Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 сутрин, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

Говорихме, че трябва да намерим своето място, позицията си. „Преданите могат да бъдат разделени в три класи. Първата, или най-високата класа, се описва по следния начин: човек е много вещ в изучаването на разкритите писания, както и в привеждането на аргументи от тях. Той много добре може да представя заключенията и да представя преданото служене по съобразителен и решителен начин. Съвършено разбира, че най-висшата цел на живота е да се постигне трансцендентално любовно служене към Кришна и знае, че Кришна е единственият обект на обожание и любов. Такъв първокласен предан е този, който стриктно следва правилата и предписанията под насоката на автентичен духовен учител, и искрено му се покорява в съответствие с разкритите писания. Така, съвършено обучен да проповядва и сам да стане духовен учител, той е считан за първокласен. Първокласният предан никога не се отклонява от принципите на по-висшия авторитет и постига непоколебима вяра в писанията, разбирайки пълния им смисъл и аргументи. Когато говорим за аргументи и смисъл, става дума за аргументи и смисъл основани на разкритите писания. Първокласният предан не се интересува от сухи умозрителни методи, предназначени за пилеене на време.

Второкласният предан има следните признаци: не е много вещ в споровете основани на разкритите писания, но има твърда вяра в целта. Смисълът на това описание е, че второкласният предан има стабилна вяра в процеса на преданото служене към Кришна, но понякога може да не съумява да привежда аргументи и заключения, опиращи се на силата на разкритите писания, пред опонентите си. В същото време той е напълно сигурен вътре в себе си в своето решение, че Кришна е върховният обект на обожание.

Начинаещият, или третокласният предан, е такъв, чиято вяра не е силна, като същевременно и не познава заключенията на разкритите писания. Вярата на начинаещия може да бъде променена от някой друг, който притежава по-силни аргументи. За разлика от второкласния предан, който също не умее да излага аргументи и доказателства от писанията, ала при все това притежава пълна вяра в целта, начинаещият, обратно, не притежава такава твърда вяра. Затова и е наречен начинаещ.”[1]

И така, да открием своето място. Тук имаме три категории. И тъй като сме обучени да сме смирени, не претендираме да сме на най-високото ниво. Обаче, нали, понеже седим тук вече от две седмици, не се считаме и за начинаещи. „Нашата позиция е на предан от средната класа. И по-точно, от горната прослойка на средната класа.”

Всъщност тази скала, тази класификация не е за да съдим другите, а е огледало за самите нас. Какво е истинското качество на чистия, първокласен предан? Че който го срещне, иска да го последва. Вие притежавате ли това качество? Едва ли. Така че ако сме реалисти – ние именно това обожаваме! Именно такъв човек искаме да намерим – който да разбие на пух и прах всичките ни страхове, цялата ни съпротива, за да можем с лекота да го последваме. Точно това е, което търсим – такъв пример. Не е нужно да притежаваме това качество; ние го търсим, ние го обожаваме. Защото ако го открием, значи то съществува. Значи думите на учителите ни са били истина, пълна истина! Затова боготворим този принцип. Той е идеал за нас. Най-сетне да срещнем такъв човек, когото да можем да последваме през огън и вода, за да прекосим материалния океан.

А ако сме готови да последваме някого така, почти незабавно се квалифицираме на второто ниво. Защото чрез общуване в подобна интензивна компания, непосредствено получаваме и обучението, и знанието, и реализациите. Ето нещо, което никой не може да ни отнеме. „Да, това е вярно, това е пътят, това е посоката!” – никой не може да промени тази ни убеденост.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 сутрин, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

И така, ако общуваме с махатми, ние автоматично сме привлечени към техните идеали. Ала същевременно все още сме обусловени от дотогавашния си живот, навици, сенки и т.н. „Човек може да остава прекалено привързан към плодоносните дейности и материалното сетивно наслаждение.”[1] Такова е тъжното състояние на човешкото същество на тази планета Земя – привързаности. Всъщност нищо друго не може да ви създаде какъвто и да било проблем, освен вашите привързаности. Има само едно, на което не можем да устоим – изкушението, идващо в толкова много различни форми.

Тогава какво да правим? Един начин да се прекрати тази привързаност е да се изтърпят различни видове отречения. „Да пропъдиш дявола от себе си”. Или да приветстваш ангела, който влиза в живота ти. Ако не сме готови да преминем през всички тези различни видове отречения, тогава най-добрият път е да следваме насоките на тези велики души.

