Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Яшода: Искам да попитам какво е станало с Брахма когато Хиранякашипу заел неговата позиция?

Свами Тиртха: Демоните са много възпитани и културни същества. Тъй като обожавал Брахма, за да получи благословиите му, той по някакъв начин го и уважавал. Но се казва, че заради силата и господството му, всичките три свята били под негова власт. А знаете, когато властта и властимащите се сменят, се налага да оцеляваме. Както вие, българите, сте били под турско робство, но сте оцелели. Въпреки че всичките ви сили, всичките ви ресурси, всичко е било под чужда власт. При все това вие сте намерили начини да оцелеете и да съхраните това, което имате съкровено, дълбоко, по скрит начин – така че има много възможности.

Тъй като целта на Хиранякашипу била да се сражава с Вишну, Бога, затова той измислил всички тези номера и войни за власт. Защото се казва, че поклонниците на Бога със своите молитви, приношения и служене така да се каже хранят Бога. Затова Хиранякашипу си рекъл: „Ако им попреча да извършват духовното си служене и към Бога не възлизат приношения, Той ще става все по-слаб. Тогава за мен ще е много лесно да Го надвия.” Такова било намерението му. Затова нехаел за Брахма, нито за останалите същества нагоре или надолу в йерархията, понеже желаел да властва. А притежавал и магически сили, тъй като си изпросил и йога-сиддхите, мистичните могъщества на йога.

Тези сиддхи са много интересни, ала съвсем второстепенни резултати от коя да е духовна практика. Мотивацията на Хиранякашипу била власт, да господства над всичко и да използва цялата си сила срещу Бога. Докато нашата мотивация би следвало да бъде да властваме над себе си, да контролираме себе си, да служим на всички и да влагаме енергията си в позитивно служене на Бога. Това е разликата между любящото, служещо отношение към Бога и обратното. Трябва да решим на коя страна сме.

Яшода: Много е интересно, че Хиранякашипу спомена какви ли не възможности кой да не го убие, обаче забрави за Вишну.

Свами Тиртха: Много добре отбелязано. Виждате, цялата му възхвала беше насочена към Брахма, който е министърът, той не е царят. Обаче Хиранякашипу си мислел, че Брахма е Върховният. Затова измислил всички възможни начини да се защити, тъй като смятал, че Вишну не е Господ, а някакъв полубог, подчинен на Брахма. И знаел, че понякога Вишну е много лукав. Един път се появява като риба, за да спаси Ведите. Друг път идва като човешко същество – например Рама, Буда или други въплъщения. Затова той казал: „Нито човешко същество, нито полубог, нито демон, никакво оръжие, никакво животно да не може да ме убие.” В действителност най-напред той поискал от Брахма: „Дай ми безсмъртие.” Ала Брахма казал: „Съжалявам, не мога да ти дам това. Отвъд възможностите ми е.” Тогава той започнал да измисля: „Добре, щом не можеш да ми дадеш безсмъртие, дари ми благословията никой да не може да ме погуби.” „Добре, това мога да ти даря.” Или „Дари ми благословията да не бъда убит нито във въздуха, нито на земята, нито вътре, нито навън.” Опитвал се да се защити по всякакъв възможен начин.

Но макар че искал да се бие с Вишну, той Го забравил. Някак си Той не бил включен в картинката. Ето това е разликата между един демон и един бхакта. Демонът много умно използва мозъка си, обаче забравя за Бога. Бхактата понякога с голяма посветеност върши глупости. Но никога не забравя Бога. Така че това е разликата. Единият е много умен, обаче забравя; а другият, влюбеният в Бога, може да запомни едва няколко неща, но дори те го занимават толкова много, че понякога забравя практическите неща.

Най-добрият пример е когато една предана искала да поднесе на Бога банан. Обичайно, знаете, ние освещаваме храната си – най-напред я поднасяме на Бога, а сетне приемаме каквото е останало. И така, в огромната си посветеност, с истинска преданост тя белела банана, изхвърляйки самия плод и поднасяйки обелката: „О, мой Господи, това е за Теб. Ти толкова много обичаш банани – моля Те, приеми този!” Знаете, понякога бхактите правят малки грешки. Но за щастие Богът не се нуждае нито от обелката, нито от плода; Той има нужда от едно едничко нещо и то се нарича любяща посветеност. Това е, което трябва да вложим. То е най-доброто приношение, най-вкусното за Него. „О, това дребно, незначително нещо е придружено от такава посветеност!”

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Досега Хиранякашипу, демонът, който очаква благословиите, говореше в прослава: „О, толкова си велик, толкова си прекрасен!” А сега следват изискванията му.

„О господарю, ако искаш да изпълниш желанието ми за благословия, тогава моля те, дари ми само следното дребно нещо: нека да не мога да бъда убит от никое същество, сътворено от теб.” Но това е само първото, той има дълъг списък. „Освен това нека не мога да бъда убит нито вътре, нито навън; нито през деня, нито през нощта.” Каква всъщност била целта му? „Искам да съм безсмъртен.” Затова той започнал да използва интелигентността си, стремейки се да открие всички възможни начини за защита. „Нека не бъда убит от теб, Брахма, нито от Шива, нито от който и да било друг полубог или същество; нито с никакво оръжие. Нека не бъда убит нито на земята, нито във въздуха; нито от никое човешко същество или животно, като например тигър. Нито човешко същество, нито неподвижна материя, полубог, демон или грамадна змия да не може да ме погуби. Моля те, дари ми благословията да не бъда убит от никое от тези неща! О господарю, никой не може да ти противостои в бой. Ти си господарят на всички живи същества и на техните владетели. Затова моля те, осигури ми същата позиция. Моля те, дай ми осемте сиддхи, мистичните съвършенства на йога, както и всеки резултат, който може да бъде постигнат чрез практикуване на йога и тапася (отречение).” Дълъг списък, а? „Дай ми това, дай ми онова!”

