|
|
Допълнителни издания issues
Apr
26
(от лекция на Свами Тиртха, 19.08.2015, вечер, Лудащо)
(продължава от предишния понеделник)
Мнозина се стремят към лотосовите нозе на Кришна. Харесвате ли Вриндавана? Унисон. Във Вриндавана също има мнозина устремени към лотосовите нозе на Кришна. Защото ако уловите нозете на някого, нима той може да помръдне или да избяга? Не може! Хванете ли нозете, хванали сте и човека. Различните групи във Вриндавана всичките жадуват за компанията на Кришна. Това е като пазар на различни раси. Само една стока не се намира там – пасивната раса. Но всички останали основни раси присъстват. А от цялото това многообразие на раси, нека изберем две групи. Кои да вземем? Яшодка, ти какво предлагаш?
Яшода: Гопите и гопалите.
Свами Тиртха: Гопите и гопалите – о, много си умна. Всички тези групи предани копнеят за Кришна. И в съответствие с настроението си, с божествените си чувства, те зоват Кришна с различни имена. Гопите обичат тайните. Затова те се обръщат към Кришна като най-напред се обръщат към Радха: „Радха Кришна!” Албедо! След това навлизат в мистерията: „Радхе Шям!” Шям е тъмният Бог. Нигредо! На тази толкова мелодична медитация от високи женски гласове отвръщат гопалите по своя си начин. Те търсят своя другар в игрите: „Хей Говинда, хей Гопал!” И така, какво казват гопите? „Радха Кришна, Радхе Шям”, а гопалите отговарят: „Хей Говинда, хей Гопал!” Две групи. Горкият Бог! Трябва да се размножи! Всички Го искат.
Но всички са разочаровани. Зоват своя любим Бог, но от Него няма ни следа! След известно време изпадат в объркване – до такава степен, че гопите започват да губят шаловете си. Докато търсят своя възлюбен Кришна, те разпиляват тук-таме някои женски притежания. Гопалите по същия начин губят своите геги, флейти, това-онова, тъй като не намират своя Кришна. Излизат от една гора, втурват се в друга; всички тичат един след друг в лудо търсене на свидния си Кришна. Не щеш ли, гопалите намират шаловете и в дълбоката си медитация си мислят: „О, ако се престорим на гопи, може би повече ще успеем да привлечем Кришна!” Междувременно гопите също намират тук-таме някакви флейти, тояжки, въжета, и също си мислят: „О, може би нашият Бог е с гопалите и ако се престорим на гопали, Той ще дойде при нас!” Всички са вглъбени в трансформираща медитация. Рубедо – всички цветове се променят. „Радха Кришна Радхе Шям! Хей Говинда, хей Гопал!”
Ни следа от Кришна. Но в следващата кунджа[1] те се срещат. „Радха Кришна Радхе Шям! Хей Говинда, хей Гопал!”
Подхранвайте и съхранявайте това интензивно търсене в своите сърца. Защото не е минало дълго време откак сме се отделили от божествената хармония. И не е дълъг пътят да се завърнем там.
1. горичка
Apr
12
(от лекция на Свами Тиртха, 19.08.2015, вечер, Лудащо)
Парамвиджаяте шри кришна санкиртанам – „Нека съвместното възпяване на светите имена бъде победоносно навред!”[1] Както говорихме, нашият процес извира от божествеността, устремен е към божествеността и междувременно ни дава божествена практика. Ако се върнем назад във времето, ще открием една единна реалност. Различните части и елементи на тази реалност ни казват все същото. Имало е един Бог. Имало е един процес. Имало е един път. Имало е една мантра. Имало е само един вид практикуващи. И само едно свещено писание. Ако отидем нататък в бъдещето, в несъществуващото бъдеще, отново ще намерим един Бог, едно свещено писание, един метод, един път, една религия, една мантра. А каква е нашата цел сега, в настоящия момент? Да размисляме за миналото? Или да си представяме бъдещето? Не, нека ги обединим в този специален, божествен, подарен миг.
