Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 вечер, София)

За мен е чест да съм във вашата компания. Идвайки насам, прочетох една реклама: „Просто се изгуби в България, за да намериш себе си.” Много ми харесва това послание. Този път бих искал да кажа няколко думи за един много важен фактор, а именно времето. В началото на една нова година е добре да се замислим за времето, нали? Обичайно в този период хората започват да си дават обещания: „От днес нататък ще променя живота си.” Ала след като изминат няколко дни, нищо не се променя. В началото сме много ентусиазирани, а после губим това. Ние сме досущ като огъня. Запалваш огън и той пламти високо, а после догаря. Но аз предлагам вместо да сме пламъци, да бъдем жарава. Защото пламъците само обгарят гърнето, но скоро замират – с времето те губят сила. Обаче от жарта, макар да не е толкова очевидна като танцуващите пламъчета, можете във всеки миг от нея можете отново да запалите огън – това означава, че с времето тя запазва силата си. 

И така, времето е измерение. Всъщност, ние сме свикнали с три измерения, максимум четири. Ала в действителност времето е едновременно четвъртото и петото измерение. Да ви кажа ли как? Първото измерение е точката. Тя всъщност е неизмерима. Такава е природата на точката – по самата си природа тя съществува, без да има размери. Това означава, че съществува несъществувайки. Така че точката е мистично преживяване. Макар да знаем, че я има, не можем да определим по какъв начин я има. Затова, за да се доближим повече до настоящата си реалност, ни е нужна втора точка. Ако имаме втора точка, тогава можем да стигнем до, така да се каже, първото измерение – което е линията. Една точка и друга точка, а това, което ги свързва и отива в безкрайността, е линията – едноизмерна. Ако сте истински мистици, започвате да прегъвате линията. Ако я прегънем, получаваме триъгълник – първата повърхнина. Следите ли мисълта ми? Това е духовна математика. Не се тревожете, ще говорим и по други теми, но нека започнем с горчивото хапче. И след това можем да разгърнем триъгълника в пространството; тетраедърът е първият пространствен обект. И това е нашият 3D свят, нали? Това е светът, който всички познаваме: как да живеем и да се движим в него: нагоре, надолу, напред, назад. Така разбираме пространството – в три измерения. 

И някои казват, че следващото измерение е времето. Защото ако включим времето в концепцията за пространство, тогава го задвижваме. Тъй като ние се движим не само в пространството, но и във времето. Така че времето е четвъртото измерение. Но мога да ви кажа, че времето е и петото измерение. Защото времето откъм тази страна действа като ограничение – всичко, което е започнало, ще свърши, ще приключи; това е ограничаващият аспект на времето, четвъртото измерение. Обаче времето от обратната страна съществува като вечност. Така можем да кажем, че материалното време е четвъртото измерение, а духовното време е петото измерение и то се нарича вечност. И няма значение колко мигове от материалното време съберете заедно, никога няма да получите вечност, тъй като тя е друго измерение. Така че от ограничените мигове не можем да съставим вечното време. Затова трябва да сме много внимателни с времето си. Как възприемаме времето? Като ограничаващ фактор или като измерение, в което да встъпим във вечността? Коя страна предпочитате – ограничаващия или безграничния аспект на времето? Аз избирам втората версия. Затова от време на време е добре да премислим, да поразсъждаваме за времето и да разберем повече за него. 

Един път трябваше да дам лекция за времето. И обичайно не е добре да се закъснява за лекция, особено ако ти си лекторът. Но този път осъзнах, че няма да успея, ще закъснея. Публиката обаче беше много търпелива, половин час чакаха лектора да се появи. Разбирате ли, темата ни беше времето, пък аз закъснях! Наистина се чувствах смутен, но понеже исках да избягна ситуацията, казах им: „Виждате ли, аз закъснях, за да ви демонстрирам значимостта на времето”. 

Така че трябва правилно да използваме времето си. Да не губим и миг възможност да добием духовни постижения. Стремежът ни да оползотворяваме правилно това измерение ще ни помогне да достигнем своя вечен дом. 

(следва продължение)