„След като изслуша тези молби и изисквания на Хиранякашипу, Брахма отвърна: „Скъпи синко, давам ти всички благословии, които ми поиска, макар в действителност това да е трудно постижимо за когото и да било.” После Брахма се завърна в своята обител.

И така, по благословиите на Брахма, Хиранякашипу получи всичко, което бе пожелал, наред с много силно и могъщо златисто тяло. Тогава той си спомни за убийството на своя брат, който бе погубен от Вишну, и незабавно изпита силна омраза към Вишну, Върховния Бог. Този велик асура, Хиранякашипу, стана върховен господар на останалите асури, както и на полубоговете и човешките същества. Той властваше освен това над гандхарвите – райските певци; нагите – космическите змии; сиддхите – съвършените същества, гарудхите, чараните, видядхарите, ришите, Яма и неговите следовници, древните мъдреци и питрите – предците; въобще над всички във вселената.”

И така, в този свят има престижни позиции – като полубог или цар. А има и не толкова престижни позиции, като например якша – якшата е магьосник-демон-воин. Ракшаса пък е още по-малко престижно. Ракшаса е гигантски човекоядец. Пишaча е дори още по-страшно – пишача е вещица на метла. Но има и прети; претите са демони на мъртвите тела, на труповете.

Ямуна: Вампири? Прототипи на вампирите? Зомбита?

Свами Тиртха: Стига, това са съвременни измишльотини, скъпи мои. Това е холивудската версия на подобен род същества; така че моля, придържайте се към традицията. Но какво е прета? Прета е като призрак. Как можете да разпознаете един призрак?

Ямуна: Той е полупрозрачен.

Свами Тиртха: Полупрозраен!? Може би това пак е някаква холивудска версия, обаче си има признак, по който може да се разпознае, че някой е прета. Защото понякога те може да изглеждат досущ като хора. Този тип същества изглеждат съвсем като човеци, но имат някои специфични черти, по които може да се разпознае кой какъв е. И специалният признак за прета е… Обичайно пръстите на краката ви са напред; обаче при претите са назад. Не е смешно! Техните стъпала са обърнати назад. Какво означава това? Обикновено като вървите по пясъка, отпечатъците от стъпките ви показват вашата посока. Вървите напред и стъпките ви също са напред. Но какво става, ако не знаете вярната посока? Какво става ако сте прета? Въпреки че вървите в една посока, стъпките ви ще сочат в обратната. Значи макар да изглежда, че имате напредък, в действителност вървите назад. Това е прета – призракът на мъртвите тела. Те вървят в погрешна посока. Виждате ли символиката? Това наистина не е за забавление, посланието е сериозно. Защото днешното общество върви в погрешна посока. Затова можем да кажем, че всеки е прета, всеки не намира посоката. Вървите нанякъде, а стъпалата ви отиват на обратно. Нещо е напълно сбъркано.

И така, Хиранякашипу станал господар и на престижните, божествени, царски йерархии, и на по-низшите същества, като духове и дяволи. „След като завладя техните господари и царе, той отне властта и позицията им и стана върховният властелин в трите планетарни системи Сварга, Мартя и Патала.” Патала са адските планети, низшите планетарни системи. Мартя-лока е Земята и подобните планети, където смъртта е окончателната сила. Мартя значи „смърт”. Така че името на планетата ни е Смърт. А Сварга са по-висшите планетарни системи, които изглеждат като рай. Ето това се случило, след като получил благословията си – той станал изключително могъщ. Победил предводителите на всички тези различни групи живи същества, а после им отнел властта и силата.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Ще продължим да четем от древната история за битката между тъмните сили и светлите сили. Защото какво се случва в живота? Злото и доброто винаги се сражават или се съревновават.

„Хиранякашипу каза: “В края на епохата, когато настъпи унищожението на вселената, всички светове, с изключение на само-озарените планети, потъват в пълен мрак. Сетне Творецът отново проявява света, използвайки трите качества на материята. На този Върховен Бог, който създава, поддържа и унищожава вселената, и е вместилище на гуните аз поднасям своите почитания!”[1]

Както сме говорили преди, Бог притежава тези три функции – създател, поддръжник и унищожител. Какво означава това? Че всичко произтича от Него, всичко се поддържа от Него и в крайна сметка цялото унищожение идва пак от Него.

„Ти си причината за първичното проявление на вселената, формата на знание и ученост, които са проявени като действие и трансформация на жизнените сили, сетивата, ума и интелекта.” И така, съзидателната сила на вселената е познанието, по-висшата интелигентност. „Ти си животът и душата за онези, които познават душата, себето. Ти нямаш начало и си отвъд времето и пространството. Ти си вездесъщ, всезнаещ, Ти си Свръхдушата, обитаваща сърцето на всяко живо същество. Ти си вечно съзнателната личност, който определя точната продължителност на живота на всички живи създания, отброявайки дори най-мъничката частица време, и който след това отнема живота им когато моментът настъпи. Но самият Ти никога не се променяш. Ти си нероденият, върховен господар на всички живи същества, Ти си техният живот и закрила. Всичко в тази вселена, всяко добро и лошо нещо, земята и океаните – всичко се съдържа в Теб и нищо не е различно от Теб. Ведите, Упанишадите и цялата останала ведическа литература се излъчват от Теб. Ти си върховната реалност, от чийто пъп израства златният лотос.”

