Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Сега всички говорят, че всяка болест се дължи на някакви емоционални проблеми и ако продължим в този ред на мисли, вярно ли е, че ако имаме някаква болест, тя е отражение на нашите проблеми в духовната ни практика? И как бихме могли да се излекуваме, ако продължаваме да практикуваме по същия начин?  

Свами Тиртха: Може би не можем да се излекуваме сами. Понякога е нужно да срещнем доктор. Например, Вриндавана – това е много силно инфектирано място. Там върлува заразна болест, разпространяваща се чрез поглед. Какво пък да говорим за докосване? Докосването е неминуема смърт. Чрез поглед – пак добре, има малко замайване, малко инфекция, но не е смъртоносно. Много специален вирус – черен вирус. За нещастие, веднъж Шримати Радхарани се заразила с този вирус. Срещнала едно черно момче и напълно се инфектирала. Този инфекциозен вирус навлязъл в тялото и ума ѝ толкова тежко, че нямало спасение за Нея. Тя паднала болна, не можела да помръдне, не можела даже да диша. Всички около Нея се обезпокоили. Толкова била болна, че нито възрастните гопи, нито младите имали лекарство. Свекърва ѝ Джатила, която е – не знам как да го кажа, но много тежък човек – Джатила не вярва на Радхика. Тя все си мисли: „Това момиче много скитори навън. Трябва да си стои вкъщи.“ Защото Джатила е подочула нещичко за тази заразна болест във Вриндавана, за този черен вирус. И понеже знае за него, иска да защити снаха си. Но сега тя също е потресена. „О, нашата Радхика не може да стане. Лежи в леглото два дни без да помръдва, без да излиза. Преди исках да Я спра да излиза, а сега толкова бих се зарадвала да излезе. Но Тя не може да помръдне. Какво да сторя?” Тогава младите гопи, сакхите, започнали да я съветват: „Само Я погледни – толкова млада, а почти безжизнена. Случаят е много сериозен. Нито ние можем да Я излекуваме, нито ти можеш да Я излекуваш, нито Тя може да излекува себе си. Не можем да чакаме още един ден. Нужна ни е бърза помощ. Трябва да се намесим незабавно! Чухме, че един вълшебен лечител е дошъл във Вриндавана.” 

Джатила се въодушевила: „Наистина ли? Може би можем да го поканим.” Но тогава младите гопи казали: „Да поканим мъж лечител в твоята къща!? Не, това е невъзможно. Радхика е толкова благочестива, тя няма да допусне мъж лечител да пристъпи тук. Не, невъзможно е. Пък и ти самата си такава блюстителка на дхарма. Не можем да позволим такова нещо.” Тогава Джатила рекла: „Не, стига! За каква дхарма ми говорите? Сега няма никаква дхарма! Спасете Я незабавно! Водете доктора!”

Тогава сакхите казали: „Добре, ама сме чули, че този доктор е много специален. Понеже е магьосник лечител, трябва му усамотение, за да проведе лечението. Ние не можем да присъстваме. Ти също не можеш да присъстваш.” „Не ме интересува. Искам да спася дъщеря си. Доведете го.” „Обаче да знаеш, че неговата лечителска техника е много специална.” „Каква е тая специална лечителска техника?” запитала Джатила. „Той лекува с длани. Докосва болната част на тялото и тя се изцелява.” „Много добре! Нека да докосне нашата Радхика и дано животът се върне в Нея.” 

Добре. Мисля, че знаете как свършва историята. Въпреки че Джатила искала да възпрепятства срещите на Радха и Говинда по всевъзможни начини, този път самата тя въвела магическия лекар във вътрешните покои, умолявайки го да положи длани върху болната снага на Шримати Радхарани, за да може да изцери това момиче и да спаси живота ѝ. И така, лечителят влязъл във вътрешните покои, Джатила тихо затворила вратата. И какво станало? След известно време Радхика излязла много доволна: „Жизнената ми сила вече се възвърна. Тази черна инфекция вече няма никаква власт над мен.”

Така че това е нашата надежда – че вълшебният лечител ще дойде и при нас и ще докосне болните ни места. Може би сърцето? Може би главата? Нашите слаби точки. 

Пък ако Той не дойде, пак имаме шанс. Ако чувствате, че сърцето ви е като парче камък, съвсем близо до Джаганнатх Пури, в едно малко селце има огромна каменна плоча и стъпалата на Махапрабху са се отпечатали на нея, разтапяйки скалата. Така че ако имате усещането, че някои ваши части са от камък, просто прегърнете лотосовите нозе на Махапрабху и те ще се разтопят. Така понякога чрез полагане на длани, друг път чрез сграбчване на нозе – ще бъдем изцелени. 

Према-бхакти е магически лечебен процес. Лекува всички рани, всички болести. Лекува коренната причина за материалното съществуване – болестта на материализма. А Махапрабху е донесъл най-добрия лек срещу тази материална болест.