Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Научихме, че трябва да сме непривързани и по този начин удовлетворени. В същото време, трябва да сме недоволни от постигнатия интензитет. Къде е балансът и хармонията между двете?

Свами Тиртха: Философията на Махапрабху е уникална по вид. Тя се нарича ачинтя бхеда-абхеда таттва. Таттва значи „истина“ или „духово заключение“. Бхеда означава „различие“, абхеда – „не-различие“. А ачинтя значи „неразбираемо“. Така че това е бхеда-абхеда – преданият е и удовлетворен, и неудовлетворен.

Вие коя страна познавате? Коя страна усещате? Ако усещате неудовлетворение, много добре – работете върху удовлетворението си. Ако се чувствате доволни, много добре – работете върху недоволството си. Как това в края на краищата ще доведе до успех и до цялостна пълнота е ачинтя, непонятно. Нямаме идея. Затова е нужно да обединим предимствата и на двете усещания – и на доволството, и на недоволството. Когато си доволен си щастлив, но малко муден. Когато си недоволен си кисел, но пламенен, не се мотаеш, готов си да действаш. Ако обедините недостатъците на тези две усещания – тоест сте умърлушени и мудни – това не помага. По-добре да обединим позитивните страни на тези две чувства: подтикът да се направи нещо – като мотивация, защото неудовлетворението понякога действа по такъв начин – и щастието, произтичащо от другата страна. Така че ако сте щастливи и активни, позитивни и активни – разбира се, считам това за много по-добра комбинация.

Но тогава възниква един проблем. Виждам някой много активен бхакта и си мисля, че е много посветен човек. Обаче може би просто му въздейства раджа-гуна – активен е, но не с безкористна преданост. Друг път виждаш някой много бавен бхакта – не бих казал мързелив, по-добре да го кажем суб-оптимално мотивиран – и си мислиш: „О, тама-гуна го е обзела”. А може той да изпитва най-висшия екстаз на чистата преданост. Така че не съдете по външното. Но следвайте примера на Мадхавендра Пури – когато заради случващото се около него той разбрал: „О, чакай малко. Хората ще вземат да ме почитат като велик ваишнава. Я по-добре да се скрия и да избягам.“

По същия начин, всички бхакти много внимателно слушат лектора. И са разбрали, научили са, че да си малко муден значи, че си във висш екстаз. Но по-добре избягайте надалеч от славата, която ще ви сполети. Не се излагайте на тази опасност – заради леността ви хората да си мислят, че сте в най-върховен екстаз. Скрийте се зад предаността на служенето. Тогава ще сте в безопасност от това да ви считат за дълбоко медитиращ изключително екстатичен ваишнава.

Мисля, че знаете какво имам предвид – недейте да съдите по външното. И култивирайте и двете усещания: бъдете удовлетворени от школата, към която принадлежите, и използвайте неудовлетворението като мотивираща сила, за да напредвате в живота си на предани. Не забравяйте, една от основните практики в йога е да се практикува доволство.

(следва продължение)