Ако се вгледаме в цялата тази система – че имаме възможността да общуваме с някой чист предан, че при все това имаме някои привързаности и материални стремежи, и че не сме особено готови да търпим различни видове лишения – „такъв човек става подходящ кандидат за отдаване на предано служене”. Значи това сме ние, нали! Ние сме кандидати за този процес! Тази история говори за нас, за настоящото ни положение. Идеята ни харесва; не сме особено готови да платим висока цена; и сме ограничени по толкова много начини. Така ли е? Виждате, нашата философия е много възвишена, много теоретична и едновременно съвсем практична – описва ситуацията на хората такава, каквато е.

Но какво да сторим тогава? Нима да се оставим материалната ни сянка да властва над нас? Или да сме готови на мъничко отречение? Да, отговорът е да! Но най-доброто предложение, което мога да ви дам, е да се хванете за крайчеца на дхотито на някой чист предан и така да вървите нататък. Защото чрез този досег, помощта, благословиите и силите, необходими да се извърви този път, идват много лесно.

„Това привличане към Кришна съзнание в общуването с чистите предани е признак на изключително добра съдба. Бог Чайтаня потвърждава, че единствено щастливците, по милостта на автентичен духовен учител и на Кришна, получават зрънцето на преданото служене. Кришна казва в „Шримад Бхагаватам”: „Мой скъпи Уддхава, само по изключително добра съдба някой бива привлечен към Мен. И дори той да не е напълно непривързан към плодоносните дейности или да не е изцяло привързан към преданото служене, при все това такова служене бързо дава ефект.”

Така че всички ние имаме късмета да сме поканени и мисля, че до един сме много добри кандидати за този процес, защото имаме всички необходими качества.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3

(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2016 сутрин, София)

Ще продължим да четем от „Нектарния океан на преданите вкусове”. Днес се докосваме до една много важна тема, а именно качествата на кандидата. Какви са изискванията, какви са качествата, които трябва да притежаваме, за да се присъединим към преданата кампания на Махапрабху? Често сме склонни да проверяваме какви са качествата на процеса, на учителите, на практикуващите, но не се сещаме да се вгледаме в собствените си качества. Склонни сме да виждаме сламката в чуждите очи, а да не забелязваме гредата в своите, както казва Бог Исус.

И така, какви са качествата, които ни правят приемливи да практикуваме, да бъдем кандидати? „Благодарение на общуването си с махатми – велики души, заети напълно в предано служене на Бога – човек може да добие мъничко привличане към Шри Кришна. Ала в същото време той може да остава силно привързан към плодоносните дейности и материалното сетивно наслаждение, и да не е готов да изтърпява различни видове отречение. Такъв човек, ако е непоколебимо привлечен към Кришна, става подходящ кандидат за отдаване на предано служене.”[1]

И така, ето я дефиницията. Нека разгледаме елементите на тази дефиниция. „Общуване с махатмите”. Кой е махатма? Може да речете: „Махатма е Ганди”. В действителност това е титла, дадена на Мохандас Карамчанд Ганди, но махатма означава „велика душа”. Знаете, Ганди е много прославена и влиятелна личност на Двадесети век. И определено е имал добър стилист. Защото който го е срещнал, несъмнено е запомнил тази набедрена препаска, тези очилца и налъми, нали? Той е бил готов да предизвика всички стандарти на западните благоустроени общества. Но всеки е запомнил срещата с него. И приносът му е бил велик – да постигне независимост на една огромна държава с мирни средства. В политическите среди можем да сметнем това за свещено дело. Така можем да кажем, че той е бил твърде духовен всред политическите кръгове и твърде политически ориентиран всред духовните кръгове.

Но махатма наистина означава, че някой е велика душа в чисто духовен смисъл. Защото всички ние сме мънички атми. Всеки притежава духовна искра; всъщност всеки представлява духовна искра. Това означава, че сте атма. И колкото повече даваме на тази атма власт над нас, над живота ни, рано или късно можем да се превърнем в махатми, във велики души. Сега ни владее основно материалната част от съществото ни – тялото, ума и т.н. Затова не сте махатма, а ану-атма, малка душа. Но колкото повече духът, искрата, духовната искра надделява в живота ви, може да станете кандидати да се превърнете в махатма. А какво е качеството на един махатма? Той е напълно зает в служене на Бога. С различни средства: понякога чрез активна работа, друг път чрез медитация, или чрез мантруване, или чрез проповядване – има толкова много начини. Но да си напълно зает означава да нямаш друга цел. Да нямаш друга мотивация – единствено безкористна посветеност на Бога.

И така, един махатма е велика душа, изцяло посветена в служене. Затова, ако сме свързани с такива махатми, можем да бъдем привлечени към техния начин на живот. Всъщност има две страни на това да си напълно зает. Едната е фокусът на духовното ти внимание, а другата – интензитета на изпълнението.

