Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, Рила) 

(продължава от предишния понеделник)

Казва се, че святото име винаги съществува – не само в духовното небе, но и в материалния свят. Къде ще откриете святото име, и по-специално махаматрата, в духовното небе?

Отговор: Навсякъде?

Свами Тиртха: Навсякъде? Това догадка ли е или какво? Е, всичко зависи от визията ви; но по-конкретно, по-точно?

Отговор: В сърцата на преданите?

Свами Тиртха: Добре, но… случайно някога да сте чували за „Брахма Самхита“? Моля ви, разгърнете я! Още в първите стихове ще намерите обяснението – къде се намира святото име в духовното небе. То е написано по листенцата на лотосовото цвете, върху което танцуват Радха и Кришна. Там е святото име, там е махамантрата. Тя обгръща божествения танц на Радха-Говинда. Говиндам ади пурушам там ахам бхаджами! И след това се отразява във всички други слоеве и сфери на божествената и материалната реалност. Ето къде можем да намерим святото име в духовното небе. Имам предвид махамантрата.

Така че произходът ѝ, разбира се, е върховно трансцендентален. Може в други епохи да не е толкова очевидно давана или практикувана, но винаги я има. Обаче тук, в нашата епоха, се подчертава от всички ачарии.

И дори и в други учения, в други школи на мисълта, святото име също се приема. Знаете, че в „Отче наш“ вторият израз е „Да се свети името Ти!” Или пък в исляма имат 99 плюс едно имена на Бога. Ние имаме минимум 108 имена; и това е кратката версия. Иначе имаме хилядата имена, и на практика имаме безчет имена. Във „Веданта Сутра“ се казва, че всяка дума е име на Бога, всяка дума е възхвала на Бога. При това положение можете ли да изречете лъжа? Невъзможно! Трябва да си отваряте устата само, ако това, което казвате, е по-добро от тишината. Така че внимавайте с думите си, те трябва да описват божествената реалност, да са свети, свещени. Затова молитвата ни нека е: „Аз казвам истината. Казвам истинната дума” – тогава можем да стигнем до нивото на свещената реч.

Добре, но тогава се изгубваме насред цялото това многообразие. Има толкова много имена на Бога… нещо повече: има първостепенни имена и второстепенни имена – както е описано в „Харинама Чинтамани“. Второстепенните имена са Творец, Отец и т.н – те описват функции. Първостепенните имена са изпълнени с раса, духовни взаимоотношения.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Калау настй ева настй ева настй ева гатир анятха[1] – няма друг начин за постигане на съвършенство. И защо отново е повторено три пъти? Защото в другите юги е имало различни методи за съвършенство. Какъв е бил методът за усъвършенстване в Сатя Юга? Медитацията. 60 хиляди години се храниш само със суха шума и понякога вдишваш. Само понякога. Затова много обичам някой да ми казва как искал „да медитира“. Заедно с добрия стар приятел – ума, с тялото, и всичките им влияния… и: ще медитираме! Както и да е, това е добро начало, ако някой е наистина сериозен, с благословиите ще се квалифицира все повече и повече. Ние също трябва да се квалифицираме още и още.

След това в Трета Юга какъв е бил методът за цялостно пречистване? Това били ягиите, величествените жертвени церемонии. Разказвал съм ви много пъти, преди няколко години са искали да направят възстановка на една пълна ведическа церемония. Събрали се местните брамини в едно съвсем малко селце в Южна Индия. Някакъв западен индолог също бил поканен и той изписал два огромни тома с всички детайли, докато брамините просто си ги спомняли: „Да, това трябва да е така, онова трябва да инак.” Да споменем една съвсем малка подробност относно елементите на тази ягя: те построили огнен олтар от тухли във формата на птица. Самите тухли, специално излети за целта, разбира се, били на пет реда. На някои от редовете, между някои специални тухли било необходимо да се поставят специални камъни – малки камъчета. И брамините знаели наизуст: „Този ред, този камък, тази тухла.” Те знаели всички детайли. Това е много сложна система. Ритуалът продължил, доколкото си спомням, една седмица. През тази седмица главният свещенослужител нямал право да напуска района на жертвоприношението. И накрая, когато приключили, хвърлили всичко в пламъците. Така че жертвоприношенията са много сложно нещо! Но Трета Юга е била по-славна епоха, хората са били по-квалифицирани, така че са могли да извършват такива жертвоприношения.