Тук много добре е описан обектът на внимание на този демон. Но всъщност Хиранякашипу прави малка грешка, защото възхвалява Брахма като че той е самият Върховен Бог. Това е същото като да сбъркаш някой министър с президента. Президентът или царят е главата на държавата; министърът си е само министър.

„О, могъщи господарю! Макар винаги да пребиваваш в най-великата трансцендентална обител, в най-високия слой на материалната вселена, Ти външно проявяваш гигантския облик вират-рупа, вселенската космическа форма, съставена от всички елементи, от обектите на сетивно възприятие, самите сетива, жизнената сила и ума. Въпреки че проявяваш всичко това, Ти си отвъд обсега на сетивата. Ти си всевишният, прастарият, върховната душа, живееща в сърцето на всяко създание, безграничен, нетленен и вездесъщ из цялата вселена. Поднасям почитанията си на този Върховен Бог, който винаги е придружаван от Своите три енергии – вътрешната, външната и междинната.”

Разбирате ли? Това е описание на нещо отвъд нашето разбиране. То описва какъв е Бог. Как Той може да прояви цялата вселена. Как всичко произтича от Него. Как Той се намира в сърцата на всички живи същества. Това е начинът, по който Той поддържа всичко. И в крайна сметка Той е най-висшата цел на всичко – когато дойде краят на света, всички енергии ще се завърнат в своя източник.

И кое е изключително важно в това описание? Че Върховният Бог се намира във всяко сърце. Как Той управлява вселенските дела – това е отвъд способностите ни да разберем, не знаем, то си е Негова работа. За Него невъзможното е възможно. За нас не е. Но Той е с всички живи същества, Той е с вас – следва ви, грижи се за вас. Затова трябва да бъдем внимателни. Всъщност целта на религията е да отделим това внимание на Бога. Да намерим пътя обратно към дома, обратно при Бога.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, във връзка с историята за Хиранякашипу си спомних една друга история от „Шримад Бхагаватам” за Дхрува Махарадж. Ако не греша, той искал да стане цар, също извършил отречение и в крайна сметка получил каквото искал. Обаче го постигнал за по-кратко време; и друга личност му се явила в резултат – Вишну. Би ли обяснил моля разликата между тези два случая?

Свами Тиртха: Има голяма разлика. Всъщност книгата, от която четем, съдържа две истории – едната е за Прахлада, а другата за Дхрува. Защо? Защото Махапрабху слушал тези истории много, много пъти. Затова и Шрила Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж ги повтаря и ни учи чрез тези истории.

И в какво се състои разликата? Голямата разлика е, че макар Дхрува да имал амбицията „Искам да поправя дадена грешка, искам да постигна дадена позиция” – тоест, можем да кажем материална мотивация – междувременно той срещнал Нарада. Срещнал духовния си учител, който го попитал: „Какво искаш, мой скъпи синко?” „Ами, искам да постигна това и това…” Нарада казал: „Много добре! Щом искаш да го постигнеш, ще ти дам най-добрата мантра за това.” Тогава Дхрува започнал да извършва своите също много сурови отречения и медитации – само че под инструкция. А кой е Нарада Муни? Той е апостолът на бхакти. Какво може да очаквате от такъв гуру? Разбира се, че накрая ще се проявят преданост и екстаз – Дхрува срещнал Бога, получил дивя-даршан. А кой бил духовният учител на Хиранякашипу? Собственият му ум. Без съмнение, той извършвал тежко отречение, но що за екстаз има в него? И виждате, той срещнал „само” Брахма.

И така, скъпи мои, ако искате да следвате насоките на своя духовен учител – ума, можете да го правите. Но ви казвам, че ще ви е тежко. Защото днес умът ви казва едно, утре съвсем друго. Този учител е много трудно да бъде удовлетворен. Докато обикновено какво се случва с външния духовен учител? До края на живота ви ще ви повтаря все едно и също нещо: „Моля те, изпълнявай служенето си!” Без скачане насам-натам, само едно. „Защо не възпяваш светите имена с чисто сърце и душа?” Така че ако решите да следвате външния си духовен учител, ако вложите своята санкалпа, отново ще ви бъде тежко. Защото е трудно да слушаш цял живот едно и също послание – „Аман! Толкова е скучно, полудявам! Чух; толкова пъти вече ми каза да бъда добър преданоотдаден; нямаш ли какво друго да ми кажеш? Дай нещо ново!” Трудно се понася духовния учител. При това, той е обсебен. Обсебен е от този Кришна, обсебен е от тази према. За него няма друга тема. Не можем да си говорим за футбол с нашия учител, защото той ще рече: „Футбол ли? Да, гопалите играят футбол с Кришна.” Непрекъснато все за кришнарски неща говори.

И всъщност какво се случва накрая? Срещаш духовния си учител. Дхрува срещнал онзи, който бил целта на неговия духовен учител, обожаемия Върховен Господ на своя учител. Защото Нарада обожава Кришна; така че ако следвате напътствията на духовния си учител, ще срещнете възлюбения на духовния си учител. Защото каква е самата същност на Нарада? Същността на Нарада Муни е Кришна. А каква е същността на гуруто на Хиранякашипу, неговия ум? Брахма – „дай ми това, дай ми онова”. В това е разликата.

