Sharanagati

(из лекции Свами Тиртхи, 26.08.2016 утром, Лудащо)

(продолжение с предыдущей пятницы)

Легендарно то, что Шрила Прабхупада был одним и тем же человеком в самых роскошных отелях на Западе и в очень простой соломенной хижине в Индии. Независимый. Если что-то есть, хорошо; если чего-то нет, тоже все в порядке. Никакого беспокойства. И много раз его критиковали за то, что он получил дорогие часы или кольца с бриллиантами, и то, и другое. Но это было служением с его стороны. Он хотел принять служение своих учеников. Принимал и практически сразу раздавал. Ему не нужны роскошные наручные часы; он живет в вечности.

И что мне в нем очень нравится, так это его веселое настроение. Обычно, когда он прилетал в разные аэропорты Америки, у него брали интервью – в VIP-зоне, с большими гирляндами. Однажды барышня в мини-юбке брала у него интервью. Было немного обидно, но такие были времена, 60-е. Итак, дама задала элементарный вопрос: „Почему у вас голова голая?” Такой серьезный вопрос! Прабхупада сказал: „Я спрашиваю вас: почему ваши ноги голые?” И с улыбкой сказал: „Наша философия: холодная голова и теплые ноги”. Это так забавно! Приходит глупый вопрос и тут же даешь такой разгромный ответ. Он был очень, очень необычным человеком!

Говорят, что до тех пор, пока Шрила Прабхупада пребывал на этой планете Земля, у его учеников был особый огонек в глазах. Они несли с собой Прабхупаду. В 1977 году ожидалось, что он посетит Венгрию. Но у Кришны был другой план, и он забрал своего очень дорогого преданного. Тем не менее, встречаясь с Гурудевом, мы всегда чувствовали, что встречались и со Шрилой Прабхупадой. И позже, когда у нас не было возможности, или очень немногие из нас имели возможность встретиться со Шрилой Шридхаром Махараджем, точно так же мы почувствовали, что через Гурудева мы также встречали его. Это система парампары. Настоящий ученик всегда будет представлять своего учителя.

Наконец, позвольте мне процитировать мою любимую историю о нем. Он всегда путешествовал с секретарем. Куда бы он ни приезжал, преданные встречали его в очень экстатическом настроении. Просто посмотрите видео: они действительно падали в обморок от экстаза. Прыжки, танцы, большой киртан, бросание цветов и гирлянд. Рассказывают, что когда Прабхупада проходил мимо, если цветок падал с его гирлянды, они сразу бросались, чтобы поймать его. А его личный секретарь всегда сопровождал его. Однажды вечером он открыл свое сердце своему учителю. Он сказал: „Прабхупада, твои преданные так любят тебя! Они всегда танцуют, прыгают и плачут. Они так тебя любят!” Это он сказал, когда делал массаж Прабхупаде. Прабхупада не ответил на сказанное. Наш друг пошел дальше, он сказал: „А я не чувствую ни слез, ни прыжков, ничего. Я ничего не чувствую к тебе”. Снова не было ответа. Массаж закончился, Прабхупада вышел, принял душ. Тем временем наш преданный приготовил ужин и принес тарелку; Прабхупада ничего не сказал. Он начал есть, а секретарь ждал у двери. Затем, наконец, Прабхупада спросил: „Тебе нравится служить мне?” И наш друг сказал: „Да, конечно, конечно мне нравится служить тебе!” „Понимаешь, это есть любовь! Прыгать и танцевать может каждый. Но служить…?”

Шрила Прабхупада для вас пра-пра духовный отец. Вы знаете, иногда отец бывает строгим, потому что это его обязанность воспитывать детей. Но дедушка всегда очень милый. Поэтому со всеми лепестками и всеми цветами пушпанджали просто постарайтесь предложить лучшее из своего сердца такому любящему прадедушке, чтобы ваши духовные подношения достигли его. А также то, что вам нужно, вы можете сказать в качестве молитвы и также предложить это к его лотосным стопам.

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Освен това Кришна дошъл да изпълни обещанията, които бил дал в образа на Рамачандра.”[1] Рамачандра е много прославен в Индия. Той е идеалният цар. Неговото царство е олицетворение на идеалното царство. Казват, че много хора все още чакат това идеално царство да се възстанови в Индия. Раджа Рам – те очакват такава идеална личност да поведе обществото. Това би било един вид малка златна епоха, ако дойде такъв водач. Казва се, че добрият водач, добрият цар може да въздигне дори една пропаднала държава; ала пропадналият цар може да съсипе дори едно могъщо царство.

