никога не е сам, тогава от какво е съставена Неговата половинка? Тя е кришна-майи. Радхика е изградена от Кришна. Тя се състои от красота. Обичайно е много трудно да се разбере защо Кришна е считан за най-висшата красота, а пък Радхика е считана за най-висшата любов. Можем да кажем, че в един смисъл Те са направени един от друг. Но ако не сте съгласни по този въпрос поради някакви богословски съображения, сигурен съм, определено ще се съгласите по въпроса, че са направени един за друг.

Знаем от дневника на Сварупа Дамодар Госвами, личния секретар на Чайтаня Махапрабху, че Радха и Говинда завинаги са отделни личности. Обаче за да усъвършенстват нуждата да се срещнат, Те се търсят един друг. И когато това търсене стане много интензивно, Те се прегръщат толкова силно, че идват в облика на Чайтаня. Така че макар да са завинаги отделни, Те също така са завинаги слети. Ние не можем да проумеем това, то е ачинтя – единение и раздяла едновременно. И не бива да се опитваме да го изследваме и анализираме. По-добре да се възхищаваме на тази божествена истина, на тази божествена мистерия.

И така, вярата е вечно-нарастващото щастие, извлечено от обожанието на единението на Радха и Говинда. Ако боготворим божествената красота и божествената любов заедно, това е истинска вяра; а резултатът от тази истинска вяра ще бъде духовното удовлетворение. Затова сме готови да сменим състава на тялото си – от човешко ДНК на божествено ДНК. За да бъдем направени от и за сева. Севамайи бхакта.

[1] Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология“

[2] „Югалащакам“ от Джива Госвами

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Имало един брамин-ваишнава на име Васудева Випра. Живеел в Курма Кшетра, на юг от Джаганнатх Пури. Бил прокажен, но какъв! Бил толкова състрадателен, че когато червеите изпадали от раните по тялото му, той ги вдигал и ги слагал обратно в раните, за да не умрат.”[1]

Понякога ние се мислим за състрадателни, а? Защото може би сме относително страстни, но мисля, че Васудева Випра е бил изключителен пример за състрадание. Можете да направите това единствено, ако вече нямате никакво телесно съзнание.

„Един ден той усетил в ума си: „Бог Чайтаня Махапрабху идва тук наблизо и аз ще имам възможността да получа Неговия даршан!” Такова специално състояние на ума! Да си способен да четеш реалността по такъв начин: „Богът е наблизо! Аз ще Го срещна!“ „Махапрабху действително отишъл в този район, но по времето, когато Васудева стигнал там, Махапрабху вече си бил тръгнал. Васудева бил дълбоко разочарован и се свлякъл на земята, ридаейки: „Какво нещастие! Не можах да получа Неговия даршан, не можах дори да зърна Бога! Той вече е заминал. Прекалено съм недостоен да Го срещна.” Махапрабху се бил отдалечил почти на миля, когато внезапно усетил някакво привличане да го тегли назад. Той хукнал обратно, намерил прокажения и го прегърнал. Проказата изчезнала от тялото и фигурата му станала прекрасна. Такава била предаността на Васудева Випра.”

Ето тук пример за това естествено състояние на смирение. Или за това настроение на служене, което свързва човека с Бога. Фокусът на медитация от страна на Васудева е толкова силен, че „Аз усещам присъствието Му, Той е наблизо!“ И в същото време е толкова могъщ, че дори от цяла миля далечина Махапрабху почувствал това привличане. Той бил привлечен, не можел да продължи напред, трябвало да се върне.

И тогава чудото се случило. Господар и слуга се прегърнали – независимо от телесното състояние. И ненадейно станало това пречистване, тази трансформация – от божественото докосване болестта изчезнала. А това, което останало, било красотата – красотата на душата.

Мисля, че това е много затрогваща история, която показва и подкрепя онова, което вече бе казано – че връзката, привличането между слуга и господар е значимо, че и двамата се приближават и се срещат. Така ако нашата медитация, нашите молитви, нашето мантруване – Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе – са достатъчно чисти и ако наситим мантрата с най-красивите си духовни чувства, тогава надеждата е, че можем да спрем Кришна да не бяга. Ако пък Той тича прекалено бързо, тогава трябва да следваме стъпките на някой друг, който не бяга така бързо. Ами то кангала ‘кришна кришна боли‘ дхай тава паче паче…[2] Тогава трябва да следваме ачария. Той не се движи толкова бързо. Достатъчно бързо, без съмнение, така че трябва да съберете цялата си сила и енергия, за да поддържате темпото. Но ако той има това качество ‘кришна кришна’ боли – „Аз ще викам, ще пея: „Кришна! Кришна!”, тогава Богът ще го чуе. И понеже той тича след своя любим Бог, всъщност ние също тичаме след Него, след тях.

Това се нарича естествено смирение; това е връзка. Вярата, смирението – те са връзката. За истинската вяра трябва да има обект и трябва да има субект. Връзката не може да съществува без страните, които участват. Всички тези фактори трябва да се срещнат в една точка – и това е божественото служене, божественото единение. Затова моята препоръка е: моля ви, търсете го!