Така че ако следвате своя гуру, можете да срещнете сърцето му. Ако следвате своя ум, и това ще има своите последици. Отсъдете за себе си.

Въпрос на Харилила: Удивително е, че Брахма е дошъл макар да е знаел, че Хиранякашипу иска да заеме неговата позиция. Правя паралел: когато някой желае нещо от своя духовен учител, той е готов да му го даде, готов е да му даде своите качества. Доста е странно, че го е направил. Той цени дори лошия ученик.

Свами Тиртха: Е, Хиранякашипу е добър ученик. Вярно, намерението му било леко нечисто. Но инак той бил много решителен в служенето си. Ала докато искаме незначителни, външни неща от своите наставници и от Кришна, те лесно ще ни ги дават. Кое е единственото, което не дават лесно?

Хаягрива: Чистата бхакти.

Свами Тиртха: Правилно. Према не дават толкова евтино. Защо? Защото дори Кришна знае, че према е по-силна от Него. „Ако дам према на този човек, той ще може да Ме контролира.” А е много трудно да вържеш Кришна, да Го задържиш на едно място дълго време. Той е толкова волен! О, как завиждаме на волността Му! Затова и имаме тази толкова жалка идея за свободната воля на душата. Защото искаме да подражаваме поне на мъничко от Неговата свобода. Ако видите Кришна тук, когато погледнете втори път Той вече е другаде. Движи се толкова бързо. Но ако някой е в затвора, няма как да се движи толкова бързо. Така че какво можем да сторим? Нека сложим Кришна в затвор. Какъв е този затвор? Вътре в сърцето – там е мястото на Кришна. Там можете да Го завържете с въжетата на божествената любов. Можем да повторим молитвите на предходните ачарии: „О Кришна, Ти си толкова свободен, невъзможно е да бъдеш завързан. Бягаш толкова бързо надалеч от мен. Но аз искам да те поставя в затвора на сърцето си и да те окова с веригите на своята любов, за да не можеш никога да си тръгнеш. За да останеш завинаги с мен.”[1] Такава е молитвата на един предан.

[1] Цитат от песен на Билвамангала Тхакура

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Брахма пристигна на мястото, носен от своя лебед, но не можа да види Хиранякашипу. Като слънце покрито от облаци, тялото на Хиранякашипу бе скрито и Брахма трябваше да се вгледа много внимателно. Когато най-сетне го видя, той бе поразен и се обърна към Хиранякашипу с усмивка: „О, сине на Кашяпа, моля те, стани! Бъди благословен! Отречението ти бе успешно и аз съм дошъл да ти предложа благословия. Моля те, поискай каквото си пожелаеш. Наистина съм удивен от великата ти отреченост. Мравките са изяли тялото ти, а ти си съумял да съхраниш живота си единствено в костите. В миналото нито Бхригу, нито някой от останалите риши е успял да извърши такова жестоко отречение. И в бъдеще никой няма да успее да стори същото. Та кой би оцелял като теб, без да пие дори вода в продължение на сто години на полубоговете?!” Една година на планетата Земя е равна на един ден за полубоговете, в по-висшите сфери. „О, сине на Дити! Онова, което бе невъзможно за ришите, ти го осъществи успешно и аз бях привлечен от твоята тапася. О, най-велик сред асурите, по тази причина съм готов да ти предложа благословията, която желаеш. Срещата с безсмъртен няма как да е безплодна, така че можеш да си поискаш каквото желаеш от мен.”[1]

Хиранякашипу не само стоял на един крак, но и не приемал нито храна, нито вода, нищо. Въпреки това бил жив. Виждате как в случая на Хиранякашипу неговата санкалпа била успешна. В големи лишения, за дълго време и много трудна била аскезата му. И накрая постигнал успех, получил желаното. Накрая възлюбеният му бог Брахма дошъл и му предложил: „Каквото ти се ще, можеш да си поискаш от мен.”

Трябва да сме достатъчно умни какъв вид тапася да правим. Ако искате да постигнете нещо, има различни начини. Най-добрият е да удовлетворите висшестоящите. И те с нежност ще ви обсипят с благословиите си. Ако не сте толкова деликатни, тогава можете да си поискате нещо. А ако сте глупави, можете да плачете за нещо. Защо казвам това? Защото нашите наставници знаят всичко. Те много добре знаят кое е благотворно за нас на настоящия етап от развитието ни. Връзката помежду ни се основава на доверие, пълно доверие! Затова всъщност не се налага да си искате каквото и да било; достатъчно е ако чрез служенето си удовлетворявате своя духовен учител. Ако не сте на това ниво, можете да си искате. „Гурудев, моля те, можеш ли да ми дадеш това, можеш ли да ми дадеш онова?” И като добър баща, той го осигурява: „Добре, скъпи ми синко. Все още си във фазата да желаеш и копнееш толкова много неща – мога да ти ги дам.” Ако не сте достигнали дори това ниво да си искате любезно, тогава може да плачете и на инат да желаете нещо. Например – започвате някакво отречение, за да привлечете вниманието на духовния си учител. И както Брахма бил доволен от своя слуга и поклонник Хиранякашипу, ако удовлетворите своя възлюбен Господ или учител, те ще дойдат и ще попитат: „Какво желаеш, скъпи синко, скъпа дъще?”

„Като каза това, Брахма поля от своята божествена кана костите на Хиранякашипу, превръщайки ги начаса в ново тяло, съвършено силно и пригодно, могъщо като мълния, с красив златист оттенък. Хиранякашипу излезе от мравуняка и тръстиките, както огънят излиза от дървата. Право пред себе си видя Брахма на неговия лебедов звездолет и радостни сълзи се затъркаляха от очите му. Той се просна на земята да отдаде почитанията си и с настръхнали коси и пресекващ глас започна да говори.”