(следва продължение) 

[1] „Нектара на предаността”, Глава 3

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

„По подобен начин саннясите са произлезли от главата, ванапрастхите от ръцете, грихастхите от кръста, а брахмачарите от нозете.”[1]

Какъв е браминът? Браминът е учителят на всички кшатрии, на всички ваишии и на всички шудри. А какъв е санняси? Санняси е учител дори на брамините. И тогава, както ви казах, трябва да намерим и своето място в тази структура. Кой е най-горе? Санняси; значи „Аз трябва да стана санняси! Защото искам да съм най-горе.” Това ли е правилният начин да открием своето място? Не е, разбира се. Не е достатъчно да носиш оранжева роба. Трябва да имаш вътрешното настроение на независимост. Или пък за грихастхите: не е достатъчно да имаш способността да правиш деца; трябва да станеш истински глава на семейство. Също както и всички останали социални групи – и те трябва да се квалифицират.

„Тези различни обществени подразделения и степени на духовен напредък трябва да бъдат разбирани във връзка с качествата. В „Гита” е потвърдено, че четирите обществени и четирите духовни подразделения са създадени от самия Бог в съответствие с различните индивидуални характеристики. Както различните части на тялото извършват различни видове дейност, така обществените и духовните подразделения също имат различни видове дейности в зависимост от квалификацията и позицията си. Целта на всички тези дейности обаче винаги е Върховният Бог и както е потвърдено в „Гита”, Той е най-висшият наслаждаващ се. Така например работата на брамина, който е роден от главата на Върховния Бог, е да преподава трансценденталния звук на Ведите, шабда-брахман. По подобен начин кшатрият трябва да защитава хората от издевателствата на мая. Ваишите са предназначени да произвеждат земеделска продукция, с която да търгуват и да я разпределят. А работническата класа е предназначена да помага на по-висшите класи чрез физически труд. По такъв начин цари пълна кооперация и духовен напредък сред всички различни подразделения на обществото. А когато няма подобна кооперация, членовете на обществото пропадат. Такова е положението понастоящем в Кали Юга.

Бог Кришна напътствал Уддхава, че следвайки инструкциите за социалните и духовните подразделения на човешкото общество, човек може да удовлетвори Върховния Бог. А в резултат на такова удовлетворение, цялото общество получава всичко необходимо в живота в изобилие и без трудности.” И така, ключът към успеха в живота е правилното съзнание на всички участници в обществото.

„Кришна казва: „Мой скъпи Уддхава, всички хора са заети с дела. Ако чрез резултата на кое да е такова дело те Ме обожават, автоматично стават много щастливи в този свят, както и в следващия.” В движението бхакти е толкова хубаво, че дори няма нужда да се определяш като брамин, кшатрия, ваиша или брахмачари, грихастха и т.н. Нека всеки е зает с настоящата си професия. Просто нека обожава Бог Кришна с резултатите на своите дейности. Това ще хармонизира цялата ситуация и всеки ще бъде щастлив и съвършен в този свят.”

Махапрабху е казал: „Аз не съм брамин, не съм санняси, не съм това или онова. Аз съм слуга на слугата на слугите на Бога.”[2] Така че ако искаме да намерим своето място в тази структура, това е моето предложение. Нека всички да станем слуги на слугите. Защо? Защото добрият слуга винаги е свързан със своя господар. Той не може да живее без господаря си. Това не е материалното служене, където определено искате да живеете без своята служба и без шефа си, понеже сте задължени да го вършите. Когато има принуда, ние мразим господарите си, мразим да слугуваме, не харесваме тези неща. Нека превърнем това в духовна практика – където ценим учителите си, където ни харесва да сме слуги, където тези дейности ни се нравят и ги извършваме с радост.

Това е божествената варна-ашрама – божествената социална и духовна структура. Висшият източник на тази структура е божествен. И висшата ѝ цел също е божествена. Ако нещо произхожда от Всевишния, то ще ни помогне да открием своя път обратно към дома, към този изначален източник. Ако нещо е произлязло от калта, ще ни помогне единствено да се върнем в калта. Животът идва от живот, съзнанието идва от съзнание и любовта идва от любов.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността” Глава 2

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 13.80

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София) 

(продължава от предишния понеделник)

„В „Нарада Панчаратра” се описват регулиращите принципи на преданото служене. Всички действия, разрешени от разкритите писания, чиято цел е удовлетворението на Върховния Бог, се приемат от светите учители за предписани принципи на преданото служене. Ако някой редовно извършва такова служене към Бога под ръководството на автентичен духовен учител, той постепенно ще се издигне до нивото на чиста любов към Бога.”[1]

Въпрос на Парамананда: Ако разбирам правилно, Шрила Прабхупада казва, че служенето на духовния учител може да помогне на човек да развие своята преданост. Опитвам се да проумея какво означава, че бхакти, предаността е ахайтуки, безпричинна. Бихте ли ми дали моля някои насоки?

