Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)
И така, описахме мандалата на Кришна. Но какво да кажем за Гоуранга? Махапрабху също има Своята мандала. И в тази Негова мандала придружителите Му заемат специфичните места.
Кой е в центъра на Чайтаня мандала? Центърът на Чайтаня мандала е самият Той – Чайтаня Махапрабху и Неговите преки сподвижници. Защото в Кришна мандала, в центъра стояха Радха-Говинда, а в Чайтаня мандала, Махапрабху представя съединените Радха и Говинда, и освен това Той има първични експанзии, като панча-таттва.
Кои са във вътрешния кръг? Във вътрешния кръг на Кришна мандала стояха по-младите гопи, манджарите. В Махапрабху мандала, госвамите заемат това място. По външния кръг венчелистчета на Гоуранга мандала се намират близките слуги. От това можем да разберем, че дори тези, които са по външните листенца на тичинката, са много близки слуги. И накрая тези, които са в средната част, са най-близките слуги. И така: близки, най-близки и госвамите.
Но има един много важен стих по отношение на идентичността на Чайтаня Махапрабху:
радха кришна-праная-викритир хладини шактир асмад
екатманав апи бхуви пура деха-бхедам гатау тау
чайтанякхям пракатам адхуна тад-дваям чайкям аптам
радха-бхава-дюти-сувалитам науми кришна-сварупам[1]
Което значи: „Обожавам Чайтаня Махапрабху, който не е различен от Кришна, обвит в сиянието и чувствата на Радхарани. Като доминиращата и доминираната половини, Радха и Кришна, в Своите индивидуални идентичности, са винаги заедно. А сега, в облика на Чайтаня Махапрабху, Те отново са се слели. И тази невъобразима трансформация на Божествената Двойка произтича от любовните взаимоотношения на Радха и Кришна.”
Това е цитат от личния секретар на Чайтаня Махапрабху, Сварупа Дамодара. Този стих е много важен за нас, тъй като обрисува философията на Чайтаня Махапрабху – онова невъобразимо единство и различие. Божествеността, според нашето разбиране, има тези две страни на монетата – Говинда и Радха, Радха и Говинда – и Те винаги са заедно. Толкова силно си принадлежат един на друг, че когато виждат отделните си идентичности – Кришна отделно и Радха отделно – Те толкова неистово се нуждаят един от друг, че са привлечени един към друг, търсят се един друг. И когато това търсене стане достатъчно интензивно, Те се прегръщат толкова дълбоко, толкова проникновено, че се появява Чайтаня Махапрабху. Тогава тъмният тен на Кришна се скрива под сребристото сияние на Радхика.
Затова моля ви, запомнете този стих, тъй като той ни насочва в духовните ни усилия. И в тази светлина с лекота можем да разберем паралелите между Кришна-лила и Гоуранга-лила. Всички, които гледат с такива очи, могат да разпознаят участниците и сподвижниците на Чайтаня Махапрабху и да посочат мястото им в Кришна-лила.

1.  „Чайтаня Чаритамрита“, Ади Лила, 1.5

(следва продължение)