Sharanagati

Да консултираш хората за едни и същи проблеми десет години наред е безсмислено, просто е загуба на време. Затова основен принцип при консултирането е: „За теб и с теб съм готов да сторя всичко. Но вместо теб – нищо.” И началото на промяната е да се изостави лошия навик. Ако отида при духовен авторитет и му кажа: „Слушай, имам проблем, но не искам да се променям. Помогни ми, но аз няма да си мръдна пръста” това няма как да стане. Казано е: недей да питаш садху, ако не си готов да приемеш съвета му. Не е задължително да питаш. Но ако питаш, трябва да знаеш правилото: питаш ли, трябва и да следваш. Това е въпрос на духовна култура. В това се състои квалификацията на онзи, който търси помощ – той трябва да е ГОТОВ да последва съвета.

Обичайно в проблемите на хората могат да се проследят две-три основни и съвсем еднакви неща: лоши спомени от детството, проблеми с бащата и майката, липса на обич която не са получили, някакви сексуални проблеми, такива неща… Обикновено такива са „великите” проблеми на човечеството, нищо особено. Всеки си мисли: „О, моят случай е много сериозен.” Не, навсякъде се все същите стереотипни проблеми. Разбира се, напълно съгласен съм, че за човека собствените му проблеми са огромни. На мен ми е лесно да се изкарвам много умен по отношение на твоя проблем и да ти давам добри съвети, макар да съм неспособен да се оправя със собствения си живот. Затова има и друго правило: да внимаваш какъв съвет даваш на другите.

Веднъж една майка отишла при гуру с детето си и му казала: „Скъпи учителю, имам проблеми с това дете!” „Кажи какъв е проблема, майко, детето е толкова сладко!” Тя отвърнала: „Точно в това е проблема! Той яде твърде много сладко! Неспособна съм да го контролирам. Можеш ли да ни помогнеш?” Гуру се замислил за миг и казал: „Елате пак след две седмици.” И тъй, след две седмици те се върнали, а майката очаквала върху момчето да бъде приложен някакъв специален трик Но гуру просто рекъл: „Скъпо момче, не бива да ядеш прекалено много сладко!” Майката се смаяла и накрая попитала: „Не можеше ли да кажеш това на момчето ми преди две седмици?” А гуру отвърнал: „Не! Защото по него време самият аз ядях прекалено много сладко. Затова най-напред трябваше да променя СВОЯ навик, за да имат думите ми ефект.”

Това е напълно вярно: без самите вие да го практикувате няма да има ефект. Разрешенията на проблемите обикновено са съвсем простички: „Прави това и това, опитай се да бъдеш по-добър, мантрувай си мантрите, моли се на Бог.” Какво може да кажете: „Страдам поради лошото си съзнание” Ами ела в добро съзнание! Какво може да се рече – посланието винаги е съвсем просто. Но ако идва от чист източник, то ще има неимоверна сила. Идва ли от лош източник, ще има катастрофален ефект. Затова се казва: „Да се слуша Хари-катха от не-вайшнавски източник е така опасно, както да се пие мляко, докоснато от устните на змия.” Змиите обичат мляко, но докоснат ли го, то става отровно. Млякото се счита за най-добрата, най-чистата храна, но когато е отровено, то убива. По същия начин най-благотворното послание което изобщо можем да чуем са божествените разговори за Бога. Но ако те идват от неквалифициран, оскърбителен източник, това е пагубно.

На санскрит когато искаш да подчертаеш нещо много важно, го повтаряш. Духовна душа – повтаряш го, макар да значи едно и също. Бездруго не съществува материална душа; но обратното го има – духовно тяло съществува! Така че няма материална душа, има духовна душа и има духовно тяло. „Духовна душа” означава качеството на живото същество. Използват се различни термини, като например „джива”. Джива означава живо същество – значи има живот, а животът не идва от тялото, животът идва от душата. Природата на това живо същество е „брахман” – трансцедентална, не-материална, духовна. И това е същността в тялото – затова се нарича „атман”. От която и точка да тръгнем, стигаме до свръхестествения аспект. Душата притежава сила. А духовната душа, можем да кажем, е душа с качества. Както „познанието” е да разберем че сме души, а „мъдростта” – че като духовни души принадлежим на Бога. Това е по-висше разбиране. Ние сме не просто души, ние сме духовни души.