Сетне дошла Двапара Юга, в която методът за съвършенство бил храмовото обожание. Можете да видите огромни храмове, паметници на една изгубена епоха. И накрая настъпила тази Кали Юга, изпълнена с разпади, конфликти, неразбирателства и лицемерие. Затова тази мантра означава: настй ева – не чрез медитация; настй ева – не чрез жертвоприношение; настй ева – не чрез храмово обожание.

Харер нам, харер нам, харер намаива кевалам – какво означава това? Защо отново три пъти? Досега говорихме за онова, което трябва да бъде надмогнато или отхвърлено: не в тамас, не в раджас, не в саттва; нито чрез медитация, нито чрез жертва, нито чрез храмово обожание. Сега нека намерим позитивната същност на това харер нам харер нам харер нам. Дайте ми някои имена, названия на нашия процес. Например „предано служене“, „бхакти-йога“ или „харинам санкиртан-ягя“.

Как така? Нали разбрахме, че в Кали Юга няма ягя?! Определени неща са забранени в Кали Юга; например, животинските жертвоприношения са забранени. Има и някои други забранени неща, но харинам-ягя не е забранена. Така че харер нам означава, че това е ягята за тази епоха.

Също така ние казваме, че медитираме върху святото име. Така че практиката на Сатя Юга също е включена. Харер нам – това е най-добрата медитация. Също така обожаваме мурти – Кришна идва при нас в най-различни форми. Така че храмовото обожание – харер нам – също е включено в святото име. Мама мана мандире – „Ще Те обожавам с пламъка на очите си и с водата на сълзите си, о, Кришна Мурари!“ Така че харер нам харер нам харер нам включва и всички останали епохи. И какво означава това? Че е нещо вечно, отвъд ограниченията на различните епохи – това е нещо, което идва отвъд времето.

(следва продължение)

[1] „Брихан Нарадия Пурана“ 38.126

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, Рила)

Ние не питаме просто, за да задаваме въпроси, а питаме като признак на божествено култивиране. Виждате ли разликата между въпроси и запитвания? Ако искате да разберете божествената наука на святото име, запитването е правилният метод. Въпросите нямат край. Казано е: глупецът може да зададе много повече въпроси, отколкото мъдрецът може да отговори. Запитването, обаче, е верният метод за изучаване. Затова днес трябва да запитаме за изкуството и науката на святото име.

Харер нама харер нама харер намаива кевалам/ калау настй ева настй ева настй ева гатир анятха. Харер нама – името на Хари, Върховния Бог. Повторено три пъти. Кевалам – изключително. Калау – в тази епоха, Кали Юга. На асти – няма друг, не съществува. Гатир – да достигнеш целта, своето местоназначение. Анятха – друг метод. И така, можем да кажем, че в тази епоха на конфликти и лицемерие няма друг начин, няма друг начин, няма друг начин да се постигне съвършенство, спасение, освен възпяването на светите имена на Бога.

Това е мотото на нашето запитване. То идва от „Брихан Нарадия Пурана“ и е като пътеводител за тази епоха. Знаете, че Махапрабху е посочил най-добрата шастра, най-добрата Пурана – „Бхагавата Пурана“. Там първият стих е призив към медитация: сатям парам дхимахи – „Нека медитираме над висшата истина!” А последният стих е възхвала на святото име, което ще ни пречисти от всички замърсявания на тази епоха.

Така че славата на святото име е подкрепена от множество различни източници. И тук се споменава три пъти славата на святото име, а също и че няма друга алтернатива. Това не е въпрос, а запитване: защо три пъти? Защо не два пъти, защо не веднъж? Махапрабху е бил такъв гений, че каквото чуел веднъж, винаги можел да го запомни. А вие колко пъти сте чували, че е време да се отдадете на Бога? Къде е вашият гений?

