Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Парамананда: Искам да запитам във връзка с чистото предано служене. Имам въпрос свързан с греха. Като четем „Шикшащака”, в четвъртия стих, където Махапрабху казва, че не желае жени, последователи, пари и слава, звучи като че Той споделя, че не изпитва привличане към тях. Възможно ли е и за нас да достигнем такова ниво да не бъдем привличани от тези страни на живота, и особено от по-греховните им аспекти?

Свами Тиртха: Да. Разбира се, че е възможно.

Парамананда: Кога се случва това?

Свами Тиртха: Кога се случва? Ако практикувате варнашрама-дхарма в продължение на 25 000 живота без грешка, тогава лесно се случва. Това е техническото решение. Или имам за вас пряк път. Защото в шастрите се казва, че има множество сложни правила и предписания, пречистващи процеси и какво ли не; но просто като служите с обич на духовния учител, който е толкова скъп на Кришна, всички резултати, които добивате с големи трудности посредством другите процеси – можете да ги постигнете с лекота.

Веднъж чух от един Махарадж съвет в това отношение. Той каза: „Ако имате материални желания – опитайте се да им се наслаждавате!” Бях леко изненадан; но след това той продължи: „Защото тогава ще се опарите и много бързо ще ги изоставите.” Това е, така да се каже, тантричният метод – да взимаш толкова много, че да ти призлее.

Все пак, ако някак просто пазим лотосовите нозе на своя духовен учител пред очите си; или в случай, че имаме някаква неприятност, незабавно визуализираме обожаемото си божество – къде е проблемът?

И недейте да отхвърляте своята привързаност – усъвършенствайте я! Намерете по-добър обект на привързаността си. Спомняте ли си примера на Дханурдас. Той бил луд по красотата. Имал прекрасна съпруга. И специално очите на съпругата му били толкова красиви и пленителни, че той винаги искал да я гледа в очите. Знаете как вървят двойките в Индия – напред съпругът, а жена му го следва. Но ако вървиш пред красивата си жена с прекрасните очи, няма да ги виждаш. Затова Дханурдас винаги вървял заднешком – очите му винаги се взирали в очите на съпругата му. Толкова бил запленен и влюбен в нея. Така че ако си мислите, че имате някакви привързаности, те са съвсем аматьорски и незначителни. Щом не вървим заднешком, за да гледаме в очите своята съпруга, значи нямаме истинска привързаност.

Веднъж Рамануджа Ачария се натъкнал на тази сцена – мъж върви напред заднешком и през цялото време гледа жената зад него – и си казал: „Какво е това?!?” Приближил се към Дханурдас и го попитал: „Може ли за момент! Какво става тук?” Дханурдас отвърнал: „Ами, виждате ли хубавите очи на жена ми – това е най-прекрасното нещо и аз не мога да живея и миг без да ги гледам.” Тогава Рамануджа Ачария също погледнал жената и казал: „Хм, не е зле. Обаче аз мога да ти покажа нещо по-красиво.” Дханурдас бил поразен: „Това е невъзможно! Очите й са най-красивото нещо, което съм виждал!” Рамануджа го хванал за ръка и го отвел в храма на Вишну. Там имало изключително красиво мурти на Бог Вишну. Тогава Дханурдас казал: „Да, предавам се! Това е по-красиво от очите на жена ми. Ще стана ваш последовател.”

Така че намерете си по-добър обект на възхищение.

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Хаягрива: Понякога е много трудно да се следват дори прости инструкции, като например да се контролират сетивата. Препоръчано е сетивата да са заети в служене на Бога; така те от само себе си ще бъдат под контрол. При все това, като се вземе предвид, че ние имаме някакви светски ангажименти и не винаги сме заети в практическо служене, как да организираме живота си така, че винаги да сме съзнателни в овладяването на сетивата си?

Свами Тиртха: Знаеш ли отците-пустинници в древната християнска традиция? Веднъж двама млади послушници се обърнали към възрастния наставник. Единият казал: „О, отче! Имам изкушения. Какво да направя?” Той отвърнал: „Скъпи синко, когато усетиш, че изкушенията идват, скрий се в килията си, залости вратата и стой там докато не си идат.” Момъкът бил много щастлив: „Вече ще бъда спасен от изкушенията, ще се крия в килията си зад залостените врати”. Тогава и другият младеж също рекъл: „Отче, и аз имам изкушения! Какво да сторя?” Отецът отвърнал: „Скъпи синко, когато си в килията си и почувстваш, че изкушенията идват, отвори широко вратата и ги пусни да влязат!” Момък бил смаян: „Но отче, ти каза на другото момче, че трябва да залости вратата, а на мен сега ми казваш да я отворя! Как така?” Отецът отговорил: „Да. Другият е слаб и трябва да се защитава. Но ти си силен и можеш да се бориш.”