Джай! Може би имате някои коментари относно отречението на Хиранякашипу?

Въпрос на Хаягрива: Интересно е, че Хиранякашипу е започнал със себичен мотив, но от историята виждаме, че е проявил преданост към бог Брахма. Бихте ли казали повече за това моля?

Свами Тиртха: Всъщност той винаги е бил много посветен на бог Брахма, той бил поклонник на Брахма. Това отново разкрива разликата между общото обожание на различни авторитети в тази вселенска структура и прякото обожание на Върховния Бог, най-висшият в йерархията. Защото полубоговете обожават Кришна. Дефиницията за полубог е тат-прияртхам – те живеят само за щастието на Кришна, на Всевишния. Така че ако и вие живеете единствено заради щастието на Шри Кришна, значи сте полубогове. А демоните обожават полубоговете, не Върховния Бог. Това е разликата – полубоговете обожават Бога; а тези, които не са полубогове, обожават полубоговете. Ала без посветеност, пък била тя и по демоничен начин, не може да се постигне нищо. А санкалпата на Хиранякашипу, неговата решимост, била много силна, той бил много непоколебим. Бил готов да стои сто години на полубоговете – много дълго време! И много трудно било това, което бил решил. Но единствено със себичен мотив.

Искате ли да извършите още по-велика тапася от Хиранякашипу? Да? Тогава изпълнявайте духовното си служене. Това е дори още по-голямо отречение – да удовлетвориш желанието на духовния си учител. Защото Хиранякашипу осъществявал собственото си желание, той служел на собствените си цели. До такава степен, че неговото обожаемо божество се наложило да дойде, за да сбъдне желанията му. Нашата линия на поведение би следвали да е различна. Ние трябва да питаме Кришна: „Как мога да Ти служа?” А не да извършвате тапася и да не приемате прасадам дълго време, та да принудите Кришна да дойде и да ви попита: „Как мога да ти служа?” Нали, не към това се стремим.

Парамананда: Всъщност Мадхавендра Пури е направил нещо подобно.

Свами Тиртха: Той е бил вглъбен в своя екстаз, не че е искал да принуди Кришна да се появи. В това е дребната разлика. Демоничният подход е: „Искам да принудя другите да дойдат и да ми служат”; подходът на предания е „Аз се отдавам и питам: „Как мога да ти служа?” Това е главната разлика. Служенето присъства и в двата случая, но мотивацията е различна.

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Заради нетърпимия огън от великото отречение, всички полубогове побягнаха от Сваргалока и поеха към Брахмалока, за да помолят Брахма за закрила. След като поднесоха молитви, те казаха: „О, господарю на вселената, защитнико на всички! Хиранякашипу, властелинът на демоните, извършва ужасяващо отречение. Силата на неговата тапася ни пропъди от Сваргалока, от нашите райски планети. Умоляваме те, помогни ни и ни защити, понеже сме твои слуги и поклонници. Ако желаеш да защитиш слугите си преди да бъдат погубени, молим те, накарай Хиранякашипу да прекрати аскезата си, която унищожава целия свят! Хиранякашипу се е заел с това отречение, защото иска да получи някаква благословия. За теб не е невъзможно да му дадеш каквото желае. Макар да знаеш всичко, искаме да те известим какво е желанието му, тъй като го разбрахме. Хиранякашипу мисли: „Чрез своята тапася искам да придобия позиция като тази на Брахма, който е творец на вселената и е почитан от всички. Позицията на Брахма е по-велика от на всеки цар, дори на Индра. Аз желая най-висшата позиция в Сатялока. Тъй като времето е вечно и душата също е вечна, не ме интересува колко животи в отречение ще трябва да поднеса, за да получа позицията, която желая. Когато се сдобия с достатъчна мощ, ще променя правилата на този свят. В края на деня на Брахма, тази калпа, цялата вселена ще бъде унищожена, включително и ваишнавите. Затова не ме интересува никаква позиция, по-ниска от тази на Брахма.” Хиранякашипу се е захванал с това велико отречение, за да получи твоя пост. Ти си господарят на трите свята, затова молим те, стори каквото е необходимо, за да разрешиш този проблем. Такава е молитвата ни, о, творецо и закрилнико на света. Твоето съществуване е източник на наслада, изобилие, благоденствие и щастие за кравите и брахманите. Ако Хиранякашипу се домогне до позицията ти, всички тези неща ще бъдат съсипани.”[1]

От тази част на историята не само получаваме информация за тревогите на полубоговете, но също и добър урок по ваишнава етикет. Видяхте ли какво стана? Полубоговете бяха в голяма неволя, затова се обърнаха към своя авторитет. И какво направиха? Нима незабавно минаха на проблема: „Това ни притеснява, онова ни притеснява”? Не. Най-напред те поднесоха молитви. „О, Брахма! Ти си толкова велик, толкова прекрасен!” А сетне започнаха: „Ние имаме и един малък проблем…” Това се нарича образование, етикет.