За да има един Бог. Какъв Бог? Богът на наказанието? Богът на властта и на закона? Или Богът на милостта, Богът на любовта. Какво предпочитате? Има само един Бог. В края на краищата Неговата природа е анандамайи – съставен от божествено блаженство. От това божествено блаженство произтича всичко.
Има само едно свещено писание. Ох, това е сложно. Кое писание? Има океан от писания. Което да изберем? Да вземем „Гита”? Не е лошо. Да вземем „Бхагаватам”? Още по-добре! Да изберем „Чайтаня Чаритамрита”? О, всички бхакти са щастливи! Или да скочим в нектарния океан от божествена сладост или раса – „Бхакти Расамрита Синдху”? Не, всички припадат дори само на брега на този океан. Обаче има само едно писание и то е записано в сърцата на чистите предани. Затова моето смирено предложение е да изберем това писание.
Има само един процес. Самоизтезание? Суров аскетизъм? Или какво друго? Съществуват толкова много методи! Ала всъщност е само един – парамвиджаяте шри кришна санкиртанам, съвместното възпяване на светите имена.
И има само една мантра. Само една мантра?! Та съществуват седемдесет милиона мантри на сътворението на тази вселена! Коя да изберем сред тези безброй много мантри?
Яшода: Радхе-Говинда!
Свами Тиртха: Нека официалният ни избор е Харе Кришна маха-мантра. Но ако искате да скочите с плонж в океана от нектарна раса, може да вземете и някоя друга.
И има само една религия. Мнозина си мислят, че съществуват множество различни религии, но има само една свръхрелигия – тази, която напълно ще засити сърцето ви, а именно – онзи специален метод, чрез който можете да удовлетворите Върховния Бог. Затова ни е нужно несекващо и безусловно настроение на служене. И така, единственото условие в духовния живот е да няма условия. Единственото условие е безусловната отдаденост.
1. „Шикшащакам” 1
Apr
5
(от лекция на Свами Тиртха, 19.08.2015, сутрин, Лудащо)
(продължава от предишния понеделник)
Въпрос: Като говорим за принадлежене към свещена традиция – това е нещо толкова хубаво и значимо. Но какво да кажем за присъединяването? Защото ние наблюдаваме церемонията, виждаме, че човекът получава огърлица и започва някаква духовна практика, обаче какво действително се случва отвътре? Точно както когато една майка ражда, нещо се случва. Дотогава е била просто жена, а вече се превръща в майка. Дори биологията и хормоналната система започват да подпомагат този процес. Така че каква е тайната тук, каква е мистерията?
Свами Тиртха: Няма мистерия, това е просто биохимия. Но какво се случва в духовната химия? Тя се нарича алхимия. Ал-гебра, ал-химия – започваме да изучаваме духовните окултни науки. Дикша е процес на трансформация. А ако вземем за пример алхимията, там има поне дузина различни процеси – като изгаряне, изпичане, разлагане, уеднаквяване докато накрая се достигне до квинтесенцията. Горене, гниене, избелване – и накрая достигане до петата есенция. Но ако сведем всички тези множество алхимични процеси до три, те са: албедо, нигредо и рубедо. В крайна сметка процесите в духовната алхимия са само три, три цвята. Нигредо е да превърнеш нещо в черно. Албедо означава да го направиш бяло. А рубедо значи да го направиш червено – или златно. И така, цветовият код на духовната алхимия се състои само от три цвята – черно, бяло и златно. Да обяснявам ли още нещо? Мисля, че разбирате. Тъмният Бог, бялата Богиня и златното единение на двамата.