По същия начин, ако се чувстваме слаби, трябва много стриктно да се предпазваме, като следваме всички напътствия. Защото те ще ни защитят. Да следваме правилата и да сме под водачеството на учителя, на процеса, на божествените благословии – всичко това ще ни пази. При все това, понякога сме изложени на въздействията на външния свят. Какво да правим тогава? Не можем да си извадим очите, само защото наоколо има красиви жени. Нито пък може да сипете разтопено олово в ушите си, понеже пристигат лоши вести. Тогава какво да сторим? Намерете по-добро занимание за сетивата си. Бъдете винаги свързани. И въпросът не е просто в действието, въпросът е в начина на мислене. Ако фокусът ни е: „О, това е мая, онова е мая!”, тогава съзнанието ни е насочено към мая. „Това е усмивката на дявола”; а защо не насочим вниманието си към нашия любим Бог? Всеки път, когато видите красива жена, спомнете си: „О, още една от прислужниците на Радхика.” Или пък: „Какво прекрасно творение на Бог!”

Така че винаги има шанс да съзрем божествената искра в дадена ситуация. Може да виждате изкривеното отражение, да се отнасяте към него като към илюзия; или може да виждате есенциалната част, която е божествена. Това зависи от виждането ви. Но ако виждането ви е достатъчно пречистено, няма да гледате материалното отражение, а ще сте способни да съзирате изначалната духовна същина. И ако сме достатъчно заети в своето предано служене, няма да имаме много време за губене. А какво е мерилото за достатъчна заетост в преданото служене? Вечер просто да рухваш в спалния си чувал. Докато това не се случва, значи не сте достатъчно заети в духовно служене. И така, стремете се винаги да сте свързани с по-висшата реалност.

Махадев: Гурудев, въпросът ми касае онези книги на госвамите – те буквално ли са заровени в това грантха-самадхи, за да не може никой да ги прочете и да спекулира върху тях?

Свами Тиртха: Доколкото съм чувал – понеже не съм разравял това грантха-самадхи – така че това е, което съм чул: че за да се съхрани смисълът на книгите, а също и за защита на практикуващите, за да няма вмешателство, те са заровени – да се запазят в тайна.

Махадев: Но това означава ли, че са напълно недостъпни?

Свами Тиртха: Не знам. Дори до някои от писанията, които са достъпни, аз лично не бих се докоснал. Мисля, че трябва да ги почитаме като много висше ниво на святост. И можем да сме сигурни, че каквото е необходимо за нашия духовен напредък, ще ни бъде разкрито, дори да е заровено в грантха-самадхи. Всяко нещо с времето си.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Баладев: И във вчерашната, и в днешната лекция говорихте за лекарство. Разбрахме за всеобщото лекарство, което може да излекува страданията тук и сега. Говорихме също и за хапчето, което не помага да се постигне екстаз. Уви, моята работа очевидно е да продавам лекарства от втория тип – дето не вършат работа…

Свами Тиртха: Би трябвало да вършат работа в определена сфера.

Баладев: Да, би трябвало. Обаче повечето от хората, както Шрила Прабхупад казва 90%, вярват в този тип лекарство, а сега разбрах, че те са луди. Въпросът ми е за практическите стъпки – как да балансираме, как да даваме повече от истинското лекарство?

Свами Тиртха: Проект „Червеното хапче”, а? Трябва да правим разлика между работата си и мисията си; между нашата страст и нашата мисия. Работата ни е да поддържаме по правилен начин семейството си, да речем. Но мисията ни в живота е да служим на божествената цел. А как можем да служим на божествената цел? Като казваме истината на все повече и повече хора, например.

Дали да ти кажа да повтаряш мантрата вишну вишну вишну над твоите лекарства? Защото как предлагаме сол? Да речем, в супата ви липсва сол; как можете да предложите сол на Кришна – Той не може просто така да яде сол! Ако сте гладни и лапнете сол, ще ожаднеете. Не, в такъв случай ние казваме: вишну вишну вишну – за да осветим солта и след това можете да я сложите в супата си. По същия начин, ако имате някакви продукти и повтаряте вишну вишну вишну, за да ги осветите, не се изненадвайте, ако след известно време 60% от населението затанцува в екстаз. Защото никога не знаем какъв ще е резултатът.

Но сериозно на въпроса ти: по някакъв начин трябва да хармонизираме заниманията си с духовните си стремежи. И ако сме способни да генерираме някаква енергия в едната сфера, трябва да я използваме в другата сфера. Например, преди много години имаше един шампион по боди билдинг, който беше вегетарианец. Той генерираше много енергия, много внимание в едната сфера и го използваше, за да пропагандира една добра кауза – вегетарианството. По същия начин, ако можем да генерираме какъвто и да било тип енергия в работата си – например влияние, или доверие от страна на хората, или някакви ресурси – можем да прилагаме всичко това в духовен смисъл.