Свами Тиртха: Тази глава описва някои характеристики на вайдхи-бхакти. Затова се казва: ако някой извършва дейностите на преданото служене на такова ниво, това може да му помогне да стигне до служенето в чиста любов към Бога. Ахайтуки е близнакът на апратихата[2]. Ахайтуки означава „безкористно”, а апратихата – „непрекъснато”. Те са като братя. Безкористно и непрестанно – това са най-висшите качества на преданото служене. Ако сме способни да постигнем тези две качества – да сме постоянно заети в служене и да нямаме задни мотиви – тогава какъв ще е резултатът? Супрасидати – върховно щастие. Това напълно ще удовлетвори душата в нейния копнеж.

Може да попитаме: кое е по-важно –  да сме несебични или да сме постоянни в нашето настроение за служене? Но тъй като те са много добри братя, не можем да ги разделим. По-добре да прегърнем и двете качества. Нека се стремим да сме винаги свързани и да сме възможно най-безкористни.

Пък и знаете, ако служите на Кришна, Той ще ви помогне да бъдете безкористни. Ще ви отнеме всичко, дори духовните стремежи. А ако служите на Красавицата на селото, Тя пък ще ви помогне да сте постоянно въвлечени. Така че какво можем да кажем? Шри Шри Радха-Говинда ки джай!

Въпрос на Харибхакти: Бих искала да попитам Гурудев, когато извършваме предано служене, можем ли да служим директно на Кришна или, както казва Шрила Шридхара Махарадж, трябва да служим първо на Радха, тъй като Тя е връзката с Кришна?

Свами Тиртха: О, най-напред трябва да служим на ваишнавите! Радха и Кришна – Тяхното внимание е изцяло един към друг. Защо да ги притесняваме с нашето служене? Защо да прекъсваме интимния им следобеден разговор? По-добре да се стараем да служим на ваишнавите, да следваме напътствията на нашия духовен учител. А по-късно всичко ще си дойде на мястото. Разбира се, не е невъзможно да се отдава служене на Божествената Двойка. Винаги трябва да помним своята окончателна идентичност: аз съм слуга на слугата на слугата на Бога. При все това трябва да сме много непоклатимо убедени, че присъединявайки се към тази школа, чрез нея ще осъществим жива и пряка връзка с Божествената Двойка. Изглежда като че ли сме свързани индиректно, понеже служим на слугите, но въпреки всичко това е пряка връзка. Тя е един вид ачинтя – и пряка, и непряка. Всички тези различни концепции ще израстват. В хода на пречистването ни, визията ни ще израства и ще можем да сме по-прецизни в определянето на своята позиция, както и на настроението си за служене. Но ако служите на Кришна и в края на краищата Го достигнете, там ще срещнете и Радхика. А ако служите на Радхика, рано или късно ще срещнете и Кришна.

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.2.6

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„В Единадесета Песен на „Шримад Бхагаватам”, Чамаса Муни, един от деветимата мъдреци, които дошли да напътстват цар Ними, се обърнал към него по следния начин: „Четирите обществени подразделения, а именно брахмани, кшатрии, ваиши и шудри, са произлезли от различни телесни части на вселенската форма на Върховния Бог.”[1] И така, как се случило това? Брахманите са представители на…?

Отговор: Устата.

Свами Тиртха: Устата, да… По-точно главата. И вие сте прави, на главата има определени отверстия, и едно много важно от тях е устата. А какво правите с устата? Говорите и се храните – това е функцията на устата. Затова трябва да сме внимателни какво влиза и какво излиза от устата, тъй като то има ефект. Значи ако ядете недобри неща, това ще оказва влияние на ума ви; и тогава онова, което ще излиза от устата, също ще горчи. Затова се казва, че да нахраниш брамин е все едно да поднесеш в жертвения огън нещо на Бога. И затова трябва да слушаме ученията на брамините, защото те олицетворяват главата на Бога.

Кшатриите произлизат от ръцете Му. Каква е тяхната функция?

Отговори: Да поддържат дхарма. Да взимат и да дават.

Свами Тиртха: Да. И да защитават. А също да поднасят храна в устата. Значи да събират, както казахте, и да дават, да дават на брамините – да служат на цялата система.

