Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Парамананда: Много пъти сме казвали „Стига, достатъчно!“ Но много рядко в действителност сме променяли посоката на живота си. Въпросът ми е до каква степен това зависи от нашите усилия – когато казваме „достатъчно е“? 

Свами Тиртха: Имало един учител. Той имал много решителен, много покорен ученик. Мисля, че съм ви разказвал тази история от християнската традиция, когато възрастните отци възроптали пред игумена на манастира: „Ти си пристрàстен към един младеж”. Спомняте ли си тази история? Все пак, в случай, че някой не я знае, нека я повторя. Игуменът се съгласил: „Така е, скъпи мои братя, аз съм пълен с грешки”. Но добавил: „Ала елате с мен, нека се огледаме из манастира”. Потропали на вратата на първия ученик; той казал: „Тук съм, какво искате?” „Има една задача да се изпълни.” „О, в момента тъкмо повтарям молитвите си”. Добре, отишли те пред следващата врата. „Хей, има служене за вършене, ела.” Той казал: „Получил съм друга задача от моя старши наставник.” И т.н., и т.н. Накрая стигнали до въпросния младеж. Той бил известен с изящния си краснопис. Потропали и на неговата врата и казали: „Има нещо да се свърши.” Момъкът начаса изскочил от килията и хукнал да свърши служенето. Тогава старците влезли в стаята му. Той също бил зает в служене, преписвал Библията или някакви свещени текстове. И що да видят? Той дори не бил завършил буквата „O“. Бил я изписал едва наполовина, защото щом чул, че има работа за вършене, скочил. Дори не дописал буквата. И когато старците видели този пример – че младежът бил толкова готов да скочи за служене, че дори не довършил започнатата буква – помолили за извинения игумена: „Прав беше. Обичта ти към този млад монах е правилна. С право го обичаш и ние също го обичаме.” 

В контекста на тази история, имало един друг учител и той също имал ученик. Бил толкова готов да скочи, да се хвърли във всяко служене, каквото и да било то, бил винаги готов до такава степен, че учителят се засрамил. И започнал да се бои; рекъл си: „Ако случайно му кажа: „Скочи в този кладенец!”, той наистина ще скочи. Това е опасно. Ако взема, че сгреша, той ще скочи.“ Ала мисля, в този случай никой учител не би казал: „Скочи!“ Понеже знае, че ученикът е готов да скочи. 

Но каква е поуката от тази история във връзка с твоя въпрос? Една част от духовния успех зависи от нашите усилия. Обаче бих казал, че по-голямата част зависи от божествената милост. Както се казва, количката не може да върви на едно колело. Нужни са две колелета. Едното е човешкото усилие, другото божествената милост. Но ако анализираме още и още: кое прави живота ни успешен? В крайна сметка има само един фактор и това е милостта, божествената сила; не са човешките усилия. Ние трябва да вложим каквото можем. Ала в крайна сметка нещата ще се случат – ще се случат по най-съвършения начин според Божия план. 

Все пак, също като този толкова покорен и отдаден ученик, ние трябва да покажем своята готовност. Кришна ни дава свободата да избираме. Но всъщност има само един добър отговор. И Той ще знае какъв е нашият избор. Така че ако искаме да подобрим живота си, нека изразим готовността си.

(следва продължение)

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2019 evening, Sofia)

(continues from the previous Friday)

How to reach perfection? For that we need to follow the example of the great saints. Mahajano yena gatah sa pantha[1] – so, the great souls will determine the proper path of religious practitioners. Therefore, try to find your heroes. And follow their example. Because the most important thing in our daily life, and in our spiritual life as well, is to find and develop proper relationships. And we know that there are basically 5 plus 7 relationships to the Supreme – like neutral, servitude, friendship, family ties and ecstatic loving feelings. And the additional relationships are for example a little fear, or some heroic relationship to Krishna, or a jolly mood. And some others, which might add a special taste to the original bhava, to the original feeling.