Е добре, щом не можете да запомните от веднъж, два пъти е достатъчно. В санскритската прозодия и във философските шастри, ако искат да подчертаят нещо много сериозно, повтарят го два пъти. Обаче три пъти…? Или ние сме толкова глупави, че не можем да го запомним, или това е нещо толкова важно, че се подчертава три пъти.

Три пъти – защо? Защото всички живи същества в тази проявена вселена са под влиянието на трите гуни. Мисля, че всички знаете това много добре. Когато сте под влиянието на невежеството, дори не изпълзявате от кревата си. Някои експерти казват, че това е депресия, но то не е – то е въздействието на тама-гуна. Всъщност, ето една тайна: тежкото бреме на живота такъв, какъвто е, указва натиск върху човешките същества. И тогава нашият отговор, за да се борим срещу този натиск е депресията. Така че натиск и депресия – те вървят заедно. Разбира се, в кръговете на преданите това е нещо много теоретично, защото вие вкусвате нектара на светите имена всяка сутрин, така че каква депресия? Тя не съществува за нас, нали? Ние искаме да живеем все повече и повече според духа, а не според тялото и ума. И искаме да намерим пътя си обратно към дома, при Бога, в духовното небе. Там няма натиск! Единствената причина гопите, например, да имат някаква депресия, това е времето. Ако времето е хубаво, Кришна излиза да пасе кравите и те не Го срещат. Ако времето е лошо, Кришна не излиза да пасе кравите и те отново не Го срещат, затова отново плачат. Обикновено тук когато грее слънце хората не са в депресия, те са щастливи. Но тези гопи все плачат! Дали е слънчево или вали, те все плачат. Така че замислете се към какво сте се устремили.

Но да се върнем на темата – всеки е под властта на трите гуни. Понякога ви завладява тамас – тогава се чувствате мрачни и унили; друг път сте под влиянието на раджас – тогава се усещате въодушевени; много рядко има и някакви нотки на саттва – понеже саттва означава покой, щастие, всичко хубаво, което можете да постигнете тук. Но всеки е под контрола на гуните. А ако вземете каквото и да било лекарство, което е под контрола на гуните, то няма да ви помогне. Можете да прилагате какъвто и да било метод – идващ от човешките същества, от нечие разсъждение, от където и да е – няма да ви е от помощ. Нуждаем се от нещо, което идва отвъд. Това е съвсем логично – ако нещо е вътре в дадена система, то не може да ви помогне да излезете извън нея. Затова ни е нужен трансцендентален метод. Нужни са ни хапченца нектар.

Святото име е отвъд трите гуни. И това е подчертано: ще можете да надмогнете влиянието на тамас, също така влиянието на раджас, ще можете да минете дори отвъд пределите на саттва. Така че то ще ви донесе свобода, духовна свобода. Ще можете да преодолеете всички тези трудности.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Обещах ли ви нещо друго, освен горчивите капки на философията и теологията?

Знаете, святото име е практика, която се култивира. А за това ни е нужно специфично настроение. Настроение, с което да навлезем в тази вибрация, в този кръг. Точно както Махапрабху е обкръжен от святото име – толкова е хубаво! Той танцува! За мен сега това настроение е като среднощен танц. Затова, ако сте съгласни, нека възпеем малко святото име в това специално, нощно настроение. За това обаче е нужно да намалите малко осветлението. Имаме ли още свещи?

Какво можете да включите в своите молитви и мантри? Можете да включите своята загуба. Защото ние сме напуснали онази божествена реалност. Изгубени души сме. Така че цялото си ридание можете да добавите към тази молитва: „Допуснах страшна грешка! Чувствам я почти като вечна загуба. Изгубил съм Теб.” Това е скръбно чувство. Цялата болка, цялата горчивина на тази раздяла можете да включите.

