Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2018, Лудащо)

Мадхавендра Пури приел сладкия ориз, който бил запазил за него Гопинатх. Той изял ориза, счупил гърненцето и завързал парченцата му в своето дхоти. Всеки ден изяждал по едно парченце и отново изпитвал блажения екстаз.

„След като счупи съда и зави парчетата в дрехата си, Мадхавендра Пури си помисли: „Господ ми даде гърненце със сладък ориз и когато утре сутрин хората чуят, ще има големи тълпи”. Мислейки за това, Шри Мадхавендра Пури отдаде почитанията си на Гопинатха на място и напусна Ремуна преди утрото.“[1] Той се криел, бягал от репутация, слава и престиж.

„Вървейки и вървейки, Мадхавендра Пури най-накрая стигна до Джаганнатха Пури, който е познат и като Нилачала. Там той видя Бог Джаганнатха и беше преизпълнен с любящ екстаз. Когато Мадхавендра Пури се изпълваше с екстаз от любов към Бога, той понякога се изправяше, а понякога падаше на земята. Понякога се смееше, танцуваше и пееше. По този начин той се наслаждаваше на трансценденталното блаженство от виждането на Бог Джаганнатха.”[2]

А понякога изпускаше мобилния си телефон… Виждате ли, ако Кришнадас Кавирадж Госвами беше писал „Чайтаня Чаритамрита“ в днешно време, може би щеше да даде и други примери. Но чувството е същото.

„Когато Мадхавендра Пури пристигна в Джаганнатха Пури, хората разбраха за неговата трансцендентална репутация. Затова тълпи от люде идваха и му предлагаха всякакви почитания в отдаденост. Дори и на някого да не му харесва, репутацията, предопределена от провидението, идва при него. Наистина, неговата трансцендентална репутация е известна по целия свят. Страхувайки се от репутацията си (пратиштха), Мадхавендра Пури избяга от Ремуна. Но репутацията, породена от любовта към Бога, е толкова възвишена, че върви редом с отдадения, сякаш го следва.”[3]

Аз лично съм виждал пример за това. Веднъж Гурудев ни заведе на едно много далечно място от другата страна на земното кълбо, където имаше негови духовни братя и сестри в една местна чудесна общност. И отначало можеш да си речеш, че това е друга планета и никой не те познава, никой не знае нищо за теб. Но после се заприказвах с някои от преданите и те започнаха да изреждат по списък имената на бхактите в Нанда Фалва. „Да, ние сме чували, че има такъв и такъв бхакта, а пък има друг еди какъв си. И неговото служене е такова, пък нейното е такова…” А по онова време имаше само един канал на комуникация – това беше Гурудев. Оказва се, че той беше дал на своите братя и сестри пълен списък на учениците си в Нанда Фалва. И те ги възхваляваха като стожери на предаността. Тогава осъзнах, че ежедневната му практика е била да хвали своите бхакти. И разбрах нещичко за духовната му обич и привързаност към неговите последователи.

(следва продължение) 

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.141-142

[2] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.143-144

[3] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя 4.145-147