Добре, но ние не сме царе. Не сме дори премиер министри. Имаме много по-малка сфера на влияние. При все това, същият принцип важи. Ако си добър водач в собственото си обкръжение, дори една трудна ситуация може да бъде поправена. Ако си порочен водач, дори добрите условия ще провалиш. Повечето от вас са глави на семейства или отговорни люде в собствения си живот, затова моля ви, бъдете надеждни господари на ситуацията. Защото тогава ще можете да въздигате другите. Не бъдете покварени. Трябва да извисяваме нивото на съзнанието си – да имаме повече духовна, божествена прозорливост, повече разбиране към другите, да намираме по-добри решения. Да въздигаме нивото на съзнанието си означава да ставаме по-духовни.

И така, Рама е много сладостна личност! Той наистина е добър цар. Кришна също е добър цар, но Неговото богатство и Неговото настроение за наслаждение привличат хора с подобен начин на мислене. Какво означава това? Ще ви кажа защо. Виждам, че сте малко объркани. Знаете, Вриндавана не е много далеч от Делхи. Делхи е 10-20 милионен, оживен град, с множество богати хора. И понастоящем е станало нещо като мода да се ходи до Вриндавана: „Днес следобед приключихме вече работа – я да идем до Вриндавана за вечерното арати! Да скочим в луксозната си кола и да посетим храма Банке Бихари!” Това е като мода за златната младеж на Делхи – да се посещават светите места. Затова на някои места пуджарите и храмовата управа се стараят да обслужват този апетит на младото поколение. Затова служат на Кришна според модата на епохата. Знаете, преди са обличали Кришна с много красиви дрехи, с накити и украшения. Днес понякога Му поднасят първокласен мобилен телефон като украса на олтара. Така че Той си има флейта и си има телефон. И веднъж имало голям скандал, защото пуджари облякъл много модерни и специални дрехи на Кришна – дънки. Всички традиционалисти били ужасени. Но мисля, че златната младеж е била много щастлива: „Той е от нашите!”

Това имам предвид – Кришна се наслаждава на ситуацията: „О, Моите предани ме обичат по такъв и такъв начин – поднасят ми най-хубавите неща. Каквото харесват, предлагат го на Мен.” Защото Той е много близо до нашата епоха – едва пет хиляди години са минали. Рамачандра е по-сериозен, Той е по-ортодоксален. Няма дънки. А няма и толкова много богата младеж в Айодхя – родното място на Рамачандра.

Веднъж имах възможността да посетя Айодхя – това е много, много сладостно място. Там, където се е родил, джанмастхан, има храм и за да влезеш в този храм не просто трябва да се регистрираш на входа и да изчакаш на опашката – наложи се да си показваме дори визите. Беше голямо предизвикателство да се влезе. Но няма значение; какво беше настроението в Айодхя? Съвсем простичко. Идваха съвсем бедни, простодушни хорица – като жителите на царството на Рама. Всички храмове там бяха на Рама. Има само един храм на Вишну в Айодхя – Той е с четири ръце, черен. Ние разпитвахме хората: „Къде можем да намерим този храм на Вишну?” Те казваха: „Храм на Вишну?!? Вишну, Вишну…?” И едва след това се сещаха: “А – Черният Рама! Да, знаем къде е.” Това беше толкова сладко! За тях всичко е Рама. Затова казах, че Рамачандра е много сладостна личност, много добър цар, много грижовен към всички поданици.

(следва продължение)

[1] От книгата на Бхактиведанта Нараян Махарадж

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 вечер, София)

Продължаваме да четем за различните причини защо Кришна е дошъл на тази планета Земя. Каква беше първата причина?

Манджари: Били са трудни времена за света.

Свами Тиртха: Да. Това била една причина за спускането на Кришна – да облекчи бремето на земята.

„На второ място, било дошло времето за установяване на юга-дхарма.” Каква била юга-дхарма, предписаният процес, в предишната епоха? Храмовото обожание. Всички различни епохи имат различни основни предписани процеси за постигане на съвършенство. Какъв бил процесът в Сатя Юга? Медитация. Шестдесет хиляди години да медитираш на едно място, хранейки се само със сухите листа на дърветата и понякога дишайки. Виждате, това не е практично в настоящата епоха. Ние дишаме твърде често. После, в следващата епоха са били ягите; сетне, в третата епоха – храмовото, ритуално обожание. Сега ние живеем в четвъртата епоха; какво е препоръчително за нея?