Третата група са ваишите. Те произхождат от корема. Тяхната функция в действителност е да осигуряват енергията на цялата обществена структура. Както вашият стомах е способен да смила всичко и по такъв начин да обезпечава енергия за цялото тяло.

И накрая, откъде произлизат шудрите? От нозете. И каква е тяхната функция? Да довеждат цялото тяло на правилното място и по такъв начин да служат. Но източник на всички тях е божествената вселенска форма – Господ. Така че те са на едно! Те си помагат един на друг.

Можете ли да живеете без крак? Трудно, но е възможно. А можете ли да живеете без глава? Не, невъзможно е! Затова браминът е най-важният в цялата структура. Защото той е главата, той задава посоката, той напява молитвите, той мисли за Бога и борави със свещената енергия, със свещената част на обществото. Кшатриите трябва да се грижат за светската сила. Първото е свещената сила, второто е светската сила. Третата група се грижи за икономическата сила, а четвъртата отговаря за физическата сила. И ако те си служат един на друг, всичко ще процъфтява. Това не е въпрос на привилегия. Защото трябва да си квалифициран брамин, трябва да си квалифициран кшатрия, трябва да си квалифициран шудра – да отговаряш на очакванията, а не просто да претендираш за някакви титли.

Спомняте си историята, когато един младеж отишъл при един гуру да бъде приет за ученик. Гуру казал: „Скъпи сине, много хубаво, че си дошъл. Обаче знаеш ли, аз приемам за ученици само брамини. Ти към коя класа принадлежиш? Кой е баща ти?” Момъкът отвърнал: „Не знам. Познавам само майка си, нямам баща.” Учителят казал: „Добре, скъпи сине, тогава иди при майка си и я попитай кой е баща ти.” Понеже обикновено ако бащата е бил брамин, най-вероятно и ти ще станеш брамин. Защо? Защото крушата не пада по-далече от дървото. И така, момчето се върнало вкъщи да пита майка си: „Скъпа майко, отидох при гуруджи и той ми каза така и така… Та, кой е баща ми?” Но майката рекла: „Ами… виж, по времето, когато те заченах, аз познавах не само един мъж, а повече.” Разбирате, това е малко неловко, дори в нашите общества в 21 век, нали? Какво да говорим за класическа Индия със строгата ѝ обществена кастова система и структура! Поставете се на мястото на младежа: на следващия ден трябва отново да идете при бъдещия си духовен учител. Той попитал: „И така, мой скъпи сине, кой е баща ти?” Момъкът отвърнал: „Скъпи учителю, не зная кой е баща ми, защото…” и разказал цялата история. Тогава какво рекъл гуру? „Много добре, мой скъпи сине. Ще те приема. Не заради потеклото ти, а защото притежаваш качествата на брамин – казваш истината.”

Така че такъв тип посрещане на стандартите се очаква от всеки, който е част от тази дхарма структура. Тогава си квалифициран член на тази структура. Ние също трябва да намерим своето място. И трябва да ценим най-доброто качество на един ваишнава – а това не е ритуалистичното или научно разбиране на теологията, не са героичните качества да организира или да се бори, не е умението му да борави с парите, не е и качеството да е просто физически силен – а е готовността му да служи, неговата посветеност. Гурудев казваше, че ако имаме преданост, дори недостатъците на човека се превръщат в украшения. Толкова е красиво! Какво имам аз? Само един дълъг списък с недостатъци. Ако добавя мъничко преданост към този списък, те могат да станат украшения.

По такъв начин можем да встъпим в божествената обществена структура. А каква е целта на тази древна, традиционна обществена структура? Удовлетворението на Върховния Бог Вишну. Тъй като всички различни групи произхождат от Неговото божествено космическо тяло, всички членове на това общество са упълномощени да се завърнат у дома, при Бога.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Когато има заповед от някой висшестоящ да се прави нещо, едновременно има и забрана. Щом заръката е човек винаги да помни Кришна, забраната е никога да не Го забравя. В тази простичка заръка и забрана се намират в пълнотата си всички предписани принципи. Това принципно правило е приложимо за всички варни и ашрами – кастите и професиите в живота. Съществуват четири варни, а именно: брамини – свещенослужители и интелектуалци; кшатрии – воини и управници; ваиши – търговци и земеделци; и шудри – работници и слуги. Има също и четири стандартни ашрами, а именно: брахмачария – живот като ученик; грихастха – живот като семеен; ванапрастха – оттегляне; и санняс – отречение. Предписаните принципи не са само за брахмачарите, тоест само за безбрачните ученици, а са приложими за всички. Няма значение дали някой е начинаещ брахмачари или е сред най-напредналите санняси. Принципът постоянно да се помни върховният Бог и да не се забравя дори за миг е предназначен да бъде следван от всекиго без изключение.”[1]

Тук получаваме информация за структурата на обществото – брамините са орденът на свещенослужителите; кшатриите са рицарите, и т.н. А вашето място къде е?

