Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Парамананда: Бих искал да попитам от коя „Сандарбха“ са тези тълкувания на Джива Госвами за светите имена? Или от коя книга?

Свами Тиртха: От книгата на вечната божествена любов. Не мога да посоча източника сред „Сандарбхите“. Допускам, че не е от „Сандарбхите“, Защото темите там винаги са въпрос и отговор, аргументация. Но тези пояснения за махамантрата не са под формата на въпроси и отговори. Това е друг вид култивиране. И обикновено когато нашите ачарии спорят или защитават достойнството на философията, това е техният, така да се каже, външен живот, външна деятелност. Но вътре в себе си те вкусват сладостта на живота в преданост.

Парамананда: Исках да попитам, понеже споменахте, че Кришна има множество възможности да ни отблъсне от материалния свят, ала Той все пак прилага различен метод. Този метод разчита изцяло на проповядването. Понеже третото ниво беше свързано с помненето на Божествената Двойка, мисля си, че главната причина да помниш нещо е да го предадеш нататък. Погледът върху Чайтаня-лила ми показва, че проповядването е много важна божествена функция. Първо: помнене; и след това: проповядване. И бих искал да попитам Гурудев да каже нещо за тази божествена функция като мистерия, и как ние можем да я прилагаме в живота си като практикуващи.

Свами Тиртха: Мистерията на помненето или мистерията на проповядването?

Парамананда: И двете.

Свами Тиртха: Веднъж Гурудев ни научи как да избягваме фанатичността. Той каза: има два фактора. Единият е да изучаваш философията. А вторият е да говориш за това, което си осъзнал. При все това, мисията на Махапрабху е проповедническа кампания. И понякога ние се боим да признаем това. Защото обикновено „кампания“ не звучи много добре. Но тъкмо онзи ден някой от вас попита: „Какво да правим като срещаме хората? Как да им проповядваме.“ Какъв беше отговорът?

Бхагават Прасад: Чрез начина си на живот, чрез това какви сме.

Свами Тиртха: Правилно, обаче накратко: бъдете дръзки. Или?

Бхагават Прасад: Или бъдете меки.

Свами Тиртха: Да. И така: дръзки или меки. Дръзко проповядване е, да речем, ако някой пътува на автостоп и вие го вземете в колата си. Само за половин час срещате този човек в живота си. Бъдете дръзки в проповядването си. Предайте посланието. Имате само трийсет минути да спасите душата му. Наистина, така е. Това е много ефективен метод. Преди петдесетина години Гурудев взе един човек на автостоп от Сегед до Нанда Фалва – това са трийсет километра, максимум половин час. Този човек все още е с нас. Това е дръзкото проповядване. Наблегнете на посланието: „Замисли се за живота си. Недей да живееш просто, за да умреш. Направи нещо по въпроса.” Но, най-общо казано, ако имате един час за проповядване, тогава бъдете меки.

Така че мистерия е как се случва – дали за половин час или за цял живот. Но някакво послание трябва да бъде предадено. Нямам претенции дали ще е дръзко или меко, направете нещо по въпроса. И ще видите резултатите. Пък ако в дръзките си усилия допуснете някои грешки, ще ги запомните за цял живот. Това отново е мистерия.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

„Наричат Го Рама, защото с красотата на облика си Той вечно удовлетворява и радва младите девойки във Враджа в сърцата им и в сетивата им – затова Го наричат Рама.”

И така, блаженият облик на Кришна има цел. Знаете, всички съществуващи неща си имат различни причини – материална причина, активираща причина, допринасяща причина, а също и цел, целева причина – целта, с която дадено нещо е сътворено. Това може би е малко трудно да се разбере, но да речем, каква е материалната причина за една къща? Материалната причина за съществуването на къщата са гредите и тухлите. Каква е теоретичната причина за къщата? Това е планът. Каква е активната причина за къщата? Зидарят. А каква е целевата причина за къщата? Да можете да живеете в нея. Всички тези причини и фактори трябва да съберете, за да създадете своя дом.

