Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

От четвъртото измерение – ограниченото време – някой трябва да ни отведе към петото измерение, времето-вечност. Заради това ни е нужен лодкар. Нужен ни е някой, който да ни преведе. Такова хубаво чувство, такъв невероятен дар в живота е да имаш доброжелател. Да имаш врагове, е нормално; да имаш приятели, е необикновено; но да имаш доброжелатели, е истински Божи дар. Ние всички се нуждаем от идеали, нали? Да живеем без идеали е горчиво. Това е един пуст свят. Трябват ни примери. И какви са качествата на нашите примери? Те са невинни. Те са красиви. Силни са, богати са, мъдри са. И са много свети. Такива са нашите идеали. Ние искаме да живеем за такива примери, защото те ни дават криле да полетим, да се реем високо в небето. В „Бхагавад Гита“ се казва, че „Истинският светец е мил на всички и всички са му мили“[1]. Тоест, той се отнася към всекиго като с приятел и всеки се отнася към него приятелски. Имам един такъв приятел. Той се отнася към всички приятелски, но дори него някои считат за враг. Така че едната страна е по-лесна – можем да ценим всички като приятели, да се отнасяме към тях с обич – това си е наша работа. Дали другите ще оценят това или не, си е тяхна работа. А колкото повече се разгръща духовното ни виждане, толкова повече можем да оценим духовната страна на човешките същества. Защото всички ограничения и недостатъци не засягат душата, те касаят единствено тялото и ума. Душата е красива искра. Тя е читкана, частица от духовното съзнание. Или можем да кажем, любящ слуга, любящ партньор на Бога. Така че такава е вашата идентичност – вие сте прекрасни. И не искам да ви лаская, но душата ви сияе с божествената красота на сат-чит-ананда-виграха. И колкото повече се приближаваме до своята духовна идентичност, толкова повече ще се проявява тази изначална красота, тази изначална невинност, изначалната ни принадлежност към духовното небе.  

Известно време търсим тази светлина отвън. А други носят тази светлина отвътре. Те са нашите наставници, те са нашите доброжелатели. И от учителите си съм научил, че доброжелателите ни са безчет. Всъщност, повечето от живите същества са в изначалния си дом. Едва малцина са живеещите тук. А които са оттатък, чакат изгубените души да намерят пътя си към дома, към Бога. Така по естествен начин те са доброжелатели на всички тези кандидати да бъдат прегърнати в духовната сфера. Затова ние толкова много ценим светите люде. Те ни насочват. Те са фаровете, указващи вярната посока. Пък дори и от лош гуру можеш да научиш много – за самия себе си. По този начин всичко е под божествена закрила. Затова е нужно да следваме верния път. Махаджано йена гатах са пантхах[2] – Следвайте пътя, обозначен от стъпките на великите светци. Те са авторитетите по духовните въпроси за нас. Затова сме щастливци и късметлии да следваме такива добри примери. Правилата на истинската религия не са измислени от хората. Те са дадени от самия Бог и са приложени на практика от отдадените светци, от чистите души. 

И така, дали сме откъм тази страна – такива, които се нуждаят от помощ; или сме откъм оттатъшната страна – такива, които са готови да помагат на другите, все трябва да се развиваме. Да използваме времето си подобаващо. Защото в крайна сметка това е обща цел за всички духовни практикуващи – да намерят път вън от самсара. А тази цел можем да постигнем единствено посредством процес, идващ извън самсара. Ако нещо е в обсега на самсара, илюзията, няма как да избягаме. Нужен е процес, който идва свише. 

(следва продължение)

1. „Бхагавад Гита“ 5.7
2.  Стих, изречен от Юдхищхира в „Махабхарата“, Вана Парва 313.117