Но принципът на прасадам е много силен. Той въздейства по много фин начин, обаче пречиства съзнанието толкова много, че хората започват да стават по-възприемчиви. И ако в своята благотворителна дейност раздаваш, да речем, плодове, ако преди това ги предлагаш, хората ще могат да приемат прасадам. Това е много добра възможност за тях – да бъдат свързани по някакъв начин. И както разбрахме, те ще продължат оттам насетне.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Садхана-бхакти, или практиката на преданото служене, може да бъде разделена на две части. Първата част са предписаните принципи. Човек трябва да следва тези различни предписани принципи по заръката на духовен учител или по силата на автентичните духовни писания и не може да става и въпрос за отказ. Това се нарича вайдхи, или предписано служене. Човек трябва да го извършва без да спори.”[1]

Вайдхи-бхакти е като елементарна практика – когато започваме да се съгласяваме, когато започваме да приучваме себе си да казваме „да”. Това е обучителен процес, дълъг обучителен процес. Разбира се, нашият духовен учител също иска да ни говори за края на процеса, за края на азбуката, обаче трябва да започне от АБВ. Затова какво се случва? Той ще ви каже: „Ставай сутрин, идвай на лекция, мантрувай си кръговете, изчисти пода, обели картофи.” И вие покорно следвате, нали? Но рано или късно ще започнете да очаквате повече. „Чистя пода вече два месеца – защо не идват екстатичните напътствия? Вече два месеца! Явно моят гуру е в грешка. Не ми дава екстатична информация. Нещо не е наред с този процес.”

Не, садхана-бхакти е дълъг процес. И трябва да се научим да изпълняваме инструкцията, която е дадена. Защо? Защото само си представете, духовният ви учител идва и казва: „А сега изостави всичките си привързаности и се върни обратно при Кришна!” Можете ли да го направите? Едва ли бихме могли да изпълним подобна заръка. Ще отвърнете: „Съжалявам, имам работа!” или „Трябва да сготвя днес.” Така че не можем да направим това изведнъж, нуждаем се от обучение. Това обучение се случва като следваме практически инструкции: „Направи това, направи онова”. И ако приучим себе си да действаме, да изпълняваме, да следваме съвета, когато получим някоя по-сериозна инструкция, ще сме способни да изпълним и нея. Садхана-бхакти е като една по-лесна версия на бхакти, съобразена с пропадналото състояние на преданите. Така че ако си мислите, че садханата ви е твърде тежка за вас, не забравяйте, че това е леката част. Повече предстои.

Баладев: Звучи оптимистично.

Свами Тиртха: О, звучи реалистично.

„Другата част на садхана-бхакти се нарича рагануга. Рагануга се отнася до степента, в която чрез следване на предписаните принципи човек става малко по-привързан към Кришна и извършва предано служене от естествена любов. Например, на извършващия предано служене може да бъде заръчано да става рано сутринта и да поднася арати. В началото той върши това заради заповедта на духовния учител, ала в последствие развива истинско привличане. Привързан по такъв начин, той от само себе си се стреми да украсява муртите, да приготвя различни дрехи и да измисля различни планове как да извършва преданото си служене. И въпреки че е в категорията на практиката, това принасяне на любящо служене е спонтанно. И така, практиката на преданото служене, садхана-бхакти, може да бъде разделено на две части, а именно предписано и спонтанно.”

Спираме тук за днес, защото трябва дълбоко да впишем в разбирането си, че садхана-бхакти се дели на тези две части: вайдхи и рагануга. И в двата случая най-важното е следването. Да следваш стъпките на великите предани, махаджанох йена гатах супантха[2] – религия означава да се върви по следите на махаджаните, великите авторитети в духовния живот. Трябва да сме внимателни, защото някой на много извисено ниво може да понася такива практики и дори трудности, които могат да са като отрова за начинаещия. А ако понякога чувствате, че следването на напътствията е като отрова за вас, не се притеснявайте, това е само първият вкус; по-нататък ще стане като нектар. Обаче ако чувствате нещо като нектар – бъдете нащрек!

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2

[2] „Махабхарата” Вана Парва 313.117

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Всяко живо същество под магията на материалната енергия се счита, че е в ненормално състояние на безумие. В „Шримад Бхагаватам” се казва: В общия случай обусловената душа е луда, понеже се занимава с дейности, водещи до робство и страдание.”[1]

Веднъж срещнах един социолог и той искаше отговори на някои въпроси. Например, как е започнало движението, колко практикуващи има и т.н. – основни неща. Но след това постави и някои трудни въпроси. Цитира Шрила Прабхупада; попита: „Какво е мнението ви за следното фундаменталистко изказване: „Болшинството от човешките същества са безумци”? Понякога Шрила Прабхупада е казвал, че “90% от човечеството просто са луди.” „Това е твърде фундаменталистко!” каза този човек. Какво можех да му река? Отвърнах: „Ами, аз съм чел официалната здравна статистика. В нея се казва, че повече от 60% от населението на Унгария страда от някаква форма на умствено заболяване, като депресия и тем подобни. Така че остават още само 30%. Как така не считате официалната статистика за фундаменталистка? Да се твърди, че болшинството от населението на страната са луди – нима това не е фундаменталистко?! Извинявайте! Не сте разстроени от това, обаче когато един свят човек казва: „Ако пропускаш шанса си да бъдеш щастлив, значи си луд” – приемате това за оскърбително? Чакайте малко! Елате на себе си, недейте да гледате само думите! Стремете се да доловите същината, смисъла – защо той казва така.” Понякога, моля ви, вие също трябва да сте способни да защитите достойнството на нашия процес пред някакви глупави мнения.