И така, каква е целевата причина за къщата – да можете да живеете в нея; по същия начин, каква е целевата причина за красотата на Кришна – да може да омайва гопите. Не можем да навлизаме в подробности относно другите причини за красотата на Кришна. Но тази трета степен на поясненията е в помнене на Божествената Двойка. Какво беше първото тълкувание? Аишваря-гяна, величието на божественото. Второто беше раса обяснението, изпълнено със сладки вкусове; и накрая стигнахме до помненето.

Отново виждате градацията. Започвате от настоящото си състояние: животът е труден, но се надявам, че махамантрата Харе-Кришна-Рама ще помогне положението ви да се подобри. Всъщност това е, което наричаме първата мистерия – когато от външна ориентираност сте готови да се обърнете и да смените посоката. Дотогава сте се интересували и сте били запленени от външния свят, а сега сте готови да потърсите божествената същина – първата мистерия. Второто тълкувание е за практикуващите: ако практикувате, ако мантрувате, ако пречиствате себе си и живота си, ще усетите духовен отклик. Това е втората мистерия – когато напредвате към целта си. И в крайна сметка какво искаме да постигнем – постоянно помнене на Божествената Двойка. Това е нашата перспектива, и нея наричаме третата, най-голяма мистерия – когато достигаме целта си. И вече не се движим на същото ниво; понеже промяната на посоката и напредването към целта са в една и съща равнина, обаче достигането на целта означава да стигнеш на по-високо ниво. Това е най-великата мистерия. И не забравяйте, Кришна казва в „Гита“: „От Мен идват знанието, забравата и паметта.“[1] Така че по Неговата милост можем да напредваме и да израстваме в духовния си живот.

Такъв е обхватът на Джива Госвами. Такъв е неговият радиус. А към нас идва лъчение от неговия радиус. Въпреки че най-вероятно не разбираме и думица, поне проумяваме, че има нещо повече, отвъд настоящия ни опит с възпяването на светите имена.

(следва продължение)

[1] Бхагавад Гита 15.15

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Онзи ден се съгласихме, че трябва да отдалечаваме границите си. Мисля, че в един смисъл вече сме отвъд своите граници. Обаче Джива Госвами не е. Неговите граници са по-нататък. Ако той въобще има някакви граници – според мен няма… Първото беше, така да се каже, реалистично обяснение на светите имена, второто беше раса обяснение на светите имена. Нима има още нещо? Достигнали сме невероятни дълбини на визия и разбиране. Каква е следващата стъпка?

Следващата стъпка, следващото настроение на тълкуване, е пояснението на светите имена в помнене на Божествената Двойка. „Назовават Я Хара, понеже Тя открадва ума на Кришна. Тя е Радхика, олицетвореното блаженство на Кришна, затова начинът да се обръщаме към Нея е Харе.” Хладини-шакти на Кришна – чували сте това – е енергията на насладата на Кришна. И тази божествена наслада, Радхика Сварупини, самата форма на божественото блаженство, взима ума на Кришна. Затова Я наричат Хара.

Досега говорехме за Хари – че Той ще премахне невежеството, че Той ще отстрани товара. А сега говорим за Хара. Виждате ли прехода? В помненето на Божествената Двойка, Тя върви първа.

„Защо Той е наречен Кришна? Понеже омайва девойките от Враджа със звука на Своята флейта. Той открадва тяхната скромност, нравственост, трезвомислие, както и тяхната гордост. Затова Го наричат Кришна.”

Каршати – зове, Кришна зове: „Елате при Мен!“ И този зов от страна на Бога е красив зов, той е музикален зов, естетичен зов. Кришна е музикант. Той би могъл да подбере и други методи, за да ви помогне да избягате от материалния живот, нали? Би могъл да направи живота ви ад – така че да страдате толкова много, та да поискате да избягате. Всъщност то се случва. Самсара е ад, нали? Така че Той може да запали гората, за да побегнете. Тъй като е всемогъщ, Той има безбройни начини да ви притисне. Обаче Той не притиска, а притегля. Той кани: „Ела, ела тук!“