If you will read – and please do – this very important verse from the Shrimad Bhagavatam, First Canto: sa vai pumsam paro dharmo yato bhaktir adhokshaje/ ahaituky apratihata yayatma suprasidati[2] – the question was: “There are so many religions and so many paths. What is the best path, what is the best religion for people in general?” Then the answer came, “For the whole humanity the best spiritual practice is that by which they can achieve a loving relationship to the Supreme Lord. And in order to achieve that, we need to be selfless, and our service should be uninterrupted.” If you read this verse, you will find something very important in the purport. Shrila Prabhupada gives a small explanation about this verse and then he describes the relationships. He is talking about which kind of relationship to develop with the God Supreme. So this is important, this is our goal – to find our proper place in the spiritual service. So it’s not only to find our place on this worldly platform. This is also important, of course; but ultimately, we have to find our place in the spiritual sky. What is your relationship? How are you invited by the Divine Couple? And in what manner can you answer Their call? 

Please, never forget about this. Because sometimes you might lose your focus in the troubles of life, and the troubles of devotional service – because you have to organize, you have to work on yourself, etc., etc. But don’t lose your focus. Why am I here? I’m here in order to realize my original position. I’m not here so that I can enjoy that I’m always right, or I have the ultimate opinion, or I am so clever, or I can do this and that. No. It’s all secondary. The most important thing is to realize our original relationship to divinity. And this is a search! Don’t think that you are satisfied already. The majority of spiritual revelations are still waiting for you. We have only understood a very tiny part of the spiritual truth. And the totality of spiritual understanding is not a question of intellectual analysis. It’s a profound experience. Because Krishna invites. And He has very special ways to invite us. 

(to be continued)

1. Mahabharata, Vana Parva, 313.117

2, Shrimad Bhagavatam 1.2.6

(Szvámí Tírtha, 2019.01.10-i szófiai esti tanításából)

(az előző pénteki tanítás folytatása)

Hogyan érhetjük el a tökéletességet? Ehhez a nagy szentek példáját kell követnünk. Mahádzsanó jéna gatah sza pantháh[1]  – vagyis, hogy a nagy lelkek fogják meghatározni a vallásgyakorlók számára a helyes utat. Ezért próbáljuk megtalálni a saját hőseinket, és kövessük a példájukat! Hiszen a legfontosabb dolog mind a hétköznapi, mind a lelki életünkben az, hogy rátaláljunk és tovább fejlődhessünk az eszményi kapcsolatokban. Mint tudjuk, alapvetően 5 elsődleges, plusz 7 másodlagos lelki kapcsolat létezik az élőlény és a Legfőbb között. Az elsődlegesek: a semleges, szolgai, baráti, szülői, és a szeretői viszony. Ezeket egészítik ki a Krisnával kapcsolatos, vidám-humoros, csodálattal teli, lovagias-hősies, együttérző, haragos, félelemmel teli, és a megbotránkoztató érzelmeket megélő hangulatok. Ezek mind  különleges ízt adhatnak az eredeti bhávához, az eredeti érzelmekhez.

Kérlek olvassátok el a Srímad Bhágavatam első énekének a következő rendkívül fontos versét: sza vai punszám paró dharmó jató bhaktir adhóksadzsé ahaitukj apratihatá jajátmá szupraszídati[2] A kérdés, melyre ez a válasz érkezett így hangzott: „Olyan sok vallás és olyan sok lelki út létezik. Melyik ezek közül a legjobb, a legkedvezőbb az embereknek általában?” A válasz pedig így hangzott: „Az a legjobb vallás, amely által az ember odaadó szeretetet ér el a transzcendentális Istenség iránt. Lelki boldogságot csak az eredményez, ha ez az odaadás teljesen önzetlen és megszakítatlan.” Ha elolvassuk ezt a verset, akkor ennek a magyarázatában valami nagyon fontosat fogunk találni. Sríla Prabhupád rövid magyarázatot ad a vershez, utána pedig megtaláljuk ezeknek a kapcsolatoknak a leírását. Arról beszél, hogy milyen kapcsolatot kell kialakítanunk a Legfelsőbbel. Tehát ami fontos, és ez a mi célunk, hogy megtaláljuk a helyünket a lelki szolgálatban. Nem csak arról van szó, hogy rátaláljunk a világi feladatunkra, ami szintén nagyon fontos, hanem a végső cél az, hogy megtaláljuk a helyünket a lelki világban, a lelki égbolton. Mi az igazi szolgálatunk, mi az igazi kapcsolatunk? Hogyan invitál meg bennünket az Isteni Pár, és milyen módon tudunk válaszolni erre a Hívásukra?