(следва продължение)

[1] Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология“

[2] Ред от песента „Охе! Ваишнава Тхакура“ от Бхактивинода Тхакура

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Шрила Бхактивинод Тхакур е писал, че най-общо мерилото за ваишнавата е степента на неговото смирение. Естественото му, истинско смирение. Само да се показва смирение няма стойност. Имитацията няма стойност никъде. Истинското смирение може да дойде единствено, когато човек чувства своята връзка с всевластния Бог и господар. Единствено тогава той може да се усеща смирен. Господарят е всевластен, а слугата няма никаква позиция. Това е въпрос на осъзнаване, не на математическо пресмятане. По отношение на диктатора, той няма никаква позиция. И ако човек приеме тази истина по естествен начин, не изкуствено, той от само себе си става най-смиреният. Слугата на един автократ няма никаква позиция и никакво его; затова и ще притежава естествено смирение – и именно то е неговото богатство. Що за богатство е това? Такова, че може да заплени всевластника. Служенето е от такъв тип. Истинският слуга има такава позиция по отношение на своя господар. Както и обратното – господарят също е пристрастен към своя слуга.” Пристрастен! ““Слугата се отдава, а господарят също е по естествен начин привлечен към такъв искрен слуга.”[1]

Мисля, че това са доста сурови думи! „Слуга, автократ, нямаш абсолютно никаква позиция…” Ще ни се да избягаме. Ние искаме добра позиция. Искаме да се радваме на свободата си. И не харесваме автократи – освен ако не сме самите ние! Между другото, в скоби, знаете ли какво е определението за корупция? „Корупцията е такъв бизнес, в който не участваме ние.” Разбирате ли? „Понеже не е моят бизнес, затова го наричам корупция.“ Ако проектираме това в духовен смисъл, ако по някакъв начин не сме част от нещо, ние се чувстваме изключени. И тогава си мислите: „По-добре да охуля цялото нещо, понеже не участвам в него и завиждам“. За да се избегне това отделяне, това изключване, по-добре да дойдем като слуги – да бъдем включени. Дори и да нямаме позиция, дори и цялата тази божествена система да е автократска. Защото тя действително е такава! Кришна е Върховната Божествена Личност. Той не е избран от електората. Избори на всеки четири години – и не е сигурно дали ще остане на позицията си или не. Не! Нещата не стоят така! Недейте да привнасяте това, на което сте научени тук, в божествените дела. Върховенството на Всевишния не е въпрос на гласуване. Затова се използва този израз „автократ“. Автократ означава, че Той може да направи всичко.

Но какво е качеството на слугата? Или по-добре да река: какво е качеството на служенето? Защото можем да кажем, че служенето стои между слугата и господаря – то е връзката между слугата и господаря. То е нещо отделно. И какво е качеството на това служене? Тази връзка ще ги обвърже заедно. Това е естественият начин на изразяване на слугата: „Аз съм тук, за да Ти служа“. И ще бъде съвсем естественото искане на Всевишния: „О, колко хубаво, че си тук да Ми служиш!“ Както беше казано, господарят става пристрастен към своя слуга: „О, той винаги е наоколо.“ Така че това е много силна връзка между двете страни. Всъщност можем да кажем, че е пресечната точка. Затова и двете страни търсят тази връзка на служенето. Това е теология. Автократът е Върховният Бог, а слугата сме ние, човешките същества. А бхакти, према е връзката помежду ни. Това е точката на среща. Такова е специалното качество на тази връзка – че тя довежда и Бога, и подчинения по-близо един до друг. Затова ние обожаваме Бхакти Деви, символа на настроението на служене. Когато е олицетворена по такъв начин, ние я обожаваме, защото тя ще ни свърже.

Разбирате ли? „Служене, служене“ – не звучи много добре, нали? Но ако разберем какво е съдържанието му, какво е значението, дълбината на това служене – тъй като то е божествена връзка, божествената пресечна точка между Всевишния Бог и нас, човешките същества – тогава започва да добива различен контекст, различен смисъл.

(следва продължение) 

[1] Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология“

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 вечер, София)

Какво можем да кажем? За щастие нашият любим Бог е по-силен от нашата съпротива. Казва се, че Неговата милост е безгранична. И Той е готов да упражнява тази безгранична милост по безгранични начини спрямо Своите предани. Трябва да станем подходящи кандидати за проявата на тази милост. И нека най-напред си припомним, а след това и да запомним значимостта и красотата на духовния процес.

Миналия път разбрахме, че отдаването, служенето и посветеността всичките се случват благодарение на вярата, шраддха. За мнозина шраддха означава несигурност. Ако не знаят нещо със сигурност, те го вярват – и това се нарича шраддха за много хора. Но то е слаба, много слаба дефиниция. Шраддха в общ, теологичен смисъл означава твърдата убеденост, че служейки на Бога, всички останали задължения са осъществени. Теоретично това звучи добре и може би удовлетворява ума, но всъщност не носи удовлетворение на сърцето. То е едва наполовина мотивиращ фактор.