Как можете да пресечете река? Можете да пресечете реката ако зад гърба ви гората гори – тогава ще направите всичко възможно, за да прекосите. Другият метод за прекосяване на реката е ако някой от отсрещния бряг ви повика: „Хей, ела от тази страна, много по-хубаво е отколкото оттатък.“ Така и Кришна вика преданите си със Своята флейта: „Елате отсам, много по-хубаво е!“ Така че това е един естетичен зов за екстаз. И моля ви, ако се случи да посетите Вриндавана, не забравяйте да идете в храма Вамшивата. Той е много, много прекрасен, понеже е мястото, където Кришна е зовял с флейта гопите. По стените на двора на този храм ще видите раса-танца. Един Кришна, една гопи; един Кришна, една гопи; един Кришна, една гопи… околовръст. Това е Неговата покана: „Елате, танцувайте с Мен. Стига сте гонили призрака на илюзията. Сега елате да гоните Мен. Аз съм още по-голяма илюзия.“ Защото Кришна Го наричат и Майин – магьосник. Той ще ви омагьоса.

И така, Той призовава с флейтата. А обичайно флейтата има много дупки. Колко дупки има флейтата? Шест или седем. Но кой звук е най-важният на тази флейта? Първият? Четвъртият? Последният? Най-високият? Всъщност е петият. Са, Ри, Га, Ма, Па. Па – петата нота. Коя е петата нота на флейтата на Кришна? Какво означава Па? Правилно – петата нота е према, божествената любов. Това е най-важният звук от флейтата на Кришна. Према. Така че можете да забравите за другите звуци. Можете да забравите за останалите дупки на флейтата. Само тази. Дайте ми само тази. Па.

Са, Ри, Га, Ма, Па. Петата нота в индийската гама е према. Звукът на любовта – това е поканата. Поканени сте за Божествената Любов. Не забравяйте това. Тя е нашата цел, нашият идеал. Не сте родени, за да умрете. Родени сте, за да се доближите до този зов, Па, петата нота. После този звук от флейтата на Кришна се проявява във Ведите. Веда Мата, Гаятри, е звукът от флейтата на Кришна. С него Той омайва гопите, премахвайки всички препятствия пред този естествен поток, пред естественото привличане.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Но отново, не можем да спрем дотук. „Радхика открадва ума на Кришна. Тя е въплъщение на Неговото блаженство. Затова Кришна я нарича Хара.”[1] Така че Радхика може да открадне ума на Кришна. Какво означава това? Че божествената любов е толкова привлекателна. Най-напред трябва да разберем, че Кришна е всепривличащ. Тоест не е така, че Той тича след нещо, а всичко тича след Него. Всепривличащ означава, че всичко тича след Него. Освен едно – божествената любов. Тя е толкова привличаща, че Кришна тича след нея. Можете ли да си представите тази гледка? Всички тичат след Кришна, а Кришна тича след божествената любов Радха. Значи всички тичат след Радха.

Затова и в отразения свят, в това криво отражение – материалната сфера, тези емоции ви подлудяват. По тази причина е нужна йога, контролът на йога – за да умъртви вашите емоции. Нрави ли ви се това послание? Добре, тогава ще уточня: да умъртви вашите лъжовни и объркани емоции – когато се опитвате да намерите блаженството на душата си във фалшиви концепции, в сънища. Йога ще ви помогне да се овладеете, а след това можете да тичате след Кришна; и следвайки Него, в крайна сметка ще тичате след божествената любов. „Радхика е въплъщение на блаженството, олицетвореното щастие на Кришна. Затова Кришна я назовава Хара.” Виждате колко е красиво.

„Радостта на Гокула, лотосоокият малък син на Нанда Махарадж, който е властелинът на несравнимото блаженство и смуглият господар на невъобразимото щастие – Той е наречен Кришна.” Тук откриваме много сладостно обяснение на идентичността на Кришна. Той е блаженството на Гокула. Гокула е обкръжението на Кришна, където Той живее. А ние сме съветвани да живеем на свято място. Така че ако живеете на свято място, тогава блаженството и щастието си можете да намирате в Него. Той е малкият син на Нанда Махарадж, очите Му са сравнени с лотосово цвете и Той е олицетворение на най-висшето блаженство. Това са три фактора, три причини защо Той е наречен Кришна – тъмнината, красотата и блаженството.

