Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния понеделник) 

После Кришна започва да дава един вид тайно знание: „Слушай внимателно, сега отново ще ти разкрия нещо. Понеже притежаваш нужните качества, мога да ти го доверя.” И следва дълъг списък кой ще постигне нивото на себереализацията[1]. Ако разгледате този списък, това е достигнато съвършенство, то вече е нещо много висше. Тези, които имат такива качества, ще стигнат до нивото на себереализация. Обаче това е дълъг процес. Дори да притежаваме всички тези добри качества, нещо повече е необходимо. Защото в един смисъл чувствам, че това са само технически детайли. Стъпка първа, стъпка втора, такова качество, онакова действие… Но каква е сърцевината на всичко това? Какво е предназначението на придобиването на подобни качества?

След това Кришна стига до истински съществените въпроси. Мнозина считат това за наистина есенциалната част: бхактя мам абхиджанати[2] – „Единствено чрез бхакти можеш да Ме достигнеш такъв, какъвто съм. Таттватаха – какъвто съм.” 55-ти стих е много, много важен. А също и много красив! Ако винаги се стремим да помним – каквото и да правим, каквото и да трябва да преживеем в този живот, на каквото и да сме изложени – и ако можем да го свързваме с върховната реалност, тогава ще е лесно. Тук отново се споменава дхарма и „недей да изоставяш дълга си на воин”, но мисля в много по-дълбок, по-проникновен смисъл: „Направи го за Мен.”

Тогава идва нещо много важно: ишварах сарва-бхутанам хрид-деше[3] – Той е във всяко сърце. Колко милиона пъти сме чували, че Кришна е в сърцето на всяко живо същество? И на нас включително; така че не забравяйте това. Той е водачът.

Гухя-тарам[4] – върховната тайна. Тук Кришна отново показва остроумната си страна. Защото знаете, в началото Арджуна искаше да избегне битката и тогава Кришна започна леко да го хока: „Ти скърбиш за нещо, за което интелигентните хора обичайно не тъгуват”[5] – което означава „Ти си пръв глупак! Как може да си толкова глупав!” Разбира се, Той го казва по много любезен начин. И тук отново се връща към това заключение, така да се каже, защото през цялата „Гита” Той се стреми да убеди Арджуна: от тази гледна точка, от онази гледна точка, чрез теория, действие, практика, медитация, творение… И когато за Арджуна няма вече изход, Кришна казва: „А сега премисли и постъпи както искаш. Постъпи както искаш! От теб зависи!”

Виждате ли, често говорим за свободата на човешкото същество. Ето я. Когато има само едно решение: „Избирай!” Но считам, че това е сладък избор. И мисля, че обединява всички ни, защото Кришна е изиграл всички ни. Кани ни на приятна разходка, а изведнъж се оказваме насред екшън: „Работи здраво!” Но се надяваме и че по-късно ще дойде и самадхи”[6]. „Избирай, от теб зависи, както ти искаш” – мисля, че това прави нещата толкова сладки, толкова лични и съкровени. Защото с приятел можеш да играеш шегите си. В официалните отношения няма място за шеги. Официално има само някакви теоретични съвети и след това си тръгвай. Но тук се проявява раса: „Аз съм с теб. Довери Ми се! Но постъпи както искаш.” Да бе!

И след това: „Понеже си Ми скъп приятел, ще ти разкрия това” – значи връзка! Без връзка не можем да разберем по-дълбоките мистерии. И красивото, красиво заключение ма шучах – „Без страх!”

А кой е скъп на Кришна? Който разкрива това на другите. Затова проповядването е толкова славно. И накрая Арджуна се съгласява: „Да, моята заблуда си отиде. Стабилен съм. Готов съм да действам – благодарение на милостта Ти.” И така – без съмнения. „Където е Кришна, господарят на мистицизма, и Арджуна, най-добрият сред стрелците, там има богатство, победа, сила и добродетели.”[7]

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 18.51-53

[2] „Бхагавад Гита” 18.55

[3] „Бхагавад Гита” 18.61

[4] „Бхагавад Гита” 18.63

[5] „Бхагавад Гита” 2.11

[6] Препратка към думите на Шрила Прабхупад: „Работете сега, самадхи по-късно.”

