Sharanagati

(продължава от предишния петък) 

Историята за Нрисимхадев подкрепя становището на „Бхагавад Гита”, което цитирахме преди: „Да защитя благочестивите и да накажа негодниците.”[1] Прахлада през цялото време бил закрилян. Бил толкова отдаден на Върховния, че се радвал на пълната Му защита, макар че е считан за авторитет в шанта-раса – неутралната връзка. Той е изпълнен с вяра, но не извършва някакви действия – просто се моли и се оставя на Божията закрила. И толкова е достатъчно, за да бъде спасен от опасност! Това е много важно. Дори само молитвите стигат, за да ви избавят от най-голямата опасност.

Това е визията за Бог Нрисимха – Той е навсякъде: вътре, вън, в сърцето ми, накъдето и да погледна Го виждам. Като божество-закрилник, Той е много прославен и много почитан из цяла Индия, а също и по света. Така че когато има нужда от защита, Той може да я осигури.

Въпрос на Крипадхам: Защо Брахма, когото знаем като положителен герой, по някакъв начин винаги в шастрите дава благословии на разни демони, че те да могат да вършат някакви демонични неща? Той със сигурност знае какво ще последва. От бащина обич ли го прави?

Свами Тиртха: Някой трябва да удовлетворява желанията и на демоните. Но знаете, в тези велики, дълги истории с продължение, всеки има да изпълни определена роля. Привидно изглежда, че Хиранякашипу е успял да принуди Брахма да му даде благословии. Но всъщност Брахма му дал благословиите, за да освободи Хиранякашипу. Защото това раждане на Хиранякашипу било като проклятие за него. И за да бъде избавен от това проклятие, той трябвало да получи тези благословии, та да може единствен Вишну да приключи с него. Така че всъщност не демонът налага волята си над един от великите полубогове, а божествената милост се стреми да уреди бързо освобождение дори за тези, които са в неблагоприятна позиция. Затова Брахма изиграва много положителна роля, защото давайки тези различни благословии, той помогнал на нещата да се случат.

Това означава ли, че трябва да извършваме отречения и да молим за благословии от Брахма? Бива, но не знам колко дълго ще можете да стоите на един крак с вдигнати ръце, превръщайки се в храна за мравките. Ако не можем да направим това, по-добре да идем при най-висшия раздавач на благословии. Това е Кришна. В „Гита” е казано, че в крайна сметка всички благословии идват от Него; може би понякога ги раздават посредници. Но бъдете умни. Постигайки Него, можем да постигнем всичко, познавайки Него, ще знаем всичко. Така че Брахма винаги постъпва благоприятно. А когато силата му е препречена или ограничена от определени обстоятелства, той отива да се моли на Вишну, своя висшестоящ. Това е начинът, това е методът. Ако силата ни е ограничена в някакво отношение, трябва да се обърнем към нашите наставници и да молим за повече благословии.

Въпрос на Крипадхам: Тъй като Брахма отговаря за енергията на сътворението, на материалното творение, въпросът ми е свързан с нещата, които се случват на материален план. На практика ние извършваме някакви отречения, за да получим материален резултат. Има ли някакъв паралел с тази история за демона? Има ли паралел между това, което вършим ние и което се е случило на Хиранякашипу?

Свами Тиртха: Надявам се да няма паралел. Защото ние също извършваме дадени отречения – но каква е разликата? Когато Хиранякашипу извършвал отречението, то било много сурово – знаете, да накараш праната си да се движи в скелета е голяма аскеза. Ала само щом се сдобил с благословиите, какво било желанието му? „Дай ми власт, дай ми удовлетворение! Дай ми всичко! Дай ми вечен живот!“ Така че демоничен манталитет означава: „Аз извършвам някакво отречение, извършвам някаква духовна практика, но когато ги приключа искам да правя нещо друго.” А какво е отречението на един ваишнава? Той също практикува духовни дисциплини, следва духовни практики, но когато приключи, желанието му е да продължи със служенето. В това е голямата разлика. Тапася с цел наслаждение – това е демоничният път. Пътят на предаността е: наслаждение с цел наслаждение.

Ямуна: Отречение с цел отречение?

Свами Тиртха: Не, наслаждение с цел наслаждение. Защото си щастлив, ако можеш да служиш на Бога. Това е щастлив процес. А когато завършиш своята садхана и постигнеш целта си, още повече щастие те очаква. Това е божествената практика, това е божествената тапася.

Затова пожелавам на всички ви успех в практикуването на тази божествена тапася. Бъдете щастливи и сега, бъдете щастливи и после – щастливи в духовен смисъл.

[1] „Бхагавад Гита” 4.8