Можем да станем богоподобни. Богоподобни – това е достижимо. Казва се: „Онези които познават брахман могат да станат като брахман.” Защото ние имаме еднакви качества; но различни личности. Всички сме души, но Той си е Той, а вие сте си вие. Така че съществува единство, съществува и различие. Защото различността засилва красотата.

Някои мистици твърдят, че има седем нива на човешко съществуване…. Да говорим за първото, второто и третото. Това е елементарното ниво – всъщност налице е човешки облик, но липсва човешко съзнание. Много базисно ниво, действащо единствено под влиянието на гуните; неспособност да се приложат талантите, които са дарени – съзнанието е почти скрито, използва се за неправилни цели. Стъпка по стъпка можем да достигаме до все по и по-висши нива на съществуване. Да осъзнаваме екзистенциална си природа по по-конкретен, по-точен начин. Съвършенството на човешкия принцип, на джива-таттва е познато на индийската традиция. Бог Исус се споменава като най-висшият сред човешките – т.нар. „човешки” – божествени същества. Това е много висше ниво. Той е способен да използва всички дарби, които са дадени на людете. Според нашата традиция, това е Бог Брахма, първото живо същества във вселената. Той притежава всички човешки качества, но до пълно съвършенство. Отвъд него е Шива, който е повече от човек, но по-малко от бог – по средата. Притежава много повече сила от людете, от най-добрите сред людете; но по-малко от Вишну или Нарайан. Така че това е дори още по-висше ниво.

Хората могат да притежават 50 качества от цялостната божествена картина – но в малки количества. Брахма притежава тези 50 качества в пълнота. Шива има 55. Нарайан има 60. Но Кришна притежава и 4 допълнителни. И това е основаната тема. Кои са специалните черти на Кришна, заради които го считаме за Върховния? Това са Неговите лила (забавления), Неговата рупа (форма), Неговата вену (флейта) и Неговата мадхурйа (красота). Това са четирите специални, специфични характеристики на Кришна. А Радхарани откликва на тези характеристики; Тя също притежава 4 качества, с които да ги възприеме. Казва се освен това, че ако някой предан се пречисти напълно, тогава всички божествени качества на Кришна могат да се проявят в неговата личност.

Това седмото ниво ли е? Или може би 108-то? Съвършенство за човешките същества означава да встъпят в забавленията на Кришна. Да се присъединят към играта Му. Това е върховното постижение на съществуването.

Това е бедствие. Влагаш вярата си в някого – а той те предава. Това е изключително трудна ситуация. Несъмнено много хора са толкова разочаровани в такъв момент, че изоставят всичко. Защото чувствам, че повечето хора са моногамен тип. Те искат да се посветят на ЕДИН. Дори и мъжете да ходят по проститутки, те имат една съпруга. Съпругата е една. Първата любов е една. Можеш да изгубиш девствеността си само веднъж. Няма втори път. Така че тази интензивност, тези чувства, тази отдаденост – съмнявам се че би могъл да ги дадеш на друг човек, след като веднъж целия си се посветил на един. Въпреки всичко божията милост никога не ни изоставя. Защото ако Той иска да ни спаси, Той има силата да го направи. И ако такъв водач или авторитет е измамник – Той ще го махне от пътят ни, за да го прочисти. Не забравяйте, че Бог ни служи. Той действа за наше добро. Дори в разочарованието и в наранените си чувства да си мислим: „С какво съм заслужил това?! Защо се случи на мен!?” Това е естествена реакция. Но можем да стигнем до извода, че това също е за наше добро. Че е премахната някаква пречка.

Сляпата вяра не помага. Помага истинското търсене, истинското проникване. И ако зависим от милостта на Бога, той ще ни даде онова от което се нуждаем.