„Този Бог на любовните забавления, който е пълно въплъщение на красотата и остроумието, и който винаги прави Радхика изключително щастлива – Той е наречен Рама.” Това обяснение на Рама не е като предишното. Тук всичко, цялото блаженство е свързано с Шримати Радхарани. Понеже онази личност, която Я прави щастлива, е нашият Рама. Така че това е друга идентичност.

Тук получаваме едно много дълбокомислено обяснение на светите имена Харе, Кришна и Рама. Всички тези разнообразни малки детайли са свързани със сладостта, свързани са с божествените взаимоотношения. Мисля, че първият набор от тълкувания беше напълно разбираем за нас, беше по-ясен. А тези тълкувания звучат по-сложно, по-мъгляво. Можем да усетим, че това е отвъд нашия радиус. Едва ли проумяваме нещичко. Дали да спрем изучаването дотук и да приключим това изследване на обясненията на Джива Госвами; или да продължим? Казвате „да“ – да, да спрем ли? Или да, да продължим? Второто обяснение беше изпълнено със сладостни отношения.

Крипадхам: Гурудев, може ли само с няколко думи: какво е Харе, Кришна и Рама?

Свами Тиртха: Виждате ли, за това говоря! Ние не разбираме. Да го кажем накратко: „Харе“ или премахва невежеството на джива, или открадва ума на Кришна. След това „Кришна“ е олицетворение на блаженството и смуглият син на Нанда Махарадж. А „Рама“ е върховната красота, която удовлетворява Радхика и я прави блажена.

(следва продължение)

[1] Тълкувание на Джива Госвами към махамантрата

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Това тълкувание в настроението айшваря на имената, включени в махамантрата, е съвсем близко до човешките същества и разкрива много висша перспектива. Дали да спрем дотук и да затворим нашата дискусия, удовлетворени от това толкова възвишено обяснение?

Отговори: Не.

Свами Тиртха: Не. Не ви е достатъчен вътрешният покой. Не ви стига премахването на всичките ви греховни последици. Не ви удовлетворява постигането на духовно блаженство. Какво друго остава? Да се допитаме ли до Джива Госвами? Добре, нека видим какво още има той за нас.

Следващото настроение, в което той обяснява светите имена, е „Тълкувание, изпълнено със сладостни духовни отношения“ – сладкият вкус. „Защо Го наричат Хари? Защото Той разкрива божествената истина, също както и ананда, или блажената същност на Върховната Душа. И с това премахва невежеството с всичките му последици.” Затова Го наричат Хари.

В началото говорихме, че Хари ще отнеме товара ви. Тук разбираме, че Той ще отстрани невежеството и ще разкрие божествената истина. Ананда-виграха се споменава тук и ние знаем, че виграха означава „тяло“, а ананда значи „блаженство, божествено блаженство“. И така, ананда-виграха; Кришна е Ананда Мая, изпълнен с блаженство. Тялото му е съставено от блаженство. Но тук се казва ананда-виграха, самото Му тяло е блаженство.

А какво е нашето тяло? То е съставено от материя, нали? Две трети е вода и по някоя и друга кост тук-таме. Малко мускули за момчетата, малко други тъкани за момичетата. Смесвате някакви материали и получавате тяло. И често пъти шастрите не са особено идеалистично настроени по отношение на тялото. Не искам да навлизам в детайли тук. Но всъщност нашето тяло е пълно с проблемите, описани в предишното тълкувание – пълно е с действия и последици, греховни постъпки, реакциите им…; пълно е със страдание. Тялото и умът са съставени от материални елементи. Затова е нужно да сме интелигентни и да се стремим да не търсим духовното си блаженство в тялото. Моля ви, запомнете този толкова прост съвет: потърсете своите идеали там, където можете да ги намерите. Ако търсите на погрешното място сте глупци.

Обаче как нашето тяло ще се превърне в… мисля, че това е близко до невъзможното, но може би чрез докосването на вълшебния камък на святото име, тялото и умът ни, или поне умът, ще стане нектарен. Първоначалният въпрос беше как тялото ни ще се превърне в анадам? Не знам за вас, но като гледам себе си, това е почти невъзможно. При все това имаме надеждата, че може би умът ни, чрез досега на святото име, от враг ще се превърне в добър приятел. Така че сърцевината, коренът на проблемите е невежеството. Но разкриването на божествената истина ще премахне невежеството и всичките му последствия. Затова Той е наречен Хари.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

И така, Хари, Кришна, ще премахне погрешното възприятие за страдание. И какво още? Една от причините за обезсърчение в живота е премахната; кое друго остава? Другата главна причина за страдание са последиците от греховете. Обикновено не говорим за грехове, защото не искаме да развиваме греховно съзнание. При все това те съществуват. Моля помогнете ми, каква е дефиницията за грях?