Отговор: В ашрама.

Свами Тиртха: В ашрама – обаче в кой ашрам? Ванапрастха, брахмачари, грихастха ашрам? Често задавам на университетски студенти въпроса: „Каква е вашата информация за класическата, традиционна система на обществено устройство в Индия?” „Кастовата система” – обикновено те знаят този израз. И обичайно всички отвръщат: „О, не, тя не е нещо хубаво! Изолира и разделя хората – това е нещо много лошо!” След като поговорим по темата един час и отново ги попитам: „А сега какво е мнението ви за тази система?”, те казват: „Ами, доста е добра!”

Защо? Защото разкрива една различна визия за човешкото общество. Ние сме обучени да мислим за общество, изградено от индивиди: ако съберем достатъчно индивиди на едно място, те ще създадат общество. Затова западните учени достигат до подобни дефиниции и заключения – че човешкото общество е организиран начин да унищожим самите себе си. Докато индийската система казва: не, обществото не се прави от индивиди, а се предопределя и дава от Бога. Голямата структура е дадена и аз съм една малка частичка от тази голяма структура; а не, че ние, малките частички, ще формираме голямата структура. Защото в западния начин на мислене сме привикнали към този възходящ процес – от малкото вървите към голямото. И съжалявам да го кажа, но това в основата си е материалистичен светоглед. Тогава много лесно може да стигнете до извода, че калта, малкото нещо, започва да изпитва чувства, което е голямото нещо. Тоест, материята ще произведе живот – а двете са несъвместими! Докато източната визия гласи, че голямата структура е дадена, тя е сътворена от Бога, а вие сте част от тази голяма структура – това е низходящ процес. Съществува животът, като свещен принцип, и той може да се прояви и на тази планета Земя.

По същия начин, кастовата система, например, не е система на разделение, тя е система на обединение. И ние също трябва да намерим своето място в тези категории. Всъщност има, така да се каже, материална или светска варна-ашрама, а има и дайва, божествена варна-ашрама система. Мисля, че първата е очевидна: вие притежавате определени способности, определени качества и чрез тях принадлежите на една или друга категория. Но нима тези външни обозначения касаят самите нас, като души? Може да кажете „не”. При все това виждаме, че бхактите също имат най-разнообразни качества. Някой е добър организатор; не бива да казваме, че е той страстен тип, тъй като е посветил живота си в служба на Бога. Така че той не е просто страстен, а е божествено страстен. Или ако някой има научен или ритуален подход, не можем да кажем, че той е просто брамински тип; не, той е брамин по божествен начин. Защото преданото служене е добавено към качествата – това ги прави божествени. И има едно качество, което всички ние споделяме. Какво стои в края на имената ни? Дас, даси – да, ние сме божествените шудри. Ние всички споделяме това качество – да сме ако не способни, то поне готови да служим. Това трябва да е основополагащото ни качество. Пък сетне можем да намерим съответстващото си място в тази структура.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Гл. 2

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Да предположим, че някой не насочи съзнанието си към Кришна в тази човешка форма на живот. Той ще бъде хвърлен в цикъла на раждане и смърт, включващ 8 400 000 биологични вида, и духовната му идентичност ще си остане изгубена. Човек не знае дали ще се прероди като растение, звяр, птица или нещо подобно, тъй като има толкова много форми на живот. Препоръката на Рупа Госвами да съживим своето изначално Кришна съзнание е по един или друг начин да насочим ума си към Кришна много сериозно и така да сме безстрашни пред смъртта. След смъртта не знаем накъде ще поемем, защото сме изцяло под контрола на природните закони. Единствен Кришна, Върховният Бог, властва над законите на природата. Затова ако със сериозност приемем подслон у Кришна, няма да се боим, че ще бъдем захвърлени обратно в цикъла на толкова много биологични форми. Искреният предан със сигурност ще бъде пренесен в обителта на Кришна, както е потвърдено в „Бхагавад Гита”.[1]

Това е като главна мотивация за духовна практика – да подобрим живота си, своите стандарти. Стремете се да избегнете този капан на кармичния цикъл от раждане и смърт. Мисля, че това е добра мотивация, нали? Материалният живот е един вид ограничение; затова нека се опитаме да намерим начин да избягаме от този капан. В други шастри се казва, че каквото и местоназначение да изберете, възможно е да го постигнете. Ако искате да отидете на планетата на наслажденията, можете да отидете. Ако искате да идете при предците, можете да идете. Ако искате да идете в ада, може да идете. Ако искате да идете при Кришна, това също е възможно. Така че има множество градации на тези различни места. И в съответствие с нашия духовен вкус или пречистено, рафинирано разбиране, ще сме способни да постигнем своята цел. Ако има път навън от материалната джунгла, защо да влизаме навътре? Това разумно ли е? Не особено. Затова стремете се да намерите пътя извън този лабиринт.

