Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Не искам да споменавам всички други различни опасности от апарадхите спрямо святото име, само една. Този цитат е от „Чайтаня Чаритамрита“:

„Баху джанма каре яди шравана киртана, табу та‘на пайе кришна-паде према-дхана.”[1] И така, баху джанма означава, че дори животи и животи наред да продължаваш с шравана-киртана, ако мантруваш невнимателно, тогава не можеш да достигнеш окончателната цел на възпяването – която не е освобождение, не е материално удовлетворение, а любяща преданост към лотосовите нозе на нашия възлюбен Бог. Това е крайната цел на възпяването на махамантрата – да достигнем тази любяща привързаност към лотосовите нозе на нашия Кришна. Нищо друго.

Знаете, обикновено ние не считаме нозете за особено възвишена част от човешкото тяло. Ако мислите за собствените си нозе, обичайно не казвате: „Моите лотосови нозе“. Може да кажете: „Моите кактусови нозе“. Но за главата считаме, че има много издигната позиция в човешкото тяло. Обаче духовен живот означава: ако философският камък ни докосне, позициите се променят. Тогава сме готови да боготворим нозете на другите и сме готови да сведем главата си – която е на много висока и отличителна позиция – съвсем в ниското. Най-добрата употреба на главата ни е да я сведем в лотосовите нозе на нашия любим Бог.

Някои от преданите, които са пример за нас, гопите, също са заети със служене на лотосовите нозе – една на друга. Те рисуват различни красиви орнаменти и фигури по лотосовите си нозе. Не си служат сами на себе си, а една на друга. И когато декорацията е прясна, ако боята докосне нещо, тя се отпечатва там. Тогава те са много щастливи и се молят: „О, моля се стъпалото ти да ме докосне, за да може украсата ти да се отпечата по цялото ми тяло.“ Това е най-добрата употреба на нозете на другите – тяхната декорация да бъде украшение по вашето тяло.

Тъй или инак, стремете се да бъдете много внимателни докато възпявате светите имена, за да се избавите от материалните си замърсявания, да постигнете освобождение, и да намерите пътя си обратно към дома, при Бога, в лотосовите Му нозе. И там, по благословиите на Богинята на Предаността, Шримати Радхарани, да се научите как да служите правилно.

Знам, че това е висше; и трябва да започнем процеса от началото, а не от края. При все това, стремете се да помните най-висшата цел. Започнали сме този процес заради това върховно, прекрасно, естетично съвършенство. Животът в преданост е отчаяно търсене на най-висшата красота. Така че продължавайте. И се опитвайте да намирате своите собствени реализации, собствените си връзки в това отношение.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Ади, 8.16

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Какви са резултатите от святото име, от махамантрата? Включени са три имена: Харе, Кришна и Рама. Съвсем просто. Какви са ефектите от святото име? Какво донася то?

Кришна Прия: Спокойствие.

Свами Тиртха: В началото спокойствие. А по-нататък? По-малко спокойствие? Но не се тревожете, продължете нататък. Да, святото име носи позитивен отклик: чувстваме се по-спокойни, по-пречистени, повече насочени към духовното; усещаме надежда. Такъв е научният метод: прилагаш метода и разчиташ резултатите. Но друго изискване на научния метод е, че трябва да го повториш. И ако го повториш, да имаш същите резултати. Затова ние го повтаряме. Днес спокойствие, утре повече спокойствие. Други мнения?

Други: Връзка. Смисъл. Душевна радост. Вдъхновение за служене.

Свами Тиртха: Добре. Но както обсъждахме от онзи цитат от „Чайтаня Чаритамрита“, имената са шуддха, пурна, чинтамани и т.н., и ще дарят всички възможни благословии, в това число и освобождение. Коя част от махамантрата ще донесе освобождение?