Кришна Прия: Грешка, повтаряна многократно.

Парамананда: Да използваш висши сили за низши цели.

Свами Тиртха: Изглежда посещавате добро училище.

Манджари: Да си забравил истинската си природа и връзката си с божественото.

Свами Тиртха: Е, ако това е греховно, значи всички сме много грешни. Всъщност, можем да наречем това невежество. А от невежеството се пораждат всички останали проблеми. Лично аз не бих нарекъл невежеството грях. Ала поради невежество неминуемо извършваме неправилни и греховни действия. Така че съгласен съм, то е основна причина.

Можем да добавим и, след всичко, което правилно казахте, че в крайна сметка грехът е да пропускаш любящото служене – и към Бога, и към останалите същества край теб. Да го пренебрегваш. Това е голямо нехайство. Толкова е сериозно, че можем да го наречем грях.

Това е, което ни мъчи, тези два фактора: житейските страдания и греховните дейности. Това е бремето на живота. По тази причина това тълкувание на Джива Госвами в настроението айшваря, настроението на възхищение и почит към Божието величие, към величествената мощ на Господ – това тълкувание е толкова близо до нас и до нашите проблеми.

Преминаваме към следващата дума в махамантрата, Кришна. „Значението на „Криш“ е „съществуване“. А „на“ означава „радостта на покоя“. Затова тези две срички заедно, Криш-на – това е названието на Всевишния.” Тук откриваме нещо много важно; нали се стремим да разберем кришна-нама по много различни начини, но тук Криш- означава „съществуване“, а -на означава „спокойствие“. Мирът в живота. Най-общо животът в Кали Юга, и особено в големите градове, е много шумен. Къде е този мир? Къде е вътрешната ви тишина? Тя много липсва в наши дни. Но в Кришна можете да намерите своя вътрешен мир, вътрешния си покой. Разбира се, има безброй различни тълкувания на името Кришна, но това отново е много важно за нас, начинаещите практикуващи.

И сетне идва третото име – Рам. „Мистиците намират своята радост във вечния живот, а също и в блажения и съзнателен дух. Това е Раманте – те са щастливи от тези фактори: вечния живот и блажената, съзнателна душа. Затова наричат Върховния Рам.” Това означава, че мистиците намират своето блаженство и надежда в Бога. И тъй като основната им цел, главният им стремеж е блаженството, затова и виждат обожаемото си божество като блаженство, Рам.

Можем да кажем, че тези тълкувания в настроението айшваря са малко външни. Но дори и тези, така да се каже, външни обяснения, са толкова възвишени и красиви! Хари ще премахне всички пречки, цялото бреме, което носите. Кришна ще ви дари вътрешен мир. А Рам е вашата цел. Можем да кажем, че това е самбандха, абхидея, прайоджана. С други думи: ако принадлежите на Хари, Той ще отстрани проблемите. Ако практикувате, ще намерите вътрешното си умиротворение в Кришна. И тогава ще постигнете своята цел – а именно блаженството, Рам, анандам.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Нека разгледаме поясненията на Джива Госвами за махамантрата. Най-напред той дава текста, за който ще говори. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Знаете ли, нашият обхват е малък. И способността ни да сменяме различните настроения е много слаба. Но той е напълно способен да даде един, втори, че и трети тип обяснение. И така, той ще разтълкува дълбините на махамантрата в три различни настроения, в три различни емоционални разбирания. Първото е в настроението на айшваря-гяна, или съзнанието за могъществото на Бога. Всъщност той говори за различните думи, включени в махамантрата, които не са много, само три са – Харе, Кришна и Рама. Така че той ще даде тълкувание на тези три думи първо в настроението айшваря, величественото разбиране за Господ.

