Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.01.2019 вечер, София)

Нека днес поговорим по една много важна тема: как да подобрим нашите човешки стандарти. Да минем отвъд човешките стандарти. И така, какво е човекът? Последния път говорихме – донякъде животно, донякъде ангел. Вие сте съставни същества: малко от това, малко от онова, и се появява нова същност, наречена човешко същество. Произходът ни в Библията е описан като „създадени от прах“ – което не е кой знае колко висш произход. Но ако сме създадени от прахта в нозете на чистите предани, тогава сме големи щастливци. 

И така, какви са основните човешки качества? Ние сме тласкани от определени сили: инстинкти, желания, привързаности, страхове. Ако живеете според тези инстинкти или елементарни мотивации, тогава сте истински човешки същества. Ако сте прекалено жестоки и зли, ще имате неголяма компания, понеже съвсем малцина сред хората са истински лоши? Ако пък сте твърде добри, пак ще имате малка компания, защото малцина сред хората са истински добри. Не е ли така? Така е. Така че ние, хората, сме по средата, нали? Не сте прекалено тамастични, защото тамастични означава демони. Пък вие не се чувствате като демони, нали? И не сте. Обаче не сте и твърде саттвични, защото това би означавало полубогове. А вие чувствате ли се като полубогове? Все още не. Така че сме някъде по средата между човека на мрака и човека на светлината. Ако си прекалено саттвичен и говориш такъв саттвичен език, обикновено хората не го разбират. Защото ние, човешките същества, сме основно под влиянието на раджас, страстта. Ако говорите на езика на раджас, ще бъдете много популярни и ще имате огромна публика. Тъй като това е послание, което хората ще разберат. 

Знаете анекдота: един агностик бил на смъртното си ложе. Двамина искали да го обърнат във вярата; единият от тях казал: „Не, невъзможно е да го обърнем, той е безбожник, не вярва в нищо; няма начин.” А другият рекъл: „Не се притеснявай, остави го на мен, аз ще се справя.” Влязъл той в стаята, където лежал въпросният човек, очакващ срещата с този любим полубог, Смъртта. И след петминутен разговор, нашият приятел отворил вратата и казал: „Повикай свещеника, той иска да бъде кръстен и да получи от него всички възможни благословии.” Другият бил смаян: „Но как е възможно!? Нима му описа рая толкова прекрасно?” „Не, описах му ада; затова той дойде на себе си.” 

Та ако говорите този език – страдание, болка, привързаност, любов – всички ще разберат: „Да, той е един от нас, говори на нашия език“. Ако сте твърде саттвични, никой няма да ви обърне внимание. Ако сте готови да обсъждате с хората само най-сложните части на философията Веданта, кой ще разговаря с вас? Ако не споделяте вкуса на хората наоколо, кой ще разговаря с вас? Например, ако не сте любител на киселото мляко, кой изобщо ще ви разбере в България? Трябва да се свързвате с хората. 

Но пък ако споделяте единствено елементарните инстинкти, които имат всички същества, тогава по какво ще се различавате от краставица или от гълъб? Ядене, спане, защита, чифтосване – всички сътворени същества могат да вършат това. Каква е разликата? Защо въобще имате човешки облик? Щом сме получили възможността да добием човешко тяло, тогава трябва да осъществим перспективите му, целия потенциал, който ни е даден. 

 (следва продължение)