Познание е лесно да се предаде. Но ние в крайна сметка търсим чувства, Бхакти. Познание можем да съберем от много места. Но чистата Бхакти трябва да я почерпим от чист извор. И ако нещо ни пречи да намерим истинския извор, тогава Кришна ще прочисти пътя ни. Той ще премахне препятствието.

Ако сме предложили нещо на Кришна чрез някой човек, нима губим нещо? Може би някои илюзии. Но е добре да дойдем на себе си, колкото и да е болезнено. Защото истината винаги е болезнена. В истината няма удобство. Истината винаги е прекалено трудна за понасяне. Тя е като товар. Затова ние не търсим истината, не търсим истинния Бог, търсим милостивия Бог. И вие също трябва да сте милостиви. Дори да сте били измамени, бъдете милостиви.

Точно като предишния папа – срещу него имаше покушение, беше прострелян от наемен убиец. И какво направи той? Мнозина счетоха това за древно предсказание, разбраха че е божествен аранжимент. Но какво правеше той? Той се молеше за убиеца. И след известно време, когато се възстанови, отиде в затвора и му прости. Най-сетне някой, който не само говори за истинските християнски качества, но ги и ПРОЯВЯВА! „Отнасяй се с врага си като с приятел.”

А пропадналия гуру не стреля с куршуми по вас. Подобна ситуация ви отнема единствено илюзиите, но не и живота, не и съществуването ви. Така че нека умеем да прощаваме, да сме състрадателни, милостиви. Да извлечем добрия резултат от лошата ситуация.

Дори и вярата на стотици и хиляди да е съсипана? Но нима е случайно? Или си има основателна причина? Недейте да обвинявате обстоятелствата. Докато виним някой друг за собственото си страдание, ние всъщност не разбираме. Ако Кришна ви дава щастие и полет в духовния живот, вие си мислите: „Заслужил съм го! Това е естествено за мен.” Но когато ви даде малко страдание, за да ви разтърси: „Хей, чуй Ме, последвай Ме!” – казвате: „Колко си жесток!” Хайде стига!

Основният проблем е в това, че искаме да кажем на Кришна как трябва да ни слугува: „Готов съм да приема милостта Ти – стига да ми я дадеш по такъв и такъв начин. Друг вид милост не е за мен. Ето ги приятелите ми – упражнявай милостта си към тях!” Оставете на Него да реши какво да ви даде. Но трябва да имате твърдата вяра, че Той действа за ваше добро. Той използва както духовния ви учител, така и разочарованието ви – и двете – за ваше добро.

Трябва да прочетете тази прекрасна книга на Шрила Шридхара Махарадж, наречена „Търсейки с обич изгубения слуга.” Не търсейки съвършената душа или съвършения слуга – а ИЗГУБЕНИЯ слуга. Защото когато сме най-долу, знаем къде е пътят нагоре.

Покажи ми един мъртъв учител! Нима си мислиш, че гуру умира? Възможно ли е гуру да умре? Не е възможно. Кои са двата типа гуру? Вътрешен и външен. Как е възможно да си мислиш, че ако искаш да се отдадеш на Бог, той ще те пренебрегне? Кришна използва гуру да те вдъхнови; но когато отнеме твоята фалшива бебешка концепция за гуру, Той остава! Кришна остава! Така че не е достатъчно да се цитират догми! Колко много люде, следващи т.нар. живи гуру не постигат нищо? След като веднъж си установен, трябва да действаш! Ако не знаеш – питай! Но ако знаеш, ако си стигнал до някакви заключения, тогава действай! Защото един духовен учител пропада – добре. Понеже трябва да имаш жив учител отиваш при друг. Той също пропада – и какво правиш тогава? Тичаш насам-натам, от един на друг? Или се опитваш да се замислиш – какво правя? Трябва да разсъдиш, да прецениш – какво всъщност правя?

Но дори и в такъв случай, преданият никога не е загубен. Защото милостта на Кришна все още я има. Каква вяра се изисква от истински предания? Ако видиш слънцето, луната и звездите да падат от небесата, ако твърдта се люлее под краката ти, а Витоша просто се скрива вдън земи – въпреки това вярата ти в Кришна не бива да се поколебава! Такова ниво се очаква. Дори да видиш края на света, вярата ти трябва да е непоколебима. Какво да говорим че някой не отговарял на стандарта или се отказал от поста си; в сравнение с това всичко е твърде второстепенно.