[7] „Бхагавад Гита” 18.78

(от лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

В края на „Гита” сме, на Осемнадесета Глава. Това е много добре, защото сега ще разберем заключението. Най-напред започнахме с качествата на брамините и стигнахме до окончателния извод: без страх! Всички получихме индивидуални послания, достигащи директно до нас.

Както разбрахме, това е много съществена част от „Гита” – заключението. А заключение означава, да се резюмира отново, затова Кришна започва тази глава с теория: гуните, качествата, какво трябва да правим с тези гуни – скучна, техническа информация. После Той спира да изрежда гуните и казва: „Всеки е под контрол.” Какво да правим тогава? Щом всеки е под контрол, това означава, че аз също съм под контрол, полубоговете и те са под контрол, и демоните са под контрол – тогава какво да правим? Всъщност много хора мислят, че варнашрама-дхарма е алтернативата, съвършеното общество. Ала ние не бива да се удовлетворяваме с една обикновена варнашрама, макар като цяло обществата да са много далеч от подобни идеали; но ние се нуждаем от дайва-варнашрама – божествената варнашрама. Там, макар преданите да имат най-различни специфични качества, има нещо по-висше у всички нас, което ни обединява – че ние сме готови да посветим своите индивидуални способности в служене, да ги посветим на Кришна. Това е нивото дайва – божествената варнашрама, където макар да имаме различни способности, ни обединява божественото служене. Така че истински брамин е този, истински кшатрия е този, истински ваишия или шудра е този, който е готов да служи, защото това е надграждането над обикновената, обща варнашрама.

И докато изпълнявате задълженията си, ако медитирате над Върховния Бог, всеки може да постигне съвършенство. И така, тук се говори много за дълга, за дхарма. Придържайте се към своята дхарма, придържайте се към своето служене дори да допускате грешки, защото всички дейности са покрити от някакви грешки, както огънят е покрит с дим. Всички дейности са покрити от някакви грешки – но недейте да се отказвате. Не се отказвайте! По-добре вършете дълга си, макар и с грешки, отколкото да поемете служенето на някой друг и да го вършите по-съвършено. Обаче много често си мислите: „Служенето на другия е по-лесно” или „Аз мога да го направя по-добре. Моят живот е толкова труден, а животът на другия е толкова лесен.” Това е глупаво! Няма лесен живот. Няма пряк път, няма по-добро решение. Всеки трябва да застане лице в лице със собствената си реалност. Въпреки че тази материална „реалност” е просто отражение, като вълничка в океана на безсмъртието.

И така, изпълнявайте дълга си, не се отказвайте! Арджуна е искал да изостави дълга си, нали? „По-добре да ида да медитирам, вместо да се бия.” Но недейте да се отказвате! След 700 стиха Кришна стига до това: „Недей да изоставяш дълга си!” И той споменава това два пъти. Обикновено по съвсем малко теми говори по два пъти, но тази два пъти я подчертава – в началото и в края: „Придържай се към дълга си.”[1]

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 3.35, 18.47

(от Вясапуджа лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо) 

Посвещение означава три различни неща. Можеш да посветиш човек в тайна. Но тогава тя вече няма да е тайна, защото ѝ е дадена гласност, нали? Значи не е вече тайна. Или можеш да посветиш някого в знание, в наука. И всъщност това е необходимо, защото е невъзможно да се практикува, без да се добие правилното познание в съответната научна сфера. Но третото посвещение е в мистичен процес; то променя позицията ни и от просто външни хора ни превръща в практикуващи. Ставаме упълномощени. Това е посвещението – да бъдеш упълномощен. Така че то не означава да смениш дрехите си. Не! Променяш идеала, на който си готов да посветиш живота си! В това е въпросът. Затова присъединяването към кръга на преданите е пълен подем в живота ви, досущ като ново раждане, нов живот.