Това е един вид истина. Това е диагноза. Но то не е целта ни. Горчивото чувство на раздяла не е нашата цел. Затова можете да включите и надеждите си: „Харе Кришна – изгубил съм Те. Харе Рама – но ще намеря пътя си към дома, обратно към Теб.“ Така че можете да включите надеждите си, духовната си перспектива.

Какво още? Вложили сме чувството на изгубеност; добавили сме надеждите си за завръщане; какво друго можем да включим? Пада вечер, дневните ви занимания приключват. Дневните занимания на Радха-Говинда също приключват. Но наближава нощта. Така че можете да включите съня на Радхика, да го обогатите. Какъв е Нейният сън? „О, нощта идва, мракът ме обгръща отвред – той ми напомня на някого, на Неговата смуглост.“ Харе Кришна – това е нечий сън; Кришна Кришна – то е сънят на Радхика.

Така че ако искате да вложите настроението на душата да служи, на собствената ви душа като частичка от божествената красота, служеща на дивното настроение на среща и единение между божествената Красота и божествената Любов, моля ви, включете и това.

Съвсем бавно, съвсем тихичко. Защото нощем дори малката свещица е като вечен огън, дори слабият шум е като гръм. Това култивиране е много нежно, много съкровено. Барабанът звучи като ударите на сърцето ви. Караталите звънтят като музиката на сферите, а струните са като нежен ветрец в среднощния листак. И вие сте поканени да нашепвате бхаджан.

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпросът е дали в настоящото си състояние можем да се докоснем до божественото или не. За да постигнем това, трябва да поставим по-надалеч границите си! Та кой се удовлетворява с полу-решения? „Добре, и двайсет процента ми стигат.“ Не! На нас не ни стигат дори сто процента. Защото сме научили, че сто и осем е нашето число, така че искаме сто и осем процента преданост. Не просто пълна, а преливаща.

Но да се върнем в настоящето. На видимото ниво на съзнанието ни има някои нечисти неща, които трябва да премахнем, и други позитивни неща, които трябва да култивираме. Обаче какво има в подсъзнанието? Какво се таи потиснато в подсъзнателните кътчета? Цялата мръсотия, всички демони, всички проблеми, всички травми, които сте преживели в този живот и в предходните. Толкова много смет! Затова хората се боят да пуснат на свобода подсъзнанието си, да отворят тайната кутия на Пандора.

Обаче това е само едната страна на историята. А мислили ли сте някога какво ли се крие в свръхсъзнанието ви? Щом всички демони са там долу, тогава всички ангели пък са горе. Затова отворете кутията на свръхсъзнанието си. Това ще ви е от голяма помощ. Не бъдете обсебени от мръсотията и боклука. Не анартхите са нашият фокус. Отворете по-висшето си съзнание. Тогава ще ви споходи цялата красота и всички божествени трепети. Те също се крият там. Въпросът е коя кутия отваряте?

И ние имаме дълбоката надежда, че святото име ще отвори духовната кутия, кутията на свръхсъзнанието.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Теджасвини: Гурудев, това е една стара тема, която отново и отново се завръща през дългите години. Обсъждали сме от време на време, че понякога имаме някакви преживявания и усещаме, че нещо се случва, че има някакъв аранжимент, обаче повечето пъти не можем да преценим дали това е наистина нещо божествено или сетивата ни подлъгват. Бихте ли дали някакъв съвет, така че да не се заблуждаваме.

Свами Тиртха: Добре, можете да използвате или философията, или теологията, за да отсъдите кое какво е. Така ще можете да получите две парчета от тортата – сат и чит.

Но това наистина е нещо много важно, защото животът за повечето хора е много тежък, сякаш е бреме за тях. Хората искат да намерят някакво бягство, някакъв добър съвет, облекчение. Затова търсят и преследват наслаждения, опитности – въобще всевъзможно начини да забравят за трудностите, за житейските реалности. Всички са преминавали през това милиони животи наред; гонили са тази или онази мечта, и са се проваляли. „Преди си мислех, че съм умен, ама не бях; сега обаче вече съм поумнял! Защото сега съм започнал духовна практика. Сега вече преследвам духовни преживявания.“ Това е все същата стара самоизмама. Страдаш толкова много, че търсиш някаква обратна връзка, искаш да почувстваш нещичко.

