Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2013, вечер, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Ядунатх: Мнозина от нас се питат: „Това мои идеи ли са или са идеи на Бога” по отношение на предстоящото? Как да познаем?

Свами Тиртха: Ако не се случи, значи е било ваша идея. Мисля, че не е нужно да довършвам изречението. Втората половина можете да си я добавите. Затова бъдете умни! Понякога животът поставя много сложни въпроси. Как да преценим? Как да видим Бога? Не е чак толкова сложно. Ако нещо се осъществи, станало е заради Него. Разбира се, знаем, че участват и някои други играчи, но най-общо можем да кажем, че е благодарение на Него. Защо? Защото нищо не е независимо от божественото наблюдение.

Но разбира се, това е само един теоретичен принцип. Той не кара сърцата ни да политат. „О, всичко идва от Бога! Значи и всичките ми страдания идват от Бога” – не, не казвайте така! Защото, както говорихме, вярата не е самоизтезание. Не, тя е щастливият път на освобождението. Защо? Защото само едно нещо можем да изгубим в този процес – оковите си.

Коментар: Понякога човек е много упорит и не знае кога да спре. Преди да разбере кое е Негова идея и кое не е, той се инати много.

Свами Тиртха: Да, така е – пробвайте до три пъти. Ако и на третия път не стане… Но въпросът Ви е много уместен. Трябва да сме решителни. Надявам се да не ме разбирате погрешно. Веднъж една двойка предани ми каза: „Ние имаме желание за син.” След година време ги попитах: „Какво стана?“ а те отвърнаха: „Ами, опитахме веднъж, но не се получи!” Така че поне три пъти. Може и да стане.

Въпрос: Дефиницията за вяра в Библията – не мога точно да я цитирам – е „Знание за неща, които не можеш да видиш”. От тази гледна точка твърдата убеденост е много близо до знанието. Каква е разликата между тях, ако има такава?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря Ви. Знанието е теория. Убедеността е реализация. Това е малко странна дума, реализация. Какво значи? Смисълът, осъществяването на реализацията е, че тази истина става ваша. Тя е ваше лично виждане, ваше лично усещане, ваше лично преживяване.

Така че каква е разликата между светските вярвания и тази увереност, или между знанието и убедеността? Материалният свят се опира на сетивната опитност. Затова хората казват: „Вярвам, ако видя”. Защото принадлежат на визуалната култура, така да се каже „Като видя, ще повярвам”. А какъв е подходът на духовния човек? „Ако вярвам, ще видя”. То е тъкмо обратното. Давам възможност на по-висшата реалност да ми се разкрие, ако вярвам. Ако аз имам връзка с по-висшата реалност, ще видя и няма да имам съмнения в това.

Истинската вяра не е някаква интелектуална заигравка. Тя не е в глава, тя е по-близо до нас – в сърцата ни. Защото интелигентността може да ни отведе само до предела на материалния океан. Но не може да ни преведе до оттатъшната страна на този океан. Знанието е част от саттва-гуна, то е свързано със саттва-гуна. А тази гуна може да ни доведе само до освобождението – не повече. Ако искаме да продължим нататък, трябва да приложим различен метод. И този различен метод е вярата, като отношение към върховната реалност. Това е нещо много фино. Много е лесно да се разклати или съсипе нечия вяра. Но ако вярата ни не бъде поставена на изпитание, не знаем колко е силна.

(следва продължение)