Бих искал да призова Гурудев тук. Да се общува с него беше през повечето време забележително и предизвикателно преживяване. Всички знаем тази песен от хит парада, „Самсара” – тя е номер едно във ваишнавския билборд. Но какво означават стиховете? Че милостта на духовния учител ще потуши горския пожар на материалното съществуване. Това автоматично ни свързва с реалността на великите. Още помня как веднъж, през лятото на 1985 година, Гурудев влезе в стаята докато приемахме прасадам. В четвъртия стих на „Самсара” се описва, че духовният учител извлича огромно щастие, наблюдавайки как преданите приемат прасадам. Такова божествено блаженство грееше на лицето му, докато ни гледаше да приемаме прасадам там!

Но какво гласи последният стих? Последният стих е за три-сандхям – трите пъти през деня, когато трябва да отдавам почитта си и да си спомням милостта на моя учител. Ала Гурудев имаше това специално качество да го помним не само три пъти на ден, но десетки години след напускането му ние още го помним и той все още е с нас.

Трябва да поемем на дълго пътуване. Трябва да прекосим всички слоеве на това материално битие, за да достигнем до онази божествена, хармонична равнина, където принадлежим. А по този път е толкова добре да срещнем някои доброжелатели и помощници. Тогава можем да тръгнем заедно, можем да извървим този път заедно. Бих искал да ви приема като помощници по този дълъг път през вселената, опитвайки се да се върнем обратно у дома, при Бога. Моето предложение е: нека споделим опита на този живот. Нека споделим общото си служене. Това е най-доброто и най-многото, което мога да дам.

Имаме голямата чест да посрещнем тук наши божествени братя от други мисии, представящи техните духовни учители. Бих искал да ви помоля да гледате на мен като на една празна фигура, за да можете да разпознаете своите съответни учители седнали тук. Защото това е, което ни обединява. В този смисъл аз също наблюдавам онова, което се случва. Така че моля ви, приемете ме като брат, като някой, който споделя тази опитност заедно с вас.

(от Вясапуджа лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния понеделник) 

– Та кой е истински ученик? Мълчиш, а? Макар да знаеш, че истинският най-добре се познава в сравнение с лъжовния. Ако видиш лъжовен човек, внимавай, защото има и истински. Ако не съществуваше добър, истински човек, нямаше да съществува и фалшив, защото няма как да има фалшификат без наличието на съвършен оригинал. И така, калпавият ученик е като калпаво поле, акшетра; неспособен е да приеме учението, като да си посял зърно в негодно поле. Няма да принесе никакъв плод. Калпав ученик е и този, който знае само по половин стих, неспособен да довърши изречението. А най-лошия тип ученик е одана-шишя, който си хапва добре и освен яденето, нищо друго не го интересува.

– Но аз искам да бъде различен! – каза Мохан, обаче Шри Рам продължи:

– Глупецът е глупав три пъти, понеже не може да се учи от добрия съвет, нито от примера на другите, обаче най-лошото е, че е неспособен да се поучи дори от собствените си грешки. Ала добрият ученик върви по три пътя. Тъй като внимава в поученията, затова е добър слушател. И не само слуша, но и следва, практикува свещените учения. А тези, които практикуват, които следват, те ще достигнат целта, ще постигнат божественото познание. Онзи, който е дори още по-напреднал, е способен да защитава ученията. Такъв човек е закрилник и много извисен ученик.

– В кое да влага ученикът повече вниманието си – в ученията, в свещеното познание или в учителя си? – попита Мохан, използвайки паузата.

– Много подходящ въпрос! Но е много трудно да се отдаде предпочитание. Защото всички шастри ще кажат, че ученикът трябва да посвещава цялото си внимание на учителя си, докато учителите ще рекат, че ученикът трябва да влага цялото си внимание в писанията. Въпреки всичко, трябва да следваме съвета на светците, затова трябва да отделяме внимание на шастрите, макар че ако следваме шастрите, те ни напътстват да служим на духовния учител. Затова разкритите свещени писания казват, че истинският смисъл на ученията се разкрива пред онзи, чиято вяра в неговия учител и в неговия Бог е непоклатима.

– Бих искал да имам такава вяра! – каза Мохан. Шри Рам не му обърна никакво внимание. Разбира се, че го бе чул, но се престори, че не е обърнал внимание. Като че бе твърде приказлив, макар, разбира се, да слушаше момъка. При все това с нетърпеливите си напътствия той само искаше да окуражи и вдъхнови Мохан.