Рама, Рама-нам дарява освобождение. Вишну-нам също може да донесе освобождение. Знаете ли пропорцията между силата на различните свети имена? Колко по-могъщо е Рама-нам от Вишну-нам? Хиляда имена на Вишну са равни на едно име на Рама. Така че Рама-нам е много могъщо. Ганди е умрял с Рама-нам на уста. Последната дума, която произнесъл, била „Рама“. Знаете, хората се вслушват в последните думи на великите личности. Знаете ли каква е била последната дума на Малер, когато е умирал? „Моцарт“. Целият им начин на мислене е кондензиран в сетните думи – за какво си спомнят, за какво говорят. В един смисъл това е хубаво, защото ако си гениален композитор и възхваляваш друг композитор с последния си дъх, в това има смирение. Има уважение.

Можем да кажем, че това е професионално възпяване – възпяваш в рамките на професията си. Ти самият си композитор и повтаряш името на композитор. Тогава каква професия да си изберем? Смиреното ми предложение е да изберем духовна професия. Дори Ганди, който е бил политик, е избрал духовно възпяване в края. Целият му живот е бил за Рама и накрая той се е свързал с Рама. Умрял е с Рама-нам на устните. Не е казал „Чърчил“. Рама-нам е много мощно. Половин Индия мантрува Рама-нам. Те очакват завръщането на царството на Рама! И искат да са свързани с Рама.

И така, едно Рама-нам се равнява на хиляда Вишну-нам. Но едно Кришна-нам се равнява на колко Рама-нам? „Шримад Бхагаватам“ казва: на три. Едно Кришна-нам е равно на три Рама-нам. Ако казват, че в махамантрата Рама е Рама-нам; това е само едно обяснение, всички знаем, че има много други обяснения – но ако се придържаме към това, че в махамантрата Рама-нам ще дари освобождение, тогава има още много какво да се открие тук.

Чудя се какво ли може да дари Кришна-нам? Щом Рама-нам ще ви даде освобождение, какво ще ви донесе Кришна-нам?

Отговори: Осъзнатост, възможност за служене, раса – вкус.

Свами Тиртха: Можем да кажем, че Кришна-нам ще ни благослови с вечен живот. Казва се: чрез знание можете да победите смъртта, а чрез мъдрост можете да спечелите вечността. И така, Кришна-нам ще ни отведе до лотосовите нозе на Бога. Тъй като Кришна е всепривличащ, Той ще ни отведе по-близо до себе си. Нашата преданост е като увивно растение. А природата на това растение е да се вие около някое голямо дърво, все по-нависоко и по-нависоко. Така чрез Кришна-нам можем да стигнем до лотосовите нозе на Бога.

А онова, което споменахте – възможността за служене – се дарява от третата дума в махамантрата. Така че ако минем отвъд освобождението и накрая достигнем до лотосовите нозе на Кришна, умението за служене се дарява от Радхика. Какво да правя там; щом съм с моя Бог, какво трябва да правя? Оттам започва настроението за служене, съкровената връзка. Ето това донася сериозното и чистосърдечно мантруване на светите имена.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Обикновено не казваме „има толкова много демони“, обикновено не казваме „ти си в мая“ – макар и да е вярно. По същия начин не говорим и за оскърбленията към святото име, макар да ги има. Защо обаче не обсъждаме тази опасна страна на бхакти? Защото дълбоката ми убеденост е, че е много по-добре да научим и да обсъждаме позитивната страна на бхакти – как да мантруваме правилно. Понеже ако обръщаме прекалено много внимание на това да изучаваме и поправяме нама-апарадхите, току-виж сме развили апарадх манталитет.

На други места, да речем, хората развиват съзнание за дявола. „Това е номер на дявола.“ Навсякъде те виждат хитрините на дявола. Защо не виждат милостивия взор на Исус Христос, спасителя? Затова внимавайте, недейте да развивате мая съзнание, не развивайте апарадх съзнание.