Кришна Прия: Възпяване на светите имена.

Свами Тиртха: Правилно. Ти знаеш всичко, Прия! Да, възпяването на светите имена. И всъщност този универсален процес се подчертава във всички различни религиозни практики. В християнството как върви молитвата „Отче наш”? „Да се свети името Ти,” нали? Фокусът е върху святото име. В исляма също имат своите броеници, на които повтарят имената на Бог. И така, за настоящата епоха най-добрият метод са светите имена на Бога. Но само една епоха преди това е било храмовото обожание.

„Яваните и другите окупатори на Индия рушали храмовете, хората нямали вяра в божествата и стандартът на обожание бил много нисък. За да спаси ситуацията, Кришна се появил в този свят, взимайки със себе си юга-аватара, манвантара-аватара и всички останали инкарнации, като Нараяна, Рама, Нрисимха, Калки и други.”[1]

Отново виждате, едно основно задължение на Всевишния е да възстанови принципите на религията. Мисля, че това е много важна причина, за да дойде. Ако си отговорна личност, тогава каквото си започнал, ще се стремиш междувременно да се грижиш за него. Този цикъл на битието е започнал, а Кришна е отговорна личност, затова е готов да направи жертвата да се спусне на тази земя. Макар да се радва на всякакви удобства в духовното небе, при все това Той е готов да се наеме с трудностите да дойде при нас, за да възстанови религиозните принципи.

Имам предложение за вас. Нека подражаваме на Бога! Щом Той е готов да дойде тук, нека ние сме готови да идем там – да се нагърбим с малката трудност да достигнем най-висшето ниво. Ако Го имитираме по неправилен начин и се опитваме да поправим грешките в материалния свят, надали ще успеем. Това не е наша отговорност. Но ако приложим метода правилно: че щом Той е готов да поеме трудностите да дойде тук, ние трябва да сме готови да поемем трудностите да идем там, мисля, че това е правилно приложение на теорията на практика.

Представете си, че на Ваикунтха днес има събиране. Преданите, полубоговете, всички светци и мъдреци слушат там лекция на тема: „Какви са причините джива, душата, да дойде в духовното небе? Как тези увлечени по материалното живи същества са готови да дойдат при нас?” Всички са удивени да чуят подробностите в тази лекция. Това е отвъд представите им, отвъд най-дивото им въображение. „Как е възможно някой да е толкова далеч от нас?!” Те нямат абсолютно никаква информация за материалната вселена. Те са слепи за материята. Живеят единствено за духа. Затова не могат да разберат за какво им говорят писанията. Раждане, смърт, трудности, невежество, страсти – те нямат понятие какво е това. Звучи им като някаква градска легенда. И разполагат с дълъг списък с причини защо човешките същества, падналите души, са готови да се наемат с трудностите да достигнат духовното небе.

(следва продължение)

[1] От книгата на Бхактиведанта Нараян Махарадж

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Въпросът ми е свързан с определението за предано служене: „Действам под инструкция и се стремя да го направя възможно най-добре”. Искам да попитам защо се случва така, че дълго време се стремиш да даваш най-доброто от себе си, но въпреки това резултатът не само не е добър, ами си на една крачка пред падане?

Свами Тиртха: Какъв е първият признак за излекуването на една болест? Треската нараства. Какво става като излезете на слънце? Очите ви ще бъдат заслепени, а зад вас ще легне сянката ви. Така че какво очаквате? Пълно щастие, съвършено съзнание, истинско освобождение – изведнъж? Или какво? Казваш „от дълго време”. А взимаш ли предвид предишните си животи, пропилени в безсмислици?

Вие напредвате толкова бързо! Преданото служене е много бърз процес, казвам ви. Можете да видите колко е мощен, когато го спрете. Спрете ли, незабавно се връщате на началната точка. Тогава защо да спираме? Не бъдете толкова глупави.

Гурудев казваше: в този процес има само два начина на напредък – бавно и стабилно; и бързо и стабилно. Така че можете да изберете! Стабилността винаги присъства. И дори една стъпка може да ни спаси. Не се притеснявайте.