– Тайните! Тайните са скрити, но истинският ученик е патталика, познава тайните на другите. Не че иска да се натрапва в интимните им кътчета, но знае тайните, защото е внимателен. Внимателно се вглежда в лицето на учителя си, наблюдавайки челото му. Това означава, че разбира настроението на учителя си и в съответствие с него може да му служи с голяма посветеност.”

Мохан се предаде. Той разбра, че не може да следва безкрайните наставления на Шри Рам Пандит, отдавна вече се беше изгубил. Чувстваше, че стои там с празни ръце и не помнеше какво бе попитал преди. Просто осъзна, че е безпомощен, слушайки всички тези напътствия. Шри Рам забеляза колко бе объркан Мохан и най-сетне се смили.

– Добрият ученик държи чадър, защото се наслаждава на защитния чадър на своя учител. А пък най-добрият ученик е любим син или дъщеря на духовния учител, досущ като мъничко дете.

Тогава накрая Мохан рече:

– Моля те, моля те, питай ме отново, питай ме още един път кой е истински ученик! Защото искам да отговоря: това съм аз! Аз искам да бъда истински ученик!”

(от Вясапуджа лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

Много пъти съм ви питал: кое е по-престижна, по-достойна позиция – да бъдеш учител или ученик. Какво ще кажеш, Акинчан?

Акинчан: Няма гуру без ученик и няма ученик без гуру.

Свами Тиртха: Така е. Но ако попитаме когото и да било: „Ти чувстваш ли се гуру?” той ще отвърне: „Не, чувствам се ученик.” Така че е много трудно да се намерят учители, а казвам ви, много е трудно да се намерят и истински ученици.

Ала нека ви прочета нещо.

“Учителят каза:

– Да бъдеш ученик не е лесно. Кой е истински ученик?

Шри Рам не искаше да измъчва Мохан, а по-скоро да му помогне да разбере смисъла на думите си. Той чувстваше, че е много важно хората да стигат до осъзнати решения и макар да не считаше себе си за учител или наставник, въпреки това младият мъж наистина беше подобаващ кандидат да получи ученията. Когато обменът не е само формален, а същински; когато се предават не просто думи и информация, а семето е посято. Преподаването също обогатява и служи на свещените учения, не само изучаването. И двете са част от процеса. Защото въпросът не е да си измисляш нещо или да научиш нещо и да трупаш знанието си в непоклатими купчини. Не, свещеното учение не се нуждае от данни, а от практикуващи, от такива, които да го култивират. Свещеното учение иска да се разкрие и затова търси способни кандидати за тази цел. Учителят е практикуващ, ученикът също е практикуващ. Какво трябва да се научи? Онова, което познаеш ли, ще знаеш всичко и което постигнеш ли, ще си постигнал всичко.

– Ученик е онзи, който позволява да бъде научен – отговори сериозно и самоуверено Мохан. Очевидно, наистина бе разбрал началото на лекцията. – Учител, гуру, означава „тежък”, непоклатим. Но в сравнение с него ученикът не бива да бъде „лек” или лагху. Той трябва да е способен да бъде научен, затова бива наричан шишя.

– Правилно, отговорът ти е добър. Обаче отново те питам: кой е истински ученик?

– Друго име за ученика е брахмачари, или такъв, който практикува свещената наука, възславяйки Бога с поведението си. Той живее близо до своя учител в себеконтрол, води живот на жертва и посвещава цялото си внимание на своето обучение.

– Правилно, отговорът ти е точен. Обаче отново те питам: кой е истински ученик? – отново запита Шри Рам и Мохан най-сетне разбра, че не е време да се дават формални отговори. Не официален отговор бе нужен, затова, леко попритихнал, той отвърна:

– Истинският ученик е слуга, чела.

– Това е вярно. Но отново те питам: кой е истински ученик? – пак попита с все повече и повече тежест Шри Рам.