Но една по-висша дефиниция за вяра се доближава повече до смисъла, и това е вечно-нарастващото духовно щастие и удовлетворение, което можете да извлечете от възхвалата на срещата на Божествената Двойка Радха и Говинда. Това е сложна дефиниция. Но за какво става дума тук? За някаква среща? За щастие? И за извличане – но как всичко това се събира в едно? И така, вярата е вечно-нарастващо щастие. Не е някакво несигурно вярване, а е все-нарастващо щастие. О, това определение се доближава повече до същината. Бихте ли искали да имате такава вяра? Да! Аз бих искал! Първо – тя ще расте; второ – ще донесе като резултат щастие. А кой е източникът? Източникът са вашите действия. Така че духовното щастие е резултат, то не е цел. Често допускаме грешка – мислим си: „щастието е целта на живота ми“. Хуквате след него и никога не го постигате. Защото то не е цел, то е последица от нещо. Каква е причината за удовлетворението на душата? Това е възхвалата. Ако възхваляваме, резултатът ще бъде много положителен.

Обаче какво да възхваляваме? Трябва да възхваляваме най-добрата тема, най- смислената, заслужаваща цялата възможна прослава – а това е срещата, божественото единение на Радха, божествената любов, и Говинда, божествената красота. Красота, любов, щастие… – това е нашата мантра, нали? Харе, Кришна, Рама! Любов, красота, щастие! Ако повтаряте това многократно, ще го постигнете.

Та това е вярата; тя не е някакво мъгляво вярване, а е вечно-нарастващото съкровено духовно удовлетворение, което е резултат от прославата на божествената среща. И ако се нуждаем от отдаденост, ако се нуждаем от служене, ако се нуждаем от посветеност в живота си – посредством шраддха, посредством този толкова мощен инструмент, можем да постигнем и осъществим всичко.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Друг начин да елиминирате завистта: например, ако служите в ашрама, подсъзнателно завиждате на позицията на ашрамския отговорник, нали? Мислите си: „Той не си върши добре работата; аз мога да се справя по-добре. Отново сгреши, принуждава ме да върша служене…“ В такъв момент една много добра терапия е да ви се наложи да заемете същата позиция. Моментално ще разберете добрите и лошите страни на ситуацията. Гурудев често прилагаше това в Унгария: имахме, така да се каже, въртяща се система на ръководство. В рамките на един месец един предан беше отговорникът, на следващия месец друг предан поемаше ръководната позиция. И знаете, докато си изпълнител, или служещ, се бунтуваш; но веднага щом станеш водач проумяваш, че този бунт не е кой знае колко конструктивен.

Бхактивинод Тхакур също е дал съвет как да се контролират и променят тези лоши шаблони. Той казва, че например неверността в поведението трябва да се контролира чрез встъпване в свещен брак. Или гордостта да се овладява чрез смирено служене. Така че има как да се хармонизират и заменят тези лоши модели.

Завистта несъмнено е един от оставащите до последно врагове в духовния напредък. Но ако имаме доверие, че процесът ни въздейства, тогава ще имаме успех. Обаче както беше споменато, понякога дори духовните практики могат да донесат някои, да ги наречем съмнителни резултати в началото, като например усилване на гордостта; при все това трябва да продължим, пък по-нататък пречистването ще дойде. А най-доброто лекарство за всички подобни проблеми е чистото мантруване на светите имена.

Завистта също може да се контролира чрез споделяне. Завистта е друг вид привързаност. Привързан си към нещо, което не притежаваш. Тогава или се сдобий с въпросното нещо, или се отречи – обаче напълно, не само повърхностно.

Въпрос на Йогешвара: Бихте ли споделили моля от вашия период на ученик как сте се справили с тези врагове?

Свами Тиртха: Аз все още съм ученик и не съм успял да победя своята завист. Защото ви завиждам за вашата посветеност. Но се надявам тази завист да ми помага да израствам.

Завистта… да! Когато видях колко много Гурудев обичаше един друг предан, наистина завидях. Но това беше за кратко. Защото после разбрах: „Чакай малко, щом те са щастливи, и аз съм щастлив!“

Тогава проумях, че има нещо по-висше от собственото ми удовлетворение, тоест от това да се сдобия с вниманието на учителя си. Защото можах да видя как божествената обич се проявява. Нещо се разкриваше в тяхната връзка, нещо божествено! А дори да си просто наблюдател на едно такова божествено откровение ти носи пълно удовлетворение! И всъщност, аз все още съм фен на този свой брат, който беше любимият син на моя Гурудев. Разбира се, всички ученици бяха любими на нашия учител.

Но ако питаш за някакво лично преживяване, това е, което си спомням: аз се стремях да постигна вниманието му – както всички се стремим да получим същото внимание като останалите. Ала когато осъзнах, че това не е необходимо, станах много по-спокоен.