Kérlek, soha ne feledkezzetek meg erről! Mert néha maguk alá gyűrnek az élet, az odaadó szolgálat hullámai, elveszíthetjük a fókuszunkat, hiszen mindenfélét kell szerveznünk, közben dolgoznunk kell magunkon is, és így tovább. De sohase veszítsük el az örök fókuszunkat, hogy miért is vagyunk itt! Azért, hogy felismerjük az eredeti helyzetünket. Nem azért vagyunk itt, hogy tetszelegjünk abban, hogy nekünk mindig igazunk van, hogy miénk az utolsó szó, vagy hogy már olyan okosak vagyunk, hogy ezt, meg azt is el tudjuk végezni, meg tudjuk oldani. Nem! Mindez másodlagos. A legfontosabb az, hogy felismerjük az eredeti lelki kapcsolatunkat a Legfelsőbbel. S ezt meg kell keresnünk! Ne gondoljuk azt, hogy nekünk már ennyi is elég! A lelki kinyilatkoztatások nagy része még vár ránk. A lelki igazságoknak csak nagyon parányi része az, aminek esetleg a tudatára ébredtünk. A lelki világ teljes megértése pedig nem intellektuális vizsgálódással érhető e!. Az egy mély megtapasztalás. Mert Krisnától jön a elhívás, és Neki nagyon különleges módszerei vannak arra, hogy meghívjon bennünket.

(folytatása következik)

1. Mahábhárata, Vana-parva, 313.117.
2. Srímad Bhágavatam, 1.2.6.

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Как да постигнем съвършенство? За това е нужно да следваме примера на великите светци. Махаджано йена гатах са пантха[1] – великите души посочват верния път на религиозните практикуващи. Затова стремете се да откриете своите герои и следвайте примера им. Защото най-важното в ежедневния ни живот, както и в духовния ни живот, е да открием и развием правилни взаимоотношения. Знаем, че основно има 5 плюс 7 взаимоотношения с Бога – като неутралност, служене, приятелство, семейни връзки и екстатични любовни чувства. А допълнителните взаимоотношения са: понякога малко страх, или отношение към Кришна като към герой, или весело настроение. И някои други, способни да добавят специален вкус към оригиналната бхава, към оригиналното чувство.

Ако прочетете – и моля ви, направете го – този толкова важен стих от Първа Песен на „Шримад Бхагаватам“: са вай пумсам паро дхармо ято бхактир адхокшадже/ ахайтукй апратихата яятма супрасидати[2] – въпросът бил: „Има толкова много религии и пътища. Кой е най-добрият път, коя е най-добрата религия за хората като цяло?” Тогава дошъл отговорът: „За цялото човечество най-добрата духовна практика е тази, чрез която хората могат да постигнат любящи взаимоотношения с Всевишния. А за да се постигне това, нужна е безкористност и непрекъснато служене.” Ако прочетете този стих, ще намерите нещо много важно в коментара. Шрила Прабхупада дава малко обяснения върху стиха, а след това описва взаимоотношенията. Той говори за това какъв тип връзка да развием с Бога. Така че това е важно, то е нашата цел – да намерим истинското си място в духовното служене. Тоест, въпросът не е само да намерим мястото си на това светско ниво. Това също е важно, разбира се; но в края на краищата трябва да намерим мястото си в духовното небе. Каква е вашата взаимовръзка? По какъв начин вие сте поканени от Божествената Двойка? И по какъв начин можете да отвърнете на Техния зов? 