Мохан замълча и поклати глава. Отново си бе помислил, че знае много, както в онази стара история. Съжали за слабостта си, но не се обезсърчи, защото така се бе приближил с още една стъпка към истината.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Свами Тиртха: Някои от вас казаха, че искат да се присъединят към кръга за медитация – нарича се кръг на подслона. Смирено молим тези, които се записаха вчера, да дойдат напред, за да им дадем мантрата. Има ли въпроси, свързани с подслона?

Въпрос: Може ли да се запише някой, който го няма във вчерашния списък?

Свами Тиртха: Може! Но вие не попитахте за изискванията. Мисля, че е добре първо да поговорим за тях. Изисквания няма. Освен едно – че трябва да се отнесете сериозно. Защото това касае вечния ви живот. Не касае мен, аз не мога да извлека никаква облага от това – то е за вас. Затова моля ви, приемете го когато наистина имате сериозно отношение!

То е нещо, което ще ни отведе по-близо до духовните ни идеали. И трябва да ми обещаете едно: следващия път като се видим да споделите впечатления от развитието си. Можем ли да се договорим така? Че ще намирате някакво време през деня да повтаряте тази мантра в спокойно състояние на ума. Най-доброто време за мантруване е сутрин. Но моля ви, опитайте се да намерите подходящото време за себе си, това си е за вас! Разбира се, отнема известно време. Ако запалите инсенс докато мантрувате, това ще ви помогне да се съсредоточите върху вечното си благо. И трябва да чувствате как божественото слънце изгрява на хоризонта на сърцата ви, трябва да се молите за това.

Всеки ще получи мъничка мала[1] – тя съдържа 27 зърна. Всъщност са 28, но не докосвайте това различното. Хващате я в дясната ръка, между палеца и средния пръст. Отброявате една мантра, като я кажете минавате на следващото мънисто; по този начин достигате до 27-мото. След това обръщате броеницата; не минавате през главното мънисто, а я обръщате. После отново броите 27 пъти. Правите така 4 кръга. А колко прави 4 по 27? 108. По този начин се акордираме към космичната хармония.

Разбира се, знаем, че съществуват 108 Упанишади, тайни учения. Има 108 имена за саннясите във ваишнавската школа. 108 главни служещи на Бог Кришна. Така че не става дума само за космология; това е висш тип теология и мистична опитност.

А когато приключите, моля ви, призовете в ума си всички пречистващи, подхранващи и лечебни сили на божественото слънце да дойдат в живота ви.

Още няколко неща трябва да добавя. Има три стъпки, които следва да постигнем в нашата практика. Първата е да помним – да помним, че сме души от духа. Втората: да осъзнаем това, дълбоко да го разберем. И тогава какво ще се случи на третата стъпка? Щастие – него трябва да постигнем на третата стъпка. И така: помнете, бъдете осъзнати и бъдете блажени.

Вече сме по-здраво свързани. Не само по общи убеждения, но също и в нашата практика, в нашите молитви. Приемете това като шанс за духовен напредък в живота си. Отнесете се много сериозно към него, винаги приветствайте слънцето в живота си, за да можете да сте негово отразяващо огледало – сияйно и чисто! Сигурен съм, че тази мантра ще ви води по вашия духовен път къде да намерите свята вечна надежда. А когато сте наясно с практиката си, ще ви помогне да се стабилизирате все повече. Пожелавам на всички да станете като малки слънца – да носите светлина и сияние за останалите хора, след като сте били озарени от божественото слънце.

Продължавайте с тази духовна практика, чувствайте, че сме обединени на това ниво и че вашия личен напредък е напредък за всички. А пък успехът на вашите братя и сестри е и ваш успех. И не забравяйте значението: От нереалното води ме към истинското! От мрака води ме към светлината! И от смъртта води ме към вечността! Можете да изпълните тези думи с най-добрите си пожелания, с най-съкровените си молитви – за себе си и за другите. Нека всички благословии са върху вас! Нека всичките ви възвишени духовни стремежи се осъществят напълно, за да можете да действате за собственото си добро, да сте полезни на останалите и в крайна сметка да живеете за славата на Всевишния.

