Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Бих искал да попитам за нещо, за което говорихте вчера. Беше за любовта – че тя идва и си отива. Повечето от нас са преживели това. А божествената любов, казахте Вие, дойде ли, никога не си отива. Но аз съм чувал истории и съм виждал бхакти, които отпадат, просто си тръгват. И вторият ми въпрос е за съвършенството: говорихте за три пътя на съвършенството и че всъщност нашият път е основно чрез крипа, милостта. Аз искам да попитам за садхана. Възможно ли е твърде многото садхана да прави така, че да отпадаме? Понеже съм говорил с някои бхакти и някои от тях ми дадоха примери – някой е толкова посветен, че все повече и повече се изтощава, и накрая просто си тръгва. Различни бхакти понякога са ми разказвали свои преживявания. Например, Прабхупад казал на един бхакта: „Като правиш това, развиваш любов.” Но възможно ли е да го правим прекалено много, без да сме подготвени, да правим садхана без любов, и всъщност да получаваме обратното? Тоест да се изтощаваме и да си тръгваме. 

Свами Тиртха: О, толкова много въпроси. Да започнем от началото. Мисля, че двата ти различни въпроса основно се фокусират върху един и същ проблем: дали имаме нещо или нямаме нищо. Духовните постижения са толкова фини, толкова скрити, че е много, много трудно да бъдат измерени с каквито и да било средства, с каквито разполагаме. Заради материалния си живот и обусловеност – в образованието, в този съревнователен дух – ние винаги искаме да мерим нещата и постиженията. Хората организират Олимпийски игри, за да мерят постижения. Между другото, те са пълен провал – това е бизнес, не е вече спорт. Химия и бизнес – как да се направят повече пари. Ако химиците в държавата ви са изпреварили надзорната комисия, те могат да изобретят химикали, които ще ви помогнат да тичате по-бързо без да ви заподозрат. Така че това няма нищо общо с истинския спорт. Затова смиреното ми предложение е, ако искаме да се развиваме, нека излезем навън и да вървим, да тичаме или да се борим без да въвличаме всичкия този бизнес и да изритаме всички телевизори, като започнат да ни пробутват това за спортни събития. Хайде стига, това е пълна измама! 

Съжалявам, малко съм емоционален, защото илюзията ограбва всички най-добри идеали, които имаме, покварява най-добрите идеали. Но ние сме научени да мерим нещата. А какво означава мая? Да се опитваш да измериш Бога – това е илюзия. Така че ако се опитваме да измерваме духовните си постижения – колко кръга съм измантрувал, колко книги съм продал, колко много и аз не знам какво съм направил – това е същият този олимпийски дух. То не е достатъчно. С това не можем да купим Кришна, не можем да купим божествената любов. Не стига. Така че трябва да се отървем от този манталитет за мерене и постигане. Защото Радхика е много деликатна. Колкото повече се стремите да Я уловите насила, толкова повече Тя ви убягва. 

И така, ако тази вътрешна трансформация още не се е случила, обаче вие се стремите да показвате всички външни признаци на предан, рано или късно нещо може да се случи. Не е достатъчно да парадирате с външните формалности или изисквания, необходима е промяна отвътре. Бхактивинод Тхакур казва, че проблемът на тази епоха е, че няма безкористни проповедници. От това можем да разберем, че дори проповедниците понякога имат този начин на мислене, този състезателен дух – как да се измери предаността. Трябва да сме много внимателни с това. Защото истинската промяна ще се случи в сърцето. А защо сърцето е скрито – и сега говоря за духовното сърце – защо сърцето е скрито толкова надълбоко в тялото на човешкото същество? За да могат само избраните и Кришна да четат в него. Но Той може да го прочете, те могат да го прочетат. Ако не сме искрени, те това го прочитат. Даже да извършвате всички ритуали. Външно показвате, че сте 108% предани, отвътре нищо не се случва – и те това го виждат. Обаче виждат и обратното: изглеждаш съвсем слаб човек, нищ, пълен с грешки и недостатъци, лишен от знание, но ако има една капка искреност в сърцето ти, ще бъдеш спасен. Не можем да купим Кришна с никакви качества и постижения. Не можем. 

Веднъж един човек ми каза: „Святото име стана горчиво на устните ми”. За мен това беше много шокиращо, защото сме разбрали, че святото име е много сладко. Как така сега му е загорчало? Затова следващия път, когато срещнах един божествен брат на моя Гурудев, много възвишен и старши, му зададох този въпрос. Той се вторачи в мен и накрая каза: „Щом е загорчало, това не е било святото име”.

(следва продължение)