Моля ви, никога не забравяйте за това. Защото понякога насред проблемите на живота, и насред проблемите на преданото служене – понеже трябва да организирате, да работите върху себе си и т. н. – може да изгубите своя фокус. Но не го губете. Защо съм тук? Тук съм, за да осъзная изначалната си позиция. Не съм тук, за да се наслаждавам, че съм винаги прав, или че моето мнение е най-меродавно, или че съм толкова умен, че мога да направя това или онова. Не, всичко това е второстепенно. Най-важното е да осъзнаем своята връзка с божественото. А това е търсене! Не си и помисляйте, че вече сте удовлетворени. По-голямата част от духовните откровения все още ви очакват. Разбрали сме едва мъничка част от духовните истини. А пълнотата на духовното разбиране не е въпрос на интелектуален анализ. Тя е дълбоко преживяване. Защото Кришна кани. И то по много специални начини. 

(следва продължение)

1. „Махабхарата“, Вана Парва, 313.117
2. „Шримад Бхагаватам: 1.2.6

(Aus einem Vortrag von Swami Tirtha, 10.01.2019 abends, Sofia)

(Fortsetzung vom vorherigen Freitag)

Wie erreichen wir Vollkommenheit? Dazu müssen wir dem Beispiel der großen Heiligen folgen. Mahajano yena gatah sa pantha[1] – so können die großen Seelen den rechten Weg   der religiösen Praktizierenden zeigen. Deshalb sucht eure Helden und folgt ihrem Beispiel. Denn das Wichtigste in unserem täglichen Leben und auch in unserem spirituellen Leben ist es, die richtigen Beziehungen zu finden und zu entwickeln. Wir wissen, dass es im Grunde fünf plus sieben Beziehungen zum Höchsten gibt – wie neutrale Beziehungen, Dienerschaft, Freundschaft, familiäre Bindungen und ekstatische Liebesgefühle. Zusätzliche Beziehungen sind beispielsweise ein wenig Ehrfurcht, eine heroische Beziehung zu Krishna oder eine freudige Stimmung. Und einige andere, die dem ursprünglichen Bhava, dem ursprünglichen Gefühl, eine besondere Note verleihen können.

Wenn Sie diesen sehr wichtigen Vers aus dem „Shrimad Bhagavatam“, Erster Gesang, lesen – und bitte tut  es –, lautet die Frage: Sa vai pumsam paro dharmo yato bhaktir adhokshaje/ ahaituky Apratihata Yayatma Suprasidati[2]  „Es gibt so viele Religionen und so viele Wege. Welcher Weg ist der beste, welche Religion ist die beste für die Menschen im Allgemeinen?“ Die Antwort lautet: „Für die gesamte Menschheit ist die beste spirituelle Praxis diejenige, durch die sie eine liebevolle Beziehung zum Höchsten Herrn erreichen kann. Um dies zu erreichen, müssen wir selbstlos sein und unser Dienst sollte ununterbrochen sein.“ Wenn Sie diesen Vers lesen, werden Sie etwas sehr Wichtiges in seinem Sinn erkennen. Shrila Prabhupada gibt eine kurze Erklärung zu diesem Vers und beschreibt dann die Beziehungen. Er spricht darüber, welche Art von Beziehung man zum Höchsten Gott entwickeln sollte. Das ist also wichtig, das ist unser Ziel – unseren richtigen Platz im spirituellen Dienst zu finden. Es geht also nicht nur darum, unseren Platz auf dieser weltlichen Ebene zu finden. Das ist natürlich auch wichtig; aber letztendlich müssen wir unseren Platz im spirituellen Himmel finden. Wie ist deine Beziehung? Wie wirst du vom Göttlichen Paar eingeladen? Und wie kannst du Ihrem Ruf folgen?