[1] броеница

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Представете си, че сте на самотен остров; оцелели сте първата нощ. И какво става призори? Очаквате светлината. Този красив символ, който се случва всеки ден в света – появата на светлината – ни помага да разберем как трябва да действаме. Трябва да сме там навреме. Да сме изпълнени с очакване. Няма значение, че все още сме в мрак, нали сме се обърнали с лице към светлината. И сме сигурни, че тя ще дойде. Първите лъчи… дори преди да дойдат първите лъчи, оттенъците загатват. Изведнъж този самотен остров се населява. Знаете, когато на хоризонта се появи първата точица на слънчевия диск, незабавно настъпва огромна промяна. До този момент тъмнината е преобладавала; ала още с първия лъч светлината побеждава. Сетне за няколко кратки мига пълният слънчев диск изплува на хоризонта. И точно както той разкрива всичко наоколо ни, по същия начин, ако на хоризонта на нашето сърце и душа изгрее духовното слънце, то ще облее в светлина всичко. Вече няма да има мрак, няма да има страдания, няма да има заблуди. Всичко става кристално ясно. Кристално ясно е кой съм аз. Аз съм душа от духа. Кристално ясно е къде ми е мястото. Мястото ми е при Бога. И кристално ясно е каква е природата на нашата връзка. Тя се основава на обич. Затова нека се молим на това божествено слънце да се появи на хоризонта на нашите сърца и души.

Слънцето е окото на Върховния Бог Кришна – за да ни наблюдава през деня. И това око е око на доброжелател. Не е око на съдник, не е око на шпионин – то е окото на нашия доброжелател. А какво се случва по залез? Тогава другото око на Всевишния се отваря в небето. Пълната луна е другото око на нашия доброжелател – за да ни наблюдава докато спим. Нашият Бог има две очи, досущ като вас и мен. Денем и нощем Той ни наблюдава по доброжелателен начин да се пробудим.

Някои от вас искат да се присъединят към кръга за медитация – нарича се кръг на подслона. Какво представлява тази медитация? Всички, които участват, повтарят една мантра. Мантрата служи за освобождение на ума и съзнанието ни. И тази мантра е съвсем проста: Асато маа сад гамая… знаете я. За да можем от нереалното да стигнем до истинското, от мрака да стигнем до светлината и от смъртта да стигнем до безсмъртието, трябва да се молим, трябва да правим нещо за своя духовен напредък. Не просто да чакаме да се случи; трябва да сме активни участници в своето спасение, така да се каже.

В този кръг за медитация имаме братя и сестри, които правят това в Унгария и на много места по света, тук в София също. Ние повтаряме тази мантра 108 пъти. Защо 108? Защо не 100? 108 е много важно число. Има ли тук някой добре запознат с астрономия? Как мислите, с колко разстоянието между Луната и Земята е по-голямо от диаметъра на Луната?

Отговор: Със 108.

Свами Тиртха: Правилно! Виждам, че сте добре информирани в сферата на астрономията. 108 е. Нека ви задам друг въпрос: с колко разстоянието между Слънцето и Земята е по-голямо от диаметъра на Слънцето? Какво е вашето предположение? Мисля, че отговорът не е особено труден. Всъщност е 108. Ако използвате втория си мозък, Гугъл, и проверите истинските цифри, основани на съвременните научни методи, ще откриете, че е нещо като 107.6, или 109.2, или нещо подобно. Но пропорцията е 108. Тази информация не се преподава в университетите, нито в научните академии; а сега вие я знаете. Това е много мистична космическа пропорция. Така че ако повтаряте нашите мантри 108 пъти, ще сте в хармония с този космически порядък. Толкова е важно да се открие хармонична връзка с този свят, да се долавя божественото присъствие и божественият ред в тази красива космическа структура.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Евам прасанна-манасо бхагават-бхакти-йогатах бхагават-таттва-вигянам мукта-сангася джаяте[1] – „Така, установен в качеството на чистото добро, човекът, чийто ум е бил съживен от досега с преданото служене към Бога, придобива позитивно, научно познание за личността Му в състояние на освобождение от всичко, свързано с материята.”

И така, нуждаем се от пречистено добро – не просто добро, а пречистено. По този начин можем да се съживим – докосвайки се до божествения Господ, наистина можем да спечелим духовен живот. И позитивното, научно познание за Върховния ще се прояви в нас в това освободено състояние.