Трябва обаче да знаете, че има определени изисквания, за да се мантрува чисто, да се мантрува правилно. Не искам твърде много да говоря за нама-апарадх, но има нещо, което трябва да спомена. Казват, че тези, които още нямат посвещение, няма как да извършат нама-апарадх. То касае единствено посветените практикуващи. Защо? Ако си, така да се каже, външен човек, няма шанс да направиш оскърбление. Защото устремът ти е толкова искрен, с такова чисто намерение, че просто имаш това духовно желание. Ала когато вече си се посветил на практиката, а пък не изпълняваш изискванията, това е грешка. Защо?

Ако коя да е жена не дава на съпруга вечеря, няма проблем. Но ако единствената му жена не дава на съпруга си вечеря, това е голяма грешка. Да наречем ли това „вечеря апарадх“? Или пък: ако кой да е мъж не се грижи за вас, проблем няма. Но ако единственият, който би трябвало да се грижи за вас, не изпълнява този дълг, това е голяма грешка. Защо? Защото когато има обет, има и шанс да се допусне грешка. Иначе няма такъв шанс.

Така че премислете два пъти преди да се посветите на възпяване на светите имена. „Вече е твърде късно,“ казвате вие. „Вече съм се посветил, така че остава да се квалифицирам.“ Стремете се да избягвате всички възможни грешки, всяко невнимателно мантруване. Трябва да сме внимателни. Старайте се да го правите по най-добрия възможен начин.

Но онзи ден ви споменах, че повтарянето на „ситирам“ може да донесе добри резултати. Щом дори и сянката на святото име може да ви облагодетелства, ако го казвате правилно колко ли повече благодат ще има? Много повече.

Святото име е безукорно чисто, вечно и изпълнено с божествено блаженство и божествени благословии. Така и трябва да се отнасяме с него. Когато докоснете джапата си, за да поканите светите имена, усещайте: „Сега съм свързан с вечността. Сега се заемам с божествено служене.“ Докоснете ли я, у вас трябва да влиза божествената енергия. Това е начин да въвлечете своята изначална форма в служене. Вашето тяло е вашата садхака-деха – като мъж или жена, начинаещ, напреднал, няма значение. Но когато сте наистина настроени в хармония, тогава сте в своята сиддха-деха, в своята съвършена форма. А мантрувайки имената в своята сиддха-деха, можете да извършите изключително добро служене. Така че приемете това като възможност да встъпите в истинския живот, в същинския живот на предаността.

За да се докоснем до чистотата на святото име, трябва да сме чисти. А защо всички тези различни сили присъстват в святото име? Защото няма разлика между името и наименования. Затова, за да усъвършенстваме мантруването си, трябва да влагаме цялото си внимание.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Трябва да се отнасяме към святото име с най-голямо внимание и грижа. То не се различава от Върховния Бог. Бъдете внимателни. Ако Кришна влезе в живота ви, най-вероятно ще Му обърнете внимание. При все това, когато святото име влиза в живота ни, ние не му отделяме същото внимание? Това е грешка.

Знаете, фамилиарността води до презрение. Ако имаме нещо всеки ден е много трудно да го ценим. Това особено важи за западняците. Ние винаги търсим нови неща. И после се оказваме измамени от все същото, но в нова опаковка – старото вино в нова бутилка. И го купувате. Макар да знаете, че си е същото, купувате го. Защото все търсите нещо ново. Затова трябва да квалифицираме, да пречистим своето търсене; нека потърсим оригинала. Виждате ли разликата? Да търсиш нещо ново; и да търсиш оригинала. Това е много по-висше. Затова трябва да се отнасяме към святото име като към нещо много свещено, много скъпо за нас.

Освен това, цялата божествена сладост присъства в святото име. Криш-на – колко много нектар има в Твоето име! Трябва да го култивираме, за да стигаме до все повече и повече осъзнавания.