Как да го прилагаме? Срещате духовния си учител: „Дандават, Гурудев! Имам такъв и такъв проблем.” Не, моля ви! Кажете поне някоя добра дума. Например: „Кришна е толкова велик! Кришна е толкова прекрасен!” Пък сетне предайте посланието си. Бъдете осъзнати какво се случва. Всеки дребен детайл е толкова скъпоценен за нашето пречистване и за правилното ни разбиране как да се държим. След това те казаха: „Въпреки че ти знаеш всичко, бихме искали да привлечем вниманието ти към определени събития в тази вселена.” Понякога отивате при духовния си учител с мисълта, че му носите някакви новини – нещо, което не знае.

Но освен това разбираме и какво е намерението на Хиранякашипу – иска да постигне безсмъртие. От предишния прочит си спомняте колко добре познава той философията. Тук също се споменава, че макар тялото да загине, душата ще оцелее. Той иска да достигне най-висшата позиция в материалния свят.

„Полубоговете приключиха молитвите си и бог Брахма, придружаван от всички мъдреци като Бхригу, Дакша и останалите, пое към отшелническата обител на Хиранякашипу. Междувременно Хиранякашипу бе извършвал отречение много дълго време, стоейки в същата позиция без да мърда. Дотолкова, че цял мравуняк бе покрил тялото му, а върху него бе израсла трева и тръстика. Мравките бяха изяли тялото му да такава степен, че кожата, плътта и кръвта му бяха изчезнали, оставяйки единствено костите.”

При все това той бил жив. Това означава, че докато извършвал своята тапася, бил постигнал мистични сили. Бил способен да съхрани жизнената си сила в скелета си. Това е резултатът от мистичните практики – че можете да пренапишете своята лична история. Какво било намерението на Хиранякашипу? Да пренапише историята на вселената според собствената си версия. А какво става с вас ако постигнете мистичен резултат в бхакти? Ще можете да пренапишете историята на собствения си живот. От предопределения кармичен път можете да стъпите на пътя на свободата, на божественото робство.

И така, той още бил жив, макар и само в костите – нямал плът, нямал кожа, нямал нищо, само скелет. В нашата култура скелетът е символ на смъртта. Така че в един смисъл той успял да пренапише символиката. Дори мравуняк бил израснал върху тялото му. За това е нужно дълго време.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Сега идва много важен момент от историята и това е „Тапася, отречението на Хиранякашипу”[1].

„Властелинът на даитите, ужасяващият Хиранякашипу, искаше да стане безсмъртен, да се избави от старост и да бъде непобедим във всичките три свята. За да постигне тази цел, той отиде в една пещера в планината Мандара и започна да извършва велико отречение, застанал неподвижно на двата палеца на нозете си, с протегнати към небето ръце и с тяло, изпънато като пръчка. Заради силата на неговото отречение, ярка светлина се излъчваше от тялото на Хиранякашипу. Всички полубогове се бояха от него и затова се бяха изпокрили тук и там. Като видяха, че Хиранякашипу се е заел с отречение на усамотено място, те изпитаха облекчение и се завърнаха в палатите си, убедени, че вече няма причина да се боят. Ала в резултат на ужасяващата аскеза на Хиранякашипу, от главата му започнаха да излизат огън и пушек, които опърлиха всички живи същества в по-низшите и по-висшите планетарни системи. Всички реки и океани се развълнуваха. Планините, островите и континентите започнаха да треперят. Планетите и звездите станаха нестабилни и всички хоризонти се изпълниха с пламтящата радиация от отречението на Хиранякашипу.”

Тук е описан един метод. Нарича се тапася, тапас. Какво означава тапас, тапаха?

Отговор: Отречение.

Свами Тиртха: Да, тапас, тапаха, тапася е „отречение”. И в „Шримад Бхагаватам” ясно се казва, че отречението, или въздържанието, е източник на сила. Нужна ли ни е сила, за да извършваме духовните си дейности? Ако сме реалисти, нуждаем се от много сила. Как да я добием? Да се захванем ли с отречение, като Хиранякашипу? Дали да идем на Витоша и да застанем на пръстите на краката си, протегнати към небето? За щастие, Чайтаня Махапрабху е донесъл друг метод за генериране на духовна енергия. Но той е много подобен на този. Трябва да се изправите, понякога да подскачате на пръстите на краката си и да се протегнете към небето. Не мога да обещая, че от главата ви ще излиза пушек, ако скачате така по време на арати. Обаче мога да обещая, че всички негативни енергии ще напуснат тялото ви, а на лицето ви ще изгрее една много специална сила. Нарича се усмивка. Виждате ли – именно тя ще се появи на лицата ви.

Но резултатът е същият – ще можете да генерирате повече духовна сила чрез себеконтрол. Затова в случай, че някой се нуждае от повече енергия – понеже понякога в живота ни е необходима допълнителна сила, за да разрешим някакви трудности или да постигнем дадени цели – тогава можете да направите малко тапася, малко отречение. Защото то ще генерира сила.

Всъщност тап на санскрит означава „топлина”. А топлината е енергия, нали? Така че възпирайки, удържайки телесните си дейности, можете да генерирате духовна енергия. Затова трябва да следваме принципите, които са ни дадени, тъй като това е себеконтрол. А горещата енергия, която генерирате чрез своите отречения, ще ви помогне да постигнете духовните си цели.