Но тук Шрила Прабхупада е дори още по-голям фундаменталист, той казва: „Всяко живо същество, омагьосано от материалната енергия – всичките са луди. Духовната душа в своята изначална позиция е радостна, блажена, вечна и изпълнена със знание. Единствено заради замесването си в материални дела тя става нещастна, временна и пълна с невежество. Това се дължи на викарма. Викарма означава ‘дейности, които не бива да се извършват.”

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

От трите вида предано служене, нека поговорим за първия: „Практика означава да въвлечем сетивата си в някакъв определен тип работа. Затова предано служене на практика значи да прилагаме различните си сетивни органи в служба на Кришна. Някои от сетивата са предназначени за придобиване на знание, а други – за изпълнение на онова, до което сме достигнали чрез мисъл, чувство и воля. Така че практика означава да заемем и ума, и сетивата си в практическо предано служене. Съществуват предписани методи как да ангажираме ума и сетивата си по такъв начин, че нашето спящо съзнание на любов към Кришна да се пробуди, точно както едно дете може да се научи да ходи с малко практика. Онзи, който не притежава вродената способност да ходи, няма как да я придобие, колкото и да практикува. По същия начин, Кришна съзнание не може да бъде пробудено просто чрез практика. Когато пожелаем да развием своята вродена наклонност към предано служене, има съответни процеси, които щом приемем и започнем да извършваме, ще доведат до пробуждане на непроявената ни способност. Такава практика се нарича садхана-бхакти.”[1]

Садхана. Мисля, всички знаем много характеристики на садхана-бхакти. Често се подчертава колко важно е да се спазват всички правила, предписания и препоръки, които ни се дават. Защо? Защото ако сме съгласни по някои въпроси, по някои основни принципи в живота и ако ги следваме, тогава сме защитени. Ако сме съгласни по въпроса, че „Целта на живота ми е да постигна чиста преданост”, тогава на практика трябва да се съгласим, че ще правим всичко възможно да постигнем тази цел. Това е садхана. Една част от садхана е да се къпеш. Това не е целта. Целта на живота не е да взимаш душ всяка сутрин. Обаче без това, рано или късно ще замиришеш. Ако пречистваме тялото си, умът автоматично също се пречиства – поне до известна степен. И тогава с това чисто тяло и охладен ум е по-лесно да се концентрираме върху практиката си.

Така че цялата тази основна информация за ежедневните житейски нужди е предназначена да благоприятства практиката ни. По същия начин, храненето е много популярен навик в човешкия живот. Повтаряме тази практика по доста пъти на ден. И ако внимавате с какво гориво захранвате колата си, трябва да сте внимателни и какво гориво давате на тялото си. В Англия, например, повече от 20 000 човека сипват в колата си погрешно гориво – в дизелова кола слагат бензин или обратното. И някои двигатели работят, а други отказват да работят след такова шокиращо преживяване. Но това не е най-голямата грешка, която може да направи човек; веднъж чух, че някой сипал течност за чистачки в резервоара – това било тотална щета. Дори хората в сервиза били смаяни. Никога не били виждали подобно нещо.

Така че ние допускаме грешки от време на време. Но трябва да сме внимателни в тези толкова елементарни неща – какво ядем. Защо да храним тялото си с неправилно гориво? И не е достатъчна просто една саттвична алтернатива. Защото и гълъбите се хранят много саттвично. Те ядат само зрънца, обаче не ги считаме за висш тип духовни авторитети. Или маймуната, например – тя се храни единствено с банани, но не е главният ачария. Така че просто саттвична алтернатива не стига; нуждаем се от осветена храна – тя е вярното гориво за тялото и за душата.

Садхана-бхакти включва и определена ритуална част, например как точно се прави пуджа, как точно се мантрува. И е много важно да се изучат всички правила и практики – просто за да бъде най-напред овладяно дивото животно. После, когато добиете контрол над него, можете да продължите нататък с по-финото култивиране.

Махадев: Гурудев, моят въпрос касае веганството, което е толкова популярно напоследък. Как ние, като ваишнави, се отнасяме към него?

Свами Тиртха: Считам веганския начин на живот за саттвична алтернатива – което не е лошо в този смисъл. Но ние приемаме принципа на прасадам, осветената храна, за по-висш принцип. Просто да избягваш определени храни – това няма да те спаси. Но да бъдеш свързан в този божествен кръговрат на енергии чрез предлагане и приемане – това ще те спаси.