Святото име е цялостно и съвършено във всяко отношение. Нищо не липсва. Знаете, че има три аспекта на Кришна. Единият е пурнам, пълен. Вторият е пурнатара, по-пълен. И третият е пурнатама, абсолютно пълен. Единият е пълен, не е така че нещо му липсва. Цялостен е. Но в следващия миг, на следващия ден Той е още по-пълен, по-цялостен. А когато Го достигаме в най-цялостната Му форма, тогава Той е пурнатама, абсолютно пълен. Това е Брахман, Параматма и Бхагаван: Брахман е пълен, цялостен; Параматма е по-пълен; а аспектът Бхагаван е още по-абсолютно цялостен.

Святото име е безукорно чисто. За да се свържем с него, трябва да го повтаряме по много чист начин. И то е толкова значимо, че разбира се, има някои опасности при мантруването на святото име. Обикновено ние не говорим за тях, нали? Обикновено не обсъждаме теми като „ти си в мая“, „наоколо е пълно с демони“, и „съществуват оскърбления към святото име“. Наскоро срещнах един приятел, който е досущ като ангел. Той ми каза: „Сега моите учители и наставници ми казват колко много демонични същества има наоколо. Онзи ден пътувах с влака и как ли не се стараех да забележа демоните наоколо. Нямаше! Не видях ни един!”

Не е ли красиво това? Виждането ти да е толкова чисто, че дори когато си инструктиран да намираш демоните, да не ги виждаш. Това аз наричам ангелска визия. „Не виждам нищо лошо край себе си.“ Толкова чиста, толкова неопетнена! Такава визия трябва да развием.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Има две основни пречки пред мантруването на чистото име, а именно материалните желания и желанието за освобождение. Ако сте мотивирани от материални желания, това се нарича карма-мишра-бхакти – чрез действията си искате да постигнете нещо за наслаждение. Това е опасно, казвам ви. Ако имате материална мотивация и почнете да мантрувате, може да полудеете.

Обаче ако мантрувате с желание за освобождение, може да полудеете още повече. Защото ще си мислите: „О, постигнал съм го,“ но това е грешка, не сте постигнали нищо. Ако сме мотивирани от такова желание за освобождение, това се нарича гяна-мишра-бхакти.

Тези двете се считат за две вещици, обсебили трона на сърцето ви. Чрез мантруване на святото име, на махамантрата – Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе – ние призоваваме много различни неща, но основно каним Богинята на Предаността да заеме трона на нашето сърце. Но как би могла Бхакти Деви да заеме трона на сърцето ви, ако там са седнали двете вещици –  желанието за материален напредък и желанието за освобождение – Тя не може да дойде. Така че трябва да има чистота на намерението, чистота на желанието, духовно желание. Чистото име и граматическата форма на думата са съвсем различни. И можем да видим тази разлика, защото махамантрата е била пропагандирана от много учени и артисти, дори и в западния свят, но без никакъв ефект. Но когато там отишъл един чист предан, с чисто намерение и чиста посветеност – ефектът е огромен.

Има голяма разлика между мантруването на чистото име и мантруването с някакъв заден мотив. Така че гяна-мишра-бхакти, карма-мишра-бхакти или пък политика-мишра-бхакти – чували ли сте за такова нещо? Политическото име. В Индия имаше една жена премиер-министър и когато я свалиха от власт, някои от нейните поддръжници и министри извършваха тапася, медитация и мантруваха: „Харе Кришна, Харе Кришна, нека тя се върне на власт. Харе Кришна, Харе Кришна, нека тя се върне на власт.” Това е политическото име. Искате ли такова нещо? Считам, че не. Ние всички искаме чистото име, което е чинтамани. Ако то докосне сърцето ни, ако докосне същината ни, ще я пречисти напълно, превръщайки я в по-висша същност.

Когато сте чули това за пръв път, мисля, че всички сте били много вдъхновени. „Да, аз жадувам за тази трансформация. Копнея за такова пречистване.“ А къде е това пречистване? Чувствате ли трансформацията? Нещичко чувстваме, но мисля, че има много още какво да правим.

