Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Шакти: Имам нужда от малко повече обяснение за това, което казахте: че милостта се стича по посока на недостига, на нуждата. Аз вече съм разбрала, че всичко се случва по милостта на Кришна. Но скромният ми опит досега е, че когато чувствам някаква липса или недостиг, съм нещастна. Всички знаем закона на привличането. А когато усещам, че имам достатъчно, точно тогава мога да привлека повече милост. Бихте ли обяснили повече в тази връзка, за да избегнем объркването? 

Свами Тиртха: Напълно съм съгласен. Когато нещо липсва в живота ни, обичайно сме притеснени. Да не притежаваш нещо си е проблем. Само че да притежаваш, е още по-голям проблем. Защото тогава почваш да се страхуваш, че ще изгубиш въпросното нещо. В живота е така. Когато имаш, плачеш; когато нямаш, плачеш. Много е лесно човек да е доволен и сит на материалното ниво, понеже не се нуждаем от кой знае колко много. Но можем да приложим това чувство в духовен смисъл – за да покажем на Кришна, че има шанс да упражни милостта си. Защото милостта е като електричеството, което тече само ако има разлика в заряда. Когато има разлика в заряда, енергията потича. Кришна е изключително зареден. Той е пълен, изпълнен с енергия. Като извор, преливащ с енергиите си. Затова се нуждае от приемник и ние сме подходящи партньори за това. Така е най-хубаво – когато енергиите се съчетават: свръхпрекрасен източник и добър приемник – тогава потокът бликва.

И ако някой те попита: „Нужна ли ти е повече милост от Кришна?”, нима ще отвърнеш: „Не, имам си достатъчно. Стига ми толкова.” Нали вчера научихме, че никога не е достатъчно. Дай ми още, дай ми още! И тази духовна жажда е доста по-различна от материалната жажда. Защото по един или друг начин материалната жажда ще се засити. Веднъж чух на една лекция – бях малко изненадан, когато лекторът каза: „Ако имате материални желания – преследвайте ги. Стремете се да ги задоволите, да се сдобиете с копняното. Много скоро ще се разочаровате и тогава ще стигнете до духовните желания.” Така че дали по този или по друг начин, материалната жажда ще свърши. Ала духовната жажда е вечна. В това е разликата. Материалните ресурси са ограничени и материалните нужди също са ограничени. Духовната нужда е безмерна. А в „Кришна Бук“ Шрила Прабхупада описва, че Кришна има безгранична милост и упражнява тази безгранична милост по безгранични начини спрямо Своите отдадени предани. Толкова е красиво! Това е нашето очакване. Защото Кришна свири на флейтата. А когато има музика, има и танц. И понякога Той добавя все повече и повече ритъм към този танц. Обаче какво се случва, ако Шримати Радхарани открадне флейтата на Кришна? Не знаем. Така че ако усещате, че скоростта на танца расте ли расте, най-вероятно Радхика е отмъкнала флейтата на Кришна и сега Тя е тази, която свири. 

Може би това ти дава някакъв отговор. В материален смисъл е по-добре да сме удовлетворени дори и с малкото, което имаме. В живота винаги идва време нуждите да се заситят, не се притеснявайте за това. Работете здраво, разбира се. Но междувременно бъдете доволни. А духовната жажда трябва да я отглеждаме, за да могат Кришна, хари-гуру-ваишнавите да ни налеят чашата с нектар. 

(следва продължение)