Но съжалявам, няма да стане по този начин. Не бива да търсите духовните преживявания, а да сте толкова чисти, че духовните преживявания да ви спохождат. За щастие принадлежим към школа, към традиция, в която нашите учители не преследват духовна опитност, а просто са посветени на това да си вършат служенето.

Да вземем Шрила Шридхара Махарадж. Не знам вие как го виждате, но аз го виждам като един на цял век. Толкова изключителен! И макар да е бил в пълното осъществяване на своята реализация по всевъзможни начини, на всевъзможни нива, Гурудев ни е разказвал, че само един единствен път го е чул да казва нещо наистина необикновено. Обичайно той давал своите лекции и беседи на верандата на храма. И веднъж тъкмо приключил и се отправил към стаята си; тогава лекичко се обърнал към бхактите и рекъл: „Ако знаехте къде влизам сега…” Това е достатъчно за квалифицираните слушатели. Само веднъж, половин изречение. Но било толкова очевидно, че той влиза не в стаята си, а на различно ниво на съзнание. От това едно изречение можете да разберете човека и качеството на неговия подход.

Ние не гоним духовни преживявания. Но ако някоя светкавица ни удари докато мантруваме, какво да правим? Малко електричество. И по някакъв начин съм сигурен, че ако сме искрени към себе си, няма да се самозалъгваме.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Дали възприемате върховната реалност като несекващ енергиен поток или виждате личната красота на тази висша реалност – това зависи от вкуса и подхода ви. И този вкус е нещо много важно тук. Духовната практика най-общо казано е като покана за вечеря. Защото вечерята е сервирана.

Бхактите… е, те живеят във вечността, затова управляват времето си доста гъвкаво. И така, поканени са всички йоги, всички гяни, всички останали духовни люде; бхактите също са поканени на тази вечеря. Указано е точно време: вечерята ще бъде сервирана – макар да е на самообслужване – вечерята ще бъде сервирана на масата в шест часа.

Гяните, които са много точни и възпитани, идват навреме. И коя част от тортата ще вземат? Те ще вземат сат – божественото съществуване. „Да! Това е, което търсим! Вечен живот – това е за нас! Ако надмогнем смъртта сме удовлетворени.“

Следващата група са йогите; идват леко закъснели, понеже са били заети със своите медитации. А знаете, ако си вглъбен в медитация, понякога е трудно да я прекъснеш и да върнеш съзнанието си към ежедневните дела. И така, те идват и взимат друго парче от тортата. Те търсят просветление – да съзерцават божественото присъствие в сърцата си, да усещат Параматма в своите сърца. „Най-висшето ниво на просветленото съзнание – чит – то е за нас!’

И така, гяните си тръгват доволни: „Имаме сат, това е нашият стремеж.“ Йогите си тръгват с друго парче от тортата: „Това беше нашата цел, постигнахме я.“ Накрая, чак след седем ч. пристигат и бхактите. Понеже „Трябваше да си измантрувам кръговете, трябваше да изчистя храма, да направя гирлянд, и освен това имахме да обсъждаме нещо много важно с останалите…“ Така че те закъсняват. И кое парче от тортата е останало на масата? Сат е взето – вечният живот го няма. Чит го няма – просветлението вече е взето. Какво е останало? Само някакви остатъци от последната тайна вечеря – анандам. „Добре, нека вземем това парче. Нека едните се радват на вечния живот. Нека другите се радват на всеобхватното просветлено съзнание. На нас ни харесват последните остатъци от вечерята – ананда,.“ Това е нектарът!

Ето как Кришна заблуждава йогите и гяните с някакви незначителни неща, за да зарадва закъсняващите си бхакти. Вечен живот – че какво е той в сравнение с ананда?! Нищо! Така че дори и да дойдете късно, няма да пропуснете нищо. Защото ако сте истински бхакти, по време на живота ви Бог е с вас, Кришна е с вас. А когато умрете, вие сте с Него. Тогава кое е изгубено? Нищо. Ала за това е нужно да се квалифицираме да бъдем истински.