Името ще донесе всички възможни благословии – политически, материални, духовни, всякакви. Защо? Защото не се различава от Кришна. Кришна-нам и Кришна са неделими. Това е нещо, което трябва да научим много дълбоко. Има разлика между водата и думата „вода“. Ако сте жадни и казвате „Вода, вода“, не съм сигурен, че жаждата ви ще бъде утолена. Разбира се, децата са толкова искрени, че като повтарят „Вода, вода“ жаждата им ще бъде утолена, защото вие ще идете и ще им дадете вода. Именно от това се нуждаем. Можем да повтаряме „Кришна, Кришна“, но може жаждата на душата ни да не намалява; но някой трябва да дойде и да я утоли. “Кришна се томара кришна дите паро[1] – Кришна е твой и ти можеш да ми Го дадеш.” Затова се нуждаем от някой, който да се грижи за нас.

(следва продължение)

[1] Ред от песента на Бхактивинода Тхакура „Охе! Ваишнава Тхакура“

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Трябва да се позовем на шастрите – какво казват те за природата на святото име.

„Нама чинтаманих кришнах чайтаня-раса-виграха[1] – Святото име е като трансцендентален сбъдващ желанията камък; то дарява всички възможни благословии, тъй като не се различава от Кришна. Всички различни трансцендентални видове сладост са въплътени в святото име. Святото име е съвършено и пълно във всяко едно отношение. Безукорно чисто, вечно и благословено, понеже няма разлика между името и онзи, когото то назовава.”

И така, нам, нама, името, е чинтамани – сбъдващ желанията камък. Нам, името, е много чувствителна тема в хиндуистката философия. Казва се, че проявеният материален свят е разделен на имена и форми. Именно затова можем да знаем кое какво е и кой кой е – понеже е подреден по имена и форми. Ако не беше така, щеше да е като супа – всичко щеше да е едно в нея, като пюре. И така, разликата се дава от имената и формите. Супата си е супа, обаче вътре в нея има моркови и разни други съставки. А това донася повече вкус. Бебетата са доволни и с крем-супа, пюре. Разбира се, никой не ги и пита доволни ли са или не. Това им дават. Но ако вие трябваше да ядете една и съща супа през целия си живот, нямаше да сте удовлетворени. Ще искате различни, отделни неща.

По подобен начин, ако в началото на духовното ви търсене ви съобщят, че съществува единен принцип, скрит зад всички различни проявления, това може и да ви удовлетворява. Обаче по-нататък ще поискате и морковите. Ще потърсите нещо истинско в този хомогенен разтвор. Тогава ще конкретизирате духовното си търсене по-точно. Въпреки че можем да се съгласим: трансцендентността не може да бъде назована с име. Може би има само едно име: неразбираема. Обаче състрадателния Бог, личния ви спасител, можете да назовете по име. Затова името на Бога, божественото име, е напълно различно от материалните имена – каквито са имената и формите. Защото материалните имена определят границите на дадено нещо, за да може то да бъде посочено. Така че името и формата са един вид ограничение. Обаче за Кришна Неговото име не е ограничение; то е измерение, което Той използва, за да се изрази. Затова се казва, че святото име, божественото име е чинтамани – каквото докосне святото име, се променя в съвсем различна категория.

И то ще дари всички възможни благословии. Вие какви благословии искате? Някакви евтини материални неща – можете да ги имате. Не бих казал: „Мантрувайте светите имена, ако имате материални стремежи,“ но хората тъй или инак го правят. Понякога мантруването е примесено, не чисто. Това се нарича мишра-бхакти. Когато някакви други амбиции се намесват в духовната ви практика, това се нарича мишра-бхакти. Мишра означава „миш-маш“. А вие знаете какво е миш-маш – когато няма нищо специфично. И така, мишра-бхакти няма да ни отведе до най-висшата цел, а може да даде някакви посредствени резултати. Трябва да прецизираме мотивацията в своето мантруване, в своята връзка със святото име.

