Sharanagati

Въпрос: Казахте, че щастието идва от обмена между човека и Бога; не е ли така, че щастието идва от чувството, че обичаш и си обичан? А когато си нещастен, чувстваш, че не си обичан?

Свами Тиртха: А може би самият ти не обичаш достатъчно. Защото „Другите не ме обичат!” – това е егоизъм. Кой е главният тук? „Аз”. Естествено, че няма да си щастлив, като общуваш със самия себе си. По-добре да общуваме с другите.

Това са двете основни нужди на човешкото същество – да обича и да бъде обичано. Но нашият процес се нарича бхакти-йога. Бхакти е емоционалната част, а йога е стриктната част. Ако не получавате своята порция любов или не можете да вложите посветеността си в нещо, тогава практикувайте йога. Бъдете като йоги – в добри времена и в трудности, в щастие и мъка, в слава и позор – еднакви. Наистина го имам предвид. Защото това се нарича устойчивост. Когато не ме поклащат емоциите – независимо дали идват или не; моята връзка с Върховния е установена. Върша си служенето, защото знам какъв е смисълът му, какво е благото от него.

Въпрос на Гиридхари: Щастието не е ли всъщност мая, инструмент на мая? Защото чувстваш, че си обичан, но това е илюзия.

Свами Тиртха: Не, истинско е! Бъди малко по-романтичен.

Гиридхари: В случая с доктор Фауст, дяволът му дал всичко, което може да го направи щастлив: власт, пари, жени. Но той станал щастлив единствено когато започнал да служи на човечеството.

Свами Тиртха: Да, но има малка разлика между доктор Фауст и нас. Защото той направил сделка с черния дявол, а ние правим сделка с черния Бог. В това е разликата. И той трябвало да продаде душата си, нали – това била цената за съвсем ограничено време щастие. Това е дяволски договор. А ние искаме да продадем душата си в лотосовите нозе на Всевишния за вечно щастие.

И толкова много неща ни се случват за един живот. Толкова много възходи и пропадания, толкова лъжовно щастие и истинско страдание. Но ако накрая трябва да теглим баланса, нещичко ще остане. И ако мога да споделя нещо в тази връзка: Гурудев обичаше учениците си много, но се отнасяше с тях доста последователно, меко казано. Той си водеше записки в своя дневник. И след смъртта му, учениците прочетоха този дневник, записките му. Имаше един бхакта, всъщност Гурудев бе спасил живота му; този мой предан приятел бе служил на Гурудев с цялото си сърце и посветеност. Но не му беше галеник. Ала след като прочете дневника, този бхакта цял в сълзи ми каза: „Сега разбирам колко много ме е обичал”. И това е истинско. Това е истинско. Духовната любов е нещо истинско. Всичко останало ще изтлее, но това е истинско. Затова ние търсим онова щастие, което е истинско.