По такъв начин, чрез тази божествена връзка можем да надмогнем материалното оплитане. „Моят предан никога не е изгубен!”[2] казва Кришна в „Гита”. Трябва много силно, непоклатимо да вярваме в това.

„И в „Падма Пурана” е препоръчан същият процес. Там се казва, че човек винаги трябва да помни Бог Вишну. Това се нарича дхяна, или медитация – винаги да помниш Кришна, или Вишну. Казва се, че човек трябва да медитира с ум, установен върху Вишну.” Сега идва най-важното: „Падма Пурана” препоръчва човек винаги да насочва ума си върху облика на Вишну посредством медитация и да не Го забравя нито за миг. Това състояние на съзнанието се нарича самадхи, или транс.”

Знаете, има множество инструкции и правила за следване. Но това са двете най-важни предписания: винаги да помним и никога да не забравяме. Затова слушаме за Неговите дейности. Затова възпяваме светите имена. За да можем някак винаги да се доближаваме до тази божествена същина.

„Винаги трябва да се стремим да моделираме заниманията в живота си по такъв начин, че всякога да можем да помним Вишну, или Кришна. Дали човек съсредоточава ума си върху четириръката форма на Вишну или върху облика на двуръкия Кришна е едно и също. „Падма Пурана” съветва по един или друг начин винаги да мислим за Вишну, без да Го забравяме при никакви обстоятелства. Всъщност това е най-основният сред всички предписани принципи.”

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2

[2] „Бхагавад Гита” 9.31

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

И така, цар Парикшит запитал Шукадев, който бил, така да се каже, по-млад от него. Главният му въпрос бил: „Времето ми изтича, какво е нужно да сторя?” Мисля, че това е много важен въпрос. Има теории, които предвиждат какво биха направили хората, ако знаеха точната дата на смъртта си. Някои казват, че при тези обстоятелства ще се опитат да се наслаждават колкото е възможно повече – поне да имат една хубава последна седмица. Но други твърдят, че един разумен човек би се стремял да намери отговорите на окончателните въпроси в живота: „Досега не съм имал възможност да отделя внимание на тази тема – нека го сторя сега.”

 „Шукадев Госвами препоръчал на Парикшит Махарадж, че за да не се бои от смъртта, човек трябва да слуша, възпява и помни Върховния Бог Кришна по всякакви начини. Той също така споменал, че Върховният Бог е Сарватма, или Свръхдушата у всекиго. Кришна е назован също Ишвара, върховният управник, който се намира в сърцето на всеки. Затова ако по един или друг начин се привържем към Кришна, Той ще ни избави от всяка опасност. В „Гита” се казва, че всеки, който стане преданоотдаден на Бога никога не ще погине[1]. Да погине означава, че след като се е сдобил с тази човешка форма на живот, човек не напуска кръговрата на раждането и смъртта, и по такъв начин пропилява своята златна възможност. Такъв човек не знае къде ли ще бъде захвърлен от законите на природата.”[2]

Сарватма – Свръхдушата на всички; и също Ишвара. Това са и двете характеристики на отдаването: да приемем, че Кришна е върховният закрилник и че Той поддържа всичко. Ишвара е като надзорник на всички елементи в творението. А Сарватма или атма у всички, Свръхдушата у всички, олицетворява божественото присъствие. Ако по някакъв начин чрез слушане, помнене, възпяване влезем в досег с този най-висш източник и надзорник на битието, тогава сме свързани с Него и сега, и в бъдещето, и във вечността. Ако обичате някого дълбоко и си спомните този човек, чувствате сякаш незабавно сте с него или с нея. Ако една майка чуе името на своя син, какво се случва? Тя започва да трепти: „Той ми е толкова скъп!” Особено ако е добър син. Ако е непослушен, може майката също да се разтрепери, обаче по друга причина. Или ако чуем името на духовния си учител, ние трепваме, нали? Сами преценете по коя причина. Но това означава, че сме свързани – посредством паметта, посредством името, посредством слушането – заедно сме сега, непосредствено, и във всякакви трудности. Затова бхактите получават име, свързано било с Кришна, било с преданото служене или с преданите като цяло, за да се подпомогне тази връзка на паметта.