(следва продължение)

[1] “Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 17.133

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

Всичко в живота се движи на кръгове. Кръгът е окончателната форма, формата на съвършенството. Той е закодиран в тялото ни. Освен това е част от живота като цяло, а също така е и космически символ. И в края на краищата можем да кажем, че олицетворява божественото съвършенство.

Има места, където в залите за медитация поставят сфера, кълбо в центъра, за да медитират върху това пълно съвършенство. Тогава какво трябва да направим ние? Трябва ли да сложим кълбо в центъра на нашия храм? Или да поставим сфера в сърцето си? Всъщност, тя бездруго вече е там, така че не е нужно да въвеждаме някаква външна форма или символ. Ако се огледате наоколо си, всичко се движи в кръгове. Планетарните системи са кръгообразни, както по форма, така и по орбита. Черепът ви е кълбо. Затова се казва, че вселената е досущ като огромно човешко същество; а малкото човешко същество е като космос. И така, макрокосмосът съществува отвън, микрокосмосът съществува в атомната структура на материята; а между двете е мезокосмосът – човешкото същество.

Тези дни се опитваме да обясним и проумеем задълженията в човешкия живот. И особено във връзка със святото име, с Бога. Мисля, че научихме много досега – за радиуса и излъчването; също за силата на святото име и неговата природа, защо е толкова важно в тази епоха. Затова нека продължим своето изследване в тази наука и опитност в божествената практика.

И така, “Харер нама харер нама харер намаива кевалам/ калау настй ева настй ева настй ева гатир анятха – Няма друг начин освен святото име, за да се постигне съвършенство в тази Кали Юга.” Заради този цитат от свещените писания можем да добием известно уважение към практиката на мантруването на Божиите имена. Обаче каква е присъщата природа на святото име, на махамантрата? Това е следващата ни тема, в която ще се задълбочим.

Първо искам да припомня една специална случка, когато Шрила Прабхупада давал лекция навремето. Понякога той давал лекция като просто седял на сцената, а някой от неговите ученици говорел. Само си представете, ачарията основоположник, Негова Божествена Милост седи, а пък вие трябва да говорите. Мисля, че трябва да съберете всичките си сили и посветеност, за да изпълните това служене. И така, този предан говорел за святото име, цитирайки добре философията, а накрая споменал, че „Кришна е в Своето свято име“. До този момент Шрила Прабхупада просто слушал; обаче в този миг казал: „Спри! Това не е вярно!“ Представяте ли си, как бихте се почувствали в тази ситуация? И той продължил: „Той не е в святото име, Той е святото име.“

Понякога не сме достатъчно прецизни в изказа си. Което е грешка, особено когато говорим за божествената наука, за върховната наука за Бога. Бхакти-йога се нарича „научният подход към Бога“. Научен! А за нас „научен“ значи да знаеш кое какво е. Много пъти науката работи с предположения и теории… Но теория не означава истина. „Това е начинът, по който мислим днес. Вчера мислехме по различен начин и утре ще мислим по различен начин.“ Къде е истината? Затова наука означава, че знаеш кое какво е, точен си в това, за което говориш. По тази причина трябва да се позоваваме на шастрите – какво казват те за природата на святото име.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Говорих с един учен мюсюлманин и той каза, че 99-те имена на Аллах описват неговите функции, а както вие казахте, това са второстепенните имена; винаги съм се чудил как са се появили първостепенните имена, раса имената?