„Харати – да отнеме. Той ще отнеме трите вида страдания на всички онези, които Го помнят и ще отнеме всички грехове, греховните последици, идващи от предходните безчет животи; затова Го наричат Хари.” И така, Хари означава онзи, който премахва. Премахва трите вида страдания и безбройните греховни последици.

Мисля, че това разбиране е много близко до нас, начинаещите практикуващи. Кое е толкова болезнено за нас? Често хората казват: „Животът е толкова болезнен!“ Пък след това започват да се стремят да му се наслаждават. И кое е толкова мъчително в живота? Един основен елемент тук е страданието. Макар да не го искаме, да жадуваме да избегнем страданието, то въпреки това идва. Точно както говорихме наскоро: щом идваме тук, щом се раждаме, сигурно е и, че ще си тръгнем. При все това се изненадваме от смъртта. Защо? Щом си жив, значи неминуемо ще отминеш. Не се изненадвай. Разбира се, чувството е болезнено, но това е съвсем естествено. Обаче ние възприемаме смъртта за нещо плашещо, страховито или мъчително.

Така че животът е страдание. В нашата западна култура хората казват: „О, животът е за наслаждение“ – а пък всички се оплакват. „Животът е купон!“ – а пък лицето ти е кисело. На изток всички знаят, че животът е страдание – а всички се усмихват. Мисля, че в нашата система нещо не е наред. Ако проектираме надеждите си върху живота, ще се натъкнем на грубата реалност. Ала онези, които анализират живота и философски разбират, че като цяло материалният живот е страдание, те могат да се радват на надеждата, че ще съумеят да минат отвъд него.

Но Хари, този специален аспект на Кришна, ще отнеме това усещане за страдание. Всъщност казано е, че хората не страдат заради нещата около себе си, а страдат от начина, по който ги възприемат. Затова можем да се съгласим, че в действителност, като практикуващи ваишнави – които имат подслон, които имат духовна цел – нямате право да се оплаквате. Може да имате някакви причини да се оплаквате, но нямате право да се оплаквате. Това е лесно да се каже и е лесно да се усмихвате, когато го чуете, но моля ви, прилагайте го. И защо? Защото ние не страдаме от нещата, които ни сполитат, а от начина ни на възприемане. Факултетът по психология съгласен ли е?

Бхагават Прасад: Да, Гурудев, абсолютно.

Свами Тиртха: Това е единствената причина хората да страдат. Те имат погрешно възприятие. Първата стъпка в йога, първата стъпка в духовния живот е: пречистете виждането си. Елате на себе си, добийте съвършено възприятие.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

Досега говорихме за някои аспекти на святото име. Можем да кажем много за мантруването; а можем и да мантруваме. Всъщност има два начина да се добие опитност по отношение на кой да е предмет или тема, включително и живота. Или се оставяш на живота като преживяване, тоест просто го живееш; или наблюдаваш нещата, които се случват – наблюдаваш какво се случва на самия теб, наблюдаваш живота на другите, и така достигаш до някои заключения. Ако обхватът ни е прекалено ограничен, тогава най-вероятно и опитът ни ще е ограничен. Жабата, която живее в кладенеца си мисли, че това е цялата вселена. И ако някоя жаба-пътешественик дойде и ѝ каже: „Ще ида да видя морето,“ жабата от кладенеца ще отвърне: „Море? Че какво е това? Тук е цялата вселена? Какво може да има отвъд?“

Ако обхватът на опита ни е твърде ограничен, тогава най-вероятно и разбирането ни ще е ограничено. Така че или живеете в много тясно, ограничено обкръжение, или наблюдавате нещата. Но ако и способността ви да наблюдавате също е ограничена, няма да стигнете до верни заключения. Ако се съгласим по този въпрос: че има два начина да се стигне до дадени заключения – или сами се предоставяте на опита, изпитвате го сами; или разсъждавате върху него – мисля, че можем да приложим същия метод и спрямо махамантрата, святото име, като медитация.

Разбира се, тук както наблюдението, така и практиката се опират на духовно желание. Като казвам да наблюдаваме или да изучаваме святото име, какво имам предвид? Имам предвид да изучаваме становищата на по-старшите ачарии. Изучавайте мнението на другите, като най-вероятно това ще ви помогне да формирате и собственото си мнение. Другата възможност е да започнете да мантрувате, да го опитате сами.