А и какво да правим, като нашият скъп Кришна се е появил като краварче! Той обича масло. То Му е любимото.

Така че ако някой иска да практикува вегански начин на живот, мисля, че трябва да го насърчим: „Действай! Това ще те пречисти на саттвично и кармично ниво до известна степен.” Но нека разбираме, че жертвата е по-висш принцип от диетата. И ако, така да се каже, жертваме храната си, това е по-висша практика от просто избягването на този или онзи тип храна.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Нека поговорим малко за първите степени на предаността.

„Трите категории предано служене, които Рупа Госвами описва в „Бхакти Расамрита Синдху” са изброени като предано служене на практика, предано служене в екстаз и предано служене в чиста любов към Бога.”[1]

Мисля, че можем да спрем тук. И така, има три категории предано служене: на практика, в екстаз и в чиста любов. Понякога бхактите използват много възвишени думи. „Това е пълен екстаз!” Или „Какво беше това толкова специално усещане в края на киртана?” Или „Този прасадам не е раса, той е ручи – най-висшата възможна раса!” Така че понякога се изразяваме много възвишено, макар най-вероятно да сме на съвсем елементарно ниво в своята духовна практика. Ала все пак имаме надеждата, че след като на практика извършваме служенето си, ако достигнем второто ниво, тогава ще ни споходи пълният екстаз. Екстаз означава „да излезеш извън себе си”. „Да застанеш отвън” – ек-стасис[2] – да си вън от себе си, да надминеш себе си. Когато съумеете да надмогнете ограниченията си – това е екстаз. Той не е резултат от някакво хапче, а е когато надхвърлите и най-високия предел на границите си. И в края на краищата най-висшата степен е преданост в чиста любов към Бога.

„Има множество подразделения във всяка от тези категории. Обикновено се разбира, че в категорията на преданото служене на практика има две различни характеристики; преданото служене в екстаз има четири характеристики; а преданото служене в чиста любов към Бога има шест характеристики. Те ще бъдат обяснени от Шрила Рупа Госвами по-нататък. В тази връзка Шрила Рупа Госвами намеква, че човекът, подходящ за Кришна съзнание или предано служене, може да бъде определен по специфичния си вкус. Той казва, че преданото служене е процес, който продължава от предходни животи. Никой не може да се заеме с предано служене, освен ако преди не е бил свързан с него. Например, да предположим, че в този живот практикувам предано служене до някаква степен. Дори то да не е 100% съвършено изпълнено, при все това, каквото съм направил няма да бъде изгубено. Аз ще започна отново в следващия си живот именно от точката, в която съм спрял в този живот. По този начин винаги съществува приемственост. Но дори и да няма приемственост, ако просто случайно някой се заинтересува от напътствията на един чист предан, той може да бъде приет и да напредва в преданото служене. При всички случаи, за тези, които изпитват естествен вкус към разбирането на книги като „Бхагавад Гита” и „Шримад Бхагаватам”, преданото служене е по-лесно, отколкото за онези, които просто са привикнали към умозрения и спорове.”

И така, приемственост. За всичко си има причина отпреди. Но коя е първата причина? Защото, за да продължим нещо, трябва да сме започнали отнякъде. Как се е случил този първи момент?

Хаягрива: Някакви сукрити[3].

Павитра: Добрият късмет да срещнем светец.

Свами Тиртха: Има и една друга възможност – ако добием начално доверие. Не става дума за начална вяра, а за начално доверие. Всички тези фактори могат да помогнат на човека някак да влезе в досег. Нашите собствени усилия в добра посока, в саттвична посока; или по добра съдба може да срещнем някой чист предан; или отпреди сме натрупали някакви заслуги, някакви добри постъпки – сукрити – плодът на всичко това ще бъде, че ще можем да се захванем с духовен процес.

Но защо е нужно толкова много да анализираме първоначалния момент? Шрила Прабхупада казва, че ако се давите насред океана и ако по добра съдба наоколо има кораби, и ако някой протегне ръка да ви спаси, нима трябва да анализирате: от кой кораб, каква ръка, кой я е протегнал и как се случва – просто я грабнете! Защото ако анализираме твърде много, ще се удавим. По-добре да сме спасени, отколкото умни.

Обаче след това ние самите трябва да продължим. Веднъж започнали, никога не бива да се отказваме. В това отношение животът е дълъг и можем да се натъкнем на неочаквани ситуации. Например, днес имате цялото позитивно и подхранващо обкръжение, за да практикувате духовен живот. Всичко ви е осигурено: Махапрабху е тук, сангата е тук, ашрамът е тук, вашият гуру е тук, джапата ви е тук, мъничката ви готовност да служите също все още е налице. Така че имате всички благотворни условия за практикуване. Но ако махнем някой от елементите в този списък: ако Махапрабху не е тук, какво се случва? Сърцето ви е разбито и умирате начаса; тогава как ще можете да практикувате? Или ако духовният ви учител напусне? Та той е нашето вдъхновение! Или ако сангата я няма? Оставате сами. Или ако няма ашрам? Или в крайна сметка, ако загубите желанието си? Има много трудни моменти в живота. Затова трябва да сграбчим възможността, докато я имаме. Не го приемайте за даденост.