Така че ето каква алхимия започва в процеса на посвещение. Защото в този процес има магьосник, има алхимик. Той кладе всички огньове и в котлите му врят всички чернобели субстанции. Понякога има взривове. „Прекалих! – казва си – Твърде го нагрях! По-бавно! По-бавно!” Друг път нищо не се случва, затова той трябва да накладе огъня още повече. Мисля, че разпознавате тази фигура. Но има един вълшебен камък, пробният камък, който ще превърне оловото и желязото в злато. Този специален пробен камък, лапис нострум, „нашият камък”, се нарича святото име. И този наш камък е много специален. Докосне ли сърцето, нашият камък определено поставя началото на тази чиста био- или ал-химия. Така че няма никаква мистерия! Чиста алхимия или биохимия.
Но едно малко нещо трябва да добавим. Тук ние обожаваме парче свещен камък[1], който изцяло представя Кришна. Какво символизира този Говардхан? Закрилата. Различните процеси на обожание принасят различни плодове. И ако ние обожаваме божествената закрила, това ще ни осигури божествена закрила. Затова моля ви, прегърнете в сърцата си този магичен камък.
1. Гирирадж
(от лекция на Свами Тиртха, 19.08.2015, сутрин, Лудащо)
(продължава от предишния понеделник)
Да принадлежиш към свещена традиция означава също и посветеност. Дотогава съм бил волна паднала душа, сега съм паднала душа на каишка. А казвам ви, много е полезно, много е добре да си на каишка. Защото ако едно куче има каишка, за него се знае, че принадлежи на някого. Така че щом принадлежим на дадена традиция, трябва и да я представяме.
Тогава възниква друг въпрос: как да подпомагаме тази традиция, как да служим на тази традиция, как да поддържаме тази традиция? Има много начини да помогнем на една традиция да се съхрани и да процъфтява. На първо място има индивидуални практики. Ако възпявате светите имена, възпяването на светите имена като традиция се поддържа. И дълго време може да си мислите, че вие извършвате практиката: „Аз започвам да мантрувам.” Но на мен ми се струва, че е обратното. Мантруването, традицията се нуждае от практикуващи; затова тя призовава практикуващите, приема и прегръща все нови и нови практикуващи. Това също доказва, че не хората поставят началото, а поканата идва откъм божествената страна: „Заповядайте, присъединете се към тази практика.” Така че постоянно трябва да осъзнаваме това – че участваме в нещо свръхчовешко.
Съществува и общността – социалната страна на традицията. Например организиране на събития, поддържане на храмове, проповядване, публикации и т.н. Виждате, това е много интегрална част от нещо изключително значимо и божествено. Това е общият знаменател на всички духовни групи и всички духовни практики – те трябва да отразяват божественото и да извеждат човека на божествено ниво.
И така, да принадлежиш на свята традиция означава да имаш основа. А също и да имаш светла цел. Затова чрез правилно култивиране трябва да подпомагаме тази школа да се разраства, тази традиция да процъфтява. Не забравяйте за възрастните гопали – когато Кришна повдигнал хълма Говардхана, те също подпирали с тоягите си: „Така няма да Му е толкова тежко, Кришна е малко момче, ние също можем да подпираме с гегите.” Ние сме като тези възрастни гопали, и ние подпираме с мъничките си тояжки. Мисията на Махапрабху, мисията на Кришна бездруго си върви, но ние все пак държим своите малки пръчки.
Позволете ми да цитирам само едно изречение от Шрила Шридхара Махарадж. Той казва, че този процес на бхакти е пътуване от земята на недоверието и разочарованието към земята на красотата и любовта. Така че от съмнението ние искаме да стигнем до царството на божествената любов. Затова вярваме в Източника, Поддръжника и Окончателния подслон на вселената. Вярваме във вечността на душата и в принадлежността ѝ към Всевишния. Вярваме в светостта на живота и във върховната му мисия. Вярваме в победата на светлината над мрака. Вярваме също и във възможността за пречистване и усъвършенстване. Доверие.
(следва продължение)
Mar
22
(от лекция на Свами Тиртха, 19.08.2015, сутрин, Лудащо)
(продължава от предишния понеделник)
Свами Тиртха: Какви са последиците ако принадлежим към дадена свещена традиция? Това е въпрос, затова моля ви, допринасяйте!
