Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 вечер, София)

Ще продължим да четем за неутралната любов към Бога.

„Светите личности по естествен начин се стремят да изучават Ведите, и особено Упанишадите, да живеят далеч от светската суета, постоянно да мислят за вечната форма на Кришна, да бъдат готови да размислят за Абсолютната Истина и да я проумеят, винаги да се отличават с притежаване на знание, да виждат Върховния Бог във вселенската Му форма (вишва-рупа), постоянно да общуват с учените преданоотдадени и да обсъждат заключенията на Ведите с възвишени личности. Всички тези качества помагат на светите личности да се издигнат до позицията на шанта-раса.”[1]

И така, тук ни е дадена пълна програма как да се квалифицираме за тази елементарна степен на предано служене. Мисля, всички сте се съгласили, че ще станете свети личности. Защото това е пътят да се издигнем до тази неутрална степен на предано служене. И ето я програмата за това издигане.

Най-напред е казано: „Да имаш естествен стремеж да изучаваш и дискутираш Ведите.” Защо трябва да изучаваме разкритите писания? Защото чрез тях се свързваме с Върховната истина. Те винаги ще ни напътстват и ръководят в по-висша посока. Ведите не обсъждат нищо второразредно. Те винаги насочват вниманието ни към по-висша цел.

След това: „Винаги да живееш далеч от светската суета.“ Това не е толкова лесно да се направи. Но трябва да постигнем такова състояние на несмущавано съзнание. Понякога може да видите снимки на хора, които медитират насред шумни градове, на булеварди и т.н. И в началото на мен ми беше много трудно да възприема такива снимки. Понеже си казвах: „Чакай малко, на такова място ли медитирате?!“ Обаче по-късно разбрах: да, дори и в най-смущаващите обстоятелства трябва да запазваме балансирано и умиротворено състояние на ума. Защото балансът е основата за по-висшите постижения. Ако си мислиш: „Аз мога да медитирам само ако около мен е спокойно. Не ме притеснявайте сега, защото съм в медитация,“ когато смъртта почука на вратата ти, какво ще ѝ кажеш: „Не, не, не, недей да ми смущаваш медитацията, искам си спокойствието на ума“. Това е кризисен период! Не можеш да речеш: „Къде ми е спокойствието?“, защото спокойствие няма. Спешно и отчаяно трябва да удържим онова стабилно състояние на ума.

„Винаги да мислиш за вечната форма на Кришна” – това е друг импулс, който следва да имаме. За щастие, формата на Кришна е толкова привлекателна, че пленява вниманието ни.

„Да си готов да размисляш за Абсолютната Истина и да я проумееш“ – това е темата на дискусията, която водим тъкмо в момента; и „Всякога да се отличаваш с притежаване на знание”. Понякога се опитваме да показваме колко много знаем, за да привлечем вниманието. Понеже знанието се счита за нещо престижно. Знанието е власт. Тези, които имат повече знание, обикновено имат и повече власт. Но в духовен смисъл никога не бива да допускаме тази грешка – да се перчим с намерението да впечатлим някого или да показваме колко сме велики заради великото си знание.

Веднъж нашият Гурудев каза на един от своите ученици: „Или в този и този град и дай публична лекция.” Тогава преданият отвърна: „Ама Гурудев, нали знаеш, че не обичам да излизам на сцена, да изнасям речи, въобще да поемам тази роля.” Тогава Гурудев каза с много строг тон: „Не ти казах да идеш и да правиш шоу, казах ти да дадеш лекция.” Виждате ли разликата? Когато искаме да покажем своето знание, своята експертност по отношение на шастрите, това е грешка, провал – липсва настроението на служене. Дори четенето на шастрите или четенето на молитви е форма на жертвоприношение в оригиналния си смисъл. Нарича се свадхяя-ягя. Това означава, че да преповтаряш, да си припомняш, да обожавашe мантрите, молитвите, шастрите чрез повтарянето им е форма на служене. Обаче трябва да учим, защото ако не учим, няма и какво да си припомняме.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 35