Тази любяща свързаност и любяща памет е нещо много фино. Защото ако сме свързани, ще достигнем своята цел. Иначе пропускаме възможността. И толкова хубаво го е казал тук Шрила Прабхупад: „Пропускате тази златна възможност.” Сигурен съм, че тогава е медитирал върху Златния Аватар – „златна възможност”. Защото „Такъв човек не знае къде ли ще бъде захвърлен от законите на природата.”

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 9.31

[2] „Нектара на предаността”, Глава 2

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2016 вечер, София) 

И така, научихме, че съществуват различни нива предано служене. Първото беше вайдхи-бхакти, или предано служене по правила и предписания.

„Принципите на вайдхи-бхакти са описани и в „Шримад Бхагаватам”, където Шукадев Госвами напътства умиращия Махарадж Парикшит как да действа. Махарадж Парикшит се срещнал с Шукадев Госвами само седмица преди смъртта си; царят бил объркан какво трябва да направи преди да напусне тялото си. Множество други мъдреци също пристигнали там, но никой не могъл да му даде вярната посока. Шукадев Госвами го насочил по следния начин: „Скъпи ми царю, ако искаш да си безстрашен когато срещнеш смъртта си идната седмица, трябва незабавно да се заемеш с процеса на слушане, възпяване и помнене на Бога. Ако някой може да повтаря и слуша махамантрата, и винаги да помни Бог Кришна, той несъмнено ще бъде безстрашен пред смъртта, която може да дойде всеки миг.”[1]

И така, тук се говори за един много специален момент. Предисторията е заплетена, но тъй или инак Парикшит Махарадж, който бил цар, бил прокълнат да умре след седем дни. Можем да си речем, че е бил късметлия, защото е знаел точната дата. Ние няма как да знаем датата на смъртта си. Веднъж някой ми каза: „Последните 30 години от живота си ще използвам по такъв и такъв начин.” Но кой знае дали това е в бъдещето? Може 29 от тях вече да са изтекли. Така че ние никога не знаем кога ще настъпи този сетен изпит. Ала този цар имал късмета да знае, че след седем дни ще трябва да си отиде. А ако получим подобно послание – че съвсем скоро ще трябва да умрем – най-вероятно бихме искали да използваме времето си подобаващо. Затова цар Парикшит искал да разпита светците какво трябва да стори сега.

Името тук също е изпълнено с дълбок смисъл, защото неговото име означава „Точният наблюдател”. Ние всички трябва да сме наблюдатели на собствения си живот, на ситуациите, които ни обкръжават, на перспективите, стремейки се да намерим същината. Парикшит означава „който има проникновен поглед”. При все това, в този момент той бил объркан. Виждането му не било ясно, затова той искал да задава въпроси. Значи, когато и нашето виждане е, така да се каже, замазано, трябва да питаме.

Шукадев Госвами пристигнал на мястото, където царят очаквал съвет. Шукадев бил млад момък, почти момче. Въпреки всичко бил считан за най-големия авторитет в духовните теми. Това показва, че духовното издигане не е въпрос на време. Същото важи и за кръговете на преданите. Кой е извисен предан изобщо не зависи от времето. Защо? Защото Кришна харесва новодошлите. Той дарява целия ентусиазъм и благословии на чистите сърца. Затова и ние трябва да запазваме такъв начин на мислене. Спомняте ли си първия ден, когато срещнахте бхактите? Когато пристъпихте в ашрама? Когато за първи път вдъхнахте аромата на инсенс? Или вкусихте прасадам? Това са такива неописуеми преживявания! Всички изпитвахме такова вдъхновение, че „Има път към личното ми спасение! Има шанс за това!” Този начин на мислене трябва да съхраним. И е много благотворно да имате снимки от посвещението си. Защо? За да си правим колекция от свои снимки? Да имаме лична галерия, що ли? Въпросът не е в това. Но в тези благословени мигове сме много, много близо до истинската си духовна самоличност. Изначалното блаженство на душата сияе на лицето ви. Затова е много хубаво и полезно от време на време да поглеждате лицето си в онзи миг. А след това да вземете огледало и да видите лицето си днес. Какво се е случило междувременно? „По онова време бях толкова радостен, сияех толкова много! А сега… сега сияя дори повече!” Това е, което трябва да запазим – тази първоначална чистота, това първоначално блажено състояние, което сме вкусили. Били сме въведени в реалността. Именно това чувство на новопристъпили трябва да съхраняваме през цялото време, постоянно. Тогава ще можем да запитваме подобаващо – независимо дали знаем, че ще си отидем след седем дни, или не знаем, това няма значение. Ще можем да задаваме правилните въпроси.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността”, Глава 2