Така че в духовния живот няма загуба. Не забравяйте, не става въпрос за това какво противопоставяне идва към нас; въпросът е в нашия отговор! Интелигентността се състои в това от всяка ситуация да излизате победители.

Веднъж Шрила Прабхупад бе казал, че чистият предан е всемогъщ. Това звучи като богохулство. Защото обикновено казваме, че Бог е всемогъщ. Как тогава можеш да кажеш, че и чистия предан е всемогъщ? Но чрез своята отдаденост той става пълен представител на Бога. Също както желязото поставено в огън добива качествата на огъня. Ако напълно се отдадеш на Кришна, тогава и напълно можеш да го представляваш. И именно окото на предания е, което осъзнава: „О! Това е моят учител!” Понякога това разпознаване е много бързо, а друг път отнема време. Но когато и да се случи, щастието започва в живота ни.

Кой е най-добрият начин да се възхвалява духовния учител? Това е вашият живот; ако следвате съветите и наставленията му. Не бих казал: следвайте примера му, защото онова което гуру може да понесе може би ще ви прекърши. По-безопасно за вас е да следвате напътствията, отколкото примера му. Но чрез тази божествена и любяща връзка ако се приближаваме все повече и повече до нашия Гурудев, тогава ще се появи изключително необикновен духовен феномен. Колкото повече се отдаваш, толкова повече гуру ще може да те използва. Защото онова, което духовния учител не може да извърши сам, той ще го изпълни чрез учениците си. Но само чрез отдадените си ученици.

Защото любовта в сърцето на духовния учител е толкова силна, че тя ще ви следва. Тя няма да ви остави да си тръгнете, няма да ви остави да пропаднете. Дори ако понякога наставлението е много тежко, много трудно, то пак е за вашето развитие, за вашата полза.

Веднъж учениците на Шрила Прабхупад го попитали: „Прабхупад, как можем да те направим щастлив? Да донесем още пари? Да продадем още книги? Да построим още храмове?” Той отвърнал: „Не… Ако израствате добре, ако станете чисти бхакти на Кришна. Тогава ще съм доволен.”

Защото гуру е като огън. И не можете да го купите с парите си, със служенето си, с това или онова. Единствено с любовта си. Единствено със своята посветеност. Единствено с отдадеността си. В това е и силата на предания, с която той улавя гуру. Гуру не може да устои на такава силна отдаденост… Но спомняте си историята за Локанатх Госвами и Нароттам дас Тхакур.

Нароттам дас Тхакур бил много непоколебим младеж. Той решил че трябва да намери своя духовен учител. Отишъл във Вриндавана, където незабавно разпознал учителя си – това бил Локанатх Госвами. Локанатх Госвами бива считан за седмият госвами на Вриндавана. Той е разкрил много свети места. Но той бил тйаги, дълбоко потопен в своя бхаджан и не общувал много с останалите люде. И така, този надежден млад мъж се приближил към Локанатх Госвами с думите: „О Махарадж! Ти си толкова велик, толкова могъщ! Бих искал да стана твой ученик!” „Махай се оттук! Не ме занимавай!” Той отново продумал: „Не, не, не! Ти си най-великият във Вриндавана! Животът ми е безсмислен без теб и без твоята милост – затова умолявам те!” Тогава Локанатх се опитал да се измъкне по друг начин, той казал: „Не! Аз нямам качества; иди при другите, те ще ти помогнат.” Но Нароттам бил много настоятелен: „Не, не, не! Не мога да си представя никой друг! Ти си моят духовен учител! Бих желал да ти служа.” Спорът продължил известно време и накрая Локанатх махнал с ръка: „Абе знаеш ли, прави каквото щеш! Все ми е едно!” Нароттам бил много щастлив: „О! Гурудев ме благослови! Мога да му служа! Той ми разреши! Каза да правя каквото поискам!”