Bitte vergisst das nie. Denn manchmal verliert man in den Schwierigkeiten des Lebens und des hingebungsvollen Dienstes den Fokus – weil man organisieren muss, an sich selbst arbeiten muss usw. Aber verliert euren Fokus nicht. Warum bin ich hier? Ich bin hier, um meine ursprüngliche Position zu verwirklichen. Ich bin nicht hier, um mich zu freuen, immer recht zu haben, die ultimative Meinung zu haben, so klug zu sein oder dies und das zu können. Nein. Das ist alles zweitrangig. Das Wichtigste ist, unsere ursprüngliche Beziehung zur Göttlichkeit zu erkennen. Und das ist eine Suche! Denkt nicht, dass ihr schon zufrieden seid. Die meisten spirituellen Offenbarungen warten noch auf euch. Wir haben erst einen winzigen Bruchteil der spirituellen Wahrheit erfasst. Und das vollständige spirituelle Verständnis ist keine Frage intellektueller Analyse. Es ist eine tiefgreifende Erfahrung. Denn Krishna lädt ein. Und er hat ganz besondere Wege, uns einzuladen.

(Fortsetzung folgt)

1. Mahabharata, Vana Parva, 313.117

2. Shrimad Bhagavatam 1.2.6

(из лекции Свами Тиртхи, 10.01.2019 вечером, София)

(продолжение с предыдущей пятницы)

Как достичь совершенства? Для этого нам нужно следовать примеру великих святых. Mahajano yena gatah sa pantha[1] – так великие души определят правильный путь религиозных практикующих. Поэтому постарайтесь найти своих героев. И следуйте их примеру. Потому что самое важное в нашей повседневной жизни, и в нашей духовной жизни тоже, – это найти и развить правильные отношения. А мы знаем, что существует в основном 5 плюс 7 отношений с Высшим Существом – нейтральные, служение, дружба, семейные узы и экстатические любовные чувства. А дополнительные отношения – это, например, небольшой страх, или героические отношения с Кришной, или веселое настроение. И некоторые другие, которые могут добавить особый оттенок к первоначальной бхаве, к первоначальному чувству.

Если вы прочтете – и, пожалуйста, прочтите – этот очень важный стих из «Шримад Бхагаватам», Первая песнь: са вай пумсам паро дхармо ято бхактир адхокшадже/ ахайтукй апратихата яятма супрасидати[2]  – вопрос был: «Существует так много религий и так  много путей. Какой путь лучший, какая религия лучшая для людей в целом?» Тогда пришел ответ: «Для всего человечества лучшая духовная практика – это та, посредством которой они могут достичь любящих отношений с Верховным Господом. А для достижения этого нам нужно быть бескорыстными, и наше служение должно быть непрерывным». Если вы прочтете этот стих, вы найдете в его комментарии нечто очень важное. Шрила Прабхупада дает небольшое объяснение этому стиху, а затем описывает отношения. Он говорит о том, какие отношения следует развивать с Верховным Богом. Это важно, это наша цель – найти свое истинное место в духовном служении. Итак, речь идёт не только о поиске своего места на этом земном уровне. Это, конечно, тоже важно, но в конечном счёте мы должны найти своё место в духовном мире. Каковы ваши взаимоотношения? Как вас приглашает Божественная Пара? И каким образом вы можете ответить на Их призыв?

Пожалуйста, никогда не забывайте об этом. Потому что иногда вы можете потерять сосредоточенность в жизненных невзгодах и трудностях преданного служения – потому что вам нужно организовывать, работать над собой и так далее. Но не теряйте сосредоточенность. Зачем я здесь? Я здесь для того, чтобы осознать своё изначальное положение. Я здесь не для того, чтобы наслаждаться тем, что я всегда прав, или за мной последнее слово, или я такой умный, или я могу делать то и это. Нет. Всё это второстепенно. Самое важное – осознать нашу изначальную связь с божеством. И это поиск! Не думайте, что вы уже удовлетворены. Большая часть духовных откровений ещё ждёт вас. Мы поняли лишь очень малую часть духовной истины. А целостность духовного понимания – это не вопрос интеллектуального анализа. Это глубокий опыт. Потому что Кришна приглашает. И у Него есть специальные способы приглашать нас.

