Sharanagati

Как бихме могли да се доближим до разбирането, че сме духовни, а не материални? Как бихме могли да усъвършенстваме живота си? Има три елемента за усъвършенстване на живота. Единият е тяга, отречението; другият е сева, служенето; и третият е према, божествената любов. Много е семпло – просто се отказвате от това, което не е за вас. Вместо да се стремите да владеете, заменете този навик с желанието да служите. Това е култивирането на служене, сева; и тогава ще постигнете према. Тяга, сева, према – лесно е да се запомни, дори в тази пропаднала епоха, когато ни е трудно да помним каквото и да било. И така, отречете се от онова, което не е за вас; служете на това, което заслужава да му се служи; и практикувайте божествена обич към Бога. Това са начините да усъвършенствате своя живот.

Има една много красива история за природата на посветеността. Това е пример от живота на Чайтаня Махапрабху. Той имал някои необикновени ученици, последователи и съратници. Някои от тях били смятани за точни Негови копия. До такава степен Му били отдадени, че на практика започнали да се идентифицират с Него. Той бива считан за ствола на огромно дърво на духовна приемственост. От Него са започнали множество големи клони – Неговите непосредствени ученици и следовници. Сетне от големите клони тръгнали по-малки разклонения. После още вейки и млади филизи, листа и пъпки. Като огромно разклонено дърво на духовна система. Тази история идва именно от това дърво. „Вакрешвара Пандита, петият клон от дървото на Чайтаня, бил много скъп слуга на Шри Чайтаня Махапрабху. Той можел да танцува в несекващ екстаз в продължение на седемдесет и два часа.”[1]Да, седемдесет и два часа! В коментара Шрила Прабхупада казва: „В „Гоура Ганоддеша Дипика”, стих 71, се казва, че Вакрешвара Пандита бил въплъщение на Анируддха – една от четворните експанзии на Вишну: Васудева, Санкаршана, Анируддха и Прадюмна. Той можел да танцува прекрасно в продължение на седемдесет и два часа. Когато Бог Чайтаня Махапрабху играел драматични представления в дома на Шриваса Пандита, Вакрешвара Пандита бил един от главните танцьори и танцувал без да спира именно толкова дълго време.”

От това можем да разберем също и че танцът не е шоу, а дълбока духовна практика, израз на божествени чувства. Онова, което не можете да изразите с думи, можете чрез бхаджан. Което не можете да изразите с бхаджан, можете чрез киртан. Така че танцът е много кондензирана духовна практика. Не просто „Готино ми е!” Нещо различно е. Моля ви, опитайте се да разберете раса, вътрешното значение на този танц като изражение на божествени чувства.

Но нека се върнем на Вакрешвара Пандит: „Чайтаня Махапрабху лично пеел, докато Вакрешвара Пандит танцувал. Тогава Вакрешвара Пандит паднал в лотосовите нозе на Бога и казал следното. „О, Чандрамукха! (Луннолики – това било името, с което той се обръщал към Махапрабху) Моля Те, дай ми десет хиляди гандхарви. Нека те пеят докато танцувам – тогава ще съм толкова щастлив!”[2] Гандхарвите са небесните музиканти. За такъв божествен танцьор, който може да танцува седемдесет и два часа без прекъсване, са нужни и музиканти свръхчовеци, способни да осигуряват толкова дълго време музика. Затова той се молел на Махапрабху, самия Бог: „Моля Те, дай ми повече музиканти и певци, за да мога да танцувам още.” Тогава „Бог Чайтаня отвърнал: „Имам само едно крило като тебе. Ако имах второ, щях да полетя в небето!”[3]

Това е примерът за отдаденост. Каквото и да правите, Бог трябва да е толкова доволен от вас, че ако би имал още един като вас, това би Го удовлетворило напълно. Мисля, че това е много отговорна задача. Такава е интензивността и красотата на отдаването и на себепосветеността. Но за да достигнем това ниво, наистина трябва да усъвършенстваме живота си с тези три практики: тяга – отречение; служене – сева; и развиване на божествена любов – према. Защо? Защото макар глупецът и мъдрецът да гледат едно и също дърво, те не виждат едно и също дърво. Така че зависи от вашето ниво на съзнание що за реалност ще виждате, що за красота ще виждате.

Въпрос на Крипадхам: Във връзка с историята за Вакрешвара Пандит, знаем, че Радхарани е най-отдадената на Кришна и ако Тя е едното крило, има ли друго и кой е?

Свами Тиртха: Недей да смесваш нещата. Това изречение: „Ако имах още едно крило като тебе, бих полетял” е изречено от Гоу-Ра. Така че Те летят заедно. Говинда-Радхе вече летят заедно. Но всъщност от това може да се види – и ти благодаря, че го спомена – истинската себепосветеност. Защото какво се случва тук – слугата пада в лотосовите нозе на своя Господар. Това е нормалната ситуация. Човешкото същество започва да възславя Бога: „Ти си велик! Ти си прекрасен!” Но след това какво става? Богът казва: „О, ти си Моето крило! Ако имах още едно крило като тебе, щях да полетя!” И така, природата на Върховния Бог е да възхвалява Своите последователи, Своите поклонници, Своите предани. По същия начин и Кришна става колесничар на Арджуна. Щом Богът е готов да приеме смирената позиция на слуга, ние също трябва да го сторим.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Ади Лила 10.17

[2] „Чайтаня Чаритамрита”, Ади Лила 10.18-19

[3] „Чайтаня Чаритамрита”, Ади Лила 10.20