Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Кришна Шакти: Имам нужда от малко повече обяснения за мандалата с шест листа. Казахте, че там има диамантена колона, която е саморефлексията – може би това е мястото на душата?

Свами Тиртха: Диамантената колона е Кришна. Това са две различни описания. Ако разглеждаме сърдечния лотос като символ, тогава по листенцата му са разположени позитивните, както и съмнителните качества, а в центъра е саморефлексията. Това е като началото – когато започваме духовното си пътуване и не знаем как да се усъвършенстваме, тогава първата стъпка е опитът да се самоанализираме, да размисляме за себе си: „Кой съм аз?“ От тази гледна точка можем да кажем, че наблюдаващият извършва тази саморефлексия – това сме ние, душата. От тази централна точка можем да наблюдаваме положителните и отрицателните си качества, достойнствата и недостатъците си. 

А когато започнем духовното си пътуване, тогава скачаме от собствената си мъничка сърдечна мандала и встъпваме в голямата мандала. Представете си го по следния начин: вървите към един храм, който представлява огромен храмов комплекс, като цял градски квартал. Има външна стена, която отделя града от свещеното пространство. После има главна порта, главен вход; влизате и там има следваща стена, и следваща стена, а вие преминавате през все по-вътрешни и по-вътрешни кръгове на този огромен комплекс. И накрая в центъра на комплекса се намира диамантената колона – Бог. Когато тази символична външна мандала и вашата лична мандала се срещнат там, тази диамантена колона може да се присади и във вашето сърце. Тогава ще откриете източника на собственото си съществуване. И тогава вашата сърдечна мандала ще е достатъчно пречистена да поканите Бога да заживее там: „Заповядай, подготвих това място за Теб.” 

Така че тези два лотоса, тези две различни мандали, служат за обяснение на различните нива на реалността. Едната е личната, индивидуална реалност, а другата е по-скоро символ на духовния път, който трябва да извървим, за да достигнем целта. Освен това съществува и божествената мандала, където Голока Вриндавана се описва като лотосова тичинка, с махамантрата по листицата ѝ. Така че постоянно се споменава един и същ образ, но в различни нюанси. Едното е вашата индивидуална сърдечна мандала; второто е пътят като мандала; третото е божествената реалност като мандала. А понякога се събираме заедно и в ученическа мандала – както днес, седейки тук, ние оформяме структура, генерираща повече духовна енергия.

 Не знам дали това ти помага да изясниш ситуацията в главата си. Има паралели, има подобия между различните представяния, понеже те използват един и същ символ – мандалата – но в различни тълкувания. 

(следва продължение)