Свами Тиртха: Аз пък съм се чудил как са се появили второстепенните имена. Всички те са отражения на връзката. Казва се, че чрез второстепенните имена можете да постигнете освобождение. И така, ако някой медитира върху Бога чрез второстепенните Му имена, ще може да постигне съвършенство. Вземете например основната будистка мантра – ом мани падме хум – тя описва един факт: че има съкровище в лотоса. Но понеже е свързана с Бог Буда и в техния процес на посвещение те приемат убежище в трите скъпоценности, трите главни авторитета – Буда, дхарма и сангха – те се свързват и дори медитацията им да е съвсем символична, могат да постигнат освобождение. Доколкото знам, целта на повечето практикуващи мюсюлмани е да постигнат рая. С тази цел извършват всички ритуали и практики, които са им дадени – хадж, молитвите и т.н., – и всички те постигат рая. Християните – те искат да общуват с Бога, така че християнската концепция малко повече се доближава. Да се постигне рая е един вид салокя-мукти – да дойдеш на планетата на Бога. Обаче да общуваш с Него – в това има връзка. В християнския рай винаги славят и служат на Бога – там по-скоро е изразено настроението на служене. Дори следвайки школата Адвейта, маявада философията, можете да постигнете освобождение. Това е общата цел на всички духовно практикуващи. Второстепенните имена даряват освобождение, в това няма съмнение. Казва се, че дори отражението или сянката на святото име, нама-бхаса, донася освобождение. Например, в някои западни градове, панорамната обиколка се нарича ситирама; не панорама, а ситирама. И ако повтаряте това… ситирам, Сита-Рам – неволно, без никаква дълбока посветеност. Или тези които продават строителни пластмасови платна: поликарбонат. Натха йогите – това е велика школа в духовната традиция на Индия. Тук някои от вашите братя също се казват Локанатх, Прананатх, Ядунатх; а строителният материал е наречен поликарбо-натх. Сега си мислим, че това е шега. Но съм сигурен, че в космическите тефтери се записват дори и подобни отражения. „Този човек цял живот повтаря „ситирам“. Нека му дадем по-добър шанс.“

Виждате, святото име прониква ежедневния ни живот. То е там. Разбира се, това е просто отражение, сянка. Но казват, че дори сянката може да дари освобождение. Какво да говорим за второстепенните имена, те несъмнено ще дарят освобождение. Обаче първостепенните имена описват не просто някакви космически или нравствени функции на Всевишния като щедър, състрадателен, такъв и онакъв. Тези първостепенни имена описват присъщата Му природа – такъв, какъвто е.

Едно прекрасно име на Кришна е Маканчор – Крадецът на масло. Обикновено не споменавам това име пред практикуващи в някоя друга вяра. Защото повечето религиозни практикуващи са в настроението аишваря – те виждат само великия Господ. Не виждат нито крадеца, нито маслото.

Така че, скъпи мои, ние наистина имаме шанс да се доближим до върховната реалност. Ние можем да видим Кришна като крадец. И не просто какъв да е крадец, ами най-добрият – царят на крадците. И какво краде Той? Масло. Всъщност макан не е обикновено масло, а прекрасен и лек сладкиш. Обаче какво олицетворява този макан? Олицетворява любовта. Защото маслото е есенцията на млякото, млякото е животът; а есенцията на живота е любовта. Това е, което храни Бога, затова Той го краде. Ако нашите братя, практикуващите от другите религии, можеха да разберат това – че нашият Бог се храни от любовта, от любящото служене, което му поднасяте – мисля, че по тази точка всички биха били съгласни. В повечето случаи това е теория, но за нас е практика – Маканчор. Той ще дойде и ще открадне есенцията на живота ви. Ще вземе и ще вкуси вашата любов.

Има толкова много различни аспекти, но ако вземете дори само едно име на Кришна и навлезете надълбоко в истинския му смисъл, ще разберете цялата философия.

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, Рила) 

(продължава от предишния понеделник)

Харер нам харер нам харер нам описва трите най-високи нива на духовно постижение. Най-общо можем да кажем, че в най-близкия кръг на Радха-Говинда има само три основни отношения. Сакхя-раса е едното; харер нам означава сакхя-раса – да си в добри отношения с Бога, да Му бъдеш партньор, да Го радваш с приятелското си служене. И това е толкова очарователно в нашия процес – когато Той не е върховният трансцендентален величествен Господ, а наш приятел! Нима можете да играете футбол с Върховната Божествена Личност? Съмнявам се. Ще треперите пред Него. Обаче с Говинда – ако Той ви покани за каквато и да било игра, можете да идете. Толкова пъти виждаме описанията в „Кришна Бук“; любимото ми е когато гопалите минават покрай кладенци и викат в тях, за да слушат ехото.