(продолжение следует)

1. „Махабхарата“, Вана Парва, 313.117
2.   „Шримад Бхагаватам: 1.2.6

(from a lecture of Swami Tirtha, 04.01.2020 evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Question of Chakori: Before you have said that one year was for searching the treasures, then the next year was for sharing the treasures, and now what? Continue searching, continue sharing? 

Swami Tirtha: Well, there is an idea for this particular year as well. The message for the last year was: Help your inner growth. And for this year, maybe this is continued on a higher platform: “Let there be rising and enlightenment.” This is the motto for this year – let there be rising. When you wake up, how do you call that? Awakening – yes, this is it, correct. So let there be rising and awakening. This is the same message, only a little different. 

But you might ask: “All right, but who is to be awakened?” If we examine ourselves, I think we should start this process on ourselves, right? To awaken to a more profound, higher level of consciousness, a higher level of dedication. So far I had dedicated 99% of myself to the divine service; let’s come to a higher platform. But don’t be satisfied with only 1% growth. 

So, awakening – I think it concerns, first of all, ourselves. Shrila Shridhara Maharaj says that Krishna’s path is full of miracles. Do you see that? Sometimes yes, most times no, isn’t it so? If you are realistic, I think it’s like that. Sometimes you see some flashes: ‘Ah, that’s a signal, it’s there’. But other times we are blind to the divine reality. 

So let’s be awakened to a more profound vision of divine reality. We need a shift of paradigm. So far we have a paradigm of ourselves. But better we develop a paradigm of divine love. This new paradigm is based on love, affection. As it is said: “with a good sadhana you can achieve a very effective life, but with prema, you can achieve a very affective life, full of affection.” So, are you satisfied with your sadhana? To achieve a very effective life? Or do you want to be awakened to a new platform of spiritual reality? Where every step is a dance, every word is a mantra, every drop of water is nectar. I’d like to join this campaign. Will you come with me? 

So, let there be awakenment for this year. Don’t miss the miracles. They are just all around. Jiv jago, as Bhaktivinoda Thakur says: “Ah, sleeping souls, awake!”

(to be continued)

(Szvámí Tírtha, 2020.01.04-i szófiai esti tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

Csakórí kérdése: Korábban beszéltél arról, hogy az egyik adott év a kincsek kereséséről, míg a következő a kincsek megosztásáról szólt. A kérdésem az lenne, hogy ez az elkövetkezendő év most miről fog szólni? Folytassuk tovább a keresést, vagy inkább a megosztást?

Szvámí Tírtha: Igen, minden év januárjában szoktunk egy mottót választani az adott évnek, amin meditálhatunk. Az elmúlt esztendő üzenete az volt, hogy, „Segítsük elő a belső növekedésünket!” Az idei évre, pedig azt a sugallatot kaptam, hogy ezt folytassuk tovább egy magasabb szinten. „Legyen emelkedés és ébredés!” Ez az idei mottónk az, hogy legyen emelkedés! Tehát legyen emelkedés és ébredés! Ugyanaz az üzenet, csak egy kicsit mégis más.

Ekkor felmerülhet bennünk a kérdés, hogy: „Rendben, de ki az, akit fel kell ébresztenünk?” Ha alaposan megvizsgáljuk magunkat, akkor rá kell jöjjünk, hogy ezt a dolgot, ezt a folyamatot  leginkább önmagunkkal kell kezdenünk. Hogy ébredjünk fel egy még mélyebb, még magasabb tudatszintre, egy még magasabb szintű odaadásra. Eddig 99%-ig szenteltem oda magam az isteni szolgálatnak, mostantól pedig lépjünk egy még magasabb szintre. De ne elégedjünk meg csupán  az 1%-os emeléssel!

