Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Да живееш автентичен живот означава да се стремиш да живееш според възрастта си. Когато си млад, искаш хората да се отнасят с теб като с по-възрастен. Когато остарееш, искаш да се представяш за по-млад. Само че не се получава. Затова е по-добре винаги да живеем според възрастта си. Разбира се, възрастта касае само тялото. Защото на духовното ниво, ние сме винаги на една възраст – вечни, което значи вечно млади. Можете ли да си представите вечния Бог като превит старец? Не, не искаме такава концепция. Ние искаме нашия върховен вечен Господ в разцвета на младостта. Вечност означава младост. 

И така, какво трябва да правим? Какво имаме да научим според възрастта си? Идваме в този живот на Земята и трябва да се учим, да научаваме по нещо на всяка стъпка. Нека цитираме един разговор, в който ученикът има въпроси, или по-добре да ги нарека теми, обсъждайки ги със своя учител. Понеже ученикът е, за да задава въпроси, а учителят е, за да им отговаря. Въпреки че знаем духовното правило, че един глупак може да зададе много повече въпроси, отколкото мъдрият може да отговори. Но случаят сега не е такъв. Защото този ученик е много задълбочен търсач на истината. Той иска да разбере кое какво е. Затова първият му въпрос касае пространството. „Какво е пространството? Каква е разликата между пространство и място?” И след като учителят му описва как да възприема пространството, ученикът задава следващия въпрос: „Кажи ми за времето. Разбрах концепцията ти за пространството; сега научи ме за времето. Какво представлява времето?” 

Това е добър въпрос. Какво е пространството? Ние живеем живота си в пространството. А какво е времето? Как да разбираме времето? И учителят започва да обяснява. А накрая достига до тази възрастова поредица, когато започва да описва какво имаш да научиш на всяка определена възраст. Мога ли да ви поканя на една игра? Аз ще прочитам възрастите, а вие ще давате отговор: какво трябва да научите на тази възраст. Става ли?

„И въпреки този вечно-променлив процес, в него има последователност. Ще останеш какъвто си бил и ще станеш какъвто си.”[1] Виждате ли, времето минава, но вие си оставате същите. Ако двама духовни човека се срещнат след дълго време, единият ще поздрави другия: „О, изобщо не си се променил за последните десет години!” А другият ще отвърне: „Уви, така е.” Не чувствате никакъв напредък. Времето минава, а вие сте си все същите. Затова използвайте времето си за духовно израстване в живота, станете по-добри хора. „На едногодишна възраст човек се научава да…?” 

Отговор: Да ходи.

Свами Тиртха: Да, да ходи. „На десетгодишна възраст…?”

Отговор: Да брои. Да смята. Да мисли.

Свами Тиртха: Правилно – да използва ума си. Много добре. „На двадесет години човек се учи да….” 

Яшода: Да не мисли. 

Свами Тиртха: Значи, първо да използваш мозъка си, а после да го загубиш, а? Но какъв е отговорът? „На двадесет години човек се учи да стои на собствените си крака”. Виждате ли, затова все пак ни е нужен мозък. Добре, „А на тридесет?”

Отговор: Учи се да бъде отговорен. 

Свами Тиртха: Добре, мисля, че това се доближава до отговора: „Да се вглежда в себе си”. Приемете го като съвет. „На четиридесет години?”

Отговор: Вече е уморен. 

Свами Тиртха: Уморен? Това идва малко по-късно, съжалявам… Какъв е отговорът тук? „На четиридесетгодишна възраст изследва как да бъде полезен на света.” Виждате ли? Защото това е най-мощният период в живота. Добре, да прескочим на следващото стъпало: „На петдесетгодишна възраст?”

Отговор: Да е удовлетворен от това, което е направил. Да остави следа след себе си.

Свами Тиртха: Хубаво. А какъв е нашият отговор? „Учи се да приема отстъплението.” Тоест, отдръпване. Защото досега животът се е разраствал. А сега трябва да се научим: стига толкова! Достатъчно е…? 

Отговор: Не е достатъчно. 

Свами Тиртха: Не е достатъчно. Добре, какво следва? „На шестдесет години човек се учи да…?”

Гита Говинда: Да умре? 

Свами Тиртха: О, това е горчиво! Какво се казва в текста? „Да помъдрява.” Най-сетне нещо добро. След дълго обучение – едно добро постижение. След това? Когато станете на седемдесет? Много е далече, нали? Е, какво има там? „Научава се да има дълбока вяра.” Става все по-добре и по-добре! Има ли следващи стъпки? На осемдесет? „Научава се на непоклатимост.” Стабилно установен. А след това, следващата стъпка? Замисляли ли сте се някога за това: какво ще правите, когато станете на деветдесет? Може би още не, но е време да се замислите. 

Гита Говинда: Може би е време за йога?

Свами Тиртха: Да зарежеш всичко друго, а? Какво се казва в нашия текст? „Подготвя се да приеме смъртта.“ Много важна задача. И има ли финална степен в живота ви? Когато сте на сто? Защото всъщност в настоящата епоха най-общо можете да доживеете до сто години. И така, какъв е дългът ни, когато станем на сто? 

Крипадхам: Просветление.

Свами Тиртха: А какво се казва в текста? „Научава се да си замине доволен.” Започнахме от пълзене. И свършихме със заминаване с удовлетворение.

Затова трябва да използваме времето правилно. Казано е: ако не си невинен, когато си на десет; ако не си красив, когато си на двадесет; ако не си силен, когато си на тридесет; ако не си могъщ, когато си на четиридесет; ако не си богат, когато си на петдесет; ако не си мъдър, когато си на шестдесет; и ако не си свят, когато си на седемдесет – няма да станеш такъв и по-късно. 

(следва продължение)

1. Из „Хансакунда Упанишад“