Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, лято 2024, Полша)

(продължава от предишния понеделник)

Нашите съкровища: живота ни и есенцията на живота ни – нашата любов; само тези две неща имаме, за да ги отдадем. А на кого да ги отдадем, на кого да посветим своята жизнена сила и своята обич? Считам, че това е подобаващ въпрос. И е лесно да се отвърне, че трябва да дадем любовта си на друго човешко същество, но мисля всички сме пробвали това, с по-голям или по-малък успех, нали? Мисля, че всички сме имали високи очаквания от нашите човешки взаимоотношения. А знаете какво се казва: без очаквания няма разочарования, но големите очаквания водят до големи разочарования. Така че ако посветим обичта си на нещо ограничено, и резултатът ще бъде ограничен, нали? Ако поднесем обичта си на нещо безгранично, тогава и резултатът, откликът също ще бъде безграничен. 

Така че най-добрият обект на нашето сърдечно приношение, на емоционалната ни посветеност, според мен са лотосовите нозе на Божествената Двойка. Ако срещнете Говинда, съвсем скоро ще срещнете и Радхика. Ако пък случайно срещнете Радхика, съвсем скоро ще срещнете и Говинда. И по единия, и по другия начин не можете да избягате. Така можем да поднесем най-доброто, каймака на живота си на правилното място, на подобаващия обект. 

Най-общо казано, трябва да посветим живота си на нещо по-висше от самите себе си – тогава това ще бъде мистично приношение. Ако посветим живота си на нещо по-нисше от сегашното си положение, тогава това ще е някакъв мизерен живот. Ако посветим живота си на нещо по-висше от себе си, това ще бъде възвишено приношение. Затова не се задоволявайте с нищо по-малко от амрита. Както е казано в шастрите: вие сте родени от океан от амрита, не се удовлетворявайте с нищо по-незначително. Вие сте частички от онова божествено блаженство, то е вашето наследство, то е вашето богатство, не се задоволявайте с нищо по-малко. Това трябва да е нашият идеал. Тогава приношението на живота ни ще бъде величествено приношение, ще бъде възвишено приношение. А посвещаването на нашата обич, посвещаването на нашата любов, като най-силната способност, която човек има, също ще бъде най-доброто приношение, правилно насочено към лотосовите нозе на Божествената Двойка. 

Този идеал и тази практика трябва да научим от махаджаните, които правят това, които живеят с това. За тях то не е теория – понякога да си помислят: „О, да, теоретично трябва да поднеса обичта си и теоретично аз обичам Бога.“ Представете си себе си; някой идва при вас и ви казва: „Прабху, на теория те обичам.” Що за отношение е това? Няма такова отношение! Любовта може да е само реална, иначе не е любов. Нашето приношение трябва да е истинско, иначе не е приношение. Нашата посветеност на живота ни трябва да е реална, иначе не е посветеност, иначе още си живееш за себе си. А ако живеем за себе си, не живеем за никого. Ако живееш за друг човек, поне живееш за някого. Но ако живееш за славата на Бога, на Божествената Двойка, тогава животът ти е възвишен и това е най-доброто приношение. Така че не забравяйте за тези две неща, които имате: едното е живота ви, прана, а другото е любовта ви, према. Тях трябва да поднесем в лотосовите нозе на Радха и Говинда.

(следва продължение)