Може да си речете, че това са просто бъдещи обещания. А какво да кажем за сега? Бхидяте хридая-грантхиш чхидянте сарва-самшаях кшиянте чася кармани дхришта еватманишваре[2] – „Така възелът в сърцето е пронизан и всички опасения са разсечени на парчета. Веригата на плодоносните дейности се прекъсва, когато човек вижда, че господар е азът.”

И така, какво е настоящото ни положение? Настоящото ни положение е един здрав възел, който е стегнал сърцето ни – всички неразбирания, всички сенки, всички грешки, които до един имаме. Виждате ли, това ни обединява. Всички сме еднакви, всички имаме възел в сърцата си. Нима да си останем така? Нима искате да носите този възел завинаги? Мисля, че желанието да развържем този възел също ни обединява. Дори днес да сме ограничени, не искаме да останем такива. Чули сме, че можем да постигнем, например, пълно божествено познание, нали? А съвсем малко хора умират помъдрели, след като са достигнали до мъдростта. За сметка на това мнозина живеят като глупци. Защо да си оставаме такива? Защо да не се протегнем към своето светло, духовно бъдеще? Този възел в сърцето бива пронизан, разсечен. И с всички опасения е свършено. Веригата на плодоносните дейности – карма, действие-последица – е разкъсана на парчета, приключено е с нея, когато човек вижда аза като господар.

Трябва да осъзнаем, че сме духовна енергия, че сме вечни души. Аз в облика на птичка седя на дървото на моето сърце. И тази птичка, азът-птичка, не е самичка. Там седи и друга птица – това е божественото присъствие. Така ако виждаме Него като господар, ако Го виждаме като вечния водач, тогава всички страхове и проблеми си отиват. Той не е толкова далеч от нас. И можем да надникнем в това съвършенство. Как? Сега е ваш ред. Възпявайки светите имена е толкова лесно да се доближим до самите себе си, да виждаме аза като господар.

Трудно ли е да се доближим до себе си? И да виждаме аза като господар? Да виждаме, че Господ е водачът в живота ни? Не, не е толкова трудно.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.20

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.2.21

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Ако нещо е установено в сърцата ни като неотменим факт, значи е окончателно. Ако нещо е установено в мислите ни, то може да се промени толкова бързо. Но ние се нуждаем от тази вътрешна убеденост в сърцето. Как да я постигнем? Като редовно слушаме свещени лекции, а също и като служим на живото свято писание – това са учителите. Нитям бхагавата севая; бхагават бива два вида. Единият е в писмена форма – като свещена книга, свята книга. А другият бхагават е живият бхагават, който върви на два крака – светият човек, изразител на божественото.

Какво става ако четете писанията? Те ще ви кажат: „Следвайте примера на светците.” А ако се обърнете към някой светец, той какво ще ви каже? „Изучавай писанията.” Така едното ни помага да се обърнем към другото. Те действат за вас, за нас. И благодарение на това, слушане, служене, внимание, всичко нещастно и тревожно в сърцето бива отстранено. Ако искаме да достигнем това ниво, където вече няма проблеми, трябва да следваме този съвет: да слушаме божественото послание и да общуваме със светците. Тогава божествената любов ще се установи в сърцето.

Добре, много хубаво, но какво следва? Какво ще се случи по-нататък? Тада раджас-тамо бхавах кама-лобхадаяш ча йе чета етаир анавидхам стхитам саттве прасидати[1] – „Веднага щом неизменното любящо служене се установи в сърцето, въздействията на природните гуни страст и невежество, такива като похот, желание и копнеж, изчезват от сърцето. Тогава преданият встъпва в доброто и става напълно щастлив.”