И така, философията е нашата веданта, теологията е нашата сиддханта, а нашето парче от тортата е анандам.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Сега можем да минем на следващата ни тема – теология. С философията се опитахме да разберем: какво е, как е…? А теологията ще ни каже: кой е? И така, главният теософски въпрос е: дали тази върховна реалност е личностна или безличностна? Защото теоретично можем да се съгласим дори с един невярващ човек, че „има нещо“. Но може ли то да бъде определено? Тогава става по-интересно.

Едно основно мнение гласи, че божественото не може да бъде определено. Понеже то е отвъд всичките ни способности да го схванем, разберем и т. н. Не е такова, не е онакова, не можеш да го проумееш, не можеш да го видиш, не можеш да го назовеш, не можеш да го хванеш, не можеш да говориш с него, не можеш да го доближиш, не можеш да направиш нищо с него. Затова можем да заключим, че божествената истина е имперсонална.

Добре, можем да се съгласим с това. Истината си е истина. Но както говорихме преди, тя е само втората степен на преживяването. Първата е, че има нещо отвъд – това е първата стъпка. Втората е, че това е истината, като съзнание – тоест, съществува по-висше съзнание. Но това не е последната дума в духовността, защото блаженството, анандам, е още по-нататък. Екстазът е отвъд истината. Затова можем да кажем: добре, ако истината е безличностна, любовта непременно е лична. Без личност, що за любов е това? То е чиста теория! Веднъж някой ми каза: „Като постигна просветление, ще се превърна в любов.“ Отвърнах: „И после? Какво следва? Какво ще правиш?“ Тази толкова силна философия беше валидна само, докато не се появи една млада красива дама. Тогава нашият млад приятел незабавно осъзна, че историята е малко по-различна.

За любовта – дори на човешкото ниво, какво пък да говорим на божественото, духовното ниво – са ви нужни партньори. Тази върховна истина, това висше ниво на съществуване – как можете да го назовете? Няма как, защото то е отвъд опита, отвъд нашите човешки представи – добре. Но как може да не назовете любящия, състрадателен Господ?! Няма друг начин да се обърнете към Него, освен ако – е, не бих казал „Му дадете име“, но откриете Неговата идентичност; името е идентичност. Така че името предполага божествената любов и божествената любов предполага името.

Това е нашата философия – святото име. Това е нашата теология – святото име. Можете да речете: това е нашата веданта. Веданта – краят, венецът на познанието е, че нещо съществува. А нашата сиддханта е, че това е Той. И така, философията ни казва, че има нещо, а теологията ще ни научи кой е това.

Кое е важното тук? Че Всевишният не е ограничен по никакъв начин да се разкрие, независимо от ограниченията на човешките същества. И дали възприемате върховната реалност като неспирен поток от енергия или виждате личната красота на тази върховна реалност – това зависи от вашия вкус, от вашия подход.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Ако приемаме, че има нещо отвъд ежедневните преживявания, с цялото си право и уважение можем да го наречем „божествено“ или „Бог“. Но има малка дистанция между хората и божественото. Мъничка. Тя е огромна пропаст за нас и само една стъпка за Него.

Следващият философски въпрос е дали това върховно, по-висше съществуване – ако не го определяме като любящ и състрадателен Господ – дали тази по-висша реалност може да се разкрие пред ограничените човешки възприятия или не? Защото ако сме оставени само на опита си, на мозъка си, не съм сигурен, че това са най-добрите инструменти, с които да се потърси нещо по-висше. Шрила Шридхара Махарадж обяснява, че човешкото съзнание е като фенер. Ако сте в гората и използвате фенер да ви показва стъпките ви съвсем наблизо, ще можете да виждате ясно. Ако насочите фенера право пред себе си, ще виждате нещо, но не много надалеч. А ако го насочите нагоре, няма да видите нищо. Това представлява човешкото съзнание като инструмент за търсене. Ако има нещо, което можете да наблюдавате – добре, ще можете да разберете нещо; ако искате да откриете непосредственото си бъдеще, може би можете да се догадаете за него; но искате ли да проумеете нещо по-висше, то просто е невъзможно, не го виждате.