Отговор: Следваме автентичен духовен водач от тази традиция.
Свами Тиртха: Добре. Това право ли е или задължение?
Яшода: Привилегия е.
Свами Тиртха: Добре, нека спрем тук за малко. Ако казвате, че да се следва автентичен учител е привилегия, аз съм съгласен – това е възможност, това е привилегия, това е славна позиция. Но не е лесно. И може да си мислите, че всички тези, които днес са толкова близо до учителя и се радват на вниманието и прегръдката му, са в много прекрасна, уникална позиция. Всички те са много усмихнати. Обаче видели ли сте пътя, който са изминали, за да стигнат до тази позиция? Сега всички се усмихват, ала е било време когато поне от едната страна е имало сълзи. Така че ако виждате усмивки, моля ви, предположете, че трябва да е имало и друго. Както се казва: без корени няма плодове. Можем да кажем и: без сълзи няма усмивки. И трябва да сме готови да платим тази цена.
Други последствия от следването на свята традиция?
Харибхакти: Следвайки такава традиция, идва момент, когато осъзнаваме целта на живота си, смисъла на живота си.
Свами Тиртха: Много хубаво. И това се случва много пъти. Най-напред, когато срещнете бхактите си мислите: „О! Сега осъзнах целта на своя живот!” После, след известно време достигате до малко по-висше разбиране за своята идентичност, за своята духовна роля, и тогава отново възкликвате: „О, сега вече разбрах, сега вече проумях мисията на живота си. Преди не я знаех, но вече знам.” И това продължава пак, и пак, и пак. Защо? Защото това е прогресивна еволюция на съзнанието. Не само на индивидуално ниво – че разбираме за себе си все повече и повече – но също така можем да се доближаваме до все по-фини, по-деликатни идеи, принципи и практики в божествения живот.
Това е много добре разкрито и показано в историята за сина, когото бащата изпратил при един учител да изучава „Шримад Бхагаватам”. След една година момъкът се върнал и бащата попитал: „Е, мой скъпи синко, изучи ли се?” А синът отвърнал: „Да! Да, татко, научих всичко!” Тогава бащата казал: „Нищичко не си разбрал! Връщай се при учителя да учиш!” На следващата година момчето си дошло отново и бащата попитал: „А сега, скъпи синко, изучи ли се?” Момчето отговорило: „Мой скъпи татко, миналата година не знаех нищо, обаче вече знам всичко.” Бащата рекъл: „Обратно! Не знаеш нищо, връщай се при учителя си!” След още една година момчето пак дошло и бащата попитал: „Скъпи синко, изучи ли вече всичко за „Бхагаватам”?” И най-сетне синът отвърнал: „Скъпи татко, разбрах, че не разбирам нищо за това.” Тогава бащата казал: „Браво, моето момче!”
Така че ако сме разбрали целта на живота си – много добре, нека продължаваме напред! Ще се върнем на този въпрос след една година, след две години, след три години.
(следва продължение)
Mar
15
(от лекция на Свами Тиртха, 19.08.2015, сутрин, Лудащо)
За да протича животът ни в нормално здравословно състояние се нуждаем и от малко тамастична част – например спане. Да искате да одухотворите живота си не непременно означава да не спите въобще. Но трябва да одухотворяваме сънищата си. Ако един нормален човек спи – това е тама-гуна. Но ако един чист предан спи – това е концентрирано божествено служене. Така че ако искате да имате хубав дълъг сън, следвайте това концентрирано божествено служене. Наистина го имам предвид!
Но как да съумеем да одухотворим нощите и сънищата си? Най-напред се стремете да одухотворите дните си и делата си. Това означава малко контрол. Контрол над действията на тялото, контрол над вашите амбиции, контрол над мислите ви. И накрая ще добиете контрол и над сънищата си.