Тези два метода всъщност не са отделени един от друг. Ако изучаваме становищата на други по-старши практикуващи, това ще помага на вкуса ни да расте; а колкото повече вкус развиваме, толкова по-добре ще разбираме становищата на другите. Съгласни ли сте? Имам едно смирено предложение: нека опитаме да приложим и двата метода. Нека научим нещичко от старшите ваишнавски ачарии; и освен това нека се опитаме да вкусим самите ние святото име. Защото ние можем да имаме много различни мнения за процеса и за ефектите на святото име като цяло, но каква е дълбочината на разбиране на старшите ачарии?

Разбрахме, че ценим святото име като философски камък – до каквото и да се докосне, то се превръща в нещо друго. Променя природата си. Името е чисто, съвършено във всяко отношение и донася всички благословии. Дори и да не долавяме тези резултати да се случват съвсем очевидно в живота ни, поне теоретично трябва да приемем тази дефиниция. И след това можем да опитаме. Затова предложението ми е да прочетем нещо от тълкуванията на Джива Госвами към святото име, към махамантрата.

Джива Госвами е философът сред госвамите. Той бил малко по-млад от старшите госвами като Рупа и Санатана, но приносът му за фундамента на ваишнавската философия е безмерен. Написал е трактати за основните ѝ аспекти и като цяло за основните философски въпроси. Това са Сандарбхите; той е написал шест Сандарбхи. Те са многообхватни творби на ваишнавската теология. Ако някой например иска да защити ваишнавската вяра, трябва да се консултира със Сандарбхите на Джива Госвами. Обаче те са сложни. Той е много добре подготвен за дебати. И същевременно е много интензивно практикуващ. Затова трябва да изучаваме неговите тълкувания към махамантрата.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Споменахте, че не е добре, ако хора, които имат посвещение, мантруват невнимателно. Въпросът ми е: какво да правят те? Дали трябва да спрат да мантруват, докато постигнат състояние на внимание? Или трябва да продължават, макар и невнимателно, но все пак да се стараят?

Свами Тиртха: Мисля, че ако гледаш телевизия и се опитваш да се самозалъгваш, че мантруваш, е по-добре да спреш. Но ако се стараеш да мантруваш и по случайност вниманието ти се отклони за известно време, тогава, разбира се, продължавай. Несъмнено е трудно да си съсредоточен. Затова най-напред е нужно да добием контрол над ума. Да сме способни да се фокусираме. И когато го имаме, вече е по-лесно да се свържем с чистото мантруване. То не е някаква задължителна рутина: „Трябва да съсредоточа ума си, за да мантрувам чисто“ – това е твърде технично. Затова трябва да се тренираме. Това е като практика. Ако имаш добра практика, незабавно ще можеш да повтаряш и да навлизаш в същото настроение отново и отново.

Ако случайно вниманието ни не е напълно там, тогава отново трябва да се помолим и отново да се настроим. Именно затова трябва да развием такава лична практика, която да ни помага да навлизаме в това много предано, много чисто, вдъхновено настроение на мантруване. Нужно е да знаем целта, която е чиста любов към лотосовите нозе на Кришна. И трябва да се обречем. Това е санкалпа. Да посветим себе си, да си кажем: „Сега аз ще правя това. Имам желание да служа.“ Или просто да се опитваме да следваме добрия пример на други квалифицирани бхакти.

Да речем, аз бях удивен да чуя мантруването на един от вашите братя, защото начинът, по който той изричаше махамантрата, беше съвсем същият като мантруването на Пури Махарадж. Даже интонацията му, тембърът на гласа му бяха съвсем същите. Затова, ако се събираме заедно да мантруваме сутрин, можете да вземете добър пример от другите.

Несъмнено, понякога вниманието ни се отклонява. Ала след няколко минутки ритъмът ще дойде отново, вибрацията ще ни поеме отново. Това е въпрос и на трениране – колко бързо умеете да навлизате. В обратното сме много добре тренирани – много лесно излизаме от настроението. Тази част ни е позната. Тогава нека се научим и как да навлизаме в настроението. Чрез истинска практика можете да развиете това.

