Archives

Calendar

September 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Има една песен за различните раси[1] в духовния живот. В нея се казва:

“Пейте светите имена на Бога и благословиите ще се спуснат върху вас. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!

За да избави пропадналите души, раздавайки милост Шри Гоуранга пее: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!

Кришна, Ти закриляш Своите преданоотдадени и благославяш враговете си.

Ти си приятелят на гопалите и добрият пастир на кравите.

Ти си съкровището на Майка Яшода и гордостта на Нанда Баба.

Ти си господарят на хубаволиките гопи и на устните Ти пее бамбукова флейта.

Затова, като щастлива молитва, нека пеем тази махамантра: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе!”

Тази песен обхваща цялата теория на предаността на Чайтаня.

“За да избави теб, Шри Гоуранга, леейки милост, просто пее светите имена.” Той е дошъл за да спаси пропадналите; не е дошъл за избавление на просветлените, нито на високо издигнатите. Защото с брамините Той вършел само едно – докато рецитирали Гаятри във водите на Ганг, Той се гмуркал под водата и ги хващал за пръстите на краката. Ала за пропадналите души бил готов да бъде спасител. Има един много хубав филм за това – „Нимай от Надия”. Там се разказва как някой осъзнал пропадналото си положение и се обърнал към Махапрабху: “Моля Те, прости греховете ми, прости порочните ми дела.” И във възвишено божествено настроение Той отвръща: “Просто възпявай светите имена и ще бъдеш спасен от самсара.” Така че първата квалификация е да разберем пропадналото си положение. И не само това, но трябва и да се покаем за грешките си; тогава ще можем да възпяваме истински. Един вторичен резултат от това възпяване е освобождението. За повечето различни религии това е краят, окончателният финал – избавлението. За един бхакта то е едва началото. Лесно е да се каже, но пътят за постигането му е дълъг. При все това, ако успеем наистина да осъзнаем красотата и силата на божествената любяща връзка, бихме разбрали каква е позицията на освобождението и каква – позицията на бхакти. Възможно е да затънем в мая. Как да не е възможно да затънем където и да било?! Разбира се, че можем да затънем и в освобождението. Ала спасение винаги има. Било от материалната сфера, било от освободеното състояние – милостта може да дойде и да ни избави.

В първия стих се казва, че Махапрабху донася избавление за пропадналите дживи. А сетне следва описание на природата на Кришна: Ти закриляш Своите преданоотдадени и благославяш враговете си.” Значи който и да влезе в досег с Кришна, ще бъде облагодетелстван. Без изключение. Освен може би аз… обаче всички вие сте облагодетелствани. Кришна е Бхакта-ватсала, закриля преданоотдадените и освобождава путаните (вещиците). Така че всеки печели. Но това описание на преданоотдадените и враговете касае пасивното отношение, пасивната връзка, шанта-раса.

После следва Ти си приятелят на гопалите и добрият пастир на кравите.” Първото е по-скоро пасивно, може би има и известно настроение на служене. Но тук гопалите са в приятелски отношения (сакхя-раса) с Кришна. Кришна обича да си играе. И в историята на философията Ницше казва, че “трябва да бъде обожаван такъв Бог, който играе, пее и танцува.”  Кришна! Дори философите най-сетне са разбрали какъв Бог трябва да се почита – игрив. Той е приятел на гопалите. Ако си гопа, можеш да имаш своя Бог за приятел. Котката също си играе с мишката, но тази игра не е никак хубава. Ала играта на Кришна не е такова жестоко забавление. Тя е нежна игра.

И Той не е само приятел, но “Той е скъпият на Майка Яшода.” Това е следващата стъпка в раса – ватсаля-раса, майчинските чувства. И „Той е гордостта на Нанда Баба.” Тук се вижда разликата между майката и бащата. Майката иска едно сладко детенце. Дори синът й да е пораснал, тя ще рече: “Сложи ли си топлите чорапи?” Това е най-големият проблем за една майка! Нищо, че синът е на шейсет години и е цар на страната: “Къде са ти чорапите?!” Но какво да кажем за бащата? На бащата не му стига да се занимава с чорапи, той иска синът му да е цар. Иска да се гордее със сина си. Майката се удовлетворява със сладост. А бащата – каквото сам не е успял да постигне, иска да го постигне синът му. Не е ли така? Чувствата на бащите и майките са много силни емоции. Те са готови да служат, да извършват всякакво служене за детето. И разбира се, детето също е готово да служи на родителите. В това отново има много силна връзка, има споделеност.

И тогава накрая – макар че можем да си помислим, че майчинските и бащинските чувства са най-висшите – има и още нещо. Защото идва следващият стих за гопи-бхаав. Кришна е господарят на хубаволиките гопи и на устните Му пее бамбукова флейта.”

Така за мен тази песен е като шествие, в което вървят различните слуги на Кришна. Най-напред идват по-пасивните преданоотдадени. След това гопалите; в приятелски възторг те ликуват с Кришна: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе…” Сетне идват Майка Яшода и Нанда Баба: Кришна Кришна…” И накрая гопите, ридаещият хор на гопите. Те също казват: Кришна Кришна в пълен емоционален захлас. Така можете да започнете с Гоуранга и да свършите с възпяване на святото име. И докато правите това, сцената на цяла Вриндавана се разкрива пред очите ви. Никой не липсва. Заради щастието на Кришна всички присъстват. Недейте да изпускате тази възможност, присъединете се към Вриндаванската група. Вие също трябва да станете участници в радостта на Кришна. Да отразите красотата Му и да се оставите на привличащата Му сила да ви въздейства.

 



[1] Специфични взаимоотношения



Leave a Reply