Sharanagati

Процесът започва с едно много фино встъпление – нарича се вяра. Вярата е нещо, което се постига по добър късмет, по някаква божествена благословия. А когато сме в тази благословена позиция – да имаме вяра – можем да напредваме много добре. И можете да сте сигурни, че ще се пречистите от всичките си погрешни разбирания. И така, трябва да сме много внимателни по отношение на обекта на нашата вяра. Защото ако вложите вярата си в човешки същества, какъв ще бъде резултатът?

Хри Шакти: Разочарование.

Свами Тиртха: Правилно. Но ако посветим вярата си на Върховния, какъв ще бъде резултатът?

Хри Шакти: Обратното на разочарование. И повече от това.

Свами Тиртха: Правилно. Всъщност в този материален живот ние сме в един обучителен процес. Да кажем, Кришна е директорът, гуру е учителят и те се стремят да ни обучат добре така, че да завършим това училище. Защото каква е целта на училището? Тя е да изведе учениците до края на обучението. Целта на училището не е да задържи завинаги учениците в училище, защото тогава има нещо сбъркано. И така, посредством разни методи и различни инструменти, нашите учители се опитват да ни научат на правилните пътища. Понякога използват захарче, друг път – тояга. Но целта е една и съща – да научим урока, да вземем изпита и в крайна сметка да получим диплома: „Да, ти премина през изпитанията на материалния живот, приключено е с това и най-сетне можеш да встъпиш в по-висш етап на обучение.” За какво встъпване става въпрос?

Именно за това споменава тук Шрила Рупа Говами – да приемеш посвещение от учител. Това е много специален тип общуване със свети люде. Казано е: „Ако приемеш гуру с ума си, ще имаш много проблеми; ако приемеш гуру със сърцето си, няма да имаш никакви проблеми.” Защо е необходим гуру? Защото той е преподавателят, а ние сме учениците. И докато е така, сме в безопасност. Тъй като нашият учител ще се старае да се грижи за нас. Разбира се, трябва да сме послушни ученици и тогава процесът на обучение върви гладко.

Следващата стъпка след вярата и общуването е посвещението, което означава присъединяване към духовна школа; после следва заемането с предано служене. А в един смисъл можем да кажем, че целта на една духовна школа е да задържи учениците завинаги. Защото това е училище по съвършенство, не е материално училище, което ще ви обучи в страданията на земното битие, така че да пожелаете да се отървете от тях. Но това е училището на дхарма и парам-дхарма. А тази тема можем да изучаваме постоянно, завинаги – тя е безпределна! Можете да останете в тази школа и всеки път да научавате все по- и по-високи нива на все същата духовна наука.

Преданото служене под насоката на духовен учител ще донесе много желан резултат и този резултат е пречистване от анартхите. Какво е анартха? Анартха означава „без артха” или „без стойност”.  Артха – това са ценностите в живота. И второто значение на артха е „цел”. Така че ако тя бъде отхвърлена или пренебрегната, ан-артха, това означава без стойност и без цел. Анартха е такава обусловеност, която можете да имате, в която няма правилна цел и няма правилни ценности. И определено това ще блокира напредъка ви в духовния живот. Понякога нашата предишна материална обусловеност засилва нашите анартхи. Понякога начинът да се излекува дадена болест е да имате повече симптоми. Например, някое дете настине. В началото, за да се излекува, треската му ще се усили – често пъти става така. И понякога глупавите родители бързат с Панадола – незабавно искате да прекратите симптомите. Обаче по този начин не можете да излекувате болестта. Така че за известно време трябва да оставим симптомите да избуяват. По същия начин, ако искаме да се изцелим от материалната болест, и то специално когато желаем да се изцелим, симптомите ще нараснат буйно. Както една монахиня ни обясни вчера: „Тези, които са покорни слуги на дявола, той не ги изтезава. Обаче онези, които искат да му се измъкнат – о, те са подложени на изпитание.” По същия начин, ако искате да се избавите от влиянието на илюзията, до едно определено ниво илюзията ще ви иска все повече и повече и ще ви изпраща изпитания. А тази битка на практика е изгубена битка. Защото Кришна казва в „Гита”: дайви хй еша гуна-майи мама мая дуратая мам ева йе прападянте маям етам таранти те  – „Тази Моя божествена енергия, илюзията, съставена от трите гуни на природата, е на практика невъзможно да бъде надмогната. Ала онези, които са Ми се отдали, могат с лекота да преминат отвъд нея.”[1]

Така че това е начинът да се избегнат капаните на илюзията – повече отдаденост. Да се отдадете на какво – на симптомите на материалната инфекция ли? По-скоро не. Отдайте се повече на своето служене, отдайте се повече на божествените си учители, отдайте се на святото име. Анализирайте себе си и се надявайте на милостив изход.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 7.14