Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Може ли структурата на мандалата да се оприличи на храма в Джаганнатх Пури? 

Свами Тиртха: Да! Този храм също е огромен. Има четири порти в главните посоки. А има и специални вратички. Това е много важно. Да ви кажа ли защо? Стените на този храм са високи. Главният вход е обозначен с колона – това е стълбът на Гаруда. Във всички големи храмове на Вишну винаги ще намерите отпред да стои Гаруда. Точно както пред храмовете на Шива винаги ще намерите Нанди, неговия бик. Кой е Гаруда? 

Предан: Носачът на Вишну.

Свами Тиртха: Разбира се, защото ако Вишну поиска да тръгне нанякъде, Гаруда трябва да е там, нали? „Господарю мой, пожелаеш ли да тръгнеш, аз ще те отнеса.“ В едно престижно семейство, шофьорът и колата винаги чакат отпред – да са готови, в случай, че господарят поиска да тръгне. Гаруда е там, за да ни покаже готовността си за служене. А в един друг прекрасен храм, Гаруда е с единия крак подгънат на коляно, с лице към храма. Красота! Ако се доближиш, незабавно ще си спомниш: трябва да служа, трябва да съм готов. 

И така, на главната порта на храма в Джаганнатх Пури, колоната на Гаруда указва посоката. Има и друга главна порта, от която се изнася махапрасадама от храма. Знаете, че храма на Джаганнатх е много известен със своя прасад. В този храм има повече от 200 готвачи, 54 предлагания на ден, ежедневно се предлага по тон и половина ориз. Така че Джаганнатх Пури плува в махапрасадам. Какво стои зад това? Там обожават Кришна като Джаганнатх, Господаря на Вселената. И те считат, че Богът, източникът на цялата вселена, трябва да се наслаждава на всички блага във вселената – всичко Му принадлежи. Затова казват: „Джаганнатх обича прасадам, Той обича да яде“ и искат да Му сервират толкова много, че се казва, че пръстите Му са винаги влажни. Каква красива концепция! Да служиш на Бога постоянно с всичко, което Той самият е дал, да Му го поднасяш обратно. Красота! Само от това едничко нещо можете да разберете цялата философия. 

Но когато се готви, има отпадъци, боклук. Така че има специална вратичка в храмовия комплекс, откъдето всички обелки и боклуци се изхвърлят на едно място вън. 

Така че да, можем да кажем, че понякога храмовите комплекси също изобразяват структурата на мандала. Това определено може да се наблюдава в Шри Рангам – много, много известен свещен град в Южна Индия. Там се намира най-високата гопурам, кула при входа, в цяла Азия. Самият храм наистина е като цял град. Махапрабху също е бил там – когато приближавате към храма, отпред има малък параклис в памет на това посещение. И когато влезете през първата порта, първият двор е много подобен на външния свят – ще видите магазини, храна, дрехи, различни стоки – почти същото, като навън. Преминете ли втората порта, там вече няма храна. След следващата порта вече няма сарита. И колкото повече приближавате към същността, се продават единствено духовни предмети – например гирлянди от цветя и ароматни пръчици – неща, които можете да поднесете на Вишну, понеже това е храм на Вишну. А когато встъпите в главния вътрешен двор, там има само брамини, напяващи своите химни. Много красиво е олицетворено: как идваме от външния свят, обусловени от толкова много нужди и желания: „Гладен съм, искам да си купя нещо красиво“ – оттам идваме. Направите ли една стъпка – вече няма храна. Направите ли втора – няма модни нещица. По този начин се учим да изоставяме зад гърба си всички материални концепции. И накрая ще срещнем там божественото. 

Всъщност в този храм почитат едно много специално мурти на Рамануджа Ачария, там се намира и неговата гробница самадхи. И там имаше един вратар. В целия храмов комплекс можехме да влезем, но този вратар каза: „Тук не можете да влезете”. Точно тогава бяхме инкогнито, с панталони. Така че „вход с панталони забранен.” За щастие, единият от бхактите пътуваше облечен с дхоти. Тогава съпротивата на вратаря омекна и той каза: „Хайде, добре.“ Това означава, че по външната периферия на мандалата ще се натъкнете и на пазители. Но ако имате добър приятел, добър водач, който пътува с вас, няма да имате проблеми с пазителите. 

Така че моля ви, култивирайте своите вътрешни, външни и божествени мандали. Винаги, когато мантрувате, в красивата си броеница също може да виждате мандала – символ на хорото на Радха и Говинда. А когато, по покана на Чайтаня Махапрабху, ви призоват в този танц, можете да танцувате около лотосовото цвете и диамантената колона.