Обаче разбирате ли, Локанатх бил много отречен човек, просто било невъзможно да му се служи. Така започнали проблемите на Нароттам – как бих могъл да служа на учителя си? Най-сетне решил: „Той не се нуждае от служенето ми, нито от това, нито от онова… но може би бих могъл да чистя тоалетната му!” Разбира се, по онова време във Вриндавана тоалетната не се намирала на едно място. Хората ходели в природата. Но Нароттам много щастливо, след като неговият Гурудев приключел с нуждите си, слагал всичко в ред. Локанатх Госвами отначало не разбирал какво се случва. След известно време обаче усетил: „Тук става нещо.” Затова следващия път се скрил в храстите. И що да види? Младият Нароттам се задал с кофа в ръка, пеейки „Харе Кришна! Харе Рам!” и идвал да почисти. Локанатх бил бесен; той изскочил из храстите: „Какви ги вършиш, негоднико?!” „Гурудев, просто искам някак да ти служа.” „Изчезвай оттук! Дал съм обет че никога няма да приемам ученици!”

Сърцето на Нароттам било разбито. Но той си казал: „Нищо, може би следващия път… Аз съм негов вечен слуга. Трябва да се направи нещо.” А Локанатх бил много инатлив в това отношение. Но изведнъж неговите приятели, останалите госвами и другите бхакти започнали да го посещават. И всички започнали да се застъпват за Нароттам: „О Локанатхджи, ти си толкова добър, толкова мил. Виж Нароттам какъв хубав бхакта е, защо не му дадеш милостта си?” „Не, знаете че не ме вълнуват тези неща; вие сте по-старши от мен, вие го поемете.” Накрая след известни спорове, те все пак го убедили поне да му даде даршан. Тогава Нароттам му казал: „Гурудев, аз съм твой вечен слуга.” Локанатх отвърнал: „Да моето момче, може би това е твоето мнение, обаче разбираш ли – дал съм обет да не приемам никого за ученик.” Нароттам обаче рекъл: „Но Гурудев, аз също съм дал обет – че ти ще бъдеш моя духовен учител.” Тогава най-сетне Локанатх се предал. Той казал: „Добре, иди се изкъпи в Ямуна и ела при мен.”

И така, Локанатх Госвами приел един-единствен ученик. Нароттам приел 60 000 ученика. Така че какъв тип ученик искате? И какъв тип гуру искате? Трябва да решите за себе си.

За да сме съвсем искрени и практични нека се молим се на третия Бог. Ситуация се усложнява все повече. Преди имаше само един Бог – Кришна. Сега имаме Бог – Кришна и Богиня – Радха. Добре, приемаме, имаме двама Богове. Но този третият какъв е?! Тези хиндуисти наистина са политеисти, изповядват многобожие! Но кой е третият Бог?

Нитйананда, гуру. Гуру принципът, гуру-таттва, гуру в личност е третият Бог. Всъщност гуру, Гурудев бива наричан Севак Бхагаван – слугата-Бог. Богът е Севйа Бхагаван – Богът на когото се служи. А гуру е Севак Бхагаван – слугата-Бог. Така че ако гледаме на Гурудев по този начин – да виждаме божествеността в настроение за служене – и ако му се молим, тогава това послание, това чувство и настроение ще дойдат и в нас. Затова за едно доста дълго време можем да кажем, че гуру е най-важният за ученика. Защо? Защото той ни помага да вървим. Истинският гуру никога не казва: „Обожавай мен” – и ние затова го обожаваме. Понеже той казва „Обожавай Бога”, ние приемаме съвета му по такъв начин, че следваме неговия пример. Защото дори за това да се молим, дори за развиването на чувствата се нуждаем от някакво напътствие. Това е наука. А в науката са имаме нужда от учители, от такива които я познават. Ние извършваме експеримента, но те знаят резултата. Така и в нашия духовен живот ученикът изпълнява практиката, той прави експеримента, но гуру би трябвало да знае резултата. В този смисъл гуру може да даде подобаващ съвет какво да се прави и как да се прави.