Tehát úgy hiszem ez az ébredés elsősorban önmagunkra vonatkozik. Sríla Srídhar Mahárádzs azt mondja, hogy Krisna útjai tele van csodákkal. Ti is látjátok ezeket? Néha igen, de legtöbbször nem. Ugye így vagyunk ezzel? Ha reálisak vagyunk önmagunkkal, akkor úgy hiszem valahogy ez így van. Olykor felsejlik valami: „Ó, ez egy jel volt!” Máskor viszont vakok vagyunk erre az isteni valóságra. 

Tehát ébredjünk fel az isteni valóság egy mélyebb látásmódjára! Paradigmaváltásra van szükségünk. Eddig csupán önmagunk paradigmájával, önmagunk világával voltunk elfoglalva, de áldásosabb, ha kifejlesztjük az istenszeretet paradigmáját, mely a szereteten, és a gyengédségen alapul. Azt mondják, hogy: „A komoly szádhanával egy nagyon eredményes életet, míg a prémával egy nagyon érzelmes, és gyengédséggel teli életet lehet elérni.” Nos, ti elégedettek vagytok a szádhanátokkal, hogy egy nagyon eredményes életet élhessetek? Vagy pedig szeretnétek felébredni a lelki valóság egy új szintjére? Ahol minden lépés egy tánc, minden szó egy mantra, és minden csepp víz, nektár. Én egy ilyen zászlóshajóhoz szeretnék csatlakozni. Ti is velem tartotok?

Legyen hát ez az esztendő az ébredésé! Ne szalasszátok el a csodákat, melyek itt vannak körülöttünk! Dzsív dzságó, ahogy Bhaktiviód Thákur mondja: „Ébredj fel! (Ó, alvó lélek).”

(folytatása következik)

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Чакори: Преди казахте, че една година е за търсене на съкровища, после следващата година беше за споделяне на съкровищата, а сега какво? Продължаваме да търсим, продължаваме да споделяме? 

Свами Тиртха: И за тази година има идея. Посланието за изминалата година беше: „Подпомагайте вътрешното си израстване“. А тази година може би продължава същото на по-високо ниво: „Нека има въздигане и просветление.” Това е мотото за тази година – нека има въздигане. Когато се събуждате, как наричате това? Пробуждане – да, това е правилната дума. И така, нека има въздигане и пробуждане. Това е все същото послание, съвсем малко по-различно. 

Ала може да запитате: „Добре, но кой трябва да се пробуди?” Ако се вгледаме в себе си, мисля, че трябва да започнем този процес със самите нас, нали? Да се пробудим за едно по-проникновено, по-извисено ниво на съзнание, за по-високо ниво на посветеност. Досега посвещавах 99% от себе си на божественото служене. Нека достигна по-висока степен. Обаче не се удовлетворявайте само с 1% растеж. 

И така, пробуждане – мисля, че то касае преди всичко самите нас. Шрила Шридхара Махарадж казва, че пътеката на Кришна е обсипана с чудеса. Забелязвате ли ги? Понякога да, по-често не. Не е ли така; ако сте реалисти, считам, че е така. Понякога виждаме някакви проблясъци: „О, това е знак! Има го!“ Но други пъти сме слепи за божествената реалност. 

Затова нека се пробудим за едно по-дълбоко прозиране в божествената реалност. Нуждаем се от промяна на парадигмата. Досега сме имали себична парадигма. Но по-добре да развием парадигма на божествената любов. Тази нова парадигма се опира на любов, на обич. Както е казано: с добра садхана можете да постигнете много ефективен живот, но с према можете да постигнете много „афективен“ живот – живот, изпълнен с обич[1]. И така, удовлетворени ли сте от своята садхана – да постигнете много ефективен живот? Или искате да се пробудите за едно ново ниво на духовна реалност? Където всяка стъпка е танц, всяка дума е мантра, всяка капка вода е нектар. Аз бих искал да се присъединя към такава кампания. Ще дойдете ли с мен? 