Тогава каква е разликата между Хиранякашипу, застанал на върховете на пръстите си, протегнат към небето, и един бхакта, който скача високо по време на киртан – каква е разликата? Същата, каквато между камилата и мравката. Хиранякашипу работи за себе си, а ние трябва да скачаме за Бога. Затова не губете духа, търпението и посветеността си.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

За какво да говорим днес – за Нрисимхадев или за гопи-бхава? Толкова много гопи има тук, как можем да говорим за Нрисимхадев?! При все това, понеже следването на принципите, завещани ни от ачариите, е нещо много важно, щом сме взели решение да изучаваме тази последователност от събития, значи трябва да продължим. Когато решим нещо, това се нарича санкалпа. Ще го запомните ли? Няма да го запомните – ако не си записвате, ако не си носите тетрадка на лекциите, няма да запомните. Санкалпа означава „решение, решителност”. Преди да започнем каквото и да било, трябва да направим санкалпа – тогава обетите и намерението в думите, които изричате, ще ви помогнат. Санкалпа означава също и програма, която трябва да следвате. И просто като го изричате, силата на думите ви ще ви помогне да осъществите онова, което сте решили.

Една от характеристиките на Кришна е сатя-санкалпа. Какво означава това? Сатя-санкалпа означава, че каквото си науми Той се изпълнява без никакво усилие. В материалната сфера, за да осъществим решението си се налага да се потрудим доста, нали? И дори тогава може да се окаже, че усилията ни са били безплодни. Ала с Кришна не е така; желанията на Кришна се изпълняват автоматично. На него не му се налага да полага никакви усилия, за да се сбъдне пожеланото.

Защо е тази разлика между Бога и хората? Просто си представете ако вие имахте сатя-санкалпа – ако каквото ви щукне на ума се появяваше автоматично. Това добро ли е или е лошо?

Отговор: Лошо!

Свами Тиртха: Много лошо! Докато умът не е овладян, най-добре нищо да не се случва когато си го помислите. Представете си ако всички хора имаха силата всичките им желания, искания, решения – дори решенията, което е по-високо ниво на интелектуална подготовка – да се сбъдват автоматически! Тогава материалният свят щеше да е дори още по-голяма катастрофа от каквато е днес. Така че хората като цяло не притежават тази способност и за това си има добра причина, защитна причина. Кришна притежава тази способност, сатя-санкалпа – каквото поиска се сбъдва начаса. Защо? Защото Неговите решения са правилни, Неговите желания са благотворни.

А какво се случва ако практикуваме духовен живот? Казва се, че чистият предан може да придобие много от качествата на Върховния. Дори сатя-санкалпа можете да получите. Защото това означава, че вече сте много по-себеовладяни и вашите желания, вашите искания са подобаващи. В началото дори на преданите им се налага да се трудят сериозно, за да осъществят онова, което са решили. Но това е добре, защото трябва да се научите как да се трудите сериозно за Кришна.

Може би си спомняте историята за срещата между мравката и камилата. Камилата носела големи дисаги на гръб, тъй като тя е товарно добиче. Веднъж, докато вървяла с товара си на гръб, срещнала една мравка. Знаете, камилата е голяма, а мравката е съвсем незначителна, мъничка. Въпреки това, когато камилата видяла мравката, тя се удивила. Защото що да види? Мравката мъкнела огромна клечка. Камилата се обърнала към собствения си гръб и видяла, че в сравнение с размера на тялото, дисагите ѝ са незначителни. Сетне отново погледнала мравката и видяла, че малката мравка носи такава голяма клечка – два пъти по-голяма от собственото ѝ тяло. Затова скъпата ни приятелка, камилата, била поразена. Тя казала: „О! Как е възможно това?! Ти си толкова малка, аз съм толкова голяма; при все това твоят товар е толкова голям, а моят е толкова малък. Как е възможно?” Тогава мравката се усмихнала. „Аз знам тайната. Искаш ли да научиш каква е?” Камилата отвърнала: „Идея си нямам.” А мравката рекла: „Ами виж, ти работиш за господаря си; аз работя за себе си.”

Значи ако работим за себе си, ние сме способни да сторим всичко необходимо, нали? Ако се налага да работим за някой друг: „Ох, днес съм уморен. Пък освен това и другите също трябва да се ангажират в предано служене. Нека им предоставим тази възможност.” Затова Гурудев казваше: „Ако сърцето ти е там, ще намериш решение. Ако сърцето ти не е там, ще намериш извинение.”

Приемете това като съвет за духовното си израстване, как да усъвършенствате своята сатя-санкалпа, силата на своята решимост, за да се сбъдне. Служете на Кришна, гуру и ваишнавите сякаш служите на себе си. Затова, след като сме взели решение, че ще изучаваме историята за Нрисимхадев, с всички трудности и усилия нека продължим.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

Въпрос на Ядунатх: Всички трябва да срещнем смъртта. И всички трябва да срещнем смъртта на обичните си. Някой път погребваме родителите и предците си, някой път децата си, а друг път духовните си братя и сестри. Би ли ни казал моля, тъй като всички взимаме участие в това, как да се отнасяме с тях по най-добрия възможен начин? Благодаря!

Свами Тиртха: Природният закон е по-възрастните да си отиват първи. Дори това съкрушава сърцето. Какво да говорим за ситуация, когато нормалният ход на нещата е сбъркан и по-младите си отиват, а ние оставаме! Това е неприемливо. Понеже противоречи на предопределения порядък на нещата.

Дори и в духовния живот е част от играта духовният ни учител да напусне този свят. Това болезнено ли е? Много болезнено. Ала е приемливо – тъй като такъв е естественият ход на нещата. Когато загубих духовния си учител, помислих си, че съм изпитал най-голямото и силно страдание в живота си. Обаче грешах. Когато се наложи да кажа сбогом на някои от учениците си, тогава преживях още по-висока степен на болка и раздяла. Понеже това е против естествения порядък.