Въпрос на Хари Лила: Моят въпрос е свързан с предишния. Добре е служенето ни да е насочено към хората около нас, да бъде практично. Спомена се, че когато служим или няма реакция, или пък има такава, която гали егото ни. Но се случва и реакцията да е негативна; макар да се стремиш да служиш с най-добрите си намерения, въпреки това хората наоколо не са доволни. Това също ли е капан на егото? Или показва, че не служим достатъчно добре? Или отново е нашата сянка?

Свами Тиртха: Понякога е трудно да отсъдим дали сме на добър път или не. Понякога ответът е добър, друг път негативен. И определено трябва да обръщаме внимание на негативната обратна връзка или дори на критицизма, който получаваме.

Разбира се, трябва да сме внимателни. Защото има количествен и качествен критицизъм. Какво означава това? Ако всеки е доволен от теб, само един има някакви забележки, това в количествено отношение не е кой знае колко значимо. Но дори всеки да е доволен от теб, ако духовният ти учител не е доволен от теб – той пак е само един, но в качествено отношение е достатъчно. Така че независимо дали към нас идва качествен или количествен критицизъм – трябва да сме внимателни. Ако всички казват: „Спри се, нещо не е наред в това, което правиш,” обърнете внимание. Или ако само един човек, но много важен човек в живота ви, каже: „Хей, какви ги вършиш?!” – обърнете внимание.

Трябва да намерим правилната съпоставка. Така или инак:

васудеве бхагавати

бхакти-йогах прайоджитах

джанаятй ашу ваирагям

гянам ча яд ахаитукам[1]

„От само себе си резултатът от преданото служене ще бъде свобода от оплитане и божествено познание.” Така че продължавайте с практиките и ще постигнете повече, ще разберете повече.

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.7

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Павитра: Гурудев, когато попитах коя е първата стъпка в духовния живот, ти каза, че е вкусът. Откъде идва този първоначален вкус? Имаме ли го, когато идваме тук? Или по някакъв начин го развиваме? Кой е притежателят на този вкус?

Свами Тиртха: Махапрабху. И Той безразсъдно раздава този вкус! Не пресмята: „Дали ще ми свърши запасът или не”. Наистина е така! Защото екстатичният любовен мистицизъм не е бил развит с такъв интензитет преди Него. Затова можем да кажем, че Неговият принос към разбирането за религия най-общо казано е изключителен.

Този изначален вкус разбира се присъства в духовната сфера. Тя е направена от раса. Там е царството на раса. И тази ананда капка по капка прониква в сърцето на предания. Как е казано? Голокера према-дхана харинама-санкиртана[1] – према, божествената любов от Голока, присъства в харинам. Така че това е пътят да възстановим връзката си с онова прекрасно ниво на реалност.

В края на краищата трябва да се замислим кой притежава изначалната раса, ади-раса? Да го кажем по-простичко: кой е най-щастлив в цялото битие?

Хаягрива: Шримати Радхарани?

Свами Тиртха: Хей! Много си бърз. Можем да си мислим, че Бог е най-щастливият. Понеже Той е най-най-най – значи трябва да е и най-щастливият. Но всъщност от Него някой извлича нектара и му се наслаждава – и това е, както ти каза, Неговата любовна енергия, олицетворената Любов.

Но от определението за предано служене: „действам под напътствие и се стремя да го правя по най-добрия начин,” мисля, че стигнахме твърде далеч.

(следва продължение)

[1] Стих от песен на Нароттам дас Тхакур

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

И така, ако се фокусираме върху преданото служене, какъв трябва да е резултатът? Какви са характеристиките на преданото служене? Първата е, че то прекратява материалната болка и страдание. Понякога изпитвате ли материални страдания? Не? Тогава према-бхакти не е за вас, съжалявам. Но това означава, че всички сме поканени. Защото ако този процес ще ни помогне да се избавим от всички материални страдания, тогава той е за нас, за мен! Аз не искам вече да страдам.

Следващата характеристика: то ни донася целия успех. Мисля, че всички се нуждаем и от това.

Води до трансцендентално, духовно удовлетворение. Така че не очаквайте просто материално доволство, но преданото служене ще засити душата ви.

Друг резултат от преданото служене е, че можете да минете отвъд освобождението. Това е нещо много висше! Обикновено хората, дори религиозните, спират до освобождението. Но с бхакти можете да минете отвъд.

След това петият резултат е, че то е привлекателно дори за Кришна.

