


Допълнителни издания issues
Nov
24
Nov
10
(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
(продължава от предишния понеделник)
Осмият принцип на бхакти е: „Приемане само на онова, което е необходимо или влизане във взаимоотношения с материалния свят само доколкото е необходимо.” Не знам какъв е вашият опит, но моето наблюдение е, че този материален свят е като вълк – изяжда всички. Не му стига пръстчето ви, иска цялата ръка. И не му стига ръката – той иска да ви сграбчи целите.
В хинду традицията сравняват материалното битие с огромна змия. Изучавали ли сте храносмилателната система на змиите? Те приемат цялата си храна наведнъж. Ако достатъчно голяма змия хване овца, тя може да я погълне цялата и след това вътре започва да я смила. Материалният живот е същият – готов е да ви погълне с все кожата и костите. А челюстите на тази змия са като фазите на времето – минало и бъдеще. И всъщност какво се случва? Миналото и бъдещето ви бавно, но неотклонно ви улавят напълно.
Не можем да заситим материалното обкръжение. То ни поглъща изцяло. Затова трябва да сме много бдителни как разпределяме вниманието си, как разпределяме времето и усилията си между материалните си заетости и духовните си цели.
Този принцип е много важен, защото гласи: „приемайте само онова, което е необходимо в живота”. Йога означава контрол. Затова нашите учители са готови да ни помогнат да разберем какво действително означава контрол. Да вземем един съвсем прост пример – в йога трябва да контролираме хранителните си навици. Ако учителите ни кажеха: „Недейте да ядете!” този съвет е много трудно да бъде изпълнен, нали? Затова те дават разрешение, за да стане по-лесно: „Недейте да ядете месо.” Значи, можете да ядете това и това, но не яжте онова и онова. Присъства известен контрол; не е нужно напълно да се изостави храненето, но да имаме лимит, да имаме думата над тази телесна функция. Да приемаме само колкото е необходимо.
Всъщност това е било формулирано и в средновековната европейска философия – приемай само необходимото. Ако си доказал дадена истина, не е нужно да привеждаш и друго доказателство. Защо? Защото щом нещо е потвърдено, каква полза да го потвърждаваш още, и още, и още?
Обаче тогава основният въпрос е: ако искаме да прилагаме този принцип в живота си, трябва да отворим дебат на тема „Какво ми е необходимо? Малка екскурзия до Хаваите ми е много необходима. Това е част от живота ми, нищо специално.” Мисля, разбирате, че можем да извадим някои нужди, които не са чак толкова нужни. Но ако слезете до основите, ще видите съвсем прости принципи – храна, сън, подслон, компания…
В крайна сметка хората имат само две основни нужди: едната е да обичат и другата е да бъдат обичани. Кое е по-важно?
Отговор: Първото.
Свами Тиртха: Да обичаш някого. Това показва, че в края на краищата хората са емоционални същества. Ако се налага тялото ви да гладува, можете да изтърпите това, нали? Но ако сърцето и душата ви трябва да гладуват, това е много по-трудно за понасяне.
И така, приемайте каквото е необходимо. Намерете своите граници по един разумен начин. Казва се, че този свят е устроен така, че нуждите на всеки са посрещнати и обгрижени. Този принцип ни помага да утвърдим една много добра култура – култура на удовлетворението. Недейте да се оплаквате!
Има една история от еврейската традиция. Главата на едно семейство отива при равина и казва: „О, рави, имам проблем.” „Какво има, скъпи мой?” „Имам жена и семейство, винаги има скандали и е много трудно за издържане, а живеем в толкова малка къща, само една стая, няма къде да се уединя. Какво да направя, че да намеря вътрешен покой?” Равинът пита: „Имаш ли роднини?” „Да, имам роднини.” „А имаш ли някакъв добитък?” „Да, и добитък имам.” „Тогава моля те, послушай съвета ми: покани всичките си роднини в стаята, вкарай вътре и животните. Пък пак се върни при мен след две седмици.” Мисля, че няма какво повече да разказваме нататък. Ако си мислите, че „имам причина да се оплаквам,” просто се огледайте наоколо си. Толкова много хора живеят изключително мизерен живот. „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах човек, който нямаше крака.”
Затова моля ви, приемайте колкото е необходимо. В съвсем позитивен смисъл това означава – бъдете удовлетворени с каквото имате. Всъщност това е много важна йога практика. В материално отношение ще открием всички причини защо да се оплакваме от положението си. Но в духовния живот трябва да намерим всички причини защо да бъдем удовлетворени. Превърнете оплакванията в комплименти. Само си помислете: Бог ви е дал този живот – вашето обкръжение, вашето тяло, мозъка ви, кармата ви, добра и лоша – всичко. Той работи усърдно, за да направи това. А вие започвате да се оплаквате? Това не е много мило. По-добре да кажем: „Благодаря ти, Господи, толкова си щедър! Дал си ми такава добра възможност.”
(следва продължение)
(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
(продължава от предишния понеделник)
Шестият принцип на бхакти беше: бъдете готови да се откажете от определени неща, както и да приемете определени неща. Виждате колко е практичен Шрила Рупа Госвами. Дава такъв практичен съвет; не някакви сложни философски или раса обяснения.
Какъв е седмият принцип? „Живеене на свещено поклонническо място като Дварака или Вриндавана.” Това звучи малко непрактично. Нима трябва да си сменим националността? Да се преместим в друга държава? От време на време ние с голяма радост посещаваме светите поклоннически места, но как можем постоянно да живеем там? Това е доста сложно. Все пак какво да правим, как да разбираме този принцип?
Едното решение е действително да заживеете на някое свещено място. Разказвах ви за една матаджи, която живее във Вриндавана вече над двадесет години. Станала е като местна светица. Така че дори това е възможно. Но какво можем да направим самите ние, какво мога да направя самият аз в това отношение? Ако не можете физически да живеете на свято място, тогава трябва духовно да живеете на свято място. Превърнете дома си в свято място. Поставете олтар – той е като връзка, като протегната ръка от духовното небе до вашата стая. Там можете да поднасяте своя инсенс, можете да повтаряте молитвите си, можете да медитирате. Това ще зареди мястото с божествени енергии и ще ви помага всеки път, когато влизате, да си връщате това специално молитвено настроение.
Ами ако нямам дом? Ако си нямам стая, в която да си направя свещено кътче? Въпреки това имате вътрешен, съкровен дом. Ние, като души, живеем в тялото. А в това тяло има едно много специално място – това е сърцето, където е истинската обител на душата. Там, в сърцето, има една специална кухина. Много малко, много тясно местенце. При все това толкова огромно, че цялата вселена може да се побере в него. Чрез пречистване можем да достигнем това ниво – когато дверите на сърцето, на сърдечната ни чакра се разтварят и тази мъничка пещерка става толкова необятна, че може да обхване целия свят. А кой трябва да е господарят на тази пещерка? Мисля всички знаете.
Така че това е мястото, на което можете да направите свещен кът във вътрешния си орган. На това свято поклонническо място трябва да живеем. Което означава също и, че вашето тяло служи на тази свещена функция.
(следва продължение)
(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)
Започнахме да изучаваме 64-те основни практики в бхакти. Бхакти, като пътека на божествената любов, е школа в йога. А йога означава определен набор от правила, набор от практики, посредством които да се влезе в досег с нещо по-висше. Всъщност за философите йога служи за установяване на връзка с Върховната Абсолютна Истина – което е малко стерилна идея. Докато за онези, които търсят съвършенство по един личен начин, йога служи за установяване на връзка с Върховния Бог. Това не е просто концепция за битието като енергия, а по-скоро личностна концепция за Истината.
Ала както всички други видове йога имат своите правила и практики, нашата йога също има определени правила и практики. След първите пет толкова позитивни наставления, стигаме до следващите пет.
„Нека сме готови да изоставим всичко материално заради удовлетворението на Върховния Бог, Шри Кришна. Това означава, че когато сме заети с предано служене на Кришна, трябва да сме подготвени да се откажем от нещо, от което може и да не ни се ще да се откажем и също така да приемем нещо, което може да не искаме да приемем.”
И сега нашият бунтовнически ум въстава: „Ето, виждате ли? Насилие! Налагат ми нещо, което не искам да приема. И трябва да изоставя нещо, към което съм много привързан.” Така че премислете два пъти дали този процес е за вас. „Това да не е някаква секта? Опасно е, така че нащрек!”
Но скъпи мои, кажете ми едно нещо в живота, коя да е практика в живота, която да не действа на същия принцип? Тръгвате на работа; налага ви се да приемете определени правила, които не ви се нравят кой знае колко – да ставате рано, да отивате навреме, да имате нощни смени, да изтърпявате шефа… Толкова много неща трябва да приемете, които не ви харесват. При все това не се страхувате, че ходенето на работа е нещо сектантско. И бихте искали да постигнете повишение в службата, което не се случва – така че не получавате каквото ви се ще; а каквото не ви се ще, се налага да го приемате. Каквото и да опитате в живота, то действа на този принцип. Затова недейте да се боите, че и в духовните практики ще трябва да приемете дадени правила, и да се откажете от известни лоши навици. Подобна готовност е много необходима за напредъка в духовното развитие.
Веднъж чух много проникновено определение за бхакти-йога. Бхакти-йога означава да се изолираш от глупостта. А за да постигнем тази цел трябва да приемем нещо, което не е много лесно в началото и да сме готови да се откажем от друго, което ни изглежда много привлекателно.
Това е свързано и с гуните; гуните са основните характеристики на материалната природа. Щастието, извлечено от раджас, страстната страна на светското съществуване, е много привлекателно. Струва ни се много сладко в началото, но по-нататък може да добие горчив привкус. Докато щастието, извлечено от добродетелта, най-добрата част от материалното битие, понякога в началото изглежда необичайно, не особено вкусно, но по-късно започва да се превръща в животодаряващ нектар. Затова, докато практикувате процеса на бхакти-йога, не се бойте да приемате добрите практики, които са за ваше благо, нито пък се страхувайте да изоставите нещо, което вреди на духовното израстване. Мисля, че това е съвсем разумно. Ако искаме да постигнем дадена цел, трябва да правим всичко благоприятно и да избягваме всичко неблагоприятно по отношение на нея.
Може ли да ви запитам за това? Бихте ли ми казали нещо, което изглежда плашещо в началото или пък много необичайно?
Дамодар: Да се повтарят светите имена е странно в началото.
Свами Тиртха: Да! Но по-късно става много сладко. Това е добър пример за нещо, което изглежда много необичайно, но приемем ли го, ще разберем по-дълбоките значения и ще добием вкуса. Друго нещо?
Хаягрива: Хатха-йога упражненията.
Свами Тиртха: Но ние не правим хатха-йога упражнения. Всъщност, правим. Да седиш на лекция в продължение на два часа в поза лотос или полу-лотос – това са нашите асани. Имаме и дихателни упражнения – да пеем на висок глас нашите бхаджани. Така че всички практики на различните йога школи са включени в нашия толкова фин процес.
(следва продължение)
(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)
Въпрос: Защо духовният учител на Рама, Васиштха Муни, го учи на знание и мъдрост, а не на бхакти? Това само заради различната епоха ли е?
Свами Тиртха: Рама Аватар е Марияда-Пурушоттам. Какво означава това? Означава, че ролята Му е била малко по-различна. Кришна може да бъде наречен Лила Аватар – който идва, за да се забавлява на любящата връзка със своите скъпи предани. Несъмнено преданите на Рама също имат връзка на голяма посветеност с Него. При все това, в тази специфична роля Той е дошъл с различна цел – да разкрие божественото си великолепие и могъщество. Въоръжен с това знание и героичност, Рама защитавал ришите и муните, които извършвали своите жертвоприношения. И те били толкова привлечени от Него, че хукнали да Го прегръщат. Но тогава Рама ги спрял: „Не сега. Много скоро ще дойда като Кришна, а вие може да се включите в лилата и тогава ще имате шанс за открито служене и връзка.”
Пък и понякога учителите си запазват правото да преподават определени истини. Нима на Рама Му е необходимо да бъде наставляван в божественото знание? Не мисля; при все това, духовният учител Го е наставлявал. А в нашия случай има ли полза духовният учител да ни напътства в божественото знание? Пак няма полза, обаче по друга причина. Ала въпреки всичко нашите учители са готови да се нагърбят с тази трудност. Защото те се забавляват по този начин – стремят се да преподават на другите божествените истини. Това показва също, че божествената истина, божественото знание е нещо много свещено. Както учителят, така и самата Божия инкарнация, са готови да му отделят внимание. Тогава колко повече ние трябва да му отделяме внимание!
Ти спомена божественото знание. Какъв е зрелият плод на знанието? Мъдростта. А какво е мъдрост? Мъдрост е практическата способност да обичаш. Така че в крайна сметка Васиштха Муни е преподавал божествена любов.
Всъщност за нас всичко говори за това. Както в Айодхя, което е мястото на Бог Рама, всичко говори на преданите за Рама. Веднъж бяхме в Айодхя. Беше много особено преживяване. Трябваше да покажем паспортите си и дори провериха визите ни, за да можем да се наредим на опашката за влизане в храма. Така че трябваше доста да чакаме, преди да видим рожденото място на Бог Рама, но имахме късмета да получим тази гледка. А после разбрахме, че на това място има и храм на Вишну. Черно мурти на Вишну с четири ръце се обожава в този мъничък параклис. Поразпитахме местните: „Къде е този важен храм на Вишну?” „Аааа, вие търсите черния Рама.” Защото тялото на Рама е синкаво, светло, а „вие търсите черната версия на нашия Рама”.
Така че за тях всичко е Рама. За нас всичко е Кришна. За преданите, които са напреднали в раса, всичко е према, божествена любов. Някой говори за божествено знание, а те чуват: „О, према!”
Oct
6
(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)
Въпрос на Махадев: Махарадж, тъй като всички души са индивиди и в същото време всички са частици от Върховната Душа, във връзката си с духовния учител ние губим ли своята индивидуалност като му служим напълно и забравяме всичко лично, или добавяме повече качество към себе си? И също, как можем да добием тази перспектива, че добавяме повече качество вместо да чувстваме, че губим нещо?
Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря ти! Аз споделям второто виждане – че не губим, а по-скоро добавяме нещо. Но трябва ясно да разграничаваме между двата аспекта на душата и на човешкото същество. Едното е личността, другото е идентичността. Личността е ограничена от материални фактори като карма, гуни, самсара, толкова много неща. Зависи от семейството, от образованието, от преживяното – множество фактори я обуславят. Тя се променя от време на време. Но индивидуалността никога не се променя. Това, че сте чит-кана или искрици съзнание, никога не се променя. Което се променя е разбирането, което имаме за себе си.
Хората обикновено имат три различни самоличности: една, която показват пред другите; втора – за каквито се мислят; и трета – каквито наистина са. В повечето случаи трите са много далеч една от друга. Но в процеса на пречистване в живота в преданост, те се събират в едно. Не искаш да показваш маска пред останалите, себе-анализът ти е достатъчно ясен и прецизен – разбираш себе си, а не фалшивата си самоличност. Ние изгубваме всичките си погрешни разбирания в този процес. Така че ако губим нещо – това е тази кошница на личността, така да се каже – схващания, чувства, неразбиране и т.н. – всички неща, които са непостоянни. Но тази загуба ни помага да се доближим до истинските себе си, до истинската си идентичност, индивидуалност. Защото ако няма индивидуалност, ако в този смисъл няма личностна концепция, виграха, тогава няма шанс за служене.
Затова моля ви, опитайте се да запомните тази разлика между вашата личност и вашата индивидуалност. Личността се променя, индивидуалността или идентичността никога не се променя.
А другият въпрос беше как можем да развием тази нагласа, че печелим. Нашите доброжелатели имат голяма вяра в нас. Ние не виждаме своето бъдеще. Те не само виждат бъдещето ни, но работят за това бъдеще. И тяхната сила е по-голяма от нашата съпротива. Така че може да си мислим, че губим, но всъщност в крайна сметка печелим всичко.
Шрила Шридхара Махарадж описва това по следния начин: отначало, когато ме въведат в практиките на предаността, може да си помисля, че трябва да рискувам всичко, без да е сигурно дали ще спечеля каквото и да било. Целия риск – никаква печалба. Бихте ли се въвлекли в подобна игра? Рисковано е! Рискуваш всичко, а печалба няма. Но междувременно ще получиш наставлението: без риск няма печалба. Не рискуваш ли, нищо няма да постигнеш. А накрая, след съвършенството, ще видиш – не е имало никакъв риск, а съм спечелил всичко. Защото каквото съм изгубил е незначително, а каквото съм спечелил – неоценимо.
(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)
Въпрос на Ядунатх: Духовният ни учител ни обича и тази обич ни води все по-близо до истинската ни идентичност. Нашата визия за него е различна. Любовта ни е детинска или дори като на домашен любимец. Как можем да развием своята любов, да я накараме да израсне – истинската ни любов към духовния учител?
Свами Тиртха: Поливайте семената. Повтаряйки мантрите си поливаме семената на предаността. И ако нашата бхакти-лата (растението на предаността) расте, от само себе си ще роди различни плодове.
Преданите на Чайтаня Махапрабху били толкова умели, толкова чувствителни да доловят настроението и емоциите на Чайтаня Махапрабху, че винаги можели да Му прочетат подходящите шлоки от различните писания. Понякога за да разпалят Неговия огън, друг път за да успокоят емоционалните вълни в сърцето Му. Но ако искаме да приложим този пример в служенето към духовния си учител, трябва да разбираме неговото настроение. Трябва да се доближим.
Има много фини съставки, които разпалват или пък уталожват настроението. Например, гопите донасят различни елементи за служенето на Кришна. Понякога носят камфор, друг път благоухания или много скъпи ароматни масла и всъщност всички тези различни съставки помагат да се увеличи вкусът, да се усили споменът, да се разпали огънят или да се успокоят вълните.
По същия начин, ние всички разполагаме с някои съставки в ръцете си. Трябва да използваме всички тези „съставки” – всички способности, които въобще имаме в живота си – в стремеж да служим на целта на учителя, в духа на служенето му. Но ако не знаем как да направим това, понеже не сме толкова чувствителни и не можем да разберем какво той харесва, има един съвсем прост метод, който беше описан от Шрила Рупа Госвами – запитване. Попитайте: „Свамиджи, какво ти харесва? Как бих могъл да ти служа? От какво имаш нужда?” Обаче знаете, един истински отдаден не се нуждае от нищо. Така че на такъв директен въпрос: „От какво имаш нужда?” той ще отвърне: „Имам си всичко, благодаря ти! Нямам нужда от нищо.” Затова трябва да сме внимателни как питаме.
А понякога дори съвсем пряка инструкция е много трудна за разбиране. Ако мога да дам един пример за това; мисля, че съм ви разказвал много пъти историята, но тя е толкова класическа, че си заслужава да бъде повторена. Веднъж Гурудев помолил един от своите ученици: „Би ли ми донесъл чаша вода?” И той започнал да си мисли: „Чаша вода? Такова просто нещо за моя толкова извисен учител? Не, това не е достатъчно. Не е достатъчно добро служене. По-добре да му донеса някаква друга течност. И коя е най-добрата течност? Научил съм на лекциите, че най-добрата течност е млякото.” Така и сторил. Занесъл чаша мляко на Гурудев. И знаете, човек очаква духовният учител да е много доволен от служенето му. „Гурудев, ти си толкова велик и аз ти донесох най-великата течност!” Но какво станало? Гурудев много се ядосал. „Глупчо, какво ми носиш? Искам просто да си сложа тилак – защо ми е това мляко?”
Така че понякога дори преките инструкции са много трудни за разбиране. Въпреки това трябва да питаме. Това беше петият принцип – да запитваме: „Как мога да развия своята преданост?”