Но тъй или инак, както всички сме дошли, така и всички ще си отидем. Това не е нито тайна, нито табу. Трябва да го посрещнем, да го понесем и да го отпразнуваме. И не ви проповядвам тук някакъв култ към смъртта. Искам да отпечатам в съзнанието ви култа към вечния живот. Защото ние не вярваме в телата. Но вярваме в душата. Затова не вярваме и в смъртта. Вярваме във вечния живот.

Каквото и да придобиете в този живот, ще го изгубите, тъй или инак. Но каквото насъберете в духовен смисъл, никога няма да го изгубите! Това е основата на нашата вяра. Така че трябва да стигнем до това ниво. Събирайте вечни неща, а не незначителни перлички.

Смъртта на обичните ни е шанс за ликуване. Защо? Защото тогава можем да празнуваме победата на живота, на вечния живот, над смъртта. Всичко е въпрос на отношение, на ниво на съзнание. Какво виждаме в смъртта? Някаква надвиснала опасност или врата към вечността? Разбира се, има една малка предпоставка и тя се нарича пречистване или постигане на съвършенство. Ала инак за онези, които са стъпили на пътя, смъртта е краят на една глава и началото на следваща.

Но обичайно в Индийската традиция организират сбогуване и с тялото след смъртта. Обвиват трупа в харинам-чадар – плат, на който са изписани имената на Бога – тъй като това пречиства тялото. Инак смъртта и самият труп се считат за нещо нечисто. Ала светите имена на Бога – Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе – пречистват тялото. След това го отнасят край свещена вода – езеро или река. Окъпват го за последно, а после всички близки донасят по едно парче дърво за погребалната клада. Сетне най-големият син се обръсва – маха цялата си коса и брада в знак на траур – и негово задължение е да запали погребалната клада. Всички близки се събират, има няколко свещенослужители… И накрая виждате как материята изгаря в този огън. Затова се казва, че кремацията е обучение – отпечатва в съзнанието ни, че не сме телата. Ритуалът има различни стъпки, но това е същината – да се помогне на душата по вечния ѝ път.

Тук в нашите страни е по-трудно да се организира публична кремация на брега на някоя река, тъй като традицията е малко по-друга. Но можете да осигурите за тялото същите свещени обекти – като например няколко капки вода от Ганг, тя пречиства. Дори преди смъртта е добре да се даде нещо свещено на човека – да речем маха-прасадам, осветена храна. Или можем да сложим на тялото след смъртта гирлянд, който е бил поднесен на олтара.

Ала инак, ако стоите до мъртвото тяло на свой приятел, близък, брат, майка – какво можете да поднесете? Вече е твърде късно. Няколко думи, молитва, песен – това можете да поднесете. Затова моля ви, докато свидните ви хора са тук, стремете се да им служите и да ги обичате! Сега, днес, не утре! Ако изпуснем възможността, тя никога няма да се върне.

И трябва да се стремим да станем добри, доколкото е възможно чисти предани и да помагаме на останалите на съответната им степен на духовно израстване. Защо? Защото се казва: „Криво съди онзи, който смята, че един ваишнава умира!”[1] Понеже ваишнавите никога не умират, те живеят вечно на духовно ниво, под закрилата на святото име.

[1] Ред от поемата на Бхактивинод Тхакур „Харидас”

Въпрос на Крипадхам: Гурудев, моят въпрос е малко философски. Когато душата напуска тялото, знаем, че съществува физическо тяло, както и ментално. Въпросът ми е какво се случва с менталното тяло? Кога умира то? Има ли някакви ограничения или това зависи от действията ни?

Свами Тиртха: Материалното тяло е съставено от материя и ще се върне в материята. Финото тяло е съставено от фини елементи. Така че то не е ограничено от гибелта на грубата материя. А духът е с духовни характеристики, които са вечни – без начало и без край. Така че всъщност смъртта засяга единствено грубото материално тяло. Разбирате ли? Имаме три идентичности: едната е от кал и плът – тялото; другата е нашата емоционална, умствена идентичност; и в крайна сметка съществува духовната искра, която кара цялата тази система да действа. Тялото ще се разпадне, но душата ще живее вечно.

А ако говорим за ментална, умствена смърт – може би това беше въпросът ти – какво е умствената смърт? Кои са функциите на ума? Мисъл, воля и чувство. Така че ако сте неспособни да мислите, ако изгубите силата на волята си и ако сте лишени от емоциите си – това е умствена смърт.

Иначе нашата ментална или астрална идентичност е като фин облик, фино тяло. И съзнанието на душата се проектира и проявява най-напред на това ниво. Съществува процес наречен ментален прогрес или астрален прогрес на финото тяло. Това е когато умираме за предишните, по-ниски нива на съзнание – умираме за грешките си, за своите недостатъци – това също може да се нарече умствена смърт или разпадане на фината идентичност, ала единствено с цел да се родим на едно по-висше ниво. След тъмнината идва светлина. Пост тенебрас лукс – след мрака ще дойде светлина. Така че ако умрете за грешките си, едва тогава можете да се родите за добродетелите си.

Но в крайна сметка съществува ли смърт? Не наистина. Защото тя касае единствено тялото, материалните елементи. Но вие, като духовна искра, притежавате такава мощ, че можете да организирате материята по начин, че да изглежда жива. Такава е силата на душата. Има ли душа, материята е в цялост; няма ли душа, материята се разпада. Затова моля ви, използвайте силата да поддържате целостта с най-добрата цел! Не е достатъчно да работим само за телесно оцеляване. Необходимо е да работим за вечността, за благото на душата си.