Всички тези пет характеристики са за нас. Слага край на страданията, донася всички добри резултати, дори можете да очаровате Бога ако го имате. Ала уви има и шеста характеристика: према-бхакти се постига рядко. О, тази едничка точка не е за нас, тя не касае нас. Ние ще постигнем! И така, имайки предвид всички тези точки – ето какъв е резултатът от преданото служене. Затова го ценим толкова високо.

И тук идва нещо много сладостно. Както разбрахме, това предано служене очарова дори Кришна, самия Бог. Има въпрос: защо Кришна обръща повече внимание на падналите души, отколкото на вечните си придружители?

Виждате ли, Кришна харесва новодошлите. Защо? Как така можете да се харесате на Бога, ако дойдете закъснели? Защото се казва, че предаността, обичта на вечните Му спътници е естествена. Те нямат друг избор. В духовното небе какво друго можеш да правиш, освен да обичаш Кришна – няма какво друго. Докато падналите души най-напред трябва да се откажат от всичките си материални привързаности, стремят се да се пречистват, наемат се с всички трудности по дългия път на пречистването. И се казва, че Кришна цени тези усилия.

Също така Кришна се стреми да прикани всички към повече предано служене, към повече духовни дейности като обръща повече внимание на новодошлите. Това не означава, че не бива да започваме духовно служене. Но трябва да запазваме настроението на новопристъпили, да съхраняваме начина на мислене на невинните души. Защото този вид служене е много несебично, много чисто. Мотивацията им е много чиста, много есенциална. Затова нека винаги да сме като новодошли. А колкото повече се въвличаме в служене, толкова по-малко сме заети да слугуваме на мая.

Някои казват, че слугуването не е истинско предано служене, че не е бхакти. Други пък казват, че то е началото на преданото служене отвъд неутралното ниво. Докато Рупа Госвами казва, че служенето е съвършено ниво на преданост, което обичайно носи почтително отношение към Бога.

Има множество различни степени на служителите в божествената сфера. Можете да изпълнявате някои космични задължения; можете да служите като практикуващ в мисия; можете да служите в медитацията си като пряк помощник в лилата. Ала едно нещо не бива да забравяме – слугата на царя също живее в двореца. Това е същината на служенето – че можете да дойдете много близо до своя възлюбен Господ.

И има един много, много поучителен пример, който Кришна дава. Макар да е Върховният Господ и Арджуна да Го счита за такъв, Той бил готов да приеме позицията на колесничар. Това означава, че Бог е готов да служи на Своя приятел Арджуна. Такава е славата на преданото служене. Такава е славата на служенето към ваишнавите. Щом Кришна е готов да дойде като слуга, нима вие не сте готови да сторите същото? Партха-Саратхи – колесничарят на Партха, на Арджуна – има храмове, в които Кришна е обожаван по този начин.

(следва продължение)

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Досега говорихме само за служенето, сега трябва да поговорим за преданото служене. Каква е дефиницията за предано служене? Прия?

Кришна Прия: Служене с посветеност и любов. Отново стана романтично.

Свами Тиртха: Добре, добре – това е едната страна. А коя е другата страна, другата квалификация?

Санатана: Когато служиш в съответствие с насоките в светите книги, дадени от Бог.

Свами Тиртха: Добре, добре. Значи да идва от Него, нали? Това е много близо до точното определение за предано служене. Скъпи мои, то трябва да се върши под инструкция. Не сте ли чували тази малка подробност? Всички знаете романтичната част, но правилото е: „аз действам под инструкция”. Защото ако всеки започне да върши както му харесва своите много предани приношения в храма, това е катастрофа. Това е смесване на раса – нещо с лош привкус.

Това е много важно – моля ви, опитайте се да го приемете присърце: предано служене означава, че действам под инструкция и се стремя да вложа целия си ентусиазъм. Това са двете изисквания: да действаш под инструкция и да го вършиш добре, ентусиазирано. Трябва да знаете това! И от сън да ви събудят, трябва да сте способни да дадете тази дефиниция.

васудеве бхагавати

бхакти-йогах прайоджитах

джанаятй ашу вайрагям

гянам ча яд ахаитукам[1]

Дефиницията за предано служене в „Шримад Бхагаватам” е васудеве бхагавати – „на Васудева Бхагаван, Върховния Бог Васудева, най-висшата интелигентност” – бхакти-йогах-прайоджитах – „да Му се служи с преданост”. И какъв ще бъде резултатът от такова безкористно и предано служене на Бога? Вайрагям и гянам ще дойдат при вас. Свобода от оплитане и божествено знание ще ви споходят. И така, резултатът от преданото служене са тези две много благоприятни характеристики. Ще получите свобода от материалното заплитане и ще добиете божествено знание – то ще ви осени.

