Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Една част от живота ни е тамастична; в позитивен смисъл това е всичко, което осигурява стабилност. Например можем да кажем, че в телесната ни конструкция костите са тамастични. Спането в основата си е тамастично. Обаче какво да кажем за спането на чистите предани? Ако сме обикновени човешки същества, сънуваме успехи, сънуваме своите герои. Светците обаче имат различни сънища. 

И знаете, природата на сънищата е много необикновена. Веднъж имало един бедняк. Бил толкова беден, че винаги сънувал богатства. Един ден заспал на леглото си и сънувал, че притежава делва пълна със злато, която висяла над леглото му. Така се зарадвал, че накрая, след толкова много страдания, успял да забогатее! Размечтал се как ще осъществи всичките си лелеяни желания. Казал си насън: „О, мога да се наслаждавам на това, мога да се сдобия с онова“ и бил толкова въодушевен, че започнал да танцува в съня си. Обаче танцът насън е подскачане наяве. Той толкова силно размахвал ръце и крака в леглото, че в съня си ритнал висящата отгоре делва. И тогава цялото му богатство било изгубено. 

Такава е природата на сънищата ни. Ако просто искаме да сбъдваме елементарните инстинкти в живота си, това не е сън, а кошмар. Животът би трябвало да има някакъв по-висш смисъл, щом сме постигнали тази толкова уникална, специална форма на човешки същества. В „Ману Самхита“ се казва, че човешкото съществуване започва на нивото на нравствеността. Например, да не крадеш. Да крадеш означава да се опитваш да се наслаждаваш на нечия чужда собственост. А ако не разбираме, че всичко принадлежи на Всевишния, значи сме крадци, стремим се да се наслаждаваме на собствеността на някой друг – на Бога. Взимате вода, взимате въздух, взимате храна, взимате интелигентност, взимате възможностите на живота, без да плащате никаква цена – това не е хубаво. Ако не предлагаме нещо, тогава макар животът ни да прилича на човешки, всъщност не е. На други места в шастрите, във „Веданта Сутра“ се казва: „Атхато брахма джигяса – Сега, след като си се родил като човешко същество, е време да размисляш за Бога, да търсиш Всевишния.”[1] Това е началото на истинския човешки живот – когато започнем духовното си търсене. 

И така, ако искаме да подобрим качеството на живота си, най-напред трябва да разберем какви са истинските човешки качества, а след това да се стремим да надрастем тези най-общи човешки характеристики. И по мое разбиране, да подобрим живота си не означава да се опитваме да се наслаждаваме на всевъзможни удобства. Истинският човек може да се познае по две неща: че е готов да поема отговорност и че е готов на жертва. Отговорността е споделяне на задължението да се поддържа този сътворен свят – това е красива задача. Някои мъдреци казват, че човешките същества са сътворци на Бога, те споделят тази задача и отговорност по създаването и поддържането на този красив свят с Бога. Имам предвид, Бог споделя тази отговорност с хората. Така че това е отговорност. Вие сте отговорни за себе си. Отговорни сте за обичните си. Ние всички сме отговорни за тази планета. Има множество различни нива на отговорности, които трябва да поемем. 

А как да изразим готовността си да поемем всички тези отговорности? Това става чрез жертва. Затова в древни времена се препоръчвало, особено за семейните, да правят жертва всеки ден. А жертвата зависи от огъня. Огънят на дома – домашното огнище, понеже животът се върти около яденето, готвенето и подхранването – това домашно огнище е като жертвеният огън. Имаме и друг свещен огън – това е пламъкът на огнените церемонии, в който изгаряме зърно, цветя, а също и малко карма. И накрая, у вас има и трети вид огън – химическият огън на храносмилането. Той гори вътре в тялото ви и трябва да го храните, за да е спокоен умът ви. Това е още един вид жертва – да храните другите, да удовлетворявате този храносмилателен огън. Посредством всички тези жертви, посредством тези огнени приношения, можете да изразите благодарността си и да покажете готовността си да поемете отговорност. Така че отговорността и жертвата вървят много близо, ръка за ръка.

(следва продължение)

1.„Веданта Сутра“ 1.1.1