И така, нека има пробуждане през тази година. Недейте да пропускате чудесата. Те просто са навсякъде наоколо. Джив джаго, както казва Бхактивинод Тхакур: „О, спящи души, събудете се!”

(следва продължение)

1. Непреводима игра на думи в английския: ‘effective-affective’ – от ‘affection’, „обич“

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2019 evening, Sofia)

(continues from the previous Friday)

Once I met a babaji, a very senior devotee disciple of Bhaktisidhanta Saraswati Thakur in India. You know in our line for the ascetic type of life there are two alternatives: one is the sannyas order and the other is the babaji order. Sannyas means more active way of travelling, preaching, teaching, meeting other people, etc.; and babaji is more like secluded life. And this person was famous for not leaving his place of service for 45 years, not moving out from that village. It is quite a balance! I think hardly any of us could follow that principle – to stay in one place for 45 years. But I have to tell you, when I am at home in Ludashto I have the feeling that I could spend 45 years in Sofia. Then I come and here I have the meditation, ‘Yes I have the feeling that I could spend 45 years in Ludashto’.
You see, we are like this, we are always dreaming about an alternative. Officially we understand that we have to be satisfied with what we have got. Officially we know what is the proper method to find our place; nevertheless we have dreams.
So this is our nature; therefore I say that to stay in one place or to stick to the service that was provided to you is very difficult. Because then you really have to overcome yourself. Just imagine yourself to stay in one place for a considerable time. We are so much obsessed with new things and new experiences, that many times I hear from spiritual practitioners that they want something new. “I’ve been repeating this practice so much. Why don’t you give me something new?” They say, “Life is boring, always the same is repeated. We need something new, some new experience.” But then I say, “And what about your breakfast? Are you ready to give up your breakfast, because you have been repeating that for a considerable time? Every night you go to sleep, right? Is it not boring for you?” We have to come to our senses. This is not an argument – my spiritual practice is the same for the last 25 years. It will remain the same for the next 25 years as well.
Once I met a person who came to visit our devotional program after 6 years of gap. Before he was visiting and after 6 years again he came. And after the program he was very dissatisfied. He said, “These guys still repeat the same message.” Well, I think it was a complaint from his side, but I took it as a compliment. Better not to change the message, otherwise you have to pay the price. And this is something very serious, please pay attention. Spiritual life is not about innovation. Spiritual life is about tradition. Therefore we inquire: what is the proper method, what is the proper place, what is the proper duty for me in this lifetime – in order to accomplish in the present day according to the ancient tradition. If you change some essential points, the consequences are great.
Nevertheless, improvement means that you perceive more profoundly the same practice. For example, if you read the Bhagavad Gita for the first time, this is a revelation for you. But if you read the Gita again and again and again, it will always bring some new insights. Because if we can accept that this is the living word of God, then this message will touch our heart – in the beginning, in the middle and in the end of our life. Progress means you enter deeper, go deeper. Same environment, but nevertheless the perception is much more profound. Just like in this beautiful song[1] of Bhaktivinod Thakur: ye dina grihe bhajana dekhi grihite goloka bhaya – “One day I was observing the worship in my home, and all of a sudden it turned into the spiritual sky, Goloka Vrindavana.”
We are waiting for this moment – when our vision will change. If we enter heaven today, most probably we will remain dissatisfied. Of course, this is a contradiction, because you can remain dissatisfied only with your present state of mind, but with your present state of mind you cannot enter such a great field – so, it doesn’t really happen. But try to understand: we need to develop this inner spiritual taste in order to improve. And if this subtle transformation happens, then we can overcome all the limitations. I think we all like this improvement of our life – to find our proper place, to help the balance of our life. Be smart and don’t try to compensate your shortcomings or your mistakes on a calculation platform (не се опитвайте да компенсирате своите недостатъци и грешки с пресметливост). But try to find… I don’t like the word revolutionary manner, but where you can resolve the problem in one shot.

(to be continued)

1.  Shuddha-bhakata charana-renu by his collection of devotional songs Sharanagati