Това не означава, че преди не сме били щастливи. Но сме били само частично щастливи. Пълното щастие настъпва когато има пълно пречистване. Когато гуните на природата – тези толкова могъщи влияния – са се оттеглили. Знаете тези три фактора – първият е мракът, невежеството, тамас; вторият е действието, страстта, раджас; и третият е светлината, доброто, саттва. Тези три фактора постоянно се въртят в материалната сфера. Те създават самсара. Идвайки насам, минахме покрай един магазин, наречен Самсара. Виждате ли? Обаче трябва да сте много внимателни с такъв магазин – влезете ли веднъж, ще ви е много трудно да намерите пътя навън. Веднъж оплетем ли се в самсара, дълъг е пътят докато намерим изхода. Затова всички тези сили, които създават самсара, цикъла на раждане и смърт, нагоре и надолу, трябва да отдръпнат своята мощ; тогава ще дойде това пълно пречистване.

Така че трябва да сме много внимателни в своето пътуване, за да се оттеглят основните врагове на вървящия към напредък духовен човек – като например кама, кродха, лобха, моха[2] и т.н. Тогава преданият встъпва в доброто и става напълно щастлив.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.19

[2] Похот, гняв, алчност, заблуда

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Но после следва още информация. Как да постигнем? Сринватам сва-катхах кришнах пуня-шравана-киртанах хридй антах стхо хй абхадрани видхуноти сухрит сатам[1] – „Шри Кришна, Божествената Личност, който е Параматма, Свръхдушата във всяко сърце и благодетелят на искрените предани, пречиства желанието за материално наслаждение в сърцето на предания, развил порив да слуша Неговите послания, които сами по себе си са добродетелни, ако правилно се слушат и възпяват.”

И така, да се слуша божественото послание и славата на Господа – това само по себе си е добродетелна дейност. Тя ще ни помага да се пречистваме все повече и повече. Такъв е начинът да привлечем вниманието на Бога към нас. И после какво ще се случи? Много цялостно и дълбоко пречистване в сърцата ни. Желанието за материални наслади ще се промени. Защото има три типа наслади: материално щастие, духовно щастие и щастие в преданост – то е най-пречистеният вид щастие.

Нашето вътрешно желание се пречиства. От материалните амбиции ще достигнем до духовните стремления. Защо? Защото Всевишният е в сърцето на всеки. Кришна казва: „Аз не живея в Своето духовно царство” – макар че ние очакваме Бог да си живее на небесата и да не ни се меси много в живота, нали? „Аз не живея там горе, не си мислете! Нито пък живея в сърцата на медитиращите, в сърцата на йогите.” Нахам васами ваикунтхе[2] – „не в небесата”; йогинам хридайе на ча – „нито в сърцата на йогите”; мад бхакта ятра гаянти – „но където Моите предани се събират”; татра тиштхами нарада – „там живея Аз.” Така че ако искате да откриете царството на Бога, това е общността на Неговите предани, където те се събират заедно, за да слушат, мантруват, пеят и разговарят за Неговата слава. Той е там. Или по добре да кажем: Той е тук.

Тогава какво се случва? Ако това пречистване на сърцето, това пречистване на материалните желания и амбиции е осъществено, можем да очакваме някои последици. Нашта прайешв-абхадрешу нитям бхагавата-севая бхагаватй уттама-шлоке бхактир бхавати наиштики[3] – „Чрез редовно слушане на беседи по „Бхагаватам” и чрез отдаване на служене на чистите предани, всичко, което тревожи сърцето е почти напълно разрушено и любящото служене към Личността на Бога, който е възхваляван в трансцендентални песни, се установява като неотменим факт.”

И така, след това пречистване, предаността се установява в сърцето. Коя е най-ценната част от тялото? Може да речете: „Главата, защото с нея мога да мисля.” Може да речете: „Гениталиите ми, защото чрез тях постигам най-голямо щастие.” Може да имате и какви ли не други идеи, но мисля всички чувстваме, че най-ценното място, което имаме, е сърцето ни. Истинската сила на човека се крие в сърцето. Без съмнение, има някаква сила в ръцете на мъжете; без съмнение, има някаква сила в аргументите на жените; и всички ние споделяме някаква сила на мозъка, но като цяло най-най-доброто място, най-мощната енергия притежаваме в гръдта си. Там е мястото, където живее душата, а също и където живее Богът. Затова това място трябва да бъде чисто.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.17

[2] „Нарада Самхита”

[3] „Шримад Бхагаватам” 1.2.18