яд атра крияте карма

бхагават-паритошанам

гянам ят тад адхинам хи

бхакти-йога-саманвитах[2]

„Каквото и да вършите за удовлетворение на Върховния Бог, то се нарича бхакти, божествена любов или служене. И естествената последица от него е гянам, божествено познание.”

Това са ползите от преданото служене. Ще постигнете освобождение и ще добиете разбиране как да продължите нататък.

Сега ви давам малко домашно – да съберете кои са деветте процеса на бхакти, 64-те елемента на бхакти, петте най-важни практики в бхакти и шестте стъпки на отдадеността.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.2.7

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.5.35

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Каква е дефиницията за служене? Една дефиниция за служене е да поднасяш резултатите на дейностите си. Това е като бизнес обмен – то не носи удовлетворение на сърцето. Но друго определение за служене е неспирна и любяща медитация. О, това е по-добре! Такъв тип служене ни харесва – когато можем с обич да мислим за някого. Това е добро служене. Затова да мислим за Кришна, да Го възхваляваме, да възпяваме имената Му – това също се счита за служене. Непрестанна, изпълнена с обич медитация.

А как, с какви ресурси можем да извършваме нашето служене?

Отговори: С нашето време, с нашите способности. Със сърце и душа.

Свами Тиртха: О, стига! Бъдете по-практични! Забравете всички тези романтични духовни неща! Дайте нещо реално.

Отговор: Парички, ръчички.

Свами Тиртха: Правилно! Първото, което можете да вложите в служене са парите ви. Това означава дареното богатство. Затова във всеки храм, в който идете навсякъде по тази планета Земя, ще видите кутия за дарения – за да може да се ангажира тази способност в служене. Да ни се помогне да си спомним: „Чакай малко, аз имам шанс за служене.” Но въпреки че „парите са по-сладки от мед”, все пак те са нещо външно, това не сте вие. „Служене” означава „аз давам нещо”, нали? Но ако давате нещо, което не сте самите вие, а просто някакъв метал или хартия – това е много повърхностно.

Вторият начин за служене е вач – с думите. Когато говорите за Бога: възслава, проповядване – това е друг вид служене. Виждате, то е по-близо до вас. Не е някакъв външен обект, а ваша телесна способност. Ангажирате тялото си, речта си в служене.

Ако навлезем още по-навътре, какво е следващото ниво на служене? Да мислите за Бога, да Му посвещавате мислите си. Да нямате втора мисъл – Той да е първата. Това е нещо много съкровено. Толкова е трудно да разграничите между „моите мисли, моите чувства и мен самия”. Така че това сте почти вие!

И накрая на четвъртото ниво е прана; можете да служите с живота си, с дъха си. Това е когато посвещавате живота си на служенето. Виждате градацията: на първото ниво човек си мисли: „Мога да купя Бога или спасението с малко пари”. Съжалявам, не работи. Трябва да дадем всичко, да дадем живота си. Тогава може и да има някакъв отклик; а може и да няма – кой знае!

Но също, ако сме по-съсредоточени в своите практики, можем да следваме правилата, дадени от Бог. Да се следват всички обществени и религиозни правила и предписания – това също е като приношение, като жертва. И накрая, на най-висшето ниво, както казахте, предлагаме нещо напълно съкровено: с безкористна обич да посвещаваме себе си – това е према-бхакти.

Ето един добър съвет. Не е достатъчно първо да направите нещо, а след това да го поднесете. Най-напред свършвате работата, пък сетне казвате: „О, между другото, Господи, това е за Теб!” Не – най-напред се постарайте да Му го предложите. Той е на първо място.

Но знаете, понякога е трудно да разберем какво Му е скъпо днес. Какви са очакванията Му днес? Трябва по някакъв начин да питаме какво се очаква от нас. Разбира се, ако някой има пряка връзка с Бога проблем няма, можете директно да Го чуете. В случай обаче, че не е така, какво можем да сторим? Можем да направим списък с предложения. После можем да се помолим: „Скъпи Господи, имам желание да Ти служа днес с такива и такива дейности. Такова е моето намерение и приношение. Но Ти какво мислиш?” Така че моля ви, стремете се да се свържете, стремете се да се молите по такъв начин – имайте план, но бъдете готови да приемете Неговото мнение.

(следва продължение)