(следва продължение) 

[1] „Нектара на предаността”, Гл. 2

[2] От гръцки

[3] Сукрити – духовни заслуги

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2016, сутрин, София)

Продължаваме нашето четене от тази толкова важна книга – „Океана на бхакти-раса”. Какво очакваме от един океан? Да бъде голям. И още? Трябва да е дълбок; да е населен с животни; да е океан от нектар; да е потаен. И също да има вълни. Така че тази книга е разделена на вълни. Можете да видите какъв новатор е бил нашият Рупа Госвами. Той не просто следва шаблона да раздели книгата на глави, а на вълни. Едно от качествата на ваишнавата е, че е поетичен. Та нима бихме могли да опишем нектарния океан на бхакти-раса по хладнокръвен или скучен начин? Глави, под-глави и т.н – не, невъзможно! Трябва да са вълни! Виждате, че дори само от съдържанието на книгата можем да научим много.

Нашите госвами, нашите учители са с много разнообразен характер. Един от тях много строго указва правилата, предписанията и всички необходими елементи на практиката. „Хари Бхакти Виласа” е като устав, като кодекс за поведението на практикуващия. Казвам ви, много е трудно. Там се споменава нещо от рода на това, че ако следвате варнашрама-дхарма в продължение на 25 000 живота без грешка, едва тогава можете да се квалифицирате да минете нататък. Според този стандарт ние вече сме имали 24 999 живота преди, и сега трябва напълно да се усъвършенстваме. Описани са също и всички подробности от ритуалистичната част на нашия процес; всички необходими качества на бъдещия ученик; какво е значението на посвещението и т.н. Виждате, че Санатан Госвами дава много детайлна информация за правилата и предписанията.

После Рупа Госвами, който е друг от най-старшите сред госвамите; понякога той започва със съвсем простички напътствия. Като вачо вегам манаса кродха-вегам джихва-вегам ударопастха-вегам[1] – тези, които са овладели речта, езика, гениталиите си имат качествата да бъдат учители. След това какви са необходимите елементи за практикуване на бхакти, като ентусиазъм, някакво знание, някакво отречение[2]. Или какви са характеристиките на взаимоотношенията между преданите, като обмен, разкриване на мислите и т.н.[3]. И изведнъж след тази толкова основна информация, той бързо прескача на екстатичната тема да опише Радха Кунда: „Ако веднъж се потопиш в Радха Кунда, ще получиш екстатична према.”[4] Какво означава това? Той да не би да е някакъв духовен тур оператор? Нима ако посетим Радха Кунда като туристи и скочим в нея ще получим према? Няма да получим. Трябва да имаме правилното отношение. Свещеното къпане пречиства не само тялото, но и финото тяло, където се съхраняват данните за кармичните действия и последици. Така че, за да бъдем пречистени и да получим нещо по-висше, трябва да имаме вярното настроение. Затова Рупа Госвами описва подготвителните стъпки, като контрол и практики, правила и забрани, и подобни неща. Но това за него е много трудна, самоналожена дисциплина – да говори за АБВ. Защото той иска да говори за края на азбуката. Той иска да разкрие тайните; ала за да ни разкрие тайните, иска да ни подготви да сме способни да ги получим. И в много други книги Рупа Госвами описва много есенциални въпроси. Както тук, в тази „Бхакти Расамрита Синдху”.

Обаче нека вземем някой друг от госвамите. Да вземем някой младши –Джива Госвами, младежът. Джива Госвами е философ от много висша класа. Не само е красноречив оратор, убедителен в спора, но и много плодотворен писател. В случай, че имате някакви проблеми с философията, можете да се обърнете към него. Неговите прославени книги – „Сандарбхите” – са като сборници с най-съществени философски въпроси, дебати, аргументи и т.н. Той описва славата на „Бхагаватам”, обрисувайки го като най-големия авторитет сред писанията. И с тези философски аргументи защитава достойнството на своите по-старши учители и на цялата сампрадая.

Да вземем друг госвами – Рагхунатх дас. Заглавието на една от неговите книги е „Вилапа Кусуманджали” – „Букет от цветята на раздялата”. Сега вече достигнахме връхната точка сред заглавията.

И така, тези писания са много важни за нас. Тези книги съдържат не само много деликатна информация, но изключително фини проникновения в духовната реалност. Някои от книгите на госвамите можете да намерите онлайн в 21 век. Но други от книгите им са погребани във Вриндавана. Защото те са толкова възвишени, че последователите са решили да ги заровят, да запазят съдържанието им от широко разпространение. Има грантха-самадхи – гробница, в която са погребани книгите на госвамите. От това можем да разберем, че съществува много висша класа информация, касаеща нашия процес. Затова нека ценим книгите на Рупа Госвами по същия начин.