И така, отвъд човешките способности, отвъд човешките инструменти – като възприятие или съзнание – нуждаем се от нещо необикновено, нуждаем се от нещо свръхчовешко. Това е, което обсъждахме преди – вашият обхват, вашият радиус, доколко надалеч достигате. Съвсем просто е: с малък радиус не стигате кой знае колко далеч; колкото е по-голям радиусът ви, толкова по-нататък достигате.

За щастие нашите учители ни казват, че макар човекът да е ограничен, божественото не е ограничено. За него няма пречки да се разкрие – дори и пред слепци.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила) 

(продължава от предишния понеделник)

Събрали сме се заедно в името на Бога. Но тук възникват два големи проблема. Единият е философски, другият богословски. Кой да обсъдим първо? Добре, по-късно ще има и нектар, но най-напред глътнете горчивите хапове. И така, първо теология или философия? Нека е философията, защото трябва да започнем отдалеч, нали? А философията е доста теоретична.

Един от главните въпроси на философията е дали човешките същества могат да се докоснат до трансцендентното или не? Дали има нещо отвъд нас, отвъд нашето разбиране, отвъд нашето възприятие? Виждате ли величината, дълбочината на този проблем? Началната точка на философията е, че трябва да анализираме, да се опитваме да разберем: какво е всичко, което възприемаме? Дали има нещо повече от това, което виждам с очите си? И ако има нещо повече, как бих могъл да се докосна до него, как бих могъл да го доближа?

Най-основно, има две тълкувания на този въпрос. Понеже той означава, че трябва да намерим изходната точка – извора, от който произтича всичко, източника на всичко, което съществува. Много е важно да го открием. Той е първото и последното – изначалният източник и окончателната цел.

Какво става, когато плувате срещу течението? Уморявате се, така е, по-трудно е. Но в крайна сметка ще стигнете до извора. Затова недейте винаги да се пускате по течението. Ако се пускате по течението, ще свършите в канавката. Вървете в обратната посока, където ще намерите източника.

И така, има две основни тълкувания за този източник. Едното е, че в началото не е имало нищо. Другото е, че е имало нещо в началото. Виждате ли разликата? Само няколко думи, но огромна разлика, скъпи мои! Защото ако всичко произтича от нищо, тогава и ще се върне в нищото. Това е бедствие! Тогава защо въобще сме започнали цялата тази игра – за да се върнем в нищото ли?! Това е безмозъчно! Предпочитам източникът да е нещо.

Затова можем да кажем съвсем простичко, че съществуването съществува. Това е много важно! В началото съществува нещо. Какво усещаме за самите себе си като себенаблюдение? Съществуване, живот – това е, което усещаме. Тогава това съвсем простичко изречение „Животът произтича от живот“ има смисъл. Щом усещаме живот сега, той си има източник – имало е живот и от него е започнало всичко. Кой е нашият инструмент, с който усещаме живота? Това е съзнанието ни. Тогава и второто изречение също добива дълбок смисъл: „Съзнанието произтича от съзнание“. Индивидуалното съзнание идва от божественото съзнание. Просто съществуване не е достатъчно, нали? Камъните съществуват. Краставицата съществува. Това не е кой знае колко висше; вкусно е, но не е висше. Така че съществуването се нуждае от съзнание. Без съзнанието няма себенаблюдение; съществуването не може да разбере самото себе си, не може да размишлява върху себе си; нужно е съзнанието. Затова можем да кажем, че върховното преживяване на съществуването е съзнанието. А кое е върховното преживяване на съзнанието? То е, което всички търсим – вътрешното удовлетворение, щастието, блаженството. И ако има позитивно начало, тогава и следващото изречение „Любовта произтича от любов“ има дълбок смисъл.

Животът произтича от живот, съзнанието произтича от съзнание, любовта произтича от любов.

(следва продължение)