Казва се, че трябва да се отдадем на святото име. Има множество много фини, много деликатни стъпки, които можем да направим, за да практикуваме по-правилно. И защо практикуваме през целия си живот? За да можем, когато дойде сетният ни миг, да сме способни да си спомним. И дори да си спомним е много технично. Не е така, че насила си спомняш. Ако това е животът ти, то ще се случи автоматично. Не: „О, това е последният миг от живота ми, трябва да мисля за Кришна.“ Не, не, не. Още докато сте казали първите две думи, последният ви миг ще е отлетял.

То ще дойде от само себе си. Както се лее олио. Водата шурти, скача, искри. Твърде много свобода има в нея; водата си играе, танцува. Олиото не танцува. Олиото просто тече. Когато изливате олио, то е съвсем различно от водата. По същия начин умът ни скача тук и там… Но когато стане като олио, той ще се лее, няма вече да скача. Какво да говорим за меда? Ако изливате мед, той тече дори още по-бавно от олиото. В сравнение с меда, олиото подскача. Така че ако кондензираме и пречистваме все повече и повече своята същина, тя ще се лее естествено и невъзпрепятствано.

Именно за това се молим – чрез благословиите на нашите наставници, чрез незначителното ни желание да се отдадем на святото име и по безграничната милост на Божествената Двойка, а също и по сладката покана на Махапрабху, да можем да се включим в чистото и екстатично възпяване на светите имена, за да затанцуваме в транс.

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Не искам да споменавам всички други различни опасности от апарадхите спрямо святото име, само една. Този цитат е от „Чайтаня Чаритамрита“:

„Баху джанма каре яди шравана киртана, табу та‘на пайе кришна-паде према-дхана.”[1] И така, баху джанма означава, че дори животи и животи наред да продължаваш с шравана-киртана, ако мантруваш невнимателно, тогава не можеш да достигнеш окончателната цел на възпяването – която не е освобождение, не е материално удовлетворение, а любяща преданост към лотосовите нозе на нашия възлюбен Бог. Това е крайната цел на възпяването на махамантрата – да достигнем тази любяща привързаност към лотосовите нозе на нашия Кришна. Нищо друго.

Знаете, обикновено ние не считаме нозете за особено възвишена част от човешкото тяло. Ако мислите за собствените си нозе, обичайно не казвате: „Моите лотосови нозе“. Може да кажете: „Моите кактусови нозе“. Но за главата считаме, че има много издигната позиция в човешкото тяло. Обаче духовен живот означава: ако философският камък ни докосне, позициите се променят. Тогава сме готови да боготворим нозете на другите и сме готови да сведем главата си – която е на много висока и отличителна позиция – съвсем в ниското. Най-добрата употреба на главата ни е да я сведем в лотосовите нозе на нашия любим Бог.

Някои от преданите, които са пример за нас, гопите, също са заети със служене на лотосовите нозе – една на друга. Те рисуват различни красиви орнаменти и фигури по лотосовите си нозе. Не си служат сами на себе си, а една на друга. И когато декорацията е прясна, ако боята докосне нещо, тя се отпечатва там. Тогава те са много щастливи и се молят: „О, моля се стъпалото ти да ме докосне, за да може украсата ти да се отпечата по цялото ми тяло.“ Това е най-добрата употреба на нозете на другите – тяхната декорация да бъде украшение по вашето тяло.

Тъй или инак, стремете се да бъдете много внимателни докато възпявате светите имена, за да се избавите от материалните си замърсявания, да постигнете освобождение, и да намерите пътя си обратно към дома, при Бога, в лотосовите Му нозе. И там, по благословиите на Богинята на Предаността, Шримати Радхарани, да се научите как да служите правилно.

Знам, че това е висше; и трябва да започнем процеса от началото, а не от края. При все това, стремете се да помните най-висшата цел. Започнали сме този процес заради това върховно, прекрасно, естетично съвършенство. Животът в преданост е отчаяно търсене на най-висшата красота. Така че продължавайте. И се опитвайте да намирате своите собствени реализации, собствените си връзки в това отношение.

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Ади, 8.16