И така, харер нам – в настроение на приятелство. След това харер нам – в настроението на майчина и бащина обич. Когато майка Яшода казва: „Какво е това видение на вселената в устата ти?! Не, не, може би съм в мая. Това ще да е някаква илюзия не! Не, Ти не си такъв, Ти си моят скъп Говинда. Ела, пийни от млякото ми.” Такава дълбочина! „Не искам божественото ти величие. То е илюзия. Не искам божественото ти отражение, искам самия Теб!“

Затова ви е дадена тази любов към децата ви. Това е тема за медитация. Всеки път, когато викате имената на синовете и дъщерите си, трябва да помните, че това е начин да се обърнете към Кришна. Разбира се, внимавайте с какъв тон викате. „Ей, калпазанино, ела тук!” – не! И така, харер нам в настроението на майчина и бащина обич.

И харер нам в друго едно настроение. Какво е вашето мнение, кое настроение трябва да включим тук? Нещо сладко, нали? Мадхуря, мадху – сладост. Мадхуря-бхава – любовния трепет към Кришна. Когато няма измъкване. Приятелят може да се измъкне. „Днес ще си играя с другите момчета.“ За бащата и майката има принудително измъкване, защото децата си тръгват, отиват си. Но за влюбения няма измъкване. Това е пълна и крайна зависимост. И така, харер нам – в настроение на любовен трепет. Всички тези отношения са божествени.

И така, днес разгледахме този кратък стих: харер нама харер нама харер намаива кевалам/ калау настй ева настй ева настй ева гатир анятха – “В епохата на конфликти и лицемерие няма друг начин, няма друг начин, няма друг начин за избавление от повтарянето на светите имена на Бога.“

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 03.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Както е казано в „Харинама Чинтамани“, второстепенните имена на Бога са Творец, Отец – описателни функции. Първостепенните имена са изпълнени с раса.

И знаете тази класическа история, когато един ученик пита учителя: „О, учителю, моля те, кажи ми кое е правилното произношение, как да изричам вярно името на Кришна?” Защото например бхактите от Ориса казват „Крушна“. Въобще всички различни нации си имат специфично произношение. Да речем, за японските предани е много трудно да правят разлика между „л“ и „р“. Така че понякога те казват „Клишна, Клишна“. В Бенгал пък казват „Кришно“; така че има най-различни начини. Разбира се всички си имаме специфики – затова въпросът е съвсем уместен: какво е правилното произношение на името „Кришна“, на името на Кришна?

Тогава учителят отвърнал: „Правилното произношение на „Кришна“ е „Говинда“!“ Защо? Защото дори „Кришна“ е общ термин – Всепривличащият, добре; но кой е Той всъщност, наистина, в крайна сметка?! Затова учителят дава правилния отговор: моят Кришна е Говинда – този, който ще се погрижи за мен, който ще ме води. Аз не съм просто изгубена душа, ами изгубено теленце. И надеждата ми е, че Той ще дойде за мен. Говинда е онзи, към когото можеш да се обърнеш, който ще отвърне. Затова моят Кришна е Говинда. Не е ли това изпълнено с раса?! Много е раса. По този начин не постигате някакво общо избавление, а съвсем специфична покана да се включите в лилата.

И така, трансценденталният, свръхестествен метод, който ще ни помогне да прекосим пределите на три-гуна, е святото име. Ще можете да надмогнете влиянията на трите гуни и ще можете да преодолеете ограниченията на четирите епохи – така че всички останали методи са включени в мантруването.

(следва продължение)