(следва продължение)

[1] „Упадешамрита”, стих 1

[2] „Упадешамрита”, стих 3

[3] „Упадешамрита”, стих 4

[4] „Упадешамрита”, стих 11

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Трябва ли да сме осъзнати за чистото предано служене или то е неосъзнато за нас? Какво е чувството когато сме близо до чистото предано служене? И ако може, моля те, да дадеш някои примери за чисто предано служене?

Свами Тиртха: Дали сме осъзнати за чистото предано служене или всичко е неосъзнато за нас? Всъщност това са две нива в духовната реализация. Едното е тъй нареченото официално, предписано предано служене, садхана, когато съзнателно и преднамерено въвличаме всичките си телесни и умствени дейности в служене. Това е добре, много добре. А другата страна е спонтанният поток. Когато не задължително е добре обмислена структура: „Днес ще поднеса този и този тип служене, защото това ще ми донесе такъв и такъв резултат” и т.н. Но е като естествен поток.

Мисля, говорили сме как тече олиото. Олиото тече по различен начин от водата. Водата, знаете, през цялото време подскача. Но когато сипвате олио, то се лее много гладко и непрестанно. По такъв начин трябва да поднасяме неспирното си, спонтанно привличане към лотосовите нозе – както тече олиото. Така трябва да тече влечението ни към божественото служене – чисто, сгъстено и гладко непрестанно да се лее. Ако запитате олиото: „Ти осъзнаваш ли как се изливаш или не”, то ще отвърне: „Не, не знам как го правя.” Олиото ще рече: „Идея си нямам. Такава ми е природата, аз така тека. Става от само себе си, не мога да го правя иначе.” По същия начин и ние трябва да достигнем до естествения спонтанен поток – непрекъснат и необясним. Докато имаме някакви обяснения, това е загубен случай. Все още сме на умственото ниво. Но когато нямаме обяснение… Нима можете да обясните любовта между човешките същества? Може да излизате с разни обяснения, но ще отегчите всички. Ако искате да обясните „Ромео и Жулиета” на хората, те няма да ви слушат. Защото ние нямаме нужда от обяснение на това! Нуждаем се от преживяване. А божественото преживяване е като волния поток на олиото на предаността.

Но не се обезсърчавайте, ако не се чувствате като олио, ако понякога все още ви се налага да се принуждавате да се заемете с предано служене. Понякога подскачате като вода тук и там, бълбукате. Но олиото просто се лее. Бъдете търпеливи, и вашето време ще дойде. Дали осъзнато или спонтанно, нека отдадем себе си, нека поднесем тази толкова свещена енергия – живота си –  в божествено служене. Тогава няма да извършваме грешката на греховните дейности – да използваме по-висшия тип енергия за по-низши цели. Животът е даден на човешките същества, за да служат на Бога. Така че дали ще е съзнателно или неосъзнато, спонтанно – нека го направим!

Каква беше втората част на въпроса? Как се чувстваме ако се доближаваме до чистото предано служене? Благодаря ти, но трябва да запиташ някой, който е по-близо до чистото предано служене.

Кришадхам: Според простичкото ми разбиране, Гурудев, аз мисля, че именно такъв човек запитвам.

Свами Тиртха: Веднъж в класическите времена на Пураните имало такъв случай. Имало един много устремен ученик. Той се обърнал към духовния си учител, след като практикувал години наред, и му казал: „Мой скъпи учителю, имам една молба към теб. Моля те, дай ми напътствие, какво е божествената любов!” Какъв специален миг! Нали, мислим си, че това е подобаващ въпрос. Но какво се случило? Гуру много се разстроил: “Защо питаш мен? Аз не знам нищо по този въпрос.” Дори още по-специален миг! Защото е казано в шастрите: тези, които твърдят, че знаят, не знаят; тези, които твърдят, че не знаят – те знаят. Но понякога става така, че тези, които казват, че не знаят, наистина не знаят; а тези, които казват, че знаят – наистина знаят. Енигматично! Казвам ви, много е сложно. Какво да сторим тогава? Нима можем да го проумеем чрез логика или интелект? Невъзможно! И както не бяхте удовлетворени с Бога на справедливостта, мисля по същия начин няма да сте доволни и от Бога на интелекта. Нуждаем се от Бога на милостта и чудесата. Това е, от което имаме нужда. А Шрила Шридхара Махарадж казва: „Пътеката на Кришна е изпълнена с чудеса. Така че бъдете готови за чудеса!” Каква покана!

И знаете ли, когато учителят започне да храни ученика със своята лъжица – това е израз на този волен поток нежно, любящо внимание. Нима можем да го обясним? Нима можем да анализираме чувствата? По-добре да ги усещаме. Животът, духовният живот не е теория. Той е загадка, която да долавяме, да преживяваме, а не да говорим за нея! Нека я живеем! Това е възможно. Или поне не е невъзможно.

