Sharanagati

Ще прочетем от книгата „Търсейки с обич изгубения слуга”, която досега ни помагаше да вникнем в необикновените характеристики на кришна-бхакти. Докато обичайно хората търсят истината или Бога, от тези учения разбираме, че състрадателният Бог търси изгубените човешки същества. Религия означава „ние се нуждаем от Него”; а свръхрелигия означава „Той се нуждае от нас”. Не можем да сторим друго, освен да се оставим на въздействието на тази покана. И кой е пътят обратно към дома? Пътят обратно е пътят на вярата. Затова сега ще прочетем за вярата.

„Вярата е единственото средство, чрез което можем да видим, чуем или усетим по-висшия свят; инак всичко друго е безполезно за нас. За да се разбере онази равнина е нужно вътрешно пробуждане. Можем да се свържем с по-висшия свят единствено посредством по-висш източник. Затова дивя-гяна, познанието за по-висшата сфера, не е обикновено знание; то е трансцендентно, свръхментално усещане и чувство. Ала за да се осъзнае това е необходима отдаденост. След това можем да продължим да слушаме и възпяваме, да помним, обожаваме и славим Бога, или да поднасяме най-различни други видове служене, но първото нещо – основата на предаността – трябва да е себеотдаването. Инак нищо няма да се получи; нашата демонстрация на преданост ще бъде открай докрай имитация. Трябва искрено да чувстваме: „Ще бъда верен в служенето си към Върховния. Аз съм за Него. Готов съм да умра, за да живея. Искам да живея единствено за Него, а не за да осъществявам някакъв отделен интерес. Не искам нищо по-малко от абсолюта. Искам да съм Негов изцяло.” Такава интензивност е насъщно необходима на предания. Преданият трябва да разбира, да чувства, че е предопределен за Кришна. Той не е независимо същество; той зависи от Кришна – най-висшият абсолютен център – и от нищо друго.”[1]

Дотук бяха описани две много важни неща. Едното е природата на вярата, а другото – природата на предания. Най-общо казано, за някои от нашите събратя, човешките същества, вярата е просто вярване – те вярват това, което не знаят. „Не знам, затова вярвам.” Какво е това? Това не е духовна наука. Шрила Прабхупад е казал, че: „Бхакти-йога е метод за научно разбиране на Бога”. Веднъж споменах това по време на лекция и изведнъж един блестящ млад човек каза: „Научен?!” Беше изненадан. Защото обикновено хората считат, че наука и религия са две различни неща. И в повечето случаи са прави. За съжаление, в науката липсва достатъчно вяра, а във вярата липсва достатъчно наука, достатъчно знание. Но със сляпа вяра ще свършим в канавката. Ако сме слепи, няма как да се просветлим, това е сигурно.

Но тук е дадено различно определение за вяра, която гласи: „Единственото средство за доближаване на по-висшата сфера.” Тези дни говорихме за това, че Ведите ни наставляват строго като баща, че Пураните ни поучават нежно като майка, докато ачариите – учителите, гуру – ни напътстват много сладостно, като любим. Само си представете: ако тези първи думи – „няма друг начин” – са най-сладкото поучение, тогава колко ли строги трябва да са Ведите и Пураните? И така, за Шрила Шридхара Махарадж вярата е най-великата сила в човешкото същество, която прекосява пропастта между настоящата ви позиция и божествената реалност. Кой е източникът на вярата?

Коментар: Любовта.

Гиридхари: Няма нищо, което да не е дадено или да не идва от Бога, така че това означава, че вярата също идва от Бога.

Свами Тиртха: Виждате ли красотата на бхакти? Два различни подхода, и двата правилни.

Гиридхари: Нали любовта и Бога са едно и също.

Свами Тиртха: Понякога изпадат в шизофрения, но тя е божествена. Те са разделени, за да се слеят отново. Ако искаме да сме съвсем конкретни, можем да кажем, че вярата идва от вярващите, от тези, които имат вяра. Но откъде идва вярата на вярващите? Обективно, на ниво таттва, можем да кажем: „Да, най-висшият източник е Върховният Бог”. Или от гледна точка на раса можем да кажем, че източникът, произходът на вярата е любовта, божествената любов. Но понякога е трудно да се отсъди кое е първо – вярата или любовта. Дали Бог обича душите толкова много, че инжектира вяра в сърцата им? Или хората имат такава вяра, че Богът на любовта не може да устои?

(следва продължение)

[1] Шридхара Махарадж, „Търсейки с обич изгубения, слуга”,глава първа „Планетите на вярата”.