Има една специална практика – нарича се пътуване насън – когато учителят и ученикът обикновено лягат в една стая или близо един до друг и сънуват заедно. И те общуват в сънищата си, вървят заедно насън. Преди много време бях чел за тази практика в една книга по йога и си казах: „Ясно, това е някаква мистична практика”. Но съвсем наскоро срещнах един бхакта, който ми разказа такава история: той имал възможността да спи съвсем близо до своя учител и когато се събудили, си говорили за пътя, по който са вървели.
Така че тези толкова специални неща не са кой знае колко далеч от вас. Но как да ги постигнем? Чрез много силна хармония между участниците. Разбира се, не ви предлагам да се втурнете в стаята на духовния си учител, когато той иска да спи. Защото най-напред е настройването в хармония, пък сетне втурването. И всъщност това става с покана.
Въпросът беше как да одухотворим дейностите си, нали? Една много важна част от това е винаги да държите духовния си идеал пред очите си. Накрая се надяваме, че ще постигнем целта си. Това е осъществяването на святата традиция – тя започва от божествен източник, имате много добро духовна практика и в края на краищата постигате духовните си цели. Източникът е божествен, целта е божествена, а практикуващият трябва да е одухотворен. И каква е тази божествена цел? Същата, която е поставила началото на святата традиция – отглеждане на божествената любов. Святата традиция е започнала с тази цел – да се култивира божествената любов.
(следва продължение)
Mar
8
(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2015 сутрин, Лудащо)
(продължава от предишния понеделник)
Ние имаме своето разбиране, но реалността в живота нарежда другояче нещата и трябва да сме способни гъвкаво да се пренастройваме. Мнението на Шрила Шридхара Махарадж за това какво е религия е „правилна настройка”. Мисля, че няколко думи или едно изречение от него стига да медитираш цял живот – такава дълбочина има!
Научният метод за анализиране на бъдещето и правене на планове за бъдещето се нарича прогноза. Това всъщност идва от корена гяна. Знание, гносис, гяна – коренът е един и същ. Прогноза означава предварително знание, предварителна картина, идея за бъдещето. Бъдещето е много специално положение, защото реално не съществува. При все това можете да допринесете към него, можете да промените бъдещето. Така че то е един вид предстояща, възможна реалност.
Прананатх: Мисля, че това е важна тема. Бъдещето принадлежи на тези, които имат визия още преди тези бъдещи възможности да са се проявили. Онези, които наистина виждат бъдещето са малцина. И мнозина заявяват, че имат концепция за бъдещето, макар да нямат. Ако просто следваме течението, това или е признак за пълна отдаденост – че приемаме всичко, което ни дава Бог; или е тотално неорганизирано състояние, в което си нямаме и идея какво се случва. Има една немска поговорка, която ми е трудно да приема: че един съвсем простичък и скучен ден днес, в бъдеще ще бъде изключително приятен спомен. Да се планира бъдещето – мисля, че това е много отговорна задача за нас. Трябва предварително да създаваме прекрасната идея за бъдещето, не впоследствие да превръщаме миналото в красива история. А как да сътворим светло и прекрасно бъдеще? Нужни са два фактора: единият са благословиите, а другият – съгласието, единодушието на групата. Ако имаме тези два фактора, плюс можем да добавим индивидуалната отговорност и посветеност, това ще доведе до бъдещ растеж. Животът е много скъпоценен; не бива да оставяме тези безценни мигове, години и векове да отминават безсъзнателно. Вместо да имаме диви мечти за университет, старчески дом, болница или летище в Лудащо, трябва съвсем последователно, ден след ден, да сме по-отговорни в мисленето си, за да може да се разчита на нас, вместо да създаваме проблеми с големите си планове, които няма кой да осъществи.