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

И накрая, чистата преданост привлича Кришна. „Шрила Рупа Госвами е заявил, че преданото служене е привлекателно дори за Кришна. Кришна привлича всекиго, но преданото служене привлича Кришна.”[1] И така, защо Кришна? Значението на това име е „черен”. Ако се случи да посетите Индия, ще видите името на Кришна на разни билбордове, например „Автомобилни гуми Кришна” или „Сарита Кришна”. Веднъж бяхме в Айодхя с Крипадхам и след цял ден дълго, изтощително пътуване, най-сетне пристигнахме в нашия хотел. Хотелът беше чисто-бяла мраморна сграда, а названието на тази бяла сграда беше „Хотел Кришна” – черният хотел.

Така че понякога приемаме името Кришна в простичкото му значение като „черен”. Друго значение на „Кришна” е „привлекателен”. „Всепривличащ”. Привлекателен не само за някои, но за всички. Можем да кажем, че Той е Тъмният Бог. Защо тъмен? Защото истинските божествени тайни са скрити. Същевременно Неговият тъмен оттенък струи със специален тип тъмнина. Това е божествена, сияйна тъмнина. Не е обикновен материален мрак, а божествен мрак. И тази привличаща сила е безгранична. Мога да ви кажа, че това е истина; щом Той е способен да привлече дори мен, значи е възможно. И така, Кришна-нам не е някакво сектантско название, а това е най-висшата характеристика на Върховния Бог – Той е всепривличащ, най-добрият във всички отношения.

Но кое привлича тази всепривличаща, окончателна причина на всички причини? И защо именно Кришна? Веднъж неколцина риши, мъдри люде, отишли при твореца Брахма и му поставили няколко въпроса: „Молим, кажи ни, кой е Бог? Кой е Всевишният? Кой е господарят тук? Кой плаши смъртта?” Всеки се страхува от смъртта. Но кой е този, който може да уплаши смъртта? Това добри въпроси ли са? Мисля, че са много добри. „И кой е този, когото познаеш ли, узнал си всичко?” Това добър въпрос ли е? Много добър въпрос! Тогава няма да се залутваш в детайлите, но ще си свързан със същината. И накрая: „Кое кара света да се върти?”

Считам, че това са много сериозни въпроси. „Кой е Върховният? Кой може да пропъди смъртта? Кой е този, когото познаваме ли, знаем всичко? И кое кара света да се върти?” Това е стандартът за качество на въпросите.

И тогава Брахма започнал да дава отговорите. Как мислите, какъв бил отговорът на първия въпрос – кой е Бог, кой е Върховният? Той казал: „Кришна.” Кришна е Върховният Бог. Какъв бил отговорът на втория въпрос?

Отговор: Кришна.

Свами Тиртха: Да, умно; обаче Кришна по много специален начин. Кой аспект на Кришна? Кой може да пропъди смъртта? Кой е най-добрият начин да се произнесе името на Кришна? Това е Говинда. Говинда! От Говинда смъртта бяга. Тя не може да понесе присъствието на Говинда. Добре, вече знаете кой е Всевишният; вече знаете тайната на вечния живот – как да се избегне смъртта. Но тогава как да се постигне пълно знание – познавайки Него да познаваме всичко? Кой е това?

Отговор: Кришна.

Свами Тиртха: Кришна е, но по много специален начин. Не е Кришна в общия Му образ на всепривличащ; не е Говинда, който е като ваш приятел; това е Гопиджана-валлабха – най-свидният възлюбен на гопите. Познавайки Него, ще знаете всичко. Защо? Защото става дума за любовните взаимоотношения, за божествената любов. Знаем ли това, знаем всичко. Това не са подробностите, а същината.

Но последният, окончателният въпрос: „Кое кара света да се върти?” Вече не е Кришна. Сваха – жертвата. Жертвата прави света да се върти.

Ето затова обожаваме Кришна – защото Той е всепривличащ. И Той е Всевишният; и един Негов аспект може да надмогне смъртта; а друг Негов аспект може да ви дари пълното знание. И затова сме готови да практикуваме жертва – защото това ще задейства цялата система. А коя е най-добрата жертва за настоящата епоха? Това е святото име – нама-ягя, харинама-санкиртан – това е жертвата за тази епоха.

И така, „Кришна привлича всеки, но преданото служене привлича дори Кришна. Символ на преданото служене в най-висша степен е Радхарани. Кришна е наречен Мадана-Мохана, което означава, че е толкова привлекателен, че може да победи првиличането на хиляди Купидони. Но Радхарани е дори още по-привлекателна, защото Тя може да привлече даже Кришна. Затова преданите Я наричат Мадана-Мохана-Мохини – която привлича този, който привлича Купидон.”

Това са някои дребни, съвсем незначителни идеи какво представлява чистото предано служене. Не е просто служене, определено не е платено служене, а е предано служене и то на чисто ниво. То ще ви донесе всички блага, които можете да си представите – и много повече.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Гл.1