Свами Тиртха: Мисля, че ти теоретично описа същината на планирането на бъдещето. Но аз очаквах по-практически визии. Защо? Защото ако имаме нещо конкретно, нещо реално, което да изпълняваме и да се надяваме, тогава можем да го осъществим; ако имаме само някакви смътни идеи е много трудно нещо да се случи. Нужен ни е стабилен и дългосрочен, спокоен растеж. Най-старите дървета растат най-бавно. Направим ли веднъж една стъпка, тя трябва да е осъществена напълно. Не да се втурваме напред, а след това да се връщаме назад. Бавно, бавно, но постоянно израстване.
Акинчан: Един главен мотивиращ фактор за всички ни е Лудащо като център. Или в по-широк смисъл – святото, свещено място. Ние, хората, като цяло не се променяме. Щом едно свято място или център на внимание е било мотивиращ фактор в миналото, така ще бъде и за в бъдеще.
Свами Тиртха: Моята визия за бъдещето е този благороден експеримент да е успешен. Мисля, че в една посока като главна бъдеща цел пое още Гурудев, защото той искаше да приложи на дело универсалният принцип, божествената любов – която е съхранена в Индия, но концепцията е универсална – той искаше да я пренесе и интегрира в нашите страни. Това е една цел за бъдещето. Затова моля ви, мислете в по-голям мащаб – каква е целта? Хубаво е Лудащо да се разраства – но защо? За да дава възможност на хората да разберат и въплътят цялата тази духовна култура.
Рамвиджай: Гурудев, ти говориш за експеримент. Експеримент за мен означава, че резултатите не са сигурни; имаме някаква идея, но проверяваме дали тя работи. Каква е разликата между обичайното практикуване на духовната култура и твоя експеримент?
Свами Тиртха: Ерес. В съвсем позитивен смисъл. Защото оригиналното значение на „ерес” е „да избереш”, „да намериш нещо”. От множеството различни алтернативи да намериш една, да избереш една – това е „ерес”. Ние искаме да открием едно добро решение. Не всички възможни мнения, а едно вярно решение. И мисля, че се налага да поемем някои рискове, за да намерим вярното решение.
Има нещо много важно: моля ви, всички да обърнат внимание! Ашрамите трябва да бъдат подкрепяни и трябва да им се служи. Когато сте в беда, много добре знаете каква е значимостта на ашрама. Моля ви, не забравяйте това и когато животът ви тече добре; тогава трябва да поддържате ашрама.
Тук в Унгария имаме множество различни организации, легални бордове и какво ли не. Докато в София още от самото начало решихме, че ще избягваме всички тези формални институционални организации. На практика имаме една виртуална организация – Българско Ваишнава Общество, което всъщност не съществува официално, то е просто група хора, обединени от дадени принципи. Същите неща като служене в Унгария ги извършваме по различен начин, а в София го правим без никаква легална структура. Така че ако питаш какъв е експериментът – ето един експеримент: нека видим как работи без никакви легални институции. И мога да ви кажа, че работи както трябва. Точно както организираната форма работи както трябва в Унгария. А ако можем да се радваме на благата от двете алтернативи и да се учим едни от други, тогава израстването ще е цялостно.
Mar
1
(от лекция на Свами Тиртха, 19.08.2015, сутрин, Лудащо)
Трябва да призная, че съм изпълнен с въпроси, съмнения, отговори, теми, перспективи и наистина се наслаждавам на тази ситуация. Защо е добре да имаме въпроси? Защото има ли въпрос, има и отговор. С болшинството от вас се познаваме от дълго време, споделяме живота и идеалите си. Навярно сте забелязали, че съм готов да правя експерименти. И мисля, че всички вие сте част от този велик експеримент. Защото какво правим ние насред материалното обкръжение? Стремим се да трансцендентализираме своя живот, да превърнем материалното в духовно. Мисля, знаем от теорията, а също и от практическия си опит, че светът наоколо е много странен. Движи се в много необичайна посока. Навън е Кали Юга. И бях предизвикан с един много сериозен въпрос: щом отвън е Кали Юга, какво е отвътре? Не бих бил удовлетворен, ако вътре също е Кали Юга – в сърцата ни, в умовете ни, в нашите среди, в нашите ашрами. Затова основният въпрос за мен е: как да въдворим една Златна епоха на духовността, противно на условията на външната Кали Юга.
Знам, че вие много добре познавате философията и ще възроптаете: „На нас не ни стига Златна епоха. Нуждаем се от духовното небе, не от някаква незначителна Златна епоха на планетата Земя!” Но какво е Златната епоха за нас? Духовните ценности да властват в личния ни живот, в личното ни обкръжение. И считам, че това е кауза, цел, за която си заслужава да се правят жертви.
И така, как да осъществим, как да помогнем на тази Златна епоха да се прояви в собствения ни живот и в нашите кръгове на общуване? Имаше един коментар: „Защо водачът не изрази становището си? Тогава ще е лесно да се разбере, да се следва и осъществява.” Но аз не искам да го изразявам. Малко по малко и това ще стане, но сега целта не е тази. По-скоро вие трябва да помислите и да допринесете с идеи. Не е нужно да се съгласявате, застъпвайте дори противостоящи си идеи, конфронтирайте се и стигнете до някакво заключение. Защото ако чрез собственото си разбиране обмислите какво се случва, считам това за много скъпоценна реализация.
(следва продължение)
(от лекция на Свами Тиртха, август 2014, Лудащо)
Състезателният дух не е хубаво нещо. При все това вие, като опитни духовни практикуващи, имате някои извинителни причини за духовно състезание. Да се съревноваваме със самите себе си, например, за да надмогнем своите недостатъци; ако истинското ни его и фалшивото ни его се съревновават – мисля, че такова състезание е одобрено.
Но съществуват и по-висши причини за духовно състезание – да се увеличи удовлетворението на Кришна. Както всички знаем, има многообразие от чувства и подходи към Кришна. Особено във Вриндавана, това е описано в няколко прототипа. Както майка Яшода и Нанда Баба са образци на родителските, семейните отношения с Кришна. И може би най-интересните и най-вълнуващи образци са гопите и гопалите. Гопалите имат един вид приятелство с Кришна със смесица от различни раси, различни емоционални чувства – като подправките на живота. А гопите, пастирките във Вриндавана, също питаят най-различни чувства, макар най-общо тяхната привързаност да се основава на любов.
Бих искал да ви поканя на едно преживяване: просто се пренесете във Вриндавана. Не е особено трудно, тъй като тъкмо сега сме съвсем близо до вриндаванската атмосфера. Толкова дъжд, студ, много бхакти и т.н. И Кришна е във фокуса. Затова нека влезем в това настроение на търсене на Кришна!
И какво е съревнованието между гопалите и гопите? Те искат да обсебят Кришна, искат Кришна да дойде в тяхната група. Всички знаем, че мантрите действат като заклинания. Ако повтаряте името на някого, той неминуемо ще дойде, за да бъде във фокуса. И така, гопите имат такова заклинание, а гопалите също имат магически думи. Сега влизаме във Вриндавана. Радхе Кришна, Радхе Шям! Хей Говинда, хей Гопал! В сърцата на преданите възниква състезателен дух. Сега гопите повеждат: Радхе Кришна, Радхе Шям! Но гопалите не позволяват това да се случи! Хей Говинда, хей Гопал!
И двете групи търсят, но не намират. Какво да сторят тогава? Гопалите са неудовлетворени: дали пък не трябва да търсят в настроението на гопите? И ето, те взимат настроението на гопите: Радхе Кришна, Радхе Шям! А гопите вземат настроението на гопалите: Хей Говинда, хей Гопал!
Каква е специалната практика и принос на бхакти като процес на предано служене? Това е възпяването на светите имена. В скрита форма то присъства в множество религиозни процеси, но е съвсем ясно формулирано в нашата традиция. И както се опитахме да изразим в този бхаджан, думите и названията действат като магически заклинания. Така че щом чрез словото влизаме в досег с божественото, то е нещо много могъщо.
Разбрали сме, че възпяването на светите имена е много важно. Това е лесно да се приеме. Но имало един случай, в който Чайтаня Махапрабху не повтарял имената на Кришна, а възпявал в Навадвип: „Гопи гопи!” Затова бил критикуван от местната общност: „Има някаква полза от повтаряне на имената на Бога, но каква полза можеш да извлечеш като повтаряш това „гопи гопи”? Какво е това?!” За щастие, слушайки напътствията на нашите учители, ние разбираме каква е значимостта на такъв вид мантруване. Защото качествата на обожаемия обект се прехвърлят върху обожаващия.
Feb
16
(от лекция на Свами Тиртха, 11.01. 2014, сутрин, София)
(продължава от предишния понеделник)
Точка номер десет: „Човек трябва да обожава муртите в храма в съответствие с предписаните принципи, като им поднася арати и прасад, украсява ги и т.н.”[1]
Въпрос на Хари Лила: Бе споменато, че преданите предлагат на муртите прасадам. Прасадам ли е или бхога?
Свами Тиртха: Обикновено предлагаме бхога, а когато бъде приета от Кришна, от муртите, става прасадам. Най-общо бхога означава „храна” или „наслаждение”. Така че цялото наслаждение най-напред е за Кришна. Да предлагаме храната си на Кришна означава, че не я опитваме докато готвим, готвим в много чисто настроение, следваме всички предписания, звъним с камбанката, поставяме листенце туласи на чинията, и т.н. Но когато Майка Яшода готви за Кришна, тя опитва храната: „О! Трябва още малко сол” и добавя. Тя нехае за ритуалното приношение, а майчината й грижа е насочена към удовлетворението на Кришна. Коя беше онази бхакта на Рама, която опитваше храната?
Мадхава Сангини: Шабари.
Свами Тиртха: Как беше историята?
Мадхава Сангини: Тя очаквала Рама да дойде и била събрала плодове за Него. И когато Той дошъл, тя най-напред опитвала дали са сладки или не, пък след това Му ги поднасяла. И Рама приемал с радост.
Свами Тиртха: Да. Казва се също така, че каквото е дадено от чист предан или каквото е прието от чист предан е прасадам. Дали звъните с камбанката или не – това няма значение. И така, общото правило е: следвайте предписанията – и обикновено това е методът. Но враджавасите[2] имат много-много специална връзка с Кришна.
Позволете ми да споделя с вас една много свидна за мен случка. Храмът Радха-Раман, който е друг известен храм във Вриндавана, е създаден във времената на госвамите от Гопал Бхатта Госвами. Казват, че в този храм огънят в кухнята гори от петстотин години без прекъсване. Те влагат толкова голямо внимание в това да поддържат потока на служенето, че той постоянно гори там. Всяка вечер има красиво музикално приношение в този храм, хубави бхаджани и киртани. И когато бяхме в този храм видяхме един възрастен джентълмен, който също бе дошъл на посещение – точно както беше казано, че сутрин и вечер трябва да отиваш до храма. Там олтарът е малко повдигнат. А муртито е много дребно. Така че се оказваш много далеч от мъничкото мурти. Пък ако си и стар е много трудно да Го видиш, нали? И така, когато завесата се отвори, музиката започна и преданите се събраха, този възрастен джентълмен извади своя монокъл да провери: „О, да! Радха-Раман!” Беше много удовлетворен. А какъв беше следващият му жест? Подаде далекогледа на другите, за да могат те също да видят. Беше толкова красиво! Споделяне: „Тук е моят танцуващ Бог. Погледайте Го и вие!” На следващия ден проверих: той пак беше там със своя монокъл. Така че това е тяхното толкова съкровено настроение, което развиват към любимия си ищадев[3].
1. „Нектара на предаността